Що е то български манталитет

02/20/15 08:49
(http://eneya.wordpress.com/)

Що е то български манталитет

Препубликувам статия от Webcafe на един много близък за мен човек, с който от години бистрим темите за културния капитал, България, митология, история, бъдещето, настоящето и миналото ни. Искрено се радвам, че тази статия най-после вижда публикация. :)

_____________
Повод да задам този въпрос беше една „изложба“, която представя именити български държавници, които са се „отказали“ от българския народ и са пред самоубийство. Всъщност това е само един от множеството подобни поводи, изключително показателни за ужасяващото отношение на съвременното българско изкуство и културни продукти към собствената ни история, народ и манталитет.
Що е то манталитет?

Манталитет, по определение, е начин на мислене, обусловен от степента на културно развитие на отделния човек. Съответно, културният капитал на един народ е основополагащ за формирането на начина му на мислене и оттук, на манталитета му. Манталитетът не е нещо, паднало от небето, а се изгражда, или в по-лошия случай – унищожава.

Нека приемем, че културен капитал е съвкупността от продукти на популярната култура и изкуства (например филми, сериали, музика, книги, дори и новини и публикации в медиите), които се произвеждат, изнасят, консумират и най-важното, сформират образа на дадена група хора. Капитал, защото чрез тези продукти на популярната култура и изкуство може да се получи богатство, но и да се сформира манталитетът на даден народ.

В ера, в която опознаваме света през екрани – било то интернет, телевизор, мобилен телефон или таблет – културният капитал и медийният образ на дадена държава стават все по-важни.

Така например филмът „Смело сърце“, освен че печели няколко „Оскар“-а и носи огромни приходи на създателите си, успява и да популяризира Шотландия като туристическа дестинация, като според някои проучвания увеличава посещенията в страната през 1995-96 г. с около 40 процента.

Това са 40% увеличение поради медиен продукт и то преди ерата на Интернет! Освен това филмът се концентрира върху положителните страни на манталитета на шотландците и доразвива и налага един много характерен културен образ.

Изграждането на този културен образ, разбира се, започва много по-рано от „Смело сърце“ или дори от игралните филми като изкуство – образът на борбените шотландци и тяхната красива страна има своите корени още в древните им легенди и ранна литература. „Смело сърце“ просто надгражда съществуващия образ по начин, който да е достъпен за широката аудитория.

Доколко този образ е верен, е друг въпрос – но образ има…и той е доста положителен. За справка, Шотландия има 5 327 700 души население. Никъде няма да чуете някой да твърди, че Шотландия е малка страна, от която нищо не зависи… нещо, което често се чува за 7-милионна България – и то главно от български медии.

Тъжната истина обаче е, че с изключение може би на един Григор Димитров, България няма почти никакъв видим положителен износ, що се отнася до медии. И още по-лошото – българските масови медии и съвременното българско изкуство като че ли правят всичко възможно да се концентират единствено върху отрицателните черти на българския манталитет и същност…и тотално да игнорират (с малки изключения) положителните неща, които се случват в България.

Всички „произведения“ се представят като ирония, подигравка с отрицателните черти на българина, дори като градивна критика. И наистина щяха да са това, ако съществуваше алтернатива в представянето на собствения ни народ. За да е пародия, трябва да има нещо, което да се пародира… трябва публиката да е запозната с цялата картина. Но изкуство, което да показва друго освен отрицателните черти на българина, почти липсва.

Същото важи и за сериалите, филмите, театъра. С малки изключения в последните години почти във всеки български филм главният герой е гангстер, мафиот или престъпник. Почти няма такъв, в който главният герой е честен човек и да успява с труд и знание, в който престъпникът е наказан, в който глупавият става за смях и дребният печалбар е само това – дребен печалбар. А такива примери в реалния ни свят има достатъчно, само че никой не им обръща внимание.

След като собственото ни съвременно изкуство издига в култ дребния интригант и печалбар, нима трябва да се учудваме, че масово хората търсят как да не си вършат работата и да не спазват закона? При условие, че виждаме новини само за тези, на които им се е разминала присъдата, нима е изненадващо, че никой не вярва в силата на закона?

А има толкова много положителни истории. За справка, Гражданската награда на Европейския парламент за 2013 г. е поделена между двама българи. Всяка година има стотици събития, които разказват историите за положителното развитие и за реализацията на смислени, интелигентни хора, по законен начин. Като пример – форум „Ключ“, множество архитектурни форуми и фестивали, Аполония, златните медалисти от олимпиади, наградите за наши ученици и учители. Те обаче се случват самостоятелно, почти тайно, за тях обикновено разбираме случайно и то ако познаваме някого от участниците.

Имаме и много примери за съпричастност и помощ – стотиците доброволци покрай наводненията, множеството организирани групи покрай пожарите, акциите в помощ на бежанците от Сирия, инициативи като Time Heroes и др. А българите не били задружни… Уви, оглушителната тишина на масовите медии покрай подобни събития.

Тотално липсват и филми и сюжети, базирани на такъв тип събития. Защо вместо поредния „гангстерски екшън в стил Гай Ричи“, нямаме „напрегнат трилър за група спасители, които въпреки множеството трудности и тежките метеорологични условия, успяват да помогнат на бедстващи хора“? Или тези сюжети могат да ги разработват само американските риалити телевизии? Защо виждаме единствено истории за това, което НЕ действа, вместо примери за това, което работи? Нима другите държави нямат проблеми? Имат и то доста по-големи от нашите – но колкото показват проблемите, поне толкова енергия влагат и в разказване на положителни истории.

Когато някой потърси информация за България, вижда само сюжети за гангстери, мафиоти и корумпирани политици. Но освен това тук има и друго – има и един борбен, смел и работлив народ, който въпреки цялата гадост, която се излива върху него, продължава да се бори и да върви напред… и който има крещяща нужда от положителен пример и от вяра, за която да се хване. Вяра, че и тук има хубави неща, че и тук човек може да бъде щастлив, да намери съмишленици, че си струва да се бори и че може да постигне много.

Разбира се, концентрирането само върху положителните образи от манталитета ни също би било крайност, също толкова опасна, колкото и отричането на всичко хубаво (макар че засега рискът не изглежда голям). Това, което имаме нужда да видим, е баланс. Защото не трябва да ни показват само сюжетите, в които „лошият“ се е измъкнал, но и новините, в които „лошият“ е арестуван и осъден (а вярваме или не, и това се случва!), за да се знае, че макар и невинаги, наказание има.

В момента ни липсват национален идеал и културна идентичност. Нямаме положителен пример. Единственият образ за съвременния българин, който изграждаме, е този на гангстера/мафиота/корумпирания политик и/или дребния печалбар. А това е обидно за всеки честен и работлив човек в тази страна – той остава без образ, в който да се припознае. В България масова популярна култура, която да е отговорна пред зрителите си почти няма – има подигравка.

Имаме останки от културна идентичност, изградени преди Освобождението – култура на борбен и задружен народ – качества, които са ни помогнали да се запазим като нация в най-трудните ни периоди като народ. И които са били унищожени за 45 години тоталитаризъм, с цел смачкването на точно този народ. Впрочем твърдението, че България е малка страна и нищо не зависи от нея, също идва точно от тези 45 години. Крайно време е да спрем да го повтаряме и да бъде забравено, защото живеем в различни времена, а и размерът на една страна няма никакво отношение към щастието и значимостта на нейния народ.

Единственото, което има значение, е начинът, по който се държи този народ. А това се сформира на база на самочувствие и манталитет, който пък се изгражда на основата на положителен културен капитал. Аз предпочитам да мисля за българина повече като за доброволец спасител, който е готов винаги да помогне, отколкото като за гангстера/корумпирания политик, който мачка всичко и всички наред. Защото гангстери и корупция винаги ще има, но не трябва да забравяме, че и другото съществува. И както съществува в реалния свят, така трябва да намери място и в културата ни. Аз лично бих искал да гледам този филм. А вие?

Автор: Димитър Петров

Filed under: бръмчащи мисли, култура уж Tagged: България, герои, културен капитал, манталитет, негативни персонаби, положителни персонажи