Лондон за ден (1): Нощен Лондон

Понякога и администраторът на сайта трябва да се отчете с пътепис – продставям ви скромния си разказ за късметлийското ми пътиване тази година Не бой автора, той толкова може!

 

Приятно четене:

Лондон за ден

част първа

Нощен Лондон

(заглавието се дължи на това, че разказът завършва вечерта – денят, за който става дума, е следващият

Лондон, Лондон… кой ще ви разказва за Лондон, освен ако не е случайно попаднал там? Да, знам че вас Лондон е центъра на просветата, голямата София, изобщо – маса познати са запленени от този град. Определено повече отколкото от Париж. Което може да бъде учудващо, освен ако не си спомним, че масовият чужд език в страната ни е английският.

Какво общо има езика ли? Когато учихте немски, нали си спомняте, че неусетно попивахте термините Weltzeituhr, Alexanderplatz, Brandenburger Tor? Та на учещите английски със сигурност им набиват в главите: Big Ben, Trafalgar square, Tower bridge по цял ден, или пък им разказват приказки за мечето от гара Падингтън Изобщо – разбираемо, че има подобно предварително прехласване. Как мислите, дали не бях щастлив, когато за пръв път видях Телевизионната кула на Александерплац?

Цялото това въведение беше, за да обясня, че

Лондон никога не е бил обект нито на командировките ми, нито на мечтите ми, нито на целите ми –

 

моят свят е по-скоро немско/латино/славяноговорящ и каквото и да ме докараше в англоговорящия, щеше да е случайно, късмет, изобщо –

изненада

Една такава изненада получих при едно телефонно обаждане от Булбанк това лято, когато разбрах, че съм спечелил билети за концерт на Il Divo,та придружен от самолетни билети и нощувки в Лондон от VISA България. Оказа се, че съм един от най-добрите им клиенти в страната (аз и фъстъци си купувам с кредитната карта – и правя обективно доста операции през нея). От Булбанк бяха много доволни, че те са ми издали картата и искаха разрешение да дадат данните ми на Виза, за да могат да предвижат организацията по пътуването. (Тук съм длъжен да кажа, че нито VISA, нито Unicredit Bulbank знаят, че имам сайт или че пиша пътеписи – те ми подариха пътуването, пък аз ви подарявам пътеписа

Il Divo не ми говореше нищо като име на група – дип, че има интернет, та да се образовам – но пък концерт в О2 арена? Звучеше сериозно (беше си фамозно, но за това – по-късно)

Разбира се, когато казах в къщи, че печелим билети за двама, малката решително каза, че тя ще пътува, благоверната се съгласи и така в петък, 31 октомви 2014, в ранния следобед с девойката се наредихме на регистрацията на България Ер на

летище София

Както казваше една пътничка на връщане „Даже имаме места!“ (не ги разбирам тия хора с лоу-коста, и това си е

На летището си купих контакт за британския стандарт за всеки случай, бутилка вода за 4,50 лв (Банкя, изроди! Толкова струваше бутилка шампанско на летището в Берлин!). После се оказа, че в Лондон си купувахме вода в улично заведение за 12,50 лв Това не ми пречи да се късам от яд, де

България Ер, разбира се, закъсня с излитането, но пък в българските самолети винаги можеш да разбереш за какво служат червените мундщуци на спасителните жилетки! Колкото пъти съм летял с Турските авиолинии, където също го обясняваха това с мундщуците, така и не разбрах за какво са

Закъснението беше приемливо на пръв поглед (около час), полетът – приятен, над цяла Европа беше облачно и чак преди преминаването на Ла Манша, отдолу се видяха дигите около делтата на Рейн в Холандия. Гледката беше добра и използвах повода да обясня на девойката какво вижда. А тя веднага зацепи за онази приказка, в която едно момче жертва пръста си, за да спаси дигата от разрушаване (това, разбира се няма как да е фактологически вярно, но пък е хубава приказка)

Малко по-късно вече

летяхме над Лондон,

разглеждайки местните забележителности отгоре J По едно време, щерката пита: Каква е тази сграда като торта с набучени клечки за зъби по нея? Мда, всъщност това беше крайната ни цел – О2 арената Виждаше се и лондонското виенско колело, и Парламента и Биг Бен, и още много „познати“ неща

На летище Хитроу

кацнахме след само две обиколки над града (в самолета твърдяха, че нормалното е 4-5 пъти). Терминалът, на който кацнахме, ужасно приличаше на Ататюрк в Истанбул и се усетих, че знам предварително къде е багажа, граничния контрол и митницата. Разликата е, че поне този терминал (4, мисля) е по-мизерен от Ататюрк – няма прозорци, опашката е по-бавна и създава известна клаустрофобичност. В това отношение софийското летище е слънце.

Граничарката имаше двусантиметрови изкуствени нокти, погледна ни и ни пусна да си търсим багажа и трансфера. Споменах ли, че ни бяха платили и трансфер до хотела?

Намерихме шофьора, оказа се унгарец, с който надълго и нашироко обсъждахме околния свят, когато … преживях първия си шок. Абе вие знаете ли какъв ужас е кръгово движение при шофиране вляво??? Брррр, още не мога да се оправя от впечатлението…

Движение в Лондон

Както казах – вляво по посока на движението. Иска се време, докато се свикне, на мене ми беше нормално да седя на предната лява седалка, но липсата на волан и педали ме тревожеше определено. А шофьорът вдясно мести скоростите с лявата ръка! След метрополилтена в София, това е второто удобно за левичари място в Европа Само не погледнах мигачите с дяснта или лявата ръка се включват – таман ще има какво да гледам другия път

Иначе движението в града е много натоварено и то постоянно. Центърът (там където се движехме) е със сравнително тесни улици, с по една лента в посока, (имаше и по-широки, но като цяло – тесни улици, все едно шофираш по Алабинска. Натоварването не намалява практически по никое време – втората вечер се прибирахме след полунощ и задръстването си беше същото, както и в петък вечерта от летището, както и в събота по обяд, както и рано сутринта в неделя. Много е натоварено. Без специални градоустройтсвени мерки, които очевидно са взети, както и без интелигентно управление на градското движение и транспорт – Лондон би бил непроходимо място.

Изобщо целият център е леко клаустрофобичен – с тия големи сгради и малки улици – и е лесно да си представиш романите на Дикенс или защо англичаните толкова настоятелно колонизират и заселват Северна Америка. Просто у дома е нямало място.

Като цяло колите са големи модели, изключително и само немски, с редки включвания на Шкода Суперб, и Форд Фокус, които ужким не са немски Както каза по-късно един от групата късметлии с кредитни карти „S-класата тук я имат за Голф четворка“. Масово се карат ванове, а думата Opel местните я четат като Воксхол Видях един-единствен Ролс Ройс и не видях нито един Ягуар, Мини, Астон Мартин, Ровер (нито Land, нито Range). Може пък на село да ги карат туземците, знам ли?

В помощ на пешеходеца по пешеходните пътеки са изписани надписи Look right Това всички го знаете и аз даже си бях помислил „Колко са внимателни към гостите си, които се объркват от лявото движение“, докато не видях и надписа Look left на някои места. Очевидно и местните не знаят къде да гледат Не, с това ляво движение няма свикване – просто няма логика в него, а Наполеон, въвел дясното движение в Европа, заслужава паметник.

Мислите, че само движението е сбъркано? А вие виждали ли сте спирките на градския транспорт? Масово са построени … с гръб към улицата! (съжалявам, че не успях да снимам нито една, защото съм сигурен, че не ми вярвате) В Дубай правят спирки с климатик, в Москва – с парно, а тук спирките са с гръб към улицата… Сигурно идва от особеното чувство за хумор, присъщо на туземците. (Е, видях и нормални спирки – с лице към улицата, но бяха абсолютно малцинство)

Предполагам, че и пътните им знаци са в странни мерни единици, защото ограничение 30 си беше съвсем нормална градска скорост.

След има-няма час возене стигнахме до хотела на площад Лестър. Пише се Leicester square, и не мога да разбера, за какво изобщо ползват латиницата тия хора? С чиста съвест могат да ползват чертички и драсканици (по Черноризец Храбър), и да твърдят, че са написали „Лестър“, или „през“, или „Шекспир“ (пише се Схакеспеаре, не ли? Ами кръгът Пикадили? И не ми казвайте, че думата circus (циркус на латински) значи нещо друго! А може и „цирк“ да е, знам ли Добре, че Трафалгар се пише нормално, но то вероятно е, защото Трафалгар не се намира точно на този остров Изобщо, спокойно могат да минат на кирилица, и само като уважение към приписвания им консерватизъм, могат да започнат с 6lyokavitza

Хотел W – Leicester square

беше артистичен. Артистичността на Британските острови се изразява в следното: душ и тоалетна – в гардероба, а мивката с огледалото – в средата на стаята. В средата!!!

Добре поне, че имаше смесители, защото щеше да ми дойде в повече да имам две отделни чешми за топла и студена вода. Водата става за пиене. Всъщност имаше и бутилка с минерална вода на бар-плота, който служеше за тоалетка и поставка на мивката (в СРЕДАТА НА СТАЯТА!!!), върху която бутилка надълго и нашироко се разказваше, че не трябва да се пие бутилирана вода, а ако се пие – да не е вносна, а ако е вносна – да се отделят пари за водни проекти в бедните държави! Но това щяло да стане в бъдеще, а сега – наздраве!

Вкусът от минералната вода, точно повтаряше вкуса от чешмата – съвсем лека блудкавост, но напълно питейна. (Не знам длаи съм ви казвал, но за мене вкусът на водата е много важен И даже, когато пътувам с кола в чужбина се зареждам с две големи туби вода в багажника – нищо извън България досега не е удовлетворило достатъчно вкуса ми, а в София пия вода от чешмата)

Действително W е много луксозен хотел. Понякога човек му се случва да спи и в такъв и си признавам, че без подаръка от VISA едва ли някога щях да се престраша за такъв. (Хм, пък кой знае?

Минутка за фукня: booking.com предлага този хотел на цени между 725 лева и 450 евро за двойна стая (второто е според рекламите по руските сайтове ;). А душът ви ще е в гардероба

На рецепцията, двамата рецепционисти бяха решили да се правят на туземци, и да прилагат британско чувство за хумор на дядо ви, като го попитаха: „Ааааа, България ли? За пръв път ли сте във Великобритания? Или може би сте за пръв път извън страната си?“ На което трябваше да отговоря „За пръв път съм на остров, туземецо! (това с туземеца, само си го помислих де, пък и да го бях казал младежът едва ли щеше да знае как се чете думата tousemez После се сетих, че съм го излъгал, защото все пак съм ходил на остров Тасос А и на Принцовите острови беше яко

Тук съм длъжен да направя едно уточнение – т.к.не мога да кажа, че съм видял жив англичани, мога да предположа, че съм видял британци, но и за последното не съм сигурен, защото европеидния персонал много ми прилича на източно-европейски, а туристите бяха очевидни французи и холандци  – затова избягвам думите англичанин, британец, местен жител, а ще използвам максимално неутралната туземец. И не, не мрънкайте, защото негативна конотация има в думата абориген, докато туземец е най-близо до означението си. Защо не местен? Защото не се сещам за нито един „местен“ източно-европеец, роден в Лондон

Така, в шеги и закачки, се регистрирахме и … ни останаха 20 минути, до часа за който си бяхме купили билети за виенското колело, наричано тук Лондонско око. Ако знаехме пътя, сигурно щяхме да успеем, но както правилно предположи единият от портиерите на хотела – само ще си загубим времето и ни качи на едно такси. Истинско. Черно!

Почувствах се бял човек –

шофьорът беше негър Това беше първия срещнат чернокож по време на това пътуване. (Винаги съм се притеснявал от думата чернокож – първо, не е вярна, затова щерка ми ги нарича „наистина кафяви“, второ – черен в българската традиция е Дяволът, а хората нямат само Дявола у себе си, а са носители и на Божественото и е много нечестно да наричате някого черен. Покрай глупавия английски, звучащата близко n@@@r е станала лоша дума, затова отново ще направя уточнението: ще използвам както чернокож, така и негър, а вие ще знаете, че не влагам никаква негативна емоция в тях, а просто ги използвам като обозначение на видимата раса на човека)

Казах му „Сър, трябва да бъдем на Окото преди 19:30“ и пичът се видя, че си даде зор. И имаше защо – задръстването беше убийствено: петък вечер на Хелоуин в Лондон (да, беше вечерта на Вси светии). Вече беше 19:30, когато ни стовари на стотина метра от виенското колело, наречено Лондонско око, в подножието, както видях на другия ден, на един бял лъв За двата километра задръстване (20 мин) платих 37,50 лв (вкл. 5 лева бакшиш). Пичът си ги заслужи.

Между другото – черните таксита са много удобни, отзад е широко, между пътниците и шофьора има стъклена преграда, а парите ги подаваш през един миниатюрен шубер (като на каса на Топлофикация, София Във всеки случай този простор отзад и преградата много ми напомняха на оня виц за австралиеца, който си карал овцете в Ролс Ройса

Затичахме се и стигнахме на секундата. Разпоредителят (и той!) беше решил да си прави шеги с нас, като видя, че сме запъхтени, но след въпроса за острова в хотела,вече им бях свикнал, та не го набих, а само изръмжах, та момчето ми влезе в положението. Трябва да призная, че персоналът навсякъде (не само на Окото, наистина навяскъде!) беше много учтив и усмихнат, но аз самия губя всякакво чувство за хумор, когато не мога да си спазя сроковете или закъснявам. Обичам да съм точен

Лондонското око

е едно голямо виенско колело, на брега на река Темза, точно срещу Парламента и Биг Бен. Все едно, вместо нашите депутати да ходят да пият бира в Радисън, да се возят на виенско колело в почивките А вместо жълти павета, да има река

Лондонско око, Ламбет, Лондон SE1 7PB, Великобритания Съседната кабинка[/caption]

Покупката по интернет на билета има няколко преимущества:

• Знаете в колко часа трябва да сте там
• Не чакате на километрична опашка, а влизате по бързата лента (Fast track има и на други места, вкл. и за културни мероприятия)
• Цената е по-ниска от цената на място

На нас двамата: възрастен и дете, билетите по интернет ни излязоха 125 лева (общо). Стойността при покупка на място за двамата гонеше 150 лв. Поръчаният по интернет билет отпечатвате на първия удобен принтер и го носите запъхтян на служителя, който го проверява на бързата лента за влизане.

Самото колело не спира, но е достатъчно бавно, за да могат старите пътници да слязат, служителите да забършат и почистят и новите пътници да се качат. Самата обиколка е половин час, в който можете да разгледате центъра на Лондон от високо. В горната точка кабинката спира за момент (по-скоро пропуска част от движението) и започва да слиза. Кабините са големи, доста хора могат да влязат вътре, има информационни табла с указания какво виждате долу. Аз предимно снимах и гледах. Последното беше важно, защото трябваше да открия и път за връщане назад към хотела – нали не забравяте, че дойдох с такси, в град, за чиито улици нямам и бегла представа и пропуснал да си вземе карта от хотела? Беше голям тъгъдък докато стигнем до това Лондонско око. Но пък видях пътя до хотела, който светеше характерно някъде над площад Трафалгар.

Има обаче нещо, което нито масовият, нито бутиковият турсист („не си харчи парите за колелото!“) не забелязват в Лондонското око и то е …

конструкцията му

И не, нямам предвид кабинките или огромните греди изграждащи окръжността, а пълната липса на твърди връзки (греди) между центъра на окръжността и самата окръжност. Няма нито една твърда връзка – цялото е направено с въжета! Които издържат на опън, но не и на натиск или огъване! Опънати спици в този огромен размер велосипедно колело! Респект за контруктора и монтажниците – това е чудо на съпромата, векторното смятане и инженерната мисъл!

Повозихме се, поснимахме и стана време да си ходим. Добре, че времето беше хубаво – уцелихме ясно време през целия престой, виж температурно и влажностно е много объркано: изобщо не мога да ви кажа какво е подходящя да облечете в Лондон, затова бъдете готови на всичко. Аз лично през целия престой в британската столица се потих от студ. Да, потих се от студ. Много е странно. Добре, че когато валеше беше за около десетина минути, иначе беше слънчево. Времето в Лондон? Бъдете готови за всичко, наведнъж и едновременно!

Ставаше за разходка, по улиците се вихреше Хелоуин, народът беше излязъл (после разбрах, че изобщо не се прибира ;), а ние потърсихме нещо за ядене. Близо до колелото имаше надпис

Fish&Chips

и аз реших да пробвам тази легенда на общественото хранене, още повече, че беше пълно вътре.

Нали знаете какво е МакДоналдс? Е, Fish&Chips е баба му! Ако беше в България, щеше да се казва Шкембеджийница, като имам предвид културологичния, а не толкова кулинарния аспект – защото ние обичаме шкембе-чорба, американците – хамбургери с картофи, а британците – пържена риба с пържени картофи. Разликата между МакДоналдс и другите две е качеството на тоалетнатната. И успешния бизнес модел

Ние все пак си взехме пиле, защото рибата на външен вид нещо не беше убедителна. За 20 лв получаваш две бутчета или ¼ пиле плюс огромна купа пържени картофи. Водата струваше 12,00 лв. Двамцата едвам се справихме с единичната порция – достатъчно голяма беше.

Тръгнахме да се прибираме, като веднъж нарочно, а втория път погрешка, направихме отклонения от пътя и вече съвсем гроги се прибрахме в стаята. А на площад Лестър продължаваше Хелоунската вакханалия.

Очаквайте продължението

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=52336

Свързани новини: