Понеделник, 1 Септември 2014

Тръгнах с идея да карам до Кладница, но силите ми стигнаха повече (всъщност ми свърши времето) и откарах чак до края на Боснек (белият дроб на Перник), където в началото на селото нещо гореше и едвам се дишаше (бахти и белият дроб). Щях да продължа, но стана късно и добре че реших да се върна, че половината от 30-те километра до София ги карах в тъмното. До края на Боснек стигнах за около два часа и половина от които 20-25 минути бяха почивки.

От Водния канал (над Владая) до Кладница е едно от най-готините карания, които съм правил. Минават се около 15 километра по тясна горска пътека с леко спускане, на която двама човека не могат да се разминат, но пък спокойно се поддържа скорост около 25 км/ч при спускане. Ако има повече колоездачи по пътеката сигурно ще е опасно, но понеже бях сам се изкефих максимално.

Изкачването от Владая до Водния канал е гадно и там е хубаво да се бута или носи колелото. Изобщо където има яко изровен път с големи камъни и е по-стръмно, май е най-добре да се минава пеша. Не се губи много време, а и в каране ще се хвърлят повече сили отколкото ще е полезно.

70+ километра каране, 40 отиване през гори и камъняци и 30 връщане по магистрала и "първокласен" път и естествено задната гума я спуках на пет километра от вкъщи. Да ви сера на първокласните български пътища. В гората е по-безопасно...

Прочети цялата новина http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-01

Свързани новини: