/Поглед.инфо/ Дали съм в същата реалност, в която съм се родил?

/Поглед.инфо/ Политическите сили днес се държаха мъдро. Това заяви в предаването „Това е България“ на Радио „Фокус“ математикът проф. Михаил Константинов в коментар на провелия се Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) при президента.

/Поглед.инфо/ Парламентът отхвърли предложението на президента Росен Плевнелиев и Инициативния комитет за провеждане на референдум с 88 гласа "за" референдума, 71 против и 26 въздържали се.

Домакинът и фаворит номер едно за световната титла Бразилия изненадващо се сгромоляса пред пълните трибуни на 64-хиледния Ещадио...

То се видя, че няма да си чета книгата тая вечер, та реших поне да прехвърля и втората приказка, която написах за MarVi Art.

Туника "Цветни вертолети" от MarVi Art

То се видя, че няма да си чета книгата тая вечер, та реших поне да прехвърля и втората приказка, която написах за MarVi Art.

Туника "Цветни вертолети" от MarVi Art

То се видя, че няма да си чета книгата тая вечер, та реших поне да прехвърля и втората приказка, която написах за MarVi Art.

Туника "Цветни вертолети" от MarVi Art

„Вашето правителство беше най-доброто българско правителство, а вие сте най-знаковият български политик за последните 25 години”, заяви тази седмица Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на американския президент Джими Картър, при срещата си с председателя на ГЕРБ Бойко Борисов във Вашингтон. На пръв поглед подобно изказване звучи странно, но колкото повече се замисля човек и колкото повече се връща назад в историята на Съединените щати от времето на Студената война, толкова повече започва да разбира логичността и прагматичността му. Ние си знаем какво ни струва управлението на Борисов! Знаем и авторитарния стил на ...

Георги Ангелов,Здравка Андонова,Лилия Цачева; Труд   Предсрочните парламентарни избори у нас ще бъдат или на 5, или на 12 октомври. Това...

63-годишната нигерийка Фолоруншо Алакиджа е най-богата чернокожа жена в света. Тя е четвъртият най-богат човек в Африка и най-богата жена в...

Тимът на Белгия стартира с трудна победа участието си на Мондиал 2014 в Бразилия, след като осъществи пълен обрат от 0:1 до 2:1 срещу Алжир и...

34-годишен мъж от Бургас, баща на 2-годишен син и с успешен дребен бизнес, се самоуби със скок от 15-ия етаж. Около 3 ч в понеделник Тодор...

Операциите на ИДИС в Ирак имат пряко влияние върху Сирия. В анализите за Ирак често се забравя за връзката между събитията в двете съседни държави. Опозиционните групи се съсредоточават върху ефекта от преразпределянето на силите на режима и ИДИС, за да спечелят повече територии в района Каламун, Дамаск и Халеб. ИДИС използва източна Сирия за "заден двор" за кампанията си в Ирак, както и в подкрепа на операциите си във вътрешността на Сирия. Повече [...]

Русенският университет е получил  3D скенер за цяло човешко тяло (скенер ТС2-КХ 16) на стойност 10 500 британски лири като дарение от лондонска...

Снежинки през юни смаяха естонците. Необичайното за тази част на годината явление е регистрирано за последно преди 32 години и то на...

Европейската комисия е отпуснала първия кредитен транш в размер на 500 млн.евро в рамките на макрофинансовата помощ за Украйна, предаде...

Няма да има референдум, нито задължително гласуване. Това реши парламентът след драматичен четиричасов дебат. Няма да има референдум...

Няма да има референдум, нито задължително гласуване. Това реши парламентът след драматичен четиричасов дебат. Очаквайте подробности...

Популярният YouTube потребител PewDiePie, който стои зад канал, пускащ кадри от видео игри, през 2013 година е генерирал приходи в размер на 4...

Помогнете на 27-годишната Екатерина да живее! Този призив се разпространява като лавина в социалните мрежи от приятели на младата майка,...

Таксата за обжалване на процедурите по обществени поръчки ще бъде обвързана с цената им. Целта е да спрат неоснователните обжалвания,...

Овен Денят е благоприятен за смяна на работното място, за защита на правата и физически натоварвания. В същото време ще имате успех в...

Облачността ще се увеличи. Около обяд ще започнат превалявания, които ще са най-слаби в Източна Добруджа. Ще има условия и за гръмотевици....

Заради кризата в Ирак цената на горивото ще се увеличи на световно ниво още в следващите дни.  С известно забавяне ефектът ще достигне и...

Ръката на 10-годишното дете, което беше ударено от ток в плевенското село Ракита е била ампутирана, съобщиха от Отделението по...

От 19 до 23 юни в курорта „Св. Св. „Константин и Елена“ ще се проведе 8-ят международен турнир „Варна Оупън”. Организатори на турнира са Шах...

Подсъдимият за убийството на банкерката Павлина Йовчева - билкарят Любомир Симеонов, е готов да напише книга за случилото се, призна...

Управителният съвет на Асоциацията на банките в България (АББ) изразява безпокойство от публичните опити за необосновано замесване на...

На кръстовището на Червения площад във Варна бяха раздадени 300 стикера "Спри - давам път на пешеходеца" на завиващите на ляв завой водачи....

Тържествено получиха своите дипломи завършилите випуск 2014 в МГ „Д-р Петър Берон“ във Варна. 221 са абитуриентите на випуска. Всички те...

flagman.bgПотоп отнесе моста в сунгурларското село Манолич, наводни къщи и отнесе посудата на хората в дворовете им. Лека кола Москвич полетя...

Снимка: Читател на PETEL.BG 27-годишна жена е загинала при катастрофата на главен път път I-7, в близост до Каравеловското ханче, за която...

Експлозия избухна на газопровода Уренгой-Помари-Ужгород в украинската Полтавска област. съобщи агенция Интерфакс, позовавайки се на...

/Поглед.инфо/ Граждански комитет в защита на банкера Цветан Василев и с говорител Влади Въргала се появи днес, стана ясно на пресконференция в БТА, пише offnews.bg.

/Поглед.инфо/ Парламентарно представените политически сили са се договорили за провеждане на предсрочни парламентарни избори, за плавен преход към политическа стабилност и за нуждата за провеждане на политически консултации.

На Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) президентът беше подготвил два документа: едно становище и проектна декларация ,...

Финландски туристи са били жестоко пребити от сутеньори в Слънчев бряг, тъй като отказали да си платят за сладък разговор с красавици в...

/Поглед.инфо/ По принцип е доста рисковано да се претоварват с очаквания изказванията на г-н Борисов, защото те обикновено на другия ден биват последвани от други изказвания. Така стана и в случая.

Снимка и видео: KarlovoPress   Тройна мълния удари три квартала в Карлово. Пострадали са над 40 жилища – къщи и апартаменти в жилищни...

/Поглед.инфо/ Безкрайното и дълго говорене понякога с неясни намеци, с желание да се използва ситуацията в интерес на отделни партийни групи и формирования е изключително вредно за развитието на България. Интересът на гражданите изисква да има по-малко шум по отношение на банки, финанси, финансова стабилност, дефицити и дълг.

Новината е публикувана едва днес (17/06/2014г.), на интернет страницата на руския държавен концерн РОСАТОМ, но началото и е с почти едноседмична предистория. ОАО «МСЗ» посетили зарубежные журналисты

/Поглед.инфо/ Русия и Сърбия потвърдиха договореността си за "Южен поток" и подчертаха необходимостта от реализиране на проекта, заяви руският външен министър Сергей Лавров след среща със сръбския си колега Ивица Дачич.

От Корпоративна търговска банка разпространиха официално съобщение, с което обясняват опашката пред централния офис във Варна:  ...

15 души, участвали в организирана престъпна група бяха задържани след полицейска акция в столицата на 12 юни, съобщиха от МВР. Проверка...

/Поглед.инфо/ Политическо движение „Социалдемократи” /ПДС/ в област Силистра се влива в АБВ, съобщиха от движението. Решението е взето на проведения Областен съвет на ПДС. За това информира пресцентърът на АБВ.

/Поглед.инфо/ На този етап няма пряка заплаха за България след спирането на газовите доставки на Москва за Киев, но ситуацията е рискова и е добре да се готвим за кризисна такава. Това каза председателят на Българската черноморска петролна и газова асоциация Валентин Кънев в Сутрешния блок на Bulgaria on Air.

ГЕРБ и ДПС продиктуваха на Плевнелиев кога да са изборите С днешна дата има двама кандидати за министър-председател – аз и Борисов....

От Корпоративна търговска банка разпространиха официално съобщение, с което обясняват опашката пред централния офис във Варна:  ...

/Поглед.инфо/ Интервю на Албена Борисова с проф. Андрей Пантев "В нашата история всички, които са ни подтиквали към антируска политика, накрая са се съюзявали с Русия. А ние сме оставали с пръст в устата. И сега е същото", казва видният историк

Читател на Petel.bg сигнализира за тежка катастрофа край Елхово. Той изпрати снимка. Станала е преди минути. Колата със софийска...

От 30 до 50 лева ще бъдат глобявани гражданите на Добрич, които изхвърлят отпадъци през прозорци, балкони, както и от покривите на жилищни...

Юношите старша възраст на Спартак до 16 години направиха втори дубъл поред. Възпитаниците на Йордан Димитров победиха Добруджа с 33:22 (15:11) и...

Аржентинската легенда на световния футбол Диего Марадона беше много критичен към настоящия отбор на "лос гаучос". "Аржентинският тим не е...

Юношите старша възраст на Спартак до 16 години направиха втори дубъл поред. Възпитаниците на Йордан Димитров победиха Добруджа с 33:22 (15:11) и...

Датата на предсрочни парламентарни избори ще е от 28 септември – до 12 октомври 2014 година. Това заяви президентът Росен Плевнелиев след извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, на тема „Актуалната политическа обстановка в страната и набелязване на мерки за излизане от политическата криза”. Не е решено още кога ще подаде оставка правителството на Орешарски. Предположенията са, че трябва да е най-рано на 28 юли - два месеца преди първата предполагаема дата за извънредните избори.

Възстановяването на седемкратния световен шампион във Формула 1 Михаел Шумахер върви повече от добре, предава Bild. Изданието разкрива, че...

Мястото, където е катастрофирал малайзийският самолет, не е било претърсвано никога досега. Това твърдят от компанията Inmarsat, с чийто...

Причината за опашката пред КТБ във Варна е съвсем битова.  Банката е стабилна. Поройните дъждове в понеделник наводнили сървърното...

За агресвино куче, което създава проблеми на целия квартал, сигнализира читател на "Петел": Ето и неговото писмо: Бих искал да подам...

26-годишен работник загина при инцидент на бензиностанция в Гоце Делчев, предаде БГНЕС. Инцидентът е станал при подмяна на резервоар на...

Собствеността и контролът върху медиите.

Това, което се вижда:  проблемът е системен и засяга не  медиите – засяга държавата.

Ето какво казва банкер днес:

  Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, пише във всички медии, че той е собственик на Булгартабак и на редица други фирми. Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Така е с Пеевски, така беше  с  Красимир Гергов:  “относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.”

Извод първи. В България монополистите без фирми   са  над законите.

Ако искат,  ги спазват – ако искат,  ги пишат според интереса си.

Красимир Гергов промени закона.  Пеевски написа нов.

Извод втори. В България днес е ноторен факт  това, което вчера е увреждане на конкурента, клевета или набедяване.    Шеф на КТБ   се позовава не на документите, които държи, а на медиите, които години наред КТБ притискаше и заплашваше със съд.

Пример са делата пред ЗЗК и ВАС за публикации на Дневник и Капитал   – недоказани факти днес се сочат от КТБ като ноторни:

От решение на ВАС: [...] Установено е,че в статия на в. „Капитал”, брой от 17.04.10 г., раздел „Какво ни чака”, е посочено, че „трескавото изкупуване на вестници … от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес”; че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”, както и че „търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по- голяма част от българския медиен пазар”.

Първите страници на Монитор и Телеграф тези дни са абсолютното доказателство, че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”.

• Обзор на публикации по темата | 17-06-2014  Капитал | Приятно четене (и ползване)
• Писмото на КТБ до Дойче Веле, след което медията прекрати отношенията си поради липса на доказуем фактически материал
• Писмото на КТБ до The Economist

Интервю на Цветан Василев за бТВ

Собствеността и контролът върху медиите.

Това, което се вижда:  проблемът е системен и засяга не  медиите – засяга държавата.

Ето какво казва банкер днес:

  Самият Пеевски няма фирми, защото няма право по закон.  Ноторен факт е, пише във всички медии, че той е собственик на Булгартабак и на редица други фирми. Булгартабак, пресгрупата и така нататък.

Така е с Пеевски, така беше  с  Красимир Гергов:  “относно предположенията, че имам участия в Би Ти Ви,  Триада, Фокс лайф и др., ще кажа, че не мога да имам такива, понеже ми е забранено по закон.”

Извод първи. В България монополистите без фирми   са  над законите.

Ако искат,  ги спазват – ако искат,  ги пишат според интереса си.

Красимир Гергов промени закона.  Пеевски написа нов.

Извод втори. В България днес е ноторен факт  това, което вчера е увреждане на конкурента, клевета или набедяване.    Шеф на КТБ   се позовава не на документите, които държи, а на медиите, които години наред КТБ притискаше и заплашваше със съд.

Пример са делата пред ЗЗК и ВАС за публикации на Дневник и Капитал   – недоказани факти днес се сочат от КТБ като ноторни:

[...] Установено е,че в статия на в. „Капитал”, брой от 17.04.10 г., раздел „Какво ни чака”, е посочено, че „трескавото изкупуване на вестници … от групата фирми около Корпоративна банка няма нищо общо с медийния бизнес”; че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”, както и че „търговията с влияние се превръща в норма на поведение за все по- голяма част от българския медиен пазар”.

Първите страници на Монитор и Телеграф тези дни са абсолютното доказателство, че „вместо да защитават интересите на читателите си, въпросните медии откровено застават зад политическите и икономическите интереси на техните скрити собственици”.

На излизане от село Кичево посока Албена край Варна има цели полета с макове.  Много хора спират за да снимат красивата гледка.     снимки: Булфото

Грандиозен скандал се заформи между журналиста Иво Инджев и Бойко Борисов. Днес сутринта Нова телевизия даде трибуна на лидера на ГЕРБ...

obekti.bg Личният и обществен морал са в основата на философията на великия китайски мъдрец Конфуций, живял между 551 и 479 г. пр. н.е. и...

Норвежкият парламент започна дебат по спорен законопроект за забрана на просията, съобщава AFP. Законодателната промяна е била обсъдена в...

Предсрочните парламентарни избори ще се проведат между 28 септември и 12 октомври 2014 година. За това са се договорили членовете на...

Тенденция към увеличение на броя на завършващите курсове за спасители на море в морската столица, отчитат от Варненската...

Няма друга сфера на човешката дейност, за която толкова неистово е неуморно да се повтаря и втълпява, че е за "мирни цели", както това се прави за ядрената енергетика. Това се отнася, както за поизводството на тухли и керемиди,...

В около 8 часа сутринта в понеделник майка и детето й бяха отнесени от 50-годишен водач на „Форд Транзит“. Инцидентът станал на ул. „Иван...

Полицията залови трима апаши, разфасовали мост във Враца, съобщиха от пресцентъра на областната дирекция на МВР. В понеделник в...

Българин е сред арестуваните 10 души в Испания при операция на испанската полиция по разбиване на мрежа за набиране на джихадисти за Сирия...

Четири екипа на администрацията на варненския район „Одесос” дават дежурства в неделните дни, за да контролират сметоизвозването на...

Бившият капитан на Черно море Георги Илиев, който в момента връзва играта ва китайския Шъдзяджуанг Йонгчанг, се възползва от 10-те дни...

Ако обаче някоя банка си позволява да действа през просото, тогава следва ли да не се обелва дума за това? Нещо не забелязвам това да го пише в закона. И въпросът важи най-вече за правосъдните и регулаторните органи – когато нещо не е наред, трябва да бъде поправено. Когато нещо не е както трябва, задължително е медиите да могат да попитат, а не да бъдат притискани от чл. 152a, защото някоя банка отчаяно иска да се скрие от неудобна истина или неудобен въпрос. Но медиите да питат тези, които са експерти, да питат тези, които са отговорни за системата. И те да не се измъкват и да чакат бурята да отмине. Дотук управителят на БНБ Иван Искров не е казал и дума за КТБ.

"Крадените пари стават нервни, защото интересите много растат”. Така депутатът от ГЕРБ и бивш министър на културата Вежди Рашидов разтълкува заплетената ситуацията със станалия вече публичен конфликт между народния представител на ДПС Делян Пеевски и мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. "Ахмед Доган е собственик на държавата, Делян Пеевски е изпълнителният директор, а Цветан Василев е банкерът на България. Сега е делбата да си вземат парите. Отново предстои на улицата да има кръв... Докато Доган е във властта, ще има кръв по улицата”, обясни Рашидов механизма на задкулисието.

Опасното кръстовище на бул. "Владислав Варненчик" и отсечката на "Струга" за частната автогара доведе до смъртен случай. 61-годишният мъж...

Големият талон в Гърция се изисква само за лекотоварни и тежкотоварни автомобили. Не става въпрос за туристите, поне за момента. Нямаме...

Учени от лондонския Кралски колеж измислиха лечение на зъбите, чрез което те се възстановяват и лекуват сами, съобщават днес английски...

/Поглед.инфо/ Като безперспективна определиха сегашната ситуация в страната Димитър Иванов - последният ръководител на Шесто управление в ДС, и социалният психолог Антоанета Христова в предаването "Гореща точка" по TV7.

/Поглед.инфо/ "БСП правилно няма да предлагат дата днес, защото вече веднъж го направиха и сега ги е страх. За мен най-добрата дата е 12 октомври, но най-вероятно изборите ще се проведат в края на септември". Това заяви в сутрешния блок на БНТ проф. Михаил Константинов. Заедно с него гост беше и социологът Иво Христов.

Полицейски служители зхванаха 19-годишен младеж, използвал чужда лична карта в опит да изтегли кредит от 1500 лева. Сигналът е подаден от...

Късно снощи около 23.30 часа пламна помещение в хотел "Оазис Дел маре" в Лозенец, който е собственост на Евелин Банев – Брендо. Пламъците...

Фотографиране, филмиране, записване.

Важни теми за медиите – важни и в светлината на проекта за нов Наказателен кодекс.

Съдът за правата на човека действа от години за създаване на стандарти в тази област. С променлив успех понякога, съдейки по сагата Von Hannover  и Print Zeitungsverlag.

Стана известно решението по делото De la Flor Cabrera v Spain (10764/09), което се отнася до видеозаписи и защитата на правото на лична неприкосновеност.

Гражданинът Кабрера е ударен от кола, докато се разхожда  с велосипед. След инцидента Кабрера завежда граждански иск за обезщетение срещу водача и твърди, че вследствие на инцидента има посттравматично стресово разстройство и страх от подобни дейности. По време на процеса застрахователната компания предоставя като доказателство видеозапис, който показва Кабрера да кара мотоциклет. Клиповете са записани без знанието на лицето от частни детективи, наети от застрахователя. Кабрера получава обезщетение, но по-малко от исканото и завежда граждански иск за вреди срещу застрахователното дружество за нарушение на правото му на личен живот. След като губи делото, се обръща към Съда в Страсбург, като твърди нарушение на чл.8 Конвенцията (право на неприкосновеност на личния живот).

Съдът напомня, че личен живот няма изчерпателно определение, но във всички случаи става дума за информация, която едно лице е разумно да очаква, че не може да бъде публикувана без негово съгласие. Публикуването на снимка и на видеозапис е намеса.[30]

Нещо повече, самото заснемане е намеса и лицето има право на контрол върху такива актове, тъй като в противен случай образът може да бъде използван в бъдеще. Това е изяснено в решението Reklos Davourlis v Greece: заснемането е самостоятелно нарушение. [31]

Държавата има задължение не само да се въздържа от намеса в личния живот на гражданите, но и активно да съдейства  за защита на правото им на личен живот по отношение на трети лица. Естеството на действията на държавата и изборът на мерки са в зоната на преценка на държавата. [32-34]

В конкретния случай намесата се състои в а)заснемане и б) предоставяне на видеозаписа на съда по гражданско дело. Съдът трябва да прецени дали при липса на публично разпространение решението на националния съд е в нарушение на чл.8.

Съдът взема предвид, че

1. Правото на личен живот не е неограничено право, то може да бъде ограничавано в защита на други конституционни права или интереси.

2. Лицето е било на обществено място. [37]

3. Заснемането е законно, от агенция с разрешение за такава дейност, вписана в съответен регистър.

4. Видеозаписи и доклади на частни детективи се допускат като доказателство в съдебен процес според испанския ГПК. [39]

5. Снимките са направени с цел и са използвани единствено като доказателство пред съда.[35]

6. Налице е оправдан обществен интерес от справедлив съдебен процес. Записаните изображения са били предназначени да представят пред съда доказателство, че Кабрера е способен и след инцидента да управлява моторни превозни средства, обратно на собствените му твърдения пред съда, и извън това не са обсъждани обстоятелства от частен характер. [40]

И с оглед зоната на национална преценка решението е, че  намесата в правото на неприкосновеност на личния живот не е несъразмерна с оглед на изискванията на член 8 от Конвенцията и не е налице нарушение на тази разпоредба от Конвенцията. [42]

Решението Cabrera  показва

•  как според ЕСПЧ се действа  при балансиране на   право на лична неприкосновеност и интереса от  справедливо правосъдие;

• при какви обстоятелства намесата е допустима – но   при  законно събиране на информация.  В български условия   при наличието на 339а НК ситуацията е различна. Други решения  на ЕСПЧ  съдържат повече ориентири, относими към нея.
  

Фотографиране, филмиране, записване.

Важни теми за медиите – важни и в светлината на проекта за нов Наказателен кодекс.

Съдът за правата на човека действа от години за създаване на стандарти в тази област. С променлив успех понякога, съдейки по сагата Von Hannover  и Print Zeitungsverlag.

Стана известно решението по делото De la Flor Cabrera v Spain (10764/09), което се отнася до видеозаписи и защитата на правото на лична неприкосновеност.

Гражданинът Кабрера е ударен от кола, докато се разхожда  с велосипед. След инцидента Кабрера завежда граждански иск за обезщетение срещу водача и твърди, че вследствие на инцидента има посттравматично стресово разстройство и страх от подобни дейности. По време на процеса застрахователната компания предоставя като доказателство видеозапис, който показва Кабрера да кара мотоциклет. Клиповете са записани без знанието на лицето от частни детективи, наети от застрахователя. Кабрера получава обезщетение, но по-малко от исканото и завежда граждански иск за вреди срещу застрахователното дружество за нарушение на правото му на личен живот. След като губи делото, се обръща към Съда в Страсбург, като твърди нарушение на чл.8 Конвенцията (право на неприкосновеност на личния живот).

Съдът напомня, че личен живот няма изчерпателно определение, но във всички случаи става дума за информация, която едно лице е разумно да очаква, че не може да бъде публикувана без негово съгласие. Публикуването на снимка и на видеозапис е намеса.[30]

Нещо повече, самото заснемане е намеса и лицето има право на контрол върху такива актове, тъй като в противен случай образът може да бъде използван в бъдеще. Това е изяснено в решението Reklos Davourlis v Greece: заснемането е самостоятелно нарушение. [31]

Държавата има задължение не само да се въздържа от намеса в личния живот на гражданите, но и активно да съдейства  за защита на правото им на личен живот по отношение на трети лица. Естеството на действията на държавата и изборът на мерки са в зоната на преценка на държавата. [32-34]

В конкретния случай намесата се състои в а)заснемане и б) предоставяне на видеозаписа на съда по гражданско дело. Съдът трябва да прецени дали при липса на публично разпространение решението на националния съд е в нарушение на чл.8.

Съдът взема предвид, че

1. Правото на личен живот не е неограничено право, то може да бъде ограничавано в защита на други конституционни права или интереси.

2. Лицето е било на обществено място. [37]

3. Заснемането е законно, от агенция с разрешение за такава дейност, вписана в съответен регистър.

4. Видеозаписи и доклади на частни детективи се допускат като доказателство в съдебен процес според испанския ГПК. [39]

5. Снимките са направени с цел и са използвани единствено като доказателство пред съда.[35]

6. Налице е оправдан обществен интерес от справедлив съдебен процес. Записаните изображения са били предназначени да представят пред съда доказателство, че Кабрера е способен и след инцидента да управлява моторни превозни средства, обратно на собствените му твърдения пред съда, и извън това не са обсъждани обстоятелства от частен характер. [40]

И с оглед зоната на национална преценка решението е, че  намесата в правото на неприкосновеност на личния живот не е несъразмерна с оглед на изискванията на член 8 от Конвенцията и не е налице нарушение на тази разпоредба от Конвенцията. [42]

Решението Cabrera  показва

•  как според ЕСПЧ се действа  при балансиране на   право на лична неприкосновеност и интереса от  справедливо правосъдие;

• при какви обстоятелства намесата е допустима – но   при  законно събиране на информация.  В български условия   при наличието на 339а НК ситуацията е различна. Други решения  на ЕСПЧ  съдържат повече ориентири, относими към нея.
  

снимка: БулФото, архив Хиляди домакинства във Варна остават без вода заради аварии. Вижте къде ще бъде спряно днес водоподаването.  -...

Бившата медицинска сестра Радка Калинова  е жената, която скочи от 7-ия етаж на блок в пловдивския ЖР "Тракия” в неделя.  Жената живеела...

Шампионът Лудогорец ще гостува на Черно море още във втория кръг на новото първенство в „А“ група. Мачът на „Тича“ ще е на 25 или 26 юли....

Газпром може да внесе втори съдебен иск срещу Нафтогаз в Международния арбитражен съд в Стокхолм, който ще е за 18 милиарда долара. Това...

Цената на пържената цаца скочи този сезон с левче по Северното Черноморие. Докато миналото лято порция от 300 гр. от дребния морски...

Всеки отбор си има верни фенки. Хърватия не прави изключение, а тази, която прикова вниманието в Бразилия, е Северина Вучкович. Тя е...

Дете на 10 години е пострадало при неразумна игра върху електропровод в землището на село Ракита, област Плевен. Инцидентът е станал около...

/Поглед.инфо/ "Нито Делян Пеевски, нито Цветан Василев ме интересуват в какви отношения са, интересува ме колко е неустойката по Южен поток". Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в ефира на Нова телевизия на въпрос какви са му отношенията с депутата Делян Пеевски.

/Поглед.инфо/ „Датата за едни предсрочни избори е функция на политиката, която трябва да правим, а политиката е за укрепване на държавата“.

Днес бе изтеглен жребият за новото първенство в "А" група. Сезон 2014/2015 започва на 18 юли, а в първия кръг Черно море гостува на Берое в Стара...

Недекларирани 57 080 евро откриха митническите служители на пункт Лесово. Парите са били укрити в шофьорската кабина на ТИР с турска...

Бенковски (Бяла) се отказа от участие в „Б“ група, тъй като не успя да намери пари. Това означава, че Локомотив (ГО) може да се счита за...

Документалното риалити „Съдби на кръстопът” тази вечер по Нова ще разкаже историята на 16-годишна ученичка, която изоставя бебето си във...

Нападателят на националния отбор на Уругвай Луис Суарес е напълно възстановен за предстоящия мач на тима срещу Англия. Самият играч на...

Опашка от нервни клиенти се изви от сутринта пред главния офис на „Корпоративна търговска банка“ във Варна. От ранните часове пред...

/Поглед.инфо/ Разгарът на ислямистката криза в Ирак и поредният газов спор между Русия и Украйна изстреляха нагоре цените на черното злато.

На нас ни разказват, че цялото прогресивно човечество абсолютно естествено прие гейовете, тяхната субкултура, тяхното право да сключват бракове, да осиновяват деца и да пропагандират своята сексуална ориентация в училища и детски градини. На нас ни казват, че всичко това е естествен ход на нещата. Нас ни лъжат.

Българка е замесена в  престъпление за трафик на 1 тон кокаин в Гърция. Нашенката ще бъде разпитана по случая от прокуратурата в Атина,...

Олег Севергин, "Гласът на Русия" Членовете на Съвета за сигурност на ООН блокираха предложения от руската страна проект за резолюция,...

Мъж с качулка дебне млади жени във варненския кв. "Левски" в малките часове на нощта, пише "Нова Варна". Прибирайки се от заведение дамите...

/Поглед.инфо/ "Скандалът и цялата история около Корпоративна търговска банка (КТБ) е като турски сериал.

Халфът на Спартак 1918 Джихат Кямил тренира с новия член на елита Хасково и очаква да подпише договор. Това съобщи самият той. Както е...

/Поглед.инфо/ "Доган е собственик на държавата. Делян Пеевски е изпълнителен директор", каза в ефира на Би Ти Ви преди минути депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов. Цветан Василев пък бил банкерът на държавата.

Веселин Златков Реконструкцията на варненския център бавно, но сигурно започва да се превръща в провал. При целия потенциал, който има...

Продукти:
5 картофа
2- 3 главички лук
½ домат
150г сирене
1с.л. краве масло
½ ч.л. хималайска сол
половин връзка пресен магданоз с корени

Приготвяне:
Картофите и луковите главички се почистват и измиват. Отрязва се капакът на доматът, след което се отделя ципата. Разделя се на две. Зеленчуците се прехвърлят в тенджера. Наливат се три, чаени чаши вода. Поръсва се сол. Използва се китката магданоз с корените. Те придават по приятен вкус на бъдещата супа. Подправката се измива. Китката се връзва с конец и както е цяла се добавя в тенджерата при останалите продукти. Съдът се похлупва. Супата се вари на кротък огън, около час и половина. След това се отхлупва, за да се добави парче краве масло. Оставя се да се разтопи. Добавя се натрошено сирене. Изважда се магданозът. Супата се пасира на крем. Поднася се в купички. Консумира се с прясно изпечени, билкови брускети.

Бойко Борисов, който ме е канил да споделя славата му при учредяването на партията си в края на 2006 г. ( но се натъкна на презрението ми), „ухажвал” ме е с екслузивна информация за АЕЦ „Белене” в опит да ми се подмаже ( за да не „му ям кокалите”, както се изрази в телефонен разговор по негова инициатива като премиер на 28 март 2012 г.), а година по-късно, вече в оставка, искаше чрез посредник да се сдобряваме ( но отново получи отказ от мен), днес най-накрая се отказа да ме обезврежда. Нарече ме пред многохилядната аудитория на Нова телевизия „идиот”.

По липса на други аргументи да ми опонира на информацията, че е бил посъветван именно от Делян Пеевски да напусне премиерския пост на 20 февруари миналата година, както и много други мои опоненти, Борисов се съсредоточи върху личното ми оплюване. Надмина обаче Георги Първанов- тайния си сътрапезник от времето, когато деляха порциите на лявото и дясното в България (за когото Борисов никога не е придирял по отношение на агентурното му име). Първанов се задоволи „само” да ме нарече „безобиден журналист” от яд, че съм му провалил една далаверка през октомври 2006 г.

Далаверата на Борисов днес обаче е много по-голяма. Засилил се е да се връща във властта и изобличаването на задкулисните му контакти го вбесява. Съответно вдига мизата на оплюването и мерника на приносителя на лошите ( за него) новини с истерично поведение и изразни средства, които изобличават още веднъж каруцарската му същност и то в момент, когато уж големият му враг Станишев взе да го ласкае като „държавник”.

„Държавникът” Борисов прави мили очи на Путин, съобщавайки , че бил в отлични отношения с него ( в момент, когато Путин е прикован на стълба на позора в целия свят). Същевременно Борисов го привикват в САЩ и явно не е много за разправяне какво са му наговорили там, щом като този път не се хвали колко си е близък с американците.

А дали пък американските му събеседници най-после не са послушали съветите ( каквито скромно и моя милост е давал), да не позволяват на Борисов да се перчи като техен човек, защото един ден това ще струва скъпо на дългосрочните американски интереси в България?

Всъщност не е изключено Борисов да е вбесен много повече от репликата ми, че се опита да заблуди публиката с подмятането, че преди оставката си на 20 февруари 2013 г. е говорил по телефона с Путин, с което всъщност искаше да каже на руската пета колона в България, че и по тази линия лично „кара влака” с подкрепата на бащицата от Кремъл като негов съветник.

Ето с такъв „великан” моя скромна милост се сблъсква челно.

Защо Борисов не можа да преглътне, да понесе, да подмине едно журналистическо мнение, както много пъти е правил преди? Нима тъкмо Борисов не е доказал многократно, че е (кару)цар да се подиграе, да нехае, да се прави на малоумен, когато нещо не му изнася?

Доказал е го доказа и в рамките на същото това интервю по Нова телевизия, когато си позволи „неточности”, като определянето на разследвани хора без доказана вина като „убийци” ( на Делян Пеевски), и почти сензационно обяви за арестуван „ един изпълнителен директор на банка”. След възраженията на водещите се оправда като хванат в незнание двойкаджия, че бил пътувал много тези дни и може да не е разбрал кого точно са арестували от прокуратурата в рамките на скандала между Пеевски и банкера Цветано Василев ( който не само не е арестуван, но и е в чужбина).

Разбра се само, че Борисов намира за верни твърденията на Пеевски за арестувани негови „убийци” ( защото и Пеевски ги нарече така). От което пък се разбра също, че близостта ( и единомислието) между Пеевски и Борисов май избива на повърхността дори на подсъзнателно ниво- кой на кого влияе, те си знаят.

Изригването на Борисов по мой адрес още веднъж го сродява с Първанов. Той също истеризира след въпроса ми от 8 октомври 2006-та година дали е получил два мезонета подарък от свой спонсор. С което се издаде. А вътрешният му министър Румен Петков го закопа ( без да си дава сметка) допълнително, изпращайки на адреса с мезонетите полицейска охрана да не би някоя медия да се престраши да провери истината. Така той потвърди косвено, че въпросът ми е бил напълно основателен.

Сблъсък с Първанов, който поименно ме атакува с декларация, четена в централните новини на БТВ като присъда над един журналист без право на отговор в собствената му телевизия, ми струваше работата.

Днес Борисов няма откъде да ме уволни и в безсилието си ме нарича „идиот”. С което се издава точно като Първанов. Щеше ли иначе да се държи идиотски невъздържано, напомняйки с агресията си срещу водещите Анна Цолова и Виктор Николаев позабравеното време на неговата медийна диктатура в рамките на тандема му с Пеевски?

Явно съм го уцелил в десетката.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ Президентът Росен Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност, за да договори мерки за излизане от политическата криза.

От 15 септември ученици ще усвояват занаят и ще получават заплата. През новата учебна година стартират 29 пилотни проекта за дуално...

/Поглед.инфо/ Веднага след заседанието на Консултативния съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев соцлидерът Сергей Станишев заминава за Брюксел. Там ще участва в заседанието на бюрото на групата социалистите и социалдемократите (S&D).

Похотлив анестезиолог от Сиатъл беше наказан за писане на мръсни съобщения по време на операция. Списъкът с обвинения срещу д-р Артър...

Автобус с туристи падна в дълбок пролом в Индия, в резултат на което загинаха най-малко 11 души. Инцидентът е станал във високопланински...

/Поглед.инфо/ Крилатата фраза "Хляб и зрелища", идваща от римско време, спокойно можем да преформулираме на "Хляб няма, само зрелища". Зрелищата са за отклоняване на вниманието ни от същественото, а хлябът, ами него вече ни го взеха.

/Поглед.инфо/ "Кой убива длъжника си, бе хора?! Това е нелепо". Така изпълнителният директор и член на УС на Корпоративна търговска банка Георги Христов коментира делото за опит за убийство на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Норвежкият парламент започна дебат по спорен законопроект за забрана на просията, съобщава „Франс прес", цитирана от "Сега". Критиците...

Оградата на култовия плаж Кабакум трябва да падне за Еньовден. Тогава изтича седемдневният срок, който дава община Варна на концесионера...

/Поглед.инфо/ Ако краде от газа за Европа, ще засилим доставките по други трасета, каза Милер Украйна ще плаща в аванс, запасите й щели да стигнат до декември

Същински апокалипсис настана след 45-минутен дъжд в казанлъшкото село Турия. Заради изсечената незаконно гора над селото водата от валежа...

/Поглед.инфо/ Оставка на кабинета според датата за вота. Президентът ще предложи 4 възможности, партиите са за 28 септември

Влакът Саратов-Варна е спрян заради закриването на украинския граничен пункт "Красная могила", съобщиха руските държавни железници (РЖД)....

Украинската армия е подложила Луганск на мощна артилерийска стрелба, съобщава РИА Новости, цитирана от "Преса". В града е обявена...

Полицията е отцепила с полицейски ленти периметъра около президентството заради Консултативния съвет за национална сигурност, на който...

ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.)

Ако в ранното Средновековие Добруджа е областта, където Аспарух създава българската държава, през Първата световна война, същата тази Добруджа се оказва бойно поле, където България отстоява правото си на самостоятелно съществуване във война срещу ‘’освободителката’’ Русия. В българската история тя влиза като ‘’Добруджанската кампания на Трета Българска армия’’, представляваща  златна страница в бойната летопис на България.
Всъщност това не е двустранна война, а част от глобалния конфликт, наречен Световната война (1914-1918), номерирана впоследствие като Първа, за да се разграничи от още
по-големият глобален конфликт – Втора световна война (1939-1945).

Боевете за равна Добруджа се явяват и начин за решаването на Добруджанския въпрос, възникнал още след края на Руско-турската война (1877-1878 г.), претърпял развитие в ущърб на България по време на Балканските войни (1912 – 1913 г.) и еволюирал до възможността за разрешаване през Първата световна война.
Появата на руски войски в Добруджа през 1916г. не е случаен акт, а резултат на вековната руска политика на териториално ограбване на България чрез раздаване на нейните земи в полза на съседите й. Тези типично имперски сделки за наша сметка в българската историография обикновено се скриват. Целта е повече от ясна – създаване на изкуствен ореол на самодържавна Русия като ,,благодетел’’ и единствен защитник на поробените българи в Османската империя.
Десетилетният стремеж на българската историография да украсява и ‘’облагородява’’ руската балканска политика достига своя апогей в епохата на комунизма. Тогава руското военно присъствие на Добруджанския фронт на Българската армия през Първата световна война просто изчезва.
Ако разгледаме библиографията по въпроса изпъква унизителния за националното самочувствие на всеки българин факт, че по време на т. нар. социалистически период до 1989г. липсват сериозни научни изследвания, които да осветляват участието на България в Първата световна война в Добруджа.
Антирумънските и най-вече антируските военни действия на Българската армия през 1916-1917г. въобще не са сред любимите теми за българската историография от този период. Главната причина е възприетата от комунистическата система политика на социалистически (пролетарски) интернационализъм, деградирал до национален нихилизъм. Този последователно прокарван принцип дори изменя характера на българското участие в Първата световна война, обявена за ,,империалистическа’’ според оценките на болшевишкия вожд Ленин , които изцяло догматично се възпроизвеждат в българските учебници.
Да се разказва за военни действия на Българската армия, при това успешни, срещу съюзниците на комунистическа България във Варшавския договор и СИВ – Русия и Румъния, не е препоръчително.
Затова и до днес най-сериозните и задълбочени изследвания по тази тема са дело на българската историография от междувоенния период (1918-1939 г.)
В Царство България излиза значителна по обем литература по въпроса за участието на България в Първата световна война. Тук могат да се посочат мемоарите на различни български военачалници, участници в събитията като запасни генерали и офицери Никола Жеков, Стефан Тошев, Никола Недев, Тодор Кантарджиев, Стефан Нойков, Ал. Кисьов, Ал.Марков, Лука Малеев и др.
Нещо повече, след Ньойския договор, е съставена комисия от български военни историци, която изследва подробно подготовката и хода на войната срещу Румъния. Тази комисия е приемник на Военноисторическата комисия, учредена още през 1914 г., която възприема най-доброто като методология, фиксирано в практиката на изследователи от ранга на Атанас Христов, Петър Дървингов и др.  До 1943г. Военноисторическата комисия издава цели 9 тома.
Тези издания са изключително богата изворова база за военните действия, водени по всички фронтове от българските войски. Последните два тома (т.VIII и IX) се отнасят за Тутраканската операция и за настъплението на 3-та Българска армия в Добруджа.
След демократичните промени интересът към Първата световна война се възражда отново. Сред историците, занимаващи се с осветяването на различни проблеми от тази война личат имената на Борис Чолпанов, Димитър Христов,  Георги Марков, Генчо Камбуров, Димитър Зафиров, Игнат Криворов, Димитър Минчев, Калчо К. Калчев, Велико Лечев, Илиана Илиева, Косьо Пенчиков.
През 2008г. е преиздаден  сборникът за добруджанският герой командирът на 1-ва Конна дивизия ген. Иван Колев. В него са включени всички известни, публикувани биографии на генерала, както и десетки спомени и статии за ‘’бащата на българската кавалерия’’ от негови другари по оръжие, близки, политици и роднини.
Когато Първата световна война избухва на 1.08.1914г., България все още не е изживяла последиците от погрома от 1913г. Тя се намира в състояние на национална покруса след Букурещкия мирен договор от 1913 г. Управляващите се опитват да потърсят място в задаващата се война с надеждата, че България ще може да си върне загубените територии. Основен принцип в българската външна политика става реваншът.
„Голямата война” променя съотношението на силите и на Балканите и дава надежди на България, че този път би могла и да осъществи върховната обединителна цел. През първата военна година България се чувства твърде слаба от преживяното поражение, за да мисли за нова война. Правителството на В. Радославов декларира неутралитет, но продължава внимателно да следи с ,,пушка при нозе” конфликта между двете военнополитически групировки – Антантата (Франция, Великобритания и Русия) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария). Още в края на 1914 г. става ясно, че силите им са изравнени. Затова техните усилия се насочват в търсене на нови съюзници.
Цената на България започва да расте – тя има благоприятно разположение в центъра на Балканския п-в, близо е до Проливите, контролира пътищата от Централна Европа към Турция и Персийския залив, граничи с всички балкански държави, а при това разполага и
със силна, доказала боеспособността си армия.
Дипломатите и от Антантата, и от Централните сили не крият желанието си да привлекат България на своя страна. Решението на българското правителство обаче зависи най-вече от онова, което могат да й предложат бъдещите съюзници.
Балканското статукво е очертано с Букурещки договор от 1913г., сложил край на Втората балканска война. Този договор не само разкъсва за пореден път българското етническо землище, но и изолира България от съседите й. Букурещкото териториално статукво е антибългарско, защото обединява всички наши съседи, ограбили с помощта на великите сили, най-вече Русия и Франция българските земи в Македония, Тракия и Южна Добруджа.
Като най-голям защитник на този „мир” се изявява Румъния, която се страхува от евентуално отмъщение на България. Другият отявлен защитник на договора през 1914 г. е вече воюващата Сърбия, която се стреми да създаде нов Балкански съюз заедно с Румъния и Гърция. Първоначално този съюз не се осъществява, защото Румъния е в договорни отношения от 1883г. с Тройния съюз.
Тройният съюз се стреми да привлече България с цел по-бързата победа над Сърбия, където австро-унгарските войски се оказват неспособни да нанесат решителен удар.
След включването на Османската империя към Централните сили, за Германия е от стратегическо значение да осъществи връзка с нея. Ако България се наредил до враговете на Германия и Османската империя, то последната може би ще бъде победена по-лесно и така морските пътища между Русия и западните й съюзници ще се отворят.
Със стратегическото си разположение България респектира неутралните Гърция и Румъния. От друга страна, по всичко личи, че в български ръце е съдбата на Турция и Сърбия. Ако България се включи на страната на Централните сили, Сърбия би била окончателно разгромена. Германската дипломация дори замисля вариант за сключването на тройно българо-румънско-турско споразумение, което да доведе до включването и на трите страни към тогавашния Троен съюз (Германия,Австро-Унгария, Италия), а това би могло да повлияе на невключилата се Гърция.
Ако България застане на страната на Антантата, тя може да прекъсне връзката на Германия и Австро-Унгария с Османската империя, което би  улеснило овладяването на Проливите и осъществяване на връзката на Англия и Франция с Русия.
Изборът на България към кой съюз да се присъедини има и финансова страна. Въпреки руското застъпничество пред европейския кредитор, по това време, Германия се оказва по- щедра спрямо България, което допълнително наклонява везните към Тройния съюз.
По това време балканската политика на Антантата фактичекси се определя главно от Русия.
Русия също подкрепя един евентуален балкански съюз, като се стреми да откъсне Румъния от Централните сили. Руснаците не крият и интереса си към този съюз да се присъедини и България, което обаче се оказва невъзможно.
През 1914-1915 г. Русия прави няколко сериозни опита да привлече България на страната на Антантата в започналата Първа световна война. Мисията обаче е невъзможна за осъществяване, тъй като за да се присъедини България към Съглашението, трябва да получи като компенсация заграбените първо от Сърбия, а след това и от Гърция и Румъния земи. И никой от нашите съседи не желае да върне заграбеното от България.
През 1915 г. натискът към България за включване във войната се засилва от страна и на двете коалиции. Обещанията на Централните сили са относително щедри: германците обещават почти цяла Македония и Южна Добруджа и малка поправка на българо-турската граница. Антантата гарантира само Източна Тракия, до линията Мидия – Енос и ‘’безспорната зона’’ в Македония, като за останалите заграбени територии се предвиждат преговори с Гърция, Сърбия и Румъния и то след края на войната.
Съдбата на Македония в предложенията на великите сили от двата блока се оказва решаваща за избора на България. По-сигурните и категорични обещания на Централните сили, че Македония и евентуално Добруджа ще бъдат български надделяват.
Към това са добавят и военните успехи на германските войски през 1915 г. , които също наклоняват везните в полза на присъединяването на страната ни към Централните сили. Има обаче е друг мотив за включването на България в този блок, който русофилската историография десетилетия наред пропуска да изложи.
В своя статия в „Берлинер тагеблат” от 20.11.1915 г. българският пълномощен министър в Германия и бивш русофил Димитър Ризов отбелязва:
„Направената в началото на войната декларация на Русия, че руската империя трябва да владее над Цариград и Дарданелите и да превърне по този начин Черно море в руско море, беше изтълкувана от всеки здравомислещ българин като декларация, която ще доведе България под руско васалство. Русия може да се задържи на Дарданелите, само ако владее военно и морално над Балканите и над българите, а това е равносилно на националното и политическо самоубийство на България. Всичко това естествено допринесе немалко за определяне на сегашното поведение на България през настоящия европейски конфликт.”
Така за да оцелее пред руския натиск, съпроводен с груби диктаторски действия, България предпочита да влезе в Централния съюз. Руската дипломация сама се компрометира с участието си в т .нар.  ,,Деклозиеровата афера’’. Опитът на руския посланик Алексей Савински в София през лятото на 1915 г. с парите на френския предприемач Деклозиер да изкупи не само житната реколта у нас, но и да подкупи политическия ни елит, с цел страната ни насилствено да мине на страната на Антантата завършва с пълен крах.
В крайна сметка Антантата и Русия губят дипломатическата битка за България.
На 6.09.1915 г. е подписан и съюзният договор, придружен с военна конвенция (в гр.Плес, Австро-Унгария) и отделна конвенция с Турция (в София).
Германия признава правото на България да анексира спорната и ,,безспорната зона’’ в Македония според договора ни със Сърбия от 1912 г., а също и сръбската територия източно от линията от Морава, съгласно границата на Санстефанска България.
С оглед темата ни важно е споразумението относно Румъния, което предвижда, че ако тя нападне България или нейните съюзници, България ще анексира териториите в Добруджа съгласно Берлинския договор от 1913г.
На 1/14.10. 1915г. България обявява война на Сърбия, с което влиза в Първата световна война. Така влизайки във война със Сърбия, България влиза във война и с Русия и съюзниците й от Антантата, което е неизбежна последица от коалиционния характер на Първата световна война. Реакциите против България в Лондон, Париж и Петроград са отрицателни. Злобата против България е най-силна в Русия. Руският император констатира в свой манифест:
„Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.”
Антибългарският курс на официална Русия през 1915г. се приема изцяло от по-голяма част от руската общественост. „И журналисти, и професори, и офицери, и хора без обществено положение – всички открито изказват своята ненавист. И всички говорят с един тон, в който ясно личи желанието България да бъде „наказани”.
Руското Дружество за побратимяване на славянските народи в Петербург малко преди „българо-руския военен сблъсък в Добруджа” излиза с апел със следните констатации и препоръки:
„1. Отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговия цар. …
4. Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това, границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния. България трябва да плати военно обезщетение на Сърбия”.

В изявление от 25.09.1915г. Московският славянски комитет е още по-краен :
„Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните и славещи сръбските царе и паметници свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна неблагодарност.
Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.”

Руската дипломация официално заплашва България с ,,унищожение’’ заради някаква нейна предполагаема недоказана ‘’вина’’ ‘’измяна’’ към славянството и православието. Затова войната на България срещу Русия е война за спасението на България и българския народ. Тази война десетилетия ще бъде тема табу, а описанието във всичките й аспекти и до днес липсва в българските учебници по история. Целта е ясна – изтриване на българската национална памет, в което се насажда дълбоко русофилството, а средствата за това са добре познати – лъжи, фалшификации, манипулации, скриване или премълчаване на истината за гигантския сблъсък между България и нейната ‘’освободителка’’, бореща се за унищожението на Родината ни.
Но фактите са категорични. Българо-руската война от 1916-1918г. съществува. И тази война е истинска. Тя се води по суша, въздух и вода , на два фронта – Добруджа , респективно Румъния и Македония.
Първите прояви на руско – българската война са бойните действия по море. Всъщност Русия започва войната си против България тъкмо по море.
Още в началото на световната война руското Главно командване обсъжда варианти и изработва проекти за завземането на българските черноморски пристанища Варна и Бургас. Те са актуализирани във връзка с подготвения поход за завземане на Проливите. Плановете обаче временно са отложени поради противодействието на Англия. Отказът на България да предостави морските си пристанища за руски бази утвърждава мнението в Петроград, че завземането им може да стане само със сила. Руското Главно командване е убедено в своя успех, защото знае, че България има незначителен флот, отстъпващ по мощ на руския. Той действа много агресивно и атакува български териториални води, дори в периода на неутралитета на България. Малко известен факт е, че в периода май – октомври 1915г. руските миноносци навлизат в българските териториални води 14 пъти. Наближават българските брегове и на групи от по 2 до 5 кораба ги обстрелват.
Когато България започва войната си срещу Сърбия на 1.10.1915г., Русия решава да я накаже за ,,измяната’’ чрез удар в гръб с бомбардировката на Варна. Дълги десетилетия това събитие остава скрито, а документацията, свързана с негов Русия е засекретена още в 20-те години на XX век.
Руската бомбардировка на Варна е санкционирана лично от император Николай II и е одобрена от френския посланик в Петроград Жорж Морис Палеолог, френският посланик е потомък на последния византийски император Константин ХI Палеолог.
Това се признава от съвременни руски историци и е документирано със запис в дневника на М. Палеолог след разговора му с руския император на 10.10.1915г. От този запис става ясно, че френския посланик в Русия моли императора да даде заповед за бомбардирането на Варна и Бургас. И Николай II се съгласява, но отлага удара за момента, когато България влезе във войната против Сърбия.
На 14.10.1915г., когато православните християни празнуват Петковден ескадра от руския Черноморски флот атакува българската морска столица Варна. Моментът не е случайно избран. Бомбардировката се осъществява, когато българските войски успешно настъпват срещу сръбските в Моравско и Македония и вече освобождават тези изконни български краища. Затова руската бомбардировка представлява подъл удар в гръб, нанесен от коварния ,,освободител’’
Рано сутринта на 14.10.1915г. във Варна бият църковните камбани. Подранилите богомолци бързат да идат на църква, без въобще да подозират, че предстои кървав ден за техния град. Щабът не бреговата охрана е известен , че на хоризонта се забелязват силуети на морски съдове. Скоро те са идентифицирани каро руски бойни кораби. Началникът на отбраната в морската столица ген. Симеон Янков предприема спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и другите стратегически важни обекти в града. В 7.30ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Те правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка над български град в световната война. Без да бъдат засегнати от пушечната и картечната стрелба , руските хидроплани поемат обратен курс.
Въздушната бомбардировка е прелюдия на артилерийския обстрел, започнал час по-късно след изтеглянето на хидропланите. Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите на руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Те са въоръжени с  мощните 305- и 203- мм. оръдия. С тази внушителна морска сила руският боен флот атакува Варна.
Първите снаряди падат в пристанището и  в района на Галата и Евксиноград. Впоследствие в обект на артилерийския обстрел стават изключително централната част на града и особено гъсто населените му квартали.Този момент обикновено се скрива от българската и руската историографии, които в пълно съзвучие по между си обявяват необходимостта от бомбардировката на Варна с неутрализиране на немските подводници. Всъщност тъкмо немските подводници неутрализират ефекта на руската атака, както ще се окаже впоследствие.
Руският артилерийски обстрел на Варна продължава час и 7 минути. Толкова време снарядите сеят смърт и разрушение. Къщите на варненците започват да се рушат пред очите на смаяните и изненадани техни собственици и обитатели. Сред трясъка на експлозиите се разнасят писъци на отчаяние и безсилие, на които никой в този момент не може да помогне.
Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.
Тогава UB 7 и UB 8 атакуват ескадрата, като от UB 7 с командир мичман I ранг Вилхелм Вернер изстрелват торпедо по един от линейните кораби – ,,Пантелеймон”.
Последва взрив, вероятно не в корпуса на кораба, а в предпазната мрежа около него, но броени минути след това ескадрата прекратява бомбардировката и се оттегля.
Изплашени от загубите, руските нападатели се изтеглят бързо в своите териториални води. Руските историци отричат попадение в своя кораб, но безспорният факт е прекъсването на артилерийския обстрел и бързото оттегляне на ескадрата. Вечерта на 14.10.1915г. двете немски подводници пристигат в пристанището на Варна. Когато се появяват над водата , те са посрещнати от намиращите се там варненски граждани с ,,Ура’’ и бурни ръкопляскания.
Какви са пораженията от руската морска атака?
На място загиват 9 души – петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.
Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи  и кантори в града , разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жители на града, но ще изчезне ,,безследно’’ от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.

Разрушени жилищни сгради на Варна при руската бомбардировка
през 1915г.

„Русия стреля срещу създадената от нея България… Само за това, че последната се стреми единствено към обединението на своята нация” – пише в. „ Балкански куриер” след бомбардировката на Варна.
След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в
„Св. св. Кирил и Методий”! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число
и опозицията) и правителство.  Всъщност решението не е толкова  за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име “Св.св. Кирил и Методий”.
Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. През 1920г. правителството на Александър Стамболийски обаче отново връща руското име на храма, в унисон с пълното отрицание на политиката на правителството на Васил Радославов, довела до национално обединение на България, признато и от Русия чрез Брест-Литовския мирен договор от 3.03.1918г.
Морската война продължава и през следващата 1916г. Ударът срещу Варна принуждава командването на Българските военноморски сили да минират акваторията на Варненския залив. Тази задача е изпълнена от флотска единица с командир лейтенант Кирил Минков. И това дава резултат.
През февруари 1916 г. Русия предприема нов опит за нанасяне на артилерийско-авиационен удар срещу българската военноморска база. Вражеското морско командване планира да стовари върху варненското пристанище и града смъртоносен артилерийски залп от новия си линеен боен кораб “Императрица Екатерина Велика” (въоръжение 12×305-мм, 20×130-мм и 5×75-мм оръдия) и едновременно с това да нанесе и авиационен удар с водосамолети, базирани на авиотранспорти. За нападението е привлечена втора маневрена група в състав: линейния кораб “Императрица Екатерина Велика”, ескадрените миноносци тип “Новик”, “Счастливый” и “Пылкий”, авиотранспортите “Император Александр I” и “Император Николай I”, миноносците от по-стар тип “Лейтенант Пущин”, “Живой” и “Капитан-лейтенант Баранов”.
Ескадрата отплава от Севастопол на 24.02.1916 г. (8 март нов стил) под командването
на контраадмирал Покровски. Когато тя приближава Варна, миноносците “Лейтенант Пущин” и “Живой” се откъсват напред за изясняване на обстановката. Попадат обаче на минното поле. „Лейтенант Пущин” е поразен от мина, като корпусът му е пречупен на две и потъва. Загиват 80 души, а 15 са пленени. 4 от тях са офицери начело с командира на дивизиона ескадрени миноносци капитан II ранг Подяполски.
Спасяват се само 4 офицери и 11 матроси.
Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. В спасителната лодка е открит и бойният Андреевски флаг на кораба. Това е първият боен трофей, който взема България във войната й с Русия. Руският военноморски флаг се съхранява и до днес в НВИМ в София. Той е живо доказателство за най -голямата българска военноморска победа, по-голяма и от атаката на турския крайцер ,,Хамидие” през 1912г. през Балканската война.

Плененият руски Андреевски флаг

Ескадреният миноносец ,,Живой’’, който плава след ,,Лейтенант Пущин’’ има по-голям късмет. „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници. После командирът на “Живой” е осъден заради своите действия.
Но да се върнем на поразения руски миноносец. “Лейтенант Пущин” (бълг. “Пушчин”) е спуснат на вода през  1904 г. в гр. Николаев (Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. Първоначалното му име е „Задорный”, което през 1907г. е сменено с „Лейтенант Пушчин”. Приема името на е морския офицер, участник в Руско-турската война (1877 – 1878)., командир на миноноска.

Руският ескадрен миноносец ,,Лейтетант Пушчин’’

До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През 1910-1912 г. „Лейтенант Пушчин” е основно ремонтиран с обновление на артилерията и парните котли. ,,Лейтенант Пушчин” е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75-милиметрови оръдия.
Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен крайцер „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набези пред българското черноморско крайбрежие.
Потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25.02.1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив предотвратява пореден  руски артилерийски обстрел срещу Варна.
За успешното изпълнение на минното заграждение, в което участват три български торпедоносеца („Шумни”, „Строги” и „Смели”) и мобилизираният търговски кораб „Борис” на Българското търговско параходно дружество, след потопяването на „Лейтенант Пушчин” са наградени 10 офицери и подофицери с ордени и медали за военна заслуга.
По този начин е осуетена планираната от командването на руския Черноморски флот бомбардировка на Варна. Заслуга за това имат и германските хидроплани, които предприемат въздушно нападение срещу корабите от ескадрата.
Това са водосамолет N 507 с екипаж младши подофицер Улбрих – пилот, и вицефелдфебел Винике – наблюдател,който в две поредни атаки от височина 450м. хвърля по 5 бомби по ескадрените миноносци и постига попадение в юта на един от тях. Есминците от руската ескадра са атакувани три пъти последователно и от водосамолет N 534 с екипаж мичман I ранг Ринсберг – пилот, и старши подофицер Витман – наблюдател. Те  хвърлят 9 бомби. Отново един е улучен в юта. Точното бомбопускане предизвиква пожар на бака на друг от тях. Според други наши архивни източници авиационните бомбардировки причиняват пожари на два руски бойни кораба. Два ескадрени миноносеца на противника са толкова повредени, че след като достигат до Одеса, се налага да бъдат откарани на буксир чак до Николаев за ремонт. По идеологически причини тези атаки на германските хидроплани срещу руската ескадра ще останат скрити цели десетилетия.
Почти век дълбините на Черно море ще скрият и следите от най-големият български военноморски троумф. Чак през 2010г. потопеният през 1916г. в български териториални води руски боен кораб ,,Лейтенант Пушчин” е изваден заедно с неговото оръдие.
То е 75-мм. от френската фирма „Кане”, произведено в Обуховския стоманолеярен завод, специално за нуждите на руския военноморски флот. Теглото на оръдието, заедно с щита с дебелина 19 мм. е 2555 кг. Стреляло е с бронебойни снаряди с тегло 4, 9 кг.,чиято далекобойност достига до 6405 метра, но също и с фугасни снаряди (7869 метра далекобойност). Най-голяма дистанция на стрелбата се получава при употребата на зенитен снаряд – 8967 метра.

75-мм. оръдие „Кане” на ‘’Лейтенанат Пущчин’’

Заводската табела с производствен № 21 на изваденото 75-мм оръдие

През 1916г., за да се защити от руските атаки България се сдобива с подводен флот.
Руската военноморска заплаха ускорява създаването му. След руската бомбардировка командването на българския военен флот, начело с артилерийския инженер подполковник Константин Кирков, започва сформирането на екипаж за подводница Екипажите на немските подводници започва обучението на български моряци.
На 25.05.1916г. в тържествена обстановка немската подводница  UB 8 е включена в състава на българския военен флот.Тя получава тактически №18. Така се появява българският „Подводник УБ-18”.
Според официалния германски военноморски справочник за 1916 г. по това време
в света има само 11 държави, чиито  военноморските сили притежават подводници. България се нарежда до такива сили като Великобритания, САЩ, Франция, Италия, Германия, Япония, Русия, Гърция, Турция и Румъния.

Първата българска подводница ,,Подводник 18″

,,Подводник 18″ принадлежи към класа на най-малките германски подводници със 128 т. надводно и 142 т. подводно водоиз местване. Над вода максималната й скорост е 6 възла, а под вода – 5,3 възла. Ниската й скорост обаче е причината тя да бъде използвана предимно за нуждите на бреговата охрана или да носи дозор на определена позиция. Въоръжението й се състои от два 450 мм. торпедни апара та и четири торпеда (две в апаратите и две запасни), 47-мм. оръдие (според някои източ ници оръдието е 37 мм.) и една картечница „Максим” (обр. 1908 г.).
Със заповед по Флота № 66 от 25.05.1916г. за първи командир на българската подводница е назначен морският офицер лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Никола Тодоров, родом от Шумен. Тази длъжност той изпълнява до 9.05.1917 г.

Никола Тодоров

Първите си бойни задачи ,,Подводник 18″  изпълнява на 4 и 5.07.1916 г. между нос Шабла и Мангалия, след което се редуват системно действия в западната част на Черно море – от нос Инеада до пристанището на Кюстенджа. За охрана на добруджанското крайбрежие подводницата крайцерува от 2 до 6.09.1916г.
На 7.09.1916г. Балчик и Каварна са обстреляни от руските контраминоносци „Быстрый” и „Громкий” . Става ясно, че само с една подводница брегова охрана не може да има. Тогава българското правителство прави постъпки и за закупуването на базиращата се в Евксиноград UВ-7. За съжаление на 26.09.1916г. тя се натъква на мина в открито море и потъва с целия си екипаж. Тогава българското подводно плаване дава първата си жертва – командированият на германската подводница младши подофицер Стоян Георгиев Пешев от с. Арчар, Видинско.
По време на своето крайцеруване от 8 до 11.10.1916г. между Кюстенджа и Мангалия екипажът на ,,Подводник 18’’ извършва и първата бойна торпедна стрелба (в подводно положение) в българската история. Позицията за атака на руски контраминоносец е неудобна, но лейтенант Н.Тодоров решава да рискува. От контраминоносеца своевременно откриват торпедото и успяват да се отклонят от него. Следва масирана бомбардировка срещу № 18, при това само на 14 метра дълбочина, но подводничарите ни оцеляват и записват своето бойно кръщение. Най-разпространената версия за неуспеха на атаката е тази, че:
„…в същия момент, когато се даде торпедни ят изстрел, предпазителите на морегледа [перископа – б.а.] прегоряха, самият мореглед остана да стърчи над водата и това стана причина да се издаде присъствието на подводника. Едва сега противникът забеляза насочения му удар и успя да се отклони”.

Най-подробно описание на бойната дейност на подводник N 18 под български флаг е направено от Вълкан Вълканов, според когото от септември 1916 до септември 1917 г. екипажът е извършил 7 бойни похода в северна посока, в това число и в румънски води, и два в южна посока – пред Бургас и Созопол, във връзка с очаквани руски нападения. Първите български подводничари щурмуват минни полета, извършват разузнаване под носа на противника край Кюстенджа, преследват неприятелски кораби от различни класове. В.Вълканов твърди, че последният за 1916 г. поход, този на 13 декември към Балчик, осуетява поредната бомбардировка от руски кораби на този наш град.
Според руско-румънското споразумение флотът на Русия има за задача да охранява добруджанското крайбрежие, да атакува отделни брегови обекти, да защитава морските комуникации и да оказва артилерийска подръжка на сухопътните сили.
Като база на руския флот е избрано пристанището на Кюстенджа, където в началото на август 1916г. под командването на контраадмирал Патон акостира руски отряд кораби в състав: 1 линеен кораб, 6 торпедоносеца, 2 подводници, 8 миночистача, няколко стражеви катера и отряд морска авиация.
Руският флот успява да постигне надмощие над българо-германските сили по море. За тази оценка говори факта, че за защитата на Балчик и Каварна 3-та Българска армия  разчита предимно на полева артилерия. Действията на нашия флот са затруднени и поради минирането на акваторията между Варна и Балчик. При натъкване на подводни мини в Батовския залив е потопен миноносеца „Шумни”, а „Строги” и влекачът „Варна” са повредени. По-късно в същия залив е потопена и една миночистачна лодка, а лейтенант Кирил Минков загива. Една от германските подводници също е взривена от мина при Аладжа манастир.
Бързото отстъпление на сухопътните войски допълнително затруднява действията на руския флот, а след напускането на Кюстенджа левият румънски флан

*снимката е илюстративна Брутално изнасилване на 15-годишно момиче в ромския кв. "Гиздова махала" в Дупница и последвал арест за...

Без вода днес ще бъдат абонатите на ВиК в района на „Зеленчуковата борса“, информират от водоснабдителното дружество. Водоподаването се очаква да бъде възстановено до 16 ч. Спирането се налага заради отстраняване на авария. /Дарик Варна

Днешният пътепис ще ни води до Нова Зеландия – Иван ще бъде наш водач. За нашите най-наблюдателни читатели, трябва да направя следното уточнение: настоящето пътуване до Нова Зеланедия хронологично е осъществено преди пътуванията до Хонконг, Виетнам и Южна Африка.

Сега, приятно четене:

Нова Зеландия

мистична приказка

Нова Зеландия ни посрещна по познатия ни вече начин – изтриване на цял един ден от календара ни при полета, поради часовата разлика и безконечни разпити на летището.

Опциите бяха две -

пълна проверка на багажа или продължителен разпит

Избрахме по-малкото зло, опирайки се на опита ни от Австралия – какво ни чака при първия случай. В системата им дори беше отразено какви са били въпросите, които са ни задавали при предишното ни посещение.  Преди 3 години не можаха да преглътнат „обидата“, че спираме само за няколко дена в Оукланд, на път за островите на Кук. За съжаление, не е общо прието българи да пътуват по този начин и по скоро гледаха на нас, като на бедни източно европейци, опитващи се да се доберат до благата на уникалната им държава. Това им разбиране ясно проличаваше в отношението им и във въпросите, които задаваха.  Този път бяха по- благосклонни, може би от части се дължеше на факта, че вече един път сме си тръгнали доброволно от тук, а може би и защото този път планирахме да прекараме повече време. Трябва да се отбележи, че местните хора смятат държавата си за наистина специално място, и има защо. Правят впечатление усилията, които полагат за популяризирането и по всякакъв възможен начин и правилата за опазване и съхранение  на природата. Не са много местата, на които още в самолета преди кацане започва дезинфекция на пътниците с флакони.:)

Изчакахме няколко часа на летището в Оукланд, докато дойде време за нощния ни автобус до

Уелингтън

Странно ни се стори, че автобусът потегляше от стандартна спирка за градски транспорт и до последно се чудехме дали не бъркаме нещо. Пристигнахме рано сутринта и веднага се настанихме в хостел, поради неуспешните ни опити с couchsurfing.

Покани ни единствено много приятен човек – маор от северната част Уайкато на северния остров. За съжаление не планувахме да отидем по на север от Уелингтън, поради ограниченото ни време. Човекът ни приканваше с домашно приготвена кухня, вино и най вече с посещение на специално построеното за трилогията „Хобит“ село, разположено в близост до неговото място. Надявахме се да успеем някой ден да дойдем пак, за да се запознаем и с тези места.

Хостелът в Уелингтън

беше приятно, чисто и дори доста модерно местенце. Основната задача на престоя ни тук беше да си изкараме визи за Южна Африка (на нашия сайта имаме известно нарушаване на хронологията: вече прочетеното от вас пътешествие през Южна Африка на авторите е осъществено след настоящето посещение на Нова Зеландия – бел.Ст.). Това беше единственото удобно място по пътя ни за тази цел, а поради формалния подход на посолството им  в България, нямахме възможност да я изкараме предварително. Визата ни беше готова още същия следобед, така че вече можехме да плануваме времето си за остатъка от престоя. Директно се отбихме в туристическия им център. Определено Нова Зеландия е най – добре организираното и улеснено място за туристи, което сме посещавали. В центровете им освен даването на насоки и карти, организират коли под наем, фериботни и автобусни билети, настаняване и дори продажба на билети за всякакви събития. Да не говорим, че подобни центрове има на всяка крачка, дори в самите фериботи, както и на пристанищата. Всъщност, май целия следобед го изкарахме в кръстосване между центъра и разположената в близост библиотека, където ползвахме безплатния интернет. Ползването на интернет в цялата държава е доста скъпо удоволствие, като дори и в хостелите беше платен. Накрая дори закъсняхме за местния баскетболен мач, билетите за които бяха осигурени от собствениците на хостела. Уелингтън е доста малък и кокетен град, който не се вписа в представата ни за столица. Липсваше характерния  безумен трафик и стресираните хора. Повечето сгради напомнят стария английски колониален стил, въпреки че не липсваха и много нови модерни сгради. Спортната зала, дом на баскетболния им отбор, изглеждаше огромнa за размерите на града. Публиката беше ентусиазирана, дори подготвена с рекламни материали с имената на двата играещи отбора. Интересното в случая беше поведението на публиката и атмосферата в залата. Всичко беше културно и организирано, повечето посетители бяха семейства и тинейджъри. Всяко едно действие на домакините и спонсорите им, в лицето на общината,  беше да се популяризира играта баскетбол сред младите. Не се търсеха видими спортни резултати на мъжкия тим, това беше на заден план. В крайна сметка именно това е и идеята на масовия спорт, която упорито убягва по нашите ширини.

Стаята ни в хостела беше с размери 2 на 2, която  деляхме с австралийка и южно корейка. Не можехме да се обърнем от целия им багаж в стаята, какво остава да наредим и нашия. Оказа се, че поради перфектното си разположение в центъра на града, хостелът е временен дом  на млади австралийци и западно европейци, търсещи забавление. Някои от тях поработваха по малко, но повечето прекарваха времето си в пиене от сутрин до вечер. Явно това им даваше свободата, за която бяха мечтали, идвайки тук. Добре подредения хостел от сутринта се превръщаше в помийна яма вечер и буквално прескачахме въргалящите се по земята тинейджъри. На всичкото отгоре едната нощ южно корейката беше прибрала нейна съгражданка, та вече бяхме петима в иначе голямото ни помещение. Темите, които се обсъждаха на закуска, от среднощно оцелелите, определено нямаха аналог.

Използвахме деня, за да се разходим по крайбрежието  -

доста напомняше за Оукланд, но беше по – уютно и чаровно. Всичко изглеждаше да е на една ръка разстояние. „Lonely Planet“ прокламираха града, като най-страхотната малка столица в света и я поставяха на 4-то място в класацията им от 10-те града, които трябва да се посетят задължително. Проблема беше, че както всичко в Нова Зеландия и столицата беше доста скъпа. Недоумявахме, как бутилка минерална вода от 750мл., може да се продава за 4 новозеландски долара, при условие, че цялата държава е природен резерват и вода може да се пие от всякъде. Говорихме си с южно корейката , която не смяташе, че е толкова скъпо. Обясни ни го по следния начин. Работи за 13,50 долара на час. С надницата си за един час, може да си позволи да си купи комбинирано меню от Макдоналдс. Докато в къщи би изкарвала много по – малко пари, които не биха и стигнали дори и за сандвич. Интересна концепция извади, определено не намерихме отговор на въпроса, колко би ни струвало същото Мак меню в БГ и дали може да се купи с надницата за един час на една сервитьорка. Всеки прави своя избор как да живее и от какво да се лишава, но повечето от посетителите там не стояха за пари, а просто си убиваха времето в пиене и зяпане в тавана. Поне можеха да го правят на някое слънчево  и евтино място, така или иначе всички туристически известни места са пълни с такива екземпляри.

Гледахме много, много да не се задържаме сред „сектантите“, затова  решихме да се качим с лифта до така известната ботаническа градина. Предоставяше се страхотна гледка към пристанището, заедно с есенните багри наоколо. По едно време обаче  стана трудно да се издържа на вятъра, заедно с 90% влажност и 10-те градуса температура. Неслучайно  наричат Уелингтън вятърния град…

В ранни зори потеглихме за ферибота. Предстоеше

да прекосим широкия 20 км пролив на Кук,

който отделя южния от северния остров. Беше мрачно и сиво – типично за сезона и само можем да си представяме как биха изглеждали и така уникалните гледки от назъбените крайбрежия на двата острова, в слънчево и ясно време. Пиктън ни посрещна с малко по – ведро време и  с пристанище пълно с яхти. Стандарта на живот тук е достатъчно висок, за да си позволят жителите да притежават собствена яхта. Оукланд например е на първо място в света по собственост на лодки на глава от населението.

Взехме кола под наем и

потеглихме

Пейзажите бяха есенни – редуваха се от цветни и шарени, в простиращите се до където погледа ти  достига лозя, с пасящи между тях стада с овце; до потоци и реки със заснежени върхове зад тях или просто огромни пасища с крави, овце или елени. В следващия момент достигнахме до езеро, където преобладаваше сивия металичен цвят – откривахме го в цвета на водата, на небето и облаците; и на планините отзад – точно като в магия, излезнала от „Властелинът на пръстените“. Наоколо навсякъде се разхождаха патици или така приличните на кивита птици уека, които населяват единствено Нова Зеландия.

Бензиностанции по пътя почти нямаше и често срещахме табелки с предупреждаващи надписи за липсата на такива за следващите 100 или повече километра. За сметка на това, в държавата резерват условия за къмпинги, пикници, обществени тоалетни и бани имаше буквално на всеки метър. Толкова бяха лъскави и чисти, че ни досрамя от спомените за  нашите бензиностанции, разположени толкова близки една до друга, но често с не- работещи тоалетни, или не покриващи и минимума изисквания за такива.

Южният остров

е див, красив, суров и почти безлюден – за целия следобед се разминахме едва с няколко коли. По късно ни разказаха, че в резултат на голямото земетресение през 2011г. в Крайстчърч, много хора са напуснали острова и сега населението на тази не малка площ е доста под милион души. Често минавахме през малки къщи, сгушени под някой хълм, насред нищото. Живота тук беше повече от тих и спокоен. Пътищата на картата бяха отбелязани като магистрали, но всъщност си бяха перфектни първокласни пътища. Посъветваха ни да избягваме малките пътища, понеже не били много добри, а в последствие се оказа, че ние само можем да си мечтаем някога да имаме такива. Започна да се стъмва и решихме да спрем за нощувка. Извадихме голям късмет с хостела – платихме за обща стая, а ни настаниха в самостоятелна стая, имахме дори и печка за отопление. След цяла Южна Америка без подобен лукс, това  беше първото студено място, където можехме да се сгреем. Не беше ясно къде ще нощуваме през следващите дни, затова сготвихме повече храна, за всеки случай.

Сутринта се отправихме към разположената в близост

колония с тюлени

Плажът беше уникален – на където и да погледнеш всичко беше мастилено, оловно сиво. Първо това беше цвета на пясъка – за първи път виждахме подобен. Понеже беше облачно и мрачно, такъв беше и цвета на небето, на водата, на скалите и на скалните късове, които стърчаха от водата. Леката мараня и мъгла обгръщаше всичко в мистика и гледката беше очарователна. Определено така беше по – специална, отколкото при хубаво време. Наслаждавахме се на сива палитра, бурно море и разбиващите се с трясък в скалите вълни. По тях се образуваха малки водопадчета от стичащата се вода.

Пътеката за колонията се виеше около плажа, оградена с висока зеленина, пресичаща няколко дървени мосчета. Имаше специално пригодени площадки за наблюдение на тюлените.

В момента беше периода за подрастване на малките и наистина имаше повече бебета, отколкото големи тюлени. Малките бяха черни, а големите сиви. Търкаляха се по камъните, някои си играеха хапейки се, други се гушеха в майките си – незабравима гледка на фона на бурното море. Явно не случайно наричат силните западни ветрове, разположени в Южното полукълбо, обикновено между ширините от 40 и 50 градуса: „Roaring 40″ – Ревящите 40. В пролива на Кук, те произвеждат високи вълни, които ерозират брега.

В информацията за тюлените се казваше, че могат да преплуват по 30 км на час, но някои отделни екземпляри са наблюдавани и в близост до Австралийския бряг, като разстоянието до там е 1800 км. Дори когато спят, излизат на всеки 30 минути на повърхността, за да дишат, без дори да се будят. По времето на маорите са ги използвали основно за храна и популацията им тогава е била рязко намаляла.

Биологичната линия, разделяща Азия на източна и западна, отделя и Австралия, Тазмания и Нова Гвинея от Нова Зеландия. По този начин страните, стоящи на запад от линията споделят подобна флора и фауна, различаваща се от тази в стоящите в ляво. Типични за Австралия са бозайниците,  както и всякакви видове отровни и опасни за човека животни, докато

в Нова Зеландия няма нито местни бозайници, нито каквито и да било отровни животни

Официално в Австралия има повече отровни змии, отколкото неотровни, всъщност там се намират всички от топ 10 на най-отровните животни. В последствие колонизаторите вкарват различни видове бозайници, но повечето от тях увреждат флората и фауната. В днешно време всички видове се следят много стриктно, като регулациите на отделните популации са строго следени.

Потеглихме отново, чакаше ни дълъг път. През цялото време преминавахме през стеснени мостчета, които бяха само за едно превозно средство. Имаше два пътя директно отрязани в скалите, разбира се еднопосочни. Отново стигнахме до крайбрежието – водеше се най – красивия път. През цялото време криволичеше между планините, Тазманийско море, между причудливите скални образувания и множеството водопади, стичащи се на самия път. Спирахме, за да се отбием до плажа или да огледаме причудливите скали, подредени като купчина палачинки. Все още не е ясно как точно са се образували от научна гледна точка. Между тях имаше огромни, образувани в скалите дупки, където водата се завихряше, вдигаше се голяма пяна, а наоколо хвърчаха пръски вода. Стигнахме до областта, където в близост един до друг са разположени

два глетчера

Носеха имената на своите откриватели – Франц Йосиф и Фокс. Решихме, че можем да посетим единия привечер, след което да продължим до другото градче, и да се насладим и на втория в ранни зори. Пътеката води почти до самия глетчер,  но всеки ден планински спасители преценяват каква е опасността от падането на скални и ледени блокове и слагат бариери, които показват къде може да се ходи без риск. Често се случва след падането на блокове, които действат като язовирна стена, да се отприщи минаващата от долу река и да наводни цялата област. Имаше и снимки, показващи нивото на реката в 10 сутринта, приличаща на поточе и наводнението в 2 следобеда. И ние минахме за по пряко през реката, очевидно късно видяхме табелките. Още на самия път имаше табелки как преди милиони години глетчера е стигал до там и как напоследък с всяка изминала година ледът се отдръпва постоянно. На едно място се беше образувало езеро, което да напомня за миналото на глетчера.

Глетчерите представляват паднал сняг, който в продължение на много години се компресира заедно, за даобразува големи удебелени маси лед. Глетчерите се формират, когато снегът остава в една област,достатъчно дълго, за да се превърне в лед. Удивителното нещо за тях, е способността им да се движат,като много бавни реки. Някои  глетчери достигат до размери в стотици километри.

И двата глетчера са уникални  с това, че са низходящи от Южните Новозеландски Алпи и достигат до по-малко от 300 метра над морското равнище, сред зеленината и мекотата на умерена тропическа гора.

На входа на всяко малко градче, можеше да се вземе карта на града, с насоки за типа настаняване и основните магазини, така че дори и късното ни пристигане не беше проблем. Изобщо всеки от местните хора се старае да ти помогне да избереш подходящото за тебе място, без да се опитва да се натрапи или да досажда. Не случайно наричахме Нова Зеландия  „държавата резерват“. Само можем да се учим, как се развива едно място като марка, и как всички са идейно свързани, за да се получават нещата по правилния начин.

На сутринта успяхме да стигнем по – близо до втория глетчер и дори видяхме ледения тунел, от където минаваше реката.

Заобикалящите ни пейзажи, продължаваха да ни изненадват, не случайно са служили за фон и на други филми като Нарния и X – man. На моменти буквално заставахме пред сцени от Властелинът на пръстените, особено около двата потока на Хааст и делтата, където реката се влива в Тазманово море. Така известния с адреналиновите си спортове  Куинстаун напомняше за китно алпийско селце, разположено на брега на езеро. Преди да дойдем тук се чудихме дали Нова Зеландия не представлява един много добре развит маркетингов продукт, но се оказа много повече от колкото очаквахме. За да се добие цялостна представа и усещане трябва да се обиколи Южния остров. Стотици километри без живот, цивилизация и само дива природа. Уникално място за мотористи и почитателите на кемпъри.

Стигнахме и до заветната ни цел –

Фиордленд,

и по-конкретно най – известния сред

фиордите – Милфорд Саунд

Поради отдалечеността му, решихме да отседнем в поредното селце на брега на езеро – Те Анау, което се оказа вълшебно място. В хостела разбрахме, че можем да използваме организирана екскурзия за двама на цената на един, поради факта, че сме с наета под наем кола. Какво по – хубаво? И без това ни притесняваше тесния и заледен път нагоре. По този начин в цената ни се включваше и превоза и круиза във фиорда, обяд и бонус – уникален шофьор.

Още с потеглянето ни Саймън (шофьора) веднага ни грабна – не спря да разказва през целия път за живота си, за това че 6 месеца е работил като изследовател на птици и е обикалял  из фиордите или е прелитал с хеликоптер над тях. Било най – незабравимото му лято. Постоянно отбиваше от пътя, за да се насладим на поредната гледка в комбинация с допълнителни разяснения от него. И така докато си говорихме ни попита дали обичаме къри и ни покани на вечеря у тях същата вечер.

За пътя обясняваше,  че всяка сутрин минават с хеликоптери, за да проверяват какви са условията и дали има опасност от лавина преди да го пуснат като отворен. В случай че има опасност го затварят за няколко дни и разбиват лавините, защото иначе те падат директно отгоре му. Дори и при есенни условия и само на надморска височина от 700 м ни валя сняг.

Наближихме тунела, за който бяхме чели предварително, че се минава доста трудно, понеже е много дълъг, и разбира се еднопосочен. Построен е през периода 1936 – 41г, като през това време работниците и семействата им са живели в доста полеви условия насред планината. Селото им изобщо не е виждало слънце в месеците от май до септември. На излизане от него се озоваваш на най – високото място, около 950м и от там пътя започва да криволичи надолу. Отвора на тунела е обграден от високи скални стени, които през пролетта и лятото са покрити с водопади, а сега със скреж. Напомняха точно на града на елфите от „Властелинът“.

Както бяхме спрели, около нас се завъртяха няколко алпийски папагали. Бяха оцветени в различни краски на зеленото със червени шарки под крилата и на гърба. Саймън разказваше, че освен красиви са и много умни и на няколко пъти ги е виждал да си играят, също като децата в снега и да правят големи снежни топки. Бяхме ги виждали по телевизията как нападат овце за да се хранят, така че внимавахме повече при досега с тях.

Круизът по Милфорд Саунд

трудно може да се опише. Фиорда навлиза на 15км в сушата от Тазманово море, като е обграден от отвесни скали, издигащи се на над 1200м височина. По време на дъждовния период, отвсякъде по скалите се стичат множество водопади, а в основите им се излежават тюлени. Стигнахме и до самото море – вълшебна гледка и изживяване.

Тюлени

По пътя на обратно имахме шанса да се насладим на един от най-рядко вижданите върхове във Фиордите, поради честите мъгли наоколо. Най – високата планина във Фиордленд достига до 2800м, а в Нова Зеландия около 4200м. Саймън ни разказа и за местните богаташи,  как хвърлят луди пари за няколко часа лов и превоз с хеликоптер. Доскучава им, обаждат се и получават бързо и качествено обслужване.

Вечерта се озовахме буквално в

малка къща в прерията,

досущ приличаща на тази от филма „Доктор Куин лечителката“. Дървена с малко дворче и горяща камина по средата. Оказа се, че на млади години жена му – Джейн, е обикаляла цяла Европа с велосипед. Част от маршрута й минавал през България. Беше толкова ентусиазирана от българските гости, че дори ни изкара на двора, за да ни покаже това същото колело. През деня на кораба се запознахме с австралийка, която пазеше много топли спомени от посещението си в България. Въпреки тактичността, която прояви жената на Саймън, стана ясно че нейните спомени са доста разнородни – все пак е пътувала по времето на комунизма. Определено й се беше сторило странно това, че магазините са били празни и освен хляб и сирене, друго почти не са яли. Беше забелязала и факта, че често на други клиенти в магазините, директно им се вади нещо от изпод витрината, докато за тях просто са вдигали рамене. Другата основна трудност с която са се сблъскали е била езикът, който никой така и не разбирал. Беше я потресъл факта, че след като някаква жена ги кани у тях на обяд, говорейки на развален френски, „добри“ съседи извикват полицията. Докладвали за съмнителното престояване на странни чужденци, в къщата й за няколко часа… Все пак е било една идея по-добре от Румъния, където са ги следели на всяка стъпка и неотлъчно до тях е имало човек от службите за сигурност. Коментарите са излишни…

След като обсъдихме Соца се опитахме да обясним, че вече не е така  и за да не останем обидени, те започнаха да разказват за тяхната политическата обстановка. И без това вече си задавахме някои въпроси – беше добре да получим отговорите директно от местни. Не разбирахме например, защо цените в супермаркетите тук са толкова високи, при условие че Нова Зеландия храни цяла Полинезия и дори там беше по-евтино. Обясниха ни, че

в страната има монопол на две вериги супермаркети,

които определят безумните цени. Същите са единствените, които изкупуват зеленчуците от фермерите – национална политика. За цените на агнешкото и еленското месо, направо се потресохме. И то беше в пъти по-скъпо, отколкото във Френска Полинезия или Островите на Кук, а се оказа, че месото, което остава за консумация тук е това с най-ниско качество, което не става за износ. Що за логика да изнасяш на много по-ниски цени, а собственото ти население да яде остатъците и да плаща многократно?

Всички животни, които са различни от птици, са донесени от европейците.

Първоначално са донесли зайците, но поради факта, че нямали естествени врагове, те се размножили прекалено много, като започнали да увреждат околната среда и да вредят на местните птици. С проба и грешка, започнали да вкарват и други бозайници, за да  намалят популацията на зайците. Резултата не бил особено добър, освен, че и те разрушавали гнездата и изяждали яйцата на птиците. По този начин са вкарани и елените, които също действат в насока увреждане на околната среда. В крайна сметка поради засиления  западен интерес към еленското месо, диви елени вече няма, а всички се отглеждат с цел износ на месо. В Нова Зеландия, то изобщо не се продава. За да си купят качествено месо, местните тук обикновено трябва да са с връзки. Напомня малко за нашия комунизъм.

Чудихме се и

защо на южния остров почти няма маори

Обяснението беше много логично – от пристигането на полинезийците през 13-ти век, 6 лодки са акостирали на северния остров и само една на южния. Когато европейските преселници са пристигнали, за да секат гората и да ловят китове, местните жени са започнали да се женят за тях, защото са имали къщи и повече пари. Поради същата причина са имали и повече деца, защото са можели да си го позволят. Следователно нациите са се омесили и тук не са останали чисти маори.

Докато си говорихме, Джейн ни посвири на китара, а децата споделиха няколко фрази на езика на маорите, който явно напоследък е въведен в училищата с цел запазване на корените. Споделиха и за характерната сбирка при погребение на маор, когато се стича родата от цялата страна. Посрещат се с песни и цялата комуникация протича по този начин. Обикновено е свързано с няколко дневни сбирки и хапване, без сълзи и сополиви истории.

Джейн работеше в организация за опазване на околната среда, на 4 часов работен ден.  Последния й проект се състои в преместването на специален вид местни птици на малък частен остров, с цел запазване на популацията от нарастващия брой бозайници. Понеже острова бил маорски, те искали разрешение от собственика да приеме птиците. По – късно се наложило да ги транспортират с цел ваксинация, при което една от тях умряла. Били много притеснени как ще реагира маора като върнат птиците с една по-малко.  Не мисля, че имаше представа за работен стрес по-голям от този.

Дори и късно, връщайки се в хостела, прекарахме малко време със симпатично семейство Французи, пътуващи с малко дете около света в продължение на 5 месеца. Казаха, че тяхното не е нищо, при условие, че са се запознали с друго семейство (френско, разбира се) с 4 деца, най-малкото от които на 5 години. Семейството обикаляло от една година с колелета, а плана бил поне за още една. Минали са през голяма част от Европа, Русия, Сибир, Индия, Нова Каледония, Френска Полинезия и от там в Южна Америка. Представихме си ги, в индианска нишка, как напредват по пътя. Доста смело начинание.

След закуска, тръгнахме по маршрута, който Саймън ни начерта предната вечер, една от задължителните ни спирки, беше

езерото Мавора

Район, в който екипът на „Властелинът“ са прекарали около година на лагер. Мястото беше отдалечено и трудно достъпно, което обясняваше избора им. Поредните спиращи дъха Новозеландски гледки, а мислехме че вече нищо не може да ни изненада, определено грешахме.  Прекарахме вечерта в

Куинстаун

Толкова китно и малко градче, разположено на поредното езеро с тесни пешеходни улици, изпълнени с живот, дори и в студеното време. Това, което най-много ни грабна, беше липсата на вечно търсещия европейски поглед. Хората живееха в мир със себе си и с това което имаха, доволни от спокойния си начин на живот. Нещо трудно постижимо по нашите ширини…

На следващия ден се върнахме в Уелингтън. Една от многото ни мечти по пътя, беше да посетим

ръгби мач

За съжаление, нямаше как да гледаме „All Blacks“ с уникалния им маорски танц хака, а трябваше да се задоволим с мач от „Super 15″. Състезание между най-добрите в спорта, все английски колонии – Нова Зеландия, Австралия и Южна Африка.

Разполагахме с цял следобед преди мача, който отделихме да се разходим до Island Bay. Представляваше предградие на Уелингтън – защитен морски резерват. Крайбрежието беше обсипано с малки острови, скали и най-разнообразен вид птици. Малко по-надалеч, имаше и колония на тюлени, но така и не успяхме да стигнем до тях. Въпреки студеното и влажно за нас време, хората наоколо се разхождаха с джапанки и шорти, че дори и децата. Сигурно им изглеждахме странно с нашето зимно облекло. Предпочитахме сухия студ при -20 в България, в сравнение с нулевите температури там и влажност над 90%.

Влезнахме  превъзбудени и ентусиазирани  на

стадиона Westpac

Известен е с това, че тук са се играли, и ще продължават и за в бъдеще да се играят, доста финали от световната лига по ръгби. Играха местния Hurricanes срещу австралийския Brisbane. За наше съжаление, стадиона изобщо не беше пълен и липсваше стандартната еуфория, характерна за подобен тип мачове, или просто много бяхме вдигнали летвата след посещенията ни по Аржентинските стадиони .

Хората бяха по скоро на театър, отколкото на дерби

Седяха си спокойно, хапваха си наденички и си пийваха винце или бира. Очевидно, забрани за внасяне на алкохол на стадиона нямаше, че и защо да им се разваля хубавата и спокойна вечер на хората. :) Най- запомнящо се беше откриването с фойерверките и пускането на птици във въздуха, традиция, която спазваха при всяка отбелязана точка. Гостуващия отбор победи и всички си тръгнаха мирно и тихо, а ние останахме със смесени чувства.

Ръгби

В заключение,

местните хора трябва да издигнат паметник на Питър Джаксън,

за това че разкри прелестите на тази красива държава пред света. Надали има по-голяма реклама от филмите му, изцяло заснети в родината му. В противен случай, Нова Зеландия щеше да си остане много добре пазена тайна, открита само за просветени. Дано да не изгубят баланса, пред прииждащите тълпи от туристи и авантюристи, въпреки че до момента се справят блестящо. Имиграцията се държи на здравословния минимум, като се търсят само „мозъци“ или временни работници. Стандарта на живот е един от най-високите в света, и определено нямат желание да се отварят, по примера на Австралия. И това далеч не ги прави консервативни фанатици, просто това е техния избор…

Поредната спирка по пътя ни беше познатата и близка до сърцето ни Азия. Винаги обаче се намира по нещо да те изненада, дори и в познатите райони…

Автор: Иван Иванов

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Тихи океан – на картата:

Новините от вчера
"); document.write(" Новините от днес"); //-->

• Варна
• София
• Пловдив
• Бургас
• Велико Търново