България, чрез своето министерство на отбраната, най-после дава признаци за принадлежност към своите официално поeти международни съюзнически ангажименти.

Това е видно ( ако ми е позволена авторската самоирония) от присъединяването на министерството към дългогодишната позиция на ivo.bg.

Военното министерство: България е обект на руска информационна война

Това пише в в публикуваната на ведомствения сайт “Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана”

България е в информационна война с Русия, пише в публикувания на сайта на военното министерство документ “Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана”.

С него министърът на отбраната Велизар Шаламанов и президентът Росен Плевнелиев възнамеряват да отидат на срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември и да представят предстоящата реформа в армията, провокирана от забележки на алианса, съобщи dariknews.bg, позовавайки се на статия във в.”Сега”.
Във “Визия 2020″ пише, че “… активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността, и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”. Информационната война е окачествена като една от заплахите за сигурността на страната във връзка с кризата в Украйна и като дългосрочна амбиция на Русия да възстанови влиянието си в постсъветското пространство. ( Faktor.bg)

А ето и разширеният вариант.

Русия води явна информационна война в България

Медиапул

Това е част от новата “хибридна война” на Москва, която заплашва България и съюзниците й

Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция. Това са рисковете и заплахите за сигурността на България, посочени в документа “Визия 2020: България в НАТО и в европейската отбрана”.

Проектът, в който е залегнала визия на реформата на българската армия, е публикуван на сайта на Министерството на отбраната и предстои да бъде представен от президента Росен Плевнелиев и военния министър Велизар Шаламанов на срещата на върха на НАТО в Уелс на 4 и 5 септември.

“България се оказва в една от зоните с най-голяма концентрация на рискове и заплахи в Евроатлантическата общност. Тенденциите за тяхното развитие не предполагат подобряване на ситуацията, нито в средносрочен, нито в дългосрочен аспект”, пише в документа.

Кризата в Украйна е окачествена като “продукт на дългосрочната амбиция на Русия да възстанови влиянието си в бившето съветско пространство и чрез това да се утвърди като полюс на сила”. Бързото и драстично нарастване на бюджета й за отбрана създава дилеми и заплахи пред сигурността за останалите държави в света, но особено за тези от региона.

В тази връзка сред основните рискове за България е “новата хибридна война, съчетаваща конвенционални методи с похвати от партизанска, кибернетична и информационна война”, се посочва в документа.

“Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии, или недържавни организации е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля”.

“Изострянето на отношенията между Москва, от една страна и Киев, ЕС, САЩ и НАТО, от друга, постави на огромно изпитание икономическата и енергийната сигурност на страната ни, което допълнително влошава отбранителните ни способности”, продължава документът.

“Допълнителна заплаха произтича от огромната вероятност за разпалване на съществуващите в постсъветското пространство замразени конфликти и иницииране на нови”.

Рисковете и заплахите, които дебнат България от югоизток и юг са кризите в Близкия Изток и Северна Африка. Конфликтът в Сирия, рисковете от гражданска война в Ирак, в т.ч. активизиране на действията на групировката “Ислямска държава”, въоръжената конфронтация между Израел и ”Хамас”, обстановката в Ливан, Либия, Египет и Алжир; амбициите на Иран да развива ядрена и ракетна програма; стремежът на кюрдите в Ирак, Сирия, Турция и Иран към по-голяма автономия и самостоятелна държавност създават условия за трайна нестабилност в региона.

Рисковете за България се от “международният тероризъм, като следствие от дейността на ислямистки структури в някои държави от кризисните региони. Съществува реална опасност лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да достигнат на територията на страната ни”.

“Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер”.

“Провалената държавност и неспособността на централните власти в някои от страните от региона” е друг риск за България.

В документа са очертани още потенциалните рискове, идващи от Западните Балкани, произтичащи предимно от етническа и религиозна нетърпимост и от дълбоко вкоренените, включително и у нас, националистически идеологии.

В проекта се казва, че българското гражданско общество демонстрира своята все по-сериозна и непримирима подкрепа за съзряващата либерална демокрация. “Въпреки това, все още e недостатъчна съпротивителната сила на обществените механизми и организации срещу рисковете от хибриден характер”.

По отношение на икономическите аспекти на отбраната “Визия 2020″ предвижда растеж и заетост чрез иновации и технологии, съвместни многонационални проекти.

Изготвянето на визията започна преди три седмици под ръководството на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов, който доскоро работеше в една от агенциите на НАТО.

Неговата амбиция е до 2020 г. за отбрана да се заделят до 2% от БВП. Около 10-15% от парите за отбраната да се отделят за превъоръжаване.

НАТО обаче настоява процентът за отбрана в страните членки да бъде минимум 1.5%, като такъв ангажимент пое и президентът Росен Плевнелиев.

Според “Визия 2020″ трябва да се купят нови изтребители, а при по-добри икономически показатели – и система за противовъздушна отбрана.

Планира се модернизацията и на три фрегати.

Сухопътните войски пък трябва да бъдат оборудвани със 100-120 нови бойни машини. Ускорено ще бъде придобит терминал по програмата на НАТО за съюзно земно наблюдение (AGS) в рамките на съвместен проект с още 14 държави, членки на НАТО, се посочва още в документа. Предвижда се още и покупката на 4-6 радара с възможности за откриване и проследяване на цели в системата на ПВО на НАТО.

В писмо до медиите, което се превърна в една от водещите новини на деня, издирваният от прокуратурата банкер Цветан Василев подхвърли някъде от чужбина въдицата „Омански фонд”. Всички се хванаха, че новината в писмото е твърдението на Василев, че фондът (все още) имал интерес да помогне на КТБ.

Къде се и чуло и видяло подобна склонност към благотворителност сред финансовите институции? И какви ли ще да са мотивите на Оманския фонд, вторият по големина акционер в КТБ с 30 на сто дял, не само да упорства да си дружи с беглеца от правосъдието Цветан Василев, но и дори ( според него) да купи евентуално фалираната банка ( с което КТБ да стане първото банково притежание на фонда в Европа)?

Понеже тези врели-некипели звучат най-малкото подозрително, писмото на Василев заслужава прочит между редовете. Колкото и да ровите между тях обаче няма да откриете споменаването, а още по-малко пък ще стигнете до разгадаването на (не)участието в т.н. спасяване на КТБ от страна на третия по големина акционер руската Външнотърговска банка ВТБ ( „банката на Путин”, както е известна по света и у нас).

А новините са заровени именно в това мълчание.

Предисторията на „мистерията” със загубения интерес на ВТБ към КТБ, в която през април 2013 г. руският финансов мастодонт придоби 9,9 на сто от акциите ( на ръба на 10-те процента, които по законите на България щяха да принудят руснаците да открехнах информационния прозорец за своето участие ), е лаконична и се оказа „безинтересна” за повече обяснения в българското публично пространство.

Руската ВТБ няма да спасява КТБ, написа в „Труд” на 24.06.2014 г. И още:

„Руската банкова група ВТБ не планира да участва в увеличението на капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ). Това съобщи РИА “Новости”, като се позовава на свой източник във финансовата институция. “Не се каним да спасяваме банката”, казал източникът. Според него акциите на КТБ, контролирани от руската група, не надхвърлят по стойност 10 млн. евро.

Тази позиция беше потвърдена и от Атанас Бостанджиев от инвестиционното дружество ВТБ Капитал. Пред “Файненшъл таймс” той посочи, че дружеството не участва в управлението на КТБ и не планира да предостави допълнително капитал на банката. Московското издание “Ведомости” припомня още, че ВТБ Капитал е платило за дела си в КТБ 29,7 млн. евро.

Все още не е ясно и дали Оманският фонд смята да подпомогне КТБ. Той притежава малко над 30% от капитала на банката. Според финансисти фондът е поискал среща с ръководството на БНБ. От централната банка обаче отказаха коментар дали се е състояла.

Междувременно премиерът Пламен Орешарски коментира вчера, че ще бъдат сменени акционерите в КТБ. Това ще стане чрез увеличение на капитала със средства от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и на Българската банка за развитие. Орешарски изрази съмнения, че сегашните акционери ще могат да запълнят дефицита в трезора”.

„

Днес Цветан Василев „изяснява”: „Оманският фонд има ресурс да помогне”.

Всъщност, „изясняването” е дело на един от бащите на Мултигруп, в чиито служебен кабинет като ключова фигура сред съветниците на премиера Беров, главен секретар на правителството му, преди 21 години беше създадена друга преминала междувременно в небитието българска(?) стопанска структура, т.н. Група 13 или Г-13, която бе легитимирана чрез услужливите медии като лицето на „българския патриотичен капитал”.

Ето един цитат за опресняване на паметта за Г-13 от книгата на Тошо Тошев „Лъжата-Жан, Иван и другите”.

Юни 2002. Бившият банкер:

„За първи път го срещнах ( Венци Йосифов- бел. ivo.bg) през зимата на 1993 г. в една от малките заседателни зали на Министерския съвет (МС). Тогава премиер беше Беров, а Стоян Денчев – главен секретар на МС. Бяхме поканени неколцина шефове на успяващи фирми, както каза г-н Денчев, за да помислим дали няма да е добре не точно под егидата, но с известно съдействие от правителството да учредим някакъв си съвет. Икономически съвет, който да съдейства с акъла на всички тези, успелите, как да се развива частният бизнес, какви да бъдат точно законите, които ще предлага правителството и въобще това си е идея за един много важен съвет. Запомнил съм, че в залата бяха Йосифов, Добромир Гущеров, Илия Павлов, Блъсков, разбира се (все още се поздравяваме), не съм сигурен за Васил Божков, Емил Кюлев беше там, някакви субекти от Пловдив. Десетина души – не повече.
От този съвет нищо не стана. Няколко месеца по-късно една част от компанията, подбрала и други, провъзгласи прословутото Г-13. Групата Венци Йосифов, Валентин Моллов, Петьо Блъсков бе вътре, естествено, а след близо година, малко преди да се разпадне безславно това Г-13, Илия Павлов лично ми връчва някакъв протокол, от който се вижда, че и аз, Тошо Тошев, съм приет за един от тях. Няколко дни по-късно същите трима излязоха с декларация в печата, че след като и Тошев е приет, те вкупом напускат. Истината за напускането им обаче е друга – Г-13 се разпадна от непосилно вътрешно напрежение, а някои твърдят, че това напрежение е дошло след мощно късо съединение между Илия Павлов и Емил Кюлев. Някой се опитал някого да прецака в съответната историческа сделка. Ставаше дума за газ. За милиони, милиони кубици газ. И за милиони долари.

Днес Денчев, тази толкова ключова фигура от кухнята на технологията на прехода, е разпределен да представя тъкмо Оман в България.

“Оманският фонд има средства и възможности да подпомогне банката”, заяви проф. Стоян Денчев, почетен консул на Оман в България. Ако фондът купи КТБ,
това ще е първата им банка в Европа, допълни той днес, цитиран от „Труд”.

Но да се върнем на писмото на Цветан Василив с въпроса: какво става? Банкерът се е разбързал изведнъж да отговори на 8 дневния ултиматум на БНБ? Беше му даден само преди два дни.

В . „24 часа”, 22 август 2014

“До настоящия момент от страна на мажоритарния акционер “Бромак” ЕООД, независимо от някои публични изяви на едноличния му собственик Цветан Василев, не е проявявана никаква инициатива пред надзорния орган за подкрепа на КТБ, нито е търсено обсъждане с централната банка на текущото финансово състояние и на необходимия за възстановяване на дейността й финансов ресурс”, заявяват от БНБ.
“Първоначално декларираните намерения на втория по големина акционер – фонда на генералния държавен резерв на султаната на Оман, обвързваха възможността да се разглеждат възможни решения, ако обаче има яснота по отношение на състоянието на банката и значителна ликвидна подкрепа от страна на БНБ, което е невъзможно съгласно действащото законодателство”, мотивират се централните банкери.

Третият по големина акционер в КТБ – руската “ВТБ Капитал”, първоначално заяви намерения да разгледа възможностите за подпомагане на банката, но на 24 юни публично оповести, че няма такъв интерес, припомнят от БНБ.”

Смея да твърдя, че оманската дъвка, която ни подхвърлят периодично ( спомнете си, че в Оман миналата година беше изпратен дори екип на БНТ, който през юли ни прожектира хвалебствен филм за тази процъфтяваща под грижите на местната монархия държава със заглавие „Жените на Оман”- кой ли е платил за рекламния пътепис?), е всъщност димна завеса за руските капитали, стоящи зад КТБ- пряко ( от април 2013 г. ) или по заобиколен път преди това. Защо обаче изведнъж им секна желанието да си крепят българската институция?

Един Путин знае. Обаче ivo.bg разполага с потвърждение, че „специалният интерес” на ВТБ към България датира от времето на правителството на БСП и ДПС, след което продължава и през мандата на ГЕРБ. Но не публично, а по „руския” начин.

Масираното изкупуване на имоти в България от руснаци нямаше как да остане незабелязано и в самата Русия обявиха статистика за големия бум в интереса на руски купувачи към български имоти. При това се оказа, че мнозинство сред въпросните купувачи са именно руски чиновници.

Руските неоколониални рекорди на българска земя

By Иво Инджев ⋅ август 21, 2012 ⋅

До момента 100 руски държавни служители са обявили имущество в 26 държави. Анализът на имотните им декларациите сочи България като най-популярна дестинация за купуване на имот.

Една-трета от всички обявени имоти са в България. “България не се смята за елитен пазар, не можеш да я сравниш с Монако, Лондон или Ню Йорк. Тук се купува основно за почивка, практически няма проблеми чужденец да купи имот”, обяснява Георгий Качмазов от портала за имоти Tranio.ru.

Русия е на едно от водещите места в света по корупция на държавния апарат заедно със страни като Нигерия и Ангола. ( Кафене. нет)

Ако някой не е забелязал, да вметна: става дума за именно за чиновници, които практически грабят собствената си страна и изнасят в чужбина заграбеното, опита и манталитета си! И къде се чувстват най-добре? Върхушката на руската корупция инвестира у нас както никъде другаде. Защото са повече от добре дошли в страната, която приема окупацията и колонизираните си от СССР с благодарствен надпис в центъра на столицата.

Но този факт е само един от руските рекорди на българска земя. Защото 337 000 физически и юридически лица от Русия са собственици на недвижими имоти у нас, съобщи заместник-министърът на правосъдието Деница Вълкова, цитирана от руското издание „Юромаг” и в. „Труд”.
Внушителната сума създаде предпоставки за прогнози, които предвиждат след оттеглянето на британците в българския пазар да навлезе руско „цунами”.
Повече от 300 000 руснаци са придобили жилища в България само до юни 2010 г. Това означава, че за последните две години 37 000 души са станали собственици на имоти, повечето от които на Черноморието. Руснаците проявяват интерес и към ски курортите, твърди медията. ( „Труд”)

Източник от българското посолство в Москва потвърди за ivo.bg многократно изразяването тук обосновано предположение, че интересът към България на въпросните руски купувачи не е плод на внезапен „голям взрив” на братски чувства, а си има своето рационално обяснение извън емоциите, привлекателността на климата и относително по-ниските цени в България.

Оказва се, че интересът на руските купувачи ( а чиновниците по дефиниция са наблюдавани за тяхната лоялност към режима на Путин) е бил специално стимулиран.

В периода 2008-2012 г. руската ВТБ е раздавала кредити с преференциална лихва ( т.е. изгодна) на проверени руснаци на принципа „доведи приятел” именно за придобиване на недвижимо имущество в България и Гърция ( за която Атанасе Папандропулос, главният редактор на гръцкото икономическо списание „Икономикос тахидромос” ми беше казал още преди приобщаването на България в евроатлантическите структури, че е най-проядената от руската агентура държава в ЕС и НАТО).

Валидността на преференциалната лихва за тези „специални” кредити ( за които няма публична информация в Русия- би било интересно да бъда опроверган, но едва ли…) е 6 години, след изтичането на които кредитополучателят е „заплашен” да си връща дълга по пазарни цени. Иначе казано, доверените на режима руски купувачи на имоти в България са били стимулирани да бързат в придобиването на имущество в България при условия, които са били непазарни, субсидирани от банката на Путин в изпълнение на плановете на Кремъл за залпово окопаване на руското влияние в България.

Това е държавна политика на рязко засилено руско присъствие в България, която изглежда забуксува напоследък поради ( или във връзка с) украинската авантюра на Путин- поне що се отнася до изпълняването на директивата за галопиращото имотно превземане на позиции в България и на големия отлив на руски туристи тази година. С други думи, ако има промяна в тази тенденция, то тя е по обективни и независещи от България причини. Ако не беше така, нямаше да четете този текст и да научавате от ivo.bg нещо, което самозащитните реакции на независима България би трябвало отдавна да са изобличили на публично ниво.

A flower gun: We used different flowers in the variant from our childhood, but why not to...

http://patepis.com/?p=49480

Продължаваме с пътеписа на Галина за израелската об;аст Галилея – вече бяхме в Рош ханикра и Монфор, а днес сме в индустриалния парк Тефен.

Приятно четене:

Тефен парк

част трета на

Галилея, Галилея

Утвърдено е мнението, че промишлените предприятия трудно могат да бъдат характеризирани като туристически обекти за посещение. Екскурзиантите, пристигащи в Израел предимно търсят да видят що е то живописна пустиня; горчиво–солено море; лечебни води и кални бани; екзотична флора и фауна; добре онагледена древна история; богомолски обекти; топло, ласкаво слънце в средата на зимата; разнообразна източна кухня и обслужване на висота. Всичко това тук е налице. А тъй като Израел е световно известна туристическа дестинация, никой не се кани да посещава заводски халета и производствени помещения.

Аз обаче, с тънък нюх за новости с настоящ адрес, нямащи нищо общо с историята, географията или природата на Израел, реших да не се впиша в канона и стъпих на територията на

„IndustrialParkTefen”.

Бях чувала за StefWertheimer – човекът, съвременна легенда в бизнеса на страната и крупен индустриален магнат, носещ само от платените си данъци милиони долари приход за Израел. Интересно ми беше да разбера как на територията на този негов парк–индустриална зона е направена връзката между съвременното производство, естетиката на работното място и хуманната тема за отдиха на работника. Не очаквах да видя толкова непринудена показност, заедно с интелект и красота, превъплътени в иначе далечната за мен тема: „Съвременен индустриален дизайн”.

Оказа се, че паркът не е само парк, а голяма по площ територия – невисок полегат хълм в западна Галилея, пълен с производствени предприятия с екологично чиста продукция. Те са асиметрично подредени сред обширни зелени поляни и композиции от храсти, цветя и десетки скулптурни фигури. Редуваха се заводи, изложбени зали, музей, спортен комплекс, училище и отново производствени предприятия – общо петнадесет отворени за посещение обекта. Поместени са в по-големи или по-малки модерни, едноетажни, специално построени за даване под наем заводски сгради. И всичко това – чаровно украсено с още 100 разпръснати по полянките между предприятията ландшафтни скулптури, една от друга по-модернистични и монументални, изпълнени от всички възможни видове материали. На подробната карта, която ми връчиха на пропуска, всичко педантично точно беше описано и нарисувано, без шанс да се загубя или пропусна нещо интересно.

Но – всичко по реда си. Кой е човекът легенда?

Стеф Вертхаймер

сега е жизнерадостен строен старец, живеещ в разкошна вила край град Нахария, на брега на морето. Роден е в чаровните планини Шварцвалд, в Германия. Преди началото на войната, воден от идеите на Теодор Херцел – идеолога на създаването на еврейската държава, той емигрира в Палестина. Отначало през 1945-47 година – края на английския мандат, той е инженер и офицер в тайната израелска армия. Оттегля се от нелегалност, понеже разбира, че целта на живота му не е да воюва, а да създава. След 1948 година в първите години на прохождането на новата държава, той, както и всички, е обхванат от еуфорията да построи с воля и ум новата си родина като силна, модерна и конкурентна страна, превъзхождаща ислямизирания свят наоколо. И като оръдие на своя принос към голямата кауза, Вертхаймер се опира на точността. Издига я в култ и я прави водеща тема в целия си бизнес-творчески план. Той предвижда, че за да се въздигне една тепърва прохождаща държава в средата на техническия ХХ век, тя трябва да развие машинно производство, носещо бързи финансии. Вертхаймер е машинен инженер по специалност и знае, че в основата на всяко производство стоят основно режещите и шлайфащи инструменти. И това става негов шанс и избор – решава да запълни една голяма ниша в машиностроенето. Започва да произвежда с перфектна точност режещите части на всички видове машини за производство.

Началото е 1948 година, когато ежеседмично с велосипеда си той пътува до пазара в Тел Авив, за да продава изработените от него ножове, резци, бургии, режещи дискове. Така спечелва достатъчно средства и през 1952 година основава фирмата си „ИСКАР”, а през 1960 г. е основен спонсор за създаването на училище за технически кадри. Заводът му произвежда дискови режещи устройства за автомобило и самолетостроенето и е един от най-големите в света за инструментално оборудване.

Усиленият целенасочен труд и перфекционизъм на Вертхаймер дават творчески резултати. Той е автор на патент и получава наградата „Ротшилд” за иновационни изобретения в областта на техниката, а след това е удостоен и с най-високата държавна награда „Израел” за принос в развитието на страната.

Migdal Tefen, Израел

Но не само на квалитетното производство с модерни технологии, оценено на конкурентно ниски цени, залага Вертхаймер, а и на чистотата и красотата на работното място. Той знае, че всеки работник ще даде повече от себе си, ако разбере, че е уважаван не само като специалист, но и като съвременен интелигентен човек. Той издига в култ естетиката на ергономичното пространство с идеята, че навсякъде изкуството трябва да върви заедно с производството.

„Тефен индустриал парк”

започва да се строи през 1985 г. В момента на територията на Израел има три такива парка. Никъде няма да видим грозни, ръждясали халета с омаслени и почернели от прах работници. Девизът му е: „Чистота, елегантност и перфекционизъм – сливане на изкуството с производството!” Но едновременно с това: „Да бъдем не само най-добри, но и да продаваме най-евтино.” Тази бизнес окраска на идеята на Вертхаймер за съвършено работно място е в основата за създаването на целия парк „Тефен”. И така, вървейки към бъдещето ръка за ръка, световете на изкуството и индустрията правят хората по-сплотени и силни, надрастващи войната, борбата за териториално надмощие и религиозните предразсъдъци в околния ислямизиран свят.

Много ми се иска да вярвам, че това послание към човечеството, въплътено в идеята за този парк, ще попадне на благоприятна почва и в края на краищата ще се превърне в един от пътищата за така желания мир в региона.

Тръгвам, движейки се по картата и попадам първо в

„Музея на техническото изкуство на ХХ век (1900 – 2000 г.)”

Посещението на такъв музей за мен, хуманитарно устроения човек, беше нестандартен празник. На образователно–забавно ниво албум диплянка и филм нагледно показваха дългия списък на световните изобретения – жалони по пътя на техническия

прогрес през целия изминал век. А в залата беше пълно с действащи модели на всички режещи и пробивни инструменти – от триона и ръчната дрелка през струга и фрезата, до съвременните им електронни модификации. За туристите, желаещи да работят с тези инструменти, беше дадена възможност да опитат под наблюдението на специалист. Всъщност някъде в средата на този технически възход започва и пътят на Стеф Вертхаймер.

Следващите сгради по ред на номерата са предприятия с чисто производство и се занимават с хайтек. Обединени са под названието „манифактура”.

Палати №9 и 10 са

експериментално училище за надарени деца.

Тук вече съм в свои води, но…какво виждат очите ми? Тук учат 450 деца от 8 до 18 години, последователи на системата „Самархилд” от САЩ. Учат без изпитване и оценки и явно са щастливи от това. Най-важно е мнението на преподавателя за техните знания и умения. Учителят не се старае да поддържа даже дисциплина, понеже е на принципа, че творческият шум и непосредственост дават повече на децата, отколкото принудителната тишина. Те са в пряка зависимост от интересите им. Така нареченият проблем „дисциплина” се разрешава от самите ученици и, разбира се, от високата класа на педагога. В края на курса на обучение, за да получат зрелостно свидетелство, юношите полагат зрелостни изпити по всички предмети.

Успях да присъствам на урок по актьорско майсторство по предварително зададена тема. Тук, във фоайето, заради по-обширната площ, с танц и пантомима децата изразяваха своето мнение по темата. За мен това беше най-интересното и необичайно преживяване в Тефен.

А наоколо – отново зелени поляни и най-необикновените скулптурни фигури, които съм виждала, една от друга по-абстрактни и причудливи.

Палата №11 е картинна галерия с периодично сменяща се експозиция. През последните три месеца тя е предоставена на Моше Розенталис, художник от Литва, емигрант в Израел от 1958 година. Картините му тук са от последните петнадесет години. Завършил художествената академия във Вилнюс и работил там като учител по рисуване, Розенталис е творец, илюстриращ множество стилове според настроенията си. Разглеждайки композициите му, зрителят усеща огромния символичен потенциал на неговите творби. Картините сякаш подбуждат към разговор и художникът доверително споделя мисли за света, изкуството и себе си. Може да се проследи даже как от първите му композиции се зараждат идеи за останалите. Розенталис притежава вродено чувство за пространство и поезия, вградена в картините; за непрекъснат диалог с природата и уникалния дар на художник, разбиращ езика на своята земя – новата си древна родина.

Той казва, че няма в Русия място с толкова светлина и слънце, както в Израел. Главната творческа територия на пейзажите му е Галилея и предимно град Ако, край морето, Нахария, Цфат. Обича яркото разнообразие и използва маслени бои, креда, пастели, акварел, водни бои. Рисува върху дърво, картон, платно. Като портретист умело изобразява не само душевността на модела си, но и своето особено мнение. Макар и неортодоксална личност, той застъпва класическите теми от Тора, като по свой неподражаем начин изобразява основоположниците на еврейството. Създал се е като творец на север – в

католическа, готическа страна и съпоставките на творбите му с ориенталския стил са доста любопитни. И все пак в центъра на изображенията на Розенталис е човешката личност с вечнотърсещия новаторски дух.

Сега той има две студиа – в Яфо и Цфат – и множество ученици, последователи на необичайния му стил.

Палата №12 е музей на старите коли

Това са над сто комфортни автомобила – част от колекцията на Етан, сина на Вертхаймер. Красиви и блестящи, като току що излезли от ретро филм, колите са подредени по години, с начало от 1930 година. Без да претендира за изчерпателност, условието за създаване на изложението е всички коли да са купени в страната и да са пътували по пътищата на Израел. Голяма част от най-старите коли са издирвани и реставрирани измежду изхвърлените на бунището автомобили. Авторът на колекцията възстановява и демонстрира също всичките дванадесет модела коли, произведени в страната. Интересно ми беше да проследя развитието на автомобила през по-голямата част на миналото столетие до съвременните супер джипове, подходящи само за скалисти терени.

Това беше весел и непринуден автопарад с много „усмивки от старите ленти”, с чара и достойнството на суперколите и супермъжете с адрес преди един век и с малко носталгия по чарлстона и онези толкова безвъзвратно отлетели далечни романтични времена.

Палата №13 ни прехвърля на друга

тема: „Тайната градина на природната аптека”

Попадам в цех за варене на сапуни. Но не маркови от луксозните реклами, а натурални, направени от етерични масла, чист зехтин, ориенталски билкови аромати, живи цветове и още нещо – една тайна съставка, която само баба Джамила от Пкиин знае.

Но коя е тя и защо е толкова известна даже зад пределите на страната?

Родена е и цял живот не е излизала от родния Пкиин – голямо друзко село на 20 километра от Тефен парк.

В рекламната си диплянка тя разказва за себе си така: „Произлязох от народа на друзите, дъщеря съм на горите, планините и градините. Получих занаята от баба си, която ме къпеше с водата на свещен извор, омазваше и овалваше със зехтинов сапун с вълшебен мирис от плодовете на нашата градина. След това тя ме повиваше с ароматна смес от диви треви, събирани по хълмовете на нашето село, и произнасяше древно благословение за новородени. Така още с първия си дъх поех аромата на природата и прогледнах за красотата на света с душата си. Оттогава аз попих в себе си още много благословии – мъдростите на моя народ. А вълшебствата на полските треви и техните тайни са секретът на дълголетието, здравето и красотата. През целия си живот съм преследвала една цел – да съединя в едно лечебната сила на билките и нежния допир на сапуна от чист зехтин. Така се роди и чудният дар на моите ръце, пренесен в тази чистота, извлечена от натуралните продукти. На всички, ощастливени с моите сапуни, аз дарявам свежест и дискретен аромат, за да бъде лек и добър денят им, за късмет и успех по пътя на живота.”

Като реклама звучи искрено, а изпълнението е перфектно. Труд и наистина много вдъхновение са били необходими на целия род на баба Джамила, за да наемат още веднага след построяването на Тефен парк палата №13 и започнат да варят, вече в промишлени условия, прочутите сапуни вместо в домашни. Скоро маслиновите гори, собственост на фамилията стават недостатъчни, но неуморната баба продължава да твори и да експериментира нови и нови рецепти с различни ориенталски, екзотични, цитрусови, цветни, билкови или на подправки аромати.

Действително сапуните се произвеждат ръчно на основата на лечебна смес и в строго съответствие с хилядолетната традиция. Според рекламата те подхранват здравата кожа, балансират и препятстват процесите на стареене в нея и са хомеопатично лекарство против различни недостатъци по кожата на лицето и тялото. Облекчават псориазис, акне, гъбични образувания, сърбеж, екзема, пърхот, косопад и са прекрасен антиалергетик, като се делят на сапуни за тяло, лице и коса.

Натуралните сапуни на баба Джамила преди десетилетие са били събитие на международния пазар на козметични средства. Техните неповторими качества внасят частица вълшебство в живота на хиляди хора по целия свят. Днес тя е автор на запазената марка „GAMILAHEALINGSOAP”.

В малкото скромно магазинче, което е част от цеха, се продаваха само три артикула: колекция от всичките осем варианта на сапуните; разноцветни свещи с различни обеми, форми и аромати и чаровни петграмови шишенца с парфюмен концентрат за дома. След почерпката със силно арабско кафе цялата ни екскурзиантска група се надпреварваше да вдишва, избира и купува сапуни и аромати за цяр, за спомен, а защо не и за модел на този толкова старинен занаят, издигнал в култ чистотата и здравето.

(((((((((())))))))))

Палата №14 – завод за стъкло

с многоцветни, феерични, нестандартни, оригинални, но и функционални стъклени изделия на много високо- художествено и естетическо ниво.

Андреас Майер основава предприятието си преди 40 години в град Нахария като място за семеен бизнес. Веднага е забелязан от познавачите на този изкусен занаят, понеже работи с необикновено ефектна техника. Ползва всички познати до днес начини за обработка на стъклото: гореща и студена обработка; продухване, леене, пресоване, разрязване, разтваряне в киселина, обработване с пясък и шлифоване, обковаване с мед, сребро, злато и т.н. Открива собствен стил и дизайн, изобретява свой начин на валцоване на стъклото и нанасяне на цветовете – на индивидуални пластове, като вплита златни, сребърни нишки или блестящи медни капки, застинали на прозрачна дълбочина. Така те остават свежи и ярки между глазурите на различните слоеве даже когато повърхността е релефна. Много усет за финес и нежност има в смелите експерименти от матово до пълна прозрачност с вълшебна игра на светлините и цветовете. Стъклените изделия са модерни и същевременно много практични, изработени с виртуозна прецизност.

Колективът, с който се срещнахме, е малък, но талантлив и пълен с творчески идеи, защитаващи запазената марка „Андреас Майер”. Няма догма в работата им – отворени са за нови идеи, форми, комбинации и имат готовност да експериментират непрекъснато и с всичко, което може да развълнува фантазията на майсторите на стъклото.

Съдейки по експонатите във фирмения магазин, стъклото може да бъде най-различни видове: гъвкаво, течащо, разноцветно, матово или прозрачно, яко или крехко. Удивително е, че от стъкло може да се направи всичко: от бонбони до тухли за сгради; да се съчетае с камък и метал, гума, пясък, кост, дърво, тъкан, хартия, керамика и най-неочаквани цветни пигменти.

Галерията е истинско тържество на изящните изделия – битови и декоративни; функционални и абстрактни; миниатюрни и монументални. От най-малките: стъклена мозайка, синци, елементи за бижута и стъклени пана, броеници, гривни, пръстени, огърлици, фигурки на животни, хора, цветя, птици, до по-обемните: купи, подноси, поставки, фруктиери, тортени и стенни чинии с различни размери, вази, чаши, свещници, сервизи за хранене, фантастични бижута за маса и стена, удивителни стенни часовници, ефектни карнавални маски, стъклени скулптури с невероятен дизайн, въздушни витражи и барелефи, приказни матирани картини, рисувани на обратната страна на стъкленото платно, цветни пана и профилни фигури, стилизирани листа и летни цветя в естествена големина, ангели небесни и хора земни, стъклен грамофон, изящни дантелени блюда за стена, поп и арт класика, и битови предмети за декорация. Новите технологии раждат нови асоциации: цветя, приличащи на таралежи; вази, подобни на корали; квадратни топки; овални кубове; яйцевидни камъни; шаржирани човешки типажи, нарисувани на прозрачно стъкло. Всичко, което може да се направи от този течен, изплавен, твърд, чуплив и вечен материал, особено ако не го разбиваме на пода с размах.

В „Андреас Майер” дизайнерите предлагат на експертен съвет моделите и едва след обсъждането и одобрението на всички, започва производството. Част от нещата се залагат серийно, а при други бял свят виждат само няколко екземпляра. А има стъклени феерии в един единствен екземпляр – това са най-точните попадения в областта на изкуството, с много висока технология на изработка и с пълната гаранция, че всяка част е индивидуална, единствена и неповторима. Тази им бутиковост ги прави квалитетни и след перфектно проведения маркетинг ги разпраща по целия свят в най–реномираните магазини за изкуство.

А има теми и идеи още непроизведени в пробна серия, все още живеещи само във въображението на колектива. Но аз зная – творческата личност няма мир и спокойствие, докато не пресъздаде от въздух, бои, стъкло, с много фантазия и малко магия, красотата, която напира. Във фирмата си имат тайна шарка – „зарисовка“, която не позволява фалшификации. Всеки творец си има свой индивидуален почерк на боравене с материалите и пигментите и това прави приноса му към общата колекция неповторим. Това е личната му тайна и специфика при изработката на някои ключови елементи.

Майсторите стъклодуви работят съвместно с творци и от други области на изкуството: архитекти, графици, скулптори, живописци, дизайнери. Това води до още по-голямо разнообразие на стиловете и формите, до експериментиране на изделия от нов вид стъкло. И това на свой ред още повече накалява фантазията на творците. Те използват стъклото като пълноправен материал за самоизява и творчество, приравнявайки разтопената стъклена маса с мрамора за скулпторите, с дървото за резбарите, глината за керамиците, желязото за ковачите или с боите за живописците. А стъклото, както го описват познавачите, е много сложен за обработка материал. Той може да се формова само в горещ и полувтечнен вид и когато застине, повече нищо не може да се променя. След формовката два дни изделието трябва да изстива.

В „Андреас Майер” се отнасят към стъклото като към живо същество – нежно и капризно, изискващо внимателно отношение и знания, които идват само с опита.

Убедена съм, че часове не биха ми стигнали да разглеждам магазина– галерия. Дъхът ми спира пред всяка впримчена в стъкло феерия с хиляди невъзможни за друг вид изкуство форми, нюанси, цветове в авангардни фигури, съчетали в себе си чуплива реалност, крехка елегантност, художествена ценност и висок професионализъм.

Очаквайте просължението

Автор: Галина Тодорова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Израел – на картата:

Израел

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Пътят на комунистите в България към властта много прилича на стремежа на едно овче стадо, но без овчар и куче, да стигне донякъде.
То върви след овена, който дълбокомислено и уверено стъпва отпред, а когато види препятствие, застава срещу него и започва да блее. Стадото също блее в унисон. После овенът атакува с рогата. Ако препятствието падне, той тържествено минава първи, а стадото отзад се скупчва, натиска се и блее до побъркване. Заклещено в теснината, то не може да мине цялото наведнъж, както би му се искало.
Ако пък препятствието отказва да падне изобщо, то овенът продължава да го атакува и да блее, а стадото – само да блее, сякаш хорът на идиотите чете някаква молитва небесна.
И това продължава до пълно побъркване на всички. От което обикновено следва още по-пълно побъркване на всички.
Овцата е изключително тъпо животно, тя не се сеща да заобиколи препятствието, да изкопае дупка в земята и да премине отдолу, да скове стълба и да го прескочи, да си купи пробивна машина и да го…..
Та и българските комунисти така, де. Онзи ден на някакво усойно място, наречено със славното партизанско име Жабокрек, се събра овчето им стадо, запътило се пак към властта, от която току-що се самосвали, за да не бъде бито от любимия си народ с тояги. Е, макар този път овенът да се оказа женски, с гордото име Мая Манолова, изписано на нашийника, онова, което се случи там, беше точно като в гореописаната картинка.
Овенът първо и най-официално заяви, блеейки, че стадото се е запътило към властта. За целта – каза, блеейки – трябва да се преминат редица препятствия, като се спечелят изборите. А за тази цел пък, добави, както винаги всички ни пречат – като се започне от Бойко Борисов и се свърши с Бойко Борисов. Независимо дали истинският Бойко Борисов, Бойко Борисов като служебно правителство или Бойко Борисов под някаква друга форма.
Точно така е, браво, браво! – потвърдиха вкупом овцете, блеейки.
Насърчен от похвалата, овенът се засили и блъсна препятствието Бойко Борисов с рогата: „Кабинетът уволнява кадърни специалисти в Кюстендил и ги заменя с послушници от ГЕРБ. Ако служебното правителство не спре уволненията на наши хора, излизаме на масов протест”.
Всеобщо блеене, но без ефект върху препятствието.
И няма как да има ефект, защото всички знаят, че такова животно като кадърен специалист-комунист все още не е наблюдавано никъде. То ако сред комунистите наистина имаше кадърни специалисти, поне едно от всичките им досегашни управления някъде по света – и в частност в България – би било успешно, а не пълен провал, каквито са всъщност. Освен това, от практиката е известно, че няма как в сътворяването на политика даден човек да е толкова тъп, та да бъде комунист, а в сътворяването на компютри например, да е много умен. Или в сътворяването на пуканки, все едно.
Но нито на овена, нито на стадото от този всеизвестен факт им пука – те имат препятствие пред себе си и трябва да го преминат, за което знаят само два начина. Така че следва втори словесен удар от овена Мая: „Ние искаме честно спечелени избори, а не да влезем във властта от задния вход”.
Всеобщо блеене.
`Айде сега, претенции – миналата година бяхте доволни да влезете през задния вход, а сега непременно искате да стане честно, така ли? – би могъл ехидно да попита някой по-нормален човек, ако такъв изобщо бе отишъл на сборището в Жабокрек. Но не би, всички нормални хора оставиха комунистическото стадо само да си блее, докато жабите около него си крякат.
Има впечатлението, обаче, граждани, че не само комунистите в тази страна се държат като овче стадо. Напоследък забелязвам, че същата болест е обхванала и хората, които по един или друг начин имат отношение към руския проект „Южен поток”.
От една страна, високите политически нива, като се започне от бившия министър-председател Орешарски и се стигне до сегашния министър на икономиката и енергетиката Щонов, уж постоянно спират всякакви действия по реализацията на ЮП със заповеди, молби и прочие. От друга обаче – техните думи явно се приемат за празно блеене, защото видимо нямат никакъв ефект и по-ниските чиновнически нива си правят каквото си искат.
Тоест – каквото руските им господари искат. Или онези, които им плащат от свое име, но в полза на руските господари, не знам точно.
Чиновниците например издават строителни разрешения, увеличават капитала на дружеството за строителство на потока и ред подобни. Все неща, които могат да ни вкарат в голяма беля, но все пак, сами по себе си, са малката беля.
Истински голямата е, че всички, като се започне от бившия и вероятен бъдещ премиер Борисов, та се стигне до споменатия вече актуален министър Щонов, говорят пълни глупости по адрес на газопровода. Те, сякаш накапани с нещо еднакво, твърдят с почти едни и същи думи, че „Южен поток” е добър за България и трябва да бъде построен, само ей сега едни елементарни европейски изисквания ще изпълним, за да го приобщим с европейските правила и готово. Иначе на самия проект нищо му няма, хубав си е отвсякъде.
„Всички вярваме в „Южен поток” – даже се изцепи онзи ден министър Васил Щонов.
С други думи – изказа се и от мое име, без да ме е питал.
Всички вярваме…..Да си български политик и да се отнасяш по този начин към един открито анти-български и анти-европейски руски проект, наистина ми прилича на безкрайно безсмисления начин, по който овенът блее и си блъска главата. А лошият ефект от това, разбира се, е за цялото стадо – също както всички околни непременно си патят, когато предменструалният синдром на дадена девойка изведнъж мине в открито менструален.
Ама не говорете повече такива глупости, моля ви се.
Сигурен съм – всички много добре знаете, че проблемите с ЮП не са технически, а политически. Не може да се допусне Русия да диктува какво и как да правим ние, европейците, на европейска територия и това е. Не може да се допусне Русия, освен чрез пряко анексиране на Крим и чрез войната, която Путин води, като изпраща руски терористи в Донецк, суверенна Украйна да бъде изтезавана от Москва и чрез икономически лостове, за които ние, европейците, да предоставяме опорни точки. Не може да се допусне и без това икономически вредният за България руски проект „Южен поток” да пропълзи през наша територия, защото, освен преките вреди, с него влизат и още по-преки, политически и психологически дори – руски мутри, руска корупция, руски идеи за нашето собствено добруване, руски мерки за постигането и прилагането на това наше добро…..
Не може, бе, майна!
Но те всички едно си знаят, едно си блеят.
Категоричен съм, че на предстоящите избори аз поне няма да гласувам за партия, която еднозначно не постави в програмата си точка, че веднага и напълно прекратява работата по реализацията на „Южен поток” и в същото време започва пълен преглед и преоценка на отношенията България-Русия във всички сфери.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

виж от архив

Говори Пловдив: ЕДНО СИ ЗНАЯТ, ЕДНО СИ БЛЕЯТ

http://asenov2007.wordpress.com/2014/08/25/%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%be%d1%80%d0%b8-%d0%bf%d0%bb%d0%be%d0%b2%d0%b4%d0%b8%d0%b2-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b8-%d0%b7%d0%bd%d0%b0%d1%8f%d1%82-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%be-%d1%81%d0%b8-%d0%b1/

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Пътят на комунистите в България към властта много прилича на стремежа на едно овче стадо, но без овчар и куче, да стигне донякъде.
То върви след овена, който дълбокомислено и уверено стъпва отпред, а когато види препятствие, застава срещу него и започва да блее. Стадото също блее в унисон. После овенът атакува с рогата. Ако препятствието падне, той тържествено минава първи, а стадото отзад се скупчва, натиска се и блее до побъркване. Заклещено в теснината, то не може да мине цялото наведнъж, както би му се искало.
Ако пък препятствието отказва да падне изобщо, то овенът продължава да го атакува и да блее, а стадото – само да блее, сякаш хорът на идиотите чете някаква молитва небесна.
И това продължава до пълно побъркване на всички. От което обикновено следва още по-пълно побъркване на всички.
Овцата е изключително тъпо животно, тя не се сеща да заобиколи препятствието, да изкопае дупка в земята и да премине отдолу, да скове стълба и да го прескочи, да си купи пробивна машина и да го…..
Та и българските комунисти така, де. Онзи ден на някакво усойно място, наречено със славното партизанско име Жабокрек, се събра овчето им стадо, запътило се пак към властта, от която току-що се самосвали, за да не бъде бито от любимия си народ с тояги. Е, макар този път овенът да се оказа женски, с гордото име Мая Манолова, изписано на нашийника, онова, което се случи там, беше точно като в гореописаната картинка.
Овенът първо и най-официално заяви, блеейки, че стадото се е запътило към властта. За целта – каза, блеейки – трябва да се преминат редица препятствия, като се спечелят изборите. А за тази цел пък, добави, както винаги всички ни пречат – като се започне от Бойко Борисов и се свърши с Бойко Борисов. Независимо дали истинският Бойко Борисов, Бойко Борисов като служебно правителство или Бойко Борисов под някаква друга форма.
Точно така е, браво, браво! – потвърдиха вкупом овцете, блеейки.
Насърчен от похвалата, овенът се засили и блъсна препятствието Бойко Борисов с рогата: „Кабинетът уволнява кадърни специалисти в Кюстендил и ги заменя с послушници от ГЕРБ. Ако служебното правителство не спре уволненията на наши хора, излизаме на масов протест”.
Всеобщо блеене, но без ефект върху препятствието.
И няма как да има ефект, защото всички знаят, че такова животно като кадърен специалист-комунист все още не е наблюдавано никъде. То ако сред комунистите наистина имаше кадърни специалисти, поне едно от всичките им досегашни управления някъде по света – и в частност в България – би било успешно, а не пълен провал, каквито са всъщност. Освен това, от практиката е известно, че няма как в сътворяването на политика даден човек да е толкова тъп, та да бъде комунист, а в сътворяването на компютри например, да е много умен. Или в сътворяването на пуканки, все едно.
Но нито на овена, нито на стадото от този всеизвестен факт им пука – те имат препятствие пред себе си и трябва да го преминат, за което знаят само два начина. Така че следва втори словесен удар от овена Мая: „Ние искаме честно спечелени избори, а не да влезем във властта от задния вход”.
Всеобщо блеене.
`Айде сега, претенции – миналата година бяхте доволни да влезете през задния вход, а сега непременно искате да стане честно, така ли? – би могъл ехидно да попита някой по-нормален човек, ако такъв изобщо бе отишъл на сборището в Жабокрек. Но не би, всички нормални хора оставиха комунистическото стадо само да си блее, докато жабите около него си крякат.
Има впечатлението, обаче, граждани, че не само комунистите в тази страна се държат като овче стадо. Напоследък забелязвам, че същата болест е обхванала и хората, които по един или друг начин имат отношение към руския проект „Южен поток”.
От една страна, високите политически нива, като се започне от бившия министър-председател Орешарски и се стигне до сегашния министър на икономиката и енергетиката Щонов, уж постоянно спират всякакви действия по реализацията на ЮП със заповеди, молби и прочие. От друга обаче – техните думи явно се приемат за празно блеене, защото видимо нямат никакъв ефект и по-ниските чиновнически нива си правят каквото си искат.
Тоест – каквото руските им господари искат. Или онези, които им плащат от свое име, но в полза на руските господари, не знам точно.
Чиновниците например издават строителни разрешения, увеличават капитала на дружеството за строителство на потока и ред подобни. Все неща, които могат да ни вкарат в голяма беля, но все пак, сами по себе си, са малката беля.
Истински голямата е, че всички, като се започне от бившия и вероятен бъдещ премиер Борисов, та се стигне до споменатия вече актуален министър Щонов, говорят пълни глупости по адрес на газопровода. Те, сякаш накапани с нещо еднакво, твърдят с почти едни и същи думи, че „Южен поток” е добър за България и трябва да бъде построен, само ей сега едни елементарни европейски изисквания ще изпълним, за да го приобщим с европейските правила и готово. Иначе на самия проект нищо му няма, хубав си е отвсякъде.
„Всички вярваме в „Южен поток” – даже се изцепи онзи ден министър Васил Щонов.
С други думи – изказа се и от мое име, без да ме е питал.
Всички вярваме…..Да си български политик и да се отнасяш по този начин към един открито анти-български и анти-европейски руски проект, наистина ми прилича на безкрайно безсмисления начин, по който овенът блее и си блъска главата. А лошият ефект от това, разбира се, е за цялото стадо – също както всички околни непременно си патят, когато предменструалният синдром на дадена девойка изведнъж мине в открито менструален.
Ама не говорете повече такива глупости, моля ви се.
Сигурен съм – всички много добре знаете, че проблемите с ЮП не са технически, а политически. Не може да се допусне Русия да диктува какво и как да правим ние, европейците, на европейска територия и това е. Не може да се допусне Русия, освен чрез пряко анексиране на Крим и чрез войната, която Путин води, като изпраща руски терористи в Донецк, суверенна Украйна да бъде изтезавана от Москва и чрез икономически лостове, за които ние, европейците, да предоставяме опорни точки. Не може да се допусне и без това икономически вредният за България руски проект „Южен поток” да пропълзи през наша територия, защото, освен преките вреди, с него влизат и още по-преки, политически и психологически дори – руски мутри, руска корупция, руски идеи за нашето собствено добруване, руски мерки за постигането и прилагането на това наше добро…..
Не може, бе, майна!
Но те всички едно си знаят, едно си блеят.
Категоричен съм, че на предстоящите избори аз поне няма да гласувам за партия, която еднозначно не постави в програмата си точка, че веднага и напълно прекратява работата по реализацията на „Южен поток” и в същото време започва пълен преглед и преоценка на отношенията България-Русия във всички сфери.

Продкти за 4 порции:
400г заквасена сметана
2 белтъка
1ч.ч. пудра захар
щипка сол
1 ванилия
1ч.ч. гроздови зърна
1ч.ч. пресни къпини

Приготвяне:
Предлагам лек крем за летните горещини с пресни плодове. Сега е сезонът на гроздето и свежите, горски къпини. За да приготвя кремът, използвам белтъци от пресни яйца. Разбивам ги с миксер и щипка сол. Първо на ниска скорост и след това превключвам на висока. Добавям и две супени лъжици пудра захар. Доразбивам сместа на сняг. Заквасената сметана прехвърлям в купа. Добавям останалата пудра захар и една ванилия. Разбивам сметаната до сгъстяване. Разреждам с разбитите белтъци. Получавм пухкав, ароматен, сметанов крем. Измивам плодчетата. В купичка редя от гроздовите зрънца и къпини. Допълвам със сметанов крем. Десертите оставям в хладилник. Поднасям на следващия ден. Къпините пускат от червения си сок. Сметаната на места е оцветена. Пудингите имат интересен вид и са приятни на вкус.

sea_water

Знаем, че в глобален план положението с питейната вода е трагично, с тенденция към влошаване. Няма точни и пълни данни за броя на хората, които в една или друга степен страдат от липса на нормален достъп до прясна сладка вода, но числата се колебаят между 7-800 милиона и 2 милиарда. А с отдръпването на хималайските ледници, преспективите само пред петстотинте милиона индийци, които в момента разчитат на водите на Ганг, изглеждат меко казано суховати.

Междувременно в Италия. През 2005-та един милански дизайнер, Габриеле Диаманти, решава да се позанимае с тази история по-сериозно. Хрумва му, че много често страдащите от недостиг на сладка вода се намират в най-горещите точки на планетата. Намира една фондация, готова да подпомага иновативни решения. И така, няколко години по-късно, се ражда Eliodomestico.

sea_water2

Накратко – чрез този уред, подобен на голяма тенджера, солената морска или океанска вода се превръща в сладка. За един ден от него излизат пет литра вода, количество достатъчно за нуждите на обикновено четиричленно семейство. Материалите, от които е направен, са съвсем прости и достъпни, а за целия процес се използва ЕДИНСТВЕНО и САМО пряката СЛЪНЧЕВА ЕНЕРГИЯ, топлината. Сеньор Диаманти прави безценен подарък на човечеството и то съвсем буквално, тъй като проектът е Open Source – всеки може да го ползва, подобрява или променя според нуждите си.

„Аз не бих нарекъл хората в Донбас и Донецк опълченци, това са сепаратисти и хора, които използват за съжаление, дори и бих казал терористични методи срещу едно мирно население”, каза на 21 юли в Пловдив главнокомандващият Росен Плевнелиев. Да се казваше Георги Първанов, който главнокомандваше медиите, да го бяха послушали. Обаче днес, след ерата на Първанов, България е вече демократична държавна и медиите проявяват характер – правят обратното на онова, което ги съветва днешният държавен глава.

Отлично ребята, так держать! За демокрацията следва ( да не се употребява „трябва”) да се воюва всеки ден и ни шагу назад!

Нямам предвид само откровените проруски рупори тук. Пуснете си новините на БНР и ще чуете, както днес отново се чу в емисията в 11.00, какво били направили или заявили „опълченците” в Източна Украйна ( които Плевнелиев нарече сепаратисти и терористи). Новинарите , разбира се, са напълно обективни- цитират руската агенция РИА Новости и не се месят с някакви уточнения по терминологията на путинската пропаганда, а я препредават в автентичния й вид.

Българските клонинги на тази пропаганда, разпространяващи миш-маш с позоваване на руски и западни източници от Украйна за войната на „киевската хунта” срещу „населението” на Украйна, са стриктни в препредаването на руските опорни точки, но „лекичко” фризират терминологията на западните агенции, за да се получи внушението, че и те споделят тона на Москва. С дяланите камъни на българската соцпропаганда, по нашите глави!

Ето ви пример от днес:

Дума

25. Август 2014, брой: 195

„На площад “Независимост” в Киев се проведе военен парад, посветен на 23-а годишнина от независимостта на Украйна. В него участваха 1500 души от личния състав на украинските въоръжени сили в това число военнослужещи, участващи във военната операция срещу населението в Източна Украйна, съобщиха световните агенции”.

Разбрахте ли сега, че „световните агенции” са опаковани заедно опорните точки на Кремъл както и Христо Явашев не би могъл да го стори при целия му уникален авангарден опит в опаковането!

Не бързайте да отписвате значението на маргиналния като читателска аудитория вестник, цитиран по-горе. Защото редакционната му статия, като тази, се тиражира по трасето на „течната дружба” в сайтове и медии, които няма да разпознаете на пръв поглед като путинофилски.

Пропутинската пропаганда у нас се превъзбуди особено много (от яд) по повод вчерашния парад в Киев и ( от радост) от т.н. парад на пленени ( десетина) украинци, демонстрирани в центъра на Донецк в рамките на някакво съветско псевдошоу с препратки и внушения от времето на основната опорна точка на днешната руска пропаганда, каквато е Втората световна война.

И защо е ядосана тази пропаганда? Ами защото украинският президент Порошенко обеща увеличение на разходите за отбрана на страната с цели 2,2 милиарда, макар и не веднага, а след някоя и друга година.

„Интерсното е”, че сред задължителните епитети, окачвани на днешната украинска власт, е определението „киевска хунта”. И това се лепи върху управниците на държава, над чиято неспособност да се защити от някакви си „опълченци” руските медии и българският им слугинаж редовно се подиграват! И същевременно се възхищават как “опълчениците” ( не с” камъни и дърве” а ) с ракети свалят самолет след самолет.

Що за „хунта” е това, която не гръмна нито един път срещу спецчаститге на Путин, когато окупираха през март Крим?

Всъщност, с пълното съзнание за дезинтегрираната систематично през годините след разпада на СССР украинска отбрана, Путин предприе авантюрата с окупацията на Крим именно защото си даваше сметка, че насреща си на практика няма противник- не „хунта”, а каквато и да било организирана военна съпротива. Той ли не знаеше за „насипното” състояние на украинската армия и за разклатената отбранителна способност на страната, за чиято сигурност Русия гарантира преди близо четвърт век с договора от Будапеща, финтирайки Киев да си предаде ядреното оръжие срещу руски гаранции за украинския национален суверенитет, погазен именно от нейния „гарант” тази пролет?!

Ако в Украйна може да се твърди че управлява при това положение „хунта”, то какво да кажем за властта в Москва?

Ето какво съобщава преди малко повече от година с гордост за руските военни разходи пропагандната радиоточка на Кремъл „Гласът на Русия” ( която си има сайт на български език):

Гласът на Русия

4 юли 2013

Русия увеличава разходите си за отбрана

В същото време, когато САЩ и Европа съкращават военните си разходи, Русия, обратно, ги увеличава. През следващите четири години финансирането на руската отбрана ще нараства средно с 20 процента ежегодно и ще достигне рекордните 104 милиарда долара през 2016 година срещу 64 милиарда през 2013.

Общо в държавната програма за въоръженията до 2020 година Русия инвестира 770 милиарда долара.”

Пропагандната хунта на Кремъл войнствено приписва на врага собствените си характеристики. Но ако за руския шовинизъм това е естествено състояние на превъзбуденото его, то българското папагалско повторение на термина „опълченци” е истинска гавра с най-светлата саможертва на българите в новата ни история.

Иначе казано, за руската пропагандна хунта това е въпрос на шовинистично „прозрение”, докато в българския случай е въпрос на самопрезрение.

/Поглед.инфо/ Доказано е, че комбинацията между високите градуси и морската почивка през летния сезон предразполага повечето хора да се отдадат на сексуални преживявания.

Прочети цялата новина

виж от архив