Има ли български партиец, който да може във всеки момент да звънне “на достатъчно високо ниво” във Вашингтон- при положение, че България е член на НАТО и официален съюзник на САЩ? Питам, защото, както ще видите по-долу, сред вождовете на русофилите има такива, които се хвалят с връзките си на високо ниво в Москва.

Задайте си този въпрос, за да отговорите на евентуалното си учудване от факта, че в България се води истинска вътрешновидова надпревара в рамките на руската пета колона за пистите, по който държавата ни бива пързаляна от Кремъл.

Една от тези писти, сред многобройните състезатели в дисциплината петоколонен марш, се оглавява от форума Русия-България на Светлана Шаренкова, която в страстно електронно писмо до депутата Кирил Добрев ( публикувано в оригинал в ivo.bg) разкрива, че била “направила” Георги Първанов ( докато е бил президент!) “лице на отношенията на България с Русия”.

Шаренкова и Кирил Добрев се ограничиха да реагират на публикувания имейл с ” не съм изпращала такова писма” или с “кой е Иво Инджев”, но писмото си е факт- нищо, че българските медии предпочетоха да не го цитират при цялата автентичност на видимия подател и явния получател.

Факт е и другото, посочено от моя милост в ivo.bg- че Шаренкова е водила(!)  неотдавна Георги Първанов на среща с външния министър на Русия Сергей Лавров в Москва.Тя, не без чувство на гордост,  потвърди това.

Можете ли да ми посочите, понеже русофилите са автоматично американофоби и пренасочват всяка критика срещу Русия към някаква извинителна аналогия със САЩ, поне един пример на неправителствена организация в България или на отделна личност, свързана с нея, която има карт бланш да организира подобни аудиенции в кабинета на американския държавен секретар?

Не можете. Няма такъв и изобщо не може да бъде правено каквото и да било сравнение на комуникацията и субординацията между руската пета колона у нас с Москва и каквото и да било подобно нещо като неофициален коридор за влияние на Вашингтон в България, дирижирано и делегирано на неовластени чрез механизмите на изборната демокрация субекти, действащи под прикритието на “културни организации”.

Няма е не е имало нищо подобно като инструмент за западно влияние не защото в България няма прозападно настроени Българи- басирам се, че са голямо мнозинство (по чисто прагматични причини), а защото няма кой да организира нищо подобно на руския сплотен юмрук тук.

Съответно на никого не минава през ум да прави многохилядни сборища в прослава на друга държава, освен на руската- многохилядните, ако не и многомилионни вече гласове в полза на Запада “просто” се виждат от мигрирането на българите. Тук обаче остават онези, чиито деца и роднини също търсят по-добрия живот на Запад, но правят всичко възможно да го вгорчат у нас по руски образец, включващ раболепие пред грубата сила, търпимост към нетърпимата корупция и преклонение пред лъжите и митовете от историята, с които се оправдават.

В статия на в. “Капитал”, поместена в Kafene.net, е казано още доста по въпроса…

Към Русия с любов

Кой е депутатът от БСП, честитил на православните славяни “победата в Третата Кримска война” Елена Старидолска capital.bgДепутат от БСП, председател на движение “Русофили”, издател на в. “Дума” – Николай Малинов има много функции, но въпреки това до преди десетина дни той оставаше незабелязан. На 18 март обаче във вихъра на политическите страсти по повод кризата в Украйна, към него изведнъж се насочиха прожекторите, след като честити на православните християни “победата в Третата Кримска война”. “И да напомня, че след Кримската война следват Балканите по Южния път”, каза пред БНТ Малинов. Вместо да възприеме изказването му като удар под кръста в момент, в който социалистическата партия търси сложен баланс между русофилски настроените си привърженици и държавническия подход на крепител на правителството, председателят на БСП Сергей Станишев беше провокиран единствено от твърдението, че войната е трета, а не втора, както той знае като историк. Малинов обаче също е историк (и само с две години по-млад от Станишев), и то завършил висшето си образование не къде да е, а в университета “Тарас Шевченко” в Киев, Украйна. Той има и защитена “кандидатски минимум” по международни отношения. Въпреки че Станишев го води с няколко обиколки – и като произход (майка му е рускиня, а той самият руски гражданин до средата на 90-те), и като образование – завършил е история в Москва, очевидно Малинов е силно повлиян от Русия. “Разбирате ли руски”, попита той, докато разговаряхме (няколко дни след скандалното изказване) и изчете на глас стих, пристигнал в съобщение на телефона му преди минути, който завършва така: “И жизнь нужно прожить, а не просрать”. Той е в политиката отдавна, но досега не е попадал много във фокуса на вниманието освен със сравнително дребни скандали. Неговата пламенна подкрепа за анексирането на Крим обаче, заедно с факта, че той очевидно има някакво влияние в БСП, а оттам и върху формирането на външната политика на държавата го прави интересен пример за това как Москва се опитва да печели влияние в България. Възгледите му за отношенията с Русия, доскоро звучаха маргинално – изглеждаха като просто един от атавизмите на левицата. Днес обаче Малинов и хората като него имат друго самочувствие. Неуверената позиция на Станишев в партията и не особено стабилното правителство правят всеки глас важен. Така някогашните маргинали могат да си тананикат “Союз нерушимы…” и няма кой да ги сгълчи, защото всеки нов конфликт носи големи опасности. “Какво означава диктатор?!” В Киев Малинов е живял заради баща си, който по това време е бил дипломат. И служител на Държавна сигурност. В годините малко преди демократичните промени и разпада на Съветския съюз сегашният депутат е бил референт за България в градския комитет на комсомола в столицата на Украйна, а после е оглавил и партийната организация на българските студенти там. Закриването на руския комсомол и промените го принуждават да се захване с бизнес. Може би заради ролята на президента на Русия по това време в разпада на СССР Малинов сравнява Борис Николаевич Елцин с Владимир Путин: “Путин на фона на другите международни лидери не знам да стои много зле. Това е човек, който народът си го харесва и добре управлява държавата си. Смятате ли, че някой трябва да налага на други държави модела, по който те да се развиват? Аз не мисля. Когато Борис Николаевич Елцин ходеше и пощипваше госпожиците по летищата, слизаше пиян от самолета, дирижираше оркестрите и управляваше Русия към нейния разпад – мечтата на всички русофоби, особено в Америка, тогава Русия получаваше отлични оценки за това как се управлява. Сега, когато Русия проявява характер, развива икономиката си, стъпила е на краката си, бележи и икономически, социален и културен подем, пишем тройки, казваме колко е лош Путин и трябва да му налагаме санкции.” На аргумента, че Русия се управлява от диктатор, Малинов отвръща: “Какво означава диктатор? Православието не е нито демокрация, нито тоталитаризъм, а съборност.” Спорно е коя линия е по-силна в ценностната система на народния представител – подкрепата за русофилството или за православието. Той обаче има отговор на въпроса дали можеш да си едновременно русофил и български патриот и социалист -  “българската история е доказала, че българските русофили са българските патриоти, това е аксиома”. “Самият комунизъм и социализъм като система е възможен именно в територия, която преди това е била православна. Защото там, където колективизмът, общността, съборността доминират, там е възможно да бъде направен някакъв такъв строй, с всичките му оценки, плюсове и минуси, грешки, докато в един свят, където цари индивидуализмът, социализмът е невъзможен”, казва Малинов, без въобще да отбелязва историческите данни, че българското общество нито е било подготвено, нито насочено натам, накъдето го тласка насила комунизмът. Според него България е направила цивилизационния си избор още преди 1200 години от “свети цар Борис I”, а “идеалът на православна държава е Света гора”. Моделът на управлението й, твърди Малинов може да бъде използван от светските власти. “Вълната на русофобията е тежко спъната” Обратно в реалността – след като идеалът е православна държава, дали в думите на депутата русофил, че след Кримската война следват Балканите по Южния път, не се крие заплаха? След първата Кримска война, която според него е от 1783 г., резултатът за българските територии е, че православното малцинство е признато от Османската империя, а около 300 000 българи се заселват в Крим. След втората война за полуострова през 1856 г. започват освободителните движения в империята, последвани от Руско-турската война. След третата – от 2014 г., Малинов твърди, че “вълната на русофобията в България е тежко спъната”. “Всички русофили и инакомислещи хора получават възможност не да сервилничат и да се държат послушно, болшинството от хората в България ще могат да говорят това, което мислят”. Според него като цяло светът тръгва към многополярност, “XXI век ще е векът на Азия, ще има друга алтернатива, различна от атлантическата”. Триумфът на Малинов е лесно разпознаваем. Той е триумф на онези, които след провала на комунизма така и не приеха идеята за друг тип общество, но доскоро така и не можеха да формулират алтернатива, която да предложат. Сега очевидно вече могат. Преди седмица дискусията в националния съвет на БСП за позицията на България по кризата в Украйна продължи повече от три часа на “Позитано” 20 и Малинов имаше активно участие в нея. Председателят на областния съвет на БСП в Благоевград (и член на движение “Русофили”) например беше сред инициаторите на подписка под алтернативна на официалната декларация, изработена от Янаки Стоилов, в която между другото се искаше и оставката на министъра на външните работи Кристиан Вигенин. В крайна сметка общата позиция на България е силно балансирана – макар и не признаваща референдума за отделянето на Крим, в нея няма нито дума за санкции срещу Русия. “Мисля, че България не беше от ястребите на санкциите срещу Русия и това е правилно политическо решение, за което и аз съм положил много усилия”, казва по този повод Малинов. Той се пази обаче от лобиране за руски икономически проекти. “Да, България е енергийно зависима от Русия, но е въпрос на България да си намери, ако иска други източници на доставки. Не знам защо за 25 години не са го решили този въпрос, а също и в Европа”, казва Малинов. “Спасението на България зависи от това в каква степен ще развием отношенията си с Русия. Без да се занимаваме с икономически проекти, Русия е предложила на тезгяха на българо-руските отношения достатъчно интересни проекти за българската държава – АЕЦ “Белене”, “Южен поток”, Бургас – Александруполис, развитие на българските пристанища. Тези икономически проекти при едно правилно отиграване от страна на българските власти могат да донесат десетки хиляди работни места и милиарди инвестиции. Предложението не е лошо, друг е въпросът как го отиграваме, или ще бъдем против това само защото отсреща е Русия и това е против нашето възприятие за Владимир Путин”, смята депутатът, като, както е прието за руската страна в дебатите за тези проекти, премълчава икономическата им страна – колко ще струват и ще има ли някога от тях печалба и за България. Оказва се, че мрежата на “Русофили” се простира отвъд границите на БСП – депутатът от “Атака” Станислав Станилов например е зам.-председател на движението, а по думите на председателя му в редиците му има няколко мюфтии, няколко митрополити, четирима кметове от ГЕРБ и други, общо 30 000 души организирани в 186 структури в страната. Активни са близо 100 000. На ежегодния събор в местността “Копринка” през септември се събирали над 10 000 души. Въпреки че твърди, че движението е неправителствена културно-масова организация, регистрирана в частна полза, понякога им се “налага да провеждаме и обществено-политически мероприятия – събрахме над 150 000 подписа срещу разполагане на американските бази, както и подписи за запазване на паметника на съветската армия – за един месец 54 000 подписа само в София. Направихме две кампании в подкрепа на референдума за АЕЦ “Белене”, но те не бяха агитация за или против проекта, а само да се участва активно в допитването”. През 2013 г. пък са разкрити над 470 кабинета в детски градини за изучаване на руски език, за което движението е получило 10 000 евро гранд от фондация “Руский мир”, учреден с указ на Владимир Путин през 2007 г. Финансирането на повечето инициативи обаче е чрез членски внос, твърди Малинов. “Руский мир” е интересна организация, създадена да разпространява руското влияние в някогашния съветски блок. Според балтийския център за разследваща журналистика Re:Baltica фондацията се занимава с организиране на културни събития, издаване на книги и учебници, и разпространяване на филми, които често премълчават, или омаловажават тъмните страни на Съветския съюз. “Важно е да има кой да те предложи и да няма кой да те задраска” Определя се като политик, който не се бори за пари и власт. “От малкото изключения съм, които ще влязат в политиката по-богати и ще излязат по-бедни”, твърди депутатът. Той се появи в политическия пейзаж през 2005 г., когато беше на шесто място в една от софийските листи на БСП и за няколко месеца, в края мандата на тройната коалиция стана народен представител. За около година от края на 2008 г. той беше в борда на държавното тогава дружество “Булгартабак”. Тогава възникнаха съмнения за конфликт на интереси, тъй като по това време притежаваше няколко марки цигари, една от които тютюневото дружество произвеждаше на ишлеме. Малинов обаче твърди, че е приключил с търговията с цигари, преди да влезе активно в политиката през 2005 г. Година по-късно той беше за кратко и председател на борда на “Пловдив – Юрий Гагарин БТ”, фирма част от холдинга. По време на управлението на Сергей Станишев Малинов беше избран от ръководството на БСП за издател на партийния вестник “Дума”. Сега, освен издател на “Дума”, “Монд дипломатик”, “Съвременен показалец” и др., е и представител “за България и не само” на 11 рускоезични телевизии, а и “консултант към няколко фирми, които са свързани с доставки на спомагателни материали и машини за цигарената индустрия”. Чуждестранните си партньори от Виетнам, Китай, Индия и Беларус, някои от които оперират и на българския пазар, съветва само за дейностите им в чужбина. Познава депутата от ДПС Делян Пеевски покрай издателството на в. “Дума”. “Няма как да бъда близък с човек, с когото се виждаме или чуваме не повече от веднъж годишно. Той е основен играч в разпространението, ние сме във финансово икономически взаимоотношения с неговите фирми, абсолютно нормално е да се познаваме и да можем да се чуваме”, казва Малинов. За кариерата си в БСП твърди, че “много е важно да има кой да те предложи, но и да няма кой да те задраска”. Тръгва от партийната организация в район “Илинден” в София, когато председател на Градския съвет е влиятелният Румен Овчаров, но казва, че никой не го е посочвал. “Не съм от най-незабележимите.” По адрес на бившия министър на икономиката коментира – “изградихме добри отношения с него, след като той престана да бъде министър”. През октомври м.г. Малинов опита да оглави софийската организация, но изгуби от Калоян Паргов с разлика от 14 гласа, по-късно стана негов заместник. Малко след това в кулоарите на парламента се заговори, че Малинов е сърдит, защото не е получил подкрепа от Станишев и затова не идва на работа, и застрашава кворума. Депутатът отрича, а също и твърди, че никога не би използвал положението си на издател на “Дума” например за личната си кариера. По неофициална информация БСП отпуска около 50 000 лв. месечно за издаването на партийния вестник, което според критиците на ръководството позволява на Малинов да използва “Дума” за престиж, без да влага лични средства и усилия. Депутатът обаче отговаря, че месечната издръжка на изданието е 200 000 лв., от които освен субсидията на партията около 30 – 40 хил. лв. са постъпления от реклама и абонамент. “Останалото е грижа на издателя.” Вестникът обаче преди четири години стана арена на сблъсък между него и зараждащото се тогава АБВ на Георги Първанов. Заради противоречията тогава Малинов уволни главния редактор и бивш депутат Ивелин Николов. “Смятам, че създаването на АБВ извън БСП вреди на БСП. Съгласен съм с много от нещата, които казват, но те трябва да бъдат обсъждани в рамките на партията, в конгреса. Още през 2010 г. казах, че такова нещо няма – нито риба, нито рак. Животът доказа, че съм прав”, казва сега Малинов. На въпрос дали не ревнува заради известната близост на Първанов с Русия, той отвръща: “Пистите, по които аз и Първанов тичаме, са съвсем различни – той иска форум, площадка за дискусия, за разговори, за очертаване на перспективи за следващите 20 – 30 години, докато движение “Русофили” е културна организация. Няма такъв тип състезание – кой е по-близък до Кремъл, защото той говори с едни хора там по-добре, пък аз със други. Да, мога да се обадя на достатъчно високо ниво в Кремъл по всяко време.”

Share on Facebook

Прокурор, смятан за близък на Ситнилски, извикан за обяснения от Цацаров

Броят на сирийските бежанци в Ливан надхвърли 1 милион

"Прозрачност без граници" критикува правилника на Обществения съвет към ЦИК, изготвен бил едностранчиво

ДАНС не подслушвала депутати

Американска организация иска да промени универсалния символ за достъп

And if you think that money doesn't corrupt the government's decision-making process, ask yourself this question posed by dissenting Justice Stephen G. Breyer: If your senator has 10 minutes to spare, is he going to return a call made to his office by you or a call made by someone who has contributed millions of dollars to his party?

20-годишен водач на „Рено“ блъсна пешеходец на ул. „Студентска“, съобщиха от пресцентъра на варненската полиция. Сигнал за пътното...

/Поглед.инфо/ Задължително предоговаряне на вече сключените договори за банков кредит ще бъде предложено за гласуване в парламента, научи "Стандарт" от депутати.

Асоциацията на прокурорите категорично се противопостави на разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия. Иска прокурорите да имат влияние в кадруването на съдиите

Ще е облекчена процедурата за кандидатстване пред Фонда за лечение на деца

"Амнести интернешънъл" обвини гръцката полиция в безнаказаност и връзки със "Златна зора"

"Девня, Провадия, Нови пазар бяха центъра на българската промишленост. Днес това, което виждаме, е разруха. Влязох в политиката преди...

Прекъсвам почивката в сайта (не бойте се, всичко е наред със сайта! :), за да ви представя новата книга с пътеписи от наш автор – Росица Йосифова издава книгата си с пътеписи „Тюленът-монах и русалката“. Книгата ще излезе по книжарниците около 25 април.

Днес ви представяме предговора към нея, а авторът иска да подари 3 книги на трима от нашите читатели. Тя предложи да ги посоча лично, но т.к.не искам да съм чак толкова корумпиран, обявявам следната томбола: Който напише коментар към днешния пътепис, ще влезе с името си в шапката, от която ще изтегля  (вече абсолютно непрозрачно) в последната седмица на април имената на тримата, които ще получат безплатен екземпляр от новат акнига на Росица Йосифова Не си спомням, дали тя обеща и автографи, но мисля, че няма да има нищо против

Пишете коментари!

ТЮЛЕНЪТ МОНАХ И РУСАЛКАТА

Много хора през годините ме питаха откъде се е появило увлечението ми към тюлените. Защо не някое по-красиво или по-познато водно създание – златна рибка, делфин или кит? Защо тюлен монах, защо монах?

Преди милиони години тюленът монах бил мечка, сухоземна мечка. (Ако мечката спи дълъг сън, то тюленът – според народната медицина и преданията, въздействал върху съня. Лява перка от животното, поставена под възглавницата, помагала при безсъние. Звуците, които майките тюлени издавали, за да общуват с малките си, приспивали моряците, а корабите им се разбивали в скалите.)

После мечката се адаптирала към водния начин на живот, краката се превърнали в опашка и, подобно на всички водни обитатели, преживялото в хода на еволюцията трансформации животно придобило божественост.

Днес средиземноморският тюлен монах е сред най-застрашените видове на планетата – останали са не повече от 400-600 представители, съсредоточени в Егейско море и около океанските брегове на Мавритания и Фуншал. Такава е съдбата и на карибските, и на хавайските му първи братовчеди.

Съществуването му в Средиземноморието е почти неизвестно на повечето европейци в наши дни. Някога обаче не е било така и аз съм напълно убедена, че историята на региона може спокойно да бъде разказана чрез сферите на взаимодействие между човека и тюлена. Такъв е поне личният ми избор на разказвач.

William M. Johnson и David M. Lavigne – автори на чудесните книги „Тюленът монах през античността“[1] и „Тюленът монах в посткласическата епоха“[2], анализират около 200 писмени документа, оставени от шейсет гръцки, римски и византийски автори – писания върху папирус, пергамент или хартия през последните 3 000 години. Огромната им заслуга е в това, че обобщават сведенията и правят заключението, че средиземноморският тюлен монах е докоснал живота на поети, философи, императори, сатирици, илюзионисти, лекари, природолюбители, изследователи, моряци и, разбира се, рибари. Омир, Аристотел, Хипократ, Плутарх, Гален, Авицена и Геснер били сред най-древните и ренесансови световни светила, които записвали наблюденията си за животното и за отношението му към човешката култура, фолклор, наука и икономика. Изтъкват, че тюленът има специфична роля в средиземноморските митове и суеверия. Въображението на хората го е трансформирало в нимфи ​​и в русалки.

С какво и как обаче тюленът привлече моето внимание?

Преди всичко с това, че той е същество с двойствено битие.

Идва от сушата, но живее във водата. Хем е свой в морето, хем си остава  чужд. (Защо ли познавам до болка такова едно съществуване?) Бозайник е, но и „риба“. Обитава човешкото съзнание и като реално животно, и като русалка – най-честата му фантазно-митологична трансформация, любима на децата от много поколения. Пряка е връзката между тюлена и селките – създания, населяващи фолклора на Ирландия, Шотландия, Исландия и Ферьорските острови. Селките живеят в океана като тюлени, а на земята събличат животинската кожа и се превръщат в девойки. Можели да се задомяват със земен мъж, ако той им открадне и скрие кожата, но след време, след седем лета например, трябвало да си върнат тюленовата одежда и да се върнат „у дома“, „при себе си“, „в дома на душата“[3], за да не погинат.

Фолклористите твърдят, че където е имало сирени, нереиди или русалки, тюленът обикновено е присъствал като техен неизменен спътник. Впрочем много специалисти смятат,  че историите за русалки са основани на впечатленията на хората от мимолетните им срещи с тюлените. Зоолозите дори нарекли „сирени“ цял разред морски животни (ламантини и дюгони – вероятно произлезли от сухоземни бозайници), които също като тюлена били обърквани с русалки от силно суеверните моряци.

По някаква причина за красивите и изкусителни полужени-полуриби с очарователни гласове е писано много и се знае много[4]. За тюлена не се намира толкова уютно място нито във фолклора (историите за селките правят изключение), нито в художествените творби, посветени на митичните морски обитатели. В най-добрия случай той следвал русалките или хората, за да ги пази или от благодарност. Тюлена го няма въобще в речниците на символите, няма го и в каталозите на татуировчиците. През 2013 година в сайта на авторитетен телевизионен канал се появи твърде принизяващото заключение: „Тюлените са просто кучешки(те) русалки!“ Какъв буквализъм!

Възможно е русалките да са „изтласкали“ тюлена от състава на божествените водни създания поради факта, че господството над океана бавно, но необратимо се феминизирало в течение на вековете. Впрочем още първата описвана някога русалка – Атаргатис – богинята на Сирия, е изобразявана с огледало в ръка. А какво друго, освен гребен, държи в ръка всяка русалка? Огледало – символ на луната, но и на отвличането на души.

Формата на тялото и отсъствието на грация у животното не са били по вкуса на гърците, римляните и византийците. Дали заради това им е било нужно да го трансформират в по-естетичен и привлекателен образ? Християнството демонизира тюлена, но си запазва русалките. Запазва ги заради рибята опашка, а рибата не може да се изхвърли с лека ръка, защото е сред основните символи на християнството. Опашката се явява достатъчно основание русалката да се промъкне спокойно в средновековния фолклор. А човешката половина от тялото Ј – профанната част, хммм… можело и трябвало да моли за душа.

Който и да е сторил разделянето на реалното животно тюлен от красивите му превъплъщения – успял е да създаде ефекта на раздвоението и на лъжата.

Да обикнеш тюлена след всички сълзи, които си пролял за „Малката русалка“, означава да приемеш всички лица на своето битие – достойни и унизителни, красиви и неугледни, божествени и банално земни. Означава да приемеш промените в тялото и в съзнанието си като неизбежни трансформации, да ги опознаеш и да ги превърнеш в нови възможности за адаптиране към също толкова неизбежните трансформации на света около теб. Означава да се разделиш поне за малко със суетата.

Клариса Пинкола Естес – психоаналитичка от школата на Юнг, оприличава тюленовата кожа на „духовна кожа“. Тя включва в терапевтичния си репертоар приказката за селката, чиято кожа била открадната от бъдещия Ј земен съпруг и без която тя залиняла след седем години. Разказва я на жени, чиито душевни страдания са причинени от загубата на тяхната вярна, интуитивна, градивна и дива природа. Загуба заради и в полза на Егото. Ето какво казва Естес:

„Да изгубиш кожата, означава да изгубиш топлината си, предупредителната си система, инстинктивното си зрение. От психологическа гледна точка липсата на кожа кара жената да се стреми към онова, което си мисли, че трябва да прави, вместо към онова, което всъщност копнее…“.

Тюленът символизира трансформациите.

През 1993 година стажувах за няколко месеца в Ница. Ница е колония на Марсилия, а Марсилия – на древната гръцка Фокея. Често под влияние на носталгията  се питах дали фокейците, напуснали малоазийската си родина и установили се по западните брегове, са тъгували за родните места? Дали са се чувствали самотни? Говори се, че именно те наричали средиземноморския тюлен „монах“? Когато през XVIII век обществото на биолозите приело наименованието на рода „тюлен монах“, вносителят на предложението – Херман, изтъкнал факта, че марсилците наричали описаното от него животно „монах“.

Гръцката дума  „монах“ („μοναχός“), означаваща „който е самотен, отделен от другите“, е синоним на „kαλόγερος[5]„ – също „монах“, „калугер“, но с буквално значение „добър старец“.

Възможно ли е аспектът „възраст“ или по-точно преходът от една възраст в друга или от едно състояние в друго, да е бил в основата на идеята за замонашаването или на трансформацията – в по-широк смисъл? Например Атаргатис – сирийската богиня русалка, била „нормална“ жена: влюбила се, забременяла, родила – т.е. направила нещата, които всяка земна жена прави. Едва по-късно (заради разкаяния за свои постъпки) тя се хвърлила във водите на свещено езеро, за да се самоубие, но била пощадена заради хубостта си и превърната в жена с рибя опашка. Не подсказва ли трансформацията, че жената се е разделила с младостта си и е навлязла в период, в който плодовитостта Ј залязва и/или тя не е желана за любов?

Според гръцката митология пастирът на тюлените бил старецът Протей, който притежавал качества, подобни на тюлените – боязливост, способност за трансформация, ясновидство, безмерна мъдрост.

Възможно ли е в наименованието на тюлена монах да е скрита идеята за старостта и мъдростта на това животно, просъществувало поне 15 милиона години? Но и споменът за неговата трансформация от сухоземно във водно животно?

Или пък определението „монах“ е повлияно повече от християнството? Дали има нещо общо с християнските версии на легендите за русалките, в които те отивали на сушата да измолят душа, понеже били създадени без душа? Например онази легенда от шотландския остров Йона. Една русалка, живееща около острова, всеки ден посещавала млад монах, за да Ј помогне с молитвите си да получи душа. Тя се влюбила в монаха. Той горещо се молел за нея, но постоянно повтарял условието си: да напусне морето завинаги. Русалката била силно влюбена, силно мечтаела за душа, но не можела да напусне морето. Или пък искала да пощади монаха? Върнала се при своите, ронейки сълзи. Тези сълзи се вкаменили и до днес се виждат по бреговете на Йона.

Освен възрастовите промени, самотността и мъдростта, тюленът символизира и прехода от живота към смъртта.

Разпитвах непознати възрастни хора по местата, които обикалях, исках да науча какво знаят и помнят за тюлена. Повечето от разказите започваха с несигурното „май имаше нещо…“ – било люлчина песен, било приказка или легенда, било шевица, втъкана в ковьорче.

Черноморските българи най-често споделяха онази версия на легендата за девойките от нос Калиакра, според която момичетата се превърнали в тюлени, когато самоубийствено се хвърлили в морето. Гърците пък най-често разказваха за сестрата на Александър Македонски, която се превърнала в тюлен след смъртта си. От друга страна, митичните водни обитателки понякога също се трансформирали в тюлени – такъв е например случаят с нереидата Псамата, която бягала от любовта на царя на Аргос и се превърнала в тюлен. Царят все пак постигнал намеренията си и Псамата родила Фок (тюлен), който пък се превърнал в митичния основател на гръцката област Фокида.

Според легендите от епохата на християнството, тюленът водел човешкото същество в дълбините на морето, вземал душата му и се превръщал в русалка. А русалките? В същите тези легенди те нямат душа и могат да я придобият само ако в тях се влюби смъртен (човек).

Особен случай е този, в който тюленът (подобно на делфина) изпълнява ролята на магаре: язди го русалка – така, както богът дете Палемон/Меликерт или Ерос яздят делфин. Не е ли тюленът (делфинът) от изображенията върху римски мозайки[6] „транспортерът“ на душата на починалия до други светове? Обезумялата Ино например се хвърлила в морето заедно с малкия си син Меликерт. Меликерт се трансформирал в бог младенец и получил името Палемон, а неговата майка приела името Левкотея. В старогръцкия мит делфинът отвел Палемон до Коринт, Сизиф открил тялото му под една пиния в Истмия и го погребал. По заповед на нереидите той основал Истмийските игри в чест на младия воден бог. Или пък примерът с елинизираните ликийци, населявали земите на днешна средиземноморска Турция, които вярвали, че сирена с ангелски крила ще отведе душите на починалите в други светове? Затова ликийците издълбавали некрополите за телополагане в близките до вода скали…

Повечето от тези примери за трансформация на хора или на митични същества в тюлени са метафори на смъртта (както впрочем и трансформациите на жени в русалки). Тюленът ставал гостоприемник на душите на починалите и чрез неговото тяло те продължавали да живеят или бивали пренасяни другаде.

И най-накрая или съвсем в началото – тюленът символизира живота.

Където е имало или има тюлен монах, има живот! Казват, че близо до варовик е най-здравословно да се живее. Може и да е така. На такива места все още се срещат тюлени, макар че те използват варовиковите пещери, за да раждат и да отглеждат малките си днес – най-вече защото са заплашени от хората, туризма, шума и моторите. Някога – също като Протей, те спокойно си почивали върху пясъчните морски брегове – без страх и притеснение. Те обичат еднакво и слънцето, и водата – подвластни са и на Аполон, и на Посейдон. Говори се, че изчезне ли тюленът монах от водите на Средиземно море, ще изчезнат и хората, населяващи неговите брегове.

***

Обичам да чета пътеписи. Още преди години обаче установих, че ми липсва женският поглед към живота на хората, описвани в иначе чудесни разкази. Все мъжки наблюдения, описания, заключения! В един момент си казах, че не би било загубена работа, ако разкажа за моите пътувания и аз[7]. Може би женското ми око е доловило нещо различно? В тази книга се позовавам на разказите на хората, на легендите и митовете, на туристическата информация, за да направя своите обобщения. Устните предания изразяват в най-висока степен как даден обект или събитие присъства в съзнанието на местните хора в една страна. Туристическата информация пък е онова, което обикновено чужденците запомнят за тази страна. Някъде между тези две гледни точки се намират археологията и историческата наука. Опитала съм се историята да присъства по-дискретно в моите разкази, макар че пътешественикът се нуждае в голяма степен от това да поразрови по-надълбоко някои пластове, за да си отговори на повече въпроси.

Тази книга с пътеписи исках да нарека „В империята на тюлените“, защото се случи така, че в продължение на двадесет и една години, отначало случайно, а после нарочно, попадах на места, свързани със средиземноморския тюлен монах, познат също и по Черноморието. Интересът ми към него, към легендите и историите, в които се появява, ме обсебваше все повече и повече. Години наред четох стари и нови книги, рових, писах писма на историци и еколози, задавах въпроси в наши и чуждестранни форуми, разпитвах непознати възрастни хора по местата, които обикалях, опитвах се да издиря български и чужд фолклор, свързан с тюлена монах и неговите трансформации – сирените, морските нимфи, морските невести и мъже, селките, русалките, ундините[8], митичните опашати богини, богове и феи – Атаргатис, Дагон, Тритон, Мелузина. Тюленският фолклор и свидетелствата за свещеността на това животно са дълбоко затрупани с историческа кал и не е много лесна работа да събираш парченцата на мозайката. И все пак аз успях да разчета малка част от картата с маршрутите на тези водни обитатели.

С русалките и с тюлените преминах през онези земи, част от които е и родната ни културна традиция – земите, които малко или повече, са подвластни на Богинята майка – Близкият Изток, Кавказ, Анадолът, Крит, Балканите. Пътуванията в Източното Средиземноморие представляваха за мен своеобразно увеличително огледало, в което можех по-добре да разбера света, в който ми е отредено да живея.

От Фокея – от егейските брегове на Анадола, тюлените бяха мои водачи, приятели и утешители в пътуването ми на запад. С тях бродих из Гърция и Велика Гърция[9], Франция, Испания и Мароко. Обикалях с мисълта за Протис от Фокея – основателят на Масалия (Марсилия).

От южните френски брегове тръгнах на север, за да посетя много от местата, които масалиотът Питей е описал – днешните балтийски страни Латвия, Литва, Естония, Финландия, Швеция, Дания, а после и Англия, Ирландия… Животът на скандинавците и британците е така дълбоко белязан от „морския народ“ и от легендите за тюлени, че всяко пътешествие по тези земи крие неизбежни срещи с духовете на водата.

През есента на 2011 година в пристанището на ирландския градец Хоут по време на потоп, какъвто не се е случвал от сто години на острова, видях тюлен (макар и най-обикновен, а не тюлен монах). Тогава със сърцето, а не с разума си разбрах защо той е богоподобен! Благодарих на това чудно същество, че докато го търсех, открих множество други чудеса на този свят, благодарих от все сърце на този мой невидим водач през годините!

авторката

Още пътеписи от близки места:

1. „Писмо за теб от Амазония“ – нова книга от пътешественик
2. Още една изложба на наш автор: Владимир Донков с „Къде зимува зимата“
3. Всички пътеписи на куп
4. Как се пишат четивни пътеписи – от Изабела Шопова
5. „Как се пишат четивни пътеписи“ – някои глави
6. Лош интернет => няма пътеписи :(
7. Нова субмит форма в patepis.com

/Поглед.инфо/ Коалициите не са безсилие на политиците, а напротив това е естествена политическа практика. Това заяви социоложката Мира Радева по Тв7.

flagman.bg Какво точно се е случило, за да падне младият мъж зад борда, все още не се знаеГранични полицаи и водолази цяла нощ издирват в...

Полицията във Варна работи по случай с поставен съмнителен предмет върху автомобил, паркиран близо до кръстовище в квартал "Аспарухово",...

/Поглед.инфо/ По-рано днес шефът на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Владимир Писанчев бе изслушан в парламентарната комисия за контрол на службите за изтекла информация в медиите. Впоследствие журналисти му задаваха въпроси по горещи теми.

/Поглед.инфо/ Най-жестокото наказание на Църквата аргос - лишаване от духовен сан, заплашва архиерейския наместник на Петрич Ангел Кочев. Причина за крайната мярка е това, че на светлия християнски празник Благовещение той дръзнал да освети ремонтираната къща на пророчицата Ванга в местността Рупите край Петрич.

Опорният полузащитник на Черно море Еденилсон Бергонси заяви за Дарик, че отиват на „Герена”, за да победят м неделя. „Отиваме в София,...

4 април се отбелязва Световният ден на бездомните животни. Международната "Фондация за животните" е определила целия април за инициативи...

На 30 март 2014 г. в YouTube е публикуван от потребителя Michael Berkan любопитен запис на телефонен разговор, между руския посланик в Зимбабве и Малави Сергей Бахарев с друг руски посланик – Игор Чубаров, който е в Еритрея. Във звукозаписа дипломатите обсъждат резултата от гласуването на ООН относно положението в Украйна и признаването за нелегитимен референдума за присъединяването на Крим към Русия. Припомняме, че на 27 март Общото събрание на ООН прие резолюция в подкрепа на териториалната цялост на Украйна. Резолюцията беше приета със 100 гласа “ЗА”, 11 – “Против” ...

Живко Господинов тръгна днес в 9 ч. със Спартак 1918 за Враца, където отборът ще направи последната си тренировка и ще преспи преди утрешното...

/Поглед.инфо/ На 29 г. днес Юлиян Манзаров можеше да е играч на любимия му "Ювентус". И 24-годишната днес можеше да е Лора да е утвърдена певческа звезда. Можеше и Антоана или Антония да са националната ни гордост в леката атлетика. Какви щяха да бъдат днес приятелките отпреди 10 години от 5 "а" Борянка, Светланка и Женя? Ами 14-годишният Виктор и 15-годишните Валентин и Светослав. Най-малката Глория, която си отиде на 11, сигурно щеше да е студентка...

С милосърдно дарение младежи от София върнаха усмивката на лицето на възрастна жена от Босилеградско, изпаднала в беда и изоставена от децата си. В съвместна акция с КИЦ „Босилеград“ младежите успяха да дарят на баба Стания Серафимова от село Дукат, Босилеградско (Западни покрайнини) дрехи, домакински уреди и хранителни продукти.

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 4 април - петък, без...

/Поглед.инфо/ БСП винаги е била партия, свързана с интелигенцията, още от самото си основаване. С тези думи лидерът на БСП Сергей Станишев аргументира издигането на кандидатурата на Достена Лаверн за европейски депутат от листата на левицата.

Кмет си направи язовир, без да пита държавата. Героят е добре познатият от местните избори кмет на хасковското село Войводово Илями Бефа....

Започваме този петък със SEO и цял ден ще си говорим за него, защото днес е денят на SEO Конференция 2014. И преди съм казвала, че това е едно от любимите ми събитя у нас и ще се повторя. Програмата е натоварена, но ще се постарая да обходя най-интересните за мен теми. След всяка лекция този пост ще получава по един update, така че може да хвърляте по едно око през целия ден. Официалният хатаг на събитието е #seoconbg, така че можете да хвърляте и по едно око в Twitter и Facebook.

Постът Liveblog: SEO Конференция 2014 е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Диана/ На конференция на НАТО в София президентът Росен Плевнелиев апелира за повече НАТО в България като гаранция за сигурността на страната. Лидерът на Атака Волен Сидеров пък заяви, че партията му ще свали правителството, ако то подкрепи нови санкции на ЕС срещу Москва във връзка с руската агресия в Украйна. По темата слушаме Пламен Асенов.

„Необходимо е повече НАТО в България и региона. Апелирам за това” – каза вчера президентът Росен Плевнелиев на конференция в София под надслов „Бъдещето на НАТО”. Според него „Повече НАТО” означава „по-силно сътрудничество, да специализираме, да посочим какво още можем да направим заедно – може да не са самолети, а запасен център за киберзащита, може да бъде нова програма за подобряване на способностите”. „Призовавам за пръв път на Балканите да се научим да работим заедно – България, Румъния и Турция да пазят заедно Черноморското пространство – каза още българският държавен глава. – По същия начин Румъния, България и Гърция да се опитат да подобрят сътрудничеството си. Докато много други държави вече го правят, България все още не е част от процеса на споделяне на отбранителни способности и интелигентната отбрана” – допълни Росен Плевнелиев.
Двудневната конференция в София е по повод 10-годишнината от членството на България в северно-атлантическия алианс, а президентският призив е свързан пряко със заплахата, която страната усеща заради ескалацията на напрежението в региона след анекса на Крим от Русия и очакванията за предстояща руска военна инвазия в Украйна.
Най-пресният и конкретен пример за това напрежение е рязкото повишаване на разузнавателните полети на руски самолети по самите граници на трите черноморски натовски държави – България, Румъния и Турция, полети, които задействат единната отбранителна система на НАТО и вдигат във въздуха дежурните изтребители. Както съобщи малко по-рано президентът Плевнелиев, който е и върховен главнокомандващ на страната, само за последните няколко седмици тези провокативни полети са повече на брой, отколкото всички подобни инциденти през последните 20 години, взети заедно.
Тази информация бе еднозначно потвърдена и от министъра на отбраната Ангел Найденов от БСП, който съвсем не може да бъде заподозрян в особени про-натовски чувства или антипатии към Русия. Нещо повече, в интервю онзи ден той добави, че засилващото се напрежение между НАТО и Русия може да означава, че в България ще се предислоцират бойни части на американската армия. Бившият военен министър в правителството на ГЕРБ Аню Ангелов пък призова официална София да не чака предложение от Алианса, а веднага да поиска разполагането на американски самолети Ф-16 на летището в Граф Игнатиево, за да се спрат руските провокации по границата. Според него трябва да започне също по-пълноценно използване от страна на НАТО на военния полигон в Ново село, както и на българско пристанище от Подвижната военно-морска група на НАТО.
Дали конкретни стъпки в тази посока ще бъдат предприети, предстои да се разбере вероятно още в близките дни – особено ако наистина се стигне до все по-очевидно подготвяното от Русия военно нахлуване в Украйна. При всички случаи обаче е ясно нещо друго – че дори в България да се дислоцират допълнителни сили на НАТО, това ще стане по решение на самото НАТО, а не по искане на сегашното ляво управление на страната. През последните дни все по-силни и все по-явни стават тенденциите в основната политическа сила, която стои зад правителството – БСП, да подкрепя руската агресия в Украйна, като се противопоставя на евентуалното засилване на европейските санкции срещу Кремъл. Това не е форма на обикновена политическа слепота или некадърност да се преценят реалните заплахи за България в тази ситуация. Това е проява на отдавна известното подчинено отношение на българските социалисти спрямо Русия, което и сега, както е ставало няколко пъти във важни исторически моменти през последните стотина години, граничи с национално предателство.
Нещо повече, сегашните неотложни въпроси, свързани с агресивното руско поведение, освен че вкарват в силен психически дискомфорт българските социалисти, но ги сварват и в изключително неподходящ, от тяхна гледна точка, момент, поставят ги в сложна политическа ситуация. От една страна, те са изправени пред избори за Европейски парламент, така че трябва поне да запазят подкрепата, която традиционно имат, от предимно русофилски ориентирания си електорат.
От друга страна – точно преди изборите БСП е в ситуация на ефективно разцепление, след като доскорошният президент-социалист Георги Първанов и други влиятелни фигури, се отцепи и създаде движението АБВ. На практика неговата единствена опция за политическа реализация е откъсването на електорат от БСП. А един от основните му инструменти за тази цел пък е не друго, а критики към ръководството на БСП, начело със Сергей Станишев, че то предава интересите на Москва, като се солидаризира с европейските санкции и не прави достатъчно за реализация на руските енергийни проекти в България. Това е пряк удар точно в сърцето на левицата, който е наистина болезнен за тях не само защото идва отвътре, а и защото е прицелен точно в центъра на социалистическата орбита – връзката с Русия.
От трета страна БСП има все по-големи проблеми с досегашния си съюзник – пронацистката и проруска партия Атака, с чиято парламентарна подкрепа бе създадено и продължава да съществува правителството на Пламен Орешарски. В интервю за Ройтерс онзи ден лидерът на Атака Волен Сидеров предупреди, че ако БСП продължи да подкрепя европейските санкции срещу Русия и не наложи вето върху тях, Атака ще започне да действа за сваляне на правителството.
От четвърта страна пък не бива да се забравят и противоположно действащите фактори. БСП вече доста години опитва, поне привидно, да играе ролята на социалистическа партия, реално възприела европейските принципи и ценности. Макар с мимикрията си тя да не заблуди никого в България, заблуди мнозина в Европа. Стигна се дотам, че лидерът на БСП Сергей Станишев дори беше избран за председател и на Партията на европейските социалисти. В момента обаче традиционните партии от европейската левица отчитат явните аналогиите между поведението на Путин сега и поведението на Хитлер преди 75 години. Те се опасяват от това и еднозначно са част от европейската политика за възпиране на руската агресия. Затова ако българските социалисти тръгнат активно да обслужват вътрешните си нужди, като открито защитят кремълския режим и неговите действия, точно преди европейските избори те биха изпаднали в европейска изолация – нещо, което също не им се иска да се случи. Така че в момента БСП се намира в твърде шизофренична ситуация и не се знае ще намери ли изход от нея. Това продължава вече повече от месец, а лошата новина за всички е, че социалистите нямат изход, който да е добър едновременно и за тях, и за националните интереси на България. А в такива случаи, както отдавна се знае, те винаги предпочитат себе си.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Путин ще се задоволи с Крим и това ще бъде спасение и за икономиката, и за бизнеса, и за човечеството. Това прогнозира историкът проф. Божидар Димитров в интервю за „24 часа”.

На Великден ще боядисваме яйца и с оцветители, които причиняват алергични реакции и такива, направени от катран. Цените на боите варират...

12 бели гълъба предсказали смъртта на децата от Свищов часове преди автобусът им да потъне в река Лим. Това разказа Борислав Русанов,...

А дано, ама надали! Това ще каже обикновеният потребител, прочел новината, че цените на телефонните разговори падат. Уж това трябва да...

 Николай Москов; 24 часа На 29 г. днес Юлиян Манзаров, на когото вещаеха блестяща футболна кариера, можеше да е играч на любимия си...

Лидерите на ЕС са сериозно притеснени от действията на руския президент Владимир Путин и не изпитват никакво доверие към него. Това е...

Двенадцатый сезон чикагский театр TUTA завершает мировой премьерой спектакля “Драгоценности” по рассказу французского писателя Ги де Мопассана. Автор инсценировки и режиссер спектакля – член труппы театра Кирк Андерсон. Мопассановские романы и рассказы о любви приобрели широкую популярность в Европе. Ими зачитывались и в России, однако инсценировать пытались немногие. Кирк Андерсон рискнул. Известный чикагский актер, он участвовал во многих спектаклях театра TUTA, в том числе в “Свадьбе” Б.Брехта, где он играл отца невесты. Играл в Goodman Theatre и Trap Door Theatre. До прихода в театр TUTA был художественным руководителем Европейской репертуарной компании ...