Христо Троански

Из “Убийствено червено”, София, самиздат, без ISBN номер, 2004 г.

Октомври 1944:

“…На съд отиват нещата и за Петър Атанасов, главен редактор на “Дума” и на издавания от Атанас Дамянов вестник “Дневник”. От 18 септември той е затворен в едно от избените помещения на Къщата на смъртта, гдето поне веднъж на ден слизат биячите, един от които наричат Боката. Та този Боката, между ударите, непрекъснато напомня на Атанасов колко е грешен, че като независим журналист през 1943 г. е посетил Катин, заблуждавайки после света с измислицата за масови разстрели на полски офицери, извършени от екзекутивни команди на НКВД.

Боката - това е Георги Боков, бъдещия несменяем председател на Съюза на българските журналисти. Сега той е “следовател” и понякога в трудната му задача помага Крум Кюлявков. Например, при “разпитите” на Никола Панчев. Панчев, освен че е реакционер, не е допуснал пролетарския писател да пробие във вестника му и Кюлявков си “връща”. А съвсем зачестяват дохожданията на главния редактор на “Работническо дело” в Къщата на смъртта, след като Райко Алексиев е затворен там. В журналистическите среди знаят, че Фра Дяволо отхвърлял като “бездарни и негодни” карикатури на Кюлявков. И в същите тези среди вече се шушука, че Алексиев е бит от “някакъв неуспял карикатурист”.

Съдбата на такива българи решава в Москва Димитров и искането на “сурово възмездие” за тях със статията “Народен съд” всъщност цели не толкова да подготви общественото мнение за предстоящите съдебни процеси, колкото да оправдае поголовните арести. Читателят нека си мисли, че това е превантивна мярка – за да не избяга някой, а кой ще доживее да се изправи пред Темида и кой не- главинчевци ще преценят <…>

Междувременно,подочула, че мъжът й се намира в софийския Дом на слепите, съпругата на журналиста Никола Панчев пристига от Исперих и се отправя към улица”Нишка”. Дълго обикаля Къщата на смъртта, с часове стои край сградата, охранявана от униформени. Все пак успява отдалече да го зърне -брадясал, отслабнал до “кожа и кости” Панчев за миг й махва с ръка от един прозорец. Жив е! Но когато отива на входа и моли да му предадат пакет с храна и дрехи, дежурният грубо я изтласква: арестант с такова име при тях нямало.Повече не го вижда.

Съпругата на Райко Алексиев – Весела има по-голям шанс. Тя успява да си издейства свиждане.Мъчителна среща. С предчувствие, че е последна: “Можете ли да си представите ужаса на една жена, която не е виждала съпруга си само петнайсет дни, но не може да го познае. Накрая забелязах един човек да ми прави едва-едва знак с ръка и го познах – небръснат, измъчен и побелял целия… Беше изнемощял,едвам говореше, но ми каза: “Така ме тормозиха, измъчваха физически и психически. Не очаквах, че ще направят това с мен. Аз обичах този народ”…

Когато й дават смъртния му акт, тя прочита, че бил починал от спукване на язва. Документът носи печата на болницата на Червения кръст в София. А там никой не може да си припомни пациент с името Райко Алексиев. Из средите на “фашистката”интелигенция, доколкото е оцеляла, упорито се заговорва, че Фра Дяволо е пребит до смърт от Георги Боков, нанесъл му бил “четиристотин пестника”.

Мълвата винаги е склонна да преувеличава. Но че побоищата до летален изход съпътстват “разпитите”, свидетелствата са бол. Поручик от Въздушните войски Евгений Генчев, задържан в Дирекцията на милицията, така описва видяното там: “Площадките и стълбището… бяха постлани с тела на мъже и жени,окървавени, пребити, някои от тях агонизираха. Трябваше да заобикаляме и прескачаме тези полуживи хора, за да стигнем до стаята за разпити”.

Но това е гледната точка на силом отведения в сградата при Лъвов мост. С други очи”вижда” същата картина директорът Раденко Видински. Това било борба с контрареволюцията – “отговорна, тежка и трудна работа”, както изповядва на стари години той в едно интервю: “Дойде при нас Лев Главинчев (има предвид назначаването му за началник на столичния отдел “Държавнасигурност” – бел. авт.). Сив, пепеляв, но се държи. Гледам и Пешо Михайлов (помощник на Главинчев и бъдещ директор на Централния затвор). И той жълт, слаб. Преуморени хора. Момчетата край тях (тук става дума за убийците от специалната екзекуторска команда) също така бяха уморени. Но работеха”.

При извеждането на всяка група смъртници от сградата при Лъвов мост полковник Главинчев, като по правило, почти винаги присъства. И оглежда всекиго поред. От една страна, да се увери, че няма пропуснат, от друга – да се наслади на мига, в който срещне отчаяния поглед на познат измежду обречените, да усети трънката на хищника,надвесен над плячката си.

Така на 9 октомври вечерта изчаква в коридора да впие очи в омразното му лице на Димитър Талев, някогашния директор на “михайловския” вестник “Македония”. Защото са му докладвали: издирен и задържан е журналистът Талев. Но садистът вижда, че копоите му извеждат от подземието съвсем друг човек. Наистина той също се казва Димитър Талев, също е пишещ, ала съвпаденията са дотук. Този съименник на автора на “Усилни години” и “На завой” е просто един от многото журналисти и издатели. На всичко отгоре Главинчев го познава лично – негов съгражданин от Охрид е, двамата са почти връстници и дори са учили в едно училище. “Ти що бараш тука,бре?” – ревва полковникът. -“Ами… не знам… Водят ме…” -“Я веднага да се махаш! Ние търсим друг Димитър Талев, писателя, който беше в “Зора”.

По това време другият Талев, от Прилеп, който само преди десет месеца с публикацията на”Внучката на хаджи Серафим” в няколко броя на “Зора” е дал заявката си за “Железния светилник” – първата книга от знаменитата тетралогия, е в провинцията. Но понеже каскетоглавците на Главинчев нито са го виждали, нито пък имат навика да четат, те съвсем са я оплескали. За тях е било достатъчно да спипат едноименника, без да обърнат внимание, че арестуваният се казва Димитър Наумов Талев, докато издирваното по списъка лице е Димитър Талев Петров.

Грешката ще бъде поправена на 18 октомври, но частично. Главинчев е пропуснал удобния момент да ликвидира незабелязано писателя. На задържането му има очевидци, които забиват тревога, отекнала в коридорите на властта. Намесват се влиятелни хора с положение,по-високо от длъжността на полковника, и го отървават от сигурна смърт. Не и от затвора, нито от лагерите. Впрочем в Централния затвор, където лежи като следствен, Талев неколкократно е посещаван от Левчо. За тези негови “срещи и разговори” с протогеровисткия екзекутор писателят подхвърля пред активиста на ВМРО Георги Рашев, с когото се сближават в лагера “Бобовдол”: “Що ужас съм изживял… Ако дойде време да мога да разказвам тези си преживявания, всичко, което съм описал в съчиненията си, би бледнеело ,пред преживяното в килията”.

За писателя Ненчо Илиев обаче няма кой да се застъпи. А и едва ли биха могли да го изтръгнат от лапите на Левчо, тъй като самият Югов е поръчал “да му се види сметката”. Не заради фейлетоните и сатирите, подписвани с популярния псевдоним на Илиев-Сириус, не и заради романите му “Ирина” и”Стръмният път”. Заради претърпелите няколко издания негови биографични книги за цар Борис Трети и царица Йоанна. Върл монархист, изцяло побиращ се в схемата за изтребване на “фашистката” интелигенция!

Когато го повеждат “на среща” с Главинчев, той прави опит да се отскубне.Безуспешно. Настигат го и това става през деня на оживения софийски булевард”Княгиня Мария Луиза”. Тъкмо в този момент отсреща се задава неговата познайница Дафина Кьорчева, близка на писателските среди. “Видях двама въоръжени мъже да влачат мъж без сако, с една обувка, стискащ чанта в ръка. За миг обърна лице към мен – Ненчо Илиев-Сириус! Явно каза нещо, което не можах да чуя. Помня само -“… приятелите”. Може би – “обади на приятелите”. Някаква отчаяна молба за помощ, преди да го натикат в леката кола.”

На самия Главинчев монархическата тема също не му е чужда. През 1934 г. дори може би е щял да влезе в историята като екзекутор на царското семейство. Него на първомясто е имал предвид Перо Шанданов, когато предлага на деветнайсетомайците да нахлуе през нощта на преврата в двореца с подбрани протогеровисти. Поради несъгласието на Дамян Велчев до такава “крайна мярка” не се стига.Сега някогашният кандидат-цареубиец има шанс да я приложи върху самия биограф на царя. Един вид компенсация,

Ненчо Илиев-Сириус загива в един от никнещите като гъби след дъжд лагери. На въже от усукан чаршаф. Никой няма да повярва, че сам е сложил край на живота си. От бараката, където намират бездиханното му тяло, някой от лагерниците чул да се разнасят преди това странни шумове и пресекващо хриптене – сякаш душат човек и нозете му ритат дървения нар. Останалото е инсценировка, както при”самообесването” на Данаил Крапчев и “скока” на генерал Цанков.

Самоубийството на подполковник Сава Куцаров обаче е истинско. Има очевидци. На 11 октомври в сградата на “Патриарх Евтимий” 22 се появява Главинчев. Необходим му бил за разследване бившият директор на полицията. Комендантът майор Банков, на когото вече са му дърпали ушите от Военното министерство за подобни”взимания и невръщания” на негови арестанти, се опъва: да му предаде Левчо писмено нареждане. С подписите и на вътрешния, и на военния министър.

Докато да изготвят ордера, във военния арест тресва съдбоносният изстрел. Научил кой е дошъл за него, Куцаров се е прострелял в главата с пистолет, неизвестно къде и как укриван досега. Сред вещите му намират писмо до семейството: “Днес ме изискват в Дирекцията на милицията. Ако отида там, очаква ме бавна и жестока смърт”.

Възпитаник на Военното училище в София и завършил право във Франция, Сава Куцаров две десетилетия води борба с “болшевишкия тероризъм”. След априлския атентат в черквата “Света Неделя” през 1925 г. той е измежду онези изпълняващи заповеди офицери, които отвръщат на комунистите с удар, адекватен на тяхната жестокост. По-нататък натрупва “грехове” като военен юристи началник на вътрешното контраразузнаване при Щаба на войската. Директор на полицията през трите последни месеца до преврата, шумкари не е гонил – това е задача на жандармерията. На 16 септември, когато на близките му разрешават свиждане, Куцаров им казва: “За мен животът няма повече смисъл. Това,срещу което съм се борил цял живот, стана. Видях трагедията на българския народ”.

Видял е само началото й…”

Заместник-министър Янкулов сигнализира прокуратурата в Монтана за данни за насилие в Поправителния дом в Бойчиновци

Това става пределно ясно от днешните разговори на държавния секретар (външния министър - по нашему си) на САЩ Джон (или Джим ?) Кери с ... вие си знаете кой - кръстника му. 

Колко струва влакът от Царева ливада?

http://www.webcafe.bg/id_2009127183_Kolko_struva_vlakat_ot_Tsareva_livada?

Блогът за икономика 2014

The post Колко струва влакът от Царева ливада? appeared first on Блогът за икономика.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/36522-de-profundis-evropa-ili-rusiya-za-balgariya-nyama-da-ima-sreden-pat-zastoto-sreden-pat-nyama.html

Често казваме, че Новата година се познава по старата.
От гледна точка на България, едно от най-добрите неща, случили се през 2014-та, беше осветяването на истината, с което започва всяко проглеждане.
След анекса на Крим и наглата намеса във вътрешните работи на Украйна, вече и слепите прогледнаха за агресивната руска политика, за безогледната настървеност, с която Кремъл преследва целите си, за готовността на московската клика в името на налудничави фантазии и имперски цели, актуални преди векове, да съсипе всичко наоколо, като започне от собствения си народ и свърши с каквото и падне.
Искате доказателства ли? Достатъчен е, струва ми се, дори само един факт, който звучи почти невероятно. В края на миналата година Русия наложи някои ограничения за вноса на белоруски стоки и се направи на много, ама много разсеяна по искането на Беларус – заради силния спад на рублата, която повлича надолу и икономиката на Минск – взаимната търговия да се реализира в долари. Та по този повод, както горчиво отбелязват руски медии от 21 декември 2014, „президентът Лукашенко направи ред гръмки изявления по адрес на Русия”. И ето, ще ви цитирам само едно от тях: „Длъжен съм да ви кажа, че това е абсолютно глупава и безмозъчна политика”.
Ако щете вярвайте. Да, точно Лукашенко, известен като най-голямата подлога на Москва дори сред диктаторите от всички бивши съветски републики, нарича руската политика глупава и безмозъчна. И веднага след това заминава за Киев на разговори с управляващите там, които пък руската пропагандна машина продължава да нарича „фашистка хунта”.
На този фон е напълно разбираемо, че Доналд Туск, новият председател на Европейския съвет, при последната среща на високо равнище в Брюксел, ясно заяви: „Русия е нашият стратегически проблем, не Украйна. Най-голямото предизвикателство е отношението на Русия не само към Украйна, а и към Европа”.
През последните месеци е съвсем забележимо, че и в България все повече хора си дават сметка за това, което става, колко голяма е руската заплаха, как трябва да се вземат мерки, че тя да не се превърне в реалност, която да ни се стовари пак върху главите.
Както за Европа, така и за България, Русия е истински стратегически проблем.
За нас, както например и за поляците, той не съществува от вчера, а има дълбоки исторически корени, развива се от столетия. Достатъчно е обаче човек да проследи събитията и ефектите от руската намеса тук след тъй нареченото Освобождение и веднага ще види за какво става дума. Но не е само това. Русия и руската политика са най-големият проблем и на целия български „преход” през последните 25 години. Нещо повече – Кремъл ще продължи до голяма степен да диктува негативните развития тук и да зачерня бъдещето ни, ако като общество и като държава най-после не започнем да реагираме адекватно на тази заплаха.
Твърдя тези неща не от вчера. Не и от онзи ден. Твърдя ги публично и ясно вече 25 години. Не, че съм очаквал някой български политик да се замисли и задейства в правилната посока. Чак пък…..Но сега вече е време нещо подобно да се случи. Защото България най-после има шанса да се измъкне от руската орбита и да намери своя собствен път, да се съобразява изцяло със своите, а не изцяло с руските интереси.
Онзи ден викам на приятелите в кафенето: „Напоследък забелязвам, че руската политика и гнусното поведение на българските кремълски подлоги направо насила ме превръщат в нещо необичайно – от природен космополит и тип, ироничен спрямо всичко българско и родно, всеки ден се трансформирам във все по-страстен български патриот.” А те: „`Ми к`во друго му остава на човек в тази ситуация…..”
Да, цели 15 години изминаха от онзи рядък и толкова важен за българската история момент, когато правителството на Иван Костов не допусна руските десантни самолети да прелетят над България и спецназ-а да завземе летището на Прищина. Това беше достойно поведение и всъщност се оказа стъпката, която пряко ни донесе членството в НАТО, а съответно – и в ЕС. Не се заблуждавайте – това беше и стъпката, която постави начало на сериозните проблеми в кабинета Костов, доведе до падането му от власт през 2001-ва и заместването му с марионетното управление на едно политическо недоразумение, наречено „цар”, въпреки доказателствата, че то и за овчар не става.
Да, минаха 15 години оттогава, години, през които българските политици по стар обичай се надпреварваха да угодничат на Москва, докато най-после станахме свидетели на още един изключително добър пример за достойна българска реакция спрямо Русия. Имам предвид онзи доклад на Министерството на отбраната, начело със служебния министър Велизар Шаламанов, който официално призна известното на всички – че Кремъл води истинска информационна война срещу България и това е огромна заплаха, която страната трябва да бъде готова да посрещне и преодолее.
Докато Шаламанов беше само за кратко министър обаче, президентът Росен Плевнелиев, който също държи достойна позиция по темата, продължава да е президент и да обърква нечии сметки – затова и нападките срещу него не спират. Чудя се в какво ще се превърнат те с наближаване на президентските избори. Те изглеждат още далеч, но не са – ако се съди по видимите движения, вече предприети от водещи политици в тази посока.
Така или иначе, искам да кажа, че през 2015 година темата за отношенията с Русия не просто ще продължи да бъде, а ще става все по-актуална за България. Грешат онези политици, които смятат да се снишат малко и нещата пак да се разминат.
За това има няколко фактора. Под натиска на конюнктурата на петролния пазар, както и заради международните санкции, руската икономика все повече се срива и очакванията на световни анализатори са през новата година ефектите да са още по-тежки. Това няма как да не се отрази на руската политика. Вероятно с последните ресурси, които управляващата в Кремъл клика може да изстиска, за да се спаси, тя ще стане още по-агресивна и в двете посоки – навътре, срещу опозицията, и навън, срещу онези страни, които Русия продължава да счита за слаби звена в евроатлантическата карта.
Сред които, за съжаление, като тлъста въшка на чело блести България и само чака някой да я прасне.
Това от едната страна. От другата, очаква се позициите на ЕС и НАТО спрямо Русия да се втвърдят още повече – в съответствие с наглия отказ на Кремъл да се съобразява с каквито и да било международни правила при реализацията на своите цели.
Онзи ден бившето българско величество Симеон Сакскобургготски реши да се направи на умен и пред агенция Фокус изрецитира току-що измисления от него лозунг: „Винаги с Европа, никога срещу Русия”. На какви аргументи се крепи това заклинание и как практически може да се реализира то, не стана ясно. Защо Фокус дава изобщо думата на този клетник, след като се знае, че, освен сериозни ментални проблеми, той има и сериозни антибългарски зависимости, също не е ясно. Ясно е обаче, че ако някой водещ политик от сегашното управление се захване да слуша и да повтаря тъпия му лозунг, има да пати, а и всички ние покрай него.
Защото една от особеностите на започващата политическа 2015-та година е, че България със сигурност ще попадне между споменатите по-горе шамари – и, за разлика от 2014-та, когато успяваше да се измъкне, сега ще трябва да заеме истинска позиция и да избира – Европа или Русия. Няма да има среден път, защото среден път няма.
За да върви всичко добре, правителството на ГЕРБ и РБ трябва да предприеме поне няколко важни стъпки. Първо – да подкрепя без колебания и уговорки евентуалните нови европейски санкции срещу Кремъл, каквото и да ни струва това в икономически план. А то никак не е много – и на всичкото отгоре се компенсира. Второ, трябва да използва всички възможности за пресушаване на корупционното и проруско блато, в което е затънала българската енергетика и да предприеме възможно най-бързи стъпки за диверсификация на енергийните източници, включително чрез сътрудничество със съседните европейски и натовски страни, както и с премахване на мораториума върху проучванията за шистов газ. Трето, трябва да се предприемат всички възможни стъпки за колкото може по-бързо намаляване зависимостта на българската армия от остарелите руски оръжия и технологии, да се работи за повече партньорство и доверие в северо-атлантическия алианс, включително за разполагане тук на американски контингент по примера на Румъния, Полша и страните от Прибалтика. За нас заплахата от руска страна не е по-малка, отколкото за тях – нелогично е страховете ни да са по-малки.
Четвърто, трябва по въпроса за противопоставяне на руската информационна война срещу България да се изработи и прилага стратегия на държавно ниво, включително да се задействат съответните служби, свързани с опазване на националната сигурност.
Пето, българската държава трябва да започне да подпомага научните изследвания, свързани с изясняването на истината за отношенията България-Русия и популяризиране на тази истина, за да се разбият фалшивите обществени представи и натрапените от проруската пропаганда клишета.
Да, прилагането на тези мерки почти сигурно ще доведе до падане на правителството и нови избори. Но още по-сигурно е, че то ще има и друг, много положителен ефект – ще доведе до появата на нов обществен импулс, който може да генерира едно истинско, а не едва закрепено във властта, реформаторско мнозинство.
Иначе още дълго ще продължим да гадаем за всяка нова българска година по гадостите на старата. И ще продължим да познаваме всичко най-лошо.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Последните два "мирни" ядрени реактора в Япония, след трагедията с АЕЦ "Фукушима-Даичи" (от 11/03/2011г.) бяха спряни на 15-ти септември 2013-та г. От тогава клона на ядрената мафия "Изгряващо слънце" м...

“Мистерията” около внезапното струпване на западни лидери в София се проясни.

Каквото и да ви кажат за днешното посещение и изявление на американския секретар Джон Кери, не се оставяйте да ви хвърлят в прах в очите за истинската новина. А тя е:

          САЩ предупредиха от българската столица Русия да не отмъщава на България. Не случайно и първите думи от изявлението на Джон Кери след срещите му с президента Плевнелиев и премиера Борисов бяха:

“Тук съм днес, за да кажа на всеки български гражданин ,че Америка е абсолютно ангажирана с просперитета, сигурността и здравето на всеки един от вас. Като съюзници в НАТО стоим рамо до рамо повече от десетилетие. На първо място искам да ви уверя, че Член 5 на Вашингтонския договор е абсолютно непоклатим.”

В пряко излъчвано от БНТ изявление на американския държавен секретар в София Джон Кери българите днес за първи път чухме нещо, което собствените ни политици, управляващи и опозиция, така и не посмяха да формулират като заплаха за България: опасността от отмъщение от страна на Русия.

Очевидно е, че във Вашингтон разполагат с достатъчно сериозна информация за подобни намерения, което е истинската причина за спешното посещение на Кери, присъединяването към неговия екип в София на помощник-държавния секретар Виктория Нюланд, „съвпадението” с изпреварващата визита на британския външен министър Филип Хамънд и очакваната поява тук много скоро на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Кери не спомена изрично България, но говорейки за заплаха от руско отмъщение ( след като България беше посочена за причина за спирането на „Южен поток” лично от Путин), държавният секретар на практика предупреди Москва да не посяга на България. И повтори думата „отмъщение” без видима ( за незрящите „анализатори”) връзка с всичко останало, което се чу на общия му брифинг с премиера Борисов в София.

Како поздрави Борисов за трудните решения, които е взел, Кери ни подсказа загадъчно, че му предстоят и други такива за което предварително го поздрави.

В замяна, както разбрахме, САЩ се ангажират със задълбочаване на военното сътрудничество и с конкретни мерки по разнообразяване на енергийния ни внос- най-вероятно в областта на изграждането и финансирането на интерконекторни газови връзки с двете ни южни съседки, за да преодоляване на зависимостта от Русия, която Кери спомена като недопустима на два пъти.

Самият Борисов не каза на практика нищо, а се оживи единствено, за да се похвали косвено, че устоял на предполагаемия от русофилите у нас американски натиск за шистовия газ.

Борисов изпълни кратък скеч ( ала Джим Кери) с твърди погледи към Джон Кери. Целта му беше да внуши, че е отказал на могъщата Америка да преразгледа мораторуима ( което със сигурност никой не е искал от него).

Още вчера стана ясно, че, за да му спестят подозренията за огъване пред американски натиск, американците са уверили Борисов, че няма да повдигат темата. Това е „морковът”, който търсеха в други посоки русофилстващите коментатори в навечерието на американската визита и Борисов с ентусиазъм си го разигра пред публиката.

Борисов се „издаде” , когато побърза предварително да обещае, че нямало да се огъне за мораториума.

Истината е, че в момента, дори и да моли на колене „Шеврон”, Борисов няма шанс да получи съгласие „американците да дупчат” българската земя, защото към днешна дата, при огромния спад на цените на петрола, за които са вързани и цените на газа, няма луди компании, които биха инвестирали в нови находища.

Друг е въпросът, че българските журналисти така и не научиха, че американското правителство не отговаря за инвестициите на частния бизнес. В два от общо три зададени въпроса на Кери от българска медийна страна ( от в. „Стандарт” и БНТ), присъстваше за пореден път това недоразумение: „кажете за американските инвестиции”. Наложи се Кери търпеливо да обяснява, че американското правителство ще се погрижи за помогне…

Третият български журналистически въпрос, допуснат на брифинга в сградата на Министерския съвет в София, направо „просеше” персонален американски морков за Борисов и предизвика лека усмивка и забележка от страна на държавния секретар към питащата Беновска заради двойното му дъно. Тя пожела да научи дали не е много прекрасно, че за първи път си имаме премиер втори мандат и дали това не е очарователно за Америка, която ( по този повод) да ни награди със сваляне на визовия режим. Тази с(о)валка обаче се натъкна на твърдост в отказа- защото не само Бойко може да бъде твърд ( в инсценировките), нали!

Заявявайки единственият негативен акцент с конкретни измерения в двустранните отношения Кери спомена без обяснение и коментар факта, че миналата година е имало ръст в отказа на американски визи за българи.

Но да се върнем към главното: за първи път в историята на отношенията между САЩ и България, Вашингтон изпроводи тук на спешно посещение втория по важност представител на своята администрация, за да изпрати послание за американската готовност да защитава България. При това не от кой да е, а от Русия!

Като съпътстваща „щета” за русофилстващите трябва да отбележа, че нито една от опорните им точки, разпространявани като прогнози за посещението на Кери, не се потвърди: нито за шистовия газ, нито за търговското споразумение между САЩ и ЕС ( подозирано като коловоз за инвазия на ГМО в Европа и България), нито за вдигане на безвизовия режим спрямо нас, което щяло да подслади горчилката от българската отстъпчивост по приоритетите на САЩ в България.

Share on Facebook

Търси се дългосрочно решение на проблема с незаконните ромски къщи

КФН наложи безпрецедентни глоби на "Икономедия"

Когато в политиката, засягаща съдбите на милиони хора, се случи нещо за първи път, то заслужава да бъде запомнено и припомнено на забравилите.

Припомням, че в книгата си „Премиер на РъБъ”, чието редактиране приключи в късната пролет на 2013 г., се ангажирах с прогнозата, че Бойко Борисов ще посвети остатъка от политическата си кариера на мечтата да грабне и „Купата на съветската армия”, президентския пост, който му липсва в колекцията.

За първи път Борисов коментира тази ( моя) хипотеза от трибуната на Народното събрание на 27 октомври 2014 г.

 
„Има много тънки сметки, игрички и планове, но ГЕРБ не участва в тях, заяви Борисов с цел да се избегнат спекулации декларира: “Президентските избори не влизат в моите планове”.

Така в политическата сделка за формиране на кабинет той за пръв път намеси и фактора президентски избори, без да е ясно каква е връзката между двете, освен неговите лични планове. ( Медиапул)

Би Ти Ви обобщи темата същия ден така:

„Борисов няма да се кандидатира за президент при стабилен кабинет

Три варианта пред политическото бъдеще на страната очерта лидерът на ГЕРБ

Три варианта пред Народното събрание очерта лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. “Готов съм да поема отговорност и да изпълня и трите варианта. Ще поканя всички лидери на партии, за да вземем общо решение, кой вариант ще изберем”, заяви той в речта си от трибуната при откриването на 43-ия парламент.

Борисов обяви, че е готов да оглави правителство с Реформаторския блок и Патриотичния фронт, което може да бъде с кратък мандат, до следващата година, когато да се проведат предсрочни парламентарни избори заедно с местните.

Вторият вариант е двугодишен мандат и избори “2 в 1″ – парламентарни и президентски.

Третият – да се тръгне на четиригодишен мандат и след две години и половина “няма да се кандидатирам за президент. Казвам го от трибуната, за да не се спекулира повече с това”, добави Борисов.”

А ето и как за първи път прогнозата (ми) за апетита на Борисов към президентския пост се потвърждава от един от най-приближените до премиера политици, който пуска контролирано сондата за проверка на обществения отзвук с уговорката, че това било негово лично мнение.

Красимир Велчев: Борисов ще е достоен президент, нормално е да се кандидатира

15.01.2015

В. „ 24 часа”

Със зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ и член на изпълнителната комисия на партията разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА 

Все повече нарастват очакванията, че в края на следващата година Борисов ще се кандидатира за държавен глава. Ако ползваме спортната терминология, какъв е залогът, че това може да се случи?

– Залог не мога да дам.
- Зная, че това не се говори в партията, но питам за личното ви усещане.

– Абсурд. Аз никога няма да му задам въпроса “Ще се кандидатираш ли за президент?”, защото това е колкото важно в национален мащаб решение, толкова, а и в най-голямата си част засяга самия Борисов. Много е лично. Аз мисля, че това е логично и би трябвало да го направи, защото той извървя много дълъг път, и то съвсем прозрачно, пред очите на целия български народ.
От 2001 г. той е пред очите на всички, много пъти и оклеветяван

и упрекван. От друга страна, в тези битки човек се калява. Тази промяна у него, дори само за последните 2 г., е голяма. От него би станало достоен президент.

- А кой тогава ще е премиер?

– Когото Борисов посочи.”

Според скромното ми мнение, изразеното „лично мнение” на Красимир Велчев – в партията, в която още от трибуната в НДК при нейното учредяване Борисов лично забрани личните мнения по президентската тема („за президента Първанов ще говоря само аз”, отсече той и всичките няколко хиляди учредители смирено се съгласиха)?!- това интервю на Красимир Велчев има стойността на прогноза. Тя ни съобщава на практика, че Борисов не очаква да изпълни мандата си като премиер. Само при тази хипотеза той беше обещал да НЕ се кандидатира за президент.

Share on Facebook

Продукти за 2 коктейла;
40мл водка
2 едри портокала

Приготвяне:
Представям рецепта за коктейл с водка. Използвам думата фреш, защото ще го приготвя с прясно, изцеден, портокалов сок. Разпределям алкохола в две, високи чаши на столче. Портокалите измивам и срязвам наполовина. Изцеждам плодовете. Разделям фреша в чашите. Получава се много приятна напитка. Съдържанието на алкохол е дискретно. Портокаловият сок е сто процента натурален. Остава само да приготвите рецептата и да ви хареса!

В последните години натиск върху медиите за критични публикации се осъществява или поне се правят опити да се осъществи през други закони, по начало предвидени с други цели: ЗЗК (НБМГ срещу Икономедиа), ЗКИ (Бивол),  ЗКФН (Капитал, Бивол, Медиапул). От  прессъобщение на КФН става ясно, че има още издадени наказателни постановления. Как Комисията за финансов надзор действа като медиен надзорник:

1.

Преди месец стана ясно, че КФН настоява Капитал да разкрие тайната на източниците си за публикации, засягащи банковия сектор. Не звучи правдоподобно, но  ВАС описва фактите така:

“Във връзка с публикуван на 28.06.2014 г. статус в личния профил във Фейсбук, е изискан писмен отговор от Галя Валентинова Прокопиева на следните въпроси :

• Какво има предвид и какъв период от време визира в изречението: “За банката ще си говорим като мине малко, но не приемам, че захаросването й е равно на родолюбие.”
• Има ли конкретна информация, която да Ви е накарала да публикува същото изречение.
• Да посочи източника на информацията, която е публикувала.

В писмата е посочено, че при непредставяне на исканата информация в указания срок в КФН, ще бъде търсена административнонаказателна отговорност по чл. 32, ал.1 от ЗКФН.”

Искането на информация   е обжалвано, ВАС оставя без разглеждане жалбата срещу искането. Мотиви:

“Изискването на информация и обяснения от авторите на публикациите представлява част от процес по събиране на доказателства, които впоследствие ще бъдат проверени и преценени от административния орган с цел изясняване факти и обстоятелства необходими за извършване на проверки. С оспорените писма не се засягат правата и интересите на жалбоподателите […] Изискваните сведения от жалбоподателите като трети лица, не засягат техни права, а са необходими за извършване на проверки срещу други лица.“

Да се иска разкриване на тайната на източниците за този коментар изглежда абсурдно:

• Защото е коментар, а не твърдение за факт.
• Защото е абсурд проверката за необходимостта от разкриване да се прави после: “първо разкрийте източниците, а после ще преценим дали е необходимо”.
• Защото тайна на източниците се разкрива пред независим безпристрастен орган, какъвто КФН начело със Стоян Мавродиев има съмнение дали е. Особено в светлината на  факта, че е обект на публикации в Капитал, които правят връзка между дейността на Стоян Мавродиев в областта на офшорните дружества и Брендо.
• И, без това да е последната причина:  защото разпоредбата на ЗКФН още не означава, че медиите са длъжни императивно да разкриват източниците си. В решението Financial Times v UK  съдът казва: Разкриването е предписано от закона, но съдът не смята, че [в конкретния случай] това е необходимо в едно демократично общество.

Такъв изглежда да е и горният случай.

2.

Месец по-късно наказателните постановления на КФН са факт – като санкциите  за Икономедия са по-тежки например от глобата, наложена на KPMG за занижен контрол и значителни пропуски по казуса КТБ.

За публикацията Паниката е по-голяма от проблема, в която се засягат дружества,   свързвани с Делян Пеевски, се определя санкция 100 000 лева. Твърди се в частност, че информацията е невярна, защото според регистъра и според декларацията на Пеевски пред Сметната палата въпросните дружества не са негови. Впрочем според прокуратурата няма разминавания между факти и регистри  –  и сигналите за обратното прокуратурата намира изолирани и неподкрепени. По регистър – да напомним – Пеевски няма и вестници.

За да обоснове санкцията,  КФН прави анализ за съответствие на публикацията с  Етичния кодекс на българските медии, след което  интерпретира разпоредбата за свободата на изразяване в ЕКПЧ. Решава, че винаги за КФН се допуска разкриване на тайна на източниците – и  налага отделна глоба по този въпрос.

Проблемите с не-банката КТБ не са причинени от медиите – но публикациите за КТБ също бяха оспорвани докрай. Сега всички се позовават на тях. И се говори за отговорност на институциите, които били бездействали – но преди това се говореше само за отговорността на медиите, които сигнализираха за проблема. Цената за липсващата ранна превенция плащаме всички.

Признавам си – този филм истински ме съблазни. С историята си – необикновено необикновена, глобално значима, истинска, чиста, мащабна. Да, необикновено необикновена история, разказана по изключително необикновен начин.

Математиците може да звучат като скучни хора и вероятно понякога са наистина такива. И Алън Тюринг е именно такъв. Но геният не може да остане мирен, незабелязан, без въздействие върху хода на историята и върху всички нас.

И защото забравяме историята си. И защото не си взимаме поука от нея. И защото истината, дори дълго да чака, винаги рано или късно изплува. А великите хора остават велики дълго, дълго след като са напуснали материалния свят.

Задължителен.

Читателите на ivo.bg имат рядката възможност да надникнат във вътрешния кръг на руското разузнаване и пропагандно-идеологическата му дейност, предопределяща политиката на Кремъл. Това става възможно благодарение на разкритията на Александър Ситин ( Александр Сытин), бивш служител в Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ). Начело на този инструмент на руското разузнаване през 2009 г. е назначен от Путин бившият генерал от КГБ Леонид Решетников, ръководил и преди руския шпионаж срещу България, който авторът на тези редове нарича тук и в книгата си “Течна дружба”( 2011 г.) “Министър по българските въпроси” в правителството на Русия.

Решетников, висш правоверен кагебист, легендиран днес като православен фундаменталист, е пряк началник на българските русофилски организации, които редовно инспектира тук ( или привиква на отчет в Москва). Образът му на нещо като нов руски губернатор на България, подобен на генерал Каулбарс от края на 19-ти век, нарисуван от Александър Ситин, е ценен принос към изясняване на скритата от българската публичност картина за механизмите и човешкия фактор, през които се прокарва руското влияние в България днес.

Ето първата част от материала на Александър Ситин, публикуван вчера в сайта АРГУМЕНТ.

Превод:ВАСИЛ КОСТАДИНОВ

Механизмът за приемане на външнополитическите решения на Кремъл. Анатомия на провала
14/01/2015

Ако през пролетта и лятото на изминалата година, говорих за криза на режима, сега вече може да се говори за преминаването на кризата в цялостна системна фаза, с възможност за подхлъзване в катастрофа.
В основата на този процес е веригата от грешни и фатални решения, взети от страна на режима, особено в областта на външната политика.
Държава, която отказва да храни своите политически анализатори, рано или късно ще трябва да храни чужди.
А.Куртов – главен редактор на списание “Проблеми на Националнаta стратегия”, водещ експерт на РИСИ(Руски институт за стратегически изследвания)

Във факта, че украинските събития бяха неочаквани за Русия, няма нищо особено. Революциите, особено в съседните страни, винаги се случват неочаквано. Важно е, че тези събития предизвикаха дълбока криза, ако не и бедствие за Русия на Путин. Да опиша конкретните форми, обхвата и продължителността, аз не се наемам, но ако през пролетта и лятото на изминалата година, говорих за криза на режима, сега е възможно да се говори за преминаването на кризата в една цялостна системна фаза с възможност за подхлъзване в катастрофа.
В основата на този процес е веригата от грешни и фатални решения, взети от страна на режима, особено в областта на външната политика.Като се започне с подготовката на срещата на върха на Източното партньорство във Вилнюс през есента на 2013 г., ситуацията се разви по логиката на цугцванга. Тези събития са добре познати, и до известна степен ще се върнем към тях по време на разговора. Но сега не става дума за това.
Въпросът е, как е било възможно да се допусне подобно развитие на събитията, без да се предвиди хода им, както и последствията от тях. Може, разбира се, да се припише на всеобщата лудост, влиянието на медиите, затъпяването и зомбирането. Но докато оставаме в рамките на разумната логика, такива постулати е малко вероятно да ни задоволят.
Във всяка страна, има така наречената експертна политическа среда. Може по всякакъв начин да се отнасят към нея и отделните и членове, но едно трябва да призная – в съвременното общество и политика, тя играе много важна роля. Нейното призвание е не само да следи актуалните събития, да ги анализира, да се занимава с разнообразна и често противоречива информация,но и да я предава на властимащите и приемащите решения.
Експертите са длъжни да предлагат обосновани препоръки,да премислят възможните сценарии за развитие на събитията, постоянно да общуват с чуждестранните си колеги, тъй като в рамките на експертната комуникация, конференциите и размяната на мнения в кулоарите се говорят много неща, които не могат да си позволят дипломати и разузнавачи. Чрез експертната среда политическите сили от различни страни по-лесно информират контрагента за неофициалната гледна точка, неопакована под формата на дипломатически ноти и речи на президенти и министри на външните работи.
Така трябва да бъде. На практика, както винаги, всичко е малко по-различно. В руския контекст във всичко се намесва прословутия човешки фактор. В идеалния случай, експертът трябва да каже и напише това, което мисли. Ако започне да говори и пише това, което искат да чуят от него и използва аналитичните си умения, за да отговаря на гледната точка на “върха”, да “се вписва в тренда”, тогава не е никакъв експерт. Неговата основна функция пропада. Не само това, а и започва да се завърта спирала от лъжи и заблуди – властта чете това, което и харесва и си мисли, не знам доколко искрено, че нейната визия за ситуацията се поддържа от мнението на експертите.
Един от важните експертни обекти е малко извесният Руския институт за стратегически изследвания (РИСИ), в който авторът на тези редове е работил повече от 10 години. Изгубен в дълбините на спалния район между улиците Флотска, Фестивална и Онежка на Москва, този институт до 2009 г. е в състава на Службата за външно разузнаване на Русия (СВР РФ).
Неговата задача беше проучване и анализ на публично достъпна информация за руската външна политика и международни отношения. Всяко залитане в геополитически фантазии, идеологии, свободни трактовки и тълкувания бяха изключени. Само факти, обобщения, изводи в редки случаи, когато е изрично упоменато препоръки, изразени в най-обща форма.
Всичко се промени, когато през пролетта на 2009г. РИСИ бе изваден от СВР на РФ и преформатиран в структура, основател и основен клиент на дейността и стана президентската администрация (АП на РФ). В документите, които определят целите на институцията, се появи добавка – към информационно-аналитичната работа за съответните правителствени органи се добави и идеологическо-пропагандна дейност.
Този изглеждащ дребен факт причини големи последствия. Смени се ръководството на института. За директор бешее назначен пенсионираният генерал-лейтенант от СВР, бивш ръководител на информационно-аналитичния отдел, а преди това ръководил Балканския отдел (България, бивша Югославия, Гърция) – Леонид Решетников.
Назначението изглеждаше логично и обосновано. Но … Л.Решетников донесе със себе си не по военному ясна организация на информационно-аналитичната работа, а съвсем различни принципи. Още по време на работата си на Балканите той стана вярващ. Това обикновено е разбираемо за застаряващите и болни хора, но в неговия случай премина в почти клинична форма.
Православието като цяло придава някаква некрофилия и анти-хуманизъм в класическия ренесансов смисъл, проповядвайки приоритет на задгробния живот над земните човешки ценности. При генерала от бившето Първо Главно управление (ПГУ) на КГБ на СССР, комуниста Л.Решетников, това прие крайни форми на увлечение по Белогвардейското движение, Бялата православна идея и духовното и териториално възраждане на Империята.
Неговата фикс-идея е изграждането на Пантеон на избягалите от Крим белогвардейци, разположили се на гръцкия остров Лемнос и на практика измрели на острова от глад и лоши условия за живот. Невинното за стареца-пенсионер увлечение, стана една от предпоставките за голям аналитичен провал.
Постепенно в Института се появиха нови хора, отглеждащи бради и старателно опитващи се да копират вдъхновени от съветските филми типажи като Адютанта на Негово Превъзходителство, с маниери на белогвардейски офицери, открито демонстриращи своята православна религиозност с икони, надвиснали над компютрите си и искрено кръстещи се върху чиния със супа в трапезарията на института.
Тези, които и преди това са работили там, също приеха този маниер, заявявайки в отговор на мои подигравки, че “при предишния режим”, те старателно са крили своите православно- имперски и белогвардейски възгледи. За “изследване” проблемите на Бялото движение и преодоляване на “фалшифицирането на историята на Русия” беше създаден (със средства на АП, т.е. бюджетни пари) Център за хуманитарни изследвания, където всички въпроси се отправяха към запознатите с творчеството на Лев Тихомиров – Михаил Смолин и Петър Мултатули, последният, потомък на готвача на царското семейство, който бил застрелян с него в къщата на инженер Ипатиев през лятото на 1918
Мултатули, поработил в ерата на “Бандитския Петербург” – в началото на 90-те години като оперативен работник в милицията, става експерт по история на царуването на Николай II, виждайки своето призвание в съжививяването на свещената памет на царя-мъченик сред широките маси. Успоредно с това, Института разгърна активна издателска, интернет и телевизионна дейност на православно-монархическа тематика. П.Мултатули стана официален фаворит и автор на речите(спийчрайтър) на директора.
Заедно с Л.Рашетников, М.Смолин, А.Боханов, и К.Малофеев той подписа през ноември 2013г. апел до Президента да впише в Конституцията особената роля на православието. На един от банкетите на института Л.Рашетников каза: Мултатули е светец! Виждам му ореола. Вие няма да го видите, защото сте грешници недостатъчно религиозни, но аз го виждам. Страдащият от тежко бъбречно заболяване Л.Рашетников никога не пие повече от 1-2 чашки , така че традиционното руско тълкуване в този случай е неуместно.
На конференциите, включително и международни, все по-често започнаха да се появяват хора, с църковни одежди, а на банкетите по повод годишнините на Института пееше манастирски или казашки хор и дует балалайки.
Цел на всички институтски кариеристи стана влизането в кръга за възраждането на некропола на остров Лемнос, както и участието в руските дни на остров Лемнос. Това беше доказателство за милостта на директорите и се възприемаше като силна мотивация за лоялност. Загиналите на острова белогвардейци станаха в Института култови фигури.
Начело на Центъра за изследване на проблемите на страните от ОНД, в който по проблемите на балтийските държави (Литва, Латвия, Естония) работеше автора на тези редове беше поставена “водещият украиновед” – Тамара Гузенкова.
За разлика от М.Смолин и П.Мултатули, не прескочили ниво кандидат на историческите науки, Тамара Гузенкова посрещна новото предизвикателство с докторска степен. Зашеметяващата грубост, дебелоочие, енергичност и егоизъм съчетани с патоса на застаряла примадона от треторазряден провинциален театър бяха основата на стратегията и за успех в живота.
Дъщеря на пропил се офицер от запаса на съветските въоръжени сили, след като прекарва детството си и младостта си във военно градче някъде близо до Виница или Полтава, Т.Гузенкова улавя шанса след брак с известния съветския антрополог, специалист по унгро-финските народи В.Пименов. В Института по етнология при РАН под крилото му, тя има повече от 10 години стаж, защитава кандидатска дисертация и публикува няколко работи по етнология на чувашите.
През 1998 г. (според други източници през 1999 г.) идва в РИСИ. Тогавашният директор Е.Кожокин, когото тя познава от Московския университет, се изпълва със съчувствие към бедната “хохлушка” и я наема да работи в Института по украинските въпроси. По това време освен владеенето на украински език, Т.Гузенкова не притежава никакви познания по темата. Захвърляйки чувашите, тя достатъчно бързо научава няколко десетки стереотипни политолого-пропагандистки фрази, които в комбинация с безпардонна грубост и нахалство a la човекоядката Елочка и осигуриха определено признание.
Заради тази грубост и по-късно проявилата се злоба и отмъстителност, околните просто я презираха и понякога се страхуваха да общуват с нея. В нейното съзнание това се възприемаше като проява на мекотела интелигентност, която тя презираше от все сърце.
Докторската и дисертация на тема “Върховната Рада – 1991-2001. Историческо развитие на модерния парламентаризъм в Украйна” защитава с големи трудности. Само с усилията и връзките на Е.Кожекин успява да се добере до защита, след повторно явяване пред ВАК – това е безпрецедентно рядко, особено в хуманитарните науки.
Оприличавайки се на човекоядката Елочка не само по отношение на усвояването на политологическата фразеология, но и в частта за “сляпата война за титлата кралица на модата с дъщерята на милионера Вандербилт”, Т.Гузенкова влезе в подобна война с Ю. Тимошенко. Написа книга за нея, която освен политическа пасквил по друг начин не може да се нарече.
Комбинацията от историческо невежество, руско-съветската арогантност и претенциите за властелини на думите и “производители на политически смисъл” за властимащите, изиграха на ръководството на РИСИ жестока шега. Украинският читател ще се разбере добре фразата – Л.Решетников и Т.Гузенкова станаха в руската експертна общност олицетворение на най-лошите черти на режима на Янукович.
Православният разузнавач, възпитаник на университета в Харков и невежата, капризна, истерична, но с огромна енергия дама в постбалзакова възраст съставиха неразделен тандем, в ума на който няма място за разбирането на факта засъществуването на украинската държава.
Тази двойка, с подкрепата на зависими и подчинени научни сътрудници-експерти, не можеше да дрънка нищо друго освен – “Никаква Украйна – Само Малорусия”, “Украинската държавност – това е блъф и провалена държава”, “резултат от престъпното унищожаване от болшевиките на Руската империя”, “украинскиият език е създаден изкуствено от австрийците и поляците с цел унищожаване на руското единство”, “консолидация на бившия Съветски съюз, въз основа на териториалното и духовно възраждане …” и т.н. По същество те въплъщават екстремно антиукраинство, същността на което е не да съществуват в Украйна руската културна среда и правото за използването на руския език, а в това, че не е имало нищо украинско, с изключение, може би на Лвовска и Тернополска области.
Тази позиция се съчетаваше с екстремни, силно емоционални антизападни настроения. В основата им стои идеята, че европейската и руската цивилизации са с противоположни исторически мисии: европейската поставя в центъра на системата си човешките ценности, а руската – Бог. Допълнителна емоционална окраска на тази теза придава крайният антисемитизма и хомофобията.
Понякога изглежда, че анти-западните настроения, не на последно място са продиктувани от съображения за мъжкото сексуално самосъхранение и женската ревност. Според изявление на Л.Решетников по време на конференция, народите на Ирак, в близкото минало на Сърбия и сега ДНР/ЛНР се сражават и умират за да не живеят по хомосексуалните (израза е смекчен) западни стандарти и шаблони.
До началото на третия мандат на президентството на Путин в Института напълно се оформи православно-имперски блок на Л.Решетников, Т.Гузенкова и М.Смолин. Беше разгърнато информационн-пропагандистко обезпечение за реализацията на проект за евразийска интеграция. Управление на Института го използваше като своя собствена марка. Беше създаден Евразийски форум на РИСИ с периодични скъпи международни конференции. Надигаха се Украинските събития.

По темата: “Православният комунизъм” във фашистка Русия: кой стои зад Путин
*****

Корените на сегашния руско-украински конфликт са в непоследователната и страхлива политика на Янукович. Руските власти “инвестирали в кампанията” много пари, възприемаха украинският президент като васал или наместник, който е длължен да прави всичко, което му нареди Кремъл.
“Царуването” на Янукович е златна ера за Л.Решетников, Т.Гузенкова и М.Смолин и покорните им експерти. След като на чаша чай с погнуса се изказах за Янукович, за който се твърди, че е крал шапки в младежките си години, цял хор от млади хора ми възрази с популярната мъдрост на Т.Гузенкова: “Янукович, разбира се е кучи син, но той си е наш кучи син”. Личен триумф на Т.Гузенкова стана ареста на Юлия Тимошенко. Сега могат да парадират с донесените от украинските командировки рокли, с гордост осъзнавайки, че на Тимошенко не и трябва нищо друго освен затворнически дрехи и болничен халат …

Share on Facebook

В своя първи полет за 2015 , европейската РН Вега ще изведе в космоса не именуван космически кораб в тестов полет за проверка на системите за управление и завръщане на кораба на Земята.

Десетгодишен юбилей от кацането на спускаемият модул 'Хюйгенс' на повърхноста на най-земеподобния спътник на Сатурн , Титан , който бе доставен до там от сондата 'Касини' през 2004г , се отбелязва днес. по информация от прес службата на НАСА.

Руският товарен космически кораб 'Прогресс М-26М' , стартът на който е запланиран за 17 февруари от Байконур, ще достави на екипажа на МКС , освен обичайните хранителникомплекти и черен хайвер, това е съобщил за РИА Новости , завеждащия хранителния отдел на руските екипажи на МКС към ИМБП РАН Александър Агуреев

От НАСА са заявили , че проблемите на МКС , в резултат на които астронвтите бяха евакуирани от американскяи сегмент в руския , са резултат на неправилни показания на бордовия компютър. Това е съобщил директорът на програмата за пилотирани космически полети на НАСА в Русия Шон Фулер.

Британската певица Сара Брайтман , която ще се подготвя за полет в космоса на руски кораб 'Съюз ТМА-М' и нейният дублер - японският бизнесмен Сатоси Такамцу на 15 януари ще бъдат представени на ръководството и колектива на руският център за подготовка в Звездното градче.

На 14 януари 2014, около 10:44 наше време, е сработила сигнализацията за наличие на вредни вещества от системата за охлаждане в атмосферта на станцията. Няма опаснот за екипажа.