В събота се пресичат два празника. Заредете се с много романтика, нежност, усмивки и се насладете на момента. Нека денят е слънчев!. Винарите да благословят лозята си! Влюбените да изживеят приятни емоции! Аз ще опитам чаша хубаво, червено вино, а любовта ще е с мен.

След два дни, на 15-ти февруари, 1-ви блок на белгийската АЕЦ "Доел" (Doel NPP), спира да работи след 40 годишна експлоатация. Родните блокове 5 и 6, в АЕЦ "Козлодуй" нямат и 30 години, а вече втори път им &...

Продукти:
5 яйца
1ч.ч. захар
2 ванилии
1ч.л. канела
щипка сол
2 средни ябълки
1 ½ ч.ч. брашно
1к.ч. олио
80г краве масло

Приготвяне:
Представям усъвършенствана рецепта за ябълков сладкиш. Преди използвах краве масло само, колкото да намажа тавата. Сега сложих парченца от твърдата мазнина и по повърхността. Определeно след изпичане, вкусът става чудесен. Затова споделям рецептата в новия вариант. Обелвам ябълките и нарязвам на тънки ладии. Разбивам яйцата със захар. Пресявам брашното. Смесвам го с ванилия и канела. Добавям брашнената смес към разбитите яйца. Използвам суха лъжица. Редувам брашно, олио. Бъркането на кексовата смес при прибавяне на сухата съставка и мазнина, става с дървена лъжица. Намазвам тавичка за сладкиши с краве масло. Разпределям половината тесто. Подреждам ладии ябълки. Допълвам с останалата част сурова яйчена смес. Най- отгоре редя плодове. Между тях слагам парченца краве масло. Пека на умерена фурна. Първо само на долен реотан, докато надигне достатъчно и след това превключвам на горен. Проверявам с клечка за готовност. Изпечения сладкиш оставям да изстине. Поръсвам с пудра и режа на ромбове. Редя в тортена чиния. След като охлади напълно, покривам с фолио.

Print, fold, cut, draw, color. Another great idea from the Kid’s House.       See also:  

Желязното правило говорителите на руската пропаганда от ранни зори да заливат българския телевизионен ефир беше спазено и днес. Резултатът беte две към едно: Георги Първанов в солова акция по една телевизия, срещу Едвин Сугарев в дискусионен формат срещу Татяна Буруджиева.

Българинът с дистанционното устройство в ръка има избор да сменя каналите, задръстени от лъжите на Първанов за това, че тук някои си измисляли съществуването на руски натиск върху България, а по съседния тв канал да слушат истеризирането на Буруджиева колчем думата „агресор” бъде употребена по отношение на Русия. Според нея, едно и също е украинските бунтовници ( уж обикновени цивилни, грабнали оръжието, т.е. танковете, бронетранспортьорите, ракетните установки- ей така, извадени от килера) да имат тежки оръжия, и подобни оръжия да имат украинците насреща – питайки риторично откъде Украйна има (също така) оръжия!

Как откъде- от Русия ( както и бунтовниците). Украинските оръжия са руски, но легално придобити от украинската държава, която има своя армия, макар и систематично разлагана години наред ( в стила на подкупения с германско злато Ленин, организиращ антивоенна агитация в тила на руската войска) от един руснак, министър на отбраната на Украйна ( понеже украинците били притискали руснаците, нали!).

В Украйна няма американски оръжия нито в сухопътните, нито във военновъздушните сили, нито в артилерията, но от внушението на Буруджиева излиза за лековерните точно това- че я снабдяват с оръжие лошите американци.

За Първанов пък не е достатъчно, че Путин даде знак на 1 декември от Анкара България да бъде сочена като виновник за спирането на „Южен поток” и към България потекоха кални потоци от храчки от страна на депутати ( Пушков „ да ви е яд”), вицепремиери ( Рогозин с обвиненията си срещу България в предателство) и други т.н. силоваци, намекващи, че българската територия можела да се превърне в легитимна цел на Русия. Намеци с ядрен заряд. Запитан да разтълкува подобни закани, руският посланик Исаков беше цитиран преди два дни в София да изръсва двусмислицата, че не гледал на кафе, т.е., че не е сигурен, което си е част от тактиката на сплашване- българите да имат едно наум, че не е изключено да им се случи някой кримски вариант.

Ако на върха на изпълнителната власт в България имаше политическата воля да предостави публични доказателства за руската намеса, щеше на задейства системите на самозащита на държавата. Вместо това Борисов нареди на служебния премиер Близнашки да ревизира тона на първия по рода си български документ от много десетилетия насам, „Визия 2020”, в който на концептуално ниво Русия беше посочена поименно като страна, водеща „ хибридна информационна война” срещу нас. А българските интервюиращи колеги така и не питат Борисов да обясни защо го е направил ( за което , позовавайки .е на два източника, съобщавам многократно в ivo.bg.

Прав е Едвин Сугарев да определя Борисов като „арбитър”, но за съжаление той е такъв в шикалкавенето между призивите на реформаторите да ликвидира влиянието на ДПС и БСП по върховете на службите, пасуващи за контрирането на руската намеса във вътрешните ни работи от една страна и защитаващите въпросните началници в службите лидери на ДПС и БСП. Това ли е ролята на един политик, победил на изборите- да бъде арбитър между своите партньори във властта и точно тази опозиция? Не, това си е „арбитраж” между закрилниците на проруските сепаратисти в българските служби и малобройните им, слабо въоръжени техни опоненти във властта.

Да не би да беше случайно това, че онзи ден в предаване по Нова тв, в което имах възможността да опонирам на Андрей Райчев ( но не на всичко- всяка втора дума му беше лъжа), червеният коментатор направо похвали Борисов за “различната” му позиция спрямо конфликта в Украйна от тази на президента Плевнелиев?

Пропагандата не залага на качеството. Качествените хора, които са информирани и имат собствено мислене, каквито има доста и у нас все пак, не се връзват на примитивизма за „фашизма” на украинците, на страховитите „компромати” за американската дипломатка, която си позволила- о, ужас- да разнася бисквитки на майдана в Киев и на шопския „хумор” на първичния Първанов, според когото руският натиск не е натиск- т.е., че такова животно „нема”.

По стар болшевишки навик пропагандата залага на количеството, за да хване вяра сред болшинството потенциални свои жертви на собствената им неинформираност и лековерие. За което медиите тук помагат от сърце с количествените си заявки за още и още пропагандисти на своите екрани. Пък колкото българските шарани им паднат в мрежите, все е келепир!

Това, разбира се, се вижда и отвън. Ето как е оценена проруската действителност в България мимоходом в един анализ в обсадената от руското влияние Румъния ( на която започваме напоследък все по-явно да завиждаме за какво ли не, но се правим, че не забeлязваме връзката между нейното развитие и деградацията на руското влияние върху нейната политика и икономика).

e-vestnik

Как Румъния се оказа обградена от Русия

13 Февруари 2015

Сабина Фати, в. Ромъния либера  

Около Румъния се намират само страни приятелки на Русия и страни, които са държани в плен от Москва. Плановете на Путин, които първоначално се отнасяха само до непосредствените съседи, може да се разпрострат обаче и върху страни, намиращи се в периферията на НАТО.

Съществуват най-малко две възможности, чрез които Русия би могла да дестабилизира страните по границата на Северноатлантическия алианс: използването на хибридната война, изпитана вече в Украйна, или дестабилизация чрез етнически конфликти. Андерс Фог Расмусен, бившият генерален секретар на НАТО, каза миналата седмица, че Владимир Путин би могъл да нареди започване на хибридна война срещу някоя от балтийските държави, за да тества отговора на алианса.

Всъщност ще бъде достатъчна една провокация, която да прерасне в нещо по-лошо, както стана в петдневната война в Грузия през 2008 г. В случая на балтийските страни Москва иска да види дали наистина ще бъде приложен член 5 от Севрноатлантическия пакт: въоръжена атака срещу една членка на НАТО се смята за атака срещу всички членки на алианса.

През 2007 г., когато Русия парализира правителството, банките и другите важни институции на Естония чрез голяма кибератака като наказание затова, че беше преместен Паметникът на съветския воин от центъра на алин, НАТО не реагира. И това също беше тест. От балтийските страни Етония е най-уязвима, защото една четвърт от населението й са етнически руснаци, а един сценарий за дестабилизация на тази малка република не е трудно да бъде осъществен на практика. Британците обещаха да изпратят около 1000 войници и няколко разузнавателни самолета. Това може да не е достатъчно за обезкуражаването на Москва. Александър Грушко, постоянният представител на Русия в НАТО, заяви неотдавна, че балтийските страни може да станат район на “военна конфронтация”.

Паралелно Владимир Путин си създаде надеждни съюзници в НАТО, на които може да разчита в трудни ситуации. Турция, която е втората по големина страна в алианса, игра на страната на Русия във войната в Грузия и не позволи на корабите-болници на алианса да преминат през протоците. Зависимостта на Анкара от руския газ е голяма, въпреки че Турция има достъп и до ресурси от Кавказ, докато България е изцяло в ръцете на Москва от тази гледна точка. Освен това, русофилската политика на София, макар да имаше възходи и падения, никога не беше изоставяна.

Гърция стана на свой ред руско предмостие в Средиземноморието и съюзник в балканската политика на Русия по православна линия. Има и други страни в НАТО, които имат добри отношения с Москва и които са скептични по отношение на налагането на система от по-сериозни санкции срещу нея. Унгария например изцяло пое по дирите на Русия, а следващата седмица Путин е очакван в Будапеща на историческо посещение. Какво може да поиска Владимир Путин от премиера Виктор Орбан в замяна на кредита от 10 милиарда евро за строежа на ядрените реактори в Пакш, още не е ясно.

Отвъд проруските си позиции в рамките на Европейския съюз, Унгария би могла евентуално да подкрепи една руска стратегия за дестабилизация на Румъния чрез унгарските екстремисти, след като Виктор Орбан се превърна в поддръжник на съмнителните автономии в бившото съветско пространство.

Междувременно Русия напредва по брега на Черно море и печели все повече терен, докато се прави, че преговаря за спиране на огъня в Украйна. Паралелно заплахите по адрес на Букурещ са предавани индиректно от директора на Центъра за обществено-политически изследвания в Москва Владимир Евсеев, който твърди, че “ще се засили конфронтацията между Румъния и Русия”. Москва е “много загрижена”, че от румънска територия “може да бъдат изстрелвани крилати ракети или други подобни устройства”, затова “Русия ще бъде длъжна да реагира не само на появата на командни центрове на НАТО, но и на складовете за оръжие или други видове инфраструктура” и ще търси “средства за унищожаване на румънския флот”.

Колкото повече Русия е притисната в ъгъла от западните сили, толкова по-агресивна изглежда, че става. Президентът Клаус Йоханис като че ли е запознат с този синдром на раненото животно и говори за първи път за факта, че принадлежността на Румъния към НАТО е ценна, но при изключителна ситуация “трябва да сме подготвени да си отбраняваме сами страната”.

Географските усложнения не се отнасят само до факта, че Украйна се намира във война на изтощение с Русия или че Молдова се мъчи от два месеца да състави правителство, докато руски войници копаят окопи в Приднестровието, а и до контекста, в който другите съседи на Румъния – Унгария, Сърбия и България изглежда се намират на оси, водещи към Москва.

БТА

Share on Facebook