Checkpoint Charlie Hebdo?

Както при всяка трагедия със загуба на човешки живот по жесток насилствен начин, така и зверският разстрел на журналисти и полицаи в центъра на Париж предизвика разбираемо от човешка гледна точка апокалиптични оценки за събитието. Къде се намира обаче атентатът срещу свободата на словото и конкретно срещу редакцията на френското сатирично списание „Шарли Ебдо” в координатната система на съвременната история на тероризма в Европа?

Човешкият живот няма цена и бройката на убитите също не може и не бива да бъде „единица мярка”. В случая символиката на атаката срещу основите на демокрацията в една от нейните европейски люлки се откроява като потресаващ аспект на драмата.

За съжаление следвоенната история на континента ( ако вземем за вододел Втората световна война и настъпилите след нея огромни промени в Европа), е изпъстрена с много подобни отворени рани, някои които по количествените си измерения са още по-страшни от вчерашната във френската столица.

Без хронология и претенция за изчерпателност помним взривяването на дискотеки във Франция ( заедно с празнуващите американски войници в тях ). Помним стотиците жертви на бомбите в Мадрид и Лондон, както и терорът на крайните левичари от „Червените бригади” в Италия ( на гарата в Болоня, например), паралелен с избирателния „отстрел” на едри бизнесмени от германските терористи от ултралевите членове на бандата „Баадер Майнхфоф”.

Имаше още и такива, изживяващи се като патриотични отмъстители за минали трагедии на своя народ, като една от най-неуловимите за времето си терористични организации на арменците от „Асала”. Заедно с тях се изявяваха с бомби и куршуми гръцките радикали от студентската организация „17 ноември”.

 

Какво да добавим към известната до най-малки подробности северна сага с кървава баня , предизвикана от самотния стрелец Брайвик в Норвегия- това само акция на един побъркан индивид ли беше или е ярък пример за лудостта на нашия забързан век, в който психиката на мнозина не издържат на скростта?

Споменавам по памет само някои „случки” и то само онези с чисто европейските корени- ако „копнем” в Близкия Изток ще стане направо страшно кърваво четиво.

Ами ако добавим разпространяваният в интернет списък на атентатите в Русия?
13 септември 1999 г.: 118 души са убити при бомбено нападение в жилищна сграда в югоизточната част на Москва. Общо 293 човека загиват при пет атентата в Русия между 31 август и 16 септември.

23-26 октомври 2002 г.: Тежко въоръжена и запасена с голямо количество експлозиви група чеченски терористи успява да проникне в Москва и да вземе за заложници над 800 души в театъра на „Дубровка”. При щурма на руските специални части загиват 130 души, почти всички те задушени от използвания при операцията газ.

5 юли 2003 г.: Двоен самоубийствен атентат в Москва по време на рок концерт, извършен от жени камикадзе и приписан на чеченските сепаратисти, причинява смъртта на 15 души, освен двете нападателки, и ранява петдесетина човека.

5 декември 2003 г.: Самоубийствен атентат срещу влак в Югозападна Русия, отговорността за който поема чеченският полеви командир Шамил Басаев, взима 46 жертви.

6 февруари 2004 г.: Нападение с експлозив причинява смъртта на 41 души в московското метро. Отговорност за атаката поема неизвестната чеченска групировка „Газотан Мурдаш”.

24 август 2004 г.: Две жени камикадзе, носещи опасани с експлозиви пояси, успяват да се качат на самолети и ги взривяват по време на полет, съответно южно от Москва и в Югозападна Русия. Равносметката е общо 90 жертви.

1-3 септември 2004 г.: Повече от 1000 души са взети за заложници в училище в Беслан, в руската севернокавказка република Северна Осетия, от група чеченски бунтовници. Над 330 човека загиват при щурма, предприет от руските сили за сигурност.

27 ноември 2009 г.: Атентат предизвиква дерайлирането на пътническия влак „Невски експрес”, който свързва Москва и Санкт Петербург, като причинява 28 жертви.

29 март 2010 г.: Двоен самоубийствен атентат в московското метро, приписан на две жени камикадзе, причинява смъртта на 40 души.

9 септември 2010 г.: Нападение с кола бомба взима 17 жертви във Владикавказ, Северна Осетия.

24 януари 2011 г.: Самоубийствен атентат с бомба причинява смъртта на най-малко 35 души и ранява 46 в зоната за пътници, пристигащи с международни полети, на московското летище „Домодедово”.

4 май 2012 г.: 14 души бяха убити и 120 – ранени, при двоен атентат с коли бомби в Дагестан.

28 август 2012 г.: Седем човека, сред които умерен ислямски лидер, загинаха при нападение, извършено от жена камикадзе, отново в Дагестан.

20 май 2013 г.: Осем души бяха убити в Дагестан при експлозията на две коли бомби близо до съдебна зала в столицата на нестабилната руска кавказка република Махачкала.

21 октомври 2013 г.: Шестима човека загинаха при атентат, извършен в автобус, пълен със студенти, във Волгоград от жена камикадзе, родом от Дагестан.

29 декември 2013 г.: Най-малко 14 души бяха убити и десетки – ранени, при самовзривяването на жена на железопътната гара във Волгоград.

 

Да припомням ли, че смъртта на невинни руснаци в атентатите в жилищни блокове стана претекст за Втората чеченска война в края на миналото хилядолетие, започната от президента Елцин и довършена от неговия наследник Путин с цялата бруталност, която руското общество му позволи на вълната на разпалената омраза към чеченците като предполагаеми виновници? Бившият офицер от руските специални служби Александър Литвиненко открито обвини колегите си в организиране на този претекст и плати с живота си за това, намерен явно от дългата ръка на Москва в Лондон.

(Съ)ответният чеченски тероризъм в един московския театър, където най-много се оказаха жертвите на руската спасителна операция ( както в случая с атентата в Беслан), метастазите му в Южна Русия край театъра на бойните действия в Кавказ срещу мирни обекти, включително болници, също постави „европейски рекорди” по масови зверства.

Дълъг и отвратителен е списъкът на тероризма в най-проспериращия континент в най-проспериращия за неговите народи исторически период.

 

Това, което отличава вчерашната нечовешка акция в Париж е потвърденият страх от сблъсъка на цивилизациите, пренесен от Азия в Европа.

Християни срещу мюсюлмани в оръжие с ръка?

Мерси боку, гледал съм го този филм на ужасите от „ложата” си в Бейрут цели 4 години във франкофонски Ливан. Специфичното на сюжета е, че безпристрастният зрител не може да определи чии религиозни фанатици са по-жестоки.

„Обичайният” европейски тероризъм, за който стана дума по-горе, отгледан на местна почва в следвоенна Европа, може да ни се стори „носталгично приемлив” по всеобщата му неприемливост на фона на ( не дай Боже, да не позволява Аллах) противопоставянето между християни и мюсюлмани по света ( и у нас!).

 

Европеизацията на Ливан не предотврати онова безумие. Ливанизацията на Европа не бива да се допуска и в мислите ни.

 

Междувременно Европа вече е била поделяна на две части в наше време. Символът на разделението беше Checkpoint Charlie в центъра на Берлин.

 

Обединена Европа не бива да допуска нов подобен символ да става „Сharlie Hebdo” в центъра на Париж.

 

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2015/01/08/checkpoint-charlie-hebdo/

Свързани новини: