Относно избора на лидер на ПЕС

Милен Радев

Този текст написах и публикувах вчера на немски по следите на новината за странния лидерски избор в Партията на европейските социалисти. Целта му бе и е да запознае бегло кръга на близки ми и чрез тях и по-далечни немскоезични читатели с личността на екс-шефа на БСП. Обещах да го преведа и на български.

М.Р.

Току що Партията на европейските социалисти (ПЕС) си избра, на практика единодушно, своя нов председател.

За ръководството на една от двете големи общоевропейски партии важи с пълна сила българската поговорка „Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия“. Новият председател си е пак старият – и през следващите две и половина години ПЕС ще се направлява от екс-шефа на Българската социалистическа партия (БСП) Сергей Станишев.

Мнозинството на българите, които през последните години нанесоха на тази партия под лидерството на същия председател поне половин дузина изборни поражения, няма как да не клатят озадачено глава пред това актуално европейско решение.

Като премиер от 2005 до 2009 г. Станишев бе отговорен за потъването на страната в блатото на корупцията, шуробаджанащината и правната несигурност. След като неговото правителство бе пометено от властта през 2009 г. той запази председателския пост в партията си и настани през 2013 година с мандата на БСП едно т.н. „експертно“ правителство, което ще остане в българската история като „правителството на изборната измама и некадърността“.

След многомесечни масови протести на гражданите това правителство на БСП бе принудено през 2014 г. да обяви своя политически банкрут и да се оттегли. На предсрочните избори социалистите на проваления партиен лидер Станишев загубиха отново срещу дясната партия ГЕРБ и се озоваха в опозиция.

На другаря Станишев обаче това не му се отрази зле – въпреки обещанията, които беше дал на избирателите си, той се възползва от изборите за Европейски парламент и дебаркира по партийната листа в Брюксел. Ред беше на Европа да му се порадва.

Кой е всъщност този надежден фактор на ПЕС?

В брюкселските анали се помни неговата пресконференция след Европейските избори през март 2014 г. Тогава на въпрос на колегата Статул Карабашев за личното изборно фиаско на Станишев в България новият и стар шеф на ПЕС се сопна рязко, че не било нужно да отговаря на въпроси на “политическия противник” и закри пресконференцията.

Навярно трябва да сме благодарни, че не се разпореди неудобно питащият да бъде отведен незабавно на сигурно място.

От друга страна на българския социалист Станишев не може да му се отрече понякога забележителна толерантност. Както например през 2014 г. при честването на т.н. “Ден на победата” пред паметника на Съветската армия в София, когато партийни другари от преобладаващо русофилската и настроена носталгично към старите времена БСП в негово присъствие необезпокоявано гориха знамето на ЕС, както е документирано от двете снимки на тази страница.

Сергей Дмитриевич (според руската именна система!) Станишев, дългогодишният шеф на БСП – слабо реформираната наследничка на БКП – е роден през 1966 г. в Съветския съюз от руска майка.

До разпадането на СССР той е съветски гражданин, след това става руснак.

Отказва се от руското гражданство чак през 1996 г., когато се чувства призован за по-висши политически дела. Взема българското гражданство на своя баща.

Баща му е Димитър Станишев – дългогодишен член на ЦК на БКП и завеждаш международните връзки на тази организация, де факто филиал на КПСС.

Младият Сергей (име, което от десетилетия в България обозначава принадлежност към праволинейния и русофилски елит) защищава през 1989 г. дипломната си работа като историк в Московския университет на тема “Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”…

Днес този специалист по съветските униформи продължава да възглавява Партията на европейските социалисти в Брюксел.

През 2006 г. руският посланик в Евросъюза Чижов в пристъп на необичайна откровеност нарече България “нашия Троянски кон в Европа”.

В България беше и е трудно да се намери по-точна персонификация на този Троянски кон от дългогодишния шеф на българските социалисти Сергей Станишев. Не на последно място и по тази причина неговата БСП в момента трепти около 10-те % подкрепа на избирателите и се бори да не изпадне в пълна несъстоятелност.

И така, точно в момента, в който компютърната мрежа на Германския Бундестаг е подложена на тормоз от Московски троянци, Партията на европейските социалисти съзнателно си слага начело Троянски кон за нови 2 ½ години.

Единственото обяснение за това странно решение е, че Герхард Газпромович Шрьодер, претрупан с други задачи, не е можел да се кандидатира…

Върни се горе!

Zur Wahl des PES-Vorsitzenden

Milen Radev

Die Partei der Europäischen Sozialisten (PES) hat soeben, praktisch ohne Gegenkandidaten, ihren neuen Vorsitzenden gewählt. Der Neue ist auch der Alte – die Sozialisten Europas werden für weitere 2 ½ Jahre vom Ex-Chef der Bulgarischen Sozialistischen Partei (BSP) Sergej Stanischev geführt.

Die Mehrheit der Bulgaren, die dieser Partei, unter diesem Parteivorsitzenden ein halbes Dutzend Wahlniederlagen in den letzten Jahren bescherten, kann über die aktuelle europäische Entscheidung nur ungläubig den Kopf schütteln.

Zwischen 2005 und 2009 zeichnete Stanischev als Ministerpräsident verantwortlich für das Versinken seines Landes in einen Sumpf von Korruption, Vetternwirtschaft und Rechtsunsicherheit. Nachdem seine Regierung 2009 krachend abgewählt wurde, behielt er den Parteivorsitz und brachte 2013 mit dem Mandat seiner BSP eine „Experten“-Regierung ins Amt, die in der Geschichte Bulgariens mit der Bezeichnung „Regierung des Wahlbetrugs und der Inkompetenz“ bleiben wird.

Nach monatelangen massenhaften Bürgerprotesten musste die BSP-Regierung 2014 abdanken. Die vorgezogenen Parlamentswahlen verloren die Sozialisten des glücklosen Parteivorsitzenden Stanischev erneut gegen die bürgerliche GERB und wurden in die Opposition verwiesen.

Den Genossen Stanischev ficht das wenig an – trotz anders lautender Zusagen an die Wähler, entschied er sich bei der letzten Europawahl über die Parteiliste nach Brüssel zu gehen. Nun kann sich Europa an ihn erfreuen.

Wer ist nun dieser beständige Hoffnungsträger der PES?

Unvergessen ist seine Reaktion bei der Pressekonferenz in Brüssel im März 2014, als ein journalistischer Kollege ihn nach seinem persönlichen Wahldesaster in der Heimat befragte. Der alte und neue PES-Chef antwortete damals schroff, er brauche keine Fragen “des politischen Gegners” zu beantworten und beendete überstürzt die PK. Fast sollte man froh sein, dass er den unbotmäßigen Fragesteller nicht sofort abführen ließ…

Andererseits kann dem bulgarischen Sozialisten Stanischev eine gewisse Toleranzfähigkeit nicht abgestritten werden. So zum Beispiel 2014 in Sofia, vor dem Denkmal der Sowjetarmee zum “Tag des Sieges” am 9 Mai. In seiner Anwesenheit durften damals Genossen seiner durchgehend Russland-freundlichen, nach den „alten Zeiten“ nostalgischen BSP unbehelligt EU-Fahnen verbrennen, wie unsere zwei Fotos auf dieser Seite belegen.

Sergej Dmitrievitsch (nach russischem Namensrecht so benannt!) Stanischev, der langjährige Chef der Bulgarischen Sozialistischen Partei – der kaum reformierten Nachfolgepartei der früheren BKP – wurde 1966 in der Sowjetunion von einer russischen Mutter geboren.

Bis zum Zusammenbruch der UdSSR war er sowjetischer Staatsbürger, danach wurde er Russe.

Die russische Staatsangehörigkeit legte er erst 1996 ab, als er sich zu höheren politischen Weihen berufen fühlte. Nun nahm er die bulgarische Staatsangehörigkeit seines Vaters an.

Der Vater Dimitar Stanischev war langjähriges Mitglied des ZK der BKP und leitete die internationalen Beziehungen dieser de facto Filiale der KPdSU.

Der junge Sergej (ein russischer Vorname, der in Bulgarien seit Jahrzehnten als Zeichen für familiäre Zugehörigkeit zur linien- und sowjettreuen Elite galt) verteidigte 1989 seine Diplomarbeit als Historiker an der Moskauer Universität zum Thema “Die Rolle der Uniform für die Stärkung des Kampfgeistes der Sowjetarmee”…

Nun führt also dieser Spezialist für sowjetische Uniformen weiterhin als Vorsitzender die Partei der Europäischen Sozialisten in Brüssel an…

Im Jahre 2006 nannte der damalige russische Botschafter bei der EU Tschizhov in einem Anfall seltener Offenheit Bulgarien “unser Trojanisches Pferd in der EU”.

Eine treffendere Personifizierung dieses Trojanischen Pferdes als den langjährigen Vorsitzenden der BSP Stanischev konnte und kann man sich in Bulgarien nicht vorstellen. Nicht zuletzt aus diesem Grunde dümpelt seine BSP heute bei 10 % der Wählergunst herum und muss hart kämpfen, um nicht in die totale Bedeutungslosigkeit zu versinken.

Während der Deutsche Bundestag von Moskauer Trojanern in seinem Netzwerk geplagt wird, hat sich nun die Partei der Europäischen Sozialisten für weitere 2 ½ Jahre bewusst ein Trojanisches Pferd eingefangen.

Dafür kann es wohl nur eine Erklärung geben: weil Gazprom-Gerd leider gerade nicht zur Verfügung stand…

Милен Радев

Когато човек съзнателно е прекратил общуването си с български медии (с изключение на онлайн-изданието Фактор) всяка среща с тежко манипулирани от тях български граждани (дори и такива, пребиваващи в странство) идва като шокова изненада.

Така се случи и тези дни, когато около посещението на президента Плевнелиев в Берлин ми се случи да разговарям (за кратко разбира се!) с няколко екземпляра от въпросния сорт.

Журналистка, кореспондентка на голям софийски вестник, млад човек, дошъл на лекцията на президента, десетилетен емигрант в Берлин, също с връзки с българската журналистика, сънародник с вид на интелигентен човек, обядващ в българо-турски ресторант в квартала Вединг – те всички, почти в един глас реагират на моята възхитена забележка за словото на Президента завчера в Берлин с порой от обиди към него, че бил глупак, идиот, че нямало какво смислено да се чуе от устата му, че това били празни приказки, че бил американски агент, че миналото му било мътно, защото направил парите си с помощта на “червени куфарчета” … (а в същото време същият събеседник ми разказва от сигурен източник тъкмо обратното – че в строителната си фирма в Германия едно време Плевнелиев използвал работещи на черно млади сънародници, които експлоатирал безпощадно – на въпроса ми за източника на тази си информация ми се посочва “сериозното” и “неутрално” издание “Сега”…?!?!)

Опитам ли се да осмисля тази просто нерационална вълна от клевети и ненавист към един очевидно необикновено интелигентен, порядъчен и смел президент не мога да не я свържа с критиката му към днешна Русия, формулирана и у дома, и в чужбина .

Както малко от активните европейски политици Росен Плевнелиев назовава конкретно неоимперските амбиции на Москва и говори за това, че Русия погазва международното право. Затова санкциите срещу Русия трябва да се запазят и ако стане нужно да се разширят, смята българският президент. Не може да има добро бъдеще страна, казва той, в която историческото минало се манипулира според целите на днешните управници както в Русия.

Днешното руско ръководство слави с военен парад победата над Германия през 1945 г. припомня в Берлин Плевнелиев, но в новите руските учебници не се говори за пакта Молотов – Рибентроп, не се признава, че през 1939 г. сталинската Червена армия и Вермахтът заедно провеждаха паради на победата над Полша.

Отново и отново слушам записи на негови изказвания от последните две години, чета словата, които е произнасял. Сравнявам ги с тяхното отразяване и коментиране в преобладаващата част от българските медии

И разбирам откъде и защо идва тази омраза към него.

И му симпатизирам и пожелавам все така да има Божие упование и защита!