Той, подобно на първично обожавания и от него и до днес имитирания, вторично мразения и временно демонизирания, но отново реабилитирания и остракирания ( от вчера, 20 октомври) Бойко Борисов, също беше прогонен с камъни, но скъпоценни.

Беглецът се настани в Брюксел с камъните си след като, доказано, направи два пъти в рамките половин година най-скъпата предизборна кампания в България. Но не спи това зло под (скъпоценен) камък!

Ще рече някой: влече го запада Барека, какво му придиряте на човека!

Не му придиряме- то при него и без това е „Барек влачи, диря няма”. Но и дирите му, макар и замаскирани в западна посока, издават безпогрешно източ(е)ния му профил- виден е отвсякъде и в профил и в анфас от следното, представително за нeго, писание в BNews.

В текста всичко е вярно ( като препечатка), включително и грешките, но за някои неща се налагат пояснения…

вторник, 21 окт 2014 г. 17:44 ч.

Среща в Брюксел

Българските евродепутати единни за „Южен поток“

BNews.bg

„Българските евродепутати са единни в позицията си за строежа на „Южен поток“. Това стана ясно от срещата на представители на „България без цензура“, ГЕРБ, БСП и ВМРО ( четворна коалиция на русофили без цензура- бел. ivo.bg) в Брюксел за енергийната независимост на България с подкрепата на Европа. Домакин бе зам.-председателят на групата на ЕКР в Европарламента Николай Бареков.

Българските евродепутати са единни в позицията си за строежа на „Южен поток“.

Това стана ясно по време на среща на представители на „България без цензура“, ГЕРБ, БСП и ВМРО в Брюксел, посветена за енергийната независимост на България с подкрепата на Европа. Домакин бе зам.-председателят на групата на ЕКР в Европарламента Николай Бареков.

„Нашите позиции съвпадат по голяма част от темите, а разминаванията, където ги има, са само в нюансите“, обобщи Бареков. Срещата бе за „Южен поток“, ядрената енергетика в България, възможностите за енергийна независимост и алтернативни източници.

Всеки в своята комисия трябва да работи за интереса на България, но трябва да имаме единна позиция по основните теми, посочи Бареков, който е член на комисията по енергетика в ЕП. Той обяви, че ББЦ е за строежа на „Южен поток“, но съобразен с европейските изисквания. Същото становище изказа и Илияна Йотова от БСП, като коментира по-меката линия на ЕС за проекта и премахването на текста за анулиране на проекта. Ангел Джамбазки от ВМРО пък допълни, че трябва да се преразгледа и цената.

Владимир Уручев от ГЕРБ подчерта, че винаги е поддържал проекта, защото ще носи на България печалба в дългосрочен план и може да съживи някои части на икономиката ни. Той обаче е категоричен, че много важен е въпросът какъв газ ще тече по газопровода ( „обаче”?- какъв да е, норвежки ли да идва от Русия? –бел. ivo.bg).

„Най-после в Европа се заговори за единна европейска политика в енергетика ( откога я чака тази европейска единност нашият новороден евродепутат Бареков и тя да вземе да се случи точно сега -почти благодарение на него!-бел. ivo.bg).

Нужен е сериозен план и синхронизация на проектите от общ интерес – газовата връзка България–Гърция трябва да се синхронизира с другия проект за плаващ терминал за втечнен газ в Гърция. Трябва заедно да започнат, каза Уручев.

Бареков пък посочи, че имаме и други алтернативи, освен втечнения газ: „Можем да потърсим начини бъдещите газопроводите на юг да заработят. В Катар има газ, в Иран също.” ( сигурно е чул, че има алтернативен сценарий за южен коридор за снабдяване на Европа с газ, но дори не е в час да се позове на последните европейски уточнения по въпроса, иначе нямаше да дърпа Путин за опашката по тази тема- бел. ivo.bg).
Николай Бареков прие становището на Уруков, че България трябва да потърси пазари извън Балканите ( мистерия: купувачът България трябва да търси пазари на продавачите Катар и Иран? – бел. ivo.bg).

Българските евродепутати трябва да работят усилено в групите си в ЕП за да може България да стане част от европейското виждане и европейските решения в енергетиката, категорични бяха участниците в срещата при Бареков”.

И така, да се опитаме да обобщим хаоса ( в главата на „новия политик”):

След като обеща да стане премиер на България ( от която избяга при невъзможността да изпълни заканата си), да раздаде европейски пенсии и заплати, да вдигне икономиката и заплатите, да осигури работни места на неродените българи дори, да дари всички български деца с таблети, да върне казармата, монархията и НРБ (три в едно), Бареков всъщност се концентрира върху най-важното: да върне инвестицията на Путин.

Ама и гостите, които са пристанали на този новоизлюпен консерватор ( пада си консерва, като бай ви Ганя), си ги бива: ГЕРБ + БСП + ВМРО.

Коалицията „Южен поток” може и да не се състои в толкова от(к)ровен вид в София, но в Брюксел тя препуска като истински троянски кон на Русия в Европа.

Завършваме албанското приключение на Роси, като част от голямото ѝ пътуване из Средиземноморието. Вече посетихме Гирокастро, после бяхме в Дурес, а днес яе тръгнем в позока Черна гора, за да минем през Шкодра. Приятно четене:

Албания

част трета

Шкодер (Шкодра)

продължение на голямото пътуване

От Янинското езеро и Метеора до Лаго Маджоре и Сакро Монте ди Орта

автор: Росица Йосифова

Напускаме Албания

Шести ден от пътуването. Сутринта станах рано и отидох на брега на морето да подишам свободно и да си вкарам мислите в ред. За разлика от предишните няколко дни, сутринта беше мрачна, а цветът на морето напомняше износен и лекьосан сив шлифер.

Страхувах се да не заплющи нечовешкият дъжд, заради който на два пъти през последните месеци изпадах в дълбок потрес. Първо, оказахме се в «окото на бурята» по време на голямото белградско наводнение на 15 май, когато на косъм и магия успях да премина от околовръстното шосе на Белград на магистралата, а само на два метра от нашата кола видях да плуват под вода тирове. На 18 юни пък влязохме в софийското торнадо на връщане от Трявна и за първи път чух Емо да казва, че подобно нещо през живота си не е виждал.

Та се притеснявах аз на брега на морето, притеснявах се и си мислех как природните стихии и курортното размазване на плажа в последните дни започват подмолно да подкопават дисциплината в групата, да моделират настроенията и да променят откривателския замисъл на пътуването, за което така съвестно се бях подготвила. Осъзнавах също така, че «престолонаследникът», както се шегуваме с брат ми – моят племенник, който пътуваше с нас заедно с приятелката си, е на такава невинна и романтична възраст, на която заветните точки на пътуването – Венеция и Верона, означават буквално Венеция и Верона. Всъщност на тази възраст е почти подозрително, ако се интересуваш от въпросите «откъде» и «как» са дошли богатствата на романтичната и бляскава Венеция, защо са имали колонии и търговски депа по адриатическите земи и прочие въпроси за причини и следствия. Дебелият културно-исторически пътеводител, дето бях спретнала за това пътуване, рискуваше да си остане на дъното на раницата ми непрочетен.

Но нека преди да напуснем Дурес (Драч) да кажа все пак няколко думи за миналото на

адриатическия бряг,

по който предстоеше да пътуваме. Защото само на някакви си 20-30 километра навътре в сушатата са протичали малко по-различни събития.

От северна Албания (от река Дрин) до полуостров Истрия в Хърватия се е простирала

древната Илирия,

която след идването на римляните се наричала провинция Илириум със столица днешен Сплит. После тази провинция се разцепила на Панония и Далмация и тази стара Далмация обхващала южните (предимно крайморски) земи, включени в днешните Албания, Черна гора, Хърватия , Босна и Херцеговина и части от Сърбия. По времето на Юстиниян провинцията била присъединена към Византия. Тези факти, както и завладяването на южна Далмация и на Албания от Венецианската република в периода 1420 – 1797 година, са широко известни за пътешествениците – предлагат ги туристическите сайтове, брошурите, уикитравъл. Следи от илири, гърци, римляни и славяни могат да бъдат открити в повечето от южните адриатически градове – това казват в един глас всички, пишещи за масовия турист. Ни думичка обаче чуждият масов турист няма да чуе или да научи за присъствието на българите по тези земи. Всъщност той и от нашите пътеписи няма да научи повече – просто никога няма да ги прочете. А в политиката на местния (адриатически) маркетинг българските следи очевидно не влизат.

Денят така или иначе започна с дъжд. Гъсти капки смола от иначе красивия бор пред хотела, под който си бяхме паркирали колата, бяха оплескали предното стъкло и не помръдваха нито от дъжда, нито от течността за чистачките. Спряхме да ги почистят на една бензиностанция. За една бройка да кажа на момчето да пръсне от препарата и върху лепкавото петно на панталона ми, с което незнайно как успях да се сдобия, но реших, че ще е прекалено и си замълчах. После, поради очевидни мерки за сигурност, Емо реши, че е настъпил моментът да си купим две нови гуми. Пазари се нещо със собственика на една гумаджийница и получи две швейцарски гуми втора употреба в отлично състояние срещу добри пари. Заради мрачното време пътят изглеждаше по-труден, отколкото всъщост бе. В калните локви около новостроящо се кръстовище по трасето колата нещо поиздрънча, но подминахме, без да спираме.

Идеята беше малко преди Шкодра да направим отбивка към

селцето Shiroke

Представено беше в гидовете като фотогенично и симпатично място, откъдето да се изкефиш на Шкодренското езеро. Пътят, по който отбихме, не беше добър. Минахме през ромския (очевидно мюсюлмански или мюсюлманизиран) квартал на града, после запъплихме между дупките по шосето.

отбивката към Широка

В Широка беше пусто. Нямаше други посетители. Няколко ресторанта – на вид много уютни – предлагаха хапване. Лежерно, без натрапване.

Шкодренското езеро при село Широка

Нашите младежи решиха да не слизат от колата заради дъжда. Вече им се искаше да сме в Италия или поне някъде по на север от дъждовна Албания. На мен пък ми се искаше да увековеча това езеро – най-голямото на Балканите, и тръгнах да търся подходящо място за снимане.

Shiroka, Албания

Една недовършена сграда, стърчаща насред водата, отговаряше най-добре на скапващото ми се настроение, та затова снимах предимно нея. Не обичам недовършените къщи. Почти винаги говорят за някаква трагедия, за нещо форсмажорно.

Постоях близо да водата минутка-две. Мина ми през ума, че ако човек се зарови в историята на подобни недостроени и изоставени сгради, като нищо ще изкара един социално ангажиран с елементи на драма роман. Прогоних творческите мисли и побързах да се прибера в колата.

– До следващия път – казах на езерото и запретнах шофьорски ръкави.

Следващият път, ако е здраве и живот, ще направим по-голямо проучване на шкодренския район. Планинарите подхващат оттук маршрути към албанските Алпи. А съвсем близо до отбивката, където завихме на запад, на около два километра от града, се намира крепостта Розафа, за която се носят легенди. Била построена първоначално от илирите, после се превърнала в супер значим пункт за венецианците, а най-накрая я достроили и турците.

един албански бункер за довиждане

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Албания – на картата:

Албания

Българската прокуратура си направи труда да изучи материалите по делото и възлагайки на себе си необичайна за такава институция роля стигна до извода за липса на състав на престъплението, в което бях обвинен по политически мотиви, заяви преди малко за ivо.bg освободеният днес от съда в София руски дисидент Николай Кобляков.

Решението ще бъде окончателно ако до 5 дни прокуратурата не внесе възражение срещу днешното съдебно решение, добави Кобляков, който още преди тази развръзка сподели с автора на този блог намерението си да остане да живее в България, ако не бъде екстрадиран по искане на руските власти.

Намерението на бизнесмена с френско гражданство ( който е в процедура по отказ от руското си гражданство, чиято развръзка руските власти бавят, за да запазват възможностите си да го тормозят като изявен противник на Путин).

Have a look at these beautiful notebook covers and invitation cards made by us with the help...

Читателите на ivo.bg могат да се запознаят тук с информация от първа ръка на руските специалисти за това как в Русия масово се прилага прословутият фракинг, който същата Русия чрез свои подставени лица забрани на България чрез мазохистичния мораториум ( прокаран с решаващата намеса на Борисов в парламента през януари 2012 г.) – мораториум върху познанието дали разполагаме с баснословно подземно богатство.

В преведената за ivo.bg от Васил Костадинов статия ( с изричното съгласие на собствениците на руския сайт) става дума не просто за руско хидравлично разбиване, а за разбиване на мита за руската съпротива срещу тази технология. Тя обаче беше забранена именно тук, където зависимостта от руския внос на изкопаеми течни горива ни прави покор(е)ни на Москва.

Намираме се в положението на болен, който има нужда от постоянно преливане на кръв, за да оцелява, но вместо да го лекуват, го държат на системи и като форма на колективно наказание карат роднините му да плащат прескъпо за всекидневното преливане просто защото така е изгодно на главния садист, т.е. на главния снабдител с кръв, контролиращ нещастието на болния.

А наоколо платени и доброволни клакьори скандират окуражаващо под прозорците на главния снабдител: “так держат, молодцы” и се аргументират с опасенията си, че при лечението ще има химиотерапия, а от нея на болния ще му опада косата. Не дават и косъм да падне от главата на умиращия, защото щял да падне в супата на скандиращите. Което е особено перверзна форма на “природозащитна дейност” в рамките на една застаряваща, изчезваща нация, чиято кръв изтича демографски както по линия на стареенето, така и в привлекателните западни обиталища, накъдето мигрират мобилните българи.

Приковаването към родината до вчера ставаше със сърп и чук. Днес сърпът позволява отрязването на пъпната връв с България, а чукът млати пропагандно и набива в главите спуснатите от Кремъл страхове от нещото, което в самата Русия се прилага , но не било подходящо за малките ( и глупави, поне таксувани като такива) българи.

“Молодците” междувременно, както ще прочетете в статията, си разбиват по хоризонтала шистови пластове в мащаби, които правят Русия вече Номер 2 в света от гледна точка на употребата на тази технология- каквото и да приказват иначе по вертикала на властта в Москва. И това не е някакво “местно своеволие”- това е официална руска политика на зависимите от Русия вносители да бъде забранявана независимостта. По всякакви начини.

Един призрак броди из Русия, призракът на хидравличното разбиване.

Оригинално заглавие – „Гидроразрыв шагает по России”

В нефтената и газовата промишленост на Русия , годишно се провеждат около 9000 операции хидравлично разбиване. Чрез използването на този метод се добива нефт и газ на старите, изчерпани полета и се извлича шистов нефт. Русия все още успява да запази високо ниво на производство на “черно” злато, като се конкурира за титлата със световният лидер – Саудитска Арабия. Ще повлияят ли глобалните санкции, наложени в резултат на военната агресия в Украйна, за производството на петрол в Руската федерация?

„… това не е нашият метод”, но руснаците заеха 2-ро място в света по неговото прилагане

От средата на миналия век в просторите на съветско пространство за добив на въглеводороди широко се използва метода на хидравлично разбиване (хидравлично разбиване на пластовете). Руската федерация, като правоприемник на СССР, наследи палмата на първенството и в тази област. В руската нефтена и газова промишленост се провеждат около 9000 разбивания годишно. По тези показатели Русия е най-големият клиент на територията на бившия Съветски съюз и Европа, на компаниите-доставчици на оборудване и услуги за хидравлично разбиване. Пред Русия са само САЩ.

Със значителни доказани петролни резерви, които, обаче, са три пъти по-малко от резервите на Саудитска Арабия, Русия поддържа високо ниво на добив, на равнището на световния лидер и по резерви и по добив на “черното” злато – Кралство от Арабския полуостров.

Удържането на високото ниво на производството на петрол в Русия не е лесно, като става единствено чрез използването на хидравлично разбиване на старите, изчерпани полета, и с добив на шистов петрол.

До 2013 г., дейностите по хидравличното разбиване се провеждаха изключително с вносно оборудване и чуждестранни подизпълнители. Широко се използваха само помпени агрегати от стари модели на ПКБ “Автоматика” ( http://www.automatika.ru ), и с тяхна помощ през 1996 г. успешно са извършени повече от 5000 хидравлични разбивания в Руската федерация и Казахстан.

В средата на октомври 2013 г. консорциумът “РФК” (Русская фрактуринговая компания – http://www.fracturing.ru/consortium-rfc.html ) е приключил приемните изпитания на първия руски комплекс за хидравлично разбиване. Тестовете бяха проведени върху съществуващите кладенци в Краснодарския край и Ростовска област. При тестовете, са проведени 3 разбивания в Анастасиевско-Троицкото находище на „РН-Краснодарнефтегаз” и 2 в Патроновското газокондензатно находище на „Газпром добыча Краснодар”. До края на 2013г. се планираха 10-20 разбивания в пробния период на експлоатация на това оборудване.

Разработката на комплекса за разбиване е поръчано от Министерството на образованието и науката на Руската федерация през 2011г( това е същата година, през която започна масираната и финансираната тайно от Русия протестна дейност срещу фракинга в България, довела скорострелно до мораториума от януари 2012 г., наложен след инструкциите на премиера Борисов той да бъде спешно подготвен и гласуван – бел. ivo.bg). като част от Федералната целева програма “Научноизследователска и развойна дейност по приоритетните направления на научно-технологичния комплекс на Русия за периода 2007-2013 г.”. Целта е да се намали зависимостта на родната петролна и газова промишленост от вноса на услуги, технологии и оборудване за хидравлично разбиване.

Разработките на ПКБ „Автоматика”, са финансирани от Министерството на образованието и науката на Руската федерация въз основа на публично-частно партньорство с инициатора на проекта – “Тихорецки машиностроителен завод – В.В.Воровски”. Стойността на проекта е 300 милиона рубли. Пусковият срок за опитна експлоатация – 2 години. Серийното производство на комплексите за разбиване през 2013г. започна консорциума “РФК.” (Източник:. „В России создан мобильный комплекс для гидроразрыва пласта. Испытано на скважинах”, 15.10.2013, http://neftegaz.ru/news/view/114848 )

Нетрадиционни методи на традиционните находища в Русия

В момента приоритет за Руската федерация е извличането на нефт от шисти в сложни структури на изчерпващите се и нови находища , а не на газ. Но се оказва, че традиционната ресурсна база на Руската федерация в северната част, откъдето идва газа към Европа, отдавна се разработва с такива методи.

Например, от създаването си през 2001г., цел на компанията “Нефтегазтехнология” от град Новый Уренгой беше въвеждането в Русия на най-новите руски и чуждестранни технологии, насочени към подобряване на техниките за възстановяване и интензификация на производството на въглеводороди. В описанието на фирмата е посочен 10-годишен опит в работи, свързани с хидравличното разбиване в находища, които отдавна и все още „хранят” Руската федерация, и осигуряват доставки за Европа:

Ямбургското находище , където през 2002г. за първи път в историята на хидравличното разбиване, е извършено в неокомовски и ачимовски кладенци;

Уренгойско находище, където през 2003-2004г. е адаптирана технологията за разбиване;

Уренгойска, Ямбургска, Южно-песцова, Заполярна, Едейска група находища (повече от 25 кладенци), където през 2005-2007 г.. успешно са приложени работи по хидравлично разбиване.

Компанията гордо докладва за изпълнението на проекти през годините, един от основните възложители на които е “Газпром” ( курсивът- мой, бел. ivo.bg), а именно, неговите дъщерни дружества, “Газпром добив Уренгой”, “Газпром добив Ямбург”, “Газпром добив Надым “, “Газпром бурение”, “Георесурс “,” Газпром подземремонт Уренгой “.

Докато в Украйна плановете на Chevron и Shell във връзка с проучване за шистов газ, свързани с хидравличното разбиване не бяха дори в замисъл, флагмана на петролния бизнес на Русия – НК “Роснефт” – отдавна и широко използваше хидравличното разбиване в мащаби, които в Украина дори не са и сънували.

По-специално, през лятото на 2009г. НК “Роснефт” кани организации да участват в търга за дейности по “Пропантно хидравлично разбиване” в своите находища през 2010 година. Според предварителен списък само за 9 от дъщерните дружества на “Роснефт” са предвидени 1809 хидравлични разбивания! (Източник: http://tender.rosneft.com/neftepromisel/archive/2009/01-26_07_2009.html)

През годините броят на тези операции се увеличава, като за тяхна сметка, компанията осигурява производство в голям обем, по-специално, рекордни резултати през 2013г.: дневното производство на въглеводороди е достигнало 4,9 милиона барела. Показател EBITDA – 947 млрд. рубли . „Ефективната работата на старите находища се дължи преди всичко на използването на нови, увеличаващи добива технологии, включително мащабно въвеждане на хоризонтални сондажи с многоетапно хидравлично разбиване …” – докладва “Роснефт” (Източник: http://www.rosneft.ru/ Новини / ПРЕССЪОБЩЕНИЕ / 04022014.html).

НК “ЛУКОЙЛ”, която заема след “Роснефт” 2-ро място в прилагането на хоризонтално сондиране (през 2013 г., по данни на Министерството на енергетиката, компанията проби 883 500 м скала), в периода 2013-2015г.. планира да пробие 449 хоризонтални сондажи с многоетапно хидравлично разбиване.

Нефтодобивното подразделение на “Газпром” – “Газпром нефт”, отбелязва, че пробиването на хоризонтални сондажи с извършване на многоетапно хидравлично разбиване е една от основните технологични операции в разработването на трудноизвлекаеми залежи. През 2013г. “Газпром Нефт” е пробил 120 хоризонтални кладенци, 1,5 пъти повече от 2012г., и четири пъти спрямо 2011г. Броят на многоетапно хидравлично разбиване извършван на един кладенец, през 2013 г., е повече от три пъти по-висок от този през 2012 година. “Увеличението на пробиването на хоризонтални сондажи с многоетапно разбиване в ” Газпром нефт “през 2014 г. ще бъде около 20%,” – съобщава първият заместник-директор Владимир Яковлев (Източник: Oil&Gas Eurasia, 06.02.2014г.).

Един месец по-късно, “Газпром нефт” обнови цифрите: през 2013г., броят на хоризонтални сондажи надхвърли 230 единици (през 2012г. – 87, през 2011г. – 27), а броят на кладенци за провеждане на многоетапно хидравлично разбиване за година се увеличава с повече от пет пъти – до почти 150 единици. (Източник: “Газпром нефт”, 18.03.2014, http://www.gazprom-neft.ru/press-center/news/1100014/).

Сега “Газпром нефт” проучва шистов петрол в рамките на 4 проекта.

През 2013 г. е създадено съвместно предприятие между “Газпром нефт” и Shell, което се занимава с нови проекти за проучване и експлоатация на шистов петрол в окръг Ханти-Мансийск. Само през януари 2014 г., съвместното предприятие е получило 3 разрешителни за участъци в Ханти-Мансийския окръг.

В средата на януари 2014г., “Газпром нефт” и Shell създадоха още едно съвместно предприятие за работа в райони с шистов нефт в Западен Сибир – Salym Petroleum Development (SPD). Фирмите веднага започнаха фракинг в Сибир. SPD започна пробиване на хоризонтален оценъчен сондаж и на най-големото шистово находище на петрол в Западен Сибир – Верхний-Салым. Общо до 2015г., като част от пилотен проект за развитието на находището Баженовская свита се планира да се построят пет такива кладенци, използващи многоетапно хидравлично разбиване. (Източник: “Газпром нефт”, на 14.01.2014, http://oilreview.kiev.ua/2014/01/14/shell-i-gazprom-neft-pristupili-k-frekingu-v-sibiri/)

През февруари 2014г. Schlumberger циментира партньорство с “Газпром Нефт” в развитието на Баженовская свита. Бяха подписани допълнения на действащите между тях от 2011г., споразумения за технологично сътрудничество по отношение на разширяването на взаимодействието в областта на развитието на труден за добив петрол, по-специално, Баженовская свита и други проекти за развитието на неконвенционални петролни резерви в Ханти-Мансийския автономен окръг. Schlumberger ще осигури на “Газпром нефт” доказани технологични решения в областта на неконвенционални ресурси. (02/10/2014, http://neftegaz.ru/news/view/119715/)

През май 2013г. за собствен рекорд заяви “Татнефт”, чиито сервизни подразделения заедно с партньори в лицето на “Там” и Halliburton извършиха многостепенно киселинно хидравлично разбиване в хоризонталния сондаж на кладенеца, с дължина от 584м. в Яуркинското находище.

“Татнефт” е включена в 10-те най-големите руски петролни компании. Фирмата се занимава с проучване, разработване и производство на нефт. На нея се падат над 80% от нефта, произведен в Татарстан. През 2013г. компанията увеличи производството на петрол в сравнение с 2012г. с 0,4% до 26,107 милиона тона.

През 2013г., “Татнефт” е провела 605 хидравлични разбивания. Това е с 60% повече, отколкото през 2012 година. 20 фракинга са направени на нови сондажи веднага след пробиване. С използването на фракинг флотилията , която е в експлоатация от 2013 г., са извършени 274 операции, включително киселинен многоетапен фракинг в Чуркинското находище, Самарска област. Като цяло, увеличението на добива за сметка на фракинга е 4,9 тона на ден. През 2014 г. се планира да се разшири използването на хидравличното разбиване, включително в шистови резервоари. (Източник: „Нефть России”, 02.19.2014 г. http://www.oilru.com/news/398147/).

За 4 месеца през 2014г. фракинг е извършен в 198 кладенци (включително през април – 51).

В 785 кладенци (през април – 162) са извършени дейности за подобряване добива на петрол, включително методи за химическа обработка, прилагани в 385 кладенци (април – 68). (Източник: „Татнефть”, 07.05.2014 г. http://www.tatneft.ru/press-tsentr/press-relizi/more/3298/?lang=ru)

Извлекаемите ресурси на нефт от шисти на “Татнефт”, в началото на 2014 г. се оценяват на около 192 милиона тона. Отбелязва се , че се провежда проучване на геофизични данни за добив, в избрани залежи за хидравлично разбиване през 2014 г. (03.27.2014 г., http://neftegaz.ru/news/view/121737).

В началото на 2014г., ръководството на “Татнефт” съобщи, че ще добива шистов нефт в Татарстан. Съответният проект за добив се разработва от 2012г., а програмата е готова през 2013 година. Сега се изучава ресурсната база, първият сондаж в Бавлы е пробит. Дълбочината му е 1800м..

Науката в помощ на фракинга “по руски”

Русия дълго време, не само извършва, но също и говори за използването на хидравличното разбиване в своите находища. Преди шест месеца това стана в рамките на първия международен “Форум на Неконвенционалния петрол и методите за повишаване извличането на нефт в Русия” (Москва, декември 2013г.).

Науката на Руската федерация в тази област отдавна не стои на едно място: учените се опитват да проектират световния опит на руските находища. Повече от другите в тази област преуспяват в компанията “Татнефт “.

„Татнефт” е един от малкото петролни компании в Русия, която изпълнява хидравлично разбиване със собствени сили и води изследователска дейност в тази посока. Тематиката фракинг успешно развива „ТатНИПИнефть”. Постигнатите резултати са разширили обхвата на проучвания, и през 2013г. е основана лаборатория за хидравлично разбиване. Научните направления на лабораторията са моделиране на фракинга, развитие на технологиите и съпътстващите процеси в кладенците. В процес на проучване са въпросите за многоетапно хидравлично разбиване в хоризонтални сондажи, активно се изучават проблемите на геомеханиката и геостатистика при хидравличното разбиване.

През 2008г. специалистите на „ТатНИПИнефть” публикуваха монография „Проектиране на хидравличното разбиване в системата Майер”, високо оценена от специалистите.

А през март 2014г. публикуваха нова уникална книга на учените от „ТатНИПИнефть”. Това е втората монография по темата за хидравличното разбиване: „Хидравлично разбиване на карбонатни пластове”. Неговите автори Салимов, Ибрахимов, Насыбулин, докладват резултатите от техните собствени изследвания и обобщават международния опит, който преди беше достъпен за руските читатели само на английски език. Стойност на книгата се крие във факта, че в руската практика няма литература на съвременната теория и технология на хидравличното разбиване, освен едно преведено издание (“Унифициран дизайн на хидравличното разбиване на пластовете: от теория към практика”, автори: Економидес, Олини и Валко). Новата монография представя теорията и практиката на моделиране и стимулация чрез хидравлично разбиване. Осветени са работни практики и технически инструменти, разработени в „ТатНИПИнефть”, “Татнефт” и “Татнефт-ЛениногорскРемСервис”, както и чуждестранни доставчици на оборудване. Авторите използват както експериментални изследвания,така и моделиране на процеси в програмата Mayer. Тази програма включва хидравлично разбиване от флотилията от техника на Stewart & Stevenson и е най-срещаната в Русия. В книгата са представени всички аспекти на хидравличното разбиване: резултатите от експериментални изследвания на параметрите на карбонатни скали, методи за определяне на параметрите при минифракинг, определяне на напрежението в земната кора, методите за автоматизиран избор на кладенци за хидравлично разбиване, въпроси на унифициран дизайн на хидравличното разбиване, хидравличното разбиване в кладенци с отрицателен скин-фактор, влиянието на хидравличното разбиване за разработване на находища, съдържащи вискозен нефт, многоетапно хидравлично разбиване в хоризонтални сондажи, икономически въпроси, и др. (Источник, „Татнефть”, 20.03.2014)

Фракинг по “белоруски”

На фона на мащаба на фракинг в Руската федерация, напредъка на Беларус в тази посока е скромен, въпреки че географията на хидравлично разбиване предлагано от белоруските фирми в Русия е впечатляващ и включва най-малкото Самара, Волгоград и Северен Кавказ. Докато в родината си белорусите започнаха подобна дейност през април.

През 2014 г. “Белоруснефть” планира да изпълни 22 сондажни фракинг-операции в Руската федерация за предприятието “Самара-Нафта” (част от ОАО “РИТЭК” на НК “ЛУКОЙЛ”). През февруари 2014г. флотилията по хидравлично разбиване е преместена в района на Самара. (Източник: „Белоруснефть”, 10.02.2014).

През март 2014г. „Белоруснефть” планира да проведе 10 операции за хидравличното разбиване в района на Волгоград. Трета поредна година „Белоруснефть” участва в търг за хидравлично разбиване в ТПП «Волгограднефтегаз» (влиза в «РИТЭК») и го печели. Съгласно условията на търга техниката за фракинг на Тампонажното управление още през юли 2014г. трябва да започне работа в добре известния на белорусите Арчедински петролен район (Източник: БЕЛТА, 2014 г.).

През 2014г. „Белоруснефть” планира да разшири географията на сътрудничеството с руските региони, по-специално в Северен Кавказ. Дискутираните перспективи за сътрудничество с фирмите „Грознефтегаз” и „РН-Ставропольнефтегаз”, и двете компании са дъщерни на НК „Роснефт”. По време на разговорите особено внимание обърнаха върху изпълнението на операциите по хидравличното разбиване.

„Грознефтегаз” разработва петролните активи на Чеченската република, „РН-Ставропольнефтегаз” – на територията на Ставрополския край, където изследва и развитива близо 40 лицензирани района (Източник: Neftegaz.ru, 02.17.2014 г. http://neftegaz.ru/news/view/119982)

Едва през април 2014г., „Белоруснефть” започна работа по разработването на неконвенционални въглеводороди в родината си. За да направи това, в Речицкото нефтено находище пробиха първият хоризонтален кладенец, с последвало многостепенно хидравлично разбиване. С помощта на фракинга ,експерти се надяваха да се оцени потенциалът на нефт и газ на находището. Приемаше се, че може да има резерви от „шистов” петрол, които досега бяха недостижими за белоруските нефтодобивници. Индустриално развитие на такива натрупвания на въглеводороди се извършва с помощта на специални, сложни и скъпи технологии, стимулиращи добива. Белорусите едва сега започват да се развиват такива методи, които изискват внимателен избор на оборудване и подготовка. (Източник: „Беларуснефть”, 04.04.2014 г. http://www.belorusneft.by/sitebeloil/ru/addUp/mediaCenter/newsDetail/slancevyj-zapas/)

По този начин, най-вероятно световните санкции няма да се отразят на плановете на Руската федерация да поддържа високо ниво на добив, поради увеличеното производство на шистов петрол, както и други въглеводороди, с помощта на хидравличното разбиване. Въпреки конфронтацията на Руската федерация със света, заради военната агресия в Украйна, сътрудничеството на руските фирми със специализирани международни компании само укрепва, въпреки че може да бъде ограничен достъпа до технологиите на Shlyuvberzhe, Shell, Halibarton и др. Русия има своя собствена флотилия за фракинг, вече тествана в региона на Кубан, в непосредствена близост до границата с Украйна, както и възможността за по-широко участие на белоруските фирми за добив на нефт с оборудване и технологии. По принцип в Руската федерация фракинга ще го бъде.

Александр Лактионов, кандидат на науките

Главен специалист по изследоване енергийните пазари в компания “Смарт Энерджи”

По материали на Finance.ua

Продукти за 4 порции:
8 чушки
500г пилешки дробчета
1 глава лук
2- 3с.л. заквасена сметана
2 триъгълничета топено сирене
1ч.л. сол
1ч.л. риган
2с.л. брашно

Приготвяне:
Имам рецепта за пълнени тиквени чашки с пилешки дробчета . Наскоро пробвах да напълня чушки с пилешки дробчета. Представям на вашето внимание рецептата. Първо изкисвам карантията в съд с вода. През това време си почиствам и нарязавам главата лук. В тиган наливам три супени лъжици олио. Поръсвам сол и поставям съдът на включен котлон. Запържвам лука, за около пет минути. Добавям отцедените, пилешки дробчета. Наливам сметана и 3с.л. топла вода. Пробърквам и намалям степента на сила на котлона. Продуктите оставям да се задушават двадесетина минути. Поръсвам сух риган. Пробърквам и оттеглям тигана от котлона. Добавям топено сиренеце, нарязано на малки парченца. Почиствам и измивам чушките. Пълня ги със задушените продукти. Топвам пиперките в брашно. Редя в тавичка. В тигана наливам половин чаена чаша гореща вода, колкото да обере остатъчната мазнина. Добавям течността в тавичката. Пека на умерена фурна, около четиридесет минути.

Очакваме първите случаи на заразени с грип да се появят у нас още през ноември. По Коледа и Нова година заболеваемостта постепенно ще се...

Прочети цялата новина

виж от архив