Един уикенд в Прага

Редовните ни читатели знаят, че преди повече от година направихме интересния и икономически доста изгоден маршрут Берлин-Дрезден-Прага. Чешката столица беше основната дестинация от пътуването ни, само на два часа с влак от Дрезден. Та качихме се ние на железницата, попътувахме около час и изведнъж влакът спря на един от особено красивите завои на р. Елба. Минават десет минути, половин час… влакът не мърда! Да са ни оставили да се наслаждаваме на гледката: едва ли ще го направят за толкова дълго време… Да е граница, не е граница, пък и нали сме в Западна Европа, тези неща трябва да се случват бързо тук. Седим в купето с двойка японци, щракаме живописната долина с Canon-ите и се чудим в Чехия ли сме, в Германия ли сме и какво става в крайна сметка… Най-накрая пристига един кондуктор и успява да вкара три думи от три различни езика в едно изречение, но абсолютно всички го разбраха:

- Локомотив totally капут!

Минават още 20-тина минути и заветният локомотив-резерва най-накрая се задава…Сменят ни капута, тъй де, локомотива и в крайна сметка се оказваме на Централна гара Прага два часа по-късно от очакваното. Може би е важно да споменем, че няколко дни по-късно ни потърсиха от Deutsche Bahn и ни помолиха да им дадем сметка, на която ни върнаха 50% от сумата поради закъснението – нещо, което се надявам да видя един ден и при нашенските транспортни компании. Така или иначе, в Прага сме, по-точно на централната гара (Praha hlavní nádraží).

Първо важно нещо – трябват ви крони. За 1 български лев ще получите около 14 CZK, силно препоръчваме да се запасите с достатъчно крони още от България. Хубаво е да имате дребни банкноти и монети, за да може да си купите билети от автомати. Освен от автомат, билети може да закупите и от магазини Relay. Всеки билет трябва да се валидира преди първото му използване в жълтите кутии, намиращи се на входовете на метрото, в трамваите и автобусите. Ето и билетите:

• 24 CZK – билет за 30 минути
• 32 CZK – билет за 90 минути
• 40 CZK – билет за 120 минути (2 часа)
• 110 CZK – еднодневен билет (24 часа)
• 310 CZK – тридневен билет (72 часа), силно препоръчваме за уикенд

Деца до 6 години пътуват безплатно, а от 6 до 15 години – на половин цена. За всеки голям куфар също е необходимо да купите отделен билет, който е на половин цена. Можете да сменяте каквито и колкото искате превозни средства от обществения транспорт, включително и фуникулера (въжената линия) към хълма Петрин. Ако се изгубите в града, винаги може да се качите на автобус или трамвай, практически всички те имат допирни точки с трите метролинии, а транспортът в чешката столица е денонощен: метрото спира, но има нощни автобуси и трамваи. Последно и не по-малко важно нещо: подгответе си карта (един много полезен сайт с карта и дори безплатни тур-обиколки на Прага: http://www.use-it.cz), сандвичи и бутилка минерална вода: не че няма места, където да си вземете нещо за хапване и пийване, но така ще спечелите ценно време и пари – все пак, в Прага минералната вода е по-скъпа от бирата на доста заведения. Това обяснява и защо е добре да пиете бира по време на целия си престой – първо, страхотна е на вкус. Второ, сравнително евтина е. Трето, чехите я пият навсякъде и по всяко време – в делничен ден хора с пластмасова чашка пиво „за из път“ не са рядка гледка по спирките. Което е добре дошло за Петър, всъщност Но всяко нещо с времето си: купуваме билети и влизаме в статистиката като едни от над 600 млн. пътници в пражкото метро, едно от най-натоварените в Европа и едно от най-дълбоките (за най-пълноценно изживяване, идете на Náměstí Míru, най-дълбоката станция с най-дългия ескалатор в Европа…

„Ukončete, prosím, výstup a nástup, dveře se zavírají“ – просят да спрем встъпване и отстъпване, дверите се завират… горе-долу схващаме за какво говорят. Бърза ориентация – имате станция Staroměstská (т.е. старото място – половината със стария град, старите сгради, старият часовник и т. н.) и станция Malostranská (малката страна – със замъка и градините). Разделя ги р. Вълтава, съединява ги прочутият Карлов мост (и още 16 моста, междувпрочем)… Слизаме на Малостранска и само на метри от нея е хотелът ни – за първи път в живота си ще спим в замък. Ако си падате по подобни неща, силно препоръчваме да си наемете стая в защитената от ЮНЕСКО зона, където собствениците са длъжни да поддържат съответния стил. Ние бяхме в Hotel Trinidad Prague Castle и стаята изглеждаше ето така:

Чехите казват „Neptej se starého, ptej se zkušeného“ – не питай старило, питай патило! Прага е изключително хълмист град – няколко пъти допуснахме грешката да се качваме пеш, а да слизаме с транспорт. И ви препоръчваме да не я допускате. За целта от тук нататък последователността на разказа ни не отговаря на действителността, но пък ще ви спести мускулната треска от изкачване на баири.

Трамвай 22 ще ви качи от Малостранска чак до върха на Пражки замък (Pražský hrad), официалната резиденция на чешкия президент. Входът ѝ се охранява от гвардейци, които се сменят на всеки кръгъл час (от 7 до 18 ч. през зимата, до 20 ч. през лятото):

Преди да влезете вътре, съветваме ви да „пуснете един тегел“ през Кралските градини и да разпуснете сред фонтани, зеленина и спокойствие, при това напълно безплатно.

Създадени през далечната 1534 г., градините са толкова големи по площ (3,6 ха), че от долния им край спокойно можете да излезете и да хванете трамвай 22 отново, за да ви качи догоре. За целта хванете изхода край Летния дворец на Кралица Анна.
Ето ни отново пред входа на замъка… Не знам доколко усещате леко влажния въздух, наситен с пролетни аромати, уханието на мокра трева и лек нюанс от вековните камънаци наоколо, но чувството е изключително приятно… Ден само за разходки!

Пражкият замък датира още от около 880 г. Тогава обаче е бил неголяма постройка от дърво. С годините и вековете всяка кралска фамилия е облагородявала и достроявала нови сгради, така че днес Пражкият замък е един от най-големите замъчни комплекси в света, състоящ се от сгради строени между X и XX век. В книгата на Гинес е записан като най-големият древен замък с дължина 570 метра и средна ширина 130 метра.

Може би най-открояващата се част от комплекса е катедралата „Св. Вит“, чешкият Александър Невски… Най-голямата катедрала в Чехия, комбинираща готика и барок. Определено си заслужава да отделите няколко минути (пък и часове) и да се вгледате в детайлите по сградата:

Катедралата е внушителна както отвън, така и отвътре. Строежът ѝ започва на 21 ноември 1344 г. и продължава до 1929 г. (засега). Накратко – строена е цели 585 г.

В района Храдчани (Hradčany) има още 3 църкви, 4 дворци, 8 градини, куп зали, кули и музеи, за които надали ще ви стигне времето… Рано или късно ще излезете от замъка и пред вас ще се открие прекрасна гледка към цяла Прага:

Гледката си е гледка, глътката си е глътка… Сядаме на по чаша Pilsner Urquell и Петър си поръчва първото от предварително набелязаните „задължителни“ неща за опитване в Чехия – коленото. Следващият абзац (както и всички останали, свързани с храна) не е подходящ за вегетарианци… ама никак!

Ода за коленото от Петър: Кажете ми какво си представяте, когато чуете „френски автомобил“? Малка, кокетна, претенциозна колица, с красив дизайн, куп глезотийки в интериора и, разбира се, куп неща, с които да се съобразявате… Нямам нищо против „joues de porc au miel et cidre, nappées à la crême“, но не мога да го произнеса и вътрешното чувство ми подсказва, че ще ми поднесат нещо миниатюрно, добре украсено и ще трябва културно да го хапвам в продължение на два часа, след което ако нещо въобще достигне до устата ми, то ще е достатъчно колкото „да ми запълни пломбите“… Сега си представете един чешки автомобил… Шкода! Семпъл, но гениален, мултифункционален, непретенциозен автомобил, който върши работа. Няма кой знае какъв дизайн, не е скъп, но печели всички практически и сравнителни тестове, защото е ефективен. Ето това е чешкото „колено“ – свински джолан, бавно изпечен в… бира, естествено! Тъмна, за да придобие леко сладък вкус. Пече се докато хване хрупкава коричка и стане толкова крехък и сочен, та като вдигнеш кокала, месото само да пада в чинията… Малко сос със хрян, студена бира и друго не ви трябва… Точно като Шкода – просто, евтино, надеждно, гениално!

След като се насладите на чешкото колено, светът става по-хубав! Особено, ако храносмилате надолу по баира, минавайки покрай Malostranské náměstí и Mostecká – „стъргалото“ в тази част на Прага, пълно с туристи и капани за тях… Китни кафенета, ретро-автомобили под наем, масажни и спа-центрове, магазини за бижута и съдове от чешки (и не чак толкова) кристал, сувенири и какво ли още не…

Стигнете ли до кулата при Карлов мост, изчакайте преди да го преминете. „Мала страна“ има още много какво да ви покаже… Na Kampě е малък остров във р. Вълтава, който се намира на броени метри от Карловия мост, има красив музей, но дори да минете транзит през него, пак ще се насладите на колорита, който предлагат малките мостчета, отрупани с катинари на влюбени, предложенията за разходка с лодка и въобще атмосферата в района…

Ако ви е останало място след коленото, подложете си един Trdelník – вкусно сладко коминче от тесто. Макар произходът на въпросното изделие да е унгарски, в Чехия то е абсолютен хит:
Няма да ви е лесно да откриете стената на Джон Ленън (Velkopřevorské náměstí ), но пък направите ли го, ще станете свидетели на това как една стена с графити може да се превърне в истински паметник.
Историята на стената започва през 1980-те, когато на нея се появяват графити, вдъхновени от Бийтълс и техните песни. През 1988 г. тя става повод за сблъсък между студенти и милиция, а до ден днешен видът ѝ се променя с всеки изминал ден. Последно на 18.11.2014 г. стената е боядисана в чисто бяло и е оставен единствено надпис „The wall is over“… Така или иначе, с всяко посещение на Прага тази забележителност е различна… А ако продължим с разходката си от другата страна на Карловия мост, ще видим музея на Франц Кафка, един от най-значимите немскоезични писатели… Един негов цитат: „Истинският път минава по въже, което е опънато не кой знае колко високо, а само малко над земята. Изглежда поставено така, като че по-скоро да кара хората да се препъват, а не да вървят по него.“

Минавайки през тесните пражки улички, скоро ще стигнете и до брега на р. Вълтава. Чудесно място да починете. А ако ви е останал тръделник, може да нахраните лебедите край реката и да се снимате с тях. Лебеди на фона на пражките мостове е чудесно място да упражните фотографските си умения: Съвсем наблизо е и едно друго прекрасно място. Зад привидно невзрачния бял зид се крият прекрасните градини на Vojanovy sady, чиято история започва като манастирски двор, а днес е обществен парк с прекрасни градини, известни със своите още по-прекрасни пауни:И докато Биляна се наслаждаваше на цъфнали дървета и зеленина, Петър прекара почти час и половина в патешко ходене след един паун, докато най-накрая успя да направи ето тази тъй дългоочаквана снимка: Но да се върнем на Карловия мост – може би най-оживеното място в цяла Прага, свързващо двете централни части на града, пълно с минувачи, търговци, туристи и дори младоженци…
Построен през 1357 г., мостът е широк 10 м и дълъг 621 м. По дължината му има 16 арки и 30 статуи, а в краищата му – красиви готически кули. Може би най-известната от статуите е тази на Св. Йоан Непомук, бохемски архиепископ, подложен на всякакви мъчения и накрая изхвърлен именно от Карловия мост и удавен в реката: Веднага щом стъпите от староместската страна на моста, ще видите и огромния паметник на Карл IV, един от най-значимите императори от късното Средновековие. Освен четворката след името си, Карл е имал четири брака с четири различни съпруги и е получил четири кралски титли (Италия, Германия, Бохемия и Бургундия), без да броим, че е станал император и на Свещената римска империя:

От тук лесно можете да изгубите представа за време, разхождайки се из стария град, но неминуемо ще стигнете до площада на Стария град (Staroměstské náměstí), известен с църквата „Дева Мария пред Тин“, „Свети Николай“ и кметството.

Но безспорно астрономическият часовник е една от най-интересните забележителности на Прага. Неговите специални механизми позволяват да се покаже не само часът, а и относителното разположение на Слънцето, Луната, зодиакалните съзвездия, а понякога и най-големите планети:

За първи път часовникът бие в далечната 1410 г., след дългогодишен труд на Ян Шиндел. Легендатата казва, че създателят му бил ослепен, за да не може да повтори великото си творение другаде. На всеки кръгъл час над 600-годишният часовник има кратко шоу със своите малки фигури, така че гледайте да сте там в кръгъл час. Тълпите стават големи, така че се пазете от джебчии…

След като се нагледате на часовника, най-вероятно ще искате и да вечеряте. Забиваме се в някакво световнонеизвестно заведение през три квартала в четвърти и решаваме да си поръчаме нещо традиционно чешко, ама по-така… Биляна си поръчва пилешка пържола с хермелин (тяхното вмирисано сирене а-ла камембер), сладко от боровинки и картофки, с което вдига летвата:

Затова Петър решава да пробва нещо наистина странно и рискува с Татарак, съкратено от татарски бифтек – ни повече, ни по-малко сурово кълцано телешко, със сурово яйце и „дезинфекцирано“ със солидна доза лют червен пипер, черен пипер, горчица, сол, лук, чесън и куп други подправки…В крайна сметка лютото е потушено със солидно количество качествена чешка бира: Pilsner Urquell, Budweiser Budvar, Kozel, Krusovice, Staropramen, Gambrinus… Нямаме идея какво пише в сметката накрая, но едно знаем – всяка чертичка е бира, което е нелошо постижение за шестчленната ни компания:Следващият ден започваме от станция Muzeum, където е Чешкият национален музей. Поради реконструкция, той е затворен чак до 2016 г., така че се спускаме надолу покрай паметника на Вацлав І:

Спускаме се по Вацлавския площад, който някога е бил конен пазар, а днес напомня широк булевард:Макар че площадът е дълъг едва 750 м., преминаваме доста бавно по чешкото  „Шанз-Елизе“: витрините, магазините и кафенетата спират погледите ни, а в доста от тях влизаме и прекарваме цели часове… Едно от кафенетата е буквално в трамвай – нелоша идея за родната ни пешеходна зона на Витошка… Преминаваме площада и минаваме покрай внушителната сграда на чешката опера, където научаваме, че Сметана е не просто чудесна добавка към кафето и сладкиша, а и известен чешки композитор:На броени метри от операта е и Паладиум – мол с над 200 магазина:Така разходката ни в Прага практически приключва – намери ли една жена мола в даден град, край на туристическите забележителности!

Шегуваме се, разбира се – Прага е просто необхватен град, който не се описва, а трябва да се почувства. Публикацията стана доста дълга, а и нали трябва да оставим нещо неоткрито, неразказано и неизказано. За 5-дневния си престой успяхме да отскочим до Кутна Хора и Карлщайн (за тях може и да разкажем някой ден, но няма да е тази година очевидно). И все пак, останаха десетки, а може би и стотици неразгледани забележителности – зоопаркът, еврейското гробище, Петринският хълм, телевизионната кула, музеят на обществения транспорт, техническият музей, музеят на играчките, музеят на комунизма, музеят на КГБ, музеят на секс-машините… направо да ви показваме танцуващите сгради и да спираме:А, да – Na zdraví!

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/psabev/~3/jRmJPUmrhLQ/

Свързани новини: