Четвъртък, 18 Септември 2014

70 км за 7 часа. Не звучи като епично каране. То и не беше де. Поне 40% беше бутане и носене на колелото. Друг път ако има такъв културен живот - аз няма да се записвам /вероятно утре ще размисля.../.

С добро темпо тръгнах за Железница (през Бистрица по пътя) и след като стигнах до края на селото се върнах в началото на изкушаващата отбивка с табела "Черни Връх, хижа Алеко".

Викам си - к`во толкова, ще го помъча час-два, пък и не е лошо човек да се качи на Черни Връх. До отбивката и мотаенето из селото бях минал само 29 км. за някакви си час и 40 мин с добро темпо, така че сила - бол.

Първият километър нагоре се кара, аз карах до там където е отбивката за Обиколната алея (и трасето за Витоша 100), че дори и малко след това. Гледам пред мен една гора и един стръмен път нагоре, мисля си "я да взема да се върна да тествам трасето на обиколката" ама нали съм си прост, почудих се малко пък отново хванах пътя за Черни Връх.

Хайде след това бутай из гората, бутай по баира, бутай през морените и изровената пътека, гази из блатата, карай малко и така девет километра и половина за три часа докато го докарам на връх Черни Връх. Естествено там беше мъгла навсякъде, едва се вижда на 50 метра - демек, гледки никакви. Хареса ми метео станцията с голф топката отгоре. Изглежда доста футуристично.

Пуснах по чакъления път, като разбира се обърках посоката на едно място та трябваше да се връщам и хем бавно се движа (от страх да не счупя нещо по техниката), хем пак останах без ръце едва пускайки с 15-20 км/ч. Бах тия чакъли и камъняци (и студ!)...

От там хижа Алеко за малко подкрепа и фиууу надолу по пътя, за почивка и изчистване на главата.

Прочети цялата новина http://georgi.unixsol.org/diary/archive.php/2014-09-18

Свързани новини: