Путин приложи в Крим съветската приказка “ела мечко, изяж ме”

 

Аналогиите с аншлуса на Крим не се ограничават само с  очевидното повторение на сценария, по който Хитлер присъединява населени с германци територии в навечерието на Втората световна война и получава за този „подвиг” френетичната подкрепа на екзалтирания в шовинистичното си заслепение народ.

Именно на овациите на руснаците, подкрепящи аншлуса, акцентират и безпомощните да защитят по друг начин Путин български пропагандатори на всепобеждаващата (  в техните очи) съветска правда, какъвто е случаят с репортажните свидетелства от Крим на пратеника на една от безбройните русофилски организации в България Александър Симов. За него и подобните му радостта на радващите се е „аргумент” в полза на валидността на киевския фарсов референдум. Някакви си 25 на сто украинци и стотици хиляди татари, бойкотиращи шовинистичната еуфория , просто не си заслужава да бъдат споменати.

Путин всъщност черпи от богатия опит на СССР и диктатора Сталин. Днешният Сталин просто прилага изпитаната схемата по присъединяване на територии към СССР през миналия век.

Да вземем за пример предизвиканата от Сталин „освободителна” война срещу Финландия през 1939-та година, повод за която е бащинското му сърце, което не може да не откликне на призивите на местни сталинисти, зовящи на помощ бащицата срещу надигащия се финландски фашизъм.

Нали помните- всеки, който не е съгласен с болшевизма,е обявяван автоматично за фашист от болшевиките, освен в периода август 1939-та до 21 юни 1941-ва, когато по силата на договора за дружба между двете соцдържави ( наричан по-късно за удобство –или от неудобство- в СССР „пакт за ненападение, макар документът да урежда истинска инвазия на огромни количества съветски суровини  и материали за военната машина на Хитлер”).  СССР и нацистка Германия се радват в този период на процъфтяваща търговия, обмен на военен опит и общи паради в чесст на разпокъсването на Полша, например. А пропагандата в СССР обяснява на тружениците, че в Германия също са на власт работниците и селяните, поради което между двете социалистически държави цъфти плодотворно сътрудничество ( докато Хитлер черпи сили от плодовете му да громи Европа).

През 1956-та Хрушчов мачка с танкове ( изпробвани вече и при смазването на работническия бунт в Източен Берлин през 1953-та) унгарската свобода под формата на братска помощ за местни комунисти. Съответно Брежнев прегазва пражкия порив за очовечаване на комунизма през 1968-ма в отговор на гореща молба от чехословашки другари (арестувани при първа възможност и транспортирани за по-нататъшен инструктаж в Москва).

Да не забравяме България! Тя също бива „освободена” от „монархофашизма” с половин милионна Червена армия след преврат на съветската агентура от военния от кръг „Звено”. Решаващата помощ оказва военният министър Иван Маринов, направил всичко възможно да сдържа цели три дни решението на правителството на Муравиев да обяви официално война на Германия, за да има формален повод стоящата на Дунав Червена армия не просто да нахлуе, но и да окупира България.

В предаване на радио „Етото на Москва” ( по чудо все още оцеляващ остров на свободна журналистика в руската столица) чух  главният редактор на „Независимая газета” Константин Ремчуков  да казва,че по негово мнение Западът до последния момент не е вярвал, че Путин ще анексира Крим. Той се позова на свои многобройни срещи със западни посланици в навечерието на днешната развръзка с анексирането на полуострова, при които било видно, че западните дипломати отказват да повярват във вероятността Путин да стигне до края.

Така е, като не четат история…Например- историята на собствените им отношения със Сталин, който си присвоява България без да пита западните си съюзници в бушуващата по онова време Втора световна война!

У нас е широко разпространена подклажданата от много години лъжа, че по силата на устни договорки ( понеже писмени все пак няма), че Западът буквално подарил България на СССР. За целта се изтъква известната неприязън на Чърчил към заставащата в две поредни войни срещу него насреща България.

Подаряването на България на СССР обаче е мит, напълно сравним с онзи за добрата освободителка Русия, която била подарила на България нещо, което не й принадлежи по силата на мандата й да воюва срещу Турция, подпечатан на конференцията в Цариград през декември 1876-тагодина от тогавашните Европейски сили- излаз на три морета в Сан Стефано.

Русия всъщност подписва прелиминарен договор, т.е. предварително споразумение ( като при покупка на имот- условията се договарят в същинския нотариален акт). На българите обаче се внушава, че след това лошият Запад разпокъсва в Берлин щедрия руски подарък.

Тази фактологически доказуема лъжа празнуваме като национален празник на 3 март, ден на коронацията на руския император, избран от победителите за подписването на първичния документ.

В книгата си „Течна дружба” цитирам разсекретени в днешно време дипломатически преписки от септември 1944-та, от които е видна изненадата и раздразнението на западната дипломация от окупацията на България. Милите, били арогантно преметнати от Сталин, точно като от Путин днес, който действа от позицията на силата, включително спрямо далеч по-силния сумарно, но вечно разединен по въпроса за това кой какво е готов да жертва от спокойствието си Запад.

В книгата си съм публикувал също доказателство, че българското разузнаване също е смятало до последния миг, че Сталин ще следва военно-дипломатическата логика да преследва германците в Югославия през територията на България, която не само не го е предизвикала с войски на Източния фронт и със съпротива на своя земя, но и през цялата война поддържа пълни дипломатически отношения с Москва. Но Сталин си е наумил да си „вземе” България като свършен факт, разчитайки Западът да не му се меси в ситуация, когато имат обща по-голяма цел. А когато англоамериканците започват да протестират, Сталин „просто”  нарежда да ги прогонят от общата съюзническата контролна комисия в България.

Това е маниерът, който Путин имитира.

Руският журналист спомена и друго: че събитията в Крим буквално повтарят „аргументацията” на СССР по отношение на намесата в Чехословакия, например. И там имало „млади фашисти”, „обучени на запад провокатори” т.н., които притискали здравите сили, на които доблестните братя по оръжие се притекли на помощ по тяхна молба.

Опорните точки на Путин, да обобщя накрая, експлоатират богатия съветски опит в играта на „ела мечко, изяж ме”!

Жалкото е, че Западът за пореден път се изненадва от апетита и нрава на мечката, която вече заиграва и в съседния двор , в Приднестровието. Там съветолюбиви чеда на Русия, тежко въоръжени от Москва от четвърт век насам, вече написаха молба да бъдат освободени от Молдова ( и „фашисти” ще се намерят пак за декор, това е сигурно). Ще се изненадам също, ако бащицата в Кремъл, не приласкае и тези просители до любящото си ядрено сърце.

А в същото време на българските управляващи другари им се къса сърцето от културно обоснована ( нали сме си били близки с Русия по култура, каза др. Станишев!) жалост към страданията, които би понесъл Путин, ако му бъдат наложени ужасяващи европейски санкции- например с ограничения за пътуванията на някои негови чиновници, на които може да бъде отказано разбираемото в София право да се порадват на крадените си богатства, изнесени в страните от ЕС.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: