От програмата на Sofia International Film Fest гледах „Трудно е да бъдеш бог“, на Андрей Герман, по книгата на братя Стругацки, сниман в продължение на цели 13 години. Стана ми навик да седя отстрани на пътеката в киносалона. Няма места, ей! Или поне за филмите, които избирам.

(ако искате - спрете да четете дотук, прочетете книгата, гледайте филма, и тогава пак заповядайте)

Горещо препоръчвам да прочетете книгата, преди да гледате филма, защото трудно може да се каже, че това е екранизация. Необходимо е да го направите, защото иначе е много възможно нищо да не разберете от сюжета, който в кино-версията не е най-главното.

Група учени от земята са пратени на друга планета с мисия да побутнат съществуващото там човечество напред. Да го извадят от мрачното средновековно съществуване и да му дадат в ръцете науката, технологиите и изкуството. Само че нещата хич не са толкова прости – как да издигнеш някого, без самият той да го поиска или въобще да разбере, че трябва да го поиска. Как да издигнеш някого като ти самият може и да разполагаш с технологии и с исторически опит, но не превъзхождаш околните с кой знае каква морална сила.

Сюжетът се върти около перипетиите на един от земните пратеници, влязъл в ролята на дон Румата - богат местен благородник.

Филмът е сниман изцяло в чернобяло. Непрекъснато вали, непрекъснато се гази кал, непрекъснато калта и водата се смесват с други телесни течности. Близките планове с безброй странни предмети и множество хора в тесни пространства правят доста трудно разбирането какво всъщност се случва, какви са конфликтите... Сцените преливат от една в друга. Герои се появяват, изчезват, умират, без да кажат ни една смислена реплика.



За разбираемостта не помагат и откъслечните, на моменти нечленоразделни реплики на героите. Това е образът на един повтарящ се, отново и отново кошмар, от който няма измъкване. Или всъщност, има измъкване, но то е против всичко, в което вярват героите ни. Но все пак, това е чужда планета – неразбираемостта би трябвало да се подразбира.

Твърде елементарно би било да се предположи, че това е метафора на кървавия тоталитаризъм от 20-ти век. Някои аналогии, обаче, съществуват.

Иначе е за отговорността на по-напредналите към по-изостаналите, за цената и смисъла на прогреса, за цената на човешкия живот, и тн.

Не е филм за всеки, така че гледайте го на свой собствен риск, още повече че продължава около 2 часа и половина.

Хареса ли ми – трудно е да преценя. Занимава мислите ми, и ме подтикна отново да прочета книгата и да помисля по нея. Нищо общо няма с филма от 1990-та, който си е класически историко-фантастичен.