3 МАРТ ОТМИНА, ВЪПРОСИТЕ ОСТАВАТ

03/06/15 10:01
(http://asenov2007.wordpress.com/)

3 МАРТ ОТМИНА, ВЪПРОСИТЕ ОСТАВАТ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian/

/Фили/ България посрещна 3 март и за първи път от десетилетия насам това стана сякаш с повече истински дебати не само по историческите факти от Руско-турската война отпреди 137 години, а и изобщо за отношенията България-Русия. Свърши ли всичко, след като празникът отмина – разговаряме с Пламен Асенов.

- Пламен, тази година около 3 март се заговори много по-дълбоко за българо-руските отношения. Кампания ли беше това, отмина ли моментът или разговорът продължава?

– За радост – продължава, Фили. В интерес на истината, трябва първо да се каже, че той и започна доста по-рано от обикновено. Нещо повече, сега дебатът за това какво всъщност се случи по време на руско-турската война от 1877-78 година, какви са реалните резултати от нея и как до днес се развиват нещата, освен обичайния елемент на емоционални противоречия, извади на бял свят както нови тълкувания на известни факти, така и нови факти. Всъщност – не толкова нови, колкото непознати за широката публика, защото дълги години са крити от историци и политици.

- Не звучи ли странно историците да крият факти, как става така?

– Не просто странно, а е недопустимо, Фили. Но в България, пък и на Балканите, историята се приема не толкова като наука, колкото като политика. Или продължение на политиката с други средства – ако перифразирам една популярна мисъл. И като казвам, че факти са крити или изопачавани през годините, нямам предвид само при комунизма – това започва още веднага след Освобождението, защото Русия веднага залага и досега поддържа, включително чрез директни плащания, своя влиятелна пета колона в България. Разбира се, по комунистическо време нещата стигнаха твърде далеч. Тогава не просто се криеше или премълчаваше нещичко, а се пробутваше откровен исторически сурогат, каша от пропагандни клишета, внушения и измислици. Например част от нашите слушатели вероятно от детството си знаят, че за освобождението на България са загинали 200 хиляди руснаци. Само че сега историците наричат тази цифра напълно изсмукана от пръстите на комунистическата пропаганда. Всъщност Русия влиза във войната на Балканите с армия от 185 000 души, а тя не е избита цялата. Не и наполовина. Не и на четвъртина. Според руски архиви, цитирани от историка Божидар Димитров, общо жертвите на войната са 66 хиляди, но на двата фронта – Балканския и Кавказкия. По различни сведения от тях руснаци са 15 хиляди, българите, опълченци и цивилни – около 30 хиляди, а останалите са румънци, финландци, литовци и други. При това, огромна част от тях са покосени не толкова от реалната сила на врага, колкото от некадърното управление на руското командване. Пример за това специалистите дават с безсмислените парадни атаки на генерал Скобелев при Плевен. Във връзка с тази война в съзнанието на българина обаче буквално са натъпкани клишета, които трудно се преодоляват. Например описанията на народния поет Иван Вазов за възторга, с който българите посрещат руските освободители, са не просто силно преувеличени, а чиста поетическа измислица – заради безчинствата на окупаторите. Да, руската армия в Берлинския, но още повече – и в Сан-Стефанския договор, сама и еднозначно се определя като „окупационна”. Това е армия, която остава в нова България три години след 3 март, но за издръжката и страната половин век плаща със златни левове. И така нататък, не може да се избори всичко, Фили, което българите имаха възможност да научат покрай тазгодишния дебат за 3 март.

- А защо точно сега започнаха да се появяват нови факти и тълкувания?

– Всъщност, около 3 март тук винаги има нажежени страсти, но те са наистина това – обмен на емоция, не на информация. Сега обаче развитието е провокирано от продължаващата вече година руска агресия в Украйна и все по-ясното усещане в обществото, че Русия води истинска информационна война срещу България. Тоест, май вече започваме все по-добре да виждаме връзката между историческия и актуалния политически план на нещата. Покрай изключително засилената напоследък активност на руската пропаганда, покрай често смешните, нелепи, но и все по-агресивни и опасни действия на руската пета колона, българското общество сякаш успява да намери в себе си защитни сили и да потърси истината. Пък и обществото е друго, примката на забраните изглежда поразхлабена, затова и информация започва да излиза на бял свят. Част от историците вече казват нещата едно към едно – но все пак тяхната аудитория е ограничена. Има обаче и редица политици, които открито признават заплахите, идващи от Русия и агресивното руско управление на Путин, като се позовават и на исторически връзки, аналогии, примери. Започна да се появява и самоорганизация на гражданите. Неотдавна няколко хиляди души проведоха протест в отговор на откровените проруски акции на Атака и БСП. Така че дебатът около историята, свързана с празника 3 март сега си дойде подплатен с дебат върху реалността и това непременно ще продължи, защото нито сме разкрили цялата истина за миналото, нито бъдещето ще ни остави на спокойствие.

- Пламен, като спомена политиците – как изглежда картината сред тях, кой на какви позиции е?

– Съвсем еднозначни и директни са реакциите на президента Росен Плевнелиев, Фили. Онзи ден в Брюксел той каза, че „пропагандната машина на Путин се опитва да взриви отвътре ЕС”. Подобни изявления Плевнелиев прави неведнъж напоследък, затова и към него има остра атаки от тукашните проруски среди. На 3 март президентът отново ги разгневи, като в словото си заяви, че България почита на войните, загинали в руско-турската война и ги изброи така: румънци, финландци, украинци, литовци и други. На адекватна позиция е също министърът на външните работи Даниел Митов. В интервю неотдавна той потвърди, че България ще подкрепи още нови европейски санкции срещу Русия заради агресията в Украйна и каза, че това напълно съответства на българския национален интерес. Военното министерство, в чиито архиви всъщност се намират и основните български документи, свързани с руско-турската война, също се държи все по-достойно по темата. Разбираемо, защото то вероятно и най-добре вижда опасностите пред страната, които идват от североизток, а знае и тревожното състояние на нашата армия и общество, които не могат реално да посрещнат подобно предизвикателство. На другия полюс са Атака и БСП. На митинг на Атака за 3 март Волен Сидеров нападна вече не само НАТО, но и ЕС, нарече ги колонизатори, призова България да се откъсне от евро-атлантическата общност и да се държи близо до Москва. Сидеров стори това под втренчените погледи на двама руски депутати, участващи в митинга. Социалистите пък напоследък все по-силно пригласят на Волен Сидеров в опит дори да го изместят и да възстановят за себе си поне част от загубената подкрепа на най-крайните русофили. В известен смисъл, донякъде загадка остава само позицията на премиера Бойко Борисов, Фили. Макар, както вече казах, отделни министри да изразяват може би не твърде удобни за кабинета виждания, той засега ги оставя да говорят, като сам се въздържа от коментари. От друга страна пък, например в икономически план, се правят изявления от страна на кабинета, които звучат угоднически към режима на Путин. Не знам обаче и в момента не мога да кажа дали това е много хитра или много глупава политическа игра. Един ден ще си проличи по резултатите.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com