Юни е прекрасен. С най-дългите дни в годината. Топъл, но с все още прохладни вечери. Зелен и слънчев. Този юни е прекрасен. Спокоен в първата си половина, тих в средата си и с очакване за лятната ваканция в своя край. Този юни е прекрасно различен. Може би, защото не планувам парти за рождения си ден. Затова и ще бъде тих. Почти като миналата година, когато бях с шестмесечен бременен корем. Тогава реших, че всичко, което искам е да излезем с Вальо на ресторант, а после да се разхождаме в малките уличките в центъра на София и да ядем сладолед. Позволих си една чаша вино. Чакай, май бяха две. Е, този юни мога да си позволя цяла бутилка. Но не планувам нищо друго, освен да приготвя (трябва ли да казвам вкусна) вечеря за двамата и да си направя торта. Торта за рождения ми ден.

Не че не мога всеки един ден да си направя торта, но друго е, когато тортата е за празник. Искам в нея да има шоколад, новата ми мания по дулсе де лече приготвено от основни продукти и декорация в жълти цветове. Точно за тази декорация открих едни ярко жълти градински рози, чиито листенца реших да захаросам и да поставя най-отгоре на тортата. Но след като изсъхната, листенцата потъмняха, придобиха кафеникави отенъци като на изсушени листа и просто се наложи да се откажа от тази идея.

Тогава включих лешниците. В блатовете и покрити с карамел като семпла, но много ефектна декорация. Не пропуснах и жълтите захарни гранули, та нали исках да има жълто. Като юнското слънце.

Юни, като преходен месец между пролетта и лятото и с все повече топлина, предполага по-леки храни и сравнително по-леки десерти. Е, тази торта не спада в тази категория. Малко парченце от тортата е достатъчно да задоволи желанието за сладко и да отключи сензорите на вкуса и обонянието. Тя е с плътните блатове майдера, в които добавих печени лешници. Блатовете са попили сладкото от мляко, което дава необходимата ми сладост и лек карамелен нюанс на фона на силния вкус от шоколадовия ганаш с уиски. Искам да кажа, че тортата не е лека. Но кой се интересува от това, щом пред него има десерт с шоколад и дулсе де лече? За рождения си ден. Наздраве!

Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече

Пропорциите за блатовете взаимствах от книгата Step-by-Step Baking. Рецептата за лешниците в карамел е адаптирана от marthastewart.com

За тортата се приготвят два блата мадейра с лешници с диаметър 21 см. Всеки блат се срязва на две равни части по хоризонтал, така че да се образуват четири платки, между които се разпределят дулсе де лече и шоколадов ганаш. Цялата торта се покрива с шоколадов ганаш. Отстрани направих семпла декорация, а отгоре поръсих с жълти захарни гранули и аранжирах с потопени в карамел лешници.

Тъй като имам само една форма с диаметър 21 см, приготвих блатовете последователно. В рецептата отбелязвам продуктите за един блат, като ако имаш възможност (две форми с диаметър 21 см) може да увеличиш дозите двойно и да изпечеш двата блата заедно. Блатовете може да се приготвят до 2-3 дни предварително и след като истинат да се опаковат в стреч фолио и да се съхранят в хладилник. Лешниците за двата блата се изпичат наведнъж.

Дулсе де лечето е необходимо да се приготви поне един ден преди сглобяването на тортата и да се охлади добре в хладилник.

Шоколадовият ганаш се приготвя в деня на сглобяването на тортата. След като се направи е необходимо да се охлади за около 2 часа за да се стегне и да бъде удобен за нанасяне без да се разтича.

Лешниците в карамел за декорацията е наложително да се направят не по-рано от два-три часа преди презентацията на тортата. Приготвените лешници в карамел се аранжират директно върху тортата, която вече трябва да стои извън хладилник, но на по-хладно място, в някоя стая, в която няма пряка слънчева светлина. Иначе, карамелът би се разтопил. Възможно е и да се оставят върху хартия за печене, също на по-хладно място, но не в хладилник и да се поставят върху тортата (която се предполага, че до момента е в хладилника) преди да се поднесе.

Изглежда, че повече наблегнах на снимки от процеса на приготвяне на тортата, отколкото на финалния резултат, но този юни е и месец на летни бури. След като светкавиците препукаха и присветнаха няколко пъти от гръмотевиците навън, ме обвзе параноя, набързо ги изключих и с това се приключиха и снимките. Но пък хубаво се захлади вечерта и стана съвсем подходяща за първата дегустация на тортата. Посочените дози са за 10 порции.

За 1 блат мадейра с лешници:

• 180 г меко масло
• 150 г фина кристална захар
• 30 г ванилова захар (количеството е за домашно направена ванилова захар, приготвена от фина кристална захар, ароматизирана с ванилови шушулки)
• 3 големи яйца, със стайна температура
• 130 г брашно
• 100 г сурови лешници
• 2 чаени лъжици бакпулвер

Към лешниците за единия блат се добавят и лешниците за втория блат за да се изпекат заедно – общо 200 грама. Поставят се в суха тава и се слагат в предварително нагрята фурна на 180°C. Запичат се за 12-15 минути, като се разбъркват 2-3 пъти.

Топлите лешници се изсипват в кухненска кърпа и с нейна помощ се стриват, за да се отделят възможно повече люспи. Лешниците се охлаждат и се смилат фино в кухненски робот. Разделят се на две равни части, за двата блата.

Фурната се загрява на 180°C. Подготвя се форма за печене с диаметър 21 см. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметъра на формата. Дъното и стените на формата се намазват с малко растителна мазнина. На дъното ѝ се поставя кръга от хартия за печене и повърхността му също се намазва с малко мазнина.

В купа се смесват маслото, захарта и ваниловата захар. Разбиват се с миксер докато се получи гладък и пухкав крем. Към него се добавят яйцата едно по едно, като след всяко сместа се разбива хубаво докато се хомогенезира. Отделно се смесват брашното, смлените лешници и бакпулверът. Добавят се към маслено-яйчната смес и се разбъркват на ниска скорост с миксера или на ръка с шпатула.

Сместа се изсипва в подготвената форма и се разпределя равномерно. Формата се слага в предварително нагрятата фурна и блатът се пече за 35-40 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на блата трябва да излезе суха. Изпеченият блат се оставя върху решетка с формата да се охлади за 5 минути. С остър нож се минава по ръба, за да се отдели краят на блата от формата и блатът се освобождава от нея.

Обръща се върху решетка, хартията за печене се отстранява и се оставя да се охлади напълно.

По същия начин се приготвя още един блат.

За шоколадовия ганаш с уиски:

• 500 г натурален шоколад
• 500 мл животинска сметана 30-35%
• 1 супена лъжица уиски

Шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа. Сметаната се загрява докато започне да ври.

Врялата сметана се изсипва върху шоколада. Оставя се така за 1-2 минути и се разбърква внимателно докато се получи гладка и лъскава смес.

Накрая се добавя уискито и се разбърква хубаво.

Ганашът се охлажда на стайна температура, като се разбърква периодично. След това купата се покрива със стреч фолио и се слага в хладилник за 1-2 часа или докато ганашът започне да стяга. Трябва да бъде мек, но не течен или прекалено втвърден. Ако е течен и тортата се сглоби с него би протекъл между блатовете. Ако е твърд, не е удобен за нанасяне. Ако все пак се изпусне и стане по-твърд от необходимото, купата се слага на водна баня и ганашът се загрява с разбъркване до необходимата консистенция.

За сглобяването:

• 2 блата мадейра с лешници с диаметър 21 см
• 500 г от шоколадовия ганаш с уиски (рецептата горе)
• 300 г добре охладено дулсе де лече (използвах кахета без аромати)

Всеки от блатовете се срязва по хоризонтал на две равни части, така че да се получат четири платки. За да не се чупят при отделянето, под тях се подпъхва картонена подложка за торта. С нейна помощ се пренасят по време на сглобяването.

Първата платка се поставя върху картонена подложка за торта или директно в сервизна чиния или поднос. Около нея плътно се слага ринг, който ще крепи тортата докато стяга.

Върху платката се разпределят около две супени лъжици с връх дулсе де лече.

Върху него се разпределят около 160 грама от шоколадовия ганаш. Поставя се втората платка. Отново се намазва с две супени лъжици дулсе де лече и около 160 грама шоколадов ганаш.

Покриват се с третата платка, върху която финално се разпределя дулсе де лече и шоколадов ганаш. Слага се последната, четвърта платка.

Сглобената торта се оставя в хладилник за минимум 4 часа. През това време, останалият шоколадов ганаш за покриването се държи на стайна температура, за да бъде мек и удобен за нанасяне. Ако е необходимо, тортата може да се остави в хладилника за една нощ и да се довърши на следващия ден. В този случай шоколадовият ганаш се съхранява в хладилника, а преди работа с него се поставя на водна баня, за да се размекне.

За лешниците в карамел:

• 12-15 броя цели лешници
• 12-15 броя дървени клечки за шишчета
• 200 г захар
• 60 мл вода

Всеки лешник се поставя на върха на дървено шишче и шишчето се забожда внимателно в него.

Подготвя се масивна дървена дъска (или друг подходящ предмет), който се поставя на ръба на кухнески плот или маса. На пода под нея се застилат вестници. (Ако не четеш вестници като мен, може да разчистиш пред входа, като събереш всички рекламни брошури.)

В тенджерка се смесват захарта и водата. Загряват се на слаб огън като се разбъркват докато захарта се разтопи. Когато захарта се разтопи, бъркането се спира и огънят се усилва на умерен към силен. Сиропът се оставя да заври. Не се разбърква, за да не се кристализира захарта. Междувременно се приготвя ледена баня, като в голяма купа се поставят кубчета лед и студена вода.

Захарният сироп се вари докато започне да променя цвета си и придобие приятен кехлибарен цвят. Температурата на готовия карамел, която измерих е 190°C. (Добра причина много да се внимава, когато се работи с карамел.)

Когато карамелът е готов, веднага се маха от котлона и тенджерата се потапя в ледената баня, за да се прекрати готвенето. Изважда се от ледената баня и се поставя върху метална решетка или дървена дъска. Ако е необходимо карамелът се изчаква да се охлади още. Не трябва да бъде твърде течен, а малко преди фазата да започне да се точи. В този момент всеки лешник, като се придържа с дървеното шишче се потапя в карамела. Шишчето се поставя между плота и масивната дървена дъска, така че лешникът да стърчи навън и излишният карамел да се стича надолу, където ще падне върху вестниците. Лешниците се оставят така докато карамелът стегне хубаво. След това втвърдената карамелена нишка се отрязва с ножица на желаната дължина.

Ако карамелът стегне преди да са приготвени всички лешници, той се загрява отново докато започне да се втечнява.

Между другото, на пода, където са вестниците от стеклия се излишен карамел се образуват прекрасни ангелски коси, които също могат да се използват за декорация. В този случай, може би е по-разумно да оставиш вестниците и рекламните брошури и да постелиш с чиста хартия за печене върху която да пада карамелът.

Когато карамелът върху лешниците стегне, шишчето внимателно се завърта и изважда от лешника. Лешниците в карамел се аранжират върху завършената торта или се поставят върху хартия за печене, докато дойде ред да се използват (но не по-късно от 2-3 часа). За повече яснота в приготвянето на лешниците в карамел може да погледнеш видеото от шоуто на Марта Стюарт.

За завършване на тортата:

• останалият шоколадов ганаш, около 500 г
• жълти захарни гранули
• лешниците в карамел (рецептата горе)

Когато тортата е стегнала се изважда от хладилника и се освобождава от ринга.

С останалия шоколадов ганаш и с помощта на сладкарски нож се покриват първо стените на тортата. Върху нея се изсипват 4-5 супени лъжици от ганаша и се заглажда. За повече удобство и прецизност по време на тази работа използвам въртяща се дървена подложка от Икеа. Ако има нужда стените и повърхността на тортата се доизглаждат.

По стените на тортата направих семпла декорация с назъбена сладкарска шпакла. Ако предпочиташ, може да я декорираш с едро смлени лешници.

По повърхността на тортата поръсих с жълтите захарни перли, които в периферията са на гъсто и се разреждат към центъра, където поставих лешниците в карамел.

След като лешниците в карамел се поставят върху тортата, тя не се прибира повече в хладилник или поне не преди презентацията.

Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Бразилия започна с победа участието си на 20-то Световно първенство, на което „кариоките“ са домакини. Бразилците стигнаха до трите точки...

Марсело от Бразилия си вкара автогол на старта на световното първенство, пише Блиц. Защитникът на Реал Мадрид прати топката в собствената...

/Поглед.инфо/ Георги Кадиев, който обяви напускането си на НС и на НС на БСП преди дни, отрече всякакви хипотези за присъединяване към друга политическа фхормация.

/Поглед.инфо/ Не разбирам защо България трябва да е отговорна за всичко, което се случва по проекта. Това заяви пред bTV вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева.

/Поглед.инфо/ Изявлението на Бойко Борисов е поредната манипулация тиражирана в публичното пространство, след няколкодневно политическо говорене.

/Поглед.инфо/ Нерядко геополитиката може да се разшифрова от най-простичката хронология. Точно така може да се проследи връзката между събития, които стават на хиляди километри едно от друго и дори на различни континенти.

/Поглед.инфо/ 28 септември е най-вероятната дата за предсрочни избори. Това заяви пред БНТ парламентарният шеф Михаил Миков, като уточни, че е водил разговори и с ДПС, и с представители на ГЕРБ за евентуалната дата за избори.

Започна 20-ото световно първенство по футбол в Бразилия! С пищна церемония на стадион "Арена де Сао Пауло" бе дадено началото на най-големия...

Милен Радев

Като че ли съвсем неотдавна – а всъщност отмина повече от половин година – излезе сборникът “От първо лице” с беседи и интервюта водени през годините от Виолета Радева с наши изтъкнати личности.

Ето че сега неуморната филоложка, философка, журналистка и публицистка ни изненадва с нова ценна, просто уникална книга: “Спасителното упование”. Става дума за сборник, в който тя с изследователска страст е открила, обработила и издала почти всичко писано от Невена Крапчева както и рецензии, критик и есета за нея.

Книгата завършва с вълнуващ послеслов на самата съставителка Виолета Радева, с който тя извайва истински неръкотворен паметник на тази необикновена жена-мъченица, герой, свидетел от дълбините на червения мрак, спуснал се за десетилетия над България и неразсеял се до днес.

Физически, жестово и поведенчески покойната Невена Крапчева винаги ми е напомняла фигурата на Надежда Манделщам. Както великата “нищенка-подруга” на Осип Манделщам живееше десетилетия само с една цел – да измъкне от небитието, да съхрани личността и творчеството на поета, така и Невена Крапчева сякаш разбираше своя граждански и семеен дълг в това да опази и предаде на следващите поколения интелектуалния огън и порядъчността на своя зверски убит от шумците баща Данаил Крапчев.

Ще завърша с кратък пасаж от дългия, но задъхано четящ се послеслов. Смятам, че той е типичен за сполучливата комбинация на непреходни мисли, изводи и поуки с най-актуално, злободневно почти звучене, която съставителката несъмнено е търсила и сполучливо е постигнала:

“…Мъченица на комунистическия терор. Но и човек, който е изживял живота си с достойнство и с мисъл, с тревога не толкова за себе си, колкото за един по-висш идеал – свободата и демократичните ценности.

Невена Крапчева беше убедена, че силовите методи, агресивните форми на политическо налагане и политическа разправа са много лоша характеристика за демократичното съзнание на един народ. Вярваше, обаче, че тези рецидиви постепенно ще намаляват и един ден ще изчезнат, защото не може и нашият народ да не узрее.

Какво ли би казала днес за начина, по който през 2013 г. БСП извърши по същество държавен преврат? За бруталността, с която управлява днешната тройна коалиция?…”

На 24 юни от 18 часа в Унгарския културен институт в София ще се състои представяне на книгата “Спасителното упование”. За нея ще говори  дългогодишният главен редактор на БТА Панайот Денев. Модератор на вечерта, онасловена “Памет за Невена Крапчева”, ще бъде поетът, главен редактор и издател на в. “Литературен форум” Марин Георгиев.

С разрешение на съставителката публикувам тук едно есе на Невена Крапчева от в. „Ново слово”, 1 март 1994 г., бр. 50.

Излишно е да обръщам внимание колко актуално звучат изводите и вълненията на авторката точно днес, когато пак на карта е буквално оцеляването, цивилизационният избор на България. И колко потресаващ е финалът!

ПОЛИТИКАТА БЕШЕ НЕ ПРОГЕРМАНСКА, А ПРОБЪЛГАРСКА

Невена Крапчева

Убедена съм, че ако на парижката конференция за сключване на мирния договор през 1946 г. България беше представлявана от една достойна за националната ни кауза делегация, възглавявана например от международно известния държавник-демократ Никола Мушанов и други видни политици и дипломати на преддеветосептемврийска България, то те биха се опрели за оневиняването ѝ пред страните-победителки именно на тези аргументи, от които е изградена статията „Фронт на Стара планина!” на баща ми Данаил Крапчев и последвалата я публикация „Защо те не спряха германската армия?” Вместо това, изпратената там от отечественофронтовската власт делегация издигна унизителния лайтмотив „Виновни сме, съдете ни!”

Такова беше внушението на Москва, която лицемерно се представяше за доброжелател и едва ли не спасител на страната ни от един възможно най-неблагоприятен за нас мирен договор. Днес вече е добре известно, че съветските дипломати не са си направили труда дори да ни извадят от групата на виновните и победени съюзници на Германия. Нещо повече ― под натиска на Йосиф Сталин, който бързаше да обсеби под своя хегемония половин Европа, ние бяхме принудени да обявим т.нар. Отечествена война, в която загинаха 30 хиляди души (т.е. 10 пъти повече жертви, отколкото дадохме при несправедливите бомбардировки над нашите градове) под претекст, че така ще облекчим нашата участ.

Азбучно правило е: при защита в съда или на международни форуми трябва да се използват всички мотиви, разбира се истинни, които да доведат до най-благоприятния изход от изпитанието. Всяка друга държава не само би използвала, но и максимално акцентирала изключителното за онова време и за онези геополитически условия международно поведение на България, която въпреки че подписа Тристранния пакт, не участва на нито един фронт във военните действия, отказа да изпрати корпус на Източния фронт и запази българското еврейство от депортация в унищожителните лагери. Обаче всяка държава, която е запазила пълноценния си суверенитет, независимостта на действията си и волята да защити националното си достойнство! А българското правителство през 45-та година нямаше подобна самостойна воля, тъй като представляваше стопроцентов проводник на съветската експанзия.

Защо тогава да се учудваме и възмущаваме с огромно историческо закъснение, задето българският президент Жельо Желев беше подложен на унижението да протестира във Вашингтон, че България не бе зачетена при откриването на мемориала „Холокост” като спасителка на евреите!

Наистина днес лидерите на БСП са твърде чувствителни към накърняването на нашия международен имидж, когато се 28 касае за накърнени техни чисто партийни интереси. Но същевременно продължават упорито да поддържат мистификацията, че в България съществувал „монархофашизъм”, че цар Борис бил военнопрестъпник и че страната ни била доведена до поредната национална катастрофа поради присъединяването ни към Пакта.

Може ли с пълна историческа достоверност и обективност нашето присъединяване към Тристранния пакт да бъде характеризирано като „прогерманска политика”?

Когато английският министър-председател Невил Чембърлейн и френският министър-председател Едуард Даладие подписаха Мюнхенското споразумение, с което се надяваха да обуздаят хитлеристката агресия ― този акт не беше окачествен като прогерманска политика.

Когато голяма част от членовете на американския Сенат и Конгрес (главно републиканци) се обявиха за ненамесата на САЩ във Втората световна война ― това също не беше прогерманска политика.

Когато Молотов и Рибентроп сключиха споразумение и си поделиха Полша и Балтийските страни ― Йосиф Джугашвили-Сталин не беше обявен за военнопрестъпник, симпатизант на нацизма и проводник на прогерманската политика.

Напротив, нашата комунистическа партия неприкрито триумфираше от този „успех” на съветската дипломация. Не, политиката на цар Борис и неговите правителства не беше прогерманска, а пробългарска, защото защитаваше националните ни интереси и се стремеше към осъществяване на вековните ни народностни идеали.

За България беше въпрос на държавно оцеляване да не се противопостави на най-мощната по онова време армия в Европа ― германската. Тази армия, която западните съюзници не успяха да спрат на нито един фронт. От друга страна, Германия единствена ни предлагаше корекция на убийствения Ньойски договор, осакатил страната ни и откъснал от нея чисто български земи, за да ги даде в награда на западните и южните ни съседи.

В същия момент английското правителство и неговият дипломатически представител в София Рендел посрещаха със студено безразличие и най-скромните ни претенции за корекции на границите в наша полза. Знам от баща ми, че той е имал подобен разговор с Рендел и се е натъкнал именно на такъв отказ.

Трябваше ли в такъв случай България да пожертва, както това стана в Югославия, може би един милион от мъжкото ни население, или да се подложи на убийствения глад, който последва в Гърция при нейната окупация, за да защити интересите на западните съюзници (Голямото и Малкото съглашение)?

И как биха постъпили, ако бяха на мястото на цар Борис, онези наши сегашни леви политици, които издигат лозунга „България над всичко” и демагогски тъгуват за потиснатото българско население в Западна и Беломорска Македония? Щяха ли тези „родолюбци” да отблъснат историческия шанс Македония да се върне 29 в пределите на Отечеството?! И щяха ли да поемат отговорността за истинска национална катастрофа, която се определя от три признака: унищожаване на население, пълна икономическа разруха и загуба на национални територии. А нека не забравяме, че нашата страна си възвърна трайно Южна Добруджа в резултат на Крайовската спогодба от 1940 година.

За съжаление, обаче, десетилетната комунистическа пропаганда успя да нанесе действителни поражения върху националното ни мислене и затова днес дори добросъвестни историци все още възпроизвеждат щампите на Коминтерна за националната катастрофа, за прогерманската политика и за монархофашизма на династията.

Затова приятно ми беше, когато чух в интервю по телевизията твърдият републиканец проф. Николай Генчев да признава, че политиката на цар Борис по време на Втората световна война се е отличавала с гъвкава дипломатичност и предпазлива разумност, служещи на националните ни цели. Един от парадоксите на външната политика на БКП беше, че търсейки икономическа подкрепа от ГФР, тя се позоваваше на традиционно българо-германско приятелство (самият Тодор Живков при първото си посещение там използва именно тази формула).

А през 30-те години България също така се нуждаеше от интензивен търговски обмен, понеже големите западни пазари бяха почти недостъпни за нея, но от Германия тя получаваше цялата битова, административна и военна техника, която ѝ беше необходима (а не само „кристал и детски играчки”, както твърдеше непочтената комунистическа пропаганда). В Германия отиваше и голяма част от износа ни на храни (като вътрешният пазар беше презадоволен и изобилен) и именно този търговски обмен доведе до несъмнения стопански разцвет от онзи период, признат от всички икономисти.

Германофил ли беше цар Борис, който несъмнено направляваше нашата външна политика тогава? Наистина, той произхождаше от немска династия, но беше свързан родово и с английското кралско семейство, и с редица други управляващи династии в Европа, уважаван и ценен от тях, включително и като убеден привърженик на класическото парламентарно управление. Значителна част от неговите министри също гравитираха към западните демокрации и бяха известни с франкофилски и англофилски настроения. Но когато започна голямата буря, наречена Втора световна война, всички те подчиниха тези свои предпочитания на върховното филство ― българофилството.

Беше ли въпреки всичко присъединяването ни към Тристранния пакт и обявената „символична война” (която беше действително символична, а не ефективна, като прилагателното символична олицетворяваше една международна политика, граничеща с абсолютния неутралитет) акт на угодничество към Германия?
Можеше ли то да бъде предотвратено и избегнато? Нека историците отговорят на този въпрос. Но почтеният отговор на всеки обективен днешен анализатор може да бъде само един: това беше възможно най-малката цена, която в онази трагична и съдбовна действителност България можеше да заплати, за да мине невредим българският кораб между Сцила и Харибда на световния катаклизъм.

В мъчителните години след деветосептемврийския преврат не един път съм си задавала въпроса: защо на България се падна толкова тежка участ след края на войната?
Историческата ми утеха беше: а само на България ли? Нямаше ли такава съдба и Полша, заради която Англия обяви война на Оста, а после подари същата тази Полша на другия ѝ смъртен враг ― Съветска Русия. Нямаше ли Чехия, превърната в протекторат от Хитлер, също участта на страна под съветски диктат. А Унгария, а Румъния, а Албания…

Това беше съдбата на цяла Източна Европа, над която за половин век падна нощта на Сталиновия болшевизъм. То също беше непредотвратимо от тези малки и безпомощни народи ― предрешено на Техеранската и Ялтенската конференция…

Така че не Тристранният пакт и прогерманската ни ориентация е първородният грях, а окупацията ни от Червената армия на СССР, на когото не бяхме обявили дори и „символична война”.

Но днес вече ще бъде наистина наша вина и действително национално предателство, ако не отхвърлим докрай рецидивите на съветския империализъм и не се стремим с всички сили и средства да се върнем отново към голямото, цивилизовано и демократично европейско семейство.

в. „Ново слово”, 1 март 1994 г., бр. 50

investor.bg В случай на оставка ще оставим транспорта в добро състояние, заяви пред журналисти министърът на транспорта, информационните...

Европейските правителства дадоха политическото си съгласие държавите от Европейския съюз (ЕС) сами да решават за отглеждането на...

В Сао Пауло се провежда церемонията по откриването на 20-ото световно първенство по футбол. Мондиал 2014 ще се проведе в Бразилия от 12 юни до...

Чешкият президент Милош Земан заяви, че страната му може да се присъедини към еврозоната до 2017 г., благодарение на подкрепата от страна на...

money.bg България е на път да се сдобие с ново предприятие за производство на автобусни и автомобилни стъкла. Турската компания Dubleks Glass...

Страшно съжалявам за случилото се. Само малко да се съвзема, ще окажа пълно съдействие на разследващите и ще си понеса наказанието. Това...

Хората със зрителни проблеми да не плащат такси за свързване с центровете за обслужване на клиенти на телекомите. Това поиска...

За голяма част от съдържателите на туристически обекти по Черноморието важи максимата „Сезон година храни.“ Измамени и с изпразнени...

Росен Янков България се оказа малко по-западна държава, отколкото се е смятала. Най-западната точка е определяна погрешно. Тя хем не е...

Овен Денят е труден и е препоръчително да се пазите от хора, които ловко манипулират околните. Придавайте значение на нещата, които ви...

Демокрацията в България продължава да се влошава, а корупцията се увеличава, показва индексът за демократичност на американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", която публикува вчера годишния си доклад "Страни в преход 2014". Седем категории участват във формирането на индекса - изборен процес; гражданско общество; независимост на медиите; демократичност на националното управление; демократичност на местно управление; съдебна система; корупция. Страната ни е отбелязала положително развитие само в гражданското общество. Показателят сега е 2.25, а миналата година е бил 2.50.

Културни общности заменят блоковете от периода на Студената война, а разломите между цивилизациите се превръщат във фронтови линии на глобалната политика. В новия свят централен фактор, определящ съюзническите или антагонистически отношения на дадена страна към други страни, е културната идентичност. Една страна може да избегне влизането в политически и военен съюз, но не може да се лиши от идентичност. Въпросът „На чия страна сме?” вече е заместван с по-дълбокия - „Кои сме?" или "Какви сме?”.

Световноизвестният аржентински писател Хорхе Букай и синът му Дамиан ще посетят Софийската опера и балет на 13 юни, за да изгледат...

Григор Димитров се класира за четвъртфиналите на турнира в Куинс, след като победи Едуар Роже Васлен със 7:6(3), 6:4. Българинът изпита повече...

неотложни ремонтни дейности и профилактика на съоръженията за доставка на електроенергия, утре - 13 юни - петък, без електрозахранване ще...

Полиция отцепи района около 5-етажния блок на ул. "Константин Нунков", където днес следобед беше открит мъртъв 29-годишният Костадин...

За липса на асфалт на улица „Максим Караденев” ни сигнализира редовният ни читател Светослав Петков. Той се надява общината да реши...

Тя самата разбрала, че е крупен наемодател, когато се наложило да си плати данъците Искам да разкажете моята история, за да не изгорят и...

Не е взето решение за спиране на проекта “Южен поток”. Това заяви пред БНР председателят на парламента и депутат от БСП Михаил Миков. “Южен поток България” АД е съвместно дружество с по 50 процента на базата на едно споразумение, подписано през 2010 г. между Български енергиен холдинг и “Газпром”, и ако то работи в рамките на закона, другото е политическо говорене”, заяви Миков.

Той подчерта, че проектът не е спрян, без значение дали премиерът Пламен Орешарски е казал обратното. “Не виждам в правова държава как може да бъде спрян с нечие изявление. И президентът да го каже, в крайна сметка има реалности, които са на плоскостта на закона, и икономическите, и другите закони. Иначе дейността на всяка частна компания в България, каквато е и компанията “Южен поток”, може да бъде спряна по някакви субективни причини”, обясни Миков.

По думите му са били погрешно разбрани думите на Орешарски. “Посланието на министър-председателя беше, че тези дни идват представители на Европейската комисия и те ще се запознаят много подробно с тези въпроси, които поставят в писмото си. Аз не виждам някакви притеснения за нарушения, които да са извършени”, каза председателят на парламента. Миков обясни, че ако бъде спрян проектът, България ще трябва да плати неустойки и да търпи загуби.

Миналата неделя след среща с пристигналите на посещение в България трима американски сенатори – Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи, премиерът Пламен Орешарски разпореди спирането на всички действия по изграждането на “Южен поток”, докато не се постигне разбирателство с Брюксел за газопровода.

Европейската комисия приветства съобщението на българския премиер, че е спряна работата по проекта “Южен поток”, съобщи в понеделник за БНТ говорителят за енергетиката на еврокомисията Сабине Бергер.

На въпрос за наказателните процедури от Брюксел заради проекта Миков отговори, че не знае в момента да има започната наказателна процедура, а само проучване по въпроса.

Миналата седмица Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради изграждането на “Южен поток”, тъй като има съмнения дали той е съвместим с европейското енергийно законодателство.

На забележката на водещата, че значи изявлението за спирането на проекта са само думи за пред американците, Миков каза: “Разбирайте го както искате.”( Дневник)

Ако си спомняте, мандатът на Пламен Орешарски започна с истински култ към неговата личност от страна на онези, които твърдяха колко велик експерт е той и че това си е чисто негово правителство. Таза мантра, употребявана за прикритие на боричканията между ДПС и БСП за по-близък излаз до задаващия се руски корупционен „Южен поток”, беше повтаряна в захлас и от „Атака”, които пък се разграничаваха от двете партии със същите клетви на възхищение от премиера, чието правителство им било много важно и за това го подкрепяли с кворума си.

Точно година по-късно от сянката на Орешарски изпълзяха всички възможни змии, които с раздвоени езици дават воля на менталното си раздвоение между твърденията за „успешното управление” на Орешарски и неговото неглижиране в лично качество.

От „Атка” се разхождат пред телевизионните камери с плакатчета с искане Орешарски да се маха и да има и избори – ако може още вчера!

От ДПС му подадоха де факто оставката още с изненадващото изявление на Лютви Местан за неизбежността на изборите.

А от БСП сега му я отлагат с някой друг ден, за да имат време да се погаврят още малко- като палач, който удължава агонията на жертвата. За Столетницата Орешарски вече не просто не е онзи (почти) гениален управленец от миналото лято, а направо си е една кръгла нула. За да не кажа – две нули…

Вече за, срещу и най-вече от името на Орешарски говорят всички негови довчерашни ласкатели, които се надпреварват да унижават своя доскорошен фаворит с презрителни подмятания за незначителността на неговите думи и решения.

Така преминава провинциалната слава!

И защо? Ами защото си е позволил да каже нещо, което подразни Москва и беше квалифицирано там като „удар в гръб” на техния в кърпа вързан проект „Южен поток”, за който шефът на „Газпром” Алексей Милер се произнесе като за свършен факт от името на България само преди седмица.

По-ясен знак, че в България най-сигурният начин да бъдеш низвергнат, от това да настъпиш опашката на руската пета колона, не може да се измисли!

А дали проектът е спрян ( преди да е започнал всъщност, защото прокопаването на половин България все пак не започнало още), това вероятно е точно толкова дискусионен въпрос, колкото темата за дългоочакваното сбогуване с комунизма. Мислехме си, че си е изтанцувал последния валс, но то е нещо като плуването на един влах, който се дави на края на Дунава, ама не съвсем…

Защото власите се възмутиха от заиграването на България с Москва срещу Европа, докато нашите удавници веднага се хванаха за опорните точки на Кремъл, който разпореди : „нито крачка назад, зад вас е Москва”.

Съответно Миков козирува и рапортува на брега на „Южен поток”.

Share on Facebook

Представителят на община Варна в общото събрание на МБАЛ „Св. Анна“ ще гласува против смяната на борда на директорите на болницата,...

Николай Ангелов, Труд Лятото идва с пълна сила, а много български младежи хукват към Черноморието с идеята хем да опитат от плажа и...

Утре ще има променлива облачност, на места ще превали краткотраен дъжд. Ще духа слаб до умерен югозападен, по Черноморието югоизточен...

Ако това не откаже пушачите от цигарите, не знаем какво би могло да ги откаже, пишат от brato.bg/  Експериментът от видеото ще ти покаже за...

Двама чужди халфове са пред трансфер в Черно море. Това са французинът Матиас и ганаецът Уилям. Първият e играл за Мартиника и вече е на...

Кюрдските сили превзеха иракския град Киркук, за да го предпазят от нападенията на джихадистите, след което срещу кюрдския министър на...

Тялото, което беше намерено в квартал "Кючук Париж" в Пловдив, е на 29-годишния Костадин. Това научи БЛИЦ от свои източници. Не се знае дали...

Държавният контролен орган започна масови проверки на бензиностанциите в цялата страна, за да се установи лъжат ли ни с количеството и...

Докато младежът чака полицаите, на моста се случват други две катастрофи 22-годишен мъж от Варна с инициали П.Г. едва не се претрепа на...

Бившият несебърски наркобос Димитър Желязков-Очите  е вдигнал див купон на остро Света Анастасия. Действието се е развило преди около...

Легендата на футболния Спартак Живко Господинов не бе не себе си от яд от случилото се на сесията на ОбС днес. Както е известно, на нея бе...

ТМПЦ - Драматичен театър "Стоян Бъчваров" Варна обявява кастинг за актьори - мъже и жени, който ще се състои на 7 юли 2014 г. от 9.30 ч. в сградата...

снимки: Ева ИВАНОВА, Марица.бг Млад мъж е бил прострелян в жилището си на ул. "Константин Нунков" в Кючук Париж, до старите хали, предаде...

Елитни хора на Варна уважиха 53-ия рожден ден на потомствения фен на футболния Черно море проф. д-р Ара Капрелян. Популярният лекар прие...

Районен съд – Варна осъди на 8 месеца затвор 33-годишен наркотично зависим мъж за кражба на велосипед от стълбищна площадка. Той сам...

Съдът позволи в съдебната система да има вечни началници

Омбудсманът поиска безплатно свързване с GSM-оператор за хора със зрителни проблеми

ЕК с кампания срещу сексуалната експлоатация по време на световното

Александър Георгиев Дупка заплашва шофьорите на улица „Вяра“ в район „Младост“. Опасния капан се намира малко над „Мосю Бриколаж“ и...

Преминаването по наскоро завършеното платно от булеварда между светофара над „Кауфланд“ и бензиностанция „Петрол“ стана невъзможно,...