В същото време от миналата година се водят преговори със Столична община за разкриване на Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с психична разстройства. На този етап Общинският съвет излезе с решение за разкриването на такава услуга с капацитет 65 човека, което ще се случи догодина, след провеждане на конкурс за избор на доставчик. Проект „Интегра” има за цел да разработи пилотно услугата.

За съжаление средствата по проект „Интегра” са изчерпани и нямаме все още сигурно финансиране за следващите няколко преходни месеца. Месечната издръжка на услугата изисква 4000 лв. за поддържане на основния минимум от дейности за функциониране на центъра.

С уважение:
Ася Алексиева
Председател на СРПСРБ

Подробно описание на дейността на Центъра:

Преди 15 години в България се състоя първото официално посещение на американски президент.

Бил Клинтън беше посрещнат край Народното събрание в София от хиляди български граждани и с концерт, излъчван пряко от световните телевизионни мрежи- само този неповторим факт е достатъчна причина да си спомним за 21 ноември 1999 г.

Оперната певица РОСИЦА ПАВЛОВА изпълни акапелно химните на България и САЩ в присъствието на президентите Бил Клинтън и Петър Стоянов

Ако е вярно, че в България тези дни е гостувал един руски гражданин, който е достатъчно важен, за да бъде обявен за нежелана персона в списъците на страните от ЕС и НАТО като част от санкциите срещу Русия заради агресията й срещу Украйна, „к’во праим сега”?

Въпросът ми е в стил пътен полицай хваща в нарушение водач на МПС и си проси подкуп- с тази разлика, че не искам нищо от водача на държавата Борисов, освен да му съобщя, че двойната му игра между Запада и Русия няма да мине незабелязано, както явно се надява.

На сцената на санкциите вече се появяват гражданите на поне две държави, в които отделни вождове заиграват с Путин в противоречие с общата политика на ЕС и НАТО. Това се случи по време, когато Италия даде замразяващ сигнал на север:

Проектът „Южен поток” не ни е приоритет , обяви на 19 ноември италианският министър на индустрията Федерика Гуиди, цитирана от EurActiv. Съобщението на практика доразви идващите от месеци насам сигнали на италианския концерн Eni за отказ от участие в руския проект, „в случай, че той се оскъпи” . А той се оскъпи драстично!

По политическото трасе по-рано се дочуха скептични нотки и от Виена, която изглеждаше готова да сътрудничи с Путин (особено преди агресията му в Украйна).

Хърватия мълчи „неутрално”- поне не се присъединява към унгареца Орбан в реториката за строителството на Южен поток” като национално решение, независимо от мнението на Брюксел.

Един словак обаче направи изненадващо съобщение по темата- изненадващо, заради предишната позиция на Братислава. На 21 октомври ръководителят на словашкия оператор на проекта „Южен поток” Томас Марасек беше цитиран от Ройтерс да казва следното:

„Одобрение на руския газопровод “Южен поток” би отправило послание към Украйна, че Европейският съюз не е готов да подкрепи амбициите й за свързване със Запада и не приема Украйна като надеждна транзитна държава”.

И още от Ройтерс:

“Потенциалната подкрепа за “Южен поток”, особено в пълния му мащаб, не е позитивна подкрепа за нашия руски партньор, но всъщност е изцяло враждебен акт срещу Украйна”, каза председателят на Eustream Томас Маресек пред Ройтрес.

Не мога да разбера как ЕС би подкрепил това, особено в контекста на сегашните амбиции, нужди и надежди на Украйна, допълни той.

“Южен поток” би лишил Киев от приходи от “Газпром”, които помагат на страната да покрива сметките си към руския държавен монополист.

Това силно ще навреди на Украйна. Ще причини огромни финансови загуби, ще разруши стойността на газовите й активи, които са гръбнак на нейната икономика, каза още ръководителят на словашкия газов оператор.

Според него изграждането на “Южен поток” ще понижи енергийната сигурност на Европа, тъй като газотранспортната система на Украйна с мощност 140 млрд. куб. м. ще бъде заменена с по-малко мощната на “Южен поток”.

Той в същото време е убеден, че “Газпром” е надежден доставчик на газ за Европа и ще си остане такъв.

Словашкият оператор Eustream транспортира газ от Украйна към различни регионални газопроводи. Изграждането на “Южен поток” би лишило Словакия от част от тези обеми”.

Словакия, чиито премиер Робърт Фицо се беше откроил месец по-рано като неофициален говорител на няколко държави от бившия съветски колониален лагер със скептична позиция срещу западните санкции по отношение на Русия заради Украйна, се оказа първата от навързаните по трасета на „Южен поток” държави с институционално дефинирана позиция срещу проекта по морално-политически причини. При това го направи въпреки факта, че Словакия има интерес да разпределя повече руски газ, за разлика от България, която няма никакъв интерес да стане двойно по-зависима от него при липса на алтернатива.

Дали става дума за солова акция на един словашки висш чиновник? Едва ли. Просто той е оставен да говори на фона на потъналия (вече) в мълчание премиер Фицо.

Но дори и да беше солова акция, разделителната руска линия в Европа междувременно доби нови очертания.

Миналата седмица на сцената на Унгария и Чехия се появиха разгневените граждани. Хиляди демонстранти в Прага се изправиха срещу проруските вербални демонстрации на техния президент Милош Земан и още повече унгарци потърсиха сметка на премиера Виктор Орбан (и) за заиграването му с Путин, принуждавайки го да се оправдава.

В Румъния, през която Путин не е правил опити да копае газов коридор към Европа, но все пак беше намекната от самия него тази година на енергиен форум в Петербург като потенциална алтернатива на евентуално българско непослушание, картината е най-радикална. Там дори левият премиер Виктор Понта се бори за пред народа да се докаже като по- голям борец срещу руския шантаж от десните му конкуренти в политиката.

Остана само една Сърбия в калейдоскопа „Южен поток” (извън българската ключова входна врата на проекта), където ехото от фанфарите по посрещането на император Путин с военен парад през септември вече се изроди в намалени руски доставки на газ за Белград през ноември и предизвика миналата седмица настойчиви призиви на Брюсел към Сърбия да не се включва в руския енергиен марш срещу организацията, за чието благоволение се бори от години като кандидат за членство.

У нас министърът на отбраната от служебния кабинет Велизар Шаламанов, дръзнал да предизвика руската мечка с документа „Визия 2020” с констатации за руската информационна война в България, на практика бе отстранен тихомълком от властта чрез пасуване. Борисов не е предложил на Шаламанов да остане на поста си, а на публиката бе съобщена половинчатата истина, че Шаламанов се завръща на предишната си работа в НАТО по свое желание.

Привилегията да остане на поста си заслужи външният министър Даниел Митов, който цял месец мълча и остави колегата си Шаламанов да поема сам ударите за „Визия 2020” преди руският вицепремиер Дмитрий Рогозин да провокира реакцията му ( и на премиера Близнашки) с нагло подмятане по адрес на българския суверенитет в социалната мрежа туитър.

Голямото изключение, което на Борисов му се е наложило да направи, беше принудителното преглъщане на кандидатурата на правосъдния министър Христо Иванов- четвъртият от карето „опълченци” по руската тема ( водено от Плевнелиев и Шаламанов, към което месец по-късно се присъедини и Митов). Христо Иванов, заедно с Митов, също проговори ( и дори го направи язвително) срещу провокацията на Рогозин.

На пръв поглед „закъснелите” с подкрепата за Шаламанов министри от служебния кабинет на Близнашки през трудния месец септември са двама. Но тънкият нюанс и намек е във факта, че Христо Иванов, за разлика от Даниел Митов, е нежелан от Борисов министър в днешното му правителство и за това си има причини, чиито генезис би се изяснил при евентуална криза…

Сега президентът Росен Плевнелиев отново е сам на държавния връх по отношение на твърдата евроатлантическа линия в контекста на руската агресия срещу Украйна. Христо Иванов най-вероятно си мисли същото, което каза на една пресконференция, заявявайки ,че суверенното право на България да се превъоръжи по натовски стандарти е защита на българските национални интереси (а не е работа на Русия го коментира). Христо Иванов заяви тогава това в качеството си на вицепремиер, наблюдаващ съответния сектор в изпълнителната власт. Днес той няма тази власт.

Действащият в момента външен министър Митов формално се активизира по темата за руската агресия, но нито веднъж не е формулирал българска позиция на острия и откровен евроатлантически език, на който говорят съюзниците и Плевнелиев.

Този, от когото зависи балансът в България, се нарича Бойко Борисов- същият, който е накрещял по телефона на служебния премиер Близнашки заради оригиналния вариант на „Визия 2020” и му е наредил ( в качеството си на партиен лидер, преди да е спечелил изборите !) да накара авторите да редактират, т.е. да цензурират в желаната от Москва посока небивало смелия ( като за държаната в шах от петата колона България) български документ, който всъщност отразява мисленето на ръководството на НАТО.

С подкрепата си за оригиналната визия на „Визия 2020” ключови натовски държави на практика бламираха самия Борисов в задкулисната му роля на цензор. Въпрос на време е този конфликт да стане публичен, освен ако Борисов не рискува да се откъсне от руските си зависимости и да се обозначи ката гражданин за европейско развитие на България на дело, а не само на думи.

Сега, когато Борисов отново е на власт, по темата за руската зависимост на България ( иронизирана редовно от писарушките на руска служба в българските медии, независимо от очевидния факт на пълното енергийно заробване на страната ни от руския внос), вместо надграждане на прозападната позиция, наблюдаваме затишие.

Дали няма да се окаже пред буря?

Борисов трябва да знае, че при следващите граждански протести, срещу които той се опита да се подсигури с подкупващи предложения към БСП, може да му бъде потърсена сметка както на Милош Земан в Чехия и на Виктор Орбан в Унгария.

Мечката ( която се обажда на името Кремъл) и преди е заигравала в двора на чешките и унгарските съседи. Историята ни учи, че трябва да сме готови да заиграе и у нас ( вече открито, а не само чрез двулични политици). Унгарците и чехите са пионерите в съпротивата срещу тази мечка, но макар и оставачи в тази съпротива в посткомунистическия период, българите също не са за пренебрегване.

Пък и имаме да наваксваме по отношение на каузата на българската еманципация от Москва. Време е да видим истината в очите зад запотените очила на корупцията и това обстоятелство да се превърне в мобилизиращ фактор срещу двуличието на нашите управляващи политици.

Продукти за 4 порции:
4 филета риба
¼ ч.ч. прясно мляко
½ лимон
4с.л. зехтин
1ч.л. сол
1с.л. тарос

За червен сос:
3- 4 домата
1 глава кромид лук
3 моркова
¼ глава целина
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
2- 3 зърна бахар
1с.л. олио

Приготвяне:
Рибните филета редя в тава. Поливам ги с четвърт чаена чаша прясно мляко и сок от половин лимон. Оставям филетата в хладилник. През това време си измивам звеленчуците. Обелвам целината и режа на кубченца. Рендосвам си морковите и доматите. Луковата глава режа на полумесеци. В тенджера наливам две чаени чаши вода. Добавям зеленчуците и доматен сок. Поръсвам сол и захар. Пускам две, три зърна бахар. Похлупвам и варя на кротък огън. След около четиридесет минути отхлупвам, за да поръся червен пипер и да добавя мазнина. Похлупвам и оставям соса да ври още половин час. Отцеждам маринованите риби от млечната течност. Смесвам зехтин със сол и сух тарос. Намазвам рибите. Вземам тиган с незалепващо покритие. Наливам една супена лъжица мазнина и поставям съда на включен котлон. Запичам филетата и от двете страни. Изваждам готовите риби в овално плато. Похлупвам ги за да бъдат топли. В чиния аранжирам филе, полято с червен сос. Добавям чаша хубаво, червено вино и топла питка.

Екатерина е от усмихнатите, енергични и позитивни млади хора, с които наистина е приятно да се общува. Тя е и едно от лицата на кампанията Заслушай се.

Разкажи ни за кампанията Заслушай се и как се включи ти в нея?
“Заслушай се” е информационна кампания, създадена от Ашод Дерандонян. Целта на кампанията е да се осигури равен достъп до информация, образование, професионално развитие и пълноценно участие в обществения живот за хората с увреден слух. Включих се в кампанията с огромно желание след като разбрах, че съм поканена.

Кои са основните предизвикателства лично за теб – работа, среда, хора?
За мен е чест да участвам в тази кампания, защото имам щастието да се запозная с още повече хора. Хора, на които мога да кажа не само моя опит, а и да науча техния – успехите им, мечтите, несполучливи моменти в живота и желания. Не приемам участието ми в тази кампания като обикновена работа, а отговорност както за мен, така и за хората, които ме заобикалят.

Разкажи ни за твоето образование и професионален път накратко.
Следвам „Кино и телевизия“- оператор и Майнър програма „Фотография“, III-та година съм. Интересно ми е, научавам непознати за мен неща. С трупането на опит и работата в екип се подготвям за професиите, за които мечтая. Бях на стаж в ТВ Евроком, след това в ТВ БНТ. Надявам се да ме приемат на работа и слухът ми да не е проблем за рабодателите.

Как можем, като общество, да помогнем повече за по-активното социално включване на хората с нарушен слух?
Хората с увреждания не трябва да се страхуват от трудностите,но трябва някой да им помогне и тласне напред. Кампанията „Заслушай се“ информира обществеността за реалността и препятствията,които срещаме и преодоляваме.Важно е младите хора-нашите връстници ,състуденти,колеги да ни опознаят и разберат,че няма разлика във възприемането на света между нас и тях.

Какво си пожелаваш в личен план?
Всеки човек мечтае. С голяма упоритост преследвам мечтите си, защото искам те да се сбъднат. Безкрайно съм радостна, че семейството ми ме подкрепя във всичко, дава ми съвети. От тях получавам най-голямата любов, която ми дава кураж и сигурност. Най-добрите ми приятели, които се броят на едната ръка, също ме подкрепят. Мечтите ми са да бъда оператор, фотограф и да се реализирам. Желая също да опозная света,да запазя в кадри и снимки неговата преходност. В недалечно бъдеще искам да имам прекрасно семейство.
Уверена съм,че всичко това ще стане, ще бъде!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ Две седмици след създаването си, българското правителство и разнородната четворна коалиция, която го подкрепя, излъчват противоречиви сигнали. Има ли все пак шансове вторият кабинет на Бойко Борисов не само да се задържи достатъчно дълго на власт, но и да реализира реформи – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

- Пламен, приключиха ли вълненията около състава на правителство и започна ли то да действа активно?

- Все още нещата изглеждат на границата, Фили. Да, новите министри и зам.-министри вече са назначени, наред са новите областни управители. Назначенията досега обаче не минаха без противоречия, част от които заплашват да се превърнат и в сериозен проблем за новото управление. Като най-спорна фигура в кабинета се очерта Божидар Лукарски от СДС, тоест, човек от основния коалиционен партньор на ГЕРБ –десния Реформаторски блок. Той бе назначен за министър на икономиката и, въпреки относително малкия държавен дял, който контролира пряко, и въпреки, че това мега-министерство бе разделено на три, постът продължава да се смята за важен, защото оттам може да се влияе индиректно на икономическите процеси. Първата реакция на гражданското общество срещу назначението на Лукарски бе много остра – заради съмнения в квалификацията му за поста, заради явните му службогонски нагласи, както и изобщо заради имиджа му на твърде семпъл политик. Второто възражение дойде от самия Реформаторски блок. Оказа се, че кандидатурата му за министър не е одобрена от тъй нареченият Граждански съвет на блока. Това изглежда процедурен въпрос, но всъщност е израз на отдавна съществуващите противоречия в РБ. Както се и очакваше, тази коалиция от няколко малки партии е в нещо като вечна криза, предизвикана както от личностни и групови интереси, така и от тромавите вътрешни механизми за вземане на решение – нещо, което, особено в управлението, прави блока неудобен партньор.

- Пламен, все пак сагата с Лукарски май бързо отшумя, но възникна нов проблем – този път с Патриотичния фронт.

- Не съм сигурен, че Лукарски ще потъне задълго в забрава, Фили, не е такъв човек. Но, да, поне засега изглежда, че наистина стои на изчакване. Новият проблем дойде от назначението на Орхан Исмаилов за заместник-министър на отбраната. Срещу него възрази Патриотичният фронт. Единият от съпредседателите му дори заяви, че заради Исмаилов те могат да оттеглят подкрепата си за правителството, което директно означава то да остане в малцинство. Орхан Исмаилов е етнически турчин и, въпреки, че всички признават добрата квалификация, която има за поста, тъй наречените „патриоти” възразяват заради своята изначална ксенофобска нагласа – просто защото е турчин. Реакцията им е първосигнална, тя дори не се и опитва да се докосне до малко по-сложната, но валидна логика – че назначаването на квалифицирани и кадърни турци на високи държавни постове от това именно правителство, всъщност е най-силен удар срещу твърде мафиотизираната партия ДПС. От друга страна, има мнения, че тази остра реакция просто се прикрива с ксенофобска риторика, но е предизвикана по-скоро от факта, че Исмаилов е бивш член на Комисията по досиетата, а повечето лидери и депутати от ПФ са свързани с комунистическата ДС. Но, така или иначе, налице е един от първите проблеми, които ПФ създава на управлението. ГЕРБ бяха предупредени за това – не само от анализатори, но и лично от Жозеф Дол, председателя на Европейската народна партия. Борисов и хората му обаче пренебрегнаха предупрежденията, така че когато Патриотичният фронт им докара истинската беля, няма да могат да се извинят, че не са го очаквали.

- Каза, че това е един от първите проблеми, създадени от Патриотичния фронт – а кой беше първият?

- Ами те още на втория или третия ден от съществуването на правителството поставиха въпроса да се махнат новините на турски език от програмата на БНТ, Фили. Това е все едно дадена партия в Австралия да поиска радио SBS да премахне програмата си на български. За ксенофобите тук, Фили, няма никакво значение, че програмата на турски е свързана с човешки права, с редица международни документи, включително такива на ЕС, тоест, премахването и, освен всичко друго, е и анти-европейско действие. Но аз сгреших, като казах, че за ПФ това няма никакво значение – има, защото те са и откровено анти-европейска формация, нищо, че в момента уж подкрепят едно европейско управление.

- Кабинетът Орешарски остави тревожни въпроси точно за европейската ориентация на страната, свързани най-вече с агресивната политика на Русия. Дава ли новото правителство ясни знаци за промяна в това отношение?

- Още не може да се каже ясно, Фили. От една страна, не се сбъдна очакването Бойко Борисов да остави Велизар Шаламанов, министъра на отбраната в служебния кабинет, на същия пост. Шаламанов стана популярен сред част от обществото, сред друга – ненавиждан, а бе и пряко атакуван от Кремъл, заради тезата, записана в официален министерски документ, че Русия е агресивна страна и най-голяма заплаха за България. Независимо, че Шаламанов не остана на поста обаче, мерките, които предложи за стабилизация и развитие на българската армия бяха записани в тъй наречената „Програма 2020”, приета като официален документ на НАТО и България, така или иначе, трябва да ги изпълнява. За сметка на Шаламанов обаче на поста си остана друг човек, който е наясно с проблема и не се страхува открито да говори за него. Това е външният министър Даниел Митов, който споделя същите опасения от агресивността на Кремъл и еднозначно подкрепя засилване на европейските санкции срещу Русия. В същото време няма яснота за това как ще се държи правителството на Борисов по ключовата тема – строителството на руския газопровод „Южен поток”. Буквално до дни проблемът може да избие на повърхността, защото в края на ноември е планираният от „Газпром” срок да започне полагането на газови тръби през морето и съответният кораб вече влезе в Черно море. Дали руснаците ще се спрат пред факта, че България бави решението си за наземната фаза на трасето, без което и морската фаза се обезсмисля и как би реагирало новото правителство на засиления руски натиск, който се очаква? Въпроси, чиито отговор, за съжаление, изглежда неприятен, като имаме предвид, че АБВ е откровено проруска партия, ПФ е силно податлив на манипулации, а двете формации заедно крепят правителството. Те са способни да го притискат, дори да го изнудват – защото оттеглят ли се, то лесно ще рухне. А всичко това пък само доказва колко допълнителни трудности има пред и без това нелесните реформи, които са толкова спешно необходими на България.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

/Поглед.инфо/ Пореден инцидент, свързан със сигурността на Белия дом - агенти на "Сикрет сървис" задържаха близо до резиденцията на американския президент жена с пистолет.

Прочети цялата новина

виж от архив