Българският синдром*

Благодаря на всички медии, които светкавично отразиха моето участие в предаването на Димитър Цонев “Още от деня” по БНТ. Но в интерпретациите винаги има неточности. Затова реших да напиша това, което казах или не успях да кажа поради липса на време.

След няколко месеца ще се навършат 25 години от това, което погрешно наричаме “преход”. Според мен, трябва да говорим за “Български синдром”. Той има множество проявления (симптоми), но смятам, че най-важните са:

Държавата. Първото искане на хората от улицата през 1989 бе за отмяна на член 1 от тогавашната Конституция, който гласеше, че “БКП е ръководна сила в обществото и държавата”. Отдавна ги няма член 1 и БКП. Но за четвърт век ние не успяхме да осъществим най-важната демократична промяна – да превърнем държавата от господар в слуга на хората. Изгонихме 2 милиона в други държави, където администрацията обслужва гражданите, а не те нея.

Обществото. Когато казваме, че обществото трябва да се справи с политиците, винаги трябва да помним, че за немалка част от това общество статуквото е приемливо, даже желано. Протестите “измиха очите” на България пред демократичния свят и вдъхнаха надежди, които не се оправдаха на изборите. Защото, освен да се протестира, трябва и да се гласува! У нас има свръхмобилизация на избиратели с ниско или въобще без образование и като правило слаба избирателна активност от образованите. Партийно е мобилизиран почти до 100% етническия вот за ДПС. Гласуването на твърдото ядро на БСП е като етническото: “докато са живи, ще гласуват за нас”, казват цинично на “Позитано”. Ромският вот изцяло е на пазара – който даде повече. Останалите са такива като вас, които в момента четете този текст. И сме толкова много, че може да “взривим” модела, ако… гласуваме.

Властта. Рухнал мост и специалистите установили, че има 100 причини това да се случи. Една от тях била от 90%-ово значение. Ето такова значение има изпълнителната власт в България. За този “кокал” е борбата. Там се случват нещата – малко добри и много лоши. Като парламентарист с 5 мандата ви уверявам, че понякога един чиновник е по-силен от цяло народно събрание. Сегашното ни правителство е пример за властовата алчност на тези, които без мнозинство, в абсурдна коалиция, само за една година върнаха страната с четвърт век назад.

Идентичността. Преди падането на Берлинската стена въпросът бе “С кого си?”. След историческата промяна, макар и политически конфронтирана, България отговори еднозначно на новия въпрос “Кой си?” и ние станахме пълноправни членове на Европейския съюз и НАТО. Казаното и премълчаното от високопоставени български държавници по повод действията на Русия в Украйна и на проекта “Южен поток” бе груб опит да ни върне към първия въпрос.

Жертвите. Противно на общото мнение, че най-пострадали от случващото са обикновените хорица, смятам, че истинските жертви са образованите, можещите, кадърните, предприемчивите хора. Те останаха в България и всеки ден водят неравни битки с наглата и агресивна посредственост.

Лошата новина е, че българският синдром е само на 25 години и може да просъществува още дълго. Добрата е, че въпреки всичко, можем да приключим с това състояние. Още на 5 октомври.
–––––––––––––
*Синдром (от гръцкото συνδρομή, букв. „стечение“, „струпване“) е термин от медицината и психологията, който означава съвкупност от признаци, явления и симптоми, свързани с болестно състояние и проявяващи се едновременно. Характерното за синдромите е, че при засичане на един или част от симптомите им, останалите лесно могат да се предположат. Източник: Уикипедия

Прочети цялата новина http://www.nikolaikamov.com/?p=227

Свързани новини: