Името на настоящия гръцки премиер Алексис Ципрас от новините по телевизора го научиха и децата. С определения от „осанна” до „разпни го” той ще остане в историята като един от гръцките премиери, при които държавата е докарана до фактически фалит. Ципурата е средиземноморска риба, предлагана по много пазари извън Гърция, но само в гръцките таверни, прясно уловена и изпържена тя има неповторим и нестравним вкус. По-малка популярност има ципурото – това е гръцката ракия анасонлийка, останала в сянката на узото, което като търговска марка е придобило световна известност. Ципурото е напитката на средната класа и простолюдието и има фин опияняващ ефект, който да те издигне на 50 сантиметра над земята и да чувстваш, че летиш, но да не ти е страшно ако разбереш, че не е така и паднеш, както си живеят постоянно гърците.

И така с чашка ципуро и пържена ципура на масата, един ден, много преди на политическата сцена да се появи Ципрас, кир Таки седнал привечер да почива и пуснал телевизора да му прави компания. Той живеел в село в Северна Гърция, което едно време се е казвало Манастирище, а сега – Манастираки, или Крушево, а сега Ахлодохори, което е същото, но на гръцки. Може и да е от някое друго село, което преди сто години е имало българско име, но това отдавна е забравено, както и българския език, на който говорели местните.
И както кир Таки попуйвал и замезвал, по едно време от телевизора му казали, че ако има над 500 овце може да вземе безвъзмездно 40 хиляди марки, за да си направи модерна ферма. Кир Таки си помислил: „Да, бе да, как ли не! Това не е за мене, при моите само 6 овце.” И продължил заниманието си. На другата вечер случката се повторила и кир Таки пак получил офертата от телевизора. Така в главата му се загнездило червейче на размисъл и когато на третата вечер се повторило същото, той вече имал план. Съседът му Танас имал точно 500 овце и като ги вземе на заем, с неговите ще станат повече от 500 и ще може да се възползва от безвъзмездните пари. На другата сутрин Таки отишъл при съседа и поискал стадото му да опасае неговите ливади, а после да му го върне. Прекарал овцете в своя имот, викнал чиновниците, които раздавали парите и след като оформили документите, марките се намерили в сметката му. Овцете постояли още някои ден при него, а когато решил да ги връща, се сетил, че от златната възможност може да се възползва и брат му. Така закарал всичките 506 овце при своя брат в съседното село, пак извикали чиновниците и пак получили обещаваната за модерен обор сума. Едва тогава подкарали стадото към Танас. По пътя решили и него да посветят в далаверата и направили врътката трети път. Никой от тримата не построил ферма, а просто прибрал парите за черни дни и си харчил по малко дълго време, че и до днес.


Когато Ципрас се появил на хоризонта с желанието да управлява и да върне достойнството на гърците, мнозина повярвали на обещанията му за високи пенсии, социални придобивки, връщане на съкратените чиновници на работа и справяне с дълговата криза. Затова и спечелил изборите, смята Наташа.
Това което се случва след идването на власт на СИРИЗА обаче не й харесва. Много преди банковата ваканция тя и нейните старци си дръпнали спестяванията. Не казва какво са ги направили, но не крие, че някои гърци и българи от Солун, ги внесли в български банки. Тези дни я накарали да напазарува запаси с храна и тя била една от немалкото домакини с препълнени с консерви и макарони колички в супермаркета.
Възрастната двойка, част от чието семейство вече е станала, се отказала да отиде да гласува на референдума. Тя имала готовност да ги откара до урните с колата си –гориво още има по бензиностанциите, но те не знаели кое е по-добро и как да гласуват.
„Много сме взели от Европа, но и много сме дали.”, мърморели старците, които не искали да гласуват с „охи”, но не искали да кажат и „да” на европейските чиновници. „Казват, че държавата има да дава на кредиторите 340 милиарда, но колко от тези пари са лихви?”, питал нейния работодател. Човекът не проумявал дали гърците са спечелили от кредитите или от тях биха забогатели тези, които са ги дали. Той не разбирал и защо сега държавите искат пари, отпускани на гръцките управници от частни банки, въпреки че те не са плащали старите си дългове. Неясният въпрос на допитването също разделил гърците, казва Наташа. Някои продължавали да се надяват на подобряване на положението и разчитали на Ципрас, въпреки, че пет правителства преди неговото обещавали манна небесна. Други загубили вяра и смятали, че за Гърция е по-добре да се отдели от Европейския съюз, който в труден момент ги изоставил. Те смятат, че може и сами да се оправят.
Някои от българите, които тя познава имали гръцки паспорти и можели да гласуват и те били с настроение на изберат европейски перспективи за гърците, но по правилата, които спазваме у нас като страна членка на ЕС.
„Имам приятелка, която идва да чисти къщи в Солун за три-четири дни, но после се връща в Перник и когато я повикат работодателите й, идва пак. Беше тука и понеже е с гръцки паспорт, остана да гласува на референдума.”, разказва Наташа. Независимо, че е криза българите предпочитат да си запазят гръцките работни места, защото у нас и заплатите и пенсиите са по-малки.
Във фалит или не, животът в Гърция си продължава. Местните все още не са нагласили часовниците си към кризата, а многобройните туристи са отишли там заради купона и не ги бъркат, и даже не ги интересуват проблемите на гръцките управници. Така като никой не се интересува, че сиртакито не е национален танц като нашенската ръченица, например, а туристически продукт, създаден и утвърдил се след филма на Михалис Какоянис с Антъни Куин по романа на Казандзакис за Зорба гъркът. Или поне така твърдят местни антрополози. Те изследват и музиката ребетика, която е в съпровод на бизике и е музикален фон за самотния танц зайбекико и за по-веселите стъпки на хасапико, но турска заемка.
Всичко това, заедно с белите къщи със сини прозорци, параклисите за бърза помощ от Бога до повечето църкви, ленивите гъркини с фигури като амфори - широки ханша (казват, че от седене), превърнатата в атракция археология ще го има и след Ципрас, както и рибата ципура, маслините „Каламата” и засенченото от узото ципуро. И в Европа, и в еврозоната с евро и без драхми, гърците ще останат горди наследници на древна Елада.

Батановски манастир - снимка: photo-forum.net

Нов храм „Свето Успение на Пресвета Богородица" ще се строи  в град Батановци Първата копка ще бъде направена в събота (11 юли 2015г.) от 15.00 часа. С благословението на Н. Св. патриарх Неофит за полагането на основния камък молитвено последование ще отслужи викарият на Софийска епархия Браницки епископ Григорий. Средствата за построяването на храма се събират чрез дарения. Кметът на Батановци Радослав Банчев кани всички желаещи да присъстват на началото на строежа, съобщиха от община Перник.

Намерението за построяването на храма е от години. Още през 2008 г. Общинският съвет в Перник взе решение да се учреди на църковното настоятелство безвъзмездно право на строеж с площ 700кв.м, което включва и двор към храма в градинката зад сградата на местното читалище „Просвета”. Теренът е част от имот - частна общинска собственост с обща площ 4 876кв.м. През 2011 г., когато кмет на Батановци в свой трети пореден мандат беше юристът Петър Пенев, беше известно, че столичен архитект е направил безвъзмездно проекта за черквата, и още тогава фирма изготвяше строителните книжа, за да се финализира подготвянето на необходимата документация.

Председател на църковното настоятелство е о. Иван Плочарски, който като архиерейски наместник на Радомирска духовна околия вече има опит в започването на строеж на черква, защото в Радомир това вече стана. Настоятелството има и открита дарителска банкова сметка.

Новата черква ще бъде със застроена площ от 92 кв. метра. По предварителни сметки за изграждането й ще са нужни около 300 000 лева. Според информация от кмета на Батановци Радослав Банчев финансово дарение е обещано от партия ГЕРБ. Както е известно, част от държавната субсидия за партията се заделя за строежа и ремонта на черкви и манастири, макар да би било по-разумно пари да се влагат в обучението и възпитанието в православия, за да се напълнят черквите и когато храмовете станат тести на богомолния народ той сам ще направи нови, а построените без вяра ще се разрушат бързо като стоят празни. Разбира се, в Батановци ще разчитат на дарения от местното население, както и на бизнеса.

До момента хората от Батановци се черкуват в старата манастирска църква „ Свето Възнесение Господне” ( известна като Свети Спас). Тя се намира в полите на Голо бърдо и се е съхранила от цял манастирски комплекс. Обителта е била важно книжовно и просветено средище в тази част на България.През 16-17 век манастирът е голям книжовен център, в който през 1665 г. йеромонах Гавриил приписва четвероевангелие, съхранявано в Националния църковен историко-археологически музей в София. Била е възстановена след три опожарявания още през 1870 г. По същото време към него е открито и килийно училище, което през 1882 г. прераства в светско. Манастирът е бил действащ до към първите години след идването на атеистичната "народна" власт през 1944 г.
Манастирската църква е дълго време е енорийски храм за Батановци. И до днес местните хора наричат храма „Манастира”. До преди четири години до храма е имало около 300-годишен дъб, който е загинал.