Параклисът „Св. вмчца.Неделя” се намира в подножието на Голо бърдо в Перник, на ул. „Палма” между къщите над Енергото.
В далечното минало мястото е било известно на старите перничани като свято. Оттам е минавало литийно шествие, обикаляло землището на селото Перник на празника на светите равноапостоли Константин и Елена. Тази традиция се пазела до 60-те години на миналия век, твърди етнологът Цветана Манова. До тези години на това място хората се събирали и палели свещи, си спомня и 90-годишната баба Злата, която живее в пернишкия квартал „Ралица”.

По-късно през годините оброкът бил забравен, но преди известно време живеещ в столицата перничанин с неизлечимо заболяване получил съвет насън да отправи към Бога и светиите молитви за изцеление на това място и да принесе дар. Мъжът послушал гласа от съня си и като оздравял по чудо, вдигнал голям метален кръст при камъка.

От пет години семейството на Славена и Йордан Колеви се грижат за святото място, където и други хора след молитви получавали изцеление.
Колеви са направили малко параклисче с икони, дарени от различни хора. На мястото има навес и пейки.

За първи път в съвременните времена през 2010 г. на празника на св. Неделя на 7 юли на това място отец Васил Райков от пернишкия храм „Св. Георги” благославя ястие, което се раздява на вярващите. Тогава за курбана се събират около 400 човека, а по-сетне хората започват да идват на благословеното място по-често в неделя и на големите християнски празници.

По инициатива на Колеви и семейството на сина им - Живко и Валя вече е регистрирано църковно настоятелство с председател о. Васил Райков с цел изграждане на масивен параклис. За дарения е отворена банкова сметка в ОББ: BG58UBBS800021034209140 - BGN


И тази година с молебен и водосвет перничани почетоха празника на св. вмчца Неделя на 7 юли от 9 часа на едноименния параклис в пернишкия квартал „Ралица”. Молитвеното последование отслужи протойерей Борис Котев, който разказа и житието на светицата, писано и от св. Патриарх Евтимий Търновски. Той си спомни, че като дете е идвал на това място, където имало оброчен камък, а по околните храсти имало вързани кончета, парцали и дрехи.
Въпреки ранния час в китното дворче се събра многоброен народ. Всички се поръсиха за здраве с осветената вода и се поклониха пред иконата на св. Неделя.
Жените носеха пити, баници и сладкиши, които след като бяха благословени те раздадоха за здраве и благодат в семействата им.

Регистрираното наскоро църковно настоятелство е решено на това място да се направи и по-солиден параклис и вече набира дарения.

О. Борис отслужи молебен и водосвет на параклисчето на св. Неделя над село Витановци, където се събра почти цялото село и много гости.

Гърците са чудесни хора, а Гърция е прекрасна, магична страна. Обичам аромата на гръцкия зехтин, но не по-малко и категоричния начин, по който гърците умеят да кажат охи - нещо, което ние никога не сме имали топките и гръбнака да направим.

Но тази Гърция, митът за Гърция трябва да умре. Отказът от реформи не е патриотизъм, има си по-кратко и точно име - идиотизъм. Гърция трябва да бъде оставена да фалира показно, с всичките му ужаси и масрафи (банковата ваканция и оставката с пирует на финансовия министър са само увертюрата), за да послужи за урок на всички, които са се изкушавали да гласуват за кресливи неграмотни популисти, където и да е по света, било то Сириза, Юкип, Подемос, Атака. В момента португалските пенсионери се чудят защо техните пенсии намаляват, а данъците се вдигат, те ли трябва да плащат цената за хитрите балканци, или пък португалското правителство е тъпо и всъщност датчани, немци и холандци не трябва да плащат тяхното спокойствие. За българските да не говорим.

Проблемът в гръцката икономика и общество е от десетилетия, далеч преди смешниците от Сириза да се появят на сцената, далеч преди Европейския съюз даже. С перманентно рекордна безработица, особено младежка, и ужасно неконкурентоспособна в международен мащаб индустрия (нищо, че през 90-те разорената от комунистите България стана нещо като хинтерланд за южните съседи, което създаде погрешно впечатление за превъзходство, голямата картина е тотално различна). Гърците си отгледаха политически елит, отдалечиха се от чистата демокрация и когато решиха да променят статуквото, се провалиха по най-аматьорския начин. Фалитът, колкото и болезнен да е, е шанс за пречистване, за проглеждане и нов старт. Не винаги работи, но е по-добре от вечното шикалкавене. А и поемането на отговорност е далеч по-мъжкарско от тарикатлъка, малака.