Какво е чисто и просто? “Къпан милиционер”, гласеше отговорът от епохата преди милиционерите да станат охранители и началници на държавата. Милиционерското къпане с “жива вода” на бившия охранител Бойко Борисов обаче е виц с продължение, претворен в “живия живот”, както казваше  охраняваният от него Тодор Живков.

Милиционерският вестник “Стандарт” така се вдъхнови от тъпотията с “магията” на “живата вода”, че реши да я продава на лековерните си читатели си във флакончета – нещо като живо продължение на властовото подмазване на изданието на Петата колона по течението на ” течната дружба”. Сами щели да си ги пълнят тези 10 000 флакончета от “Стандарт” за целта, казват от фирмата производител, цитирана от в. “Дневник” днес.

Научаваме също така, че вече цели министерства са впрегнати да плават по течението на институциализираната глупост с “живата вода”. Жив резил, но само за онези, които са в състояние да проумеят, че са “гола вода”, ставайки съучастници във водевила с водата, измислена от главния шут на Борисов професор (!) Божидар Димитров.

А после защо ни се присмивали британци, че сме били някакви диваци, които се къпят рядко- рядко или дори веднъж в “живия живот”, но достатъчно зрелищно като за световен сеир. Очаквам да ми звъннат от световната емисия на Би Би Си за коментар, както ми звъняха веднъж по повод някакъв преден институционализиран молебен, с който една коментарна рубрика на радиостанцията явно развличаше своята аудитория за сметка на балканските ни суеверия, облечени във власт.

Премиерът Бойко Борисов, току- поръсен с чудодейната вода
Фотограф: [Фейсбук профилът на Бойко Борисов][Фейсбук профилът на Бойко Борисов]

Министерството на здравеопазването е разпоредило да бъде извършен цялостен физикохимичен и биологичен анализ на на водата от кладенеца в Голямата базилика в Плиска. Това стана известно от разпространено преди малко прессъобщение. Според неговия текст зам.-министър Адам Персенски е възложил анализа на директора на Районната здравна инспекция в Шумен д-р Пепа Калоянова. Той трябва да бъде извършен в специализирана лаборатория клас А, а резултатите от направените изследвания да бъдат обявени до края на деня утре.

Анализът е спешен,

тъй като в края на миналата седмица в. “Стандарт” обяви, че заедно с тиража му на 15 август във веригата “Lafka” ще бъдат разпространени 10 хил. флакончета, пълни с вода от кладенеца. Според същата информация водата трябва да бъде “бутилирана” от компанията за козметични продукти “Рефан”.

Днес от дружеството заявиха, че в базата му в пловдивското с. Труд няма да бъде бутилирана “жива” вода от кладенеца в Голямата базилика.

“Ние само предоставяме на в. “Стандарт” 10 хил. флакончета, съобщиха от търговския отдел на дружеството. Те ще си ги пълнят сами.”

Според информацията на дружеството съдържанието на флаконите щяло да бъде под 50 мл. До приключването на работата по този текст обаче не стана известно къде, кой и в какви условия ще извършва “бутилирането”.

Снощи “Дневник” изпрати до пресслужбата на Министерството на здравеопазването списък с въпроси, свързани именно с контрола върху качеството на водата и проследяването на процеса по наливането й във флакончетата. Интересът ни бе продиктуван от вероятността гражданите, до които водата ще бъде разпространена,

да пият от нея, да я използват като лечебно средство или да я употребят за “освещаване”,

като поръсят с нея хранителни продукти.

Тон за подобни действия още миналия понеделник дадоха лично министър-председателят Бойко Борисов, членове на кабинета му и директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

След откриването на най-големия пътен възел в страната край шуменското село Белокопитово Борисов и министрите му посетиха Плиска, където ги чакаше Димитров. Спазвайки предварителното си обещание, той “окъпа” с “живата” вода от кладенеца в Голямата базилика най-напред Борисов, а след това и съпътстващите го министри Лиляна Павлова, Ивайло Московски и др. След това министър-председателят официално обяви, че ще си вземе от водата и

“за да си маже с нея болното коляно”.

Снимки от “къпането” Борисов публикува и в профила си във Фейсбук.

С разпространеното днес прессъобщение от Министерството на здравеопазването на практика отговориха частично и на други два въпроса, които “Дневник” изпрати до Министерството на околната среда и водите. Те трябваше да изяснят каква е процедурата за сертифициране на “жива” вода, подлежат ли на концесия изворите й у нас и кой има право да я бутилира за разпространение в търговската мрежа.

“Кладенецът не е регистриран като общественозначим обект, нито има постъпило искане за издаване на разрешение за водоползване”, информираха днес от здравното министерство.

Междувременно “Дневник” установи, че тъй като се намира на територията на археологически обект, кладенецът е собственост на Националния исторически музей. Такова обяснение даде Милена Недева, кмет на община Каспичан, в чието землище се намира Плиска. При това положение според нея музеят има пълното право да се разпорежда с “живата” вода.

“Замесена” в суетнята около чудодейния кладенец се оказа и друга институция, подчинена на Министерството на околната среда и водите – Басейнова дирекция “Черноморски район” във Варна. Тя отговаря за всички подземни и наземни водоизточници на територията, която обслужва.

От нейния началник Десислава Консулова искахме да научим

какви характеристики трябва да покрива водата от даден извор, за да попадне в категорията “жива”

и какви мерки ще бъдат предприети във връзка с появилата се информация, че водата от Плиска е негодна за пиене.

След дълго изчакване от канцеларията на Консулова информираха, че отговорите на въпросите са готови, но трябва да бъдат съгласувани с пресцентъра на Министерството на околната среда и водите. До този момент те още не са пристигнали, но още вчера директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров хвърли известна светлина върху свръхестествените и лечебни свойства на водата от Голямата базилика.

На въпрос

как точно е установил, че водата е чудотворна,

той отрече да е правил подобно заключение. “Аз не съм стигнал до извод, че е чудотворна, ваши колеги решиха това на базата на легенди”, заяви директорът на НИМ.

На 24 юли обаче лично той съобщи в мейл до медиите, че след като близо два века е бил сух, кладенецът, открит при разкопки неотдавна, отново е започнал да събира вода. В съобщението беше посочен дори точният час, в който са се появили първите вълшебни капки – 11.14 ч.

В друга серия съобщения Димитров информира, че близо до кладенеца е бил екзекутиран и погребан княз Боян Енравота – първият български християнски мъченик. По-късно стана известно, че конструкцията, която трябваше да представлява гроб на светеца, е плътна и в нея няма тленни останки.

Share on Facebook

Тези дни ДЕОС събираме подписи за участие в изборите. По закон имаме нужда от 2500 подписа – три имена, ЕГН и подпис, за да се регистрираме за участие.

Седим на ключови места из София, Хасково и Перник, където ще участваме в изборите за кмет и събираме от случайни минувачи. Разказваме за ДЕОС и за нашите готини кандидати. Говорим с хората за проблемите на нашия град.

Много хора ни отминават с думите: “Не се занимавам с политика”, “Партиите не ме вълнуват”, “Абе вие луди ли сте?!” и т.н. окуражаващи слова.

В класическите партии от статуквото подписи така не се събират. Събират се по друг начин. Досещате се как.

Ние искаме да правим нещата както е редно, както е нужно, не по закон, а спрямо моралните ни норми. Затова и сме на площада да събираме подписи.

Ако си за добрите, ако не подкрепяш тези, които ръсят със свещена вода, раздават кебапчета, обещават таблети, дават пари в плик или под масата, разпореждат се с корпоративен вот, принуждават икономически или по друг начин гласоподаватели, винаги прилагат връзки, вярват в далаверата като единствено работещо решение, да, ако не си за всичко това, пропиващо толкова много пластове на обществото ни, ако искаш нещата да се случват нормално, по правилата, чисто и прозрачно, в името на обществения договор и благото на всички ни, ако държиш на свободата и личната отговорност – подкрепи ни.

Нося винаги с мен бланка, отделно във фб на ДЕОС анонсираме всеки ден къде сме – ела! Всеки подпис ни е важен. И искрено ти благодаря!

В краят на миналия месец Министерството на енергетиката е публикувало на интернет страницата си проект за Стратегия за отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци до 2030 г. и я предлага за обществено обсъждане. Това "обществен...

Репортери без граница спечели с българско участие една юридическа битка срещу Москва, която се опита да затвори дистанционно още една журналистическа уста. По скалъпено обвинение срещу руския опозиционен млад журналист Андрей Некрасов, избягал от Русия в Литва тази година заради гоненията срещу него в родината му, руските власти успяха да вкарат младежа в кипърски затвор по време на негово посещение на острова през юли. Некрасов беше обявил гладна стачка в знак на протест и случаят получи международен отзвук.

Адвокат Биляна Коцакова, която успешно защити при подобен казус в България миналата година Николай Кобляков, арестуван по искане на Москва по „криминални причини”, беше командирована от международната правозащитна организация в Ларнака и успя в мисията си.

Това е още един прецедент при прилагане правото на ЕС, както бе и в случая на Кобляков.

Биляна Коцакова ( на снимката от личния архив на автора- без шапка, на демонстрация пред посолството на Френция през януари) сподели за ivo.bg същината на казуса.

Гражданин на трета държава – РФ, притежавайки Виза тип “Д”, издадена от Литва /валидна от 20.05.2015 г. до 18.05.2016г./, даваща му право на пребиваване и работа за срок от 1 година, влиза и се установява в Литва /Вилнюс/ – в началото на юни 2015.

Тази виза му дава право и на свободно придвижване на територията на всички други държави-членки на ЕС.

Ползвайки това право, той отива в Кипър. Влиза на 15.07.2015 в 03:00 на летището в Ларнака, където е задържан, тъй като задържането му е поискано от властите на РФ, чрез системата на ИНТЕРПОЛ – обявено на 10.07.2015г.

Веднага при задържането му е направил искане за предоставяне на убежище по отношение на родната му страна.

Защитата на Некрасов е поискала прилагането на РЕГЛАМЕНТ   (ЕС) № 604/2013   НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА  от 26 юни 2013 година,

който се прилага в Кипър от 22.07.2015. Той постановява, че компетентна да разгледа искането за закрила е първата държава – членка, в която лицето е влязло ( в случая с издадена виза в Литва).

Кипър изпълни задължението си и утре Некрасов ще отпътува за Литва.

Задържането в Кипър е станало на основание искане за екстрадиция, основаващо се на международен договор –  Конвенция за екстрадиция, по който е страна и РФ.

НО : Европейското законодателство има приоритет над международноправната уредба. Във връзка с този аргумент на защитата е надделяло решението, че производството по екстрадиция в Кипър трябва да се прекрати. Властите в страната приемат казусът да се разгледа от Литва.

Това е прецедент при прилагане върховенството на Европейското право едновременно над вътрешната и международната уредба- една юридическа победа с българско участие над руското мракобесие.

Share on Facebook

Продукти:
1кг домати
½ глава лук
2 моркова
2 червени чушки
1ч.л. сол
1ч.л. захар
1ч.л. червен пипер
½ ч.л. босилек
½ ч.л. риган
2с.л. олио

Приготвяне:
Измивам и почиствам всички зеленчуци. Рендосвам домати и моркови. Скълцвам лук  и чушки на дребно. Прехвърлям продуктите в тенджера. Доливам половин, чаена чаша топла вода. Поръсвам сол и захар. Поставям съда на включен котлон. Похлупвам и оставям да ври на слаб огън. След около половин час, отхлупвам за да поръся червен пипер, босилек и риган. Добавям мазнина. Похлупвам и варя още половин час. Накрая оставям да къкри на изключен котлон.

Започваме връщането от Финландия с Голфа на Иван. Започнахме с Румъния и Лвов в Украйна, продължихме през Белорусия, минахме през Москва, Новгород, Санкт Петербург и Виборг, после достигаме крайната си цел – Хелзинки във Финландия, след което поехме назад – първо през Естония, Латвия и Литва, а за последно минахме през Полша.

Днес през Словакия и Сърбия ще преминем последния етап от това пътешесвтвие.

Приятно четене:

През Словакия и Сърбия

Кошице – Суботица – Нови Сад

част осма (последна) на

До Финландия на Голф

Време беше да напуснем Полша и да посетим една от последните ни дестинации.

Град Кошице

Словакия

Забележителностите в града са свързани с Унгария и унгарския народ. Предполагам, словаците не биха се съгласили с мен, но при една разходка из града сами ще видите, че табелите по редица стари сгради и църкви са на унгарски език. Исторически словаците започват да доминират културно, а и като процент от населението чак след Първата световна война. Можете да се досетите защо…

Красива сграда, която е била дом на известен унгарски строител от града:

Две снимки от пешеходната зона:

Катедралата Св.Елизабет

Готически шедьовър, най-голямата църква в Словакия. В нея е погребан Ференц II Ракоци – водач на унгарското въстание срещу Хабсбургите в началото на 18-ти век

Поглед от камбанарията:

Реплика на къщата, в която същият Ференц Ракоци е живял в изгнание в Турция (Става дума за Османската империя, но правилно – в частта, която днес е Република Турция – бел.Ст.) Има и негов паметник отпред:

Гербът на града. Кошице е първият град с герб в Европа:

Две снимки от една много уютна и красива

занаятчийска улица:

Главната пешеходна улица:

За финал

Срамота… да ти вдигат колата:

Този път не удостоихме Унгария с никакво внимание. С адаша се разделихме в Будапеща. Той си хвана влака за Германия, където живее, а аз продължих към

Сърбия

Бях планирал да прекарам няколко часа в Суботица и този път да уважа малко и град Нови Сад, понеже ми е омръзнало да гледам Белград.

Суботица

е мултиетнически град. Има унгарско мнозинство, но разбира се и много сърби и хървати. Съответно често се виждат надписи на три езика.

Суботица, Сърбия

Има приятен център, за съжаление е виждал по-добри времена. До общината има един стар неработещ фонтан, който доста загрозяваше околността и това, за което най ме беше яд – разкошната сграда на театъра бе съборена. Уж се изгражда на ново в същия вид, но строежът е замразен от години.

Преди:

Сега:

Какво да се прави…

Сградата на

общината

е прекрасна:

Две снимки от пешеходната зона:

Градската библиотека:

Последната ми спирка беше

Нови Сад

Впечатлението ми от него е, че има много красив център, приятен за разходки. Освен това градските паркове, включително крайдунавския са доста поддържани и ми се стори, че веломрежата също е добре развита.

Първо отидох до

Петроварадинската крепост

На това място са съществували редица укрепления през вековете, но сегашната крепост е построена от австрийците през 18-ти век:

В една от сградите на крепостния комплекс има

музей на Нови Сад

Влезнах вътре с идеята да науча нещо повече за града, но лошо се подлъгах. В последствие се оказа, че музеят е бил затворен и посетих някаква изложба, посветена на юго-носталгията :$ :8

Някоя снимка от главния площад.

Общината:

Главната градска катедрала:

Православен храм „Св. Георги“

Поглед към пешеходната зона:

И за капак…всяко пътуване си има своя край:

С това приключвам своя пътепис. Благодаря ви много за вниманието, надявам се ви е било интересно. Честно да си призная ми е малко тъжно, че разказът ми свърши…чрез него сякаш преживях цялото пътешествие още веднъж.

Желая на всички вас много здраве и щастие, както и да се докоснете до тези прекрасни места, които имах удоволствието да посетя.
Край

Автор: Иван Стоянов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо

Още пътеписи от близки места:

1. До Финландия на Голф (1): Румъния и Украйна (Лвов)
2. До Финландия на Голф (5): Хелзинки
3. До Финландия на Голф (7): През Полша – Варшава и Краков
4. До Финландия на Голф (2): Белорусия
5. До Финландия на Голф (6): През Литва, Латвия и Естония
6. До Финландия на Голф (3): Москва
7. До Финландия на Голф (4): Санкт Петербург
8. На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия
9. От Дебрецен, през Словакия до Полша (част втора на „Из Русия с мотор“)
10. С лична карта до Сърбия от 12 юни (а не юли!) 2010
11. Магията на Чехия и Словакия в 6 дни
12. Още за Белград и Сърбия

Особено приятно е, че си взех новия фотоапарат точно в момента, когато ми се доснима отново. И най-добрата техника не може да замени онова желание да уловиш детайл, който ти е направил впечатление току-що. От няколко седмици се хващам, че го правя машинално, като стар рефлекс за съхранение, който отново завоюва мястото си. Виждам нещо красиво – предмет, детайл, визуален сигнал за усещане, което не искам да изпусна. Пресягам се, махам капачката на обектива, кадрирам спокойно и щрак! Няма по-приятен звук от това “щрак” точно в този момент – сякаш събираш в шепа нещо, което ще грее дланта ти още дълго. Сякаш засвидетелстваш собствеността си над емоция. Дори тези снимки да говорят малко на друг, това няма никакво значение, а ако все пак проговорят, това е страхотно.

Снимките са от една кратка, с нищо по-различна от обикновено неделна разходка по центъра. Ще ме извините за стиловото многообразие – просто мислите ми са по-пъстри.

Постът Неделно вдъхновение е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.