Ракетната площадка беше изметена и полята с вносен одеколон. Части на националната гвардия се строиха в шпалир от ракетата до космическата гара. Свиреха оркестри за народна музика и, още преди Олга да успее да слезе по стълбичката от ракетата, деца и поднесоха букети от местни цветя. Главният от членовете на Върховния Купол, достопочтеният Жул Йов, произнесе кратка, но прочувствена реч и покани Олга да го последва до очакващия я автомобил.

– Добре ли пътувахте? – попита Жул Йов, когато колата тръгна от космическата гара и заплува през празничните улици към резиденцията на земния посланик.

– Благодаря, пътешествието беше чудесно, – отвърна Олга, покланяйки се на приветстващите я граждани.

– Надяваме се, че у нас ще ви хареса, – каза Жул Йов.

– Аз също. Трогната съм от топлото посрещане.

Тя наистина беше трогната от посрещането и, ако не се опасяваше да не наруши някой местен обичай, да не обиди с нещо любезните си домакини, би се държала далеч по-свободно.

Жул Йов и съпровождащите го лица разведоха Олга из всички стаи на резиденцията на посолството и с особена гордост и показаха спалнята – огромно помещение, облицовано с дъбова ламперия, насред което под балдахин се възвисяваше квадратно легло, увенчано с камара дюшеци.

– Това е прекалено разкошно за мен, – каза Олга. – Аз, честно да си призная, не съм свикнала с такъв лукс.

И, казвайки това, веднага разбра, че е направила някаква грешка. Жул Йов се спогледа с останалите старци, както и се стори – неодобрително. Олга забеляза още млад локатейпанец тайно да се примъква към ложето, сякаш иска да бръкне под дюшека.

Жул Йов му изсъска и, за да изглади неловкото положение, го запозна с Олга.

– Това е представител на нашата опозиция, скептик, – каза той.

Младият скептик се понрави на Олга. Само я смутиха думите му, изречени полугласно:

– Не ви завиждам.

– Да продължим нататък, – предложи Жул Йов. – Още не сме разгледали кухнята и библиотеката.

Да, локатейпанците бяха много любезни, много радостни, че тя е долетяла при тях, и все пак Олга чувстваше нещо недоизказано, шепот зад гърба, тайни погледи и жестове, непредназначени за нейните очи. 

До входа на библиотеката ги очакваше съсухрен локатейпанец с очила. Погледът му беше тежък и настойчив.

– Нашият експерт по земните въпроси, – каза за него Жул Йов. – Не искате ли да побеседвате с него?

– С удоволствие, – отвърна Олга, която беше решила да не отказва на нито една молба на домакините, макар че, откровено казано, много и се спеше – ракетата се движеше с презареждания и Олга беше много уморена.

– Колко колони има Болшой театър? – неочаквано попита експертът.

Въпросът беше странен и, както и да го погледнеш, неделикатен. Но Олга почувства, че локатейпанците отдават голямо значение на нейния отговор. Колко колони наистина? Никога в живота не беше и се налагало да се замисля над това. Тя се опита да си представи сградата на Болшой театър, конете на фронтона, тълпата търсещи излишен билет под колоните, но колко са те? Четири? Не, повече. Шест? Седем? Трябва да са четно число.

– Шест, – каза тя. 

И по изопнатите им лица разбра, че е сгрешила.

– Макар че не помня точно, – добави тя. – Може да бяха и осем. Никога не ми се е налагало да ги броя.

– Не обръщайте внимание на нашия експерт, – любезно се усмихна Жул Йов. – Любознателността му ще го погуби някой ден. А сега ще си позволим да се оттеглим. Трябва да си починете. 

И Олга остана сама. Не я напускаше усещането, че я следят. Може би с нещо беше предизвикала недоволството на любезните домакини? Беше ли ги обидила? По-скоро не. "Е, добре, утрото е по-мъдро от вечерта. Ще се наспя и тогава ще се хвана за работа", – реши тя.

Но и да заспи не и се отдаде лесно. Дюшеците, с които беше затрупан кревата, бяха меки, даже твърде меки и потъваха. Тя с удоволствие би изхвърлила поне половината, въпреки което нещо твърдо се забиваше в плешката и, все едно спеше на камъни. Олга беше твърде уморена, за да става и да търси причинителя на неудобството. Тя се застави да заспи.

През нощта сънува, че е попаднала в лавина на Кавказ и камъните се сриват отгоре и.

Това съвсем не беше най-приятната нощ в живота и. И, когато Олга се събуди, се чувстваше пребита и недоспала. Тя с мъка се надигна и видя, че рамото и е покрито със синини. "Ама че живот имат посланиците! – помисли си тя. – Довечера на всяка цена трябва да махна тези дюшеци и да си спретна постеля по мой вкус. В крайна сметка, ще се наложи да прекарам тук няколко месеца ..."

Пред вратата на спалнята я очакваха локатейпанците.

– Как спахте? – попитаха те в хор.

– Благодаря, добре, – отвърна машинално Олга и си помисли, че непременно трябва да изхвърли тези дюшеци.

– Нищо ли не ви попречи да спите? – попита строго Жул Йов.

– Но какво говорите?! – Олга се усмихна с най-дипломатичната от известните и усмивки. – Много съм ви благодарна за грижите. Чувствах се съвсем като у дома.

– Всичко е ясно! – обади се глас от задните редове.

Гласът съвсем не беше дружелюбен.

Познатият опозиционер-скептик направи жална мимика и се опита да даде на Олга някакъв знак, който тя така и не разбра. 

– Болшой театър има осем колони, – обади се сплесканият в първия ред експерт. – Я ни кажете, кой е построил Тадж Махал?

– Какво? – удиви се Олга. – Тадж Махал?

– Не знае, – каза Жул Йов.

– Не знае, – повтори мрачният глас от задните редици. – Тя е толкова посланик, колкото съм и аз.

Тълпата застрашително се надигаше към Олга и тя в пълно объркване отстъпваше към спалнята, проклинайки своята несъобразителност, проклинайки неизвестната за нея грешка, която постави под заплаха приятелските отношения между Земята и Локатейпан.

– Изхвърлете я от планетата!

– Самозванка!

– Колатейпанска шпионка!

– Върнете ни земния посланик!

– Спрете! – извика младият опозиционер-скептик. – Може да извършите непоправимото!

– Тя не знае колко колони има Болшой театър! – възрази глас от тълпата. – Даже дяволското семе не и действа.

"Само дяволско семе липсваше", – помисли си Олга. Тя несъзнателно се опря на рамката на вратата и изохка от болка.

– Какво ви е? – надвика шума на сановниците младият опозиционер.

– Нищо особено, – насили се да се усмихне Олга, – нещо се беше пъхнало под дюшеците и ми натърти рамото.

"Какво направих?! – осъзна се тя. – Сега окончателно ще се обидят. Приготвили ми бяха резиденцията, гласили се, а аз ..."

– Покажете! – рязко каза  Жул Йов.

– Какво да покажа?

– Синините.

– Как така? – удиви се Олга.

– Покажете им! – викаше младият опозиционер. – Не се притеснявайте! Те ви подложиха под дюшека грах, за да ви изпитат дали сте истински посланик. Сигурно сте чували за този метод.

Олга разбра, че локатейпанците не се шегуват и, като надигна ръкава си, им показа огромните синини.

– Ура! – закрещяха локатейпанците. – Простете ни!

– Покажете ми поне граховото зърно, – помоли Олга, едва сдържайки смеха си.

Жул Йов собственоръчно измъкна изпод дюшека граха, приличен на морски таралеж, но с далеч по-големи размери.

Членовете на Върховния Купол на планетата Локатейпан нямаше да са така подозрителни, ако не бяха безкрайните интриги на жителите на Колатейпан – планетите-близнаци Локатейпан и Колатейпан се въртят около едно и също слънце, по една и съща орбита, с една и съща скорост. И на едната, и на другата планета колелото беше изобретено през V век преди тяхната ера, а първият въздушен балон се издигна във въздуха през 1644 г. от тяхната ера. И едните, и другите встъпиха в Големия Пръстен на Галактиката почти едновременно – т.е. Локатейпан пръв изпрати заявление, а Колатейпан пръв получи отговор. В Галактиката смятат, че това е станало по простата причина, че "К" в галактическата азбука е преди "Л". Но на планетите-близнаци смятат друго яче. Колатейпанците мислят, че по този начин Галактиката е признала превъзходството им над Локатейпан, а локатейпанците са убедени, че Колатейпан е прихванал и задържал заявлението им.

Няма начин, пък и не е задължително, да се преброят всички обиди, които Колатейпан е нанесъл на Локатейпан, още повече тогава би се наложило да се преброят и всички обиди, които Локатейпан е нанесъл на Колатейпан. Вече беше казано достатъчно, за да се разбере защо Върховният Купол на Колатейпан, научавайки че от Земята към тях лети посланик,  се изплаши да не би съседите им да хванат посланика и да го задържат при тях.

– Те могат да подменят посланика, – каза Жул Йов, най-мъдрият в Купола. – Те всичко могат.

– Но към тях също лети посланик от Земята, – каза младият опозиционер-скептик.

– А нима ние бихме се отказали да имаме за нас и двамата? – резонно възрази Жул Йов.

И скептиците бяха принудени да замълчат.

Няколко минути членовете на Върховния Купол мълчаха и мислиха. После решиха: трябва да изпитат посланика. Ами ако това не е посланик, а елементарен колатейпанец?

– Но как?

– Ще организираме изпит. Ще съберем всички експерти по земни обичаи и ще ги питаме за нещо такова.

– Неудобно е, все пак е посланик. Ами ако го обидим? Трябва да сме извънредно деликатни.

– Къде е експертът по земни обичаи? – попита Жул Йов. – Повикайте го ...

Доведоха експерта. Той прочете всички книжки, които успя да купи или да размени срещу марки на прелитащите наблизо галактически кораби и изгледа всички телевизионни предавания, които излъчваха от Земята по четиринадесети космически канал. Експертът дълго мисли. Може би няколко дни – не знаем със сигурност, – и накрая измисли.

– Има на Земята древен обичай, – каза той. – Четох за него в една много рядка книга, издадена на амонячната планета Сугра, но навярно преведена от земните езици.

– Какъв обичай? – развълнуваха се членовете на Върховния Купол.

– Когато на Земята попадне непознат човек, и те, хората, искат да разберат принцеса ли е той (аз не знам какво е това принцеса, но предполагам, че е признак за принадлежност към истинските хора), му подлагат под завивките грах.

– Е, и какво?

– Ако той е принцеса, на сутринта задължително се оплаква, че лошо е спал и целият е покрит със синини. Той ще почувства граха даже под десет дюшека.

– Забележително! – казаха членовете на Купола. – Ще му подложим грах, а когато се оплаче, ще се извиним и ще кажем, че представа си нямаме как е попаднал там.

С това съвещанието щеше да приключи, ако изведнъж младият опозиционер-скептик не беше попитал:

– А какво е това грах?

Оказа се, че експертът не знае какво е това грах.

Събраха всички други експерти, но никой не знаеше какво е грах. Започнаха да разсъждават логически: известно е, че жителите на Земята имат далеч по-тънка и чувствителна кожа от локатейпанците и колатейпанците и това, всъщност, е единствената разлика. Значи, трябва да се подложи в кревата на посланика такава вещ, която е абсолютно неосезаема за местен жител, но осезаема за кожата на скъпия гост. Решавайки така, членовете на Върховния Купол проведоха малък експеримент. Донесоха десет кревата и на всеки натрупаха по десет дюшека. Под дюшеците скриха предмети с различна форма и твърдост. Вечерта настаниха на креватите по един локатейпанец, без да им казват за същността на смелия експеримент.

Сутринта в присъствието на членовете на Купола и медицинска комисия опитните локатейпанци бяха разпитани и прегледани. Оказа се, че шест от тях са спали спокойно и нищо не са усетили, а четирима се оплакали от неудобство и синини. Шестият, последен от нищо непочувствалите, прекарал нощта върху зърно от местно растение, научно наричано Пуралон Ами-апа-ана, а по народному – дяволско семе. Изяснявайки това, членовете на Купола отнесоха дяволското семе в резиденцията на посланика и го подложиха под десет дюшека.

Посланикът на Земята Олга Баришникова, долитаща през това време на попътна сирианска ракета в Локатейпан, нищо, разбира се, не подозираше.