На специална церемония Националната космическа агенция на САЩ (NASA) представи най-големия инструмент за заваряване, чиято единствена...

/Поглед.инфо/ Да се отвори незабавно КТБ, както иска Бойко Борисов, означава да се случи катастрофа. Това искане е политическо, лидерът на ГЕРБ просто казва това, което искат хората. Това каза в студиото на "Лице в лице" по bTV Иван Костов.

/Поглед.инфо/ От Агенцията за бежанците внасят в прокуратурата сигнал срещу кмета на община Ковачевци Васил Станимиров и няколко общински съветници.

/Поглед.инфо/ "Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Искам да сте много наясно с този въпрос!" Помните ли кой направи това изказване през 2009 г.?

Украинските сили за сигурност в сряда отново подложиха Донецк на артилерийски обстрел с едрокалибрени оръжия, а блокираните в донецкото...

Президентът на Иран Хасан Рухани заяви, че терористичната групировка „Ислямска държава“ „иска да убие цялото човечество“. Това...

Поне 1 от 10 бързи заема, взети в България, не се връщат. Това сочи проучване на пазара на една от фирмите за бързи кредити, който оперира от...

Проф. д-р Аксиния Джурова,изкуствовед Павел Поппандов, актьор Руси Чанев, актьор Елена Кирчева, юрист и дипломат, бивш депутат...

Последното социологическо проучване преди старта на референдума за независимост на Шотландия показа, че противниците на отделянето на...

Резултати и голмайстори във вчерашните срещи от Шампионската лига Група E Байерн М – Манчестър Сити 1:0 1:0 Боатенг 90' Рома – ЦСКА...

Природните бедствия през 2013 г. са принудили три пъти повече хора да напуснат домовете си в сравнение с бягащите от войните, сочи проучване...

Босът на Лудогорец Кирил Домусчиев коментира дебюта на отбора в групите на Шампионската лига. Тимът е в група "В" с Реал (Мадрид), Базел и...

Бившият национален селекционер по футбол и едно от големите имена в историята на ЦСКА Пламен Марков се оказа агент на Държавна сигурност....

Кралят на Швеция Карл XVI Густав претърпя катастрофа, но не е ранен. Той пътувал към летището в Стокхолм вчера сутринта с тъмносиния си...

Една снимка накара всички мъже да искат да се върнат в първи клас. На кадъра много красива учителка посреща класа си в училищния двор....

Четвъртък, 18.09.2014 г.: На 18.09.2014 от 09:00 ч. до 16:00 ч., поради извършване на профилактика на съоръженията за доставка на електроенергия , ще бъде...

Всичко започва като невероятен романс, който не би могъл да хрумне дори и на най-развинтените холивудски фантазии. Хърватка с чешки...

Казармата днес е спомен на няколко поколения мъже. От нея са останали хиляди приятелства до гроб. Днес за едни е било чест да служат на...

Гостуването на футболната звезда на „Лудогорец” Козмин Моци в „Шоуто на Слави” по bTV се превърна в раздаване на зелени фанелки с...

Руският милиардер Владимир Евтушенков бе поставен под домашен арест завчера по подозрения за пране пари, съобщи Би Би Си. Задържането му...

Битката за личен имунитет и огърлицата, която гарантира, че носителят й не може да бъде изгонен на племенен съвет, донесе успех на Митко...

Зорница Линдарева е третият участник, който днес влиза в къщата на ВИП брадър. Така продуцентите на шоуто ще я сблъскат в едно с Жени и...

"Марица" Дъжд не вали, а водата върви и то не студена, а топла. Бучеше, цепеше през дворове и къщи, а покрай нас каракуди плуват, така описва...

Почина простреляната 27-годишната жена в Гоце Делчев, информира "Пик". 27-годишната Димитрия от село Гърмен бе простреляна с пистолет в...

"Варненски шофьор паркира "Рено"-то си на бургаското ларго, за да посети една от бинго залите в града, съобщи Флагман.бг. Това се случи...

Психическите и поведенческите разстройства през миналата година са по-малко от случите за предходната 2012 година. Това каза пред Радио...

Екипът от Минно-геоложкия университет е бил на работна среща в община Варна за обсъждане на проектите за укрепване на свлачищните райони...

Снощи спря да вали, а днес при нас още се излива здраво от покрива като от подземна река. За това изплакаха търговците в подлеза под...

Мъж оставил опитомената си мечка, вързана за стълб и отишъл да пие в близкия бар, пише Daily Mirror.  От испанската организация за правата за...

Отборът на Лудогорец кацна на летище Варна, по-малко от 24 часа след като загуби в инфарктен мач от Ливърпул в първия си мач от групите на...

/Поглед.инфо/ Управителят на БНБ Иван Искров се закани да съди бившия министър и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов. Това става ясно от открито писмо, изпратено до Рашидов, с печата на БНБ и подписано лично от Искров.

снимка: Thinkstock/Guliver Утре до обяд облачността ще бъде по-често значителна. В югоизточната част на района все още е възможно да превалява...

/Поглед.инфо/ Във вторник лидерът на ПЕС Сергей Станишев и ръководството на Групата на социалистите и демократите в Европейския парламент разговаряха в Страсбург с бъдещите еврокомисари-социалисти. Станишев обеща справедливо, но прецизно, изслушване на комисията „Юнкер” от страна на социалистическото семейство.

/Поглед.инфо/ Поисках разсекретяването на стенограмите от разговорите  при президента, за да се спрат спекулациите по темата КТБ. Направих го, за да стане ясно кой каква позиция е имал по въпроса за КТБ.

Снощи спря да вали, а днес при нас още се излива здраво от покрива като от подземна река. За това изплакаха търговците в подлеза под...

Валентин Кулагин, който е прочут в своите си среди като дизайнер и шоумен, направи на салата новите ВИП брадъри, като им даде подробни...

12 деца от социалнo слаби семейства от район „Владислав Варненчик” във Варна имаха възможност да се обучават безплатно в професионалната...

От Агенцията за бежанците внасят в прокуратурата сигнал срещу кмета на община Ковачевци Васил Станимиров и няколко общински съветници....

Инициатива за подпомагане на деца от семейства, пострадали от наводнението през месец юни, организират дирекция "Образование, младежки...

снимка: Георги Кулов Фалиралият преди 20 години бизнесмен Петър Косев обяви гладна стачка тази сутрин пред сградата на Общинска и...

По данни и прогнози на НИМХ валежите ще са в процес на спиране, ще са по-слаби и на по-малко места. Ще има и временни разкъсвания на...

По повод на стогодишнината от началото на Първата световна война и по предложение на Областната комисия „Военни паметници”, дирекция...

Украинци изразиха недоволство си от украинския политик Виталий Журавский по брутален начин. Той беше пометен от гневна тълпа и хвърлен в...

Клубният лекар на Черно море д-р Стефан Петров свали конците на централния нападател Бакари и му предписа месечна физиотерапия....

Безплатен тържествен концерт „Магията на китайската култура“ се организира по повод Международния ден на институтите „Конфуций”....

Има вероятност Европейската комисия да задейства наказателна процедура срещу България заради неизплащането на гарантираните депозити...

/Поглед.инфо/ Със заявката за ударно увеличаване на цената на тока, която се подкрепя от новото ръководство на ДКЕВР, се защитават лобистки и корпоративни интереси. Това заяви Еленко Божков, който беше отстранен от регулаторния орган с натиск от правителството на Георги Близнашки.

/Поглед.инфо/ Служебното правителство на премиера Георги Близнашки се съгласи България да изгуби 152 млн. лв. по Оперативна програма "Околна среда".

Френската полиция е конфискувала кокаин и марихуана от автомобил на Ватикана, който е влязъл в страната от Испания, съобщи Радио RTL,...

Пленниците на „Ислямска държава“ (бивша "Ислямска държава в Ирак и Леванта") са спокойни на видеата със своите екзекуции, защото те не...

Въпреки че „ВИП Брадър“ надви „Сървайвър“ с почти два пъти по-висок рейтинг, зрителите на шоуто се разбунтуваха срещу продукцията до...

/Поглед.инфо/ Западът трябва незабавно да заема по отношение на арабите, турците и руснаците позицията, която зае през 1945 г. спрямо Германия: да вземе под внимание техните интереси, да не къса връзките с тях, да им остави място в кръговете, които взимат решения, да им предложи съвместни проекти.

/Поглед.инфо/ Министерският съвет прие и постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2014 г. в размер на 6 085 000 лв. по бюджетите на БНТ, СЕМ и президентската администрация.

/Поглед.инфо/ За съжаление години наред всички хвалехме БНБ, защото стабилността на банковата ни система беше изключително добра и не се огъваше. Това каза пред журналисти в Пазарджик лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, предаде Радио "Фокус" - Пазарджик.

/Поглед.инфо/ Ако ситуацията продължава по този начин, газовата кризата не е изключена и затова се подготвяме. Това съобщи вицепремиерът Екатерина Захариева след днешното заседание на кабинета, запитана дали има опасност от повторение на газовата криза от 2009 година.

снимка: Destinacia.bg На Летище Варна бе открито официално изложбата с фотоси на чудесата на България. Тя е на вестник "Стандарт" и е...

Изключително зверско убийство стресна иначе спокойното сливенско селце Шивачево. 44-годишен мъж уби 84-годишната си майка. Инцидентът се...

/Поглед.инфо/ "Почти няма държава членка на ЕС без спрени програми и се създава впечатлението, че това се превръща в инструмент за справяне с "дефицита" в бюджета на ЕС, а не в оценка на ефективното ползване на средствата." - това заяви във вторник лидерът на ПЕС Сергей Станишев на среща между българските евродепутати и Кристалина Георгиева по време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Предизборната кампания в България вече доста напредна, но забелязвам, че тече вяло, без онези хубави, съдържателни компромати, на които сме свикнали.
Като не ни дават хляб, поне малко зрелища да бяха предложили…..
Отчитам обаче също, че по отношение на зрелищата може и да не съм съвсем прав – отделните партии принципно така са оплескали нещата във и около себе си, а и така продължават да ги оплескват в тези решителни дни, че няма истинска нужда някой друг да вади компромати срещу тях, те сами си го правят.
Най-големият компромат срещу ГЕРБ например е, че те самите, вече доста години в опозиция и на власт, все още не могат да кажат, че са станали истинска дясна партия. Така де, могат и го казват, но не е вярно.
Реалните десни партии имат няколко базисни принципа, към които се придържат и спрямо които ориентират политиката си. Те се броят на пръсти – частна собственост, максимално свободен пазар, минимални държавни регулации, личността като основна ценност и център на живота, личен морал, обществена отговорност, политическа предвидимост. Седем принципа не е чак толкова трудно да се запомнят.
А вече пък съвсем не ми е ясно защо изглежда толкова трудно да се реализират.
Ако си истински десен политик, не бива да твърдиш, че поставяш в центъра на управлението си строежа на магистрали и спортни зали. Да, това е важно, но то е вторична дейност към основната политическа линия. Пък и кого ще вдъхновиш днес с идеята да строи Хаинбоаз, докато Хаинбоаз строи него. Хаинбоаз сега се строи срещу най-обикновени пари, тоест, всеки, който е на власт, го може, ако иска.
Не всеки може обаче да направи такава реформа в МВР, че тази институция да премине изцяло в защита и услуга на гражданина, каквото всъщност е нейното призвание. А не полицаите да смятат, че гражданите съществуват, за да бъдат бити и унижавани – да речем, когато пишат думата „окупатори” върху паметника на руските окупатори в центъра на София. Сигурно е, че такава реформа в МВР БСП е напълно неспособна да направи.
Но ГЕРБ би трябвало да са способни – ако са истинска дясна партия.
Същата е ситуацията и по отношение на реформата в здравната система. Тя става много по-лесна, ако се съобразиш с горните базисни принципи. Тогава например разбираш, че принципът за солидарност, заложен сега в системата, не работи, защото оттам напълно е изключена идеята за собствеността. Как проявяваш солидарност с някого, ако нямаш нищо? Особено ако нямаш нищо, въпреки че даваш нещо – какъвто е случаят.
Същото важи за всички реформи – съгласувани с базисните принципи, те започват да работят. Несъгласувани – всички управляващи се мъчат да измислят топлата вода, поради което българското общество вече 25 години след промените продължава да се мъчи. Не само без топла вода, а изобщо. ГЕРБ обаче сякаш продължават да не разбират тази проста истина и политическото им поведение продължава да е хаотично. Ако е така и след изборите, когато вземат властта, не ни чака добро бъдеще.
Най-големият компромат срещу втората политическа сила в България – престъпната и разпадаща се БСП, е самото нейно съществуване.
Тя е шизофренична, изкуствено поддържана формация, която се мъчи да проявява всички най-лоши черти от българския национален характер. Освен гушкането между червените бабички и червените милионери, което само по себе си е оксиморонна комбинация, с чиито абсурд май вече свикнахме, БСП съчетава неистовата си некадърност с нахална претенция за огромен талант и способности; пълната си отдаденост в служба на руските имперски интереси представя като национално-отговорна политика; любовта си към конспирацията и ченгеджийския маниер на работа хвали като приложение на най-висшите демократични принципи. И така нататък – няма какво да изброявам, защото вероятно всеки българин, включително всеки член на БСП, има списък с неща, за които през годините тази партия лично го е излъгала, подвела, измамила, заблудила, метнала, подхлъзнала, изиграла.
Освен всичко друго пък, съществуването на такъв аморфен комуно-социалистическо-сиромахомилско-ченгеджийско-бандитски-и-руско-дупедавски партоподобен мастодонт вече 25 години пречи за нормалното структуриране на цялостното българско политическо пространство. Друг е въпросът, че от БСП има и една полза. На моменти нейните лидери, а когато имат думата – и нейните редови членове, говорят толкова големи глупости, та всички българи се заливат от смях и по този начин се допринася за здравето на нацията.
За ДПС и в този момент, както и във всеки момент от българския преход досега, не могат да се съчинят абсолютно никакви компромати. Освен онези, които партийната олигархическо-ченгеджийска върхушка на Движението сама си съчинява и доброволно представя пред публиката. То не бяха депесарски шутове срещу СДС, то не бяха забрани на БСП, то не бяха прояви на величествен либерализъм с жълто на гащите и чудеса от политическа повратливост, тапицирана в зелено.
Последният от тези авто-компромати на ДПС беше нелепото поведение около срещата с турския президент Ердоган на пишман лидера Лютви Местан. Този льольо още като млад момчилградски седесар през 90-та година понякога имаше навика да гледа като мишка в трици. Напоследък този навик се е задълбочил. А впечатлението още повече се засилва от факта, че Лютви смята за много интелигентен подход да говори така, сякаш и дъвче трици едновременно с това.
Какъв ти тук компромат, братче, то си е просто жива излагация. Компромати за ДПС имаше едно време, при Доган. Той говореше три пъти в годината, но знаеш, че, каквото каже, е светата истина – и за обръчите от фирми около ДПС, и кой разпределя финансовите потоци в държавата, и…..абе, всичко си казваше, човекът. Пък сега какво? Лютви говори по три пъти на ден, но нищо не му се разбира. Как да съчиниш истински компромат, нали в него веднага ще се промъкне някакъв дискурс на смях…..
Много се чудех дали тук изобщо да представям компромати срещу Реформаторския блок. За тях важи същото, казано по отношение на „дясната” политическа позиция на ГЕРБ. За РБ, естествено, имам предвид и още нещо, но не съм напълно сигурен дали представянето на реформаторската им идея да изметеш, а после да се изсереш на метеното, от моя страна ще бъде истински компромат или просто описание на един откровен будалък.
Не знам, но работата с тази компания излезе точно такава, каквато мнозина още отначало се съмнявахме, че ще излезе, тоест, най-актуалният въпрос при тях е – какво и кого ще реформират реформаторите, веднага след като реформират себе си. То бива, бива, ама така атавистично да ти лъсне лидерският бацил насред самата предизборна кампания е не срамота, а направо погром. Автопогром. Самосвали – бих нарекъл тези нещастници, ако бяха на власт или на друго някакво високо политическо ниво. Но тъй като нивото им и без това е ниско, май ще ги премълча изцяло.
Дано поне от това се засрамят малко. Ама надали.
Не знам какво да правя също с компроматите, които бих могъл да съчиня срещу останалите партии с шанс да влязат утрешния парламент.
Първо, те имената на самите им партийни лидери всъщност представляват диагноза – и медицинска, не само политическа. Бареков, Първанов, Сидеров, Каракачанов, Гела, Мара, Камшик Тодора, Буридановото магаре….. Ако бяха дървени човечета, досега да са им паднали носовете поради безкрайните лъжи, които дрънкат. А пък ако техният манипулативен кретенизъм беше физически, а не само умствено заразен, пандемията щеше да стартира от България.
Да не забравя обаче към тази политико-медицинска компания да прибавя и руския посланик Исаков. Защо пък и той е хванат на това китно българско политическо хорце – ще попита любознателният гражданин. Ами защото ако не беше Исаков, споменатите тия влъхви, вдъхновени от светлия политически принцип „всичко руско любя, тача и милея много повече от всичко българско и родно”, изобщо нямаше да съществуват в политическото битие. Дори не съм сигурен дали някои от тях щяха да съществуват и в политическото небитие или все още щяха да си клечат в първичното нищо.
Второ, може би е по-добре за партии като ББЦ, АБВ, Атака и Какви Бяха Още, да се говори повече с факти, отколкото с компромати. Например ДАНС да изнесе факти как точно руското посолство ги финансира и как им предава за изпълнение указанията на Кремъл. Би трябвало също данъчните някак да ни убедят в огромния журналистически гений на Никита Барекович. Защото ако този човек не е гений, остава неясно как иначе бедните български медии са му плащали повече, отколкото богатите американски плащат на Опра.
Трето, като гледам обаче – и с факти нещата пак няма да станат както трябва. Всъщност знае се, че правилният принцип при работа с подобни измислени политици и партии е те да се премълчават напълно, доколкото за тях и всеки компромат си е чиста реклама. Просто никой не може да измисли и да ги обвини в нещо толкова грозно и гнусно, колкото Бареков, Първанов, Сидеров и компания вече са вършили.
Главният компромат срещу всички български партии в момента обаче, който самите те всеки ден потвърждават с поведението си, е чудовищното им мълчание по отношение на заплахата за България от страна на Кремъл. Затова ако ме питате дали и за кого все пак ще гласувам сред така описаната политическа менажерия, първа точка е – за онзи, който дефинира правилно тази руска заплаха и изложи достатъчно ефективни мерки за ограничаването и.
Не виждам такъв наоколо, но, докато дишам, все още се надявам.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Кандидатът за народен представител от коалиция „БСП лява България“ и водач на листата за изборите във Варна Ангел Найденов изрази...

Директорите са длъжни да провеждат търг за избор на фирма, която да шие униформи, ако съответното училище има намерение да въведе такива....

След като "екзекутира" най-важния проект за Варна за преместването на пристанището с мотива, че трябват икономии, днес стана ясно, че...

Заместник-председателят на ОСК ЖСК-Спартак Иван Иванов бе най-активен по време на срещата на спортни ръководители и треньори с...

БСП  е единствената партия, която се грижи и помага на хората с трайно нарушено здраве, и за тези в неравностойно положение, каза на среща...

30 души бяха евакуирани по спешност през изминалата нощ заради наводненията, които сполетяха минералбанските села Спахиево и Сусам. В...

Кандидатът за народен представител от коалиция „БСП лява България“ и водач на листата за изборите във Варна Ангел Найденов изрази...

снимка: David Nelson Aржентинското крило Хонас Гутиерес обяви, че има рак на тестисите. 31-годишният футболист е собственост на Нюкасъл, но за...

Have a look at this idea for a school collage. Every year the classmates of my daughter bring...

Водач на лек автомобил "Опел" с 2,24 промила алкохол в кръвта качи в колата си трима тийнеджъри и ги помля в пътно произшествие. Инцидентът с...

Не може да не се кахърим, че българският ни рефлекс отново тласна краката в самосбъдващо се пророчество за препъни топка. Не знам какво...

Кандидатите за народни представители от коалиция „БСП лява България“ Ангел Найденов, Борислав Гуцанов и Весела Лечева се срещнаха с...

"Труд" Управителят на БНБ Иван Искров заплаши със съд Вежди Рашидов по повод негово интервю пред агенция "Пик". Това обяви самият той в...

Замразяването от служебното правителство на проекта за изграждане на интермодалния терминал на пристанище Варна ще е пагубно за Варна и...

Бизнесменът Александър Найденов, известен като Сашо Майонезата, отново заби млада брюнетка – съврайвърката Ралица Кирилова, съобщава...

Старото вестникарско правило не е изгубило силата си в нашата електронна медийна действителност ( там, където има истинска журналистика):

Една снимка може да бъде много по-ценна от безброй публикации по темата.

Това се вижда от снимката на Ройтерс ( препечатана в сайта на в. “Дневник”), на която банкнота от 10 евро грее над 11 000 засенчени рубли. Такова е ( вече) съотношението в курса между двете валути, който за рублата става все по-злощастен с всеки изминал ден.

Не в същите проценти, но съизмеримо по своята несъизмеримост е и съотношението между западните икономики и руската псевдоикономика. А че е сбъркана, това се вижда от все повече разтварящата се ножица на руските претенции за световно величие и зависимостта на този колос на газови крака от износа на природен ресурс, което е характерно за монокултурните икономики на слабо развитите държави, добиващи суровини за продан в чужбина.

Хулиганското поведение на Путин, който смята, че може да рекетира най-развитата част на света с газово-нефтената тояга, явно е на път да превърне тази сопа в бумеранг.

Цената на барел петрол на световния пазар падна дотам, че в момента Русия добива на загуба. Ако тенденцията се задържи достатъчно дълго, руският бюджет, зависим напълно от износа на нефт и газ, ще се срине и без галопиращите разходи по обслужването на кремълския милитаризъм срещу Украйна и без плащанията по заявените цели за непрестанен рекорден ръст на руските разходи за въоръжаване.

Цените на природния газ пък се определят от цената на нефта. Най-големият производител на петрол на света Саудитска арабия, която явно не се страхува да обеднее толкова бързо, не показва признаци да безпокойство, че нейните конкуренти Иран и Русия са на ръба на паниката.

Никой не знае как ще се развие този сюжет, но пък помнещите могат да цитират факта, че Путин се възкачи по труповете на чеченците на власт преди 14 години при цена на руското течно злато от 7 долара за барел. После тя рязко скочи и късметлията Вова започна да осъществява на воля скъпите си планове за руски реванш след претърпения позор, когато Русия се беше сринала до евтина суровинна база на развития запад и до клиент- да не кажа просяк- на световния кредитен пазар.

Ами ако историята се повтори по този кошмарен за Русия сценарий на естествения срив на фалшивата руска икономика (хермафродит между капиталистическото предприемачество и автократичната намеса на Кремъл) и полковник Путин бъде разжалван в очите на руската народна любов, подбудена от тестостерона на световното му перчене?

Нещо повече, какво би станало, ако осъществилата вече своята газова и петролна шистова революция Северна Америка ( защото става дума и за Канада) реши да отвърне на Путин с неговото оръжие и се намеси в полза на низходящата тенденция в цените на двете основни пера на прихода за руския фиск?

Във всички случаи руската икономика започва да се тресе вече от западните санкции. От Русия бягат инвеститорите. Рублата пропада.

Да му мислят рубладжиите у нас, които отдавна са се ориентирали битово на запад, но се препитават от подаянията от изток. Когато Русия беше зле финансово, гласът им тук не се чуваше. Но после загладиха продажния си косъм и започнаха открито да се боричкат кой да се хареса най-много на бащицата от Кремъл.

Излиза, че лошите новини за Русия, която сама си дроби попарата, могат да се окажат добри за България. Ако имаме късмет това да се случи, може един ден да вдигнем паметник на Владимир Путин Първи, качен на троянски кон като цар Освободител на България от руско робство.

Share on Facebook

Безплатен тържествен концерт „Магията на китайската култура“ се организира по повод Международния ден на институтите „Конфуций”....

Веселин Златков фото: Румен Сарандев Да се глобят фирмите и хората, които лепят всевъзможни обяви и други рекламни материали на...

/Поглед.инфо/ Предишната ми статия/1/, която написах просто затова, за да си припомня някои мои миналогодишни прогнози за бъдещето на Украйна и да обясня избора си за разгръщане на система за организация на хората по места в зоната на въоръжения конфликт в Донбас, предизвика удивителна активност сред хората, които сериозно обсъждаха "възможностите" на Украйна да преживее бъдещата зима безпроблемно./Рус. ез./

Какво ни казва случаят ''Волгин''

Нов сайт ще помага на гей общността да гласува информирано

В дербито от VІІІ кръг на Елитната футболна група до 17 г. юношите младша възраст на Черно море победиха с 2:0 Левски на стадиона под...

Южнокорейски граничари са арестували американец, който според тях се е опитвал да преплува река до Северна Корея, предаде Асошиейтед...

С общо селфи отпразнуваха победата на Ливърпул с 2:1 над Лудогорец екзекуторите на "орлите" Марио Балотели и Стивън Джерард.   Двамата...

Цената на тока ще се увеличи с до 10% от 1 октомври. Това стана ясно на днешното заседание на ДКЕВР, което продължава и в момента, предаде...

Отборът на Лудогорец ще кацне във Варна днес следобед. Според сайта на летището, самолетът от Ливърпул, който първо ще кацне в София,...

Хотелиери и представители от бранша блокираха днес пътя Бургас-Слънчев бряг, в района на Ахелой. В 11,15 часа движението в двете ленти бе...

Управителният съвет на БНБ е взел решение за удължаване срока на специален надзор за КТБ АД и ТБ „Виктория" ЕАД с още два месеца,...

Веселин Златков Състоянието на морската вода на офицерския плаж се превърна в основна тема на туристическото лято във Варна. В едни от...

12 акумулаторни машини задигнаха двама маскирани крадци от магазин на улица „Рокфелер” в Петрич. Нанесената щета още се изчислява....

Варненската полиция призовава хората, които са станали свидетели на пътен инцидент във вторник в около 9,40 часа, да се обадят в сектор...

Читател на "Петел" ни прати снимки на мъж, който нерагламентирано залепя рекламни стикери по стълбове в центъра на града. Нарушителят...

Министерският съвет прие и постановление за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2014 г. в размер на 6 085 000 лв. по бюджетите на...

Нападателят Орлин Орлинов се завърна в Спартак 1918. Той подписа договор преди минути и в 17 часа ще направи първа тренировка. Както е...

До края на септември не се очакват обилни валежи във Варна и региона. Времето ще остане променливо и типично есенно с превалявания от...

9-годишно момче пострада в катастрофа в Благоевград. Инцидентът стана около 20 часа вчера на ул. „Освобождение” в областния град....

/Поглед.инфо/ Православната църква почита днес паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов, загинали в страшни мъчения за Христовата вяра през 126-а година по време на римския император Адриан (117-138 г.).

Вижте и чуйте Димо Бечев и неговия разказ за големите европейски надежди, илюзии и разочарования. Накратко – приказката на Европа и нашата роля в нея.

Димитър Бечев за съжителството ни с 500 милиона европейски граждани from горичка on Vimeo.

Продукти за 4 порции:
За пържена риба:
1кг прясна риба
1ч.ч. сол
1ч.ч. брашно
1ч.ч. олио

За сметанови картофи:
1кг картофи
1ч.л. сол
2с.л. олио
1ч.ч. сметана

Приготвяне:
Разполагам с прясно уловена риба. Рибките не са едри и могат да се изпържат, както са цели. Почиствам ги от люспи и вътрешности. Всяка рибка измивам обилно с вода. Оставям ги да се отцедят. Смесвам брашното с чаена лъжичка сол. В тиган наливам олио. Поставям съдът на включен котлон. Пържа рибките до златисто. Готовите редя в овално плато.
Картофките са ми дребни. Обелвам кожата им и ги запазвам цели. Правя им два- три напречни разреза, но не докрай. Подреждам зеленчуците в тава. Осолявам ги. Добавям чаена чаша вода, сметана и олио. Пека на умерена фурна, петдесет минути. Картофките поемат от течностите и придобиват златист загар. Поднасям ги в разлати чинии. За компания добавям и няколко пържени рибки.

/Поглед.инфо/ Запознах се не само с преразказа на последното писмо, получено в БНБ от консултантската компания EPIC, а и с цялата тази периодично подхвърляна информация от Централната банка от средата на август насам. Искам да уточним нещо - публично оповестената информация, която можем да анализираме е непълна.

Земетресение с магнитуд 7.1 е регистрирано край бреговете на тихоокеанския остров Гуам, предаде AFP, позовавайки се на данните на...

Футболистите на Спартак 1918 намериха оправдание за безхаберните игри в „Б“ група. Те са почувствали психически затормозени от ветерани...

/Поглед.инфо/ Георги Кадиев призна, че е сгрешил с билбордовете, които агитират да се гласува с номер 9 - за ГЕРБ.

/Поглед.инфо/ Бизнесът да съхранява собствено гориво в "Чирен", призова зам.-министърът

Продължава украинският кошмар на Путин, започнал с оранжевата революция през 2004 г., преминал през опита му да подкупи своето протеже Янукович в Киев с 15 милиарда евро през ноември миналата година и доразвит вчера с подписа на Украйна за асоцииране на най-голямата бивша съветска колония в Европа към ЕС, най-мощната икономическа общност в света ( разглеждана от Кремъл като враг до степен, че се наложи Русия да отговори с необявена война чрез анексиране на Крим и чрез опити да направи нещо подобно с източните територии от своята съседка).

Нещастията за носталгиците по СССР с украински адрес обаче не свършват с това. В Киев беше нанесен удар на съветското наследство , за какъвто тук, в асоциираната в ЕС и НАТО България, можем само да си въобразяваме аналогии, сънувайки декомунизацията.

Украинският парламент прие закон за лустрацията, който се очертава като реално приложим в страната, където има осъзнат и спомен за масовото убийството на 9 милиона души чрез изкуствено предизвикан глад от страна на чужда власт, какъвто е случаят с геноцида на руския болшевизъм срещу народа на Украйна при така наречената „масова колективизация”.

Законът предвижда проверка на лица на държавни и областни постове като президент, председател на парламент, премиер, вицепремиер, шеф на Службата за сигурност на Украйна (ССУ), управител на националната банка, депутат, както и военни, съдии и членове на ЦИК.

На лустрация подлежат и кандидатите за тези постове.

Ще се проверява верността на декларациите за имотно състояние и доходи, както и за финансови задължения и факти за евентуално участие в корупционни практики.

Според закона през лустрацията няма да преминат успешно ръководните дейци от периода от 25 февруари 2012 до 22 февруари 2014 г. (тоест периода на управление на Виктор Янукович) – президент, премиер, вицепремиер, министри, шефове на ССУ, прокурори в Киев и областните центрове.

Под ударите на лустрационния закон са служителите от правоохранителни органи, нанесли “вреди върху живота, здравето и имуществото” на участниците от протестното движение на Майдана, както и ръководни дейци от КПСС и комсомола до 1991 г., политофицари от Съветската армия и войските на съветското МВР, както и агентите на бившите спецслужби и лицата, преследвали участници в националноосвободителното движение през Втората световна война и след нея. ( Vesti.bg|).

Някои от елементите на този лустрационен закон са ни познати на теория, но на практика елементарното сравнение говори за съвсем друг размах и решителност в желанието на украинците за раздяла с комунизма. Основната причина за това, освен в споменатия вече по-горе спомен за болшевишкия геноцид , сравним и дори по-голям според броя на жертвите с националсоциалистическия холокост срещу евреите, е една: украинците ясно виждат обозначения външен враг, изпращащ войски с необозначени униформи да разпокъсват страната им. Това е в очите на украинците същият враг, който е причинил ужасите в миналото и който отново се опитва да доминира над страната им.

Външният враг е разпознаваем днес в Украйна като рецидивист в продължаващите опити да се натрапи (над)национално отново с помощта на рецидивите на същата онази, внесена от Русия идеология, чиито атрибути виждаме да развяват терористично въоръжените до зъби сепаратисти в Източна Украйна.

България, която много прилича на Украйна по своето разделение между гледащите назад и на изток от една страна и уповаващите се на развитието ни с поглед на запад – от друга, е не просто различна, а направо уникална в едно: тук фанатичната любов към бившата ни колониална владетелка не се изповядва от руско говорещи , а от българи. Някои от тях имат проблем с членоразделното говорене дори и на български, какво остава да могат да се изразят на сложния за необразования българин руски, напомнящ подвеждащо на майчиното ни говорене.

Трябваше ми известно време и упорито повтаряне, за да обясня този детайл на трима чужденци преди около седмица. Когато споменах пред тях абсурда в България да се отглежда национализъм, който се кланя на чужда държава и тримата отказваха първоначално да се впечатлят. „А, нищо ново- и в Судетите е било така по времето на Хитлер”, каза един от тях, известен руски правозащитник. Другите двама- бивш руски политически затворник, също заклет противник на режима на Путин и американски журналист, прогонен от Москва заради неугодни на Кремъл книги, кимаха в съгласие с тази (ана)логика.

Неее, настоявах аз: в Судтската област в Чехия прогерманските националисти, поклонници на Хитлер, са били германци. У нас проруските националисти, поклонници на Путлер, са българи, огромната част от които едва ли биха могли да се изразят сносно на руски език и си обясняват понятието „Русия” само чрез пропагандните клишета за величието, освобождението и културата, набивани съзнателно от съветската пропаганда тук с десетилетия.

Моите иначе високо образовани събеседници буквално зяпнаха и почти отказаха да повярват, че това е възможно. Явно не бяха забелязали тази „подробност”, защото тя ( с основание) просто им се вижда абсурдна.

Обаче не само е възможно, а направо ни се случва тук, днес, сега, в реално време да гледаме, слушаме и търпим подигравателния марш на петата колона, отгледана по съветско време и реставрирана като инструмент на днешната путлеристка пропаганда в и срещу България.

Впрочем, не откритата наглост на путлеристите да бранят огромната Русия от някакви си българчета, които искат еманципация от постколониалната ни зависимост, комплекси, корупционна обвързаност и преплетеност на ниво организирана престъпност е най-опасната част от северния айсберг на пътя на балканския ни титаник. Подводната част на айсберга е най-тревожната спънка пред гражданите за европейско развитие.

Интересна случка ми разказа един много известен и абсолютно доказан български антикомунист ( със сертификат за произход и капиталистическа биография на запад). На опита да бъде привлечен за каузата на ГЕРБ като „дясна” партия той веднага проверил лакмуса чрез въпроса дали това означава, че ще действат заедно за отстраняване на руската заплаха за България. Без да се замисли Цветан Цветанов, строителят на партията, отговорил на чист рус…пардон, български език: „ ааа, това няма да стане”.

Понятно?

Понятно и още как! Така че, докато клоуните разиграват театъра с руските и съветските знамена за отвличане на вниманието- не зад кулисите, а на най-видно място- пред очите ни се готви да се върне отпочиналият резервен екип ездачи на Путин. Той загрява вече, за да яхне пак московския троянски кон и да препусне към изпълнението на задачата да построи „Южен поток” възможно най-бързо, както лично се похвали, че иска да направи Бойко Борисов.

Междувременно завистливите другари от конкуренцията за милостта и милостинята на Путин от сърце освиркват очертаващите се победители в това прокремълско състезание. Наивниците от отсрещните трибуни си въобразяват, че това освиркване било от страх- една вече проверена провалена хипотеза на хиподрума на антикомунизма, който уж трябваше да бъде построен магистрално при управлението на ГЕРБ.

Че е страх, страх е. Но е страх да не останат гладни в боричкането за корупционния кокал, поради което състезателите за руската милостиня се ритат по кокалчетата!

Хитреците, мимикриращи като „прозападни”, просто печелят по-широка подкрепа сред наивно вярващите им нашенци, които отказват да забележат скритата зад гърба им кирка, готова да отприщи руския потоп по заповед от Москва.

Както отбелязах вече, за тази ловкост на конкуренцията в залагането на „прозападната” наивност на избирателите, намигайки едновременно на носталгиците по изтока, другарите неприкрити путлеристи дивно завиждат. Те платиха цената за прекалената си откровеност в любовта към източния полюс със загубата на евроизборите и са на път да подсмърчат в о(т)бора на Путин още доста време. Той си ги харесва и обгрижва, но като един истински строг господар избира онези, които му вършат работата по-ефективно.

В о(т)бора на Путин никога на залагат само на един троянски кон. На 5 октомври ще пуснат изгладнелите да се докажат в тегленето на българската каруца в корупционното блато резервни състезатели на Кремъл в България. От заблудената публика се очаква да цвили от радост за предстоящата предсказуема победа на гражданите за евразийско развитие на България.

Share on Facebook

/Поглед.инфо/ "Днес столицата на България има своя празник, посветен на великомъченица София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Днес е вашият празник като жители на София. Искам най-напред да ви пожелая много здраве и силна воля за по-добър и справедлив живот за всички!

/Поглед.инфо/ US учени открили, че необичайните трусове в Колорадо и Ню Мексико са заради хидрофракинга

/Поглед.инфо/ Вицеадмирали в листите на ГЕРБ и "червените", прадядо докара Кънев край морето

/Поглед.инфо/ Дъним се на матурите за Англия, Холандия ни слага изпит по математика. Немските вузове махнаха всички такси, но някои приемат само с пълно 6

Имаше ли дузпа за "Ливърпул" срещу "Лудогорец"? Именно наказателният удар, отсъден в допълнителното време, реши снощи изхода на мача от...

От Суворово пуснаха жалба в ЗС на БФС (Варна) по повод съдийско решение на мача с Две Могили, който завърши 0:0. В 80-ата минута реферът Рангел...

Синът на кмета на Търговище Красимир Мирев - Димитър Мирев, е оцелял в тежката катастрофа между селата Мировец и Пресяк, за която БЛИЦ...

/Поглед.инфо/ Eпидемията от Ебола излиза от контрол, броят на заболелите може да нарасне до десетки хиляди, заяви президентът на САЩ Барак Обама.

/Поглед.инфо/ Сръбската полиция е стартирала преследване на скандалния български банкер Цветан Василев още от вчера, съобщава местното радио RTS.

/Поглед.инфо/ Оттегляме кандидатурата на Калина Крумова като водач на листата на „България без цензура“ в 11-ти МИР Ловеч и на нейно място за водач подкрепяме главният юрисконсулт на ББЦ Десислава Балабанова.

Разярена тълпа украинци "арестуваха" депутат от Върховната Рада в кофа за боклук.  Ядосаните граждани   причакаха  Виталий Журавски...

Съдът в Белград реши Цветан Василев да бъде пуснат от ареста срещу подписка, научи "24 часа". Това е най-леката мярка за неотклонение. Така той ще изчака на свобода екстрадицията си в България   Очаквайте подробности  

Карине Андраникова Колева (46  г-), която уби бившия си съпруг Михаил Стачев Колев (61 г.) с четири удара с нож на 12 септември вечерта,...

Тежка е обстановката и на много места в България, след като дъждовете отново предизвикаха наводнения, съобщи Нова телевизия. Цяла нощ в...

Човек и добре да живее, все някога прави ревизия на мейла си и… открива невероятни неща понякога. Не, не открих пикантни снимки на бивши гаджета, но открих един готин пътепис за Индия, който по неизвестна причина съм пропуснал. Представям ви Индия на Емилия

Приятно четене:

Индия

част първа

Делхи и Джайпур

• Маршрут: Делхи, Биласпур, Дунгарвас, Амбер, Джайпур, Дауса, Бхаратпур, Фатехпур сикри, Агра, Матхура.
• Цена(2 човека): 1800€. Самолетни билети 1200€; визи, кола под наем със шофьор, хотели, храна, други разходи – 600€
• Визи: 50€ на човек. Вадят се предварително. Визата е мнoгoкратна. Няма вариант за еднократно влизане.
• Ваксини: няма задължителни (т.к.обстановката е променлива, преди такова пътуване задължително проверете актуалната ситуация в Националния консултативен кабитет по паразитни и тропически болести – бел.Ст.)

Това е едно от пътешествията ни, което тотално ме накара да преосмисля живота си! Когато ме попитат за Индия, винаги казвам: има живот преди да видиш Индия и има след това!

Това е едно от най-разтърсващите ми преживявания по света,

трайно оставило дълга пътека към сърцето ми. Никoй не е подготвен за това пътуване! Повярвайте ми, никoй! Много бях чела за нея, много филми бях гледала, много бях слушала, много информация по форумите за пътувания бях попила и всички ми казваха: Трябва психически да си подготвен да влезеш в тази страна…

Индия не те оставя безразличен!!!

Слушах всичко това, приемайки го по-скоро като клише, мислех че зная какво е бедност, мизерия, мъка, нещастие и безизходица, защото преди да стъпя в тази свещена земя бях видяла много бедни страни и народи. Но шокът, който изживях там никога не бях изживявала през живота си!!!

Същевременно екстазът от грандиозността, величието, красотата на цветовете, различността на тази култура беше най-силният изпитан през живота ми!! А прекрасният усмихнат, миловиден народ, толкова естествен, толкова първичен, останал непроменен във вековете е най -голямото богатство на тези земи…
Излетяхме от Мадрид за Делхи. Прехвърляне на летище Хийтроу 2 часа. Прехвърлихме терминала (имайте в предвид, че летището е едно от най-големите и зависи колко отдалечени са терминалите един от друг). Трябва да го правите възможно най-бързо, за да не изпуснете полета. На нас ни отне 1 час, защото прехвърлянето включваше и превоз на автобус между терминалите.

Хванахме полета за Делхи. Нощен.

Препоръчително при дългите полети да гледате при купуване на билетите да е нощен полет. Само веднъж ми се е случвало да летим дневен, спомням си беше за Хонконг и не мигнахме 15 ч, в резултат на което бяхме смачкани и изцедени, когато пристигнахме там и беше рано сутринта. Така губите цял ден, защото имате нужда от възстановяване на силите. Това като съвет.
Преспахме няколко часа и сутринта в 7 часа бяхме в

Делхи

Слязохме, взехме багажа и се запътихме към изхода, където трябваше да ни чака нашият шофьор. Предварително го бях наела за обиколката из страната. Фирмата която използвах за наемане на шофьор и кола е: carrentaldelhi
Абсолютно гарантирам за професионализма и услугите им. Шефът се казва Боби Тхакур. Невероятно любезна персона. Бях намерила препоръки във форумите за пътувания. Писах му, казах какъв е маршрута ни и колко дни. Извършихме ритуала по пазаренето и стигнахме до консенсус – 33€ на ден, което включва: бензин, пътни такси и такси за преминаване от една провинция в друга, шофьор, неговите разходи, (шофьорът е 24h на разположение).

Летището е доста малко и схлупено,

изобщо няма вид и големина на летище на столица. Излязохме от летището и ни посрещна онзи топъл и влажен въздух, наситен с непознат за нас индийски аромат, тежък и лепкав, който и сега усещам, когато си мисля за Индия. Заоглеждахме се за посрещач с нашите имена. (1 седмица преди полета бях говорила с Боби Тхакур и потвърдила всичко. Предварително не трябва да плащате нищо. Уговорката беше – когато пристигнем да дадем половината от сумата и в края на обиколката другата.)

Зачакахме, но никoй не идваше да ни вземе. Върнахме се, излязохме от другата страна-пак няма наши имена. Имаше много посрещачи с надписани имена на плакати..Това продължи около 15 мин., при което, ние свикнали на точност, живеещи в нормално функционираща държава се постреснахме. Най-вече аз. Защото цялото ни пътешествие зависеше от тази кола и шофьор. Не исках и да си помисля, че тепърва трябва да търсим други, нови преговори и да загубим най-малко 1 ден! Докато Габи (съпругът ми) изпуши 2 цигари и гледам към нас се приближава усмихнат индиец, на средна възраст. Изглеждаше около 50, но се оказа че е на 40 (впоследствие го научих). Разгъна лист с моето име и аз казах: Да, ние сме.. Попитах го какво е станало, защо се е забавил и той ми отговори, че понеже самолетът закъснял (30мин.) решил да закуси!!!

Английският му беше труден, но определено щяхме да се разбираме. Понеже моят е лош и разбирам само зле говорещи, като мен :)))) Всъщност до края на пътуването аз превеждах на Габи (който има перфектен английски), защото стигах логично до това, което иска да ни каже шофьора. Казваше се мистър Синг. Той се движеше бавно пред нас с цялото спокойствие, което е присъщо за тези хора. Аз винаги прибързана и нетърпелива, почти го надминах и му дадох знак да побързаме. Междувременно ни нападнаха от всякъде носачи, които искаха да ни носят багажа, срещу бакшиш. Ако не искате тази услуга, трябва да сте доста напористи и твърдо да казвате не. И да не си оставяте и за миг багажа, защото те го грабват и тръгват пред вас. Всички тези тънкости ги знаех предварително.

Всъщност за Индия най-много съм чела. Организацията ми отне почти 6 месеца и то не толкова по самото пътуване, колкото изчитането на тонове информация по форумите за всякакви трикове, маниери и начини да преминаваме на дадено място… Мистър Синг ни каза, че ще отидем първо в офиса на Боби (шефа му), за да уточним подробностите и после в хотела. Така и стана. Качихме се в колата: Тата, типична индийска кола, приличаща на Волга, доста широка и удобна и навлязохме в града.

Първи впечатления: магистрала водеща към града, 2 платна.

Колите се движат от двете страни, не само коли. Всички видове превозни средства, които можете да си представите! Защото има такива, които аз за пръв път виждах и не знаех какво са. Но за това по нататък. Стори ми се горе долу нормално, малко напомняше на Кайро и хаоса му, но шосе, няма дупки и движението беше учудващо добре за това, което очаквах.
Когато

влязохме в града

нещата се промениха. Стигнахме до сградите с офисите. Паркирахме и слязохме. Сега да ви обясня какво представлява сграда с офиси. Това е нещо подобно на външен паркинг, на много етажа, полуразрушен, имаше вид, като след атентат. Добре, че съм луд фен на предаването Аmazing race, че иначе щях да се шокирам доста. Всичко, което виждах сега, го бях гледала, когато състезанието минаваше през Индия. Но за човек, нямащ представа, това би било плашещо, защото най-малкото, което би помислил при вида на тази сграда е, че го водят да го оберат или нещо от този род.

Тръгнахме по стълбите, които бяха от цимент, няма мозайка или плочки, всичко ожулено, изронено, мръсно,тавана прихлупен. Качихме се на третия етаж и започнахме да правим кръг, за да стигнем до офиса. Навсякъде имаше хора – седящи, клечащи (най-често срещания начин по който ще ги видите) и всички ни гледаха с любопитство без да се смущават, че буквално ни зяпат. С времето свикнахме с тези погледи, но в началото ни беше доста странно. Всички “офиси” бяха малки, с климатиче и стъклена витрина. Стигнахме до търсения от нас офис. Мистър Синг ни покани да влезем. Почукахме и влязохме. Така наречения офис беше едно клаустрофобично помещение, което мисля, че нямаше  повече  от 1,5 кв.м. Това беше по-малко и от китайски дом в Хонконг. Боби стана, посрещна ни усмихнат, лъчезарен и ни покани да седнем. Веднага извадиха безалкохолни напитки, вода да ни почерпят. В това стайче едва се бяхме събрали тримата и то седящи. Ако някой трябваше да стане, другите също, за да се разминем.

Английският му беше перфектен. Оставих Габи да говори. След размяна на обичайните любезности, за пътуването и т.н., платихме половината от сумата в евро. Не държеше на тяхна валута. Даде ни разписка, телефона си и ни обясни, че шофьора ще бъде 24 часа с нас, което ние не знаехме до този момент. Каза ни да не се притесняваме, че той ще спи в колата пред хотелите ни. Обясни ни, че шофьорите получават пари за хотел, но те предпочитат да си ги спестят и спят в колите си през цялото време на обиколките. Каза ни също, че е прието в случай, че сме доволни от него да му даваме бакшиш 2 – 3 евро на ден. Но това само, ако искаме./аз бях чела за това и знаех, че е по желание/ Побъбрихме за всичко – за обиколката, за времето, за препоръки. Той ни каза да се съобразяваме със съветите на мистър Синг за всяко нещо. Предупреди ни подробно за всичко, което може да ни се случи и макар аз да бях чела и го знаех./ а още повече ние сме пътешественици от много години и сме се сблъсквали с какво ли не/ Това определено беше един плюс за мистър Боби, че ни представи нещата в истинската им светлина. След около час си тръгнахме.
Озовахме се в

новата част на Делхи,

където беше хотелът ни. Всички хотели по времe на това пътуване се водеха 3 звезди. Бях чела много за мизерията в Индия и реших да не спим в бекпекъри и guest houses, както обикновено практикуваме, защото отзивите бяха лоши. Исках да се предпазим поне от нежелани заболявания.
Пристигаме на адреса на хотела, слизаме и гледаме –

хотелът полуразрушен

Издънени прозорци, строителни работници носят тухли, греди, кипи ожесточен ремонт. Влизаме питаме на рецепцията (рецепция силно казано), защото входът и рецепцията са едно. В антрето е сложено малко бюро и там седи момиче. До вратата има малко канапе и на него седят две млади индийски момчета, които любопитно ни зяпаха, особено мен без да отместват очи. Трябва да ви кажа, че за несвикналите това гледане е доста дискомфортно. Не знаеш защо го правят и макар, че аз бях облечена още с дрехите от пътуването /дънки и тениска/ и нямаше с какво да привличам вниманието им, очите им явно ме изпиваха… Дадох си сметка още в началото и беше така до края на пътуването.

В арабска страна не бяха ме зяпали така.

Но в последствие разбрах, че е естественото им държание, когато видят бяла жена. Дадохме си резервата и момичето, без да казва нищо, започна да звъни по телефона и да уговаря нещо. След като свърши ни накара да платим, даде ни фактура и каза на шофьора да ни закара в друг хотел. Никой не ни беше известил, че запазеният хотел е в ремонт. Явно нямаха такава практика. Излязохме на улицата и тръгнахме за другият хотел.

Сега набързо да опиша какво представлява

Ново Делхи

Представете си огромна строителна площадка с много блокове в строеж. Ниски, не повече от 3 – 4 етажа. Улицата няма асфалт или е разбит, сградите порутени. Стъпваш и гледаш в краката си да не паднеш, защото навсякъде са разхвърляни строителни материали и отпадъци.

Мръсотията по улиците

е невероятна. Тонове боклук изсипан и разпилян. На всяка крачка превозни средства: рикши,коли. Мотори, велосипеди… А шумът е неописуем, за да се чуете трябва да си крещите в буквален смисъл, защото постоянно пищят клаксони отвсякъде. Направо оглушаваш. Цялото обкръжение е еднакво. Аз смея да твърдя, че съм пътешественик и се оправям навсякъде с карта и без нея, но тук всичко беше толкова еднакво и неразличимо. Надписи – големи и крещящи, ожулени сгради, приличащи си като две капки вода. Попивах този нов свят с очи и внимавах да не се загубим, следвайки шофьора, защото той паркира на по отдалечено място.

Всичко това беше шокиращо.

Не бях попадала на такова място досега. Имаше едно сравнение за нещо разбито и разкопано „като в Бейрут“, но като гледах наскоро снимки от там, повярвайте ми Бейрут си е европейски град. Тук, все едно беше паднала водородна бомба!

Стигнахме до хотела

Същият на вид в триетажна сграда. Влязохме и мистър Синг им каза, че ни пращат от другия хотел. Картината беше същата. Безделно седящи на дивана любопитно следящи ме с очи млади индийци. Регистрирахме се и се качихме в стаята. Казахме на мистър Синг, че вземаме душ и слизаме.

Стаята ни беше на втория етаж. Отключихме и влязохме. Стая 10 кв. м – баня, чисти чаршафи, работещ душ, без прозорец, климатика функциониращ. Първото нещо, което трябва да направите на такова място е да проверите дали работи климатика. Особено в Индия. Повярвайте, там без климатик не може да се издържи. Може да колабираш за 15 мин. което и ни се случи, слава Богу последния ден, но ще разкажа за това по- нататък. Веднъж в Китай ни се случи да забравим да проверим работи ли климатика и когато се прибрахме, се оказа че е повреден, а вече нямаше свободни стаи да ни преместят. Издържахме една нощ, но оттогава си имам обица на ухото и не допускам подобен пропуск. Взехме душ, сложихме къси панталони и излязохме.

Затваряме вратата и гледам – по нея пълзят 2 огромни хлебарки. Но като казвам огромни, имам предвид гиганти!! Не преувеличавам… не се стряскам изобщо, мен малко неща могат да ме изплашат при пътуване, а и когато си подготвен психически, нещата се понасят доста по- лесно.

Обръщаме се и поглеждаме на етажа, на който сме, направили един вид кухня. И дават закуска за гостите на хотела. Закуската беше един огромен варел с ориз и с черпак разсипваха на всички в някакви съдове със съмнителна чистота. До ден днешен, след всичко което видяха очите ми в Индия се чудя, как успяхме да излезем от тази страна без нито една болест! Просто не проумявам как е възможно да няма задължителни ваксини!

Слязохме и се качихме при мистър Синг. Наричам го така – защото така беше прието: той ни казваше – мистър Гаврилов, а към мен се обръщаше с „мем“. Както по времето, когато са били английска колония. Да ви кажа честно, до този момент бях все сеньора, но това „мем“ ми звучеше като обръщение към дама със синя кръв и ми харесваше, определено:)))) Много изискано беше!! Хахахахаха
Казах му какъв беше планът и какво трябваше да видим и го оставих той да реши подредбата на местата, които трябваше да видим.

Сега малко история: Делхи

е третият по големина град в Индия. Той е основният град в Северна Индия. Делхи е разделен на две части, Ню Делхи и стария Делхи. Основната част от столичния град попада в Ню Делхи. Градът е добре планиран, с широки улици и колониални сгради. Те са построени, когато е бил столица на империята преместена тук през 1911 година. Парламентът, Индия гейт , президентския дворец, стария форт, хумаюн гробница, Qutub минар, зоологическата градина са някои важни места в Ню Делхи.

Старият Делхи

е столица на възраст между 17 и 19 века.

В стария Делхи има паметници, свързани с арабската история: джамии, Червеният форт и Яма Масджид – най-голямата джамия в Индия и базари на стария град.

Делхи е смесица от различни култури, религии и традиции.

Тук Дурга Пуя се празнува със страст. Това всъщност беше и нашия план за гледане. Първо отидохме в джамията. Пътуването до там  ни отне повече от 1 h. Аз исках да слезем и да ходим пеша, защото движението беше ужасно, но мистър Синг ми каза: ” Мем, седете си отзад!” хахаха и аз си затраях. Все пак Боби ни беше предупредил да го слушаме. Трябваше да се въоръжа с търпение, което повярвайте ми не е моята силна страна!

Движението беше нещо ненормално.

Пред колата ни бяха кръстосани във всякакви посоки различни неща, каруци, рикши. Никoй не спазваше правила, всеки правеше каквото и както си иска и задръстването беше невероятно. Но имайте в предвид, че не говоря за коли подредени една след друга, а за превозни средства, движещи се в различни посоки, просто идея нямате, кой какво се опитва да направи и накъде отива. Това не се описва с думи, това трябва да го види човек.
В много страни съм била,

знам какво е техния подреден хаос, но тук идея нямах какво става

Освен превозните средства, имаше хора, крави, деца, просещи по улиците…някаква пълна улица..Седях там втрещена и не проумявах как не сме прегазили още някои!

Стигнахме до джамията

и слязохме. Вход около 0,50 €. Всички входове са много евтини в Индия. Повече от 1-2 € не съм срещала. Единствено Тадж Махал беше скъп, но освен входовете, трябва да платиш носенето на камера за снимки, видео, за което ни искаха 3-5€. И това не е държавна такса, а самите работници на входовете си изкарват допълнително. Аз си нося чанта и слагам всичко вътре и когато не го видят не плащам, но ми се е случвало да влизат с нас и да вървят зад нас, за бакшиш. В тази джамия беше така. Индиецът ни даде задължителното за мен наметало, черно, което не знам как успях да си наложа да облека, защото със сигурност не беше прано от Втората световна война! И не че съм гнуслива, както казах малко неща могат да ми развалят удоволствието при пътуване, но просто там се страхувах да не пипна някоя неизвестна зараза и да не мога да разгледам страната!
Абсолютно нетрадиционна, джамията беше в червен оттенък, съвсем различна и невероятно красива. Въобще всичко в Индия те грабва със цветове, пъстрота и местата просто греят от това! Индиецът от вратата ходеше по петите ни, което лично мен ме влудява. Дадох му бакшиш, за да ни остави, но той още по-ожесточено ни заобяснява. Аз в такива ситуации, направо откачам. Искам когато вляза някъде, да няма хора, гид, да не ме притесняват и да мога да се отдам на даденото място и да го погълна. Но тук този беше толкова напорист, че леко ме извади от равновесие (не че ми трябва много де, кръвта ми е доста гореща и кипвам лесно за дреболии. Характер, какво да правя??). Та се наложи да го отрежа, за да ни остави.
Сега малко за

джамията Яма Масджид

Също така се нарича “петък джамия” и е една от най-големите джамии в Индия. Тя е основният център за поклонение на мюсюлманите в Делхи. Разположена срещу Червената крепост, джамията е построена от император Шах Джахан Ярък между 1644 и 1658. Сградата заема обща площ от 1200 квадратни метра. Говори се, че повече от 500 занаятчии са създали нейната конструкция, но основната е  създадена от архитект Ощад Халил.
Джамията съдържа някои части от мощите на пророка Мохамед:  косъм, сандал и отпечатък от крака му*
След джамията разгледахме тези неща, в тази последователност:

Червеният форт (Червената крепост) в Делхи

и е край река Чмуна (сега реката се е променила) е неправилен осмоъгълник, заобиколен от стена на около 2,4 км и е изградена от червен пясъчник, откъдето идва и името и. Шах Джахан, ярък император, премества столицата от Агра до Делхи и крепостта е завършена през 1648 г Крепостта разполага с два главни входа – Делхи гейт и порта на Лахор, който се намира срещу известния пазар наречен Чандни Чоук.

Индия гейт

Това е триумфална арка – паметник. Проектиран от Лутyенс. Тази структура е 42 метра висок паметник на загиналите в Първата световна война и войните в Афганистан през 1919 година. Това е един вечен огън, наричан  Amar Jawan Jyoti в чест на незнайния воин. Това е колониален паметник построен през 1921 г.

Къщата – парламент

Сансад Бхаван

е кръгла сграда, проектирана от английския архитект Херберт Бейкър през 1912 година. Покривът се основава на 257 кръгли колони гранит.

Храм Бирла или храмът на Лахми

Лахиминараян храмът е построен в чест на Лахми, богинята на съдбата и съпруга на Вишну. Този храм е построен през 1622 и реновиран през 1973 г., от 1938 г. семейството Бирла е отговорен за неговото опазване, от там можете да приемат това друго име.

Хамаюн

Тази гробница, построена през 1562 от съпругата на император Хумаюн, който е вторият ярък император. Строителството продължило осем години. Бегай Бегум, съпруга на императора е погребана тук. Това е единствената структура, която е в центъра на добре планирана градина. Комбинация от бял мрамор и пясъчници. Като цяло, тя се счита за прототип на известния Тадж Махал в Агра.

Сикхите храм

в Гурдвара, Нана сахиб е храм на вярата сикхи и е построен в областта на Чандни Чоук, стария Делхи в мястото, където е гуру на сикхите. Тегх Бахадур бил обезглавен по заповед на император Аурангзеб Ярък през 1675 след отказ да приемe исляма.

Храм Лотус

Красив храм на един от най-малките независими религии, бахайската вяра.
И накрая като черешката на тортата, моето любимо място в един град-пазарът, където най-силно усещаш многообразието, смесицата на хора, религия, бит и ставаш част от тях.

Чандни Чоук

Това е стар, оживен пазар в стария Делхи. Мястото е с историческо значение и фокусира тук важните религиозни паметници и храмове, където има истинска културна хармония. На този пазар можеш да намериш индийски сладкиши и традиционни храни, коприна, дрехи, обувки, кожени изделия, занаяти, всичко.

Късно вечерта се прибрахме изтощени в хотела. На другия ден ни чакаше път по нашата обиколка и пътуване към Джайпур. Станахме рано, както винаги при пътувания и преди да напуснем града се отправихме към последната забележителност, която предният ден не можахме да видим, поради липса на време –

Кутуб Минар

Кулата на минарето е висока 72,5 метра. Тухлената структура е най-високата в света и най-старият ислямски паметник в Индия и е включена в списъка за световно наследство.

Тази страхотна структура, която е в южната част на столицата е била построена от мюсюлманите кинг, Кутуб-уд-дин Аибак през 1199 г. Лично за мен беше нещо наистина красиво, пак в червени тонове. Изящни постройки и грациозност… Бяхме сами вътре, беше още много рано, обикаляхме и се наслаждавахме на прелестите на това място.

На излизане от града

минахме през мюсюлманската зона,

където беше най-голямата беднотия, която сам виждала. По думите на мистър Синг, който не спираше да ни обяснява всичко, разбрах че и тук мюсюлманите не са много обичани. Той ни разказа, че те са тези, които са просяци, които осакатяват децата си (отрязват им ръка или изваждат око и го пращат на улицата да просят). Всъщност имаше в предвид мафията, която взема такива бездомни деца и ги използва по този начин.

Тук ще отворя една скоба, за

да разкажа личното си изживяване в тези първи дни в Индия

Смея да твърдя, че много неща съм виждала по пътешествията ни, но тук не само бях шокирана, душата ми беше смазана!! Аз съм много сладкодумна, говоря повече отколкото е необходимо, като всички жени, но тези първи дни и всичко, което виждах ме шокираха и аз просто замлъкнах… В продължение на 3 дни, само гледах, седяща отзад в колата и сълзите ми се стичаха по лицето, без да мога да спра тази мъка, която раздираше сърцето ми. По целия път, след излизането от Делхи, видях най-ужасните картини. Картини, които не бях виждала в живота си.

Например: спирахме на светофар и докато чакахме да светне зелено, за колата се залепваха десетки дечица, носейки братчетата си(бебета), залепваха лица за прозорците, слагаха ръчички и с черните си влажни очи молеха за милостиня… Беше нещо, което човек просто не може да си представи!!! Боси, полуоблечени, с голи бебета в ръце и с големи черни очи!!! Това е най-жестокият спомен, който е останал в главата ми от Индия. Ние спирахме сутрин, купувахме плодове и храни и раздавахме на тези бедни, нещастни дечица. Знаехме за мафията, която ги принуждава и после им взема парите, а и мистър Синг каза: Но мъни! (не,пари).

Друга картина: на средата на двупосочно шосе, на бордюра, който разделя двете платна виждаш семейство, което спи там със всичките си оскъдни вещи. Децата се пробуждат, стават сънливо и отиват в съседната локва, която е на самото платно и започват да си мият очите!!! Майката вади от някакви парцали по купичка и слага малко ориз и те закусват. Прането им простряно на самата улица и по черно от дрехите на вдовица(от страшния трафик и пепел, който се вдига наоколо)

Убийствена, смачкваща, душата ти гледка!!!

Не можех да понеса тази картина. Мълчах като няма, гледах и не спирах да плача. Нещо вътре в мен се беше разкъсало завинаги, на фона на тази безумна мъка, която никoй не може да си представи, преди да я е видял. Габи също мълчеше, не коментирахме нищо. Бяхме потънали всеки в неговите си мисли…За живота, за смисъла му, за приоритетите, за това какво е нещастие, за това, как до преди да стъпим тук ние сме мислили, че имаме проблеми (дребните трудности в живота на всеки човек: как да се справя, как да постигна повече, как да си платя ипотеките…) Тук разбрах едно нещо: че съм толкова щастлива, неизмерно  щастлива!!! И че никога не съм си дала сметка за това до сега! Само фактът, че бях родена и израсла на друго място  беше достатъчен…

Не можех да понеса тази мизерия, тази трагедия, която ме заобикаляше…

В тази година, в този момент, в тази държава проумях, колко безсмислено е всичко материално в живота на човек, че всичко е преходно, че вещите са нестойностни, че само стъпвайки в тази земя, човек може да си даде равносметка за това, какво притежава и колко щастлив е той!
Обикновеното търсене на щастието при всяка персона е цял живот, защото винаги не сме доволни, винаги нещо ни липсва винаги мислим, че сме нещастни! Но ще ви каза: Грешим!! Колко много съм грешала и аз!! Трябваха ми толкова години, за да го осъзная и

Индия беше моето просветление!

След нея, след това което изживя сърцето ми там, никога не съм искала нищо. Погледнах на живота си от друг ъгъл и все още продължавам да гледам така!! Много е трудно човек да осъзнае това, мнoго. И сега, убедена съм когато четете тези мои думи, много от вас ще ги чуят и забравят след ден след два, но изживял ли си нещо с такава сила, както беше Индия за мен,то тогава ти се променяш!

За мен Индия стана най голямата ми любов!

Тя е като първата младежка любов, която се помни вечно! Толкова години след това, минах през толкова места по света. В много остана част от душата ми, като Филипините и Бали, например, но  сърцето ми остана в Индия..Аз се завърнах, но то не!

Всъщност, никой не си тръгва от Индия завинаги. Казвайки това, зная че бих искала някога, в някои неопределен момент от време и пространство да се завърна там, но просто не съм готова…Не бях готова, когато стъпих на тази земя, без да го разбирам. А сега съм убедена, че не мога да понеса тази гледка втори път… Поне не на този етап от живота си… Преди да отида съм чувала много съвети: остави Индия за накрая… не разбирах защо… Сега съм наясно, защото видял ли си Индия, нищо друго не може по такъв начин да ти въздейства.

Пътят ни минаваше през мюсюлманската зона, която както казах беше най- бедна.

Тук видях какви ли не картини. Например гледаш на улицата изкарано колело и на него сложен един апарат, наподобяващ телефон и една жица незнайно къде води и изчезва по пътя. И виждаш голям плакат: Поща! Това бяха места, където можеш да се обадиш по телефона. Къщите им бяха едни малки стаички, няма бани, тоалетни, няма прозорци, кал наоколо, с отворени врати и вътре дървен миндер и на него лежащ индиец или най-често клечащ.

Друга картина: един индиец прави нещо (примерно лепи гума) и има 30 около него, клечащи и наблюдаващи го. По пътя срещахме

всевъзможни видове транспорт,

но най-интересното беше: „дюгал“. Мистър Синг така го наричаше, не зная правилното име ли е на това изобретение, понеже той го произнасяше зле. Та да обясня какво е това: от водна помпа се прави мотор и този мотор е прикрепен към колела, отворен е, няма капак, няма нищо, което да го закрива. И това съоръжение влачи да речем ремарке и се ползва за превоз. Нещо наистина интересно.

Освен него, можеш да видиш колело с прикрепени по някакъв магически начин 50 пластмасови бидончета!  изобщо не преувеличавам!! или колело със слама, количество, което може  да напълни ремарке в България!!! Не можех да повярвам на очите си, как е възможно хем да закрепиш това, хем да караш колелото. Движението беше доста трудно, меко казано. Двата бели косъма, които още имам, са ми от това пътешествие. Постоянно срещу нас се движеха коли и всеки момент имаш чувството, че ще се ударим. Мистър Синг беше просто цар на волана. Пред него, Алонсо нищо не струва! ха ха:)))

Или виждаш автобус, някакъв, древен от зората на автомобилната промишленост и в него пълно със хора, едните висят като гроздове на вратата, незнайно как крепейки се, защото телата им буквално висят навън, други пък са на тавана на автобуса и са мнoгoооо. Незная точно колко, но натъпкани един до друг.

През всички малки села които се движехме

по пътя за Джайпур

 спирахме, слизахме разглеждахме. Пазарите им бяха нещо невиждано. Всичкото месо, както в повечето бедни държави, изкарано навън, накацано от мухи и почти не виждаш месото. Горещината жестока! Магазин за хранителни продукти не видях, освен пазара за месо и зеленчуци и малки дървени дъсчици пред къщите, където се продават безалкохолни, вода, чипс…

Колкото повече се отдалечавахме от Делхи, толкова по-бедно и мизерно ставаше.

Най -зле беше в зоните, където хората се занимаваха със земеделие. По пътя

хиляди крави, толкова хърбави,

че се чудиш как са живи все още. Необезпокоявани. Понякога спирахме за да изчакаме някоя, защото знаете в Индия-кравата е свещено животно и се оставя на свобода. Гледката беше просто неописуема, след всеки метър ставаше все по-бедно, по-мизерно, миризмата е жестока, тонове отпадъци разхвърляни по средата на селата им, където играят децата, боси и голи тичайки след скъсана топка.
Понеже

всички тези райони нямат тоалетни,

няма течаща вода ток, навсякъде виждаш хора излезли и вършат нуждите си на самата улица! Мъжете леко загърбени до някои къща, а жените!! е това беше гледка, която няма да забравя никога.

В едно от селцата по пътя, слизаме и до нас спира автобус със индиийци, от който слизат няколко мъже и 4 – 5 жени. Мъжете се обръщат с гръб към нас и уринират (ние седим буквално на 2 м), а жените, както са със саритата, повдигат ги леко, клякат и пишкат с такава натуралност, която в живота си не бях виждала!!! И това е по средата на селото, има хиляди хора и ние гледаме втрещени.. Стават, пускат сарито и се качват в автобуса. Предполагам, че изобщо не носят бельо!!! Въобще такива първични картини, с такава естественост, че ти просто оставаш омаян от това тяхно държание и начин на живот…
Пристигнахме в

Джайпур

късно вечерта.

Джайпур е на 260 километра от Делхи и 240 км от Агра и трите града формират “златен триъгълник “на туризма. Той е оживен град и бизнес център с всички капани на големия град, но все още с исторически чар, който винаги носи изненади и незабравими преживявания. Старият Джайпур, боядисан в розово, може да изпълни всеки посетител с възхищение.
Впечатляващите древни крепости Нахаргарх, Амер, и Моти Ягарх Дунгри напомнят отминалата епоха изпълнена с романтика.

Хотелът ни тук беше древен замък, черен мрамор, старинни мебели. Някакво изящество. Всъщност

в Джайпур спахме в едно от най-хубавите места, където сме спали по света

Преплитането на историята и лукса беше истинско удоволствие. Бяхме смъртно изморени и направо си легнахме, защото ни очакваха натоварени дни. На другия ден рано сутринта бяхме на крака и започна нашата обиколка, която за тези дни включваше:

Хауа Махал

е построена през 1799 г. от махараджа Савай Пратап Сингх, най-разпознаваемият паметник на Джайпу

/Поглед.инфо/ Държавната фирма "Информационно обслужване" /ИО/ назначавала на граждански договори по места възрастни роднини на служители за оператори за въвеждане на данните от изборите в компютърната система. За това алармира пред "Труд" гражданин.

/Поглед.инфо/ Компанията за социологически и маркетингови проучвания Gallup International публикува индекса си, който класира 135 държави според добруването на жителите им, пише Live Science.

„Заплахите срещу Цветан Василев не са от вчера и от днес. Той ги е заявил и пред прокуратурата и главния прокурор”, каза пред Нова...

Според мен предизборните коалиции трябва да бъдат забранени. Следизборните са нещо друго. При тях се знае кой колко депутати има и започват сметките за мнозинство и правителство. Никога не е излишно да има стабилен парламент и работещо правителство. Защото какъвто и вой да се надига в медиите, с каквито зурни и тъпани да се шуми по улиците, в една държава има купища ежедневна работа, която трябва да се върши.

Предизборните коалиции трябва да бъдат забранени, защото са нелогични и уронват нравите. Една партия се създава около някакъв мироглед, който поражда някаква идеология. Избирателите, които видят своя мироглед и своята идеология в мирогледа и идеологията на партията, гласуват за нея с надеждата тя да спечели изборите. Затова партиите трябва да се явяват сами: ако ги изберат – изберат; ако не ги изберат – следващия път. Това е логиката. Що се отнася до нравите, те се уронват тогава, когато избирателят заподозре партията си, че е готова на всякакви шашми, унижения и пазарлъци, само и само да влезе в парламента, пък после „каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“. Макар че в конкретния случай да се говори за чест, граничи със сюрреализъм, при който мюсюлмани се борят за християндемократически ценности, подкрепяни от корумпирани екотерористи и пръскащи пестициди земеделци, които с пот по космати гърди сеят и жънат ГМО.

Предизборната коалиция прилича на смотан жених, който прави предложение. Изправя се пред момата в гордите си метър и петдесет и я пита:

- Шъ мъ земеш ли?

- Ама, погледни се на какво приличаш! Чеп за зеле не става от теб! Нито заплата ще ми носиш, нито крушките и бушоните ще сменяш, нито радост ще ми предизвикваш в спалнята!

- Не е вярно! – ще се докачи пършивият жених. – Мога да правя всичко това, макар че досега не съм го правил. Ти само ми гласувай доверието си!

Момата обаче не е вчерашна – и други такива изтърсаци са я лъгали. Ще напъди жениха и той ще си иде. Но на другия ден ще се върне с още двама като него – от утрепани по-утрепани.

- Направихме коалиция! – гордо ще се похвали мизерният жених. – Стойчо ще ти носи заплата, Благой ще сменя крушките и бушоните. Аз пък ще ти предизвиквам радост и наслада в спалнята!

Да, такава коалиция изглежда донякъде смислена. Ако се съберат три партии с различни, но допълващи се програми – защо не. Едната ще е добра в икономиката, другата в социалната политика, а третата, да речем, в екологията. Но на практика се получава нещо съвсем различно. Ако съберете всички партии в един читалищен салони и ги попитате:

- Ще увеличите ли пенсиите?

- Даааааааааааааа! – ще изреват те в един глас.

- Ще намалите ли данъците?

- Даааааааааааааа!

- Ще се грижите ли за бизнеса?

- Даааааааааааааа!

- А за работниците ще се грижите ли?

- Даааааааааааааа!

- Ще разкриете ли нови работни места?

- Даааааааааааааа!

- Ще спрете ли корупцията и контрабандата?

- Даааааааааааааа!

- Ще реформирате ли образованието и здравеопазването?

- Даааааааааааааа!

И така нататък, и така нататък. Всички ще кажат едно и също, защото са решили, че знаят какво искате да чуете. Единствената разлика между партиите ще е тая, че на някоя от тях лидерът ще е по-нахален и вместо пет хиляди лева средна заплата ще обещае десет хиляди.

Ако пренесем това наблюдение върху притчата с гърчавия жених и невестата, ще получим следното:

- Ние сме коалиция! – гордо ще се изпъчи женихът, след като другите двама убитаци са го избрали за свой лидер. – За заплата не знам, а и бушоните можеш да си сменяш сама, но пък и тримата ще пием бира пред телевизора и ще те уважаваме в леглото!

Всъщност не съм прав, защото коалицията на годежарите ще обещае да носи заплата и да сменя крушки, а ще седне пред телевизора чак след изборите (сватбата). Тогава невестата може да излезе на улицата и да протестира под прозореца на семейното гнездо колкото си ще.

Ето този модел на предизборна коалиция е много по-адекватен къмто действителността ни, колкото и тази действителност да се опитва да приеме какви ли не причудливи форми, за да ни се представи за нещо друго. Няма истински вододели като монархия-република, социализъм-демокрация, национализация-приватизация и т.н. Няма, защото никой не се интересува от това, а щом никой не се интересува, никой не го предлага. Истински избор няма. В момента има отбори от професионални политици, които се състезават за възможността в една или друга степен да се разпореждат с държавния бюджет. И тези отбори са разпределени в лиги с трансфери, сливания и разцепвания. Вярно, има „Левски“ и ЦСКА и винаги ще има под някаква форма, за да не изчезне тръпката у публиката, но това не променя общата картина. Всичко се прави в името на шампионата и купата. Човек вече гласува, не защото вярва или не вярва в демокрацията, а защото иска да го назначат за шеф на пощата. Като дойдат другите, сигурно ще го уволнят, но като се върната „нашите“, ще го назначат отново. Така на поста шеф на пощата вечно ще се редуват човекът на „Левски“ и човекът на ЦСКА, но никога няма да го заеме човекът, който наистина става за шеф на пощата.

Какво е общото между шефа на пощата и предизборната коалиция ли? Нищо. Единствено може би опасението, че някой ден можем да осъмнем с трима или петима шефове на единствената ни поща, за да са удовлетворени интересите на всички коалиционни партньори. Ще се събудим с петима шефове на пощата и с един пощальон. Този единствен пощальон съм аз, вие, тези, които четат, онези, които пишат и всички, които вярват, че все пак някаква работа трябва да се върши, по възможност с малка доза почтеност и не толкова егоизъм. Един пощальон крачи, превит под тежката си чанта, и си мисли, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Имен ден празнуват всички, които носят името Вяра, Любов, Надежда, София (означава - мъдрост), Верадин, Верин, Драган, Драго (мил, обичан),...

Поради профилактика и неотложни ремонтни дейности на съоръженията за доставка на електроенергия, днес - 17 септември - сряда, без...

Ислямистите от „Ислямска държава” планират покушение срещу живота на папа франциск. Това предупреди иракски дипломат само дни преди...

От края на миналата година до края на пролетта на тази година се бях вманиачила на тема патешко конфи. Спомням си, че първия път, когато реших да приготвям патешки бутчета конфи беше преди три-четири години, а презентацията им мина с гъсто ароматизирано с розмарин сладко от пресни череши и карамелизиран лук и цялата тази симфония поднесена върху препечен бял хляб. Сервирах ги (до колкото мога да помня вече) на последното грандиозно парти, което организирах за рождения си ден. Приготовленията на готовото патешкото месо с останалите съставки бяха с помощта на Цеци и признавам, бях оставила почти всичко в неговите ръце, като само му подшушнах идеята си с какво бих искала да бъде съчетано. Когато някой от гостите питаше какво е това, аз отговарях „Патешко конфи със сладко от череши, карамелизиран лук и розмарин“, а те ме гледаха премрежвайки очи и казваха „Няма значение, много е вкусно.“ Наистина тези брускети бяха много вкусни (и много малко на брой), но преди да стигнат до гостите имах малко забележки от страна на Цеци, относно приготвянето на самото конфи.

Понеже съм бях предвидлива и организирана, бях приготвила патешките бутчета конфи седмица предварително. Следвах рецепта, в която бутчетата се готвеха дълго време на котлона, а моята задача беше да следя мазнината да не завира, така че месото да не се пържи, но и да не е твърде слаба температурата на котлона, така че да станат все пак в рамките на свободния ми ден. Измежду тези регулации на температурата, явно е трябвало да удължа времето за готвене, защото Цеци, когато след седмица видя готовото месо ми каза, че му е трябва още малко време за готвене, докато само пада от кокала и се разделя на късове свободно, без излишен натиск. Взех си бележка, но както вече става ясно, новите опити започнаха доста по-късно от този случай.

Хладното време на изминалия есенно-зимен-пролетен сезон беше обагрено с какви ли не приумици за съчетаване на бавно сготвеното патешко месо. Правих опити почти през седмица, топях патешка мас, смесвах букети от провансалски подправки, ръсех с морска сол и пипер през мелничката и търпеливо зачаквах ниската температура и продължителното време за готвене да си свършат своята работа. Една част от месото изяждахме веднага, а друга оставях да замръзне в бялата мас и ползвах при необходимост, или иначе казано, когато трябваше да сготвя нещо много бързо. Така месото от бутчетата се появяваше  накъсано в топла салата от киноа и карамелизиран лук (където има карамелизиран лук, няма начин да не съм замесена в това) или бутчетата биваха затопляни на тиган докато кожата им стане тъмно кафява, хрупкава и без какъвто и да е спомен от мазнина под нея, или просто ги претоплях във фурната при картофите, които се запичаха за гарнутура и поемаха от наситената с аромати на билки, дафинов лист и чесън патешка мас. Още на първия от подновените опити смених начина на приготвяне и вместо в тенджера на котлона, започнах да готвя бутчетата в мазнината в чугунената си тенджера във фурната. Това, което беше важно да прочета и приложа е температурата, която трябва да се поддържа във фурната и разбира се времето за готвене, което този път продължаваше доста повече от първия ми опит.

Преди да започна потърсих опита на шеф Ивелина Иванова в рецептите ѝ в списание „Меню“ и така попаднах на една рецепта за патешко конфи, което се готвеше във фурната. Разбира се разгърнах и някои от най-добрите книги, от които често се консултирам и намерих същата техника в The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs. В двете рецепти съществува минимална разлика в температурата, на която се готви месото, но това е напълно нормално, предвид особеностите на всяка фурна, така че трябваше да открия златната среда за конфи в моята. Това не беше особено трудно. С Вальо се радвахме на крехко и сочно патешко месо.

Въпреки че конфи е термин и начин на приготвяне на месо предназначено за по-дълго съхранение, в днешни дни вероятно е останала само техниката, от която се получава наистина превъзходно месо, което често се консумира веднага. Всъщност, тази техника не се използва само за месо и аз много харесвам рецептата на Хестън Блументал в книгата Family Food за чесън конфи, който става мек и сладък като мармалад. Трудно е да му се устои, както е трудно да се устои и на току-що приготвени патешки бутчета конфи. Ако приготвях четири бутчета, две от тях сервирах веднага, а другите две оставях в патешката мас в хладилника, но мисълта, че там има нещо много вкусно и топящо се в устата и което е превъзходно с почти всеки продукт за гарнитура не ми даваше мира за по-дълго от седмица. Не след дълго и резервите бяха изваждани, а после започвах отначало да топя патешката мас, да смесвам букети от провансалски подправки, да ръся с морска сол….

И така докато не стана топла и уханна на зелени треви пролет. Като че ли сезонът за патешко конфи свърши. Пък и да ти кажа, да ядеш често едно и също, било то и патешко конфи може да омръзне. Но не беше само това. Беше пролет и очите, и апетитът търсеха съвсем други храни. Това се случи тогава, когато почти бях готова да направя публикация за патешките бутчета конфи (готова със снимков материал, това имам предвид). Но обратът между сезоните настъпи бързо и аз оставих потъналите в патешка мас бутчета да отлежават в хладилника чак досега. С първите есенни дъждове, хладен вятър и прошарени нападали тук-там листа от дърветата, реших, че е време да възродя съдържанието на тавата в хладилника, оставена там в края на месец май.

Без да бъде целенасочено, това беше добър опит да видя дали наистина месото може да се съхрани по-този начин. Не че трябва да бъда мнителна относно френските техники практикувани от векове, но съвсем различно е усещането, когато съм минала през личния си опит и наблюдения. Е, четири месеца по-късно, извадих тавата с патешката мас, в която се бяха сгушили четири бутчета, а за гарнитура… хм, сезонът подсказва жълта кремообразна полента и сини сливи сготвени в червено вино.

Всъщност, тази идея за полентата отлежаваше отдавна. Сега просто случих сезона, времето и настроението за настоящата рецепта. Първоначалното ми хрумване беше да отделя месото на бутчетата от кокала и да го накъсам на по-малки парчета, които да затопля при вече карамелизиран лук (нали вече се разбрахме за този лук) и да сервирам върху топлата полента. Обаче, пресните сини сливи ми влязоха в ума и предрешиха комбинацията. Това не означава, че бутчетата трябва непременно да се сервират по този начин. Класиката винаги е говорела много и в този случай казва пържени, сотирани или печени картофи. Но съчетаването на различни кухни, също може да бъде интригуващо, затова сега нека опитаме френски патешки бутчета конфи, италианска полента а ла Джейми Оливър и сини сливи в мерло а ла Йоана.

Следват трите рецепти поотделно, като наблягам на основната причина за тази публикация – патешките бутчета конфи.

Патешки бутчета конфи

Основни техники са взaимствани от menumag.bg и книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs.

Знам, че първото нещо, което ще ме попиташ е откъде да си намериш патешка мас. Ами, за съжаление такава не се продава в магазините, затова е необходимо да си я приготвим сами. За целта трябват патешки обрезки (намерих само в Метро), които се загряват в тенджера на слаб огън докато всичката мазнина се разтопи и останат пръжките. Мазнината се прецежда през тензух и е готова за употреба. В някои магазини се продават патешки фенери или горни бутчета (това всъщност са крила), в които също има доста мазнина, но от тях ще е нужно голямо количество и голямо обрязване докато се съберат около 1,4 литра разтопена мас. Аз така и не можах да преценя с точност колко пакета обрезки са нужни за събирането на това количество мазнина, защото имах малко патешка мас от една птицекланица около Ловеч и ми трябваше още малко за да събера за конфито. Първият път даже се бях заела да обрязвам крила и мисля, че бях взела три пакета от тях. Не се отдели много мазнина, но беше достатъчна за да допълня количеството, което вече имах. Знам, тази част не е приятна и дано някой производител или вносител скоро се сети, че не само в ресторантите може да се готвят конфита. В крайна сметка, това (патешката мазнина) не е продукт с кратък срок на годност, а някои дори биха го ползвали и за съвсем не готварски цели (както прочетох в някои форуми).

Добре, ако вече знаем как да си набавим патешка мас, то останалото е да си вземем патешки бутчета, малко подправки и здравото ни търпение. Не се тревожи, всичко от тук нататък е много лесно, но за да бъде ясно направих снимки от етапите на приготвяне. Готовите патешки бутчета може да се консумират веднага след като са приготвени или да се съхранят в патешката мас за няколко месеца.

За 4 патешки бутчета.

Продукти:

• 4 патешки бутчета (ако са замразени се размразяват в хладилника от предния ден)
• 2 чаени лъжици морска сол на по-едри кристали или люспи
• 1 чаена лъжица зърна черен пипер, счукани
• 2 дафинови листа, натрошени
• 1 клонче прясна мащерка
• 2-3 скилидки чесън, обелени
• около 1 литър патешка мас за готвенето и още около 400 мл ако бутчетата ще се съхраняват в мазнина за по-дълго време

В купичка се смесват солта, пиперът и натрошените дафинови листа.

Патешките бутчета се измиват и подсушават с кухненска хартия. Нареждат се в керамичен или стъклен съд с кожата надолу. Поръсват се с подправките. Съдът се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 24 часа.

На следващия ден фурната се нагрява на 150°C. Бутчетата се почистват от подправките (не се измиват, а само се изтръскват от тях) и се подсушават с кухненска хартия (много вероятно е да се отдели течност под въздействието на солта).

Бутчетата се нареждат в подходящ дълбок съд за фурна с кожата надолу. При тях се поставя клончето мащерка и чесънът. Патешката мас се разтопява и с нея се заливат бутчетата. Трябва да бъдат покрити напълно с мазнина.

Съдът с бутчетата се слага във фурната (не трябва да е покрит с капак) и се готвят час и половина. След това температурата се намаля на 140°C и бутчетата се готвят още два часа и половина или докато месото започне да се отделя от кокала, стане крехко, а мазнината от кожата почти се е стопила.

Изваждат се от фурната и се оставят да се поохладят в мазнината. Може да се консумират в този момент или да се подготвят за по-дълго съхранение.

За по-дълго съхранение, когато бутчетата и мазнината се охладят (може да са топли, но да не са горещи), бутчетата се изваждат от нея. Ако е необходимо мазнината се загрява леко и след това се прецежда през тензух, за да се отделят всякакви частици от подправките и от месото.

Подготвя се керамичен или стъклен съд, в който ще се съхранят бутчетата. Дъното му се покрива с малко от стопената мазнина и се охлажда в хладилника докато стегне. Тази стъпка е важна, защото месото не трябва да се опира в стените на съда и покрай него трябва да има само мазнина. Иначе ще се окисли и месото, което не е около мазнина ще почернее. Когато слоят мазнина стегне, върху него се подреждат бутчетата с кожата надолу.

Наредените бутчета се заливат с останалата пречистена мазнина, като трябва да бъдат напълно покрити от нея. Съдът се слага в хладилника и бутчетата могат да се съхранят там няколко месеца.

За да се приготвят след дълго съхранение, бутчетата се изваждат внимателно от мазнината, като излишната по тях се остъргва с тъпата страна на нож. Бутчетата сега могат се претоплят във фурната или на тиган, като се запържват откъм кожата. Когато се готвят в тигана ще се отдели още мас от тях. Тази мас е добре да се излее от тигана, за да не пуши и цвърчи навсякъде. Бутчетата се готвят докато кожата стане златисто-кафява и хрупкава. Друг начин за използване на месото е то да се отдели от кокала, да се накъса на парчета и да се добави към задушени ястия, топли салати или гарнитури.

Патешката мас може да се претопи, след това да се прецеди през тензух и да се използва отново.

Кремообразна полента

Рецептата е адаптирана от книгата Jamie’s Italy.

Отдавна харесвам рецептата на Джейми Оливър за полента и дори вече Даниел си хапва от нея. С патешките бутчета предпочитам кремообразния ѝ вариант, докато е гореща и ухаеща на масло и пармезан, затова тази рецепта ще бъде именно за кремообразна полента, която трябва да се сервира веднага след като се приготви. Ако искаш да приготвиш полентата стегната и подходяща за нарязване на парчета, то необходимо е да се използва 850 мл вода и когато полентата стане готова да се разстели в тава и да се остави да изстине напълно.

Ако количествата се увеличават, то времето за варене също ще се увеличи с десетина минути.

За 2 големи или 4 по-малки порции.

Продукти:

• 120 г царевичен грис за качамак
• 1 л вода
• 1/2 чаена лъжица сол
• 50 г масло, нарязано на кубчета
• 60 г прясно настърган пармезан

Водата и солта се слагат да заврат в дълбока тенджера. Когато водата заври котлонът се намаля на умерен и в нея по малко се изсипва царевичния грис като се разбърква с дървена лъжица. Вари се около 20-30 минути като се разбърква периодично. Когато започне да се сгъстява полентата започва да пръска навсякъде, затова тенджерата се покрива с капак, който се оставя леко открехнат. Когато се сгъсти достатъчно се маха от огъня и се добавят маслото и пармезанът. Разбъркват се докато се разтопят. Полентата се разсипва в чинии и се сервира веднага.

Сини сливи в мерло

Това плодово допълнение е много лесно за изпълнение и може да се приготви предварително или малко преди сервиране. Сладкият плодов и леко трапчив вкус на сготвените във червено вино сини сливи е добро предложение към солените патешки бутчета, но може да се съчетае и с други видове меса. Би могло към сливите да се добави пръчка канела, звездовиден анасон, ванилова шушулка и/или други подправки, които да отделят аромата си по време на готвене. Изборът им зависи от това с какво ще се сервират сливите. За патешкото конфи избрах натуралните аромати на сливите и мерлото, подсилени с малко захар.

За 4 порции.

Продукти:

• 6-8 сини сливи, обезкостени и нарязани на четвъртини
• 1 супена лъжица захар
• 250-300 мл мерло

Всички съставки се смесват в тенджерка и се слагат на силен огън докато захарта се разтопи и виното заври. Щом заври котлонът се намаля на умерен към силен и сливите се готвят 12-15 минути или докато по-голямата част от течността се редуцира и сгъсти.

Патешко бутче конфи върху полента и сини сливи в мерло е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана