Трите седмици, профукани за „преговори“, бяха умишлено изгубено време с единствената цел да се прикрие бъдещото управление на ГЕРБ и ДПС. И тук решаващата роля изигра не друг, а така нареченият Реформаторски блок, който щеше да демонтира супер порочния и хипер задкулисния модел „#Кой“ Защо тогава се подиграваме на Анна Баракова?!

Прочети цялата новина

виж от архив

De Profundis: РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ, ОСТАВА ДА ВИДИМ КОИ И КОЛКО ЩЕ СА УДАВНИЦИТЕ

http://asenov2007.wordpress.com/2014/10/29/de-profundis-%d1%80%d1%83%d0%b1%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82-%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b8%d0%bc/

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31214-de-profundis-rubikon-e-preminat-ostava-da-vidim-koi-i-kolko-ste-sa-udavnitzite.html

Слава, Богу, стигна се до политически най-чистия вариант – ГЕРБ и РБ да направят правителство на малцинството и допълнително да се търси плаваща парламентарна подкрепа за всяка негова стъпка.
Като казвам, че този вариант е най-чист, не твърдя, че той е и най-лесен с оглед стабилността на бъдещото управление, напротив, най-трудният е. Причините за това са много.
Първо, ГЕРБ изначално не са диалогична партия и отминалите сякаш безкрайни – а част от тях и напълно излишни – кръгове консултации с всички парламентарно представени партии могат да се приемат като доказателство за обратното само от човек с много повърхностен политически поглед.
Второ, не е ясно колко дълго оттук нататък Реформаторският блок ще продължи да бъде блок.
Лошото е, че противоречията вътре в него са не просто и не изцяло джафкане на лична основа, а са примесени с принципни моменти. Всъщност, наличието на принципи само по себе си е хубаво, де, но сега го наричам „лошо” само и единствено от гледна точка на възможността развитието на тези базисни противоречия да повлияе негативно върху бъдещото управление.
Всички знаят, че понякога властта сплотява, но често и разделя. Нейното консумиране обаче по-лесно може да заглади личните конфликти, далеч по-трудно е да преодолее принципните, точно те обикновено са разцепващия фактор – независимо под каква форма се проявяват.
Освен всичко друго, партньорството между една по-сплотена и една разводнена като политическо тяло и поведение формация поставя под сериозен въпрос и способността на бъдещото управление да проявява необходимата – не, а задължителната за ситуацията, в която се намира страната, политическа гъвкавост.
Трето, има опасност утрешното правителство на малцинството да зацикли много бързо, ако в програмата, която евентуално предстои да се направи, се заложат свръх-очаквания, за каквито отдавна говорят хора от РБ.
Всички настояваме например за истинска реформа в съдебната система, но съвсем ясно е, че в този парламент няма никакъв шанс да се събере плаващо, хвърчащо или дори пиещо бира мнозинство, което да осигури достатъчно гласове за реализация на подобна стъпка, която, както знаем, е свързана и с промени в Конституцията.
Четвърто, характерът и политическите визии на партиите, които остават в опозиция, са такива, че доста трудно ще се постига с някои от тях мнозинство по същностни теми – като при това то трябва да се постига буквално всеки ден и по всеки въпрос.
Защото нали се сещаме, че например Патриотичният фронт, който ни се представя за уж най-близък до десницата, веднага ще оттегли всяка подкрепа за правителството, ако управляващите не подкрепят безумния законопроект на Велизар Енчев за премахване на Комисията по досиетата. А те пък няма как да го подкрепят, защото самата идея за това е изключително вредна за България, нали така.
Да, ще каже някой, обаче ДПС нали обеща на ГЕРБ да подкрепя всички действия на евентуалното правителство, съставено от тях, тоест, ГЕРБ само разправят, че ще бъдат правителство на малцинството, а всъщност вече си имат гласове, достатъчни да изкарат цял мандат и при това с добро мнозинство.
Това обаче е поредният капан, който се готви и за ГЕРБ, и за десницата изобщо. Бъдете сигурни, че и най-малката подкрепа от страна на ДПС – а в Парламента тя няма как да се скрие – ще доведе до пропагандна кампания, която ще проглуши ушите на невинната публика, че дясно-центристкото правителство е свързано с олигархията, че е поредната зависима от ДПС формация и прочие.
Пък и донякъде така ще си бъде, де, защото какво значи да получиш подкрепа от незаобиколимия фактор Делян Пеевски? Ами чиста политическа смърт значи, ето какво.
Та в тази посока просто не мога да си представя как бъдещите управляващи ще се справят с оксиморонната задача – хем постоянно да получават подкрепата на онези 38 гласа от ДПС, които са им жизнено необходими, хем това да не води до обществено напрежение и негативи за управлението.
Според мен в това отношение ГЕРБ и РБ ще трябва да се посъветват с някой истински магьосник – обикновен политик от Европейската народна партия, колкото и да е умен и високопоставен, няма да свърши работа.
Пето, освен неизбежните и много трудни конкретни управленски проблеми, с които правителството на ГЕРБ и РБ ще трябва да започне веднага да се справя, очаква се засилване на руския натиск спрямо България с цел реализация на „Южен поток”, но и далеч не само. Подобен натиск е неизбежен и съпроводен с редица негативни ефекти. Само си представям поредното врътване на кранчето с газа от руска страна до каква каша ще доведе…..
Искам да кажа, че светът е вече в 2014 година, а след руската агресия в Украйна той е и един съвършено различен свят. Този път, за разлика от 2009-2010, по никакъв начин няма да проработи версията, че, видите ли, ние искаме да поддържаме равноправни и партньорски отношения с Русия и, защото сме честни с нея, тя ще ни разбере. Русия всъщност много добре ни разбира, но няма да ни остави да поддържаме дълго своята илюзия за партньорство и равноправие, защото нейните интереси към момента вече са други.
Русия търси, съзнателно търси, конфликт с България и това ще бъде огромен проблем за комбинацията ГЕРБ-РБ.
Ситуацията е вододелна – всъщност не през 2007, а сега, през 2015-та, вероятно ще бъде моментът, когато страната ни ще трябва да направи своя истински европейски избор. И не само да го направи, а и да го устои.
През 2007 беше лесно. Пита се в задачата как ще стане това сега, в обкръжението на цялата открито проруска кохорта на лявата опозиция, която се намъкна в Парламента, плюс видимите колебания – или илюзии – които все още имат групи или отделни хора от ГЕРБ и РБ по въпроса за отношенията с Русия.
Всички тези, пък и още много други фактори показват, че, освен дето няма да е най-лесно, бъдещото съвместно управление на ГЕРБ и РБ няма как да бъде и най-ефективно с оглед необходимостта от сериозни, дълбоки, а част от тях – и твърде непопулярни реформи, които отдавна са на дневен ред. В същото време обаче то трябва да търси възможности за реализация на колкото може повече свои идеи в рамките на нормалния четиригодишен мандат.
Приказките за какъвто и да било по-малък времеви хоризонт водят само до деморализация. Та представете си – кой министерски чиновник ще работи дори с половината си капацитет, ако знае, че тези днешните още утре си отиват. А най-лошият вариант пък е предсрочни парламентарни избори да се проведат заедно с местните през 2015-та. Тогава ще настане пълна политическа каша.
Въпреки казаното за необходимостта бъдещото правителство на ГЕРБ и РБ да изкара пълен мандат обаче, това е само едната страна на въпроса.
Другата е, че аз лично продължавам да смятам, че, вместо да се създава правителство на малцинството с толкова много заложени бомби в него, по-добрият вариант все пак щеше да бъде провеждането на нови извънредни избори веднага.
Нищо, че Брюксел настоява за обратното.
Той, Брюксел, когато вземе да разбира особеностите на българския политически живот, ще си подобри първо собственото положение, защото това ще означава, че е започнал най-после да разбира и руската политика – което засега не е силната му страна.
Аз пък продължавам да не разбирам защо се настоява толкова на варианта „кабинет на всяка цена”. Аргументите, които се чуват за това, са несъстоятелни. Нито бюджетът ще пострада кой знае колко, ако изборите са през януари, нито европейските фондове ще усвоим сто процента, че да се притесняваме от два месеца закъснение, нито парите за нови избори са бог знае каква сума. Какво друго – да не натоварваме президента? Ами нали за това му плащаме, за да поема своите отговорности, когато е необходимо.
Така или иначе, въпреки уговорката, че едва в петък ще стане ясна позицията на РБ по възможността да се подпише коалиционно споразумение за съвместно управление с ГЕРБ, българският Рубикон, общо взето, и този път изглежда преминат.
Ще остане само накрая да видим кои и колко са удавниците в тази иначе смешно малка политическа рекичка.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

виж от архив

De Profundis: РУБИКОН Е ПРЕМИНАТ, ОСТАВА ДА ВИДИМ КОИ И КОЛКО ЩЕ СА УДАВНИЦИТЕ

https://asenov2007.wordpress.com/2014/10/29/de-profundis-%d1%80%d1%83%d0%b1%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bd-%d0%b5-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d1%82-%d0%be%d1%81%d1%82%d0%b0%d0%b2%d0%b0-%d0%b4%d0%b0-%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b8%d0%bc/

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/31214-de-profundis-rubikon-e-preminat-ostava-da-vidim-koi-i-kolko-ste-sa-udavnitzite.html

Слава, Богу, стигна се до политически най-чистия вариант – ГЕРБ и РБ да направят правителство на малцинството и допълнително да се търси плаваща парламентарна подкрепа за всяка негова стъпка.
Като казвам, че този вариант е най-чист, не твърдя, че той е и най-лесен с оглед стабилността на бъдещото управление, напротив, най-трудният е. Причините за това са много.
Първо, ГЕРБ изначално не са диалогична партия и отминалите сякаш безкрайни – а част от тях и напълно излишни – кръгове консултации с всички парламентарно представени партии могат да се приемат като доказателство за обратното само от човек с много повърхностен политически поглед.
Второ, не е ясно колко дълго оттук нататък Реформаторският блок ще продължи да бъде блок.
Лошото е, че противоречията вътре в него са не просто и не изцяло джафкане на лична основа, а са примесени с принципни моменти. Всъщност, наличието на принципи само по себе си е хубаво, де, но сега го наричам „лошо” само и единствено от гледна точка на възможността развитието на тези базисни противоречия да повлияе негативно върху бъдещото управление.
Всички знаят, че понякога властта сплотява, но често и разделя. Нейното консумиране обаче по-лесно може да заглади личните конфликти, далеч по-трудно е да преодолее принципните, точно те обикновено са разцепващия фактор – независимо под каква форма се проявяват.
Освен всичко друго, партньорството между една по-сплотена и една разводнена като политическо тяло и поведение формация поставя под сериозен въпрос и способността на бъдещото управление да проявява необходимата – не, а задължителната за ситуацията, в която се намира страната, политическа гъвкавост.
Трето, има опасност утрешното правителство на малцинството да зацикли много бързо, ако в програмата, която евентуално предстои да се направи, се заложат свръх-очаквания, за каквито отдавна говорят хора от РБ.
Всички настояваме например за истинска реформа в съдебната система, но съвсем ясно е, че в този парламент няма никакъв шанс да се събере плаващо, хвърчащо или дори пиещо бира мнозинство, което да осигури достатъчно гласове за реализация на подобна стъпка, която, както знаем, е свързана и с промени в Конституцията.
Четвърто, характерът и политическите визии на партиите, които остават в опозиция, са такива, че доста трудно ще се постига с някои от тях мнозинство по същностни теми – като при това то трябва да се постига буквално всеки ден и по всеки въпрос.
Защото нали се сещаме, че например Патриотичният фронт, който ни се представя за уж най-близък до десницата, веднага ще оттегли всяка подкрепа за правителството, ако управляващите не подкрепят безумния законопроект на Велизар Енчев за премахване на Комисията по досиетата. А те пък няма как да го подкрепят, защото самата идея за това е изключително вредна за България, нали така.
Да, ще каже някой, обаче ДПС нали обеща на ГЕРБ да подкрепя всички действия на евентуалното правителство, съставено от тях, тоест, ГЕРБ само разправят, че ще бъдат правителство на малцинството, а всъщност вече си имат гласове, достатъчни да изкарат цял мандат и при това с добро мнозинство.
Това обаче е поредният капан, който се готви и за ГЕРБ, и за десницата изобщо. Бъдете сигурни, че и най-малката подкрепа от страна на ДПС – а в Парламента тя няма как да се скрие – ще доведе до пропагандна кампания, която ще проглуши ушите на невинната публика, че дясно-центристкото правителство е свързано с олигархията, че е поредната зависима от ДПС формация и прочие.
Пък и донякъде така ще си бъде, де, защото какво значи да получиш подкрепа от незаобиколимия фактор Делян Пеевски? Ами чиста политическа смърт значи, ето какво.
Та в тази посока просто не мога да си представя как бъдещите управляващи ще се справят с оксиморонната задача – хем постоянно да получават подкрепата на онези 38 гласа от ДПС, които са им жизнено необходими, хем това да не води до обществено напрежение и негативи за управлението.
Според мен в това отношение ГЕРБ и РБ ще трябва да се посъветват с някой истински магьосник – обикновен политик от Европейската народна партия, колкото и да е умен и високопоставен, няма да свърши работа.
Пето, освен неизбежните и много трудни конкретни управленски проблеми, с които правителството на ГЕРБ и РБ ще трябва да започне веднага да се справя, очаква се засилване на руския натиск спрямо България с цел реализация на „Южен поток”, но и далеч не само. Подобен натиск е неизбежен и съпроводен с редица негативни ефекти. Само си представям поредното врътване на кранчето с газа от руска страна до каква каша ще доведе…..
Искам да кажа, че светът е вече в 2014 година, а след руската агресия в Украйна той е и един съвършено различен свят. Този път, за разлика от 2009-2010, по никакъв начин няма да проработи версията, че, видите ли, ние искаме да поддържаме равноправни и партньорски отношения с Русия и, защото сме честни с нея, тя ще ни разбере. Русия всъщност много добре ни разбира, но няма да ни остави да поддържаме дълго своята илюзия за партньорство и равноправие, защото нейните интереси към момента вече са други.
Русия търси, съзнателно търси, конфликт с България и това ще бъде огромен проблем за комбинацията ГЕРБ-РБ.
Ситуацията е вододелна – всъщност не през 2007, а сега, през 2015-та, вероятно ще бъде моментът, когато страната ни ще трябва да направи своя истински европейски избор. И не само да го направи, а и да го устои.
През 2007 беше лесно. Пита се в задачата как ще стане това сега, в обкръжението на цялата открито проруска кохорта на лявата опозиция, която се намъкна в Парламента, плюс видимите колебания – или илюзии – които все още имат групи или отделни хора от ГЕРБ и РБ по въпроса за отношенията с Русия.
Всички тези, пък и още много други фактори показват, че, освен дето няма да е най-лесно, бъдещото съвместно управление на ГЕРБ и РБ няма как да бъде и най-ефективно с оглед необходимостта от сериозни, дълбоки, а част от тях – и твърде непопулярни реформи, които отдавна са на дневен ред. В същото време обаче то трябва да търси възможности за реализация на колкото може повече свои идеи в рамките на нормалния четиригодишен мандат.
Приказките за какъвто и да било по-малък времеви хоризонт водят само до деморализация. Та представете си – кой министерски чиновник ще работи дори с половината си капацитет, ако знае, че тези днешните още утре си отиват. А най-лошият вариант пък е предсрочни парламентарни избори да се проведат заедно с местните през 2015-та. Тогава ще настане пълна политическа каша.
Въпреки казаното за необходимостта бъдещото правителство на ГЕРБ и РБ да изкара пълен мандат обаче, това е само едната страна на въпроса.
Другата е, че аз лично продължавам да смятам, че, вместо да се създава правителство на малцинството с толкова много заложени бомби в него, по-добрият вариант все пак щеше да бъде провеждането на нови извънредни избори веднага.
Нищо, че Брюксел настоява за обратното.
Той, Брюксел, когато вземе да разбира особеностите на българския политически живот, ще си подобри първо собственото положение, защото това ще означава, че е започнал най-после да разбира и руската политика – което засега не е силната му страна.
Аз пък продължавам да не разбирам защо се настоява толкова на варианта „кабинет на всяка цена”. Аргументите, които се чуват за това, са несъстоятелни. Нито бюджетът ще пострада кой знае колко, ако изборите са през януари, нито европейските фондове ще усвоим сто процента, че да се притесняваме от два месеца закъснение, нито парите за нови избори са бог знае каква сума. Какво друго – да не натоварваме президента? Ами нали за това му плащаме, за да поема своите отговорности, когато е необходимо.
Така или иначе, въпреки уговорката, че едва в петък ще стане ясна позицията на РБ по възможността да се подпише коалиционно споразумение за съвместно управление с ГЕРБ, българският Рубикон, общо взето, и този път изглежда преминат.
Ще остане само накрая да видим кои и колко са удавниците в тази иначе смешно малка политическа рекичка.

Лидерът на „БСП – Лява България” Михаил Миков се впусна да хвали председателя на ЕНП Жозеф Дол, че е съпричастен към ставащото в България и не се меси във вътрешно-партийния ни живот.

Нещо повече, Миков дори е „силно е бил впечатлен” от Дол, с когото се срещна днес в София. Причината Миков да се впечатли е откритието му, че един десен европейски лидер, като Дол, е демонстрирал солидарност с хората от различно европейско семейство.

„Аз не останах с впечатлението, че той се меси във вътрешнопартийния живот на България”, продължи адвокатската си пледоария Миков.

Не само в новородения парламент и в партийните централи върви надпревара всички да окуражават Бойко да снесе яйцето на властта. Струпали са се край неговия полог и кудкудякат в хор: „давай, Бойко, напъни се още малко”.

В хора на окуражаването пред слисания доскорошен петел вече (се) включват и червените коментатори.

Пред БНР червеният социолог Юрий Асланов направо брани Бойко от зловещите реформаторски сили досущ както Сидеров закриля Русия от посегателствата на българи, които са заподозрени в престъплението да обичат България повече от неговите спонсори в Москва.

„Не бих могъл да коментирам условието на РБ: „Ще участваме, ако и еди-кои си са…“. Това е лишено от смисъл. Това е особена претенция, която подсказва някакъв подтекст, който не е много ясен. Когато претенциите взимат връх и никой не желае да направи компромиси в една ситуация, в която компромис е задължителен, най-честното решение са нови избори”, каза той.

В Дарик радио Андрей Рачев помага на Бойко със съвети да цепне реформаторите: „… тази част от Реформаторския блок, която искрено иска коалиция, влиза в тази коалиция с искрени чувства, е достатъчна на ГЕРБ. Даже ако махнете тези с нежеланието, и 97 да са, все едно”.

След като и депутат от ГЕРБ Методи Андреев изпреварващо върна жеста в едно интервю, посочвайки ( поименно), че в БСП има свестни хора, с които да се общува, явно дифузията изпреварва конфузията от загърбването на илюзията за уж дългогодишното противопоставяне между ГЕРБ и БСП.

Интересното е, че Методи Андреев похвали Драгомир Стойнев, бившия министър на енергетиката в правителството на Орешарски ( и лична кандидатура на Станишев за оглавяване на БСП) ,че е завършил Сорбоната. Даде го за пример като социалист, с който на това основание ГЕРБ трябва да си общува. По тази логика и Людмила Живкова е учила в Англия. Но къде ти логика в този момент на безвластие, в който принципът на целесъобразността е взел връх до такава степен, че вече няма значение кой какъв е.

Малко напомня на вица за пияния, който се възмутил от измамата в градската тоалетна: „ пише „жени”, обаче се оказа клозет”!

warka-towers-lead

Звучи малко като приказка – този артефакт, който силно напомня плод на ръката и въображението на творец в областта на абстрактното изкуство, всъщност представлява водна кула, която произвежда вода от въздуха. Добре де, не произвежда, а по-скоро улавя в мрежите си. Защото както е известно водата е навсякъде около нас, дори и в най-сушавите времена и региони въздухът съдържа тонове невидима вода. За клетите етиопци, например, този факт не носи особена утеха, а жените и децата от селските райони в тази прекрасна, но изключително бедна на вода страна се налага понякога да вървят ежедневно в продължение на часове до най-близкия извор.

Поне досега. Ето че един добър човек, италианският архитект Артуро Витори създава кулите WarkaWater, чиято конструкция позволява водата от въздуха да се кондензира и стича в специално басейнче в долната част. Скелетът на съоръжението е направен от бамбук, от вътрешната страна е изплетена мрежата от найлонови и полирпопиленови нишки, които помагат за кондензирането, а това изречение е един от редките случаи, в които споменаваме думите найлон и полипропилен с добро.

Warka-Water

Сега, най-важното: цената е общо взето ниска – около 550 долара. Да бе, ниска, може би си казвате в момента, аз толкова не плащам за 5 години. Не забравяйте обаче, че има места по света, където хората и да искат да си купят вода няма откъде. А и стигаме до най-важното N2 – създателите твърдят, че дневно тази симпатична кула, която прилича на дърво, нарисувано от някое талантливо 5 годишно дете, доставя по сто (100) литра вода – внимание – всеки ден. А това е достатъчно за нуждите на 10-ина семейства.

Повече тук

Прочети цялата новина

виж от архив

Експерт: Половината бензин не е бензин

http://petel.bg/Ekspert--Polovinata-benzin-ne-e-benzin__88675

Половината бензин у нас не е бензин. Това каза инж. Стефан Цанков, председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,...

Прочети цялата новина

виж от архив

Борисов ( почти) като Арафат

http://ivo.bg/2014/10/29/%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%81%d0%be%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d1%87%d1%82%d0%b8-%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%be-%d0%b0%d1%80%d0%b0%d1%84%d0%b0%d1%82/

Бойко Борисов все повече ми прилича на Ясер Арафат. Но донякъде.

Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) имаше един коронен номер за налагане на личните си решения на ръководената от него и вечно раздирана от противоречия между отделните, понякога воюващи буквално помежду си, фракции. Оставяше ги да спорят, да се карат, да се блокират взаимно до пълно изтощение. Напълно съзнателно!

Арафат изслушваше ( мълчаливо или не съвсем) препирните, обвиненията, нападките и безкрайните среднощни спорове по време на върховния форум на организацията под формата на Палестински съвет ( нещо като парламент в изгнание, нещо като лидерска среща). Ако трябва, това продължаваше с дни и най-вече нощи.

Накрая, когато пълното отчаяние от невъзможността да бъде намерено решение на някой от въпросите, обсъждани на форума, при вечното разногласие за тактиката и дори стратегията на ООП, Арафат се спускаше като орел върху изтощена публика, вадеше свое предложение и някоя сутрин всички щастливо се пробуждаха след поредното безсъние в караници около това решение като един вид спасителен изход от безизходицата.

Разликата при Бойко Борисов е, че той се спуска по-скоро като Оруел върху всеки рак и щука, които се карат с него или помежду си за условията да го подкрепят и им прехвърля отговорността за яловите преговори.

Лидерът трябва да предложи решение, а не в стила на Оруел да проповядва, че властта е в безвластието ( в прехвърлената отговорност”- нещо като „свободата е робство)”.

Продукти:
500г картофи
500г тиква
½ ч.л. сол
½ ч.л. индийско орехче
1с.л. краве масло
2с.л. прясно мляко

В разгара на есента си заслужава да обърнем внимание на сладката тиква. Тя е царицата на есента и спада към групата на плодовите зеленчуци. Тиквата е ценна, заради високото съдържание на витамини и минерали. С нея могат да се приготвят баници, салати, сладкиши, пудинги или супи. Най- лесно е плодът да се нареже на парчета и опече. За тази рецепта е необходимо плодното месо да е стегнато, тъмнооранжево на цвят и дебело. Ако ще правите баница, салата или сладкиш, избирайте мускатна тиква. Кората и е с цвят охра и има продълговата форма. Ако ще печете, то е добре да изберете бялата тиква с грапава кора. Наскоро опитах да приготвя пюре от картофи и тиква. Идеята ми хрумна, след като прочетох, че тиквата спада към групата на плодовите зеленчуци. Предлагам моята рецепта и на вас. Парчето тиква обелвам и режа на малки кубчета. Картофите обелвам, измивам и запазвам цели. Прехвърлям и двата продукта в тенджера. Наливам вода колкото да покрие зеленчуците. Поръсвам сол и похлупвам. Варя на кротък огън, около час, час и половина. Изваждам продуктите в купа. Добавям краве масло и прясно мляко. Смачквам на пюре. Поръсвам индийско орехче и обърквам. Използвам пюрето за гарниране на печено месо.

Продължаваме пътуването с мотор към Русия. Започнахме с подготовката и визите, първия ден пропътувахме от София до Унгария, през втория – от Унгария стигнахме до Бяла Подляска в Полша, третият ден – това беше пътуването през Белорусия, което беше отделен пътепис през четвърти ден влязохме в Москва, а днес слизаме от мотора и тръгваме пеша да разгледаме центъра на града

Приятно четене:

Москва и Кремъл

част четвърта от

Из Русия с мотор

Ден 5,

Ден 5, Първи ден в Москва – 18 Юни 2014 г., пешеходно разстояние за деня около 20 км., температура между 8 и 15 градуса, слаб но постоянен вятър.

Първи ден в Москва,

Закуската в хотела започваше към 7:30 ч. и се постарахме да я хванем в началото, за да не губим излишно време. Имахме среща с Фози около 8:00 ч. попътно за метрото. Срещнахме се и отидохме да си купим карти с предплатени пътувания за метрото подобни на нашите. Имаше няколко варианта като се спряхме на карта, в която се зарежда сума по избор и при всяко пътуване с метро се вземат по 28 рубли. Взехме картите и тръгнахме да влизаме в метрото. Понеже съм си изградил от нашето метро навик – бутам картата отляво на четеца и влизам през входа вдясно на апарата, правя същия номер и на Московското метро. Турникети няма, има просто коридорче и аз си влизам смело, защото сутрешната навалица ме подпира отзад с всичка сила, тогава се случва това.

БАМ – така ме изтрещя в близост до средния крак, че ми се изви свят :). Пробвам и аз пак като вълка леко се опитвам да се промъкна и точно като на филмчето почват леко заплашително да се подават преградите. Петя междувременно минава до мене без проблем. Идва лелката, която варди на входа и казва, че Петя минала с моята карта пък аз реално се опитвам да мина без да се таксувам :). Оказва се, че е на обратно на нашето – таксуваш се вдясно и минаваш от ляво. Прекараха ме през служебния вход, защото ми изтече времето за влизане докато се чудя какво става. Въпреки навалицата никой не дойде да ме псува и да се ръга заобикаляйки ме, което би се случило у нас. Напротив, хората най-внимателно ме заобикаляха и отиваха на съседен вход гледайки как се мъча като вълка от „Ну, погоди“ :).

Метрото го хванахме от станция ВДНХ до станция Охотный Ряд.
Тук е мястото да напиша две думи за

метрото

Влакчетата през деня са на 36 сек., да, няма грешка – 36 сек., дълги са два пъти повече от нашите, иначе са като нашите старите, сините. Самите влакчета се движат с адски висока скорост, не съм вярвал, че тези вагонетки може толкова бързо да вървят, софийските направо се влачат, ще ги караме 100 години сигурно за това. Самото придвижване с метрото е уникално бързо из целия град и невероятно удобно. Има навсякъде указателни табели на кирилица, обаче :). В сравнение с Лондонското и Парижкото метро Московското е 10 пъти по-добро и по-бързо
След като пристигнахме се озовахме съвсем близо до ь

Болшой театр

Точно пред театъра се намира огромен еднопосочен булевард с 10 ленти

Вляво Малый театр разположен на съседния ъгъл на Болшой театр.

Вдясно е Държавната дума.

Паметникът на Карл Маркс срещу Большой театр.

Спуснахме се по ул. Охотный Ряд.

Ето я и

Думата (Техния парламент)

Хотел Национал

Изглед към Манежния площад.

Ето ни вече на Манежния площад.

Има я и София на това кълбо.

Още от площада.

Хотел Москва на Манежния площад,

нощувката в този хотел на вечер вероятно е колкото цялото ни пътуване

Изглед от Манежния площад към

Александровский сад

Паметник на Маршал Жуков

до Историческия музей.

Вечният огън

се намира пред стените на Кремъл в Александровский сад

През Александровский сад покрай Историческия музей излизаме на

Червения площад

Слънцето беше срещу нас и нямаме много добри снимки на Василий Блажени, но все пак

ето ни нас с Петя на Червения площад,

на фона на църквата.

Ето го и самия него в цялото си величие.

Ето и една от кулите на

Кремъл

Помотахме се по Червения площад и пощракахме снимки.

Мавзолеят на Ленин

За да влезем в мавзолея, се наложи да се върнем обратно до Историческия музей, откъдето започна опашката за входа му, която не беше никак малка. За щастие входа е безплатен и опашката върви сравнително бързо.

Междувременно докато чакахме на опашката започна

смяна на карула

пред вечния огън.

Изтеглихме се бързо до входа на мавзолея, не даваха да се спреш и за секунда, само проверка на раниците и давай. Вътре, покрай чичко Ленин се минава пак без да спираш, ако някой се спре за малко го подканват на момента да се движи. Разбира се снимането е забранено. Ленин си е там, прилича малко на восъчна фигура, но си мисля, че все пак е мумията
Около мавзолея нещата изглеждаха така.

След като приключихме с мавзолея влязохме в най- луксозния МОЛ, в който съм влизал :). Нещо като нашия ЦУМ, но в Москва.
Представям ви

ГУМ – Государственный универсальный магазин

Малко търговски центрове могат да се похвалят с над 100 годишна история. ГУМ продължава да бъде най-големият универсален магазин в страната.
Прекрасната сграда на ГУМ и изградена в края на 19 в. и загражда едната страна на Червения площад с дължината си от 250 метра. Освен красивата фасада, сградата впечатлява със стъкления си покрив и красивото вътрешно оформление.

Страхотна сграда, тунели, мостове, загубих се вътре.

ГУМ

Всички снимки от ГУМ-а можете да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/GUM/

След ГУМ се насочихме към

Храма Василий Блажени

Катедралата на застъпничеството на Богородица за Ров (Собор Покрова пресвятой Богородицы, что на Рву) или известна повече като Катедралата Свети Василий Блажени се намира на Червеният площад в Москва. Построена е в периода 1555 – 1561 г. от Иван IV. Тя маркира геометричния център на Москва. До построяването на камбанарията Иван Велики през 1600 г. катедралата била и най – високото здание в града. Архитектурата на Свети Василий Блажени претворява пламтящ огън, който се издига към небесата. Няма друга подобна построена сграда в Русия. Архитектът, построил катедралата е бил ослепен от царя, за да не може да построи никога повече толкова красива църква. Катедралата е отворена като отдел на обществения исторически музей.

Храмът е станал символ на Русия, както Айфеловата кула за Франция, или Статуята на свободата за САЩ.

Платихме си входа и влязохме да я разгледаме отвътре. Много интересно е направена като лабиринт и се губиш вътре, едни тунели едни чудеса. По-късно в краткото видео можете да видите част от разходката из лабиринтите.

И от задната страна.

Ето ни пред храма с Петя на фона на Кремъл.

Всички снимки от Храма Василий Блажени може да видите тук:

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Vasilii_Blajeni/

След като отметнахме забележителностите на Червения площад остана основната – самия

Кремъл

Тъй като вече бяхме заобокилили стените от към Александровския сад, покрай Историческия музей до Храм Василий Блажени, решихме сега да обиколим откъм реката.

Един от седемте

Сталински небостъргача.

Повече от половин век в руската столица се извисяват 7 еднотипни небостъргачи. Те и до днес са неизменни вертикални доминанти на архитектурния лик на Москва. Строени са по заповед на Сталин и стремително са поели към небето със стъпаловидната си форма. Легендата гласи, че трябвало да играят ролята на пирамиди, които да усилят магическата сила и власт на Йосиф Висарионович.

В една от кулите се помещава руското външно министерство, друга е приютила легендарния хотел „Украйна”, трета – Московския държавен университет „Ломоносов”, в четвъртата е хотел „Ленинград”. Две са жилищни сгради, обитавани от елита на Москва, а една е административно здание. (това на снимките е една от жилищните сгради – Жилой дом на Котельнической набережной)

Большой Москворецкий мост

И едно ЗИЛ-че в движение на Кремлевская набережная.

Завъртяхме около стените на Кремъл, което си беше един сериозен преход :). Входът се оказа от съвсем друго място, точно обратно на реката. Както вече споменах всичко е голямо в тази държава и опашките също. За влизане в Кремъл има вход, който не бяхме предвидили (очаквахме, че чак зад стените се плаща за отделните музеи) и съответно опашка на касите. Имаше и автомат за билети, но от него не можеше да се купят билети за оръжейната. Аз се наредих на опашка за каса, а Петя и Фози мъчеха автоматите, и без това не държахме на оръжейната. Входът за нея беше отделен и той, както всичко останало, доста дебел. Докато чакаме на опашката да ви запозная малко с Кремъл.

Кремъл най-голямата крепост в Европа,

запазена и функционираща до днес.
Кремъл е наименованието на обширният коплекс от внушителни сгради, нямиращ се в центъра на руската столица. На неговата територия са разположени редица важни структури на държавната власт: президентството, правителствени и други органи. Най-общо преди време Кремъл са се наричали старите укрепени руски градове или укрепена им вътрешна част, заобиколени със защитни стени с кули и бойници. Днес, когато се спомене нарицателното Кремъл, най-често става въпрос за Московския.

Московският Кремъл

представлява крепост с формата на неправилен триъгълник. Съществуващите крепостни стени и кули са построени през 1485 – 1495 г. Общата дължина на стените е 2235 м, височината е от 5 до 19 м, а дебелината – от 3,5 до 6,5 м.
По стените са разположени 20 кули; 3-те кули, стоящи в ъглите на триъгълника, са с кръгло сечение, останалите са с квадратно. Най-висока е Троицката кула с височина 80 м. Най-известна е Спаската кула със Спаските врати и Кремълските куранти (4 стенни часовника), често използвана за символ на Московския кремъл.

Червеният площад

е получил името си от древноруската дума „красний”, която означава красив, прекрасен (сега тази дума означава и червен). Той е централният, най-големият и най-старият площад на града. На запад от него се разполага Кремъл. В южната му страна, пред Спаската кула се намира Катедралният Храм Василий Блажений (Покровский събор канонически). Пред храма е паметникът на Минин и Пожарски и в близост е историческото Лобно място, където в Средновековието се произнасяли и изпълнявали смъртните присъди. До кремълската стена е Мовзолеят на Ленин. По протежение на стената е некрополът на държавни и военни дейци от съветската епоха на държавата.
Дължината на площада е 330 м, а ширината - 70 м.
В крайна сметка Петя и Фози успяха да набавят билети от автоматите и напуснах опашката. Входът за Кремъл е строго охраняван явно защото се ползва от високопоставени личности активно. Има арки за проверка на оръжие, скенери за багажа, изсипваш всичко като на летище, нищо не остава по тебе. Оказа се, че раницата ни е голяма и трябва да я оставим на гардероб. Фози нямаше раница, но пък имаше ножка и го върнаха обратно и него. Едно малко прозорче под стълбите за входа на Кремъл беше гардероба, оставихме раницата и ножката и хайде обратно да се редим на опашката. Фози го бяха запомнили и го преровиха отново щателно за хладно оръжие :). В крайна сметка успяхме да се озовем пред входа.

Вече сме

зад стените на Кремъл, порядките тука са строги

Московский Кремль, Москва, Русия, 103073

Върви се по точно определен маршрут, не може да се шляеш където си искаш, полицаи на всеки ъгъл и следят хората да не се пръснат из Кремъл, вероятно защото си е работещо звено на държавната администрация. Все пак поне не ни спирахме да снимаме от далеч.

Реално вътре в Кремъл има две неща, които си заслужава да се видят –

Цар Пушка и Цар Камбана

Останалите са някакви църкви, които лично на мен не ми харесаха кой знае колко.
Цар Пушка в Москва е една от забележителностите на Кремъл. Това е най-голямото оръдие, което никога не е стреляло. Намира се в района на Иваново. Огромното оръдие е паметник на древноруското артилерийско и леярско изкуство и е най-голямото в света. През ХVI-ХVII в. се е намирало пред Спаските порти, като е трябвало да осъществи защитата на Кремъл от посока на Москва река.
Оръдието е излято от чугун и бронз през 1586 от руския майстор Андрей Чохов по време на царуването на Цар Фьодор Иванович. Масата му е 40 тона, а дължината – около 5,3 м. Днешният лафет е декоративен. Донесено е с помощта на 200 коня върху дървени трупи. По-късно, дървените трупи са заменени с каменни. Оръдието е местено на различни места в Кремъл, докато накрая решават да го поставят в Иваново до катедралния площад на Дванадесетте апостоли. Въпреки че се смята, че това е тежко оръжие, предназначено за защита на Кремъл, много изследователи смятат, че е малко вероятно да се справи с тази задача.
Най-голямото оръдие в историята е записано в Книгата на рекордите Гинес (дължина 5,34 м, диаметър в долната част на цевта 1200 мм, диаметър на изходната част на дулото 1340 мм, калибър 900 мм, тегло 39,312 кг).

След като разгледахме Цар Пушка се насочихме към съседния цар :).

Цар Камбана

е най-голямата камбана в света, отлята за Успенския събор в Кремъл (Москва). За отливането на камбаната лично императрицата на Русия Анна Йоановна подписва указ на 26 юли 1730 г. Целта на императрицата е да надмине рекорда на предишния управител – цар Алексей Михайлович. Тя е искала изработването на камбаната да се възложи на френския кралски механик Мосю Жермен, но той отказва, понеже счита, че е невъзможно да се направи камбана с такива размери. Поръчката е възложена на руските занаятчии – Иван Моторин и Михаил Моторин. Камбаната е отлята от бронз в голям ров, изкопан на Ивановския площад през нощта на 25 ноември 1735 г. Самото отливане продължава малко повече от час, но разтопяването на метала става за 36 часа. Украсата и портретите по камбаната са извършени от известни за времето си руски художници.
Общото тегло на камбаната е близо 202 тона. Една част от бронза, ползван за отливането на Цар Камбана, е от друга камбана, известна със същото име, отлята през 1654 г. с тегло 130 т. и разбила се по време на пожар през 1701 г.
Две години след отливането, през лятото на 1737 година в Москва избухва страшен пожар. Изгарят почти всички къщи, в това число и дървените сгради на Кремъл. Запалват се и дървените конструкции, на които е окачена Цар-камбаната, и тя пада. Върху нея се изсипват горещи греди, и работниците, изплашили се, че те ще разтопят камбаната окончателно, започват да я поливат със студена вода. От нея се отчупва отломък с тегло 11,5 тона, което я изважда от експлоатация. По наредба на управляващия, камбаната просто е закопана и за нея временно е забравено.
Едва при император Николай Първи през 1834 година отново си спомнят за нея. Той нарежда тя да се откопае, да се изчисти и да се сложи на постамент край камбанарията „Иван Велики”. От тогава Цар-Камбана стои като символ на ненадминатото руско леярно изкуство.

Камбанарията “Иван Велики” е най-високата постройка в кремълския ансамбъл. Първата камбанария на това място е издигната през 1329 г. През ХVІ в. при царуването на Иван Велики, тя е заменена с нова постройка, откъдето идва и името и. Днешният си облик камбанарията получава по времето на Борис Годунов. През 1600 г. главната кула е престроена, увенчана с купол като луковица и покрита с мед и злато. Години наред това е била най-стратегическата наблюдателна кула на Кремъл, от която се вижда на 32 км. далечина. Камбаните са общо 52 на брой, като най-тежката от тях е с маса 70 тона.

Успенский собор.

Благовещенский собор.

Всички снимки от Кремъл може да видите тук.

http://www.tonyco.net/pictures/Russia/Moskva/Kremal_i_Chervenia_plostad/

След Кремъл тръгнахме покрай река Москва до следващата цел за деня – Храм Христа Спасителя.

Храм Христос Спасител (на руски: Храм Христа Спасителя)

е най-високата православна църква в света. Намира се в Москва, на брега на река Москва. В храма действа църковен музей. Изграден е по идея на император Алексъндар I като благодарност на руския народ към Бога след приключването на Наполеоновите войни.
Строителството приключва през 1860 г. Изрисуването и продължава 20 години.
След октомврийската революция обаче започват репресии срещу църквата. Така през 1931 г. Сталин дава нареждане храмът да бъде разрушен и на негово място да се изгради Дворец на съветите. През декември същата година храмът е взривен с динамит. Строителството на Двореца започва, но не успява да бъде завършен.
През 1980 г. сред народа се заражда идеята за възстановяване на катедралата. Възстановяването започва през 1990 г. В края на 1999 г. новия храм Христос Спасител е завършено копие на своя исторически предшественик. На 31 декември 1999 г., на прага на 2000 г. от Рождество Христово, храмът е отворен за вярващите и за обществеността.

Преди да влезем в храма, на една будка отпред продаваха скъпи сандвичи, за сметка на това малки. Бяхме гладни, та хапнахме по един, нямахме избор. Нещо ми се върти в главата около 12 лв. за хамбургер :). След като ги хапнахме видяхме в съседство и по-евтини на павилионче от веригата Крошка-Картошка (цените са на половина).

Have a look at a trick, taken from the Big Book of KnowHow/ Usborne. We have it a...

Председателят на Конституционния съд (КС) Димитър Токушев върна петте жалби срещу изборните резултати, съобщава "Стандарт". Те бяха...

Прочети цялата новина

виж от архив