Днес ГЕРБ и реформаторите дадоха знак, че май ще подпишат коалиционно споразумение да управляват заедно с извънкоалиционната подкрепа на Патриотичния фронт, чиито приоритети в замяна на това щели да бъдат отчетени в управленската програма.

След продължително помпане на мускули надделя все пак коалиционната (физ)култура.

Преди да ни съобщят, че това е уникално постижение на Бойко, нека все пак да си припомним някои аналогични подобия на български коалиции – без претенция за еднаквост, но достатъчно тревожни като прецедент.

Не, не се случва за първи път някой ( да се кани) да управлява заедно с друг, но подкрепян от трети в рамките на шумното говорене за обща програма. Подобен беше случаят с кабинета на организираната престъпност, наричан за благозвучие кабинета „Беров”.

Онзи кабинет беше съставен при възникналата извънредна ситуация когато точно преди 22 години правителството на Филип Димитров беше шутирано от ДПС и сините отцепници. Това позволи формирането на тройния хермафродит, който дойде на власт с мандата на ДПС, с претенцията да използва програмата на СДС, но крепен всъщност от БСП, оказала се с най-голяма парламентарна група.

Кабинетът „Беров” беше изразител на растящите апетити на всевластната групировка „Мултигруп”, зад която надничаше Москва. За по-малко от две години, колкото просъществува, това правителство стана майка-кърмилница на т.н. силови групировки. Те заякнаха, структурираха се, разпростряха пипалата си навсякъде и подготвиха почвата за триумфалното официално завръщане на БСП властта чрез изборите от 1994 г., довело до разграбването на банките и фалита на държавата през 1997 година.

Днес, след като дни наред наблюдавахме театъра на сенките от миналото с напъните за съставяне на кабинет, би трябвало да отпаднат опасенията, че става дума за подобно обслужване на преминалата през приватизацията и избелването на якичките вторична, надградена, дигитализирана , напарфюмирана, соанирана и дори европейски интегрирана нова версия на онази бруталната, калната престъпност от началото на 90-те години на миналия век.

Днес вече става дума за престъпна дезорганизираност в битката срещу организираната престъпност, довела до разпад на обществения договор между управлявани и управляващи.

Предстои да видим продължението на демонстрираната досега коалиционна (физ)култура, за която мнозина побързаха да поздравят Борисов, наблюдавайки подгряващия му фи(т)нес.

А, да- и още нещо: ще могат да си отдъхнат вече всички, които неуморно се вайкаха как свирепите реформатори се канят да схрускат герберите подобно на лисица, която гони опашката си, но е заподозряна, че това е опит да изяде жив слон. Сега вече възмутените от реформаторското нежелание да помагат на Бойко другари и другарки могат спокойно да се върнат към обичайното си мимикриране на възмутени червеношийки и отново да дразнят слона с опозиционното си чуруликане за заблуда на останалите обитатели на европейската и балканската джунгла.

Говоря си с Милена Стратиева - мечтател, част от екип мечтатели на 9 Academy, обучаващи на доброволни начала млади хора в предприемачески дух и основни умения за стартиране на бизнес. Водя модул за комуникации от миналата година и съм със страхотни впечатления от проекта. Ето как им се случва вторият път:

Второ издание на 9 Academy – как стигнахте до тук?

Със страхотен екип, с вяра в каузата и с упоритост да не се откажем пред трудностите, защото те наистина не бяха малко. А също и с много съмишленици в лицето на лекторите, които щедро споделят опита си и вдъхновяват с личния си пример, както и партньорите ни, които предоставиха локации за провеждане на обученията.

Кои бяха най-предизвикателните моменти от предната година?

9 Academy се случи и продължава да се случва благодарение на доброволен труд и на партньори, които безвъзмездно предоставят ресурсите си, когато са свободни от тяхната обичайна дейност. Така че предизвкателствата бяха ежедневие. Най-вече да координираме задачите, времето и ресурсите… и тогава, когато са свободни – да бъдат използвани за целите на 9 Academy.

А най-интересните сега, при старна на новата?

Определено подборът на новите 50 участници. Толкова страхотни хора кандидатстват за 9 Academy! Толкова страхотни млади хора има в България! Най-интересното тепърва предстои. И то ще се случи именно благодарение на тези 50, които ще преживеят 9 Academy.

Какво носи за теб самата 9A? Какво пожелаваш на екипа и какво на участниците?

За мен самата 9 Academy носи вяра. Вяра, че има много хора, които са готови да положат усилия и да се обединят, за да сме всички по-успешни и щастливи. За да градим заедно една по-добра (безнес) среда.
На екипа пожелавам да са все така раздаващи се и да се гордеят със себе си, защото има много с какво.
На участниците от първото издание – да запазят искрата, която 9 Academy им даде. И да разпалват огъня на положителната промяна навсякъде, откъдето минат.
На новите участници – да отворят широко очите, ушите и сърцата си. Защото ги очаква нещо, което ще промени живота им

Продукти за 4 порции:
250мл водка
800мл доматен сок
1лайм
12 зелени маслини
½ ч.л. сол
½ ч.л. черен пипер

Приготвяне:
Настроението ми е празнично, хелуинско. Освен с тиква, свързвам празника с вампирски усмивки, весели духчета и ходещи скелети. Мислите ми са насочени към прословутия коктейл “Блъди Мери”. Основни съставки на напитката са водка и доматен сок. В купа смесвам алкохола и сока. Добавям сол и черен пипер. Разбърквам. Наливам коктейлите в дълбоки чаши. Вземам четири коктейлни сабички. На тях нанизвам по две зелени, обезкостени маслини и парченце лайм. Гарнирам коктелите с тях. Добавям черни сламки. В нощта на Хелуин се насаладете на вкуса на “Блъди Мери” и прогонете собствените си страхове!

Дворецът Хет Ло (Het Loo) се намира в сърцето на Холандия, в близост до град Апелдорн, провинция Гелдерланд. Имението е на повече от 300 години и е известно като холандския Версай, заради красивите градини, изградени във френски стил още от построяването на замъка.

(Снимка: уикипедия)

Имението е обект от национално значение, води се за паметник на културата и е отворено за посетители още от 80- те години на миналия век. В същото време е и любимата лятна резиденция на кралското холандско семействo.

До двореца се стига само пеша, преминавайки през три портала. Първият от тях е изграден в наши дни, представлява стъклена зала. Тук се намират билетните каси, от които заедно с билета за вход ще ви предоставят и брошура, съдържаща историческа справка за Хет Ло и още: пътеводител за достъпните етажи в двореца и пътеводител за градините и парковете. Тук, на този портал, има и магазин за сувенири.

Преминавайки през първия портал, посетителите се озовават до няколко ниски и една по- висока постройки, които в миналото са били гаражи или казармени помещения, които са приютявали пазачите и войската на имението. Днес в тях има подредена музейна експозиция с предмети и вещи от дворцовия инвентар.

На широкия площад пред тези сгради за 1 евро може да бъде закупен билет за автобус, който прави панорамни обиколки около двореца в рамките на час. Тук се намира и кафе „Принц Хендрик”, атракцията на което са няколко пауна. Те се разхождат свободно и безстрашно сред посетителите, очаквайки да им подхвърлят нещо вкусно.

Het Loo, Апелдорн, Нидерландия

Малкият площад свършва с втория портал, в миналото тук са изчаквали всички гости, тук са се правили всички проверки за сигурност и изобщо достъпът до двореца е започвал от тук.

От този портал в посока към сградата на двореца, се простират паркове, оградени от високите дървета на изкусвено създадена гора. Геометрично- прецизната красотата на околния свят, изграждана векове наред, започва от тук. Дълга около половин километър алея отвежда до третия портал, зад позлатената ограда на който се издига величествената сграда на двореца Хет Ло.

Архитектурният стил на имението- музей е семпъл, (нещо типично за всички дворци на територията на Холандия), но величествен. Основната сграда е заобиколена от еднакви пристройки, симетрично издигнати от двете й страни, които са свързани с крила около основния двор. Пред основната сграда има семпла градина с фонтан.

Дворецът Het Loo е построен в края на 17 век по заповед на тогавашния крал Уилям III и е бил резиденция на холандското кралско семейство до смъртта на кралица Вилхелмина през 1962 година, когато дворцовият комплекс става държавна собственост. Първоначално крал Уилям III и съпругата му Мари II Стюард разполагат на това място с ловна хижа, която използват съвместно с дуковете на Гелдерланд за почивка и лов. По- късно кралското семейство, впечатлено от красотата и спокойствието в този регион, разпореждат построяването на дворец, чийто градеж е завършен през 1684 година. Планът е дело на известния архитект Якоб Рьоман.

През трите века на своето съществуване, основната сграда на двореца е била преобразявана многократно, като постепенно е била разширявана и около нея са били изграждани допълнителните пристройки, изпълняващи ролята на крила. В миналото в тези крила с червени капаци на прозорците са се помещавали оранжериите, конюшните и помещенията, в които е живеела прислугата на двореца: коняри, треньори, градинари, готвачи, шивачи и т.н. В наши дни в тези постройки се намират офисите на музейната администрация и изложбените зали. В миналото тук е имало и една бална зала, която днес е преобразена в ресторант. Днес два от етажите на основната сграда са отворени за посетители, като предоставят възможността за разглеждане на автентичния интериор, съхранен през годините във вида, в който е бил по времето на своето създаване.

Поради оскъдната светлина да се снима в задушните стаи е трудно, но не и невъзможно. Единственото условие на охраната е да не се ползват светкавици, лампи и да се запази възможно най- тиха обстановката из дворцовите лабиринти, сякаш да не събудим или тревожим духовете на аристократичните личности, които надничат от портретите с различни големини, овесени по стените на цялата дворцова обител.

Отворени за посещение са столовата на кралското семейство, кабинетите на кралете, библиотеката, дворцовите галерия и музей, спалните на Мари II Стюард, Уилям III, стаите на кралиците, детски стаи, банята на кралица Вилхелмина…

(Снимка: уикипедия)

След обиколката в двореца, по стъпалата или с асансьора се слиза в подземията на сградата. Изцяло преобразени в услуга на посетителите, тези подземия разполагат с гардероб, магазин за сувенири, тоалетни, кафене и ресторант. Тесни и полутъмни коридори извеждат към прословутите фантастични градини и алеи, разположени фронтално на сградата.

(Снимка: уикипедия)

По оформлението на ландшафта в този огромен терен, в кралските градини и паркове са работили френски, английски и немски архитекти. Околодворцовото пространство представлява фина бродерия с невероятни цветни пана и изключително прецизно оформени зелени площи. Цветната феерия се допълва от романтични пътечки, застлани с дребен чакъл, от статуи и фонтани. Едно предупреждение: носете затворени, ниски и удобни обувки.

В средата на парка пред двореца се намира кралския фонтан. Представлява 13 метрова скулптура от бял мрамор на жена, оградена от златни фигури на птици, растения и митологични същества. Всъщност, всички градински скулптури са изработени от бял мрамор и са богове и богини от гръцката митология. Две от тях (на жена и на мъж) са поставени на стъпалата пред златната врата, а другите – из градините или в другите по- малки фонтани. Гигантски глобуси – фонтани със златни чучури имат важно значение сред целия скулптурен ансамбъл. Всеки чучур указва място в света, което кралската фамилия е посетила. Тъй като градините в дясната страна на двореца бяха в ремонт, глобусът на снимките е един и същ.

Отвъд кралския фонтан, централната алея отвежда към белокаменна колонада, пред която са изградени още три фонтана. Най- големият е зарибен, във водите му плуват шарани.

От самата колонада се открива красива панорама към двореца. Тук градините са в същия стил, но с други флорални мотиви. Под колонадата има малко кафене на открито.

Отвъд колонадата започва друга приказка, тази на естествените паркове край двореца. Това е една огромна площ, представляваща гориста местност, в която се протягат няколко езера. Те свързани едно с друго чрез плавателни канали, над които извиват гръб красиви мостове.

Точно в тази местност в миналото кралете са ловували или са излизали на езда. За тяхно удобство по брега на езерата са построени разноцветни дървени хасиенди, в които те са спирали за почивка. Тези вили са разполагали и със закрити помещения, в които са се съхранявали лодки и други водни приспособления.

В този парк се намира и един паметник, който символизира силата и могъществото на Нидерландия. От всичките му страни са изрисувани гербовете на старите градове, а на върха е поставена короната- символ на великата монархическа власт.

Важно за онези, които искат да разгледат имението, е работното време. Дворецът е отворен за посетители от началото на месец май до края на месец октомври от 10.00 до 17.00 часа в дните от вторник до неделя включително. Цена на билета за възрастни е 14,50 евро, за деца под 3 години входът е безплатен. Всички магазини, кафенета и ресторанти на територията на двореца са със същото работно време: от 10.00 до 17.00 часа. Билетът за специализиран автобус, който прави панорамни обиколки около двореца в рамките на час, е с цена 1 евро. Около Хет Ло има голям паркинг за автомобили с такса 5 евро за ползването му. Таксата е една и съща, без значение от времето престой. От Апелдорн до Хет Ло може да се ползват и градски автобусни линии с номера 10, 16 и 102. Препоръчвам делничните дни за посещение, защото тогава е по- спокойно. През уикендите тук прииждат повече хора, както и във времето на отпуските през юли и август.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът и Уикипедия (GNU лиценз за снимките от Уикипедия)

Други разкази свързани с Холандия – на картата:

Холандия

С първия сняг, смяната на времето и пускане на парното, мисля че е крайно време да стартирам с рецептите от есенна и зимна Тоскана. Досега не съм имала такова пристрастяване към някоя кухня, така както към тосканската след ваканцията това лято. Приготвянето на една, две, три, четири, пет рецепти от нея не са никак достатъчни да ми дадат засита на желанията да опитвам още и още. Тосканската кухня, чиито ястия се базират на кухнята на бедните и от минимално количество налични съставки се превръщат вкусни и засищащи ястия, е кухнята, която с ръка на сърце мога да кажа не само, че ми е любима, но това е кухнята по-която съм обсебена вече няколко месеца и която със сигурност трайно се настанява в ежедневното меню.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Винаги е приятно да приготвя нещо вкусно от малко съставки, но съставки с изключителен вкус и питателност – подробност, която не трябва да се забравя при приготвянето на каквото и да било. Но освен тази храна, Тоскана си има и по-богатите, наситени с празничност рецепти, разбира се обгърнати от наличните диворастящи или култивирани треви в градината.

Тази рецепта е именно такава – предполага поне четирима и поне бутилка вино, макар че първите два пъти, в които я приготвих си бяхме само с Вальо и бутилката вино. Третият път, в който реших да приготвя рецептата не беше изминал и месец от предишните два пъти, но любовта ми към нея е толкова голяма, че реших да я споделя и с гостите си. Ако започна отначало, това си беше любов от първо прочитане, а сетне от първа хапка и изгледите са тази любов да става все по-интимна докато престана да прочитам нужните съставки и количествата им необходими за рецептата и започна да я приготвям по спомен и усет. Но нека ти разкажа малко за самата рецепта.

Продукти за глазираното бонфиле

Тя е от записките от зимната кухня на Франсис Мейс в книгата Под небето на Тоскана. Тя е лесна и сравнително бърза за приготвяне. Тя е хармония от медена глазура, която допълва сладникавия анасонов аромат на семената резене, контрастиращи на солеността от пармезана в плътната масленост на маскарпонето. И освен това, сухото бонфиле попива от смолистия аромат на розмарина и неизбежния чесън, за да се превърне в … май го казах вече – хармония. Скоро не бях попадала на толкова лесна и така впечатляваща с вкусови комбинации рецепта. Прекрасна е в съчетание със зелени салати, но поради характера на сезона, глазираните печени кореноплоди са по-подходящи и несъмнено допълващи. И така, Тоскана не е само слънце, цветове от тиквички, прясна паста и домати. Като всяка кухня от света и тя крие своите неподозирани ястия, които с любопитство и удоволствие продължавам да откривам.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Рецептата е адаптирана от книгата Под небето на Тоскана.

Семената от резене могат успешно да се заменят със семена от анасон. И двете могат да се намерят в билкова аптека.

Бонфилетата, които използвах първите два пъти пъти бяха малки, с общ грамаж около 750 грама. Третият път взех по-големи бонфилета, чиито общ грамаж беше един килограм. В тази връзка ще има малка разлика във времето за първото печене като за по-малките са достатъчни 20 минути, а за по-големите времето се увеличава с 5-10 минути. Второто печене (когато бонфилетата се покрият със соса) остава същото независимо от големината на месото.

За 4 порции.

За бонфилетата:

2 свински бонфилета, около 750 грама общо
1 супена лъжица течен мед
1 чаена лъжица семена от резене
1 супена лъжица ситно нарязан пресен розмарин
2 скилидки чесън, нарязани на ситно
сол и черен пипер на вкус

За соса от резене:

1 глава резене
1 супена лъжица зехтин
сол
25 мл сухо бяло вино
20 г прясно настърган пармезан
60 г маскарпоне

За маслените трохи:

1 филия стар хляб
1 чаена лъжица зехтин

Фурната се нагрява на 200ºC. Тава за печене се покрива с хартия за печене.

Бонфилетата се измиват и подсушават с кухненска хартия. Намазват се с мед от всички страни.

Бонфилетата се намазват с мед и подправките

Семената резене се счукват в хаванче. Смесват се с розмарина, чесъна, сол и прясно смлян черен пипер. С тази смес се натъркват бонфилетата. Поставят се в тавата върху хартията за печене и се запичат за 20 минути.

Запечените за 20 минути бонфилета

Междувременно резенето се нарязва на кръгове с дебелина 1 см като твърдият край откъм стеблото се изхвърля. Ако има листенца, те се запазват за декорация. Зехтинът се нагрява в тиган и в него се добавя резенето. Посолява се със сол. Готви се под капак на умерен огън за десетина минути докато се задуши, но да не се оставя да омеква твърде много. Когато стане готово се прехвърля в кухненски робот и се пасира на пюре. Към него се добавят виното, пармезанът и маскарпонето. Ако има нужда се подправя с още сол.

За маслените трохи кората от филията хляб се отстранява. Средата на хляба се смила в кухненски робот на трохи. Добавя се зехтинът и трохите се разбиват за кратко докато се покрият равномерно със зехтин.

Бонфилетата се намазват със соса

Когато свърши първото печене, бонфилетата се изваждат от фурната и се покриват със соса. Поръсват се с маслените трохи. Връщат се във фурната и се запичат на 180ºC с включен вентилатор за 10-15 минути или докато трохите се зачервят хубаво.

Готовите бонфилета

След като се извадят от фурната бонфилетата се покриват с алуминиево фолио и се оставят за десетина минути преди да се разрежат.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Глазирано свинско бонфиле с резене е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

виж от архив

Глазирано свинско бонфиле с резене

http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/5k3bR-YcITk/

С първия сняг, смяната на времето и пускане на парното, мисля че е крайно време да стартирам с рецептите от есенна и зимна Тоскана. Досега не съм имала такова пристрастяване към някоя кухня, така както към тосканската след ваканцията това лято. Приготвянето на една, две, три, четири, пет рецепти от нея не са никак достатъчни да ми дадат засита на желанията да опитвам още и още. Тосканската кухня, чиито ястия се базират на кухнята на бедните и от минимално количество налични съставки се превръщат вкусни и засищащи ястия, е кухнята, която с ръка на сърце мога да кажа не само, че ми е любима, но това е кухнята по-която съм обсебена вече няколко месеца и която със сигурност трайно се настанява в ежедневното меню.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Винаги е приятно да приготвя нещо вкусно от малко съставки, но съставки с изключителен вкус и питателност – подробност, която не трябва да се забравя при приготвянето на каквото и да било. Но освен тази храна, Тоскана си има и по-богатите, наситени с празничност рецепти, разбира се обгърнати от наличните диворастящи или култивирани треви в градината.

Тази рецепта е именно такава – предполага поне четирима и поне бутилка вино, макар че първите два пъти, в които я приготвих си бяхме само с Вальо и бутилката вино. Третият път, в който реших да приготвя рецептата не беше изминал и месец от предишните два пъти, но любовта ми към нея е толкова голяма, че реших да я споделя и с гостите си. Ако започна отначало, това си беше любов от първо прочитане, а сетне от първа хапка и изгледите са тази любов да става все по-интимна докато престана да прочитам нужните съставки и количествата им необходими за рецептата и започна да я приготвям по спомен и усет. Но нека ти разкажа малко за самата рецепта.

Продукти за глазираното бонфиле

Тя е от записките от зимната кухня на Франсис Мейс в книгата Под небето на Тоскана. Тя е лесна и сравнително бърза за приготвяне. Тя е хармония от медена глазура, която допълва сладникавия анасонов аромат на семената резене, контрастиращи на солеността от пармезана в плътната масленост на маскарпонето. И освен това, сухото бонфиле попива от смолистия аромат на розмарина и неизбежния чесън, за да се превърне в … май го казах вече – хармония. Скоро не бях попадала на толкова лесна и така впечатляваща с вкусови комбинации рецепта. Прекрасна е в съчетание със зелени салати, но поради характера на сезона, глазираните печени кореноплоди са по-подходящи и несъмнено допълващи. И така, Тоскана не е само слънце, цветове от тиквички, прясна паста и домати. Като всяка кухня от света и тя крие своите неподозирани ястия, които с любопитство и удоволствие продължавам да откривам.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Рецептата е адаптирана от книгата Под небето на Тоскана.

Семената от резене могат успешно да се заменят със семена от анасон. И двете могат да се намерят в билкова аптека.

Бонфилетата, които използвах първите два пъти пъти бяха малки, с общ грамаж около 750 грама. Третият път взех по-големи бонфилета, чиито общ грамаж беше един килограм. В тази връзка ще има малка разлика във времето за първото печене като за по-малките са достатъчни 20 минути, а за по-големите времето се увеличава с 5-10 минути. Второто печене (когато бонфилетата се покрият със соса) остава същото независимо от големината на месото.

За 4 порции.

За бонфилетата:

2 свински бонфилета, около 750 грама общо
1 супена лъжица течен мед
1 чаена лъжица семена от резене
1 супена лъжица ситно нарязан пресен розмарин
2 скилидки чесън, нарязани на ситно
сол и черен пипер на вкус

За соса от резене:

1 глава резене
1 супена лъжица зехтин
сол
25 мл сухо бяло вино
20 г прясно настърган пармезан
60 г маскарпоне

За маслените трохи:

1 филия стар хляб
1 чаена лъжица зехтин

Фурната се нагрява на 200ºC. Тава за печене се покрива с хартия за печене.

Бонфилетата се измиват и подсушават с кухненска хартия. Намазват се с мед от всички страни.

Бонфилетата се намазват с мед и подправките

Семената резене се счукват в хаванче. Смесват се с розмарина, чесъна, сол и прясно смлян черен пипер. С тази смес се натъркват бонфилетата. Поставят се в тавата върху хартията за печене и се запичат за 20 минути.

Запечените за 20 минути бонфилета

Междувременно резенето се нарязва на кръгове с дебелина 1 см като твърдият край откъм стеблото се изхвърля. Ако има листенца, те се запазват за декорация. Зехтинът се нагрява в тиган и в него се добавя резенето. Посолява се със сол. Готви се под капак на умерен огън за десетина минути докато се задуши, но да не се оставя да омеква твърде много. Когато стане готово се прехвърля в кухненски робот и се пасира на пюре. Към него се добавят виното, пармезанът и маскарпонето. Ако има нужда се подправя с още сол.

За маслените трохи кората от филията хляб се отстранява. Средата на хляба се смила в кухненски робот на трохи. Добавя се зехтинът и трохите се разбиват за кратко докато се покрият равномерно със зехтин.

Бонфилетата се намазват със соса

Когато свърши първото печене, бонфилетата се изваждат от фурната и се покриват със соса. Поръсват се с маслените трохи. Връщат се във фурната и се запичат на 180ºC с включен вентилатор за 10-15 минути или докато трохите се зачервят хубаво.

Готовите бонфилета

След като се извадят от фурната бонфилетата се покриват с алуминиево фолио и се оставят за десетина минути преди да се разрежат.

Глазирано свинско бонфиле с резене

Глазирано свинско бонфиле с резене е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина

виж от архив

Трима загинаха в тежка катастрофа на пътя Русе - Бяла

http://petel.bg/Trima-zaginaha-v-tezhka-katastrofa-na-patya-Ruse---Byala__88738

Трима души загинаха в тежка катастрофа на пътя-Русе-Бяла, а други двама младежи са в болница с опасност за живота. Инцидентът е станал на...

Прочети цялата новина

виж от архив