Българче, което е родено и е живяло досега само в Ню Йорк, записа песен за българските емигранти по света. Виктор Велинов е на 8 години. До четири годишна възраст вярва, че България е на небето – тъй като до нея се стига със самолет. Миналата година разбира, че майка му е купила билети за ваканция […]

The post Българче от Ню Йорк или нюйоркска песен за България appeared first on ExtremeCentrePoint.

ELEPHANT and SNAIL frames FISH and FLOWER frames Caterpillar frame Do you have many old CDs you don’t...

Русофилските танци на гроба на гроба на Стамболов се повтарят днес в България по повод убийството на Немцов.

Нищо не изобличава грозната муцуна на руската пропагандна война в България повече от реакцията на реакционерите в защита на живия Путин от мъртвия Немцов. Тя се покрива сто процента със защитата на огромната и очевидно ( за целия свят) агресивна Русия от малката Украйна, на чиято територия се води не просто пропагандна, а истинска война с руски оръжия, с руски наемници в изпълнение на кремълската директива да не бъде допуснато украинците да осъществят направения от тях избор, потвърждаван многократно дори от самия проруски президент Виктор Янукович, да се присъединят към ЕС.

Напълно в стила и духа на демонстрациите в защита на Русия и от България, организирани в София с надеждата да се създаде впечатление за масова подкрепа на този абсурд, сега проруската пропаганда тук се опитва да оневини Путин за убийството на Немцов. За целта тя стъпва на фундаменталното юридическо правило за недоказаната вина, с което парадоксално „закопават“ самия руски диктатор, защото той би трябвало по тази презумпция най-малкото да е също толкова заподозрян, колкото всички останали заподозрени в рамките на многобройните версии за възможните поръчители и изпълнители на показната екзекуция на най-внушителния политически враг на кремълския вожд, под чиито прозорци ритуално беше извършено жертвоприношение на евразийската му диктатура.

Колкото и да разводняват пролятата кръв на един баща на 4 деца, какъвто беше Немцов, с многобройни версии за възможните извършители, няма как да скрият факта, че той беше главният политически опонент в самата Русия. При това Немцов се открояваше като фигурата, която е исторически доказаната алтернатива на Путин по линия на съперничеството кой да наследи президента Елцин.

Сега български путинисти се опитват да внушават, че именно любимецът на Елцин, младият тогава Борисов Немцов, е политически изначален грешник заради онази близост с мразения днес от руснаците бивш президент. Това е „червената нишка“ в поредната прокремълска проповед на Петър Волгин от микрофоните на държавното ни радио. Но твърдението му е опровергано от любимия му Путин със самия факт, че именно той спечелва доверието на всесилното в края на 90-те години Семейство на Елцин и е посочен от него за охранител на семейния му приоритет, състоящ се в обещанието да не посяга на наследството му и на добруването на Семейството. Кучешката преданост на кагебиста Путин накара Елцин да си промени мнението в последния момент и да направи от напълно неизвестния за публиката Владимир Путин президент по наследство, вместо свободолюбивия Борис Немцов.

На мястото на Волгин бих се срамувал да изричам подобни лъжи, очернящи паметта на антипода на диктатори Путин в деня на погребението на многодетния Немцов. От такива лъжи образът Путин, чиято дъщеря отдавна е избрала проспериращата Западна Европа, заселвайки се в Холандия, не прави образът му по-светъл. А въпроси от рода на „Кой има полза от убийството на Немцов?“, внушавани от микрофоните на БНР, обръщат с хастара нагоре фактологията, при която от една страна на кантара е живият и здрав Путин, от от другата се множат труповете на противниците му. По тази перверзна логика излиза, че прогонените и убитите врагове на Путин са доказателствен материал за невинността на Путин, просто защото му причиняват неудобството да бъде подозиран.

Гаднярите разпространяват и гаднички версии за личния живот на непогребания още Борис Немцов. Сякаш, като става за личен живот и пример в политиката, техният кумир Путин не направи за смях Руската православна църква като истински руски самодържец, обявявайки развода си навръх яростната кампания на църквата срещу разводите, предвождана лично от Кирил, верния на Кремъл шеф православието, превърнато в придатък на с(ъ)ветската власт и нейната евразийска пропаганда срещу Европа и западната демокрация.

Фактът, че българският премиер Борисов раболепно целуваше ръка на Кирил в София, беше ярка демонстрация на подчинение и присъединяване към политиката на Москва по отношение на България. И днес, вече трети ден след убийството на Немцов, словоохотливият иначе Борисов се пази да не каже нещо, с което да обиди самодървеца от Кремъл. Заблуждаващата маневра с изявлението на българското Министерство на външните работи върши работа само да прикрие фактът, че Борисов не желае да се обажда точно както България мълча дълго и грозно през август 2008 г., когато Русия бомбардираше православната ни посестрима Грузия.

А Немцов наистина беше антиподът на Путин.

Блогърът Навални, който също е ярък опонент на Путин и събра голяма популярност в Москва, се оказа обикновен националист, като се опозори с присъединяването към шовинистичната вълна, подкрепяйки хитлеристката по форма и аналогия анексия на Крим.

Големи фигури в лагера на противниците на Путин, като Гари Каспаров, след дългогодишни сблъсъци с Путин, напуснаха Русия. Каспаров дори беше по-радикален от Немцов в съпротивата си, както сам споменава сега, припомняйки, че е настоявал за по-остри сблъсъци с Путин, от Немцов. Но все пак Каспаров избра емиграцията.

Соченият за политическа заплаха ( смятан от самия Путин за свой съперник в началото на века) Михаил Ходорковски, „личният затворник на Путин“, бе освободен след повече от десетилетие от затвора с условието да живее в чужбина. Близкият до Ходорковски противник на Путин, медийният магнат Березовски, чиито медии Путин просто нареди да бъдат окупирани и анексирани по кримски сценарий, беше намерен обесен в Лондон.

Друг бивш грешник ( бивш в смисъл, че все пак е работил дълги години като подчинен на Путин във Федералната служба за сигурност), който съгреши с разкриване на неодобни тайни, също бе превърнат в труп в Лондон.

С трупове на критици е осеян пътят на Путин по пътя към днешния висок рейтинг и сред тях се откроява също Анна Политковская, застреляна по същия плашещ потенциалните волнодумци начин, както убиха и Немцов.

Над всички тези факти „грее“ презумпцията за невинността на Путин, който владее целия инструментариум на възражданата по съветски образец машина за очерняне на „врага“ и избелване образа на вожда. Те, опоненти му, един по един умираха от насилствена смърт, а други бяха прогонени в чужбина. Остана Немцов. И го убиха.

Убиха го в гръб с 4 точни попадения от движеща се кола в подножието на Кремъл. Помните ли акцентирането върху точната стрелба на терористите в Париж срещу полицейска кола при атентата срещу „Шарли абдо“? Тази подробност водеше до неизменния извод, че няма как стрелците да са „случайни“ хора.

Изстрелите срещу Немцов са поздрав, козируване, рапортуване, салют под прозорците на шефа от същите онези специално обучени сили, за чиято прослава с нарочен президентски указ Путин нареди миналата седмица да бъде провъзгласен ден за честване подвизите им- ден на „спецчастите“. Путин винаги ще отрича съпричастността си, както отричаше за спецчастите си, изпратени в Киев, след което беше принуден да признае, че е лъгал- там просто нямаше как да крие повече, а и беше дошло време да се похвали пред руските шовинисти с успеха на окупацията, наредена от него.

Болните мозъци, които взимат днес страната на убийците срещу тяхната жертва, един ден ще бъдат накарани да се срамуват точно както замлъкнаха лъжците, пропагандирали повече от половин век лъжата, че масовото убийство на пленените от Червената армия полски офицери при подялбата на Полша между Хитлер и Сталин не било дело на съветските спецчасти. Преди това да се случи обаче, се налага болните мозъци да бъда опровергавани в писмен вид – за протокола на историята и за да не лъжат пак един ден, че нещо не сме ги разбрали. Понеже България не им е бащиния, няма да ги оставим да вилнеят над „бащино им огнище“.

Share on Facebook

Bulgarian traditional martenitsa (http://en.wikipedia.org/wiki/Martenitsa) includes red and white thread. This one below has red and white thread, as...

Великобритания си има своите положителни и отрицателни черти (признавам, че по-често описвам отрицателните), но може най-стряскащото за мен е реалната телвизия.

Тук има шоута за всичко.
Как да се обличаш (имат нужда от това, съгласна съм, но дали начинът да  накараш някого да се чувства добре в кожата си е като го подиграваш, обиждаш и убеждаваш, че пътят към щастието минава през скъп магазин за дрехи и точно специфичен тип дрехи, прическа и тяло, така просто изглеждаш като всички останали, сериозно ли конформизма се слага като равен на щастието? Британската теливизия и Трини и Сузана казват ДА! На кого му пука дали наистина имате образование и култура? Нее, не и на нас. Просто имитирайте… така или иначе няма разлика дали наистина сте прекарали 6 години във висши учебни заведения, когато всъщност вие ще бъдете оценени по аксесоарите си!!!!).
Как да си отглеждаш децата (съгласна съм, че определено чудовищата, които виждам тук не заслужават термина деца… децата, които аз съм виждала не се държат… така… И въпреки всичко, дали начинът за възпитаване на деца е чрез наемане на бавачка? Дали пък можем да популяризираме възпитание от страна на родителите, а не на външни лица на заплати, не защото някой няма времето, енергия или възможността, а просто защото не му/й/им се занимава/ги мързи? Реално да, дава работни места, но задълбочава пък социални проблеми заради тази пропаст между родители/деца и разделечаване между слоевете на обществото?).
Да не забравяме разбира се и домовете… (жилището мечта трябва да прилича на задача по геометрия челно сблъскала се с плюш. Защото най-добрият начин за разбирането на концепцията добър вкус е като ви заявяват отново и отново, е просто да правите каквото ви се казва). Не мога да пропусна и любимото шоу Малката Британка, което е толкова… сбъркано. Самият факт, че chav са напълно изкуствено създадени и че в повечето случаи иде реч за изкуствено затвърждаване на „работническа класа“ в период, в който такова нещо вече не съществува, не знам, наистина. Няма такъв смях като подигравката на бедни, необразовани, в специфично БЕДНА среда хора… от бели мъже, които са от средната класа и нагоре.

Целта очевидно е проста… има ЕДИН начин и той е ТОВА. Вие трябва да се стремите към него… до заемане на изисканата и нужна форма. Крайният ефект е усмъртителен и крайно противен. Позволяването на налаганаето на еднолични индивиди като дефиниращи не само добрия, но и ПРАВИЛНИЯ вкус прави хората склонни да се подчиняват сляпо на авторитети. Защото не може да кажеш, че всъщност не ти харесва… че не ти е приятно, че си бил по-щастлив/а преди, търсенето на пътя на щастието спира да е личен и е просто наемането на правилния човек, имитирането на правилните идеи, гардероб, концепции, аксесоари и публични дейности… в края на краищатата… трябва да се чувстваш щастлив накрая и ако не се, значи просто нямаш ПРАВИЛНИТЕ аксесоари… щастието = вещ е консумеризмът докаран до логичния си почти пародиен завършек… и докато се хилиш иронично на „овцете“, това междувременно става практиката, става приетото и става единственото… конформизъм маскиран като „уникалност“, като уникалността е строго дефинирана от хора, чиято работа е да отхвърлят самата идея за промяна и самостоятелност, защото това би ги направило излишни, ненужни и неадекватни и които трескаво се плашат от самата мисъл.

Разбира се, оставянето на мисленето на някой друг не е приом от вчера. Мисленето е трудно, а почти всеки иска да е щастлив… по-лесно е да повярваш в laundry list водещ към щастието, отколкото в блъскане в стените и самостоятелното търсене. Особено ако по някакъв начин не се вписваш… а колкото по-тесни са границите, толкова повече невписващи се има, но агресивното налагане на вписването като единствената гледна точка прави самото поставяне на тази идея под въпрос невъзможно и разбира се, непечелившо.

Пфу, пак недоволен пост.

[Mark Wilson/Getty Images]

Трима от състава на FCC, които гласуваха (3:2) че никой, държавата или корпорация, не може да ограничава свободния отворен достъп до интернет (съобщението).

Съдът за правата на човека се произнесе през седмицата по две дела Bohlen v. Germany ( 53495/09) и Ernst August von Hannover v. Germany (53649/09).  Две публични личности (Дитер Болен и съпругът на принцеса Каролина Фон Хановер) се обръщат към Съда с искане за защита срещу използването на имената им в реклама без тяхно съгласие.

Става дума за сатира – Съдът прави оценка на баланса между свобода на изразяване и защита по чл.8 ЕКПЧ, зачитане на личния живот.

Рекламни кампании в Германия включват имената на двамата в сатиричен контекст, като се основават на реални факти от живота им:

• части от книга  на Дитер Болен не е била допусната за публикуване по силата на съдебно решение – в рекламата името му е частично задраскано с черен маркер;
• Фон Хановер  става известен с участия в  сбивания на светски места – съответно в реклама на  British American Tobacco името му се свързва със смачкан пакет цигари.

Двамата търсят компенсация за използване на имената им в реклама. Тъй като решението не е в тяхна полза, се обръщат към ЕСПЧ. Претендират, че държавата не е успяла да ги защити при използването на първите им имена без тяхно  съгласие, поради което има нарушение на правото им на личен живот чрез използване на имената им с търговска цел.

Съдът прилага за пореден път критериите  за баланс между правото на неприкосновеност на личния живот и правото на свобода на изразяване.  Според Съда рекламите са принос към дебати от обществен интерес в Германия и по сатиричен начин се свързват със събития, които са били обект на обществени дебати. Образът на жалбоподателите не е бил представен по унизителен начин.

Като взема предвид и факта, че става дума за търговско слово, където се признава широка дискреция на държавите, Съдът потвърждава решението на Федералния съд в Германия – няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.