Барселона обърна у дома ПСЖ с 3:1 в директния сблъсък помежду им за първото място в група „F” на Шампионската лига. Така каталунците...
Снимката, на която президентът на Русия Владимир Путин управлява прототип на джипа „ЗИЛ“, набра популярност сред западните медии. Това...
Антон Георгиев, съпругът на починалата майка на две деца Евелина Георгиева, излезе с потресаваща изповед, в която твърди, че жена му е...
Рома загуби от Манчестър Сити с 0:2 на „Олимпико” в Рим в последни и ключов и за двата тима мач от група „E” на Шампионската лига. Победата...
След изиграването на днешните мачове от последния 6-и кръг в груповата фаза на Шампионската лига станаха ясни имената на всички отбори,...
246 деца са били отвлечени от единия си родител зад граница, а държавата ни е била сезирана да се включи в процеса по установяване на...
В САЩ започна заключителната фаза от изпитанията на най-новия екзоскелет за военни цели. Външната конструкция, която защитава тялото и му...
Битата жена в разбунтувалото се срещу циганите днес село Дебелт е Мария Нушева. Лицето й е буквално обезобразено. Жената беше обработвана...
Лекарите, медицинските сестри и всички останали, които се борят с епидемията от ебола в Западна Африка, са избрани от американското...
Украйна прокопава ров по продължение на сухопътната граница с Русия, предаде ИТАР-ТАСС. Изграждането на рова с ширина 4 м и дълбочина 2 м ще...
Ситуацията в Ямболско остава критична, след като река Тунджа при Елхово достигна най-високото си ниво за последните 50 години. Три пъти е...
От шоколад до кисели краставички - много жени изпитват ненаситен апетит по време на бременността. Но 25-годишната Джейд Силвестър усетила...
/Поглед.инфо/ 105 години Никола Вапцаров остава символ на човешкия порив за свобода и в същото време и за усещане за човека.
Снимката, на която президентът на Русия Владимир Путин управлява прототип на джипа „ЗИЛ“, набра популярност сред западните медии. Това...
Все още не съм ходила до Сейшелите, но проучвам трябват ли визи, не трябват ли. Това каза иронично в Кюстендил Капка Гергинова, която е...
Капитанът на Черно море Кирил Котев бе освободен от полицията, след като даде показания по мащабната акция "черното тото" като играч на...
Барселона обърна у дома ПСЖ с 3:1 в директния сблъсък помежду им за първото място в група „F” на Шампионската лига. Така каталунците...
Жена е повалена с удар в главата на автобусната спирка от Бургас към Средец в размирното село Дебелт, където днес протестиращи поискаха...
Ключов свидетел, обвиняван от две страни, че лъжесвидетелства, се яви за втори път пред съда по делото за смъртоносния побой в нощно...
Българската призьорка от Детската Евровизия Крисия Тодорова и нейната учителка Свилена Дечева запалиха светлините на градската коледна...
Петя Буюклиева се оказа звездата с най-ниска подкрепа и напусна Биг брадър ол старс. Певицата запази типичната си ексцентричност дори и в...
Бившият собственик на Локомотив (Пловдив) Константин Динев не се яви днес на разпитите в Главна дирекция "Криминална полиция", където се...
“Щом са преценили да започнат такава мащабна акция, значи вероятно са събрали достатъчно данни.” Това заяви президентът на БФС Борислав...
Искаха да изпратят децата на Демби в приют, да ги пратят в някакъв пансион. Слава Богу, че дойде сестрата на жена му и взе децата. Това...
Циганин от махалата в село Дебелт показа пред журналисти, че е въоръжен с нож и пистолет, които висяха на кръста му, докато над 50 български...
Състоянието на Римските терми е лошо, заяви Анна Хараламбиева – уредник на музей „Римски терми” – Варна. "Необходими са много средства...
Железницата във финансова криза. Налице е реална опасност около 2000 железничари да бъдат съкратени, а 220 влака да бъдат спрени от движение....
Рекордна сметка от 3210 лева са платили студенти във варнеско заведение навръх 8-ми декември. Парите са дадени за няколко вида уиски, но...
Ужилени от сайта за групово пазаруване grouponi.bg са залели с жалби Комисията за защита на потребителите. Близо 30 сигнала разглежда комисията...
*снимката е илюстративна Нивото на река Марица достигна критичните 5 метра. Гражданите на Свиленград са уведомени за ситуацията. Голяма...
Гласеният за нов спортно-технически шеф на Спартак 1918 Пиетро Белардели се оказа доста скандална личност. Вижте какво пишат за него медии...
Утре във Варна ще се проведе вторият и последен за града кастинг за участнички в националния конкурс „Мис България“. Кастингът е отворен...
Принцеса Шарлийн роди момиче и момче, обяви дворецът. Момичето е кръстено Габриела, а момчето - Жак, съобщава bTV. Принц Жак ще е...
Само 13 на сто от работодателите в страната са готови да предложат работа догодина. Данните са от последното проучване на компанията...
снимки: БулФото Ситуацията в Одрин се усложнява заради разлива и на двете реки - Марица и Тунджа. Много от пътищата в европейската част...
За последно Сертов е бил видян на столичния булевард "Витоша", където е теглил пари от банков клон. След това следите му се губят. На...
Варненският районен съд наложи на 32-годишен неправоспособен водач наказание от 3 месеца лишаване от свобода, отложено с 3 години...
/Поглед.инфо/ По повод 10 декември – Международен ден на правата на човека – Институтът за модерна политика изпрати до българските и европейските институции Годишен доклад „Уязвими групи и дискриминация през 2014 г.“ Това е първият годишен доклад по тази проблематика, който ИМП изготвя в рамките на своята Програма „Граждански права и защита от дискриминация“.
Снимка на касов бон от варненско заведение се превърна в истински хит във Фейсбук. Тя се споделя сред потребителите на социалната мрежа...
Капитанът на ЦСКА Александър Тунчев, голмайсторът на "А" група Мартин Камбуров и защитникът на Черно море Кирил Котев са задържани за 24,...
Двумесечно момиченце е било намерено мъртво от майка си вчера в стражишкото село Николаево. Около 18 часа жената нахранила бебето и го...
/Поглед.инфо/ Стотици бежанци от конфликтна Сирия опитват ежедневно да прекосят границата между Турция и България, за да продължат след това към Европа, където да потърсят по-добър живот за себе си и семействата си.
Осъдени бандити си откупуват на търг конфискуван от държавата имот. Подобни случаи са засекли от Комисията за отнемане на незаконно...
Иван Димитров от село Дебелт даде интервю близко до класиката "Млад Меринджей". Полицаите и журналистите наоколо едва сдържат смеха си....
От утре започват честванията, с които Националното училище по изкуствата „Добри Христов” – Варна ще отбележи 70 години от своето...
Русия вече е готова да създаде нов вид въоръжени сили – въздушно-космически войски, съобщи сайтът Дни.ру, цитиран от "Новинар". Те ще се...
Отказът на Русия от изграждането на газопровода Южен поток се превърна в основна тема в България и Европейския съюз в последните дни. По...
11 български алпинисти загиват в лавина край Мальовица малко преди Коледата на 1965 г. Това е печален рекорд в света, защото лавината е била...
Италианският предприемач Пиетро Белардели (на снимката) е гласен за нов спортно-технически директор на Спартак 1918. Той води преговори с...
В декемврийския доклад Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), разпространен днес, се прогнозира, че търсенето на петрол...
След като бе определен за №1 на Спортното училище „Георги Бенковски“, Душко Благовестов оглави и десетката на сдружението на спортните...
/Поглед.инфо/ Политици, експерти, русофоби и русофили в България не могат да повярват, че всичко е приключило. Те виждат в изявленията за отмяната на "Южен поток" всичко друго само не и реалността, а тя е, че "влакът е заминал", пише "Российская газета" /РГ/.
/Поглед.инфо/ Преди дни синдикатите обявиха, че се вдигат на протест. Несъгласни с увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране от КНСБ обещаха да изкарат хиляди по улиците на 11 декември с лозунга „Не искаме доживотен труд за мизерни пенсии и заплати".
/Поглед.инфо/ България върви на зле. И причините за това са много и комплексни. Те произтичат както от общия ход на процесите в света, така и от проблемите вътре в страната.
/Поглед.инфо/ Руският премиер Дмитрий Медведев обяви, че България под натиска на Брюксел и Вашингтон е спряла "Южен поток", но в същото време заяви, че страните от ЕС може да се включат към новия руски газов проект през Турция.
За 6 години и 6 правителства целесъобразността на "Южен поток" така и не беше доказана, а финансовите ползи не бяха доказани. Споровете около проекта вървяха по линията левите са за, десните са против или поне не толкова за. През цялото това време политици и от ляво, и от дясно упорито наричаха „Южен поток” европейски проект, въпреки еднозначната позиция на ЕК, че проектът няма и не може да има подобен статут.
Осмкласникът Асен от циганската махала, насилил 12-годишния петокласник Гошко, вече е арестуван и срещу него е повдигнато обвинение за...
Инспектори от районните кметства и от дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ към община Варна извършват...
Обстановката в село Дебелт е спокойна. Това кметът на селото Иванка Ангелова пред Фокус. „Няма никакво напрежение. Хората са спокойни”,...
Подаръци на деца от пострадали семейства при наводнението в „Аспарухово” ще раздават утре доброволци от БЧК Варна. Дарението ще се...
След близо година спекулации мобилното приложение за споделен превоз Uber навлезе и в България. Американската компания официално започна...
Районен център по трансфузионна хематология - Варна и галерия "Арт Маркони" организират кръводарителска акция на 12.12./петък/ 2014 г...
На нечовешко страдание е подложена малката Калояна от Добрич и нейните близки роднини в дните преди Коледа. Момиченцето е с тумор в...
Кали най-накрая се реши да разкаже как е била изнасилена, пише "24 часа". Фолк певицата си призна за това още по време на престоя си във "ВИП...
50 деца от квартал „Трошево“ във Варна ще тръгнат на ясла от началото на 2015 г, след като днес бе открита нова пристройка с две групи в ясла...
Веселин Златков Масова сеч на дървета на варненска ул. „Подвис“ накара граждани от сутринта да звънят по институции и медии, с надежда,...
При никакви обстоятелства Петко Сертов не би посегнал сам на живота си. Това заявява съпругата му Емилия Сертова в изявление до БТА....
Циганин от махалата в село Дебелт показа пред журналисти, че е въоръжен с нож и пистолет, които висяха на кръста му, докато над 50 български...
Силвия Мишкова, която се самозапали в Стара Загора, е починала, съобщиха от пресцентъра на УМБАЛ „Свети Георги" в Пловдив пред "Фокус"....
Италиански бизнесмени водят преговори за финансово подпомагане на футболния Спартак 1918. Те се запознаха с базата на клуба през...
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Доброволците и дарителите по време на наводненията са "Човек на годината" 2014
Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/34133-ste-se-sabudim-v-napalno-pogreshnata-darzhava-ako-ne-razlichavame-boga-ot-dyavola.html
Знам със сигурност, че напоследък всеки ден си лягам в правилната държава, затова всеки ден се учудвам, че се будя в грешната.
И знам със сигурност, че това е ефект от сериозното изкривяване на действителността, предизвикано от историята – или истерията – свързана с руския газопровод „Южен поток”, тръбата, която руснаците искат да ни пробутат за европейска. И от която се отказаха уж заради България. Но напук не само на България, а и на цяла Европа.
Възхищавам им се, на това се вика богати хора – могат да си позволят ей така, просто напук, да се откажат да продадат нещо на единствения купувач, който имат. А и на когото изобщо могат да го продадат – доколкото от техническа гледна точка е прекалено скъпо, ако не и невъзможно, тепърва да се преориентират към Китай газовите находища, ориентирани към Европа.
Ама не се били отказали просто напук, а защото купувачът бил имал условия.
Естествено, че ще има. Живеем в свободния свят на свободния пазар. В него купувачът избира, значи – той поставя и условията. Ако радио Гаварит Москва още не е разбрало това, то защо изобщо гаварит?
Само в изумителната социалистическа икономика стриктно се спазваше обратният принцип – продавачът да диктува на купувача какво той иска да си купи, да му казва кога може и кога не може да го купи, на каква цена трябва да стане покупката. Тридесет години ме работиха комунистите по тази схема, та знам. Но знам и още нещо, че, освен изумителна, тази обратна икономика беше и безумна – затова рухна.
А сега пак гаварит ли, гаварит.
Тотално ме обърка например идеята на вторнишкия обяд в Брюксел с представители на страните, замесени с идеята за „Южен поток”, България официално да настоява газопроводът да бъде построен. Първо си казах – добре, че самата среща е неофициална. Но после се сетих, че ние често и на неофициални срещу съумяваме твърде официално да се изложим. Защото, нека помислим – какво значи подобно настояване?
Нали не Брюксел строи газопровода, а Москва. Ако то означава в името на руския Поток Европа да се откаже от изискванията си по общата енергийна политика, които гарантират включително нашите собствени национални интереси, това е безумно. При това е безумно и само по себе си, не само защото Европа няма да се откаже и ние пък ще останем в изолация.
Но май все пак няма да настояваме за това – поне ако се съди по думите на премиера Борисов, който продължава да твърди, че строежът може да се реализира само при стриктно спазване на европейските правила.
Тогава остава другата опция, че настояваме Брюксел някак си да принуди Москва да строи „Южен поток”, защото реализацията на проекта е тотално в наша полза, а нереализацията му – в наша вреда. Нищо, че, доколкото стана ясно от документите, крити дълго време от премиера, в тях няма никакво доказателство за правотата на подобна теза. Обратно, всичко навежда на мисълта за замесени нулеви ползи за България, още излишни тежести върху гърба на данъкоплатеца, плюс вихрена корупция сред любимата ни политико-ченгеджийско-мафиотска класа.
Така или иначе обаче, независимо от всякакви икономически „ползи” и корупционни вреди, истинската позиция на България не само пред Брюксел, а и пред Москва, трябваше и трябва да бъде, че ние всъщност благодарим на Путин и сме доволни да се отървем от този проект, който е политически воденичен камък на шията ни.
Като не заемаме тази позиция обаче, отново изпускаме шанса да намерим своето място в геополитическата игра, място, за което България винаги мечтае и от което винаги се страхува – особено щом устояването на нашите интереси може по някакъв начин да засегне руските.
Да, разни пророци тук пак подхванаха песничката за добрата Европа, която аха да се прегърне с добрата Русия, но лошите САЩ все не и дават. Онзи ден слушам Татяна Дончева например да плещи глупости по тази тема. И да внушава, че голяма игра се води между Русия и Щатите, а ние, видите ли, сме толкова малки, та чак сме обречени да правим, каквото те се разберат, често дори в наша вреда.
Ами така ще е – докато политици с подобно мислене мислят вместо нас.
Така или иначе, тезата за добрата Европа и лошите Щати напоследък леко поизчезна от палитрата на руската информационна война срещу света, но ето, че пак се появи. Тъй като моят любимец Сергей Лавров е или болен, или нещо в немилост, сега в ролята му на Иванушка Дурачок се въплъти Сергей Рябков, руски зам.-министър на външните работи. „Санкциите на САЩ срещу Русия целят да създадат условия за смяна на властта в страната” – каза той компетентно. Е, вярно, пропусна още по-компетентно да ни информира дали санкциите на ЕС преследват същата цел като американските. А тези на Австралия, Канада, Япония? За тях какво да кажем?
Но всъщност Рябков много греши. При това докато смята, греши съзнателно, всъщност греши наистина. Защото целта на санкциите на Запада не е свалянето на Путин и неговата клика от власт. Да, подобен ефект е добре дошъл, но все пак е вторичен.
Целта е да се даде възможност на руското общество да разбере къде се намира и да направи свой истински цивилизационен избор – ще мине ли откъм светлата страна или ще продължи да бъде откъм тъмната.
Както е известно на всички, но и както всички много обичат да забравят, поне от 2001 година насам се води война, в която свободният, демократичен свят е изправен пред заплахата на дългосрочен тормоз – или дори унищожение – от античовешките сили на мрака. Да, казвам го така общо, защото тук не се включват само радикалните идеи и действия на някои ислямски групи и общества.
Отчетливо откъм тъмната страна на живота е Северна Корея, чието зло дори е трудно да се опише. Иран, Палестина и Сирия, които с черните си офицери вече десетилетия държат целия Близък Изток, а оттам и света, в шах. Богатата Венецуела, която, само чрез простото възприемане на социалистическата идея, успя на живо да ни демонстрира как една страна може лесно да се превърна в бедна и агресивна.
Поне от 2008 година, от момента на агресията в Грузия, сред тази мрачна кохорта се нарежда и Русия. Друг въпрос е дали тя не е там от доста по-рано и дори – дали не стои в самата основа на цялата тъмна страна. Но засега, за повече прегледност, ще подминем този въпрос. Ще приемем, че наистина руската агресия в Грузия беше началото, а точката над и-то засега поставя руската агресия в Украйна.
Човекът е основна ценност на онова, което наричаме Запад, а Западът е набор от демократични общества, хората в които като цяло просперират, защото имат правила, които спазват. Дълго време тази наша общност се отнасяше с Русия като към истински партньор и дори се правеше на разсеяна, че Кремъл всъщност не е такъв. В един момент обаче Путин най-после показа истинското си лице, като открито застана срещу демократичния свят и каза: В нашите отношения ще става така – с мен вие ще играете по вашите собствени правила и ще ми давате всичко, което поискам, защото имам права. Ще ми давате пари при добри условия от вашите банки, високи технологии от вашите фирми, облекчени търговски режими и статути, ще ме приемете в най-висшите общности, където се обсъжда бъдещето на човечеството, ще ми гарантирате мир и стабилност, ще воювате вместо мен с досадния тероризъм, докато аз ви плюя свободно за това. И прочие. От своя страна обаче аз няма да играя с вас по същите правила, защото имам правото на свои собствени правила, според които ще правя каквото си искам, а вие трябва да ме оставите на мира, за да го правя.
Е, сега, чрез санкциите, наистина започнахме да го оставяме на мира, като постепенно го освобождаваме от всички гореизброени връзки с нас. Но той пък, колкото повече го оставяме на мира, толкова повече скача насреща ни и се зъби, че не му помагаме да ни тормози още.
Това е картинката. Това е същността на „глобалната война”, която се води, уж от САЩ, срещу Русия.
Истината е, че това не е „война” на САЩ, а част от истинския библейски конфликт на Армагедон, в който демократичният свят е принудително въвлечен. За да се защити, той трябва да е готов да използва всички средства, защото иначе ще изчезне – а с него и надеждата за човека.
Къде е България във всичко това? Ако вярваме на тъпите нашенски пророци – България е твърде малка, за да участва със своя позиция в глобалната игра и трябва само да си трае. Когато атовете се ритат, магаретата теглят – така ни учат тези мъдреци.
Големи глупости. Всъщност правилният начин за България не просто да оцелее, а и да просперира в тази ситуация, е да научи наизуст и да изиграе добре своята роля във въпросния геополитически конфликт. Тя може да изглежда малка и незначителна, но всъщност е голяма и важна.
Българската роля се състои в това да потвърждаваме постоянно нашия цивилизационен избор, да държим на принципите, заложени в основата на нашия, демократичния свят, да го подкрепяме в усилията му да се справи с предизвикателствата и да заявяваме тази своя позиция открито.
Това е, всъщност нищо повече не се иска.
А-а-а, да! Трябва да се научим да различаваме Бога от Дявола, както и да наричаме всеки от тях с истинското му име. Иначе не само аз, но и всички българи един близък ден неочаквано ще се събудим в напълно погрешната държава.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
Предстои да разгледаме молбата за оттеглянето на кандидатурата за председател на ВКС Лозан Панов. Сега бяхме в болницата с г-н Димитър...
„Годишни награди за мода – стил и шоубизнес, определени от варненски медии“ ще се проведе днес от 21 часа в Планет клуба. Фаворитите ще...
По време на телевизионно интервю днес руският премиер Дмитрий Медведев коментира действията на България във връзка със строежа на...
Президентът на КТ "Подкрепа" д-р Константин Тренчев поясни, че няма смисъл от протест "в тая държава" и затова членовете на синдиката, който...
МВР ще търси изчезналия шеф на ДАНС Петко Сертов с хеликоптер. Това стана ясно на брифинг в СДВР днес. Към момента обаче времето не...
Убеден, че Черно море ще се представи на ниво срещу ЦСКА в събота в София, е Даниел Георгиев. Както е известно, халфът на „моряците“ се...
Каква ще бъде зимата – снежна, ледена, мека? Неотдавна руски синоптици хвърлиха в паника държавите на Балканите и едва ли не в цяла...
Пробелмът с безразборното паркиране във Варна е един от най-комоентираните в морската столица. Няма ден без няколко сигнала по тази тема...
Зала 1 на Фестивалния и конгресен център се напълни до краен предел снощи за концерта "Радио Варна - 80 години звукът на живота". Така бе...
/Поглед.инфо/ Разгорещен дебат "За и Против социалната държава" се проведе в Студио 5 на НДК снощи.
Преди няколко дни от Пътна помощ – Варна са се отзовали на сигнал за качен върху мантинелата автомобил. Както се вижда от кадрите...
Яхта “Venid Yacht” с шкипер Георги Михов бе определена за носител на тазгодишната награда Златен глобус на фондация "Кор Кароли". Наградата...
Почина 19-годишното момче, прието вчера по спешност в ломската болница със забита отвертка в главата, съобщи Фокус. „През нощта в 0:.00...
Бургаският сайт "Флагман" разпространи първи кадри от Дебелт, където напрежението нараства с всяка изминала минута. „Българи юнаци!” и...
Фото Румен Сарандев Две чешми дариха на хората в кв. „Аспарухово“ от Окръжния съюз на трудово производителните кооперации. Едната е в...
Поради авария на магистрален водопровод, от 14 ч. днес (10 декември) до 2 ч. след полунощ на 11 декември, без вода ще остане голяма част от Варна,...
Юлия Георгиева Най-страховитите и ужасни истории, които понякога гледаме от малкия екран, всъщност са взаимствани от действителния...
Анализ , публикуван в Новая газета, една от малкото свободни медии в Русия (“вестникът на Политковская”, както е известен по света), заслужава вниманието на всички, които се опитват да разберат ставащото в Русия- въпреки двусмислената мъдрост на Бердяев, според която “Русия не може да бъде разбрана чрез разума”.
НОВАЯ ГАЗЕТА
5 декември 2014 г.
От соцбарока към бълбока
Автор: Михаил Епшейн
Превод за ivo.bg
Васил Костадинов
Цялата днешна геополитика, публицистика и законотворчество са пукащият се балон и последното издихание на отиващият си от историята режим
Политология на душата
Изглежда, че на 2014г. е съдено да бъде повратна точка в историята на Русия. Пост-съветската епоха, която започна през 1991г., вече наближава края си, а настъпващата все още няма име, и не е ясно дали за нея са приложими някакви социално-политически термини.
Най-голямата по територия, свръхмилитаризирана, но лишена от съюзници и ясна идеология страна се осмели да предизвика целия свят и да разпердушини системата на международното право. Опит чисто емоционален и екзистенциален. Срещу всички, въпреки всичко …
Разбира се, затова има и чисто прагматични причини: корупцията, бандитизмът, престъпността, страха от разобличения, войната безнаказано ще размие и разсее …
Но само с това не може да се обясни ентусиазма на страната в решимостта си гордо и самотно да се противопостави на утвърдения дневен ред на цивилизацията. Радост навява възможността да се отритнат всички правила, „наложени от Запада”, и най-накрая да заживеем самостоятелно, „суверенно”. За нас няма закони: нито ООН, нито международната система от договори, нито вече поетите от нас задължения. Ние сме господари на своята тайга. Политолозите се борят в опит да обяснят тази рязка, ирационална промяна в курса. Би било добре да се препрочете Достоевски, в „Записки от подземието” всичко е предсказано:
„Например, аз не бих се изненадал, ако изведнъж, ни в клин,ни в ръкав насред общото бъдещо благоразумие се появи някакъв джентълмен с неблагородна, или по-скоро, с ретроградна и подигравателна физиономия, подпре ръце на хълбоците си и каже на всички нас: е, господа, защо да не стъпчем цялото това благоразумие набързо, с крак, да го стрием на пепел, само с едничката цел – да пратим тези логаритми по дяволите и да заживеем по нашата глупава воля!”.
И така, започна ерата на „глупавата вола”, ерата на разговор около една-единствена, „най-изгодна” полза: да поживеем най-накрая по наш каприз, дори и най-глупавия и нерационален. И колкото по-лошо за нас, толкова по-голяма е сладостта на предизвикателството. Всичко това разпалва кръвта и възбужда ума. Тук не трябва да гледаме в социално-политическия, а във философския и психологически речници. Какво е екзистенциализъм? Това е голото съществуване, което не е подкрепено с никакви закони, обосновка, същност – ей така, въпреки всичко. Това е пълна антитеза на декартовия рационализъм: „Мисля, следователно съществувам”. По нашенски – точно обратното: „Съществувам, следователно, предизвиквам разума”. И още по-рязко: „Побърквам се,значи съществувам”.
„Собственото, доброволно и свободно желание, собствения, дори и най-див каприз, фантазията , понякога раздразнена дори до полуда – това е, тази същата, пропусната най-изгодна полза, която не попада под никаква класификация, и от която всички системи и теории постоянно се разпадат”.
Ето защо е трудно да се намери рационално обяснение за най-новата приумица на руската история, всичко това „изведнъж” и „въпреки”. Нужна е екзистенциална политология, за която няма научна основа. Дали е възможна? Откъде тази ярост, нажежена до бяло, насочена към целия свят, към всичко, което не е „наше”?
Светомразие
На първо място, да не се бърка светомразие и мизантропия. Мизантропът (човеконенавистник) е необщителен, избягва обществото, с твърде ниско мнение за хората, включително и за себе си; това е лошо, но пасивно, страдалческо отношение към света, съзнаващо неговите пороци и слабости. Светомразието е, напротив, емоционално агресивно отношение към света, злорадо за неговите беди и нещастия. Светомразецът изпитва обида и желание за отмъщение, и подземният човек на Достоевски е един от първите и най-ярките представители на този вид.
Слушайки телевизионният водещ, който заплашва да превърне Америка в радиоактивен прах, и геополитикът, който призовава руската армия да окупира Европа и да установи над нея власта на руския цар, може да се заключи, че в света има нещо по-опасно, отколкото дори фашизма или комунизма. Тази идеология съпоставена с фашизма е като сравнението на ядрените оръжия с конвенционалните. Става дума за Панфобия- тотална омраза не към други класи, нации или раси, а към света като цяло.
Това е жажда за абсолютна хегемония над света и желание да му диктуваш своята воля или да го унищожиш. Това е луда, ирационална идея за всемогъществото на една банда, допряла ядреното дуло до слепоочието на човечеството.
Константин Леонтиев веднъж изрече: „Русия ще роди Антихриста”. Преди се е смятало, че той е имал видение за комунизма и опасността вече е приключила. Но може би комунизма беше само пролог към тази отчаяна панфобия, която, според един от лидерите си, планира „есхатологичен захват на планетарната власт. Хитър и жесток захват”. В катехизиса на Евразийския младежки съюз се казва: „Ние сме строители на империя от нов тип и не сме съгласни с нищо по-малко от световно господство. Защото ние сме богове на земята, ние сме децата и внуците на боговете на земята. На нас се кланяха народи и държави”…
Изборът е прост: ако човечеството не е съгласно да бъде кастово разделено и „евразийско”, тогава е по-добре да гори в ядрен пъкъл. Преди това, изглеждаше, че това са книжни, романтични празнословия. Междувременно главният теоретик на евразийството, професор в Академията на Генералния щаб, отдавна инструктира в този дух своите „студенти”. Така ядрените оръжия и възпаленото съзнание на психаря могат да се съединят и наистина да превърнат света в радиоактивен прах.
Връзката между екзистенциализма и злобата е дълбоко залегнала и отразена при Достоевски. Ето как започват „Записки от подземието”: „Аз съм болен човек…Аз съм зъл човек. Противен съм. Не, аз не искам да се лекувам от злобата. Това, най-вероятно, няма да разберете, … Знам по-добре от всеки друг, че с всичко това само на себе си ще навредя и на никой друг. И все пак, ако аз не се лекувам,това е от злоба.”.
Подземният човек не иска да се лекува, защото всяко разумно, рационално, конструктивно действие предизвиква у него отвращение, гняв и обида. Ако говорим за един болен обществен организъм, то той се противопоставя на всякакво лечение, защото злобата му го поддържа жизнеспособен. Да се стреми към връщане към живота, за жизнена икономика, стабилна държава, умен парламент, свободни избори – това е да се признае за победен. Е, ако аз умирам, смъртта е правилна. „Да пропадне земята или да не пия чай? Ще кажа само – да пропада , аз винаги ще пия чай.”. Подземният човек е наясно, че и той самият, с чайника и чашата си, ще пропадне заедно със земята, но предпочита пиенето на чай пред спасението на света.
Пари в огъня
Тази година имаше кратка пауза между празничното закриването на Олимпиадата (23 февруари) и обявяването на референдума в Крим (27 февруари). Само за четири дни се пренасочи вектора на руската история. За това изведнъж започнаха да говорят моите студенти в курса по Достоевски. „Това е невероятно! – Каза Марк. – Толкова много пари са инвестирани в олимпийските игри. Толкова години се готвихме да се покажем пред света. Постигнахме толкова много. И изведнъж – с един замах прахосахме целият морален и политически капитал, с който можехме да живеем в продължение на много години. Изплашихме всички, отблъснахме ги.”.
Струваше ми се, че от тези идеи могат да бъдат извлечени педагогически ползи. Аз попитах: „Това не ви ли напомня с нещо на Достоевски?”.
Марк бързо съобрази: „Настася Филиповна! Хвърля сто хиляди рубли в огъня. За какво? Гордостта и е такава. За нищо не съжалява. Кураж преди всичко.”.
После се включи студентката Анна: „Това е като Грушенка. Толкова добра,толкова нагиздена – да се влюбиш в нея! И тя казва, че в един момент всичко ще захвърли, ще проси по улиците. Тази истерия, като при Настася ли е?”.
Замислих се. Повечето експерти са съгласни, че печелейки Крим, Русия губи много повече . Губи Украйна. Губи инвестиции, доверие, икономическа стабилност. Губи своето място в световната общност. Потенциално губи и себе си, създавайки прецедент, по който от нея ще се отделят територии, жадуващи суверенитет. За какво е тази неизгодна размяна?
Може печалбата да не е в придобиването на Крим, а във величието на своеволието, което се измерва с величието на загубите?
Защо Настася хвърля цяло състояние в огъня? Защо се отказва от аристократичния си кръг, от княз Мишкин с неговата възвишена любов и милион и половина? Наистина ли в името на дивака Рогожин? Не и е нужен Рогожин – иска да се покаже, да отхвърли всички условности, да прекрачи всички граници.
Не трябва да печелиш, а да губиш – с показен жест да запратиш в лицето на света всичко постигнато, включително олимпийската слава – тури му пепел.
… Не, икономисти и политолози тук няма да помогнат,трябва ни Достоевски.
Изкореняването на средата
В историята на страната вече е имало такова екзистенциално предизвикателство към целия свят и законите на цивилизацията. Но тогава, тази фантазия, възбудена „дори до лудост”, беше под формата на псевдорационално и псевдонаучно: материален базис , класова борба, социалистическа революция, диктатура на пролетариата … Отне десетилетия за да се докаже цялата фантасмагория на този проект, зад който стоеше само една упорита воля за власт – да не живееш като всички останали, да отритнеш диктатурата на здравия разум и икономическата логика, като сложиш на тяхно място диктатурата на своеволието. Но халюцинациите от тези закони на „историческия и диалектическия материализъм” бяха толкова правдоподобни, че успяха да пленят почти половината от човечеството по пътя на изграждането на „научния комунизъм”. Тогава все още се вярваше в идеалите на интернационализма, братството, свободата, равенството – и им принасяха големи жертви. Но ставаше все по-ясно, че големият исторически прелом се движи не от идеали, а от злобата и омразата на едните, и от страха и малодушието на другите. Очевидецът на тази епоха Михаил Пришвин пише в своя „Дневник на 1930г.”:
„24 януари. Всеки съвестен човек потръпва при мисълта, която му се налага всекидневно:
най-невероятното престъпление, лъжата, измамата, системното насилие над човешката личност – всичко това, не само може да остане ненаказано, но дори и да бъде лост на историята и на бъдещето.”.
Омразата като лост на историята … При това, по наблюдение на Пришвин, най-лютата омраза предизвикват тези, които от рационална гледна точка са най-полезни за развитието на обществото.
„6 февруари. Кулаци. Дълго не разбирах значението на ожесточеното преследването на „кулаците” и омразата към тях по времето, когато държавната власт, може да се каже, изпепели всичките им постижения. Едва сега ясно разбрах причината за гнева: Те всички са надарени хора и единствените организатори на предишното производството, от което до сега, 12 години по-късно, ние все още живеем.”.
Поставяме на мястото на кулаците „креативната класа” и получаваме точна картина на онази ирационална омраза, която се разпалва от пропагандата срещу сегашната „средна класа”. Не обичат средното в Русия.
Богатите и силните задължително ги уважават, от бедните и слабите какво да вземеш …Вечната омраза на поляризираното общество към всеки центризъм.
Но има огромна разлика. Тогава тази магма от общонародна злоба се канализираше по специално положено за целта русло. Имитираше се научен мироглед, „напредничави идеали” – така злобата се разпалваше в името на висшите цели за освобождение на трудовото човечество и създаването на царство на изобилието. Сега, като цяло вече няма нужда от мотивация – достатъчни са само емоции. Злобата изчиства всички рационални примеси и се насочва към най-близкия, братски народ. Това, наистина е радикален експеримент за постигане на висша злоба: тя приема нов аромат – сладострастие, опиянение от състоянието на ненавист.
От соцбарока към бълбока
В един известен разказ на Достоевски изпаднал в запой герой се скита из гробището и чува разговорите на мъртвите. Съзнанието им не ги напуска изведнъж, а постепенно, в продължение на няколко седмици или месеци, отпуснати им за осмисляне на живота , за разкаяние. Но за тях това е един щастлив момент на пълно освобождение от всички догми на морала.
„Дявол да го вземе, какво пък означава гробът! Всички ние ще разказваме нашите истории на глас и вече няма от какво да се срамуваме … Всичко там горе беше вързано с гнили въжета. Долу въжетата, ще прекараме тези два месеца в най-безсрамната истина!Ще се съблечем и разголим!
– Ще се разголим, ще се разголим! – крещяха всички гласове.”.
Над гробището се надигат смрадливи изпарения – не телесни, защото процесът на гниене е преминал вече върху душите. И в разгара на „празника на мъртвите” се дочува странна и безсмислена дума „бълбок.”.
„Не като глас, а като стон : „Бълбок, бълбок, бълбок!” Какъв само бълбок?”.
Точното значение на тази дума в цялата статия не е ясно , въпреки че тя се нарича точно така – „Бълбок”. Тя дори не е дума, а „лафче”, някакво мрънкане, междуметие – звукът на умиращата, но все още неугаснала душа.
„ Тук например, има накакъв, който почти напълно се е разложил, но веднъж седмично той все още мънка една думичка, безсмислена разбира се, за някакъв бълбок: „Бълбок, бълбок…”
И така, думата „бълбок” може да послужи като символ на настъпилата епоха и да запълни празнината в социално-политическата терминология. Цялата тази журналистика, геополитика, законотворчество, които връхлетяха страната, причинявайки пристъпи на ентусиазъм, е всъщност, точно този „бълбок”. Пукащият се мехур на последното издихание на отиващият си исторически организъм.
„Бълбок” – духът на времето, като упадъка в края на XIXв. или авангарда на 1910-1920-те години. Това е дума-вик, звукът на последното безсрамие, когато всичко е позволено, защото смъртта ще отмие всичко. За фонетиката и семантиката на тази тайнствена дума може да напише цял трактат. При Хлебников имаме звукови метафори. При Манделщам неопределими, но изразителни глаголи.При Бродски има мистериозни стихове с думи незначещи нищо.
Достоевски се е гордеел,че е въвел в руския език глагола „да се смъглиш”, т.е. тихомълком да изчезнеш, да се разтвориш в мъглата. Но „бълбок”- днес е по-важна за Русия дума, това е знак за гръмко изчезване, гръмогласно предсмъртно издихание.
Страната замря, всичко вътре в нея продължава само по инерция, а в дълбочина тя е изключително напрегната и озлобена по периферията си. „… Страната е заобиколена от врагове” (Дмитрий Медведев). Това е ненадмитат исторически рекорд: само за няколко месеца най-голямата държава в света, успя да се обгради с врагове – това е проекцията на тоталната омраза. Това, което се възпроизвежда днес в знак на солидарност със „злобата на годината” е точно този „бълбок”. Бълбок-пропаганда, бълбок-журналистика, бълбок-литература, бълбок-метафизика … „Бълбок”-а има много професионални образи и маниери. Бълбок-политикът иска да заграби от съседната страна уж преди окупирани територии и за целта да изпрати милиони в отвъдното, следвайки първата „небесна сотня”. Професорът-бълбок се изразява още по директно, извеждайки формулата: „Убивай, убивай и убивай. Без повече приказки. Като професор, аз мисля така.”.
Пътят, изминат през последния четвърт век може да се обрисува така: от соцбарока – към бълбока. Разликата не е никак малка.
Соцът беше арогантен и груб, но и клепоух и глуповат. В ушите му все още звучеще ехото на добрите увещания и обещания за равенство, братство и светло бъдеще.
Някои исторически, философски, морални абстракции отекваха в подсъзнанието му и му придаваха малко добродушие и спокойствие, дори в ожесточената борба за жизнени интереси. Той не беше готов, така безусловно да „отнема” от другите и да „мачка” своите. Той беше по-спокоен и балансиран, и плътно до 2014г. смяташе, че в живота винаги има втори шанс.
Бълбокът е лишен от илюзии и исторически перспективи. В него остана само едно право, което в „Бесове” Пьотр Верховенски казва на Ставрогин: „В действителност, нашето учение е отрицание на честта, и откровеното право на безчестие още по-лесно увлича руския народ след нас.”. Ставрогин отговаря: „Заради правото на безчестие всички ще се присъединят към нас, никой няма да остане там.”. И бълбокът от това право се възползва безкористно. Незабравима е сцената на парада на военопленниците в Донецк. Сърцераздирателен мъжки вик от тълпата: „На колене! На колене!”. След приведените пленници, преминават водоноски. Репортер изпада във възторг: „Това е върховно! Браво! Браво! След тях дори пътищата се мият , за да не остане мръсотията им по земята ни!”. Страната се изправя на крака, но само когато постави някой друг на колене.
Соцът наивно вярваше, че Вселената майчински трябва да го обича и да се грижи за него, възхищавайки се дори от грубостта му като израз на детинска игривост и спонтанност. Бълбокът – това е разочарован соц, които изведнъж осъзна сиротата си. Вселената никога няма да му даде тази любов, на която той има право.
Бълбокът – агресивно-депресивен соц, не чака нищо добро от света. Затова е готов първи да нокаутира врага – и, разлагайки се в гроба си, заплашва с „бълбокалипсис”…
Разбира се, в ерата на Бълбока не всичко е бълбок. Ако се приложат термините на фонетиката, не само към езика, а и към обществото, то се е дели на три категории: гласни; звучни и глухи съгласни. Звучните съгласни, винаги и за всичко са съгласни с властта, най-силно викат „Ура” и насърчават и другите крещят същото. Те отдават гласа си в подкрепа на всичко, което вече господства и, с което те от сърце са съгласни. Това е „агресивно-послушно мнозинство” (Юрий Афанасиев, 1989). „Глухите съгласни” – тези, които подкрепят властите с мълчание, безразличие и търпение. Това е депресивно-послушно мнозинство.
И накрая, има гласни. И в езика, и в обществото, те са винаги по-малко от съгласните. В тях свободния дух на мисълта и словото не се сблъскат с вътрешни пречки и прегради. В ерата на соца ги наричаха дисиденти, олицетворение на които бяха Сахаров, Солженицин, Синявски … Това CCC – и стотици солидарни с тях хора – придаваха различно звучене на това, което се наричаше „СССР”. Това са хора с мека душа и непреклонен дух. Днес ги наричат „пета колона”, но те най-малко от всички се строяват в колона. Те – писатели, музиканти, художници, журналисти, историци, политици, доброволци – са също и граждани. Едва ли могат да се нарекат „инакомислещи”, доколкото те не се противопоставят на някаква система на мислене, идеология, идеокрация. Те се противопоставят на безсмислието, така че може просто да ги смятаме за мислещи. И те в типично руски стил, хвърлят ръкавица в лицето на епохата на абсурда: сам – срещу огромното мнозинство. Трудно е да се повярва, че ще спечелят. Но много отдавна, първият християнски екзистенциалист Тертулиан е казал: „Вярвам, защото е абсурдно.”.
Правителството определи дните на религиозните празници през 2015 г. на вероизповеданията, различни от православното, предаде репортер на...
Митничарите на ГКПП Дунав мост 2 заловиха поляк със 138 000 евро в ботушите, съобщиха от агенция "Митници". Чужденецът е хванат в нощта срещу...
30 мъже опитаха да поведат шествие към ОУ „Антон Страшимиров”, предаде от мястото "Флагман". Младеж беше хванат от полицията с камъни в...
Юлия Георгиева, фото Румен Сарандев Жена на около 35 г. в окаяно състояние живее сред мокри дюшеци, напоени не само от неспиращия дъжд, но...
С цял етаж нови кабинети по природни науки се гордее вече Математическа гимназия „Петър Берон“ във Варна. Базата е не само...
15-годишна ученичка е поела по стъпките на авторката на Хари Потър, Джоан Роулинг. Славея Захариева от Хасково издаде първия си фентъзи...
След като на протестиращите в село Дебелт им беше забранено да проведат шествие до ОУ „Антон Страшимиров”, те обявиха край на митинга,...
Нова мащабна акция на органите на реда срещу "черно тото" е осъществена днес съобщи "Блиц", а малко по-късно го потвърдиха и от...
Слави Бинев няма да оглавява парламентарната комисия по младежта и спорта, нито която и да е друга. Самият Бинев опроверга слуховете, че...
Руският премиер Дмитрий Медведев оцени на 90 милиарда евро за две години потенциалните загуби за европейската икономика от западните...
Наша читателка сигнализира, че е намерила дакел в центъра на Варна и се опитва да открие стопаните. "Преди няколко дена е видян в района...
“Моля НЕЗАБАВНО се свържете с нас на номер 02/*****1! С уважение: Б.Борисов”. Картичка с такъв надпис са получили вероятно мнозина...
Има наистина много оригинални късметчета, които намираме в кафето, което ни сервират в заведенията. Има и такива обаче, които просто не...
ПЕТ човека са преминали охраната на АЕЦ "Ленинград" (Ленинградская АЭС), не далеч от старата руска столица Санкт Петербург. Властите търсят екстремалите, за да ги съдят и затворят. Това ни съобщава онзи ден (08/12/2014г.) ...
/Поглед.инфо/ Москва няма намерение да обсъжда критериите за снемането на западните санкции, но ако ЕС покаже здрав разум, тя е готова за конструктивен диалог по този въпрос. Това каза руският външен министър Сергей Лавров в ексклузивно интервю за РИА Новости. Правейки равносметка на годината, министърът на външнополитическото ведомство разказа за сегашното ниво на отношенията на Русия със САЩ и ЕС, за перспективите на украинското уреждане на кризата, сирийския проблем, а също и за източната посока на руската политика.
/Поглед.инфо/ Украйна ще строи стена по границата с Русия. Тя ще е дълга около 2000 км, ще представлява двуметрова желязна ограда с бодлива тел и по нея ще тече ток. Ровът ще струва около 8 млрд. гривни ($517,3 млн.), уточни Яценюк.
Засилен колоездач помете пешеходка на варненско кръстовище и избяга от мястото на произшествието. Инцидентът станал във вторник около 10...
Хижа Ком. Снимка: bulgarian-mountains.com Спасителна техника евакуираблокираните студенти при хижа Ком, съобщи Фокус. Всички студенти,...
В определени случаи работниците ще могат да ползват полагаемия им се отпуск и без разрешение от работодателя. Фирмата може да даде отпуск...
Помощ отникъде за собствениците на десетина ферми от сливенското село Желю войвода. Две денонощия стопаните правят абсурдни опити да спасят животните си от водната блокада, предаде Нова тв. Целия репортаж гледайте във видеото.
/Поглед.инфо/ Спирането на „Южен поток" предизвика активна дискусия сред читателите на чуждестранната преса. Някои от тях са убедени, че решението за закриване на проекта е признак на търговска далновидност от страна на Русия.
/Поглед.инфо/ Валери Симеонов заяви категоричната подкрепа на Патриотичния фронт за министъра на здравеопазването Петър Москов и призова да не се прави от нищо нещо.
/Поглед.инфо/ Сегашните управляващи наследиха една движеща се икономика, а сега ни вкарват в дефицит. Критиките за наследения дефицит и фискалния резерв са политически локуми. Те залагат два пъти по-нисък растеж от предходното правителство. Притеснявам се, че това управление ще завърши като предишното, когато изхарчиха 4 милиарда, каза депутатът от БСП Румен Гечев в интервю за БТВ.
Продукти:
4- 5 скилидки чесън
1ч.л. сол
1ч.л. мед
4 филийки бял хляб
1к.ч. зехтин
2с.л. прясно изцеден лимонов сок
маслини за украса
1с.л. орехови стърготини
Приготвяне:
Чесновата разядка е по- известна с името Скордаля. Използва се за подправяне на пържени или печени риби. Харесвам този сос и намирам, че подхожда дори и да се намаже на топла питка, препечена филийка, картофи или месо. От хляба отделям само кората. Средата намокрям леко с вода. В чопър слагам зехтин и лимонов сок. Добавям сол и мед. Разбивам. Обелвам скилидките чесън. Режа на дребно. Смесвам с продуктите в чопъра. Разбивам наново. Получавам гъста, фина чеснова апетитка. Пресипвам в купичка. Заглаждам. Украсявам с маслини и посипвам орехови стърготини.
След като вчера ДПС се присъедини към скромния ми призив министърът на здравеопазването Петър Москов да подаде оставка (по морално-етични причини и поради нарушаване на конституцията поне в частта за подклаждането на омраза по етнически признак) днес разбрах, че няма да има други присъединили се. Вероятно ще си остана в „компанията” на ДПС в чисто политическия смисъл и това ще бъде удобно да бъда сочен с пръст с нова вина пред онези, които имат желание да ме натоварят такава.
Да, не е реалистично да се очаква, че едва проходилият министър ще си ходи. Означава ли обаче това, че трябваше да бъде „помилван” априори за безпрецедентното палене на един фитил в сламата, в която всички ние можем да пламнем от една искра?
Главният пожарникар на републиката мълчи по въпроса и злорадо оставя коалиционните си партньори да се пържат на ръба на провала, какъвто той, разбира се, няма да допусне съвсем на такъв ранен етап без да си е опекъл работата със следващ властови ход. По същия начин той премълча и кризата със Слави Бинев, чието избиране за шеф на парламентарната комисия по култура и медии напълно предвидимо взриви същите среди, от които долитат (някакви си, достойни за презрението на Москов либерални) критики срещу антициганското говорене.
Посланието на Борисов е ясно в неговата недоизказаност: като пилета в калчища сте без мен! И за съжаление, без да е дошло време пилците да се броят, равносметката от двете микрокризи е точно такава. Реформаторите и патриотите се клатят на пръсти върху табуретката с примка на шията, докато непоклатимият премиер бащински наблюдава лудориите им до момента, когато ще прецени за необходимо да ги напляска.
От една дискусия по Нова телевизия тази сутрин стана ясно каква е политическата конфигурация около затъналата в доста грозна кал линейка на министъра.
ДПС си взеха от заседналата линейка своето. То им беше поднесено на тепсия като шербет.
Реформаторите се гърчат в обяснителен режим с „аргумента”, че Москов все пак е казал истината. Така заприличаха на онези журналисти от БНТ, които се опитаха да оправдаят показването в новините как чеченец реже глава на руски войник, твърдейки (преди да бъдат уволнени по тази причина) ,че истината трябвало да се демонстрира такава, каквато е и че тази прямота е достойна за похвала. Но ако беше така, защо да не покажем в новините и акта на педофила?
Изпуснатата мярка, преминатата граница и вредата от това, поставена на кантара на въображаемите ползи, е „тънък въпрос”. Той не може да бъде третиран с дебелашко пренебрежение от хирург, който вместо скалпел използва брадва.
От въпросната дискусия се видя също разкраченото положение на БСП, чиито избиратели са сред най-върлите циганомразци. Как да им кажеш, че д-р Москов не е прав да заплашва циганите с лишаване от медицинска помощ по колективен признак! Ако питат червените си последователи, те веднага биха приложили някой местен вариант на „окончателното решение”, подсказан от практиката на Фюрера. Ето защо от БСП са измислили тезата, че шумът около казуса всъщност бил хитроумна маневра на управляващите за отклоняване на вниманието от гласуването на едни големи пари.
От позицията на ГЕРБ, изговорена в студиото, се потвърди очакването, че няма да има министерска оставка. Не че ГЕРБ споделят тона и изказа на Петър Москов, но чак пък да уволняват новоназначения си колега заради такива дреболии очевидно нямат намерение ( засега).
Случаят обаче е петно, което няма да се забрави. Прилича на онази руска приказка за дърваря и мечката, чиято рана от брадвата заздравяла, но не могла да забрави лошата дума, която й казал.
Така е, дърварското поведение в управлението на една настръхнала от междуетническа омраза страна прави лошата дума по-опасна от онези с брадвите, срещу които от(к)ровена дума на министъра уж трябваше да има терапевтично въздействие. Получи се обратното- камъкът в блатото рикошира върху репутацията на онзи, който го хвърли и получи аплодисменти от (почти) всички страни за този „подвиг”. Парадоксално е, но от факта, че в защита на невъздържаното му говорене скочиха леви, десни и всякакви, се видя, че тук омразата срещу циганите е комай единствената обединителна „кауза”, която обаче днес копае нови разделителни линии, заплашващи да се превърнат в окопи.
Познайте дали най-радостни от подобно разпадане на европейска България не биха се зарадвали най-много в родината на калашниците!
Нанесената рана остава и има опасен потенциал. Казвам ви го като човек, който 4 години е оцелял в условията на една гражданска (ливанска) война, в която на определен етап вече мнозина участници в нея не се позоваваха на причината за нея – просто хиляди сънародници с различна или еднаква вяра ентусиазирано се самоизбиваха заради всяка (нова) лоша дума, отмъщавайки за брат, сестра, майка или баща. Никоя вендета не е по-яростна и фанатична от лично мотивираната.
Иначе срещу личността на Петър Москов- нищо лично!
Изчезналият бивш шеф на ДАНС Петко Сертов още не е открит. Това съобщи на пресконференция главният секретар на МВР Светлозар Лазаров,...
Холандец, който продава къщата си е измислил най-добрия начин да я покаже на хората. Той е построил влакче, което преминава през целия дом. Най-вероятно е взел идеята от къщитe на ужасите в увеселителните паркове. Как ви се струва идеята му.
18-годишен отмъкна чанта с пари на празнуващо момиче. Три млади жени от Варна са арестувани след подаден сигнал в полицията. Той е подаден...
Наши читатели алармираха за шокираща гледка, която са заварили в уличките на супермаркет "Макао". Жена спи на улицата при минусови...
3 години условно лишаване от свобода при 5 години изпитателен срок наложи Районен съд Бургас на Янчо Великов. Той бе признат за виновен...
Никой, абсолютно никой, не обича да чисти тоалетната чиния. Това занимание е досадно и неприятно. Тази жена обаче го превръща в...
Мащабна операция срещу незаконните залагания тече от няколко часа, информира Блиц. Редица професионални футболисти са били извикани за...
Сигурен съм, че не можете да предполижите къде ще ходим днес? На Армагедон в Израел, разбира се
Приятно четене и помнете, че човечеството не се променя
част първа
Нищо не бяга така бързо, както времето, прекарано в пътувания, приключения и удоволствия!
По каква причина хората се отправят на пътешествие, какво ги движи? Вероятно живеещото във всеки човек любопитство към света и огромното желание да се издигнеш над делника. Та нали смисълът на пътуването не е преместване от точка А в точка Б, а търсене на нови възприятия, които ти поднася съдбата. Пътят действително може през цялото време да подхвърля нови и нови изненади. Приятно свежо е например чувството, че си номад. А номадът, това е вече особен зов и път на душата. Човекът с такова вътрешно устройство е роден пътешественик и преди всичко е много свободолюбива личност. Той с лекота става и тръгва без дълги увещания, не се уморява лесно и винаги е готов за среща с различни изпитания. Хората авантюристи, обхванати от намерение за промяна, дълго преди пътуването изпитват светло усещане за щастие, предвкусвайки неизменни приключения. Впоследствие те несъзнателно ги предизвикват и накрая най-често получават своето.
Всичко това чувствах и аз всеки път, когато се отправях на екскурзия, за да опозная тази наистина невероятна страна Израел и нейните хора. А после, с душа пълна с впечатления и широка гама от попита информация за многоликия и различен живот, бивах завладявана от непреодолимо желание да излея на белите листи себе си. Всичко, което видях, почувствах, запомних и прекарах през деликатната призма на сърцето си, се превърна в моите най-ярки спомени от живота ми там през последните години.
((((((((((((((()))))))))))))))
Човешкият род, поне оттогава, откогато се е научил да мисли, да оценява себе си и своето място под слънцето, резултатите от своя труд и силата на талантите си, глобално се дели на вярващи и атеисти. И откакто свят светува, винаги едните са се противопоставяли на другите, като вторите по правило преследвали, потискали и се стремели да унижат първите. Вярващите искрено вярвали в Бога, във висшия разум, в скорошното раждане на новия човек, във възможността за построяване на по-добрия ред, в тържеството на свободния труд. Атеистите, даже и да признавали идеализма им, ги възприемали само ако е за лична изгода. Така, още след зараждането си, първите християни били унижавани и избивани от потъналите в разкош римски патриции, нежелаещи да споделят с никого плодовете на своето господство.
Но християнството било жизнено и хиляди пъти възкръсвало от кладата, на която го подлагали неговите врагове. А и необходимостта от духовна подкрепа по тежкия път на живота винаги е съпътствала хората. Христос – тази най-харизматична личност от две хиляди години насам, освен в моралната помощ за бедните и онеправданите, наистина бил твърд и в Своята последователност да разобличи лицемерието, подкупността и бездушието на света. Залагайки в съзнанието на своите последователи изначалните признаци на чистата и свята вяра в Господа, Той казва: „Нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека…Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства, кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство. Всичко това зло отвътре излиза и осквернява човека.” Марк (7:15-23) Така основоположникът на християнството показва на света най-гибелните човешки пороци и ни завещава пътя към съвършенството и духовното извисяване.
Но… светът е голям, а историята дълга и трактувана от всекиго по своему.
Абсолютно споделям Неговите максими – закони, изразени в Завета му към човечеството. Споделям, но не се стремя да ги изпълнявам стриктно – цветовата им гама е твърде идеалистична, светла и позитивна, а аз обичам сенките и полутоновете. Обичам на везните на равновесието да има всичко. Обичам разнообразието в пълната гама на противоположностите му. Така считам живота си по-интензивен и пълнокръвен. Разбира се и съдбата не ме жали за това, но… това е моят път. И вървя напред с твърдата вяра, че животът, освен неимоверен труд и стремеж към финансово обезпечаване, е и празник на любовта. И самодоволно ме топли усещането, че съм успяла да се изградя като добър човек и движението ми е в правилната посока напред.
Затова и заредена с оптимизъм тръгнах на тази петдневна екскурзия, за да утоля стремежа си към знания за живота и дейността на Иисус Христос – човекът идеал и Бог за нас, многомилионното християнско воинство по света.
Ден първи
В хубав, ветровит летен ден поемам по пътищата на Израел в посока към историческата Израелска долина, съседна на Галилея, към библейската река Йордан и любимото на всеки езеро-море Кинерет.
Автобусът ми се носи с пълна скорост край Вади Ара, голямо арабско село, известно с джамиите си – съвременни произведения на източното изкуство, разположени на 500 метра една от друга. Покачили се по околните хълмове, къщите са бели палати с плоски покриви. През дългите летни месеци, надвечер, по хладина на огромната тераса се събира многочленното семейство – бистри се политика, приемат се гости, гледа се телевизия…Този патриархален стил на живот, създаден преди векове в пълна степен важи и днес. Ерата на комуникациите и разкрепостеният начин на живот твърде малко са го засегнали.
По шосето с име „квиш асаргел” (право шосе) минаваме край отклонението за град Дженин – център на Палестинската автономия. Там е затворено за евреи и туристи.
Бързо – бързо навлизаме в южния край на прекрасната вечнозелена и плодородна
най-голямата в страната. Според едни изследователи долината е получила названието си заради своето плодородие (от „зера” – зърно). Според други то идва от „изреэль” – Господ посява.
Долината e вклинена между Галилея и Самария и условно дели страната на две. От древни времена та до днес тук протича една от най-важните транспортни артерии за Азия. Именно оттук е преминавало едно от трасетата на Виа Марис – на царския път, съединяващ Египет и Месопотамия. В наши дни това е шосе № 65. През далечните тъмни векове оттук са минавали керваните със стоки, а във военни години – армиите. Долината е с първостепенна стратегическа важност и съединява крайморската и Йорданска долини. Затова и непрекъснато са водени кървави сражения за доминиране над този маршрут. Древният път се виел сред вълнообразни хълмове до самия бряг на Средиземно море на запад, а на изток завършвал в Асиро-Вавилония.
Земята по тези места винаги е била много плодородна и днес също е житницата на страната. До преди век тук е имало непроходими участъци, пълни с маларийни блата. Първите заселници от Европа и тук както в Галилея, упорито се заели с пресушаването им и засаждането на евкалиптови и цитрусови дървета. Едва тогава долината станала благоприятна за земеделие, плодородна и благодатна земя.
(((((((((())))))))))
Изкачваме се на
Това е огромен хълм, спущащ се към планинската верига Менаше в това място, където тя плавно преминава в Израелската долина. Този, който заемал позиции на този хълм, не само контролирал всички подходи към тесния проход, но и можел (впрочем може и сега) да наблюдава голяма част от самата долина. Мегидо е бил един от най-важните и от историческа, и от общокултурна гледна точка укрепени градове държави. Той е едно от най-древните селища в света и с него са свързани множество исторически разкази. Тук е мястото на действието на значителни библейски събития както за юдаизма, така и за християнството. На хълмът Мегидо археолозите са намерили остатъци от 26 културни слоя, разположени един над друг. Най-старият от тях датира от преди шест хиляди години (шестдесет века), тоест от късния неолит и началото на епохата на халколита.
Моят разказ започва с двадесет века по-късно. През около ХХ век преди новата ера тук вече се е намирал добре укрепен ханаански град, чиито стени са се запазили учудващо добре поради своите размери – 8 метра дебелина. Явно е, че е бил основан като град – крепост, за да контролира керванния път, но е превзет от египетския фараон Тутмос ІІІ през 1479 година преди новата ера. Тази трудна победа е упомената в древноегипетския „Папирус на Анастасиас”. Оттам научаваме и
Поразително е, че на една от стените на египетски храм в областта Карнаке, в долината на пирамидите в Египет, има подробно описание на тази война – цяла епопея, започнала със спорове за военната тактика, необходима за атакуването на Мегидо, и завършила със списък на трофеите. По-късно друг фараон – Аменхотеп, прави града египетска военна база.
Разкопките от 1903 година на немска компания за изучаване на Близкия Изток, осъществени под ръководството на Шумахер, доказали, че древният Мегидо се намирал на мястото на още по-древния Тел ат-Мутсалим (Хълм на командващия). А следващите много по-подробни изследвания били направени от експедиция на Чикагския университет, субсидирана от Рокфелер през периода 1925 – 1939 годинa.
От онези години е останал натурален спомен. Тогава разкопките се водели ръчно. Жените носили изкопаната пръст в големи кошници на главите си и я изсипвали в подножието на хълма. И днес може да се види този нов хълм на североизток, плътно обрасъл с висока палмова гора. Участниците в разкопките се хранили с фурми, хвърляли на земята костилките, а те поникнали в рохкавата почва и така неочаквано бил залесен целият хълм.
Много владетели са се домогвали да се изкачат и погледнат света от този знаменателен хълм. Много силни сърца, разбити човешки съдби, надежди и воля са погребани под вековните развалини. Дълъг е списъкът на войните, водили се все под това небе. А „Откровението на свети Йоан Богослов” обобщава по невероятно мистичен начин: „това са бесовски духове, които вършат личби; те отиват към царете на земята и на цялата вселена, за да ги съберат на война в онзи велик ден на Бога Всесъдържителя… И ги събра на мястото, наречено по еврейски Армагедон”(16:14-16)
Tel Megido, ИзраелПрез ІV век преди новата ера Армагедон отначало е превзет от Иисус Навин (на иврит Еошуа бин-Нун) – приемник на Моисей, който води дванадесетте еврейски рода към определената им, според Библията, от Господ Ханаанска земя. В следващите векове периодите на възход и падение на града зависели от състоянието на световната икономика през съответния период, тоест от увеличеното или намаленото ползване на търговския път Египет – Месопотамия.
За цар Соломон Мегидо бил любимо място и той даже наложил данък на цялата страна за неговото застрояване и издигане в ранг на централен областен град (І книга „Царства”, глава 9). Освен дворец и мощно укрепление, Соломон построил обширни армейски конюшни с много колесници. След разделянето на страната на Израел и Юдея, Мегидо е важен център на Израелското царство, но само до 930 година преди новата ера, когато фараон Шишак го завзема, опустошил преди това съкровищата на Ерусалимския храм. Градът е отново построен от царете Омри и Ахав през съответното време на царуването им. По време на асирийските нашествия на Тиглатпасалар ІІІ – 733 година преди новата ера го постига нова разруха, а след поредното му възстановяване е превърнат в столица на провинцията. След разрушаването на Първия Храм – Соломоновият, градът потънал в период на постепенен упадък, а в следващата елиниска епоха тук останало само малко градче, което в римските времена се оформило като база на един от легионите. След падането на Втория Храм в долината възникнал важен еврейски духовен център, който бил унищожен след арабското нашествие през VІІ век. След дълги векове на забвение, по време на І световна война, недалеч от Мегидо станал решителният бой между британските войски и турците. След бляскава победа приключило отоманското владичество в Палестина и започнало английското, а генерал Аленби получил титлата „лорд Мегидо”.
Трудно е да се оцени количеството и качеството на находките и тяхната важност за световната археология. Местният музей е интересен с механичния модел на Мегидо, където по електронен път се преместват различни участъци от разкопките, разкриващи един или друг културен слой. Даже и най-миниатюрните находки, сред които има уникати, са предадени в „Музея на Рокфелер” в Ерусалим, а тук са техните копия и снимки.
Нагледен урок по жива история са откритите древни култови съоръжения – езически олтари и храмове от различни епохи; остатъци от двореца и конюшните на цар Соломон, зърнохранилища и водни системи, поразяващи със своята грандиозност. От всички строителни съоръжения в Мегидо най-голямо впечатление прави древната система за водоснабдяване от ІХ век преди новата ера. Това е тунел след дълбока шахта с изкопани в скалата стъпала, който преграждал пътя на враговете към подземния извор, снабдяващ селището с вода. Той се намирал вътре, в самата крепостна стена, но покрит с камъни и пръст. Този таен тунел, правел достъпна водата от извора дори по време на обсада.
Но това, което прави днес Мегидо доста посещаван обект от туристи, са
свързани с това място.
Първата се отнася към периода на разделянето на царствата и управлението на цар Ахав, воюващ с асирийците и имащ огромна войска (само бойните му колесници били над 2000). Той бил женен за дъщерятя на Сидонския цар – езичницата Иезевель. Омъжвайки се, тя приела юдаизма, но само формално и продължавала да се покланя на своите идоли. Освен това активно спомагала за разпространението на идолопоклонничеството по цял Израел и дори повлияла на своя съпруг. В тези размирни времена по Божии промисъл, тук живял пророк Илия (Елияху). В противовес на разгула и безверието, духовната цел на живота му била възвръщането на народа към религията на прадедите им. Той непрекъснато обвинявал цар Ахав и царица Иезевель във вероотстъпничество и измяна на традициите.
Веднъж царицата решила да купи лозето на Навутей до крепостната стена. Той обаче и отказал с довода, че земята му е наследствена и е спомен от прадедите. Тогава тя заповядала да убият Навутей и взела лозето му. Илия предрекъл, че за този грях Ахав и Иезевель ще загинат точно в това лозе и „кучета ще лижат кръвта им” (Трета книга „Царства” – 21). Точно така и станало.
Втората история е почерпена от най-ранните известни досега еврейски източници – есейските ръкописи от Кумран. В единствения свитък, написан на меден лист, което говори за неговата нетленна важност, озаглавен „Войната на синовете на светлината против синовете на тъмнината”, точно Мегидо се обявява за мястото на последната битка на силите на доброто със силите на злото. Векове по-късно християнската теология възприела тази забулена в тайни и мистика легенда. Йоан Богослов в своето „Откровение” също споменава Армагедон като място за последния бой между доброто и злото, тоест между силите на ада и рая, след който ще настъпи Съдният ден.
Дали наистина, както твърдят крайните теолози, космическите сили и геомагнетичните полета в региона на Мегидо са в състояние да влияят на съдбините на човечеството? Това никой не знае. Можем само да тънем в неми догадки, неубедителни доказателства и сковаваща мистика. Но едно е ясно – край Мегидо наистина в далечните отминали векове са се водили кървави сражения, загивали са смели мъже, силни пълководци са побеждавали или губили, но винаги сражението е било последно.
Отдавна мъдрите са казали, че краят на света ще дойде щом приключи и последната война. А дотогава – войните, епидемиите, катастрофите, природните бедствия са верните признаци за края на света. Такива признаци винаги е имало, откакто свят светува, както и емблематични изказвания на тази тема. Например: „Имам чувството, че светът преживява последните си дни. Всички живеят като за последно – навсякъде царят корупция и подкупи, лъжа и измама”. Приблизително такъв надпис със съвременно звучене археолозите са прочели на асирийска глинена плочка с датировка 2800 години преди новата ера. Явно, откакто свят светува, всяко поколение е имало усещането, че на него са се паднали най-много нещастия. Затова и във всеки век има по няколко дати за края на света. За щастие, нито една не се е сбъднала!
(((((((((()))))))))) (((((((((())))))))))
Сега тук, от двете страни на шосето, са се ширнали памукови полета, които дават по две реколти годишно. Животът тече бързо напред, автобусът се носи стремглаво на изток и картините се сменят като на филм. Историята отново се смесва с Библията и персонажите чинно се редят един след друг, оцветявайки пътуването ми с богата гама от събития и личности. Няма скука за интелекта и почти физически усещам, че съм на гребена на вълната.
Недалече са хълмовете на планината Гилбоа, където Давид се е борил с Голиат и го е победил с хитрост. Стрелял го с прашка, уцелил го в окото и така, с камък в главата, великанът Голиат паднал убит, а Давид станал цар на израелския народ. Той царства 40 години и този период се счита за най-голям разцвет на държавата. Обединява народа в нация, води завоевателни войни, пише томове поезия и строи за столица белия Ерусалим. Давид събира също огромно количество строителни материали, метали, злато и скъпоценни камъни за построяването на Първия Храм – този, който после синът му Соломон издига в Ерусалим – величествен и могъщ, за възхвала и почит на Господа.
((((((((((((((()))))))))))))
Планинската грамада не е висока, но подпира долините Бейт Шеан и Еин Харод, а западните и склонове плавно се спускат към Израелската долина. На изток, в подножието, бликат множество извори и целогодишно оросяват това райско кътче.
Тучната долина до Гилбоа, съгласно Библията, преди три хиляди години станала арена на едно от най-кървавите (по старо правило последно за епохата си) сражения с филистимците – днешните палестинци. Тук загинал и първият израелски цар Саул със своите синове. Първа книга „Царства” (31:1-4) разказва така: „А филистимци воюваха с израилтяните, и мъжете израилски побягнаха от филистимци и паднаха поразени на планина Гелвуя…Тогава Саул взе меча си и падна върху него.” Когато разбрал това, младият му съперник за трона – Давид, възкликнал с пълно от мъка сърце и произнесъл най-страшното си проклятие: „Твоята красота, о, Израилю, е погубена върху твоите височини! Как паднаха силните!…Планини Гелвуйски! (да не пада) на вас ни роса, ни дъжд, нито да има по вас полета с плодове, защото там е захвърлен щитът на силните, щитът на Саула, като да не беше той с елей помазан”. Втора книга „Царства”(1:19-21).
И действително, през лятото тази част от планинската грамада, която е обърната към Израелската долина, е почти обезлесена. Само през зимата и пролетта склоновете се покриват с треви и цветя. Голяма част от Гилбоа днес представлява национален резерват, чието залесяване се финансира от Еврейския национален фонд. Тук в естествени условия са се запазили като по чудо уникални растителни видове. Първенството е на „ириса на Гилбоа”. Всяка година през март – април това удивително цвете с мечообразни листа цъфти с виолетови, синкави или пепелносиви цветове. Това нежно чудо на ботаниката привлича хиляди любители. В близкото минало, обаче, необичайната му красота била сериозно застрашена от изчезване. Всеки турист се считал задължен да отнесе оттук букет очарователни ириси. После Дружеството за охрана на природата години наред провеждало разяснителни кампании сред населението и санкционирало нарушителите. Тези строги мерки наистина променили отношението на иначе родолюбивите израелци и сега даже децата знаят, че полските и горските цветя не бива да се късат, а само да им се възхищават отдалеч. А ирисът на Гилбоа днес е символ на националното дружество за охрана на природата. Тази организация непрекъснато полага грижи за благоустрояване на склоновете на планината – прокарва пешеходни пътеки, като ги настила с естествени плочи от слюден камък, оборудва места за отдих с барбекюта, скамейки и беседки, провежда увлекателни екскурзии за ученици и възрастни.
Една от най-известните научих на Маян Харод – най-източният от всички извори. Водата е вкусна и чиста за пиене, особено около пещерата, откъдето извира ручеят Харод. Точно тук, според Стария Завет, Гидон (Гедеон) спечелил по най-невероятен начин войната с медианите (Книгата на съдиите израилеви, глава 7).
През първите десетилетия от пристигането на евреите в Обетованата земя битките с местното население за място под слънцето били често явление. Гидон от рода Менаше събрал 32000 войни и се установил на лагер тук, очаквайки врага си. И както често се случвало в тези времена, Господ не останал безучастен към тъжбите и надеждите на Своите любимци. Явил се на техния военачалник и най-изненадващо му внушил, че войниците му са твърде много. Предупредил го, че има намерение да му помогне в спечелването на битката и му препоръчал да освободи част от тях, като си остави минимум доверени отлични бойци. Верен на смелия си и авантюристичен характер, Гидон въодушевено предложил на всички, които се страхуват от смъртта, да се върнат по домовете си, където вероятно ще бъдат по-полезни. Така 22000 войници напуснали лагера. Към останалите 10000 той приложил твърде нестандартен подход. Заповядал им да пият вода от извора и внимателно наблюдавал кой как пие. Голяма част коленичили и пили с наслада, а само 300 души поемали първо в шепите си водата и след това я поднасяли към устата си. Този по-човешки маниер на пиене се харесал на Гидон и той освободил останалите 9700 войници. Тази елитна част от войската, която издържала успешно своеобразния изпит, той разделил на три групи по 100 човека. Въоръжил ги с факли и шофари (рогове за свирене) и заповядал цяла нощ да тичат около лагера на враговете и създават шум и паника. На сутринта, в резултат на така добре подготвената психологическа война, 12000 армия на медианите се предала доброволно. Така Гидон с хитрост победил многочисления враг. И всичко това станало точно тук – в това красиво място с име Маян Харод.
Сега животът е различен – деца весело се плискат в синия басейн, а възрастните отпочиват на зелената трева. Вещи гастрономи пекат на скара ароматни вкуснотии. Тук е национален парк и е пълно с маслинови дървета. Скоро ще започне беритбата им, но ето, че подранили гости на парка вече откриват сезона на бракониерството – комбинират полезното с приятното. Усмихват ми се дружелюбно и подробно ми обясняват как се приготвя националният деликатес – мариновани маслини.
В израелските паркове, където природата е резерват, навсякъде има указателни знаци за какво ли не, но никъде няма да видите табелка: „Не ходете по тревата!”, макар че тя в болшинството случаи си е добре поддържана и поливана.
Не само в Маян Харод, но и във всички национални паркове на Израел има алеи с цветя, терариуми, ботанически кътове, поляни с нежна трева, условия за пикник, дървени маси и скамейки. А израелците много обичат да ходят на пикник. Паленето на огън на земята, обаче, е забранено и затова има бетонирани в земята мангали с проста и удобна конструкция: скара в метална кутия на високи крака, с чекмедже за пепелта и множество кошчета за отпадъци наоколо. Всеки знае, че е върховно удоволствие топлият обяд на пикника да се приготви сред природата, но да се пази чистота е абсолютно задължително. Тук никой не идва без пакет дървени въглища в багажника. Веселата компания се разполага на сенчестата поляна, а хладилните чанти са няколко и правилно разпределени: с месо, различни салати и с напитки. Носят се домашно приготвени или „магазински” шишчета, кебапчета, пържоли от пилешко и телешко месо (никога свинско) или риба за печене. Мероприятието се „полива“ с чиста водица или безалкохолни напитки. Най-алкохолното питие е чешка или немска бира, но нищо по-силно. С вино само се накисва телешкото за вкус. В този горещ климат алкохолът е противопоказен и почти няма любители.
Впрочем това не се отнася за двумилионната северна емиграция, увеличила значително населението на страната през последния четвърт век. Общо взето пиенето на „извънредни количества” алкохол е приоритет само на рускоезичното еврейство, донесло навиците си отдалеч. За техните прояви в това „нетипично” за Израел състояние се носят легенди.
Автор: Галина Тодорова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Израел – на картата:
Израел
/Поглед.инфо/ Той излезе в отпуск, изтри си профила във "Фейсбук"
Winter decoration – stylish, simple and very easy to make. You can quickly make the shelves “frosty” with...
/Поглед.инфо/ ДАНС тотално не се справи с основните си задачи през изминалите години. Службата не е играч в борбата с престъпността. Това заяви пред БНТ Димо Гяуров, бивш директор на Националната разузнавателна служба.
/Поглед.инфо/ След атаките на 11 септември 2001 година срещу Световния търговски център в Ню Йорк, Централнота разузнавателно управление на САЩ (ЦРУ) е подлагало десетки задържани, свързани с терористичната организация Ал Кайда, на разпити с насилие, и въпреки това оказали се неефективни.
Поради възникнала авария без вода ще останат абонатите в кв."Аспарухово" абонатите между бул."Народни Будители" , ул."Моряшка" , бул."1-ви Май" и ул."Мара Тасева". Водоподаването в района ще бъде възстановено до 17 часа, уточняват от ВиК.
Тези гамени не заслужават нищо ново и красиво, а да живеят в мизерия, ядосват се минувачи Едва три дни оцеля невредим новият красив площад...
Зрител на Нова алармира за камион, който счупил светофар на улица в Студентски град. Освен че разби светофара, беше спрял и на пешеходната пътека, допълва той.
Родителите в бургаското село Дебелт спряха децата си от училище, след като петокласник беше изнасилен от по-голямо момче в тоалетната на...
Извършихме голям обем оперативно-издирвателни мероприятия, но те не дават резултат. Ще огласим номера на автомобила, с който се придвижва...
Парите са сред най-мръсните неща, които пипаме в ежедневието си. Банкнотитe и монетите, които са в постоянен обмен, гъмжат от микроби....
/Поглед.инфо/ Бюджет 2015 влезе вчера за гласуване в парламента. Както винаги, парите не стигат. Особено за две чувствителни сфери - правосъдие и култура. На пръв поглед двете са несравняеми. В същото време обаче една държава се мери както по съдебната система, така и по културата си. Какво сочи сравнението между двете?
/Поглед.инфо/ Според бившата говорителка на ДАНС Зоя Димитрова изчезването на бившия й шеф Петко Сертов не е свързано с миналото му като председател на агенцията, а с нещо, свързано с настоящата му работа.
/Поглед.инфо/ „България се превръща от потенциален в реален и пряк военен противник на три големи държави, които са противници на САЩ и обявени като такива – Русия, Китай и Иран. Въпросът е да се заличи всякакво минало и бъдеще, свързано с Русия, и да станем пълен слугинаж на САЩ.
/Поглед.инфо/ Може Реформаторският блок да разцепи „Патриотичен фронт". Това също е реално действие. Нека да видим при какви допълнителни условия ПФ влиза или може да влезе като трети съуправляващ, пред Корман Исмаилов в интервю за БНТ.
/Поглед.инфо/ Държавите от Европейския съюз дадоха мандат на заместник-председателя на Европейската комисия по енергийния съюз Марош Шевчович да изясни ситуацията около неофициалната позиция на Русия към изграждането на проекта „Южен поток", заяви вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев след среща в Брюксел с комисар Шевчович и министрите на енергетиката на Унгария, Словения, Австрия, Хърватия, Италия, Гърция и Румъния.
/Поглед.инфо/ „Не смятам да се връщам в Народния театър - поне не засега. Очакванията ми? Целият кабинет да подаде оставка. Защото не Слави Бинев е основният проблем - той е, както каза Костадин Бонев, само гнойната пъпка, която свидетелства за един много дълбок вътрешен процес. Моят протест от самото начало не беше срещу Бинев и неговата личност, а срещу политиката на културен геноцид, която води правителството", казва подалият оставка главен режисьор на Народния театър Александър Морфов пред „Дневник".
/Поглед.инфо/ Общо 14 социални плащания се замразяват с Бюджет 2015, обяви от парламентарната трибуна председателят на БСП Михаил Миков.
Река Тунджа е преляла в района на село Ягода, предаде ТВ7. Затворен е пътят Казанлък - Стара Загора заради прелялата река Тунджа в района...
Баничка със сирене – нормална, дори прозаична закуска, а колко неща не знаем за нея. Ако се зачетете в съдържанието на този конкретен...
Отново се бавят заплатите в „Напоителни системи”. Срещали сме ви с Борис Найденов – мъжът, който продава кръвта си, за да изхранва...
/Поглед.инфо/ „Южен поток 2“ не носи същите ползи като първия вариант на „Южен поток“.
/Поглед.инфо/ Американският президент Барак Обама пое ролята на водещия на сатиричното шоу "Докладът Колбърт" и говори за за големите си уши и чорапите си.
/Поглед.инфо/ Цените на петрола паднаха отново в сряда сутринта в Азия, въпреки очакваното намаляване на резервите на суров петрол в САЩ. АФП коментира, че това се дължи на неясните икономически сигнали от еврозоната и от Китай.
Ярослава Прохазкова; 24 часа Отпор на закриването на петите и шестите класове на математическите гимназии дават обединените директори...
„Ако изчезването на Петко Сертов е инцидент, то той не е спонтанен и случаен. Ако е станал жертва на катастрофа, то досега трябваше да се...
Кметът на София Йорданка Фандъкова трябва да плати 31 500 лв. глоба заради отказа си да изпълни влязло в сила съдебно решение. Това е...
Разработката на лаптопа "Правец 64М" вече е приключила. В момента се изработват 100 пилотни бройки, които компанията планира да покаже в своя...
2004 - 2018 Gramophon.com