Не съм писал през март… нямах време, защото с помощта на моите приятели, близки и колеги сбъднах една моя мечта – да направим яка техническа конференция за специалисти по софтуерно тестване… и мисля, че ни се получи!

Disclaimer: Всичко написано тук си е мое лично мнение и не бива да се счита за официално мнение от конференцията QA: Challenge Accepted по какъвто и да било начин.

Какво трябва да знаете, ако решите да правите подобно събитие?

Първо, трябва да се заредите с много добро настроение, много енергия и да се заобградите с такива хора (сами няма да се справите).

Второ, това е тежка и неблагодарна работа, която отнема много време, енергия и ресурси – дори подготовката на сватбата ми беше нещо по-лесно: пак имате наем на зала, осветление, видео и фотозаснемане, гости, DJ и афтърпарти, но на сватбата поне няма спонсори, фактури, договори и лектори…

Трето, ако правите подобно нещо за първи път, ще минете през десетки итерации за всяко нещо… например дизайнът на лого. Преминахме през десетки итерации, за да достигнем до крайния резултат:

Благодарение на Боян Колев достигнахме до финалното лого, но дори то не се оказа съвсем финално – Деница Ноева направи допълнителни илюстрации, като любимата ни от тях превърнахме в стикери и подложки за чаши, раздавани на конференцията:

Имаше и по-брутални идеи, които се чудех дали да споделя, но хайде:

И това е само един пример! Сега си представете толкова итерации и за дизайна на сайта, брошурите, баджовете, плакатите с програмата, тениските, рекламните торбички за участниците, тяхната предпечатна подготовка и отпечатване, но също и осигуряване на зала, Wi-Fi, лектори, билети, фактури, кафе, чай, захар (а, да, бъркалки), мед, мляко, минерална вода, сандвичи (и вегански!), бира за афтърпартито, кой взе връзки за баджовете, платихме ли на Интерпред, как ще преместим барбароните от офиса до залата, сложихте ли рекламните материали на Елфи Турс в торбичките, включихме ли представянето на трета лекция в сценария на водещите, кой ще вземе тениските от рекламната агенция, обадиха се, че Иван няма да идва и на негово място ще пристигне Пенка, ама дали може да сменим мъжка XL с женска S за неговия пакет…

…барбароните в кръг ли ще ги редим, къде е тоалетната, недейте да лепите тук, абе вие взехте ли бъркалки в крайна сметка, къде е фактурата, как ще пренесем 800 бутилки минерална вода на един курс, пуснахме ли обявление във Facebook, как така не може наливна бира за афтърпартито, къде са водещите… през последните дни лудницата е неописуема А аз си представях лежерно събитие с много бира и две-три лекции за аромат.

Един бърз пример с направата на баджовете: първоначалният дизайн там си остана, но всички знаем, колко е дразнещо, когато баджът е отпечатан само от едната страна… Неизбежно се случва така, че се обръща точно от другата, „бялата“ страна. Затова решихме, че трябва да е двустранен – разбира се, няколко часа преди конференцията. Дребен детайл, който обаче се оказа проблем, доста труден за разрешаване. На една страница А4 излизат 8 имена с размер А7, а на следващата трябва да излязат същите тези 8 имена в разменен ред… Представете си следния списък:

1. Яна
2. Благовест
3. Милена
4. Ивелина
5. Боян
6. Веселин
7. Светослав
8. Златьо

За да стане двустранен бадж, трябва този списък да се превърне в:

1. Яна
2. Благовест
3. Милена
4. Ивелина
5. Боян
6. Веселин
7. Светослав
8. Златьо
2. Благовест
1. Яна
4. Ивелина
3. Милена
6. Веселин
5. Боян
8. Златьо
7. Светослав

Само по този начин можете да направите print merge така, че от двете страни на страницата да Ви се получи:

И това – за списък от 300 души, като Excel-ските формули ги смятате при 6 часа сън за последните 48… После се оказва, че навсякъде баджовете били 9х5 см, а нашият е 10,5х7,5 см (А7) и търсим калъфчета, които да паснат на вече купените щипки. И се оказва, че голяма верига като „Метро“ в София няма налични калъфчета за 300 такива баджа. Ето защо броени часове преди конференцията хукваме към незнаен склад на едро, намиращ се между с. Бусманци и световноизвестните улици с гръмки имена „5002“, „5007“ и „5010“, където има повече лунни кратери, отколкото асфалтова настилка. Но това са подробности

Защото QA: Challenge Accepted не беше обикновено събитие – имахме лекции както за начинаещи, така и за напреднали – общо 6 (поради тази причина всеки имаше поне една лекция, която му допада супер много, но и поне една, която не му допада чак толкова). Докарахме лектор чак от Лондон, но говореха и едни от най-способните и известни хора у нас…

Имахме много подаръци от спонсори, уъркшоп, комедийно шоу, зала за дискусии, lightning talks, дъъъълъг обяд с огромни сандвичи, обилни кафе-паузи и дори една с коктейли Club Mate, подарихме и екскурзия до Санторини, а да не забравяме и афтърпартито с бира на корем. Като за конференция, провеждаща се за първи път не беше никак зле…

Аз лично научих страшно много за графичния дизайн, социалния маркетинг, предпечатната подготовка, фактуриране и осчетоводяване, видове юридически лица, договори, документи, спонсорски пакети, работата в екип…  Да не забравяме и друг важен фактор – останаха и средства, които ще отидат за благотворителност и организиране на бъдещи подобни събития… когато отново съберем сили за това.

Специални благодарности на Яна, Бояна и Борислав, които също като мен жертваха много време, усилия и енергия, за да се случат нещата, на спонсорите, които ни подкрепиха, на приятелите, доброволците и семейството ми, които активно се включиха във всичко това… защото удовлетворението също е голямо!

Автор на снимките: Николай Зайнелов, flare.bg

Логото и илюстрациите на QA: Challenge Accepted са със запазени авторски права.

Попаднах наскоро на няколко публикации, които се въртяха около желанията на разни знайни и незнайни жени да бъдат истински жени/стопроцентови жени и други такива. Прочетох ги с интерес, но като цяло имам по-скоро странни впечатления и няколко въпроса.

Първо, не става ясно кой им пречи да са истински жени. Току се коментират феминистки (еманацията на злото в очите на тези дами, които бълват агресия срещу равноправието на половете, докато си имат образование, очевидно ходят на работа и имат собствени банкови сметки, най-вероятно имат собствено жилище или живеят под наем, във всеки случай, не живеят с тати и мама. Иначе казано, възползват се от равноправието, за да уредят собствения си живот, но изключително ненавиждат идеята околните жени да имат същите възможности като тях) и равноправие като проблеми, защото така никой не им подсвирквал по улиците, не им подарявал портокали и вече не били специални, мистериозни грации, а най-обикновени човешки същества, които не са с нищо по-специални от околните. О, ужас…

Второ, тези жени имам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО конкретни изисквания към околните жени. Околните жени са им длъжни да бъдат обезкосмени, на ток, в рокли/поли, да не пият/пушат, мечтата им в живота да е да са домакини и да си намерят гадже/съпруг… и да станат мами. За момент може да се допусне, че ако са хомосексуални или бисексуални, са просто нахални и искат всичките им възможни партньорКИ да са като тях. Разбира се, само им намекнете, че се държат с околните жени, сякаш са във връзка с тях и гледайте реакции. Тези жени почти задължително са заклети хомофоби и ненавиждат хомосексуалните жени. Откровената им омраза към всички жени, които имат наглостта да не живеят живота си по техния начин е стряскаща и притеснителна. Те са толкова щастливи от това, че са истински жени, защото женствеността е толкова естествена и неделима част от тях, че са готови да избълват тонове помия върху всяка жена, която си позволява да се отклони от тази невероятно естествена и неоспорима част от личностите им. Което ако беше вярно, би обезсмислил техния кръстоносен поход, но няма значение.

Трето, защо тези дами не живеят по собствените си проповеди? Всички те са неомъжени, често и бездетни, едновременно са съвършените жени… които заедно с това някак не успяват да убедят околния свят колко са съвършени. Ако мъжете бяха истински мъже и кавалери… ако жените бяха истински жени и спазващи точен код на поведение… тогава всичко щеше да е съвършено, те щяха да бъдат принцеси и да бъдат третирани по съвършения начин, животите им щяха да бъдат перфектни, а те завинаги щастливи. Никакви негативни социални, емоционални, психологически последствия не би имало нито за тях, нито за околните. Разбира се, това е невъзможна утопия, която не просто е непостижима, но никога, в нито една епоха и култура не е съществувала. Ала това не ги спира да си мечтаят за нея.

Забелязвам една странна идеализация на консерватизъм, който никога не е съществувал в България, идеята за неработещата домакиня, която си гледа семейството и децата, оставила цялата грижа на съпруга си, с перфектната прическа, фигура и гардероб. Факт е, че повечето жени не горят от желание да се върнат в реалност, в която алфата и омегата на живота им са били бебе и съпруг, а интересите им са се простирали до цвета на завесите. За тези, на които това им харесва, чудесно за тях, даже прекрасно, хубаво е хората да знаят какво ги прави щастливи и да живеят този живот… обаче никой не е толкова в кутийката, винаги някаква част от тях стърчи навън и не подлежи на етикиране.

Ала това е красотата на равноправието и еманципацията… за разлика от миналото, където е имало само една възможна роля и всеки е бил принуждаван да се съобразява с нея, днес всичко е въпрос на личен избор. Искаш да си мама, с бебе вкъщи, която не работи? Прекрасно, поздравления, това е чудесен избор. Искаш да бъдеш хирург, която няма особено интерес към формиране на семейство/раждане на деца и предпочиташ да цъкаш WoW след работа? Това е прекрасно, поздравления, бих ти стиснала ръката с удоволствие. Искаш да принудиш единствено твоята опция да е приета и достъпна за всички жени (независимо дали е 1вата или 2рата)? Стоп машини, не е твоя работа да светиш на околните как да си живеят живота. Не ти решаваш дали дадена жена е достатъчно женствена или не, това си е единствено нейна работа. Не ти решаваш дали околните покриват твоите неясни изисквания за живота, който ти си мечтаеш да живееш. Ти можеш да продължиш да се опитваш да си 100%това жена, но би било препоръчително да се опиташ да бъдеш стопроцентово адекватен социален човек, който прави разлика между собствената си личност и околните и уважава изборите на околните.

Идеята, че ако не си портокал, си банан, е неадекватна. Няма човек на тази планета, независимо от кой пол, който да харесва по презумпция само нещата които са стереотипизирани за неговия пол, нищо не ти пречи да носиш колкото си искаш токчета и едновременно с това да тренираш MMA, нищо не ти пречи да носиш къса коса и едновременно с това да си правиш всяка седмица различна ноктопластика, основно защото не сме карикатури, а истински, дишащи хора, а истинските хора са комплексни и сложни, те харесват различни и противоречиви неща, външния вид е много малка част от някого, а не нещото, по което изграждаш цялостната си представа. Факт, грозно е някой да те отхвърля и омаловажава само на база външния ти вид или гардероба ти и интересите ти. За съжаление не е от вчера идеята, че женственото е тъпо, грозно, скучно, досадно, че ако носиш розово си тъпа и задръстена или че ако ти харесва да се занимаваш с външния си вид си неадекватна и повърхностна. За това обаче не са ти виновни останалите жени… и решението няма да дойде, като повтаряш до втръсване мантрата „след като си от пол А, си длъжен/а да харесва това и това, да носиш това и това, да изглеждаш така и така… ако не го правиш, ти си урод и провал като индивид от пол А„.

Проблемът ми с тези дами никак не е защото искат да са женствени, в това да си женствен няма нищо лошо, агресивното налагане на женственото поведение, което, нека не се лъжем, е заучено поведение, а не нещо, което ти идва отвътре, иначе щяхме ли да водим тази дискусия, е това, което ми е неприятно и ме дразни. Всеки има право на избор какъв да й/у е живота, фактът че не съм очарована от прилагането на точно тази роля от начало до край не означава, че бих седнала да им държа сметка как трябва да заменят ноктопластиката с къси нокти, а токчетата с разумна обувка… основно защото не ми пречи как се обличат и изглеждат и не е моя работа да им се местя така или иначе, ако някой се чувства добре така и го прави щастив, това е чудесно. Не мисля, че сляпото следване на предписанията им за пола ще направи някого щастлив автоматично или съответно отричането му. Повече хора трябва да се чувстват комфортно в кожите си. Пряко следствие от това е уважаването правото на избор на другите, независимо дали ти го одобряваш и харесваш. Масов коментар е „жените не знаят какво искат“… основно, от хора, които се сблъскват с феномена „една жена иска едно, а онази жена иска друго…“ и вместо да стигнат до логичния извод, че не всички индивиди, които са от даден пол споделят кошерен разум, те някак магически скачат на извода, че нещо им е сбъркано на цялата група или на тези, които взимат различно решение от тяхно. Приемето го, ние сме различни, всеки харесва нещо различно, разнообразието е плюс, а не минус. :)