Днес ДЕОС открихме Кмет – нашият кандидат за кмет на София е Виктор Лилов!

Виктор дойде на събитието с велосипед, а освен него наоколо доста фенове и членове на ДЕОС бяха избрали този начин на придвижване и дружината бе голяма.

Освен че има харизма, чаровна усмивка, говори спокойно, Виктор е и разумен и мислещ човек, човек с принципи, зад които твърдо застава, борец за равенство и свобода.

ДЕОС разкри за пореден път проблемите на София, след което ги бутна и ги изхвърлихме в близката кофа за боклук. После се черпихме с розов малинов сироп и розов локум.

Виктор има стабилен екип зад себе си. Всички работим с огромно желание и ентусиазъм и съм уверена в успеха ни!

Екипът на ДЕОС е наистина чудесен!
За мен е вдъхновяващо, зареждащо и окуражаващо да съм част от ДЕОС!
Каня и теб.

Ще ви покажа най-детайлната и най-актуалната тарифа, на регулираните цени на електроенергията (в сила от 1-ви юли 2015-та г.) за населението на най-голямата по територия страна в света, по региони. Цените на най-скъпите и най-евтини реги...

Beautiful and easy to make hand fan. You will need: colored sheets of paper scissors paper punch glue...

Става въпрос за павилион в най-големият в Русия изложбен комплекс ВДНХ (Выставка достижений народного хозяйства - Изложба на постиженията на народното стопанство, създаден по времето на СССР, но продължаващ да бъде водеща туристическа ат...

Продукти за 4 порции:
6- 7 бисквити
70г краве масло
200г заквасена сметана
100г извара
½ ч.ч. пудра захар
1 желатин
1 ванилия
100г малини
2 кайсии

Приготвяне:
Чийзкейк или кремчета в чаши. Харесвам този десерт, защото е студен и се приготвя без печене. Изключително подходящ за разхлаждане в летните жеги. Разтопявам кравето масло. Натрошавам бисквитите. Смесвам с маслото. Вземам четири чаши. Нанасям бисквитен слой в съдовете. Той е основата на сладкиша. Оставям чашите в хладилник, за да стегнат маслените трохи. Разбивам сметаната с пудра захар. Добавям изварата. Обърквам наново. Поръсвам ванилия. Разтварям желатина на водна баня. Обърквам сметановия крем с течността.  Разпредлям в четирите чаши. Оставям да изстинат и връщам сладкишите отново в хладилника. На следващия ден украсявам с малини, кайсии и поднасям. Бисквитената основа и крема са се споили. Плодовият слой придава завършен вид на чийзкейка.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/51343-de-profundis-za-idiotite-koito-pozvolyavat-na-drugi-idioti-da-si-badat-idioti.html

Напоследък имам усещането, граждани, че се превръщам в някой от онези безобидни идиоти, които си нагласят часовника с 15 минути по-рано, за да стигнат навреме там, за където вече са закъснели.
Първо помислих, че ми е от големите жеги, но после разбрах, че е по индукция – заради рязкото увеличаване на броя на несвестните наоколо. Което пак може да си е свързано с жегите, де, нали тази година те са не само български, а и световен феномен.
Да вземем например колежката Кристиан Аманпур от CNN. Чалнала се е, горката. В рубриката „Невероятни съдби” тя се захванала да прави интервю не с другиго, а с гражданина Симеон, в някои среди известен още като Сакскобургготски, а в други – просто като Сакса. И известен също с величественото си мълчание по въпроса „колко е часът” всеки път, щом бъде учтиво запитан.
При това го снимала Аманпур в църква – сигурно в опит поне да поприкрие лошия дъх, който на талази се носи от цялата работа.
Аз лично бих снимал подобно интервю в египетска пирамида. Не заради друго, ами защото е всеизвестно, че, макар тялото на този човек все още да мърда, мозъкът му отдавна е накиснат в балсамираща течност.
Горката американска публика, колко ли наистина невероятно и звучи съдбата на този бивш монарх, наричан от някои Негово Величество, а от други – Негово Нищожество.
Изгнаник от дете, на късна възраст той се връща в родината, самоотвержено зарязва короната и става премиер, само и само да спаси народа си и благородно да го вкара в ЕС и НАТО. В същото време пък е толкова честен и великодушен, че не само не краде нищо и кара на едната премиерска заплата, но дори словесно не се репчи на онези московски агенти, които някога са избили роднините му и са прогонили самия него – напротив, прегръща се с тях и потомците им.
Подобна скромен, но величав образ на Симеон, който се състои от барокова сватбена романтика, рационално откровени лъжи и просветено премълчани истини всъщност изглежда доста подходящ за Холивуд.
Добре, де, не е виновен той, че го снимат и разпространяват глупостите му по целия свят. Виновна е онази девойка, която, преди да попита Симеон за българския народ, първо трябваше да попита българския народ за Симеон.
По подобен начин изглежда стоят нещата и с прочутия вече рожден ден на някой си гражданин и бизнесмен Георги Самуилов, рожден ден, прекаран весело, в огромна компания, на Античния театър в Пловдив и оглушил града до малките часове, както свидетелстват мнозина, включително полицията.
На времето този Античен театър беше тайнство – сега очевидно се е превърнал в нещо като краварник.
Имам предвид методът за попълване на общинския бюджет, въведен от община Пловдив, за който до скоро поне аз не знаех – плащаш скромните 3 000 лева с ДДС и за едно денонощие можеш да правиш на Античния каквото си искаш. Включително можеш да си доиш кравите, ако няма къде другаде да ги доиш. А очевидно можеш и да ги слушаш как пеят – при това до сутринта, в нарушение на наредбата на същата тая община, която иначе категорично постановява спирането на всякакъв сериозен публичен шум в града след 23 часа, под страх от арест, глоба, а накрая и електрически стол, за по-сигурно, че ще млъкнеш.
Както казах обаче, и в този случай луд е не този, който яде зелника, а онзи, който му го дава.
Затова общината да се вземе в ръце и да спре да се подиграва с гражданите на Пловдив и техния Античен театър. Защото иначе гражданите на Пловдив ще се вземат в ръце и ще започнат да се подиграват с общината. Избори идат.
Какво да кажем пък за поредния случай, при който гардовете от НСО се правят на велики воини, като се изправят с оръжие в ръка срещу мирни граждани по българските пътища.
Онзи ден те засекли семейство от Пловдив, което с две коли се връща от морето. По магистрала „Тракия”, малко след Стара Загора, високоскоростните смелчаци избутали жената с детето в аварийната лента, а на мъжа, тръгнал подир кортежа, показали автомат през прозореца.
И той ги оставил, човекът, къде ще ходи.
Нито наглеците от НСО, участвали в инцидента, нито някой от шефовете им досега са отворили уста да се извинят поне – ако не и да обяснят на гражданите, които им плащат заплатите, какъв чак толкова важен пътник са бранили със зъби и нокти от жена и дете в колата.
Добре, де, глупости говоря. Те просто така си правят, независимо от пътника. Някой им е казал, че обикновените данъкоплатци са говеда и могат да бъдат мачкани, защото нашите герои имат повече права от тях. И те мачкат, не питат, не се съобразяват с никого и с нищо.
Накрая винаги са невинни – дори когато не успяха да хванат човека с пищова, скочил на трибуната срещу Доган.
Преди години лично съм участвал в подобно приключение с кола, затова съм така категоричен. При това го направиха с журналистическа кола, ясно маркирана с името на национална медия. И на всичкото отгоре бяха същите онези „момчета” от НСО, с които се познаваме от разни събития и с които малко преди това си разменяхме майтапи, докато чакахме заедно при посещението на турския премиер в джамията в Разград.
Ние тръгнахме малко преди кортежа, за да стигнем до Шумен и да си предадем навреме кореспонденциите. Тия юначаги ни настигнаха по пътя, защото караха с 200 – и нагло, без да има нужда и без изобщо да се церемонят, ни притиснаха, натикаха ни в канавката и отминаха. А когато ги подгонихме, показаха ни пистолет през прозореца.
Защо го правят тия серсеми ли?
Ще ви кажа – измислят си опасности и ги преодоляват. Така съществуват. `Щото иначе на България и българските политици НСО реално е толкова необходимо, колкото на канибала – спанак. Или на руснак – демокрация.
Като споменах за руснаците, не мога да не отмина и идиотските веселби по техните земи – там лятото очевидно също взима своите жертви.
Не, нямам предвид намерението на Кремъл да сплоти всички руски музиканти под шапката на патриотично настроени групи, които да изпълняват само идейно правилни песни. Това вече сме го живели по комунистическо време, не е ново, макар да е все така тъпо. А ако не беше трагично, щеше да е и смешно.
Нямам предвид също идеята на величествения Роскомнадзор /руската Федерална служба в сферата на съобщенията, информационноти технологии и масовата комуникация/ да забрани YouTube, защото то се очакваше. Преди време Путин каза, че Интернет е измислица на ЦРУ, сега явно вече съвсем му е писнало от диверсиите на врага. Но като не може отведнъж да забрани цялата мрежа, кара на малки стъпки.
Май не знае старата народна мъдрост, че до пропастта може да се стигне и с малки стъпки. Защото всъщност това не зависи от размера на краката, а от пораженията в главата.
Истинската готина история на руската седмица обаче е, че другарят Путин и неговите икономисти взели, та напазарували за руската хазна злато по времето, когато то беше най-скъпо. `Ма не купили тон-два като приличните хора, а стотици тонове – като злато невидели.
Проблемът е, че заради стабилния долар, цените на златото паднаха, вместо още да се вдигат, както очевидно са смятали мъдреците. Сега те няма какво да го правят това злато, освен да му баят и да се опитат да му вдигнат цената чрез шамански танци и напеви. Защото ако в момента тръгнат да продават кюлчетата, руският народ – защото той плаща техния масраф, ще загуби около 15 милиарда долара.
Проблемът обаче не свършва дотук. Кремълските шамани все пак биха предпочели да шитнат златото, за да се отърват само с тази загуба. Иначе тя ще стане по-голяма, тъй като цената му продължава да пада.
Само че – ядец.
Не могат изобщо да го продадат, защото ако изкарат на международния пазар такова количество злато, цената му буквално ще се срине и загубата им изведнъж ще стане космическа. Така, де, загубата на народа – но те нали са му пастири, през цялото време се грижат за него да губи възможно най-малко.
Аз мога да им предложа вариант за това, на всичкото отгоре – безплатно, само от добро сърце.
Най-добре е това златото своевременно да се открадне от онези, които са го закупили. Така руският народ изобщо няма да разбере, че е обеднял още повече, а крадците пък няма да забогатеят, защото нали златото им е на загуба.
Ето как всички в Русия ще продължат да си живеят спокойно.
Което пък си е чиста печалба.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com