Вероучение

03/06/15 08:07
(http://eneya.wordpress.com/)

(Този текст е от 10.06.2010г.)

Диспутът с вероучението се дъвче откакто аз бях четвърти клас. Или поне нямам по-ранни спомени.
Спомням си, че имаше нещо на тема изучаване на религията и си спомням отношението си, че нямах нищо против, поне докато под вероучение се има предвид изучаването на разнообразие от религии, как са се появили, защо са се появили, какво представляват и пр. Иначе казано, мислела съм, че иде реч за изучаване на предмета какво всеки един останал предмет в училище, под по-академичен ъгъл (съмнително е да съм го мислела точно по този начин, по-скоро си мислех, че ще четем различните книги и ще ги обсъждаме или че четем митовете и легендите свързани с тях).

И до ден днешен не ми е ясно какво разбира държавата под вероучение, нито пък съм успявала да се докопам до такъв учебник. Прави ми впечатление обаче острата реакция на обществото към темата и май не е без причина.
От едната страна са хората, които никак не искат главите на децата да бъдат тъпкани с фанатизирани плещения и изкривено представяне само на една гледна точка, вместо на разнообразие, без да се дава възможност на децата за избор или сравнение.
Нормално е да не бъдат във възторг, образователната ни система в най-добрите си моменти ни кара да бъдем подозрителни и скептични. От другата страна са хората, които вярват, че децата трябва да имат достъп до духовното, да научат повече за етиката, за религиите като цяло. Само че идва моментът, в който поддръжниците на изучаване на вероучение по-скоро имат предвид „изучаване на конкретна религия и третирането й като вярна по дефиниция“, а не някакъв реален анализ.

За мен поне е ясно, ученето на религия на малки деца като абсолютна истина ги прави неспособни да правят разлика между истина и реалност, има и изследвания, които защитават точно тази гледна точка… и това е някак логично. Ако разкажеш на дете концепцията за произхода на човека според Библията… след което настояваш, че всичко се е случило ТОЧНО както е описано в Библията, едно дете би се объркало. Зрели хора изпадат в объркване при подобна ситуация, какво остава за дете, което няма изградени умения за критично мислене.

Религията може да има място в една класна стая основно като средство за разбиране на самата идея, но слагането на равенство между религия и етика или религията като единствен път към правилно поведение, гледна точка, духовност и това да бъдеш добър човек, е огромна бананова кора. Религиозните хора не са по дефиниция по-добри хора, религиозните хора също извършват престъпления, но това често се комбинира със самоувереност, че понеже вярват в нещо конкретно, те по дефиниция превъзхождат околните. Някои от масовите религии по дефиниция приемат, че тези, които не вярват в даденото божество, ще отидат в място отдадено на мъчения до края на вечността… има много хора, които вярват, но това, в което вярват няма почти нищо общо с това, което пише в религиозните книги, което е нормално, повечето религиозни книги спокойно могат да те откажат от религията, защото те самите са били продукт на своето време и представи за морал. Обществото се променя, няма как да може да се използва код на поведение и гледна точка към света която е на хилядоледия.

Filed under: абсурдно, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност, чекмедже "Разни" Tagged: вероучение, образование, религия