(http://ivo.bg/)
Русия реорганизира информационната си война срещу България
Когато в началото на новото хилядолетие многолетната традиция на западните радиостанции, излъчващи програми на български език, беше постепенно прекратена, основният аргумент беше , че те са постигнали целта, заради която са създадени: демократизацията на България. Така една след друга замлъкнаха българските секции на „Гласът на Америка” ( още в миналия век), „Свободна Европа”, „Би Би Си „, „Франс ентернасионал” и „Дойче веле”( в този ред, ако не греша).
Американците поне бяха откровени да обяснят също, че парите, гласувани от Конгреса за радиоизлъчванията с десетилетна история на подкрепата си за стремежа към свобода в Източна Европа ( и в частност- за България), се пренасочват към други проблемни райони, в които демокрацията не е изгрявала от Запад. А нас междувременно тя ни огря, но се натъкна на руска пропагандна реваншистка контраофанзива.
Руската пропагандна контраофанзива не беше разпозната като такава и така постигна целта си да посее семето на съмнението в самата демокрация, прехвърляйки на здравата й глава всички придобити по рождение пороци от „старата система”. Защото нито борците и престъпниците, които се развихриха в условията на свободата, възползвайки се от демонтирането на предишните механизми за тотален контрол над обществото от Партията, не са продукт на демокрацията. Родени са и създадени в НРБ, но пропагандно бяха представени като мутри, пръкнали се в резултат на свободата.
Ето защо битката за овладяване на информационните средства, която се превърна в приоритет за старите господари на България, имаше ключово значение за насаждането на негативизма към „апокалипсиса” на днешния ден сред българите, които се изживяват като един от най-нещастните в Европа, че и в света. Радвайки се на това постижение, руската брутална пропаганда днес е превърнала България в единица мярка за европейски неуспех, но в България няма кой да отговори на това изкривяване на истината, употребявано от Кремъл като превенция срещу желанието на други народи и държави да се присъединят към ЕС и НАТО.
Образно казано, тук бе изкривен антивоенния лозунг „да изковем от мечовете плуг” в „да разорем с пулга на пропагандата нивата на съмнението във всичко и всички” в България, където и без това вирее завистта и буренът „всички са маскари”.
През 90-те години не само слушателите, но и самите български медии имаха някакъв ориентир под формата на коментари, медийни анализи и прогнози на родния език, на който западните радиостанции излъчваха. Да се цитират български журналисти, работещи в споменатите радиостанции, беше дори въпрос на коректив в джунглата, в която обществото ни се оказа с повреден компас, силно повлиян от магнита да столетните лъжи за дружбата с Русия като „национална черта” .
Кой да каже в днешната обстановка на възпроизвеждане на лъжата отново и отново, че българите се освобождават от Русия чрез Съединението си; че по онова българите са се разделили не на русофили и русофоби, както масово лъжат днес русофилите, а на патриоти и русофили. Русофилството е било обратното на патриотизма за българите, които в момент на най-голям национален подем, на икономически и духовен скок в своето развитие, отхвърлят опитите на Русия да ги зароби за своите имперски цели.
Социологът Райчев например, нали е социолог, твърди го „научно”, прокламира в интервю за в. „Преса” онзи ден, че „от времето на дядо Вазов” все сме си били русофили в съотношение две към едно спрямо „русофобите”. Райчев „пропуска” факта, че самият дядо Вазов се преобръща в русофилството си, заклеймява руската агресия срещу България през 1916 г. и подкрепя решението най-големият православен храм в България да се нарече отново на светите братя Кирил и Методии, вместо на руския пълководец „Александър Невски”, канонизиран от чуждата ( обявила схизма на българската по онова време) руска църква заради заслуги във войните му срещу западните християни с подкрепата на монголските агаряни от Златната орда.
Да си русофил е било позорно в България след Съединението и русофилските метежи, като и след Междусъюзническата война 1913 г., режисирана срещу България от Русия- да не говорим за 1916 и 1917 година, когато България води отбранителна пълномащабна война срещу руските агресори в Добруджа и в Македония ( да и в Македония, както читателите ще могат да прочетат скоро в една нова книга).
България е насилствено русифицирана чрез съветизацията след окупацията от Червената армия през 1944 г. Това, че Борис ІІІ е говорил пред западни събеседници за своя народ като русофилски е било опасение, свързано с болшевизма, а не статистически доказан факт. Щеше ли например ( опозиционната!) прогерманска организация на легионерите да набере огромната членска маса от 200 000 души (рекорд, надминат единствено от монополно управляващата БКП, докато легионерството никога не е било трамплин към властови облаги, било е обект на държавна репресия дори поради опасенията на царската институция от неговото влияние), ако в масовото съзнание настроенията на хората не са били прогермански заради илюзиите, че това може да поправи несправедливостите, претърпени в предишните войни?
Най-дълго се бориха да ( не се, не ни) предават от Дойче веле. Електронният им атавизъм под формата на сайт , набрал инерция и доверие, и днес е май единственият медиен западен коректив на български език срещу мутиралата проруска пропаганда у нас. С остатъчното си влияние, този сайт поне малко поддържа мъждукащата надежда за някаква подкрепата за пропадащото вече до № 106 в световната класация на „Репортери без граница” свободно слово в България.
Да, никой не е длъжен да ни крепи носа над водата, ако ние самите не се борим за глътка свободен медиен въздух. Трудно се прави изкуствено дишане на удавник, който те дърпа към дъното и не позволява да го извлачиш на брега на свободата. Медийната свобода трудно се крепи на върха на малобройните наистина свободни медийни пера, срещу които са изправени щиковете на продажниците и кесиите на корумпиращите властелини на статуквото. Нима това не се видя при масовото прелитане на изградени вече като популярност телевизионни физиономии в корпоративното гнездо на ТВ 7, наречено по-късно цинично „България без цензура”?
Както е казал руският император – българомразец Александър ІІІ на своя външен министър фон Гирс, по повод тактиката за налагане на руското влияние, в България трябва да се действа с пари. Заветът на българофоба, подстрекавал Турция да си върне Южна България ( Южна Румелия) като наказание за непокорното Съединение на българите през 1885 г., е валиден и днес.
Резултатите се виждат от факта, че и за най-голямото безобразие на руската агресия ( в Украйна с оръжие и с пропагандни атентати в България) българските медии съобщават или с откровена радост или от окопа на плурализма на мненията, в който да си агресор срещу чужда държава, е като да защитаващ страната си от агресията й.
Тук е постигнат медиен баланс между злото и доброто, между гледната точка на изнасилвача и жертвата, между становището на педофила и страданието на детето, „виновно”, че се е оказало близо до него без надзор, както девойките с късите поли, обвинявани от всеки брутален нерез, че си търсят по този начин „майстора” под формата на бой и последвал насилствен секс.
Тези сравнения и метафори могат да изглеждат някому пресилени, но как иначе да обърна внимание върху факта, че в българските медии се робува на агресивната кремълска пропагандна война, която стреля с лъжи, хипотези и конспиративни внушения, за да прикрие факта, че Путин открито излъга за Крим в хода на окупирането му, а после се опитва да излъже света, че не прави опит да постигне същото или нещо подобно в Източна Украйна. Говорителите на тези лъжи са повече от легитимни денонощни рупори на Путин в България- иди ги „надвикай” при тяхната многобройност и при съучастническото смирение на медиите пред техния статут на „другата гледна точка”, извоювала от години доминиращо положение във формално евроатлантическата България.
Текстът дотук е предисловие към незабелязаната от българските медии новина, че ( поне) една руска пропагандна трибуна, използвана срещу България, замлъква. Дали е по същата причина, поради която бяха спрени излъчванията на западните радиостанции?
Формално- да. Защото и в този случай говорим за постигнатата цел. Наметнала дрехата на демокрацията, каквото и да прозира под нея, България не се нуждае повече от подкрепата на радиостанциите, прецениха на Запад. При дискредитирането на демокрацията, което вършат успешно руските инструменти за влияние у нас, Москва също вече няма нужда от остарялата форма на пропаганда чрез пряко излъчване и облъчване. А и Русия го закъса финансово- защо да не използва дивидентите от дълголетното си инвестиране в българската пропаганда на място и да оптимизира пропагандната си дейност , като си закрие съответната радиостанция?
OFFNews:
Закриха Българската редакция на радио “Гласът на Русия”
17 февруари 2015 г.
77 години след първото предаване на български език от Москва радио “Гласът на Русия” закри Българската си редакция.
От Москва днес съобщиха, че “в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция “Россия сегодня” (“Русия днес”) българските страници на сайта и във Facebook на радиокомпания “Гласът на Русия” спират своята работа”.
През 2009 г. Българската редакция на “Голос России” прекрати емисиите си на къси вълни, а журналистическият екип работеше единствено за интернет страницата на радиото. От днес и интернет страницата повече няма да бъде обновявана.
Програми на български език Радио Москва излъчва от 1938 г. След 1991 г. международните редакции на съветското радио получават ново име – Радио „Гласът на Русия”.
Любопитна подробност е, че един от последните материали на сайта на Българската редакция на “Голос России” е интервю с лидера на “Атака”. В него Волен Сидеров заявява: “България не бива да членува в НАТО”.
Закриха Българската редакция на радио “Гласът на Русия”
77 години след първото предаване на български език от Москва радио “Гласът на Русия” закри Българската си редакция.
От Москва днес съобщиха, че “в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция “Россия сегодня” (“Русия днес”) българските страници на сайта и във Facebook на радиокомпания “Гласът на Русия” спират своята работа”.
През 2009 г. Българската редакция на “Голос России” прекрати емисиите си на къси вълни, а журналистическият екип работеше единствено за интернет страницата на радиото. От днес и интернет страницата повече няма да бъде обновявана.
Програми на български език Радио Москва излъчва от 1938 г. След 1991 г. международните редакции на съветското радио получават ново име – Радио „Гласът на Русия”.
Любопитна подробност е, че един от последните материали на сайта на Българската редакция на “Голос России” е интервю с лидера на “Атака”. В него Волен Сидеров заявява: “България не бива да членува в НАТО”.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2015/02/18