Тъй като съм студент в СУ, а съм родом от провинцията, гласувах в една от секциите в 19 СОУ "Елин Пелин", представяйки студентска книжка и лична карта. Като цяло членовете на СИК очевидно не бяха запознати с правилата за гласуване на студенти. След като им разясних правилата, с които аз съм наясно, бях вписан в допълнителен списък, но никой не изиска от мен да попълня декларация, че не съм гласувал и няма да гласувам в друга секция, както и не бе поставен задължителния печат с 2 подписа в студентската ми книжка. Информиран съм и за други нарушения от същия тип в същата избирателна секция.

Необходими Продукти зелен фасул - 200 г вода - 600 мл грис - 1 с.л. корени за супа - 2 с.л. (нарязани) масло - 2 с.л. брашно - 2 с.л. сол - 1 ч.л....

Неделното измерване на температурите продължава с нови резултати. Въпреки че градусите на върха не са кой знае колко високи,...

Пламен Асенов
21. 05. 14, радио Пловдив

Целия текст слушай тук: http://bnr.bg/plovdiv/post/100410467/velikite-evropeici-verner-haizenberg

Ако сте играли тенис на маса, знаете, че човек може да насочи хилката към топчето, но няма гаранции, че ще го удари. Още по-невъзможно е да се предскаже точката на евентуалния удар. Така, поне донякъде разбираемо, може да се опише принципът на неопределеността, открит от великия немски физик Вернер Хайзенберг, откривател също и на цялата квантова механика. А ако не знаете що е квантова механика, мислете го така – съвременната наука е меч, с който нарязваме реалността на все по-малки порции, за да я изследваме по-детайлно и така да схванем по-добре общата картина. Физиката е острието на меча, квантовата механика – неговото диамантено покритие.

Пинк Флойд, На живо от Помпей

С Теорията на относителността Айнщайн разбива един голям мит – че физиката на Нютон е краят на физиката изобщо. Не, нещата са много по-странни, отколкото мислим, казва Айнщайн, толкова странни, че който ги разбере, завива му се свят и никога не му се развива. Сред учените започват дискусии, трупат се нови факти, открития, идеи. През 1901-ва например Макс Планк въвежда понятието „квант”, като го обосновава и математически. То значи – дискретно количество, тоест, отделна, изключително малка порция енергия. Изведнъж квантът започва да служи прекрасно, например, за да обозначи нещо, което се вижда експериментално – електронния облак. Датчанинът Нилс Бор вече е развил идеята за стационарните състояния на електрона, но опитите бързо показват – даден електрон никога не се наблюдава на точно определено място, а винаги е в „облак”, тоест, обгърнат е в енергия, която не може да се раздели на по-малки порции или кванти. Това означава, че едновременно електронът е и тук, и там, и навсякъде в облака. Едновременно е навсякъде – не знам дали вече ви се зави достатъчно свят, затова ще добавя още. Според квантовата механика например един електрон не просто може, а и реално минава през два процепа едновременно. Или – квантовата механика твърди, че нищото всъщност е нещо като поле от нищо, сред което, също като картофи на нивата, се появяват и изчезват елементарни частици. Разликата с картофите е, че частиците никой не ги засажда, а възникват по собствено хрумване. Не викайте – айде, бе!, защото е доказано така – материята се самозаражда от нищото. Знам, не е лесно да се разбере, но, това е положението – по-лесно няма как. А първоначалният принос на Хайзенберг за изясняване на цялата тази каша е, че той подхожда към нея, като използва само наблюдаеми величини и въвежда незаменяемите матрици. Прави го само на базата на физически основания, тъй като не е запознат с онези матрици, с които математиците се забавляват по същото време. Няма да навлизам и в това обаче, защото ще стане страшно. На самия Хайзенберг теорията на матриците му обяснява Макс Борн, професорът му в университета в Гьотинген. Борн дори лично занася в списание Zeitschrift für Physik статията на 23-годишния си студент, от която започват най-големите, наистина изумителни открития в модерната физика.

Пинк Флойд, На живо от Помпей

Нилс Бор е въодушевен от идеята на Хайзенберг и скоро излиза с математическа обосновка и развитие на тази основа на квантовата физика. След Бор и други дават принос в изумителната нова физика – Зомерфелд, Макс Борн, Волфганг Паули, Дирак, Джон фон Нойман. Самият Хайзенберг продължава да работи, като прави и най-известният си, поне сред широката публика, принос – принципа на неопределеността. Този принцип е толкова известен, че дори подлежи на шеги. Скоро видях карикатура, която изобразява надгробен кръст с надпис „Тук почива Вернер Хайзенберг”, а текстът отдолу гласи: „Може би”. Както и цялата квантова механика, принципът на неопределеността се отнася до физични обекти, които са по-малки от атома, тъй наречените „елементарни частици”. Това определение е малко иронично, ако се имат предвид съвсем не елементарните главоболия, които те създават на физиците, но както и да е. Важното е да си представим една частица като футболна топка, която се движи почти със скоростта на светлината. И принципът на Хайзенберг, доказан много пъти оттогава, е, че ако измерим точно къде се намира топката, не можем да измерим заедно с това и нейния импулс. И обратно. А вина за това има и наблюдателят, който със самото си наблюдение влияе на резултата и го прави неопределен. От нормална гледна точка, тази неопределеност не стои добре сред точна наука като физиката. Дори самият Айнщайн изпитва вътрешна съпротива срещу принципа на Хайзенберг и му посвещава прочутата си реплика – „Бог не играе на зарове”. Само че изобщо не е така – близо столетното вече развитие на квантовата физика показва, че нейните резултати са изключително точни, макар основани изцяло на статистически прогнози. Самият Хайзенберг обаче има ясното съзнание и още в началните времена си дава сметка, че човешкият език не може да опише съвсем разбираемо ситуацията с квантовата физика. Това казва той в едно интервю от 1970 година, проведено в института Макс Планк:

Хайзенберг, глас, интервю

Това е гласът на Вернер Хайзенберг. Тук той е вече на 70 и дава няколко часово интервю, в което започва със спомени от детството и стига до последните си активни години, когато се занимава с ядрени реакции и физика на плазмата. Всъщност, малко странно изглежда, но е факт – въпреки че е изключително целеустремен и насочен към науката човек, Хайзенберг има много истории за разказване и в чисто житейски план. Той е роден през 1901 година във Вюрцбург, Германия. Няма много информация за ранните му години, но на 12 вече се интересува силно от математика и физика. Човек би очаквал по-скоро да се отдаде на хуманитарните науки, като се има предвид, че баща му е изтъкнат немски професор по византология и древни езици. Но момчето избира собствен път и учи точни науки в Мюнхен и Гьотинген. Той е типичен представител на онова, което си представяме, когато се каже, че някой се занимава с теоретична физика. Дотолкова е истински теоретик, че когато при защитата на докторската дисертация някой от изпитващите случайно подхвърля въпроса как работи обикновената батерия, оказва се, че Хайзенберг не знае. Въпреки това обаче на 23 прави големия си принос за квантовата механика, а на 30 получава и Нобеловата награда за това. Междувременно, на един концерт се запознава с Елизабет Шумахер, три месеца по-късно се женят и скоро се появяват близнаците. Те са повод известният физик Волфганг Паули, колега и приятел на Хайзенберг, да го поздрави с „двойното сътворение” – алюзия за раждането на елементарните частици, които се появяват в двойката частица-античастица. След близнаците, освен много физика, в следващите 12 години Хайзенберг продължава да твори и много деца – още цели пет. Великият физик е известен също и като силно религиозен човек. Семейството му е лутеранско и той носи вярата си цял живот. Дори, за ужас на мнозина, които изобщо не могат да си представят как някой е способен да съчетае здравите научни принципи с религиозната вяра, Хайзенберг е известен със знаменитата си фраза: „Първите глътки от науката те правят атеист, но на дъното на чашата те очаква Бог”.

Пинк Флойд, На живо от Помпей

Най-драматичните и най-оспорвани епизоди от живота на Хайзенберг са от времето на нацизма в Германия и работата му за нацисткия режим. Историите са нееднозначни. Например, за около година Хайзенберг е разследван от Гестапо, след като във вестника на СС излиза статия, в която той е наречен „бял евреин”. Така в Германия фанатичните нацисти наричат немците, които се държат или говорят като евреи, сътрудничат или са приятели с евреи, помагат на евреи. Нещо повече, те гледат с подозрение на самата теоретична физика, защото, казват, тя е плод на еврейски заговор, а на фюрера му трябва практическа, не теоретична физика. С мека съпротива Хайзенберг устоява на този сблъсък. В един момент самият Химлер пише на групенфюрер Хайдрих, който явно е пряко отговорен за „аферата Хайзенберг”, както е известна историята, че „не можем да си позволим да загубим Хайзенберг или да го накараме да замлъкне, защото той е полезен за обучението на поколения нови немски учени”. През войната Вернер Хайзенберг наистина продължава преподавателската си работа, но и участва в различни военни програми. Най-значима от тях е създаването на ядрен реактор. Да, както става ясно после, той и колегите му в Германия, не разработват атомната бомба, защото лично Хайзенберг убеждава властта, че, заради свързаните с нея трудности, на този етап тя е безперспективна. Вместо това иска и получава финансиране за разработването на ядрен реактор. Има един епизод от войната, когато Хайзенберг отива на конференция в неутрална Швейцария, там се запознава с добре подготвен млад американски физик, двамата си говорят цяла вечер и вървят заедно към хотела. Едва после Хайзенберг разбира, че младежът държи в джоба си пистолет и има задача да го застреля, ако покрай разговора дори само за миг се усъмни, че известният учен разработва атомна бомба за нацистите. Е, великият физик Вернер Хайзенберг все пак не умира тогава нито от приятелски, нито от вражески от куршум, а на 75 години от рак. Подозирам, че досега би ни изпратил от отвъдното повече информация за квантовите събития там, но откритият от него принцип на неопределеността не му позволява да го стори. Може би.

Пинк Флойд, На живо от Помпей

Не знам дали е редно или не, но бюлетините в 8мо СОУ, Мусагеница, бяха сгънати така, че последните пет партии се виждаха. Трябваше след като гласувам, да сгъна отново бюлетината така, че да скрия вота си, т. като нямаше определено място за сгъване, бюлетините се разтваряха при вкарване в урната. Освен това, съм сигурна, че повечето възрастни хора няма да сгънат наново бюлетината

От откриването на изборния ден до 9.30, когато се намесиха независими наблюдатели и плакатът бе премахнат. Източник: наблюдатели от мрежата на ИРПС

Диана Саватева, "24 часа" Близки и роднини погребват днес 24-годишната Валентина Иванова от бургаския квартал "Лозово", чието тяло морето...

Министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова  пусна своя глас за избор на депутати в Европейския парламент във Варна.  По...

В квартал Хумата в гр. Лом, в кръчмата на Таши, представители на политическа сила раздават пари, за да се гласува за тях. Същото се случва на площада в квартал Младеново. Ето как се печелят избори в града ни.

След откриването на първото Килийно училище в Босилеградско преди Освобождението и откриването на второ след Освобождението, Краището става един от най-просветените райони в тогавашна България. Днешните поколения ученици трябва да знаят, че от тия днешни развалини са тръгнали първите, надъхани със знание и родолюбие хора, които продължават образованието си в Кюстендил и София, а някои от тях са стигнали да овладеят самите върхове на науката и изкуството в европейските университети. Именно затова е изключително важно отново и отново да се връщаме тук, на извора, в с. Извор, и да си даваме сметка откъде сме тръгнали и накъде вървим. Настоящето и бъдещето зависят и от това как се отнасяме към миналото, към корените си. Развалините на тия училища и състоянието на тази черква - говорят за развалините в душите ни и обществото.

Скандалният актьор Чарли Шийн се ядоса много на Риана, защото не пожелала да се запознае с годеницата му и за да си отмъсти я нарече...

/Поглед.инфо/ Грешки в отговорите, по които ще се оценява матурата по английски език, откриха наблюдателни учители, ученици и експерти.

Родена съм в Македония, но от 13 години живея и работя в България, имам и Българско гражданство. Отивам да гласувам и ми казват че съм в забранителен списък, понеже постоянният ми адрес е в София, но настоящия ми бил в Македония. Обяснявам им че това няма как да е така, че аз живея, работя, и се осигурявам тук, че гласувах на предишните избори и на това получих отговор, "Ами аз немога да ви помогна". А в също време се допускат да гласуват хора които не да живели и един ден в България... Ужас!

В изборната секция в Антверпен: без опашка, на вратата трима бабаити, от вътрешната страна, приканват хората и им показват къде е...масата. Без баджове. Като ги попитах къде са им баджовете, те казаха, че не им трябвало. От посолството не им били 'изпратили'. Като попитах председателя на комисията защо тези хора нямат баджове, и казах защо би трябвало да имат, те ме попитаха от коя организация съм аз, аз им казах, че зная правилата и че съм гражданин и че това е достатъчно. Никой не можа да мо каже нищо: следователно явно или не знаеха, или нехаеха. Докато си попълвах декларацията, от самата комисия две дами се опитаха да изгонят четирите деца, с които бяхме аз и мъжът ми. Децата не вдигаха шум. Извинението на дамите беше, че те били там от 6ч сутринта и не можели да допускат деца?!

Zdraveite, vchera (24.05.) poluchih sms s priziv da glasuvam s buletina # 28, majoritaren izbor # 6. Syobshtenieto be izprateno na lichniq mi telefon i moje da byde provereno. Molq za syvet za posledvashti deistviq. Blagodarq! От администратора: Здравейте, имате право да се обърнете към: Комисията за защита на потребителите; Комисията за защита на личните данни, както и към БТК, отдел "ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИ"... Не сте сами - нашият съвет е да се оплачете.

Коалиция за България изпрати до Районната избирателна комисия /РИК/ във Варна и Централната избирателна комисия /ЦИК/ два сигнала за...

Водолази издирват изчезналия адвокат от Банско Здравко Гоцевски, съобщава struma.bg. Изчезналият юрист бе обявен вчера за издирване, след...

Хора, нещо става! В гр.София, жк Красна поляна I част, 123 СОУ, 46 секция от избирателните списъците е заличена М. М. М. без никакви причини. На този адрес е регистрирана от 1975 година и е гласувара до сега без проблеми. Като причина за вкарването и в забранителните списъци е посочено, че е била в Канада за 6 месеца, което не е вярно!!! Не само страната, не е напускала София от много години. Това, предполагам, че се случва и с други гласоподаватели! Ако това не е грешка, в което се съмнявам, то е грандиозна манипулация! За да се опита да гласува, М. отиде до район Красна поляна за да получи съответния протокол за гласуване, но ... ядец! От там и казват, че от 2003 година по данни на МВР тя е гражданин на Канада! Заедно с нея гласувахме на парламентарните избори през 2009 година! Казали са и да си донесе международния паспорт, за което тя просто е нямала време поради лични ангажименти. Ето как се елиминира един глас за истината!!!

/Поглед.инфо/ Първата жалба в изборния ден в Русе е подадена малко след 7 часа от страна на пълномощника на партия "Българската левица" в Русе Мариян Димитров.

Химикалката, предоставена на избирателите в тайната стая, е с течащ пълнител - оставя прекалено много мастило и при сгъването ще се отпечата и на отсрещната вътрешна страна на бюлетината. Това ще я направи ли невалидна? От администратора: Здравейте - това ще зависи най-вече от преценката на СИК, когато преброяват гласовете, но в действителност подобен риск съществува. Най-добре в случая би било да се направи забележка до председателя на СИК и въпросният химикал да бъде заменен.

Избирателната активност към 10 часа във Варненска област е 7,88 %. Във Варна към този час са гласували 6,37 % от имащите право на глас, съобщиха...

С една единствена публикация в най-четения варненски сайт Petel.bg хиляди варненци се обединиха за няколко часа.  Така те пресякоха опита в...

Точно в 11 ч. ковчегът с тленните останки на студентката Валя влезе в гробищния парк на Бургас. Тялото на Валентина Иванова беше открито на...

Неделното измерване на температурите продължава с нови резултати. Към 10.30 часа на върха се оформя четворка от големи градове, в които е...

От години Европейският съюз е обърнал гръб на гражданите и техните проблеми, това трябва да се промени. Това каза след като упражни своя...

Още при влизането си в избирателна секция №171 в Професионална гимназия по химични и хранително-вкусови технологии Народният...

/Поглед.инфо/ Глоба от 1000 лв. чака всеки избирател, който на евровота днес опита да се снима с бюлетината в тъмната стаичка, за да докаже после, че е гласувал за „правилната” формация.

/Поглед.инфо/ Има нов метод за купуване на гласове в пловдивския квартал "Столипиново". Това съобщава Нова телевизия, позовавайки се на свой информатор.

Срамота! Такава свинщина не бяхме виждали досега. Училище "Мария Кюри", известно в Перник като Металургията се изплю на светлия празник 24...

Продължава неделното измерване на температурите в най-важните родни градове. По информация, събрана от термометрите между 6 и 10 часа тази...

/Поглед.инфо/ Близо 300 комшии пострадали, докато напускали сградите

-годишната Анджелина Джордан събра вече 19 милиона гледания с невероятните си изпълнения на хитовете на Франк Синатра, гласи съобщение на...

Полицаят, който загина днес при катастрофа на бул. „Сливница” в София, се казва Георги Димитров. Двамата му колеги и спътници в...

Земетресение с магнитуд 2,2 по скалата на Рихтер е регистрирано на територията на България, съобщиха от Геофизичния институт на БАН....

Жителите на най-големия ромски квартал на Балканите – "Столипиново", вече са получили парите, срещу които са се съгласили да продадат...

/Поглед.инфо/ Изборният ден на територията на Република България е започнал нормално, съобщи пред Фокус Александър Андреев, говорител на Централната избирателна комисия (ЦИК).

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10202972289642657&set=gm.642669012477348&type=1

Милена Бойчева, Труд Предстои да излезе от печат уникална книга под злокобното (засега работно на изд. "Тангра ТанНакРа) заглавие "Пътят...

/Поглед.инфо/ Днес на фона на високо напрежение в Украйна ще се проведат предсрочни президентски избори, които се смятат за ключови за нейното бъдеще след месеци на трусове, които ескалираха до гражданска война. Вотът, който ще се проведе днес, идва на фона нестихващи сблъсъци, предимно в източните райони.

След като пусна гласа си, киборгът се опита да си хване такси, но шофьорите се страхували от него Робот гласува в секция 77 на столичното 104...

Изборният ден започна в спокойна обстановка. Охраната на изборните помещения през изминалата нощ протече нормално. Секционните...

Неделното измерване на температурите в най-важните родни градове продължава с пълна сила. По информация, събрана от термометрите между 6...

/Поглед.инфо/ Днес е последният ден от изборите, в които Европа гласува за 751 депутати в Европейския парламент. 6 533 828 души са вписани в избирателните списъци в България. Общо в целия Европейски съюз гражданите с право на глас са 503. 7 млн души.

/Поглед.инфо/ Над 100 вторични труса са регистрирани след силното земетресение с епицентър в Егейско море (на около 310 км югоизточно от София) от 12,25 часа в събота.

/Поглед.инфо/ Вестник "Труд” подбра най-цветистите коментари на вчерашното земетресение във Фейсбук:

/Поглед.инфо/ Навръх 24 май България преживя силен шок от разлюлялото я земетресение. Епицентърът на труса с магнитуд 6,9 по Рихтер бе в Гърция, но той се усети силно и у нас.

/Поглед.инфо/ На 25 май българските граждани за трети път ще изберат депутати в Европейския парламент.

Ако случайно този блог бъде припознат като медия от органите, призвани да следят за целомъдрието на свободното слово в днешния изборен ден, не бих възразил да ми наложат някоя санкцийка- ама от лекичките, като за Русия по време на агресия. Защото темата за 24 май като несъстоял се национален празник е възможно най-предизборната провокация към българския избирател и направо крещи на висок глас  лозунга на нашето време “да се освободим от лъжата”.

Ако някой не се досеща за какво намеквам ( отдавна), в текста на Спас Спасов, публикуван в “Дневник”, е обяснено много добре.

Най–краткият отговор на въпроса защо на България не беше позволено да замени съветската дата 9 септември с друго, освен с руската 3 март като свой национален празник, е следното обяснение: защото и демокрацията ни беше “подарена” пак от същите победители.

Победителите не ги съдят.Ако бяха решили, вероятно щяха да наложат дори рождения ден на Горбачов за български национален празник, но се изхитриха да официализират основната опорна точка на руско-съветската пропаганда в удържането на България в своята орбита- 3 март, неизчерпаем източник на руското раболепие по повод инагурацията  на техния император и на нашата благодарност, че на тази дата е подписано началото на серията български национални катастрофи чрез заложения в подхвърлената химера неосъществим мит за обединение на всички българи в една държава.

“Хубавото” на лъжата, с която е зачената българската свобода и на базата на която и до днес насъскват българите срещу лошия запад, който ни взел обединението, подарено от добрата Русия, е че в нея руснаците не са допуснали подписа на нито един българин. За да е пълно унижението ни да празнуваме първопричината за националните ни катастрофи с благодарността на освободените роби, закичени с чисто нов, руски хамут, като за троянски кон.

Тебеширеният кръг, или защо 24 май не стана национален празник

Дневник

От Спас Спасов

На 27 февруари 1990 г. все още съществуващият по онова време Държавен съвет реши за национален празник на България вместо 9 септември да бъде определен 3 март. Шест дни по-късно решението беше потвърдено и от Народното събрание. Така, уж “късайки с миналото си”, припряно и стратегически България бе оставена в тебеширения кръг между Русия и Европа.

В първите години след 1989г., макар разколебавана и пиляна, енергията за промяна все още можеше да върне исторически правдивата трезвост в българския поглед към Русия.

Вероятно затова е трябвало да се бърза – който владее миналото, владее бъдещето.

Затова е бил нужен и 3 март като национален празник. За да подмени припряно и стратегически героичния декор на 9 септември с друг – пак така героичен. И все така подходящ за етюдите на вечна благодарност към “двойните освободители”.

Като последен опит подмяната да бъде предотвратена

през май 1990г. – само месец преди изборите за VII Велико Народно събрание, се роди дебат – “Може ли 24 май да обедини нацията”. Следите му лесно могат да бъдат проследени заради все още рехавия медиен пейзаж в първата година след свалянето на Тодор Живков. Те водят към тогавашния младежки седмичник “Полет” във Варна. Заедно с пловдивския “Комсомолска искра”и столичния “Култура” той беше част от автономната територия в тоталитарната българска преса, извоювана от духа на перестройката.

Дискусията “Може ли 24 май да обедини нацията” звучеше ирационално, по-скоро интелектуално и някак постдисидентски. Тя трябваше да събере мненията на тогавашните главни редактори на вестниците “Ку.тура”, “Литературен фронт” и “Дума” Копринка Червенкова, Марко Ганчев и Стефан Продев, на Валери Петров и Кирил Маричков, на акад. Николай Тодоров, на “младите лица в църквата” – вече покойния митрополит Кирил, “синия” йеромонах Христофор Събев. И разбира се – на културолога Петър Увалиев.

Това, че разговорът е бил важен в усилията за измъкването на България от постсъветската сфера на влияние, щеше да стане ясно доста по-късно . Това, че тези усилия са останали без успех – също.

Двадесет и четири години след 1990г.

разломът между провалената руска демокрация и Запада отново изглежда дълбок и непреодолим

На Европейския съюз Русия на Путин противопоставя Евразийския, на либералната демокрация – някакъв свой “суверенен” вариант на мека диктатура. През последните години Русия все по-неприкрито изнася национализъм в периферията си, вкарва фикцията за “панславянското единство” и “православния консерватизъм” в измислена битка със западната култура и превръща това противопоставяне в цивилизационен избор.

Между комплексите на недооценената си историческа принадлежност към Европа и стокхолмския синдром на любовта към Русия, България е очевидно все по-раздвоена.

В средата на май “Алфа рисърч” публикува данни от проучване на общественото мнение. В него са обобщени резултатите от отговора на въпроса: ” Как бихте гласували ако днес имаше референдум и трябваше да избирате – за присъединяване на България към Европейския съюз или към Евразийски съюз?”.

Срещу 28% декларирали, че изобщо не биха участвали в подобен референдум, 40% и днес биха подкрепили членство в Европейския съюз. В същото време изборът в полза на Евразийския проект на Путин би бил 22%.

В контекста на политическото шикалкавене след Киев, Крим и ставащото в Източна Украйна (а вероятно и повлияни от тях) цитираните по-горе резултати плашат. Те доказват подозренията, че е в България има достатъчно активен и политически значим обществен сектор, който охотно би преориентирал страната в източна посока. А това без уговорки е сериозно изпитание както за устойчивостта на България като член на Европейския съюз, така и за надеждността на страната като партньор в евроатлантическата система за сигурност.

В тази дълго провокирана шизофреничност

сега темата за празничния календар на България би трябвало да стане част от дебата за ценностите и бъдещето. Това не е спор на “филите” и “фобите”. Това е разговор за Путиновата стратегия за “обратно изкупуване” на територии. В този списък е и България. Затова в Русия и до днес цинично се шегуват, че “Курица не птица и Болгария не за граница” (от руски, Кокошката не е птица и България не е зад граница). У нас това се случва неприкрито чрез непрекъснатото напомняне за някаква историческа задлъжнялост или чрез провокациите на културна, православна или славянофилска сантименталност.

Заради всичко това сега е важно да говорим пак за останалия без последици дебат от 1990г. Да си дадем сметка, че ако в него беше победила датата 24 май, а не 3 март сега перспективата на българския поглед към Русия щеше да е друга. По-достойна!

В годините преди 1989 преподаватели във филологическите факултети на българските университети споменаваха името на руския акад. Дмитрий С. Лихачов като знак за различност, за

академично дисидентство

Защото Лихачов беше част от друга, засекретена руска легенда. Не тази за “големия” брат и по-малкия му роднина. А за предимството на духовността пред държавността.

“Ние в Русия изпитваме чувство на голяма благодарност към България за своя литературен език, за началото на руската литература и за ония забележителни идеи, които са били провъзгласени през Симеоновия век – общочовешките идеи, написа Лихачов в лекцията си “Държава на духа” (изнесен пред Първия международен конгрес на българистите в началото на 80-те години). Църковнославянският език, пренесен в Русия от България не само чрез книгите, но и устно – чрез богослужението, веднага става в Русия своеобразен индикатор на духовните ценности. България даде на източните славяни висшия слой на езика, “полюса на духовността”, който извънредно много обогатява техните езици, давайки им нравствена сила – способност да възвисяват мисълта, понятията, представите, емоциите”.

Академикът Дмитрий Лихачов беше исторически честен в нечестно време. Достатъчна причина, за да получи цялата академична признателност у нас след цитирания доклад. И в същото време да бъде заточен в периферията на идеологизираната наука. В тази наука връзките между причината и следствието често са премахнати, а изводите не следват фактите. Като например:

- че създадената в България християнска култура спомага за християнизирането на Киевска Русия.

- че покръстителят на Русия Св. княз Владимир приема християнството от българите.

- че първият духовен глава на Руската църква и първите руски епископи са българи.

- че митрополит Михаил Болгарин, живял в Киев някъде до края на Х в., е въвел сред новопокръстения руски народ старобългарския като богослужебен и държавно-административен език. Че е първият от общо 8 български архиереи, най-известният от които Киприян, служили като великоруски митрополити в различни периоди от време.

- или че Киприян въвежда в Русия Патриарх-Евтимиевата правописна реформа, с което преодолява опитите за налагането на католицизма в земите на Западна Русия.

Ако написаното от акад. Лихачов не беше превърнато в апокриф, а историята не беше писана от патриоти в тайните служби на “зрелия социализъм”, днес вероятно и българската перспектива в отношението към Русия щеше да е съвършено различна.

През март 1990г. азбуката загуби

Загуби честността на културата в двубой с двуличието на политиката. Загуби я втори път през май същата година, когато хора с ръст в българската култура, литература и история се опитаха да разговарят с анонимните им фалшификатори. Тази битка беше загубена и в мандата на Великото народно събрание, и още няколко пъти след това в спорадични и немощни интелектуални престрелки “за” или “против” 24 май като национален празник.

Но най-печалното е, че победилите отстъпиха доброволно, без съпротива базисни политически позиции. Отказахме се от исторически и културни аргументи, от които днес имаме нужда за защита на европейската си, а не на евразийската си принадлежност. Сега, дори в навечерието на 24 май не мислим за кирилицата като за най-силния, като за единствения си национален бранд в Европа. Мислим за буквите си не като за най-важните знаци на европейската си културна идентичност. Мислим за тях като за различност, която ни проправя спасителен път назад, винаги когато напред ни се стори трудно.

Като доказателство, че и в политиката няма нищо по-силно от буквите, от думите и словото, от оня загубен дебат през май 1990г. са останали ето тези няколко изречения на безспорния Петър Увалиев:

“Идеолозите и демагозите от моето прокълнато поколение едва ли някога ще проумеят тази многолика, но единодушна Европа. Но нашите внуци и правнуци все повече се догаждат за нея и все по-бистро съзнават, че тази мисловна и духовна Европа не разделя, тя сплотява. Помислете си: Основоположникът на славянското достойнство е погребан в латинския Рим. Радетелят за православие почива в мир в католически храм. Този римски гроб е спомен и предвестие, пример и поука”.

* Соломоновата притча за спора на две майки (истинската и мнимата) за едно и също дете, решен от съдията-мъдрец, дава сюжет на Белторд Брехт за драмата му “Кавказкият тебеширен кръг”.

Share on Facebook

Официално потвърдиха самоличността на нападателя, отнел живота на 6 души преди да се самоубие късно вечерта в петък в близост до кампуса...

Неделното измерване на температурите в най-важните родни градове продължава с пълна сила, предаде "Блиц". По информация, събрана от...