След бомбандировките над Хирошима и Нагазаки, преди точно 70 години (август 1945-та г.) последва бомбандировката на "мирния" атом в префектура Фукушима, преди 4,5 години (11-ти март 2011-та г.). Тези дни стана ясно, че японскот...

Хиляди нови бежанци. На ден.

Възможно ли е клетките Путин в България да спят? Този въпрос си зададох след като те доста се умълчаха. Никакви ги няма например да обяснят, че спадът на цените на петрола, сривът на рублата и на руската икономика са готини явления или поне измислица на „грантаджиите”, „соросиоидите” и прочее презрени същества у нас.

Я, чакай, рекох си, да им хвърля малко стръв на заспалите клетки на руската пропаганда,че да видим на какво кълве, за да удостовери своята бдителност. Идеята ми хрумна конкретно от факта, че няма желаещи да ми опонират по въпроса за идиотизма с унищожаването на тонове храни заради западния им произход- идиотизъм, сравним с изгарянето на духовна храна в Третия райх.

Ето защо реших да напиша едно заглавие, близко до стила на т.н. сензационна джурналстика у нас, която ( интересно!) е русофилска като правило. „Българско дете е отвлечено в Крим за кефа на Путин”, написах аз по повод факта, че талантливата малка певица Крисия наистина е употребена за целите на руската пропаганда в Крим.

И се започна…

Надушили възможност да ми натрият носа по спорна формулировка, защото формално Крисия не е отвлечена, руските тролове буквално полудяха от „справедлив гняв”. Нямам намерение да им цитирам каруцарските изразни средства по мой адрес, нито заплахите им ( плащат им за публикувани, а не просто написани гадости), но гаднометът им заработи на пълни обороти. Възцари се истинско щастие сред тях, че са ме „хванали” да преувеличавам!

Проверката ми приключи с успех. Троловете на Путин „пак са тук” ( както беше кръстена рубриката на „Дума” след възродителния процес, който претърпя „Работническо дело”).

По-интересното е, че спящите тролове се събудиха при първото червейче, което им подхвърлих, но българските медии не дават подобни признаци. Вероятно смятат за нормално едно талантливо българско дете, което няма собствена воля, независим мироглед и ориентири за доброто и злото извън света на приказките, е употребено за целите на руската пропаганда в пълно противоречие на официалната българска позиция срещу признаването на Крим за руска територия.

Share on Facebook

Днес Живко ще ни води до … каквато ви дойде на ум телесна част на географията Сигурен съм, че за мнозина нищо не им говори нито името на града, нито името на републиката, в която ще ходим днес А разказът е много симпатичен

Приятно четене:

Абакан

Република Хакасия, РФ

част първа

Пристигане и първи стъпки в Абакан

вторник 10 април 2012

Има едно

място, където слънцето свети по-ярко

и ведро и небето е по-синьо. Там необятните поля са усмихнато невъзмутими в спокойствието на своя безкрай, а планините се докосват до небесните простори с върховете на белите си шапки и гордо изправени неизбежно будят възхита. Реките там са по-бистри и над водите им скачат стотици чудни видове риба. Гъстите, стигащи до хоризонта гори са пълни с вълшебни зверове.

Чуден е и народът, които населява тези страна

Едва ли можеш да срещнеш по света хора по-красиви и добри, по-отзивчиви и благородни, по-смели и горди от жителите на тази земя. Там, през девет планини и девет равнини тече

река Енисей

Водите и пресичат девет царства и господарства и се вливат във вечно замръзналото северно море. По средата на течението си река Енисей забавя ход и се превръща в езеро голямо колкото море. На брега на езерото се издига столицата на страната Хакасия –

чудният град Абакан

Най-добрата идея за да стигнеш от Бургас до Абакан е да хванеш самолета от летище Бургас до московското летище Домодедово, от където има директен полет до летище Абакан всеки петък.

Редовните целогодишни полети от Бургас до Русия се изпълняват от авиокомпанията S7. Самолетите за Москва са винаги пълни и винаги само с руснаци, които вероятно имат имоти по нашето южно черноморие. Повечето от тях прекарват двата часа и половина на полета в щракане по клавиатурите на лаптопите си, прелистване на страниците на електронните си книги или цъкане по сензорните дисплеи на таблетите си.

Домодедово

е най-големия хъб на S7, така че след кацането там през илюминаторите човек може да види още много от зелените самолети на авиокомпанията. Летището се намира на 42 километра южно от центъра на Москва и е най-натовареното в Русия. През 2011-та там са обслужени около 25 милиона пътника, което го прави и 12-тото най-голямо летище в Европа. За последната година ръстът на обслужените пътници тук е бил 15,5% или третия най-висок сред първите 20 летища на континента след Ататюрк в Истанбул и другото голямо московско летище – Шереметиево. Летището има 2 писти.

Летище Домодедово

Единственият пътнически терминал на Домодедово е разделен на две части – за международни и за вътрешни полети и изглежда доста модерно. Организиран е удобно, ясно и просто. Ако човек разбира поне малко английски или руски няма как да се загуби или обърка.

Ако летиш от Бургас за Абакан имаш около 4 часа на Домодедово, за да пообиколиш, да излезеш и да разгледаш пейзажа около летището и дори след това да седнеш да изядеш парче пица и да изпиеш чаша наливна руска бира на втория етаж, където са разположени множество ресторанти и места за чакащите пътници. Макар че голямата стъклена сграда на Терминал 1 на летището е модерна и хубава все пак малките детайли около нея ти напомнят, че

не се намираш в най-богатата и подредена страна

в света. Напомнят ти че все пак си в Русия.

Строителството на разширението на летището е започнало през 2011-та и сега изкопаните дупки около сградите и строителните площадки са заградени от грозни ламаринени прегради, които отделят и паркингите за автомобили и автобуси наоколо. Станцията на единствената железопътна връзка с центъра на Москва също

изглежда неприветлива и неудобна

Тя се намира над земята под нещо като навес и всъщност е една студена и ветровита открита ЖП спирка. Табелата за разписанието на Аероекспресът, който превозва пътниците е също ламаринена и няма къде човек да види точно колко време остава до заминаването на следващия влак или колко има до пристигането на този от града.

Въпреки това станцията е заобиколена с автомати за билети, които до центъра на Москва са на цена 320 рубли (около 15 лева) и автомати за проверка на абонаментните карти. Капацитетът на влака е достатъчно голям, така че след пристигането му на станцията на летището от него се изсипва една безкрайна многолюдна колона от хора, която сякаш никога няма да свърши. Тази човешка върволица се промъква по сто-метровата некрасива асфалтова пътека която води към централния вход на летището за да премине по-скоро кратката, но съвсем сериозна проверка през скенерите на влизане в самата сграда на летище Домодедово.

Вътрешният полет от Москва до Абакан

се изпълнява също от авиокомпанията S7 и продължава около 5 часа.

Летището на Абакан прилича на …

Абаканският аеропорт може да бъде сравнен примерно с железопътната гара в Карнобат. Пътниците се придвижват пеша от самолета до грозната сграда и влизат да си чакат багажа през съвсем обикновена пластмасова врата с табела над нея „Изход към града“. Чакането на куфарите се проточва докато старият ЗИЛ произведен по комунистическо време извозва в каросерията си багажа и го изсипва през нещо като прозорец в стената върху скромната единствена лента в помещението с размери 10 на 15 метра. От тук до изхода на летището ти трябват още 20тина крачки за да преминеш през малко по-просторната зала с двете гишета за чек ин, където те атакуват 10тина таксиметрови шофьори с настойчиви предложения за превоз, и излизаш на паркинга на летище Абакан. От тук до центъра на града са 5 километра.

Абакан

се намира на около 5000 километра от Бургас, по средата на Азия, близо до руската граница с Монголия, в южната част на Сибир. Населението на града е 160 000 души, но градската агломерация с разположените наоколо градчета и селца обединява около 320 000 човешки същества.

Абакан, Каказия, Русия

Градът е разположен на брега на река Енисей и съвсем близо до него започва един от най-големите изкуствени водоеми в света –

Красноярския язовир

Той е дълъг повече от 380 километра и завършва с огромна язовирна стена и електроцентрала с мощност 6 гигавата, което е три пъти повече от мощността на АЕЦ Козлодуй. Абакан е столица.

Градът е административен център на руската република Хакасия

с население половин милион души. Абакан е единствения по-голям град в републиката. Най-близкият значим руски град до Абакан е Красноярск, който има население от около един милион и се намира само на 500 километра на север по магистралата М54. Съвсем наблизо до Абакан са градовете Черногорск и Минусинск, които административно са отделени от Абакан но разстоянието до тях, което е по 10-ина километра реално ги прави нещо като квартали. И двата града са с население около 70 000 души.

Първата среща на всеки новопристигнал с Абакан,

естествено, е по улиците на града.

Железопътната линия минава по средата на Абакан и го разделя на две почти равни части. Северно от жп релсите е по-новата част на града. Там се намира централната пешеходна зона както и повечето административни, културни и търговски сгради. Жилищните зони, в тази част, разположени около центъра на града, изглеждат като

по-мизерен вариант на нашите комунистически панелни комплекси

Осем-етажни жилищни блокове обграждат малки разкаляни подобия на градинки, заобиколени от подобия на паркинги от разбит асфалт и големи локви.

Улиците са в същия стил – с много дупки и много събрана вода

Тротоарите много често или изобщо липсват или са толкова неуспешно реализирани, че е по-добре да вървиш по платното отколкото да газиш във вода и кал

Неприветлива, сива и мръсна картина

Между много от блоковете има някакви полуразрушени остатъци от детски площадки с разпадащи се люлки и въртележки и заградени игрища за хокей. Често подобията на градинки между блоковете са леко издигнати над нивото на улиците и по стърчащите отдушници и триъгълни входове човек може да предположи, че това е някакво подземие. От надписите „Укрытие“ по фасадите на блоковете със стрелки до тях лесно можеш да си представиш, че това всъщност са подземни скривалища някога предназначени да спасяват населението при атака от империалистическото зло.

Навсякъде наоколо са нахвърляни противни, ръждясали ламаринени гаражи в стил Меден Рудник. Можеш да ги видиш на купчинки от 5-6 сред блоковете или на големи редици по границите на жилищните кварталчета. Не знам дали факта, че по време на дългите зими тук всичко се покрива със сняг и лед и температурата месеци наред не се вдига над -20 градуса, може да бъде някакво оправдание за неприятния вид на града през ранната пролет. Целият този сив и грозен пейзаж дава лоша посока в началото на отношенията между един чужденец и град Абакан.

Все пак във всичко това няма никакъв елемент на изненада. Много добре знаеш че се намираш в Русия, дълбоко в азиатския континент, по средата на нищото, на хиляди километри далеч от районите на света, които са общоизвестни като благоденстващи и които движат човешката цивилизация напред.

Първата изненада с Абакан идва на първото кръстовище,

което се налага да пресечеш. Ако идваш от България, няма как да не забележиш веднага как

автомобилите спират в момента, в който зеления им светофар започне да мига

Няма как да не ти направи впечатление как шофьорите изчакват спокойно жълтия и червения сигнал за да тръгнат отново едва когато зеленото пак свети. Страхливия и питащ, типично български поглед-молба, който отправяш към колите на улицата застанал на бордюра на тротоара при първата срещната пешеходна пътека е посрещнат с усмивка от водачите. Автомобилите неизменно спират на 5-6 метра преди пътната маркировка и търпеливо изчакват да преминеш на отсрещната страна.

Улиците на Абакан са натоварени. Трафикът е доста сериозен за град с такива мащаби, но изнервени ситуации, отнемания на предимство, минавания на червено или спирания по средата на платното с включени аварийни светлини просто няма.

Хората карат и пешеходстват съвсем възпитано и според правилата

Не само правилата за движение по пътищата, но и човешките правила за толерантност, разбиране и учтивост. След като си пресякъл 10 улици и си изчакал 5-6 зелени светофара вече знаеш. Как е възможно културата на пътя тук на края на света да бъде на 1000 светлинни години от тази в собствената ти европейска страна?

Абаканците карат колите си и явно карат много.

Цените на горивата са толкова ниски,

че автомобилният транспорт е евтин избор за придвижване. Литър А98 тук струва 28 рубли, което е около 1,4 лева. (Данните са от 2012 г – бел.Ст.) Движението е интензивно, но

задръствания трудно можеш да видиш

Всички малко по-главни улици са широки по две или три ленти в едната посока и паркирали по платното коли липсват. Изобщо Абаканските улици са големи, а сградите от двете им страни са далеч от пътното платно и създават усещане за широко пространство.

Такситата

също масово се използват тук. В Абакан таксиметровите автомобили нямат ясно означение. Някои от тях имат типичната табела на покривите си, но това съвсем не е задължително. Цветовете на колите също могат да бъдат произволни. Правилото по-скоро е, че автомобил с висока антена е такси. Трудно можеш да разбереш как се определя цената на услугата

Таксиметрови апарати няма,

а крайната сума винаги е закръглена – 50 рубли, 100 рубли или 150. За разстояние между 2 и 10 километра почти винаги на въпроса „сколько?“ водачите отговарят „100 рубли“, което се равнява на 5 лева (данните са от 2012 г, в момента 100 рубли са под 3 лева – бел.Ст.). Повечето от колите са с десен волан. Тук се внасят употребявани автомобили от Япония. По-близо е от варианта за внасяне на коли от Европа. В Абакан

през зимните месеци често можеш да видиш вечер запалени автомобили

без шофьор в тях. Колите имат опция за дистанционно палене и собствениците им я използват периодично в студените нощи, което е жизнено необходимо когато навън е -40 градуса.

Градският транспорт на Абакан е също толкова мизерен и неприветлив,

както и вида на жилищните квартали. Малките микробусчета, които са основното обществено превозно средство, явно отдавна са изживели не само младостта, но зрелите си работни години. Те са облепени с грозни хартиени табели с информация за маршрута и цената. Билетчето струва 14 рубли (70 стотинки) и се купуват от кондуктор вътре в превозното средство.

Градски траснпорт

Спирките са с различен вид

и на много места дизайна им е в съответствие с мястото, на което се намират. Спирката до най-голямата църква в града – Спасо-Преображенский собор е с ясноразпознаваем църковен купол. Всъщност в Абакан има и тролеи, които изглеждат също толкова стари и грозни както микробусчетата. По всички по-големи улици градският транспорт върви на често и с много различни номера по хартиените табели. Явно маршрутите са много. По спирките и в автобусчетата има доста хора. Масовият транспорт е наистина масов.

Спирка

Центърът на Абакан е по-подреден и привлекателен

Улиците, тротоарите, градинките и сградите изглеждат добре. Има няколко по-големи паркчета, които са поддържани и хубави.

Пешеходната зона,

която в България бихме наричали „Главната“ представлява улица с две отделни платна за двете посоки на движение на автомобилите, и 4 – 5 метра широка пешеходна алея между тях с пейки и градинки по края. Тя пресича целия град от запад на изток паралелно на железопътната линия.

В центъра на града има доста на брой внушителни и красиви сгради. Напълно нормално.

Абакан е столица

Тук можеш да видиш големите и хубави административни сгради на всички видове руски министерства, няколко концертни и театрални зали, университети и институти. Изглежда сякаш

културният и образователен живот в Абакан

е доста интензивен. В града има три театъра. Улиците са пълни с млади и усмихнати хора. За човек от България е малко странно в началото да

среща толкова голям брой хора с азиатски черти

Монголоидно изглеждащите са горе-долу толкова на брой колкото и европеидните. Също толкова усмихнати и красиви. Интересното е че почти винаги

азиатските хора се движат по улиците само с азиатски

и обратно. Естествено, това не е желязно правило и нито по улиците, нито в заведенията, магазините или градския транспорт се усеща някакво по-специално отношение на едните към другите. Няма как да не ти направи впечатление, че

всички хора тук изглеждат страхотно

Не можеш да срещнеш някой малко по-пълен човек. Сякаш всички в Абакан спортуват ежедневно и поддържат страхотна форма и това съвсем не е преувеличено. Всеки е чувал за

прословутата красота на жените

в Русия. Е и в това няма нищо преувеличено. В Абакан много бързо разбираш, че българската гордост с красивите ни жени е малко неуместна. Тук, ако решиш да се обръщаш след всяка страхотна красавица, с която се разминаваш на улицата съвсем няма да можеш да вървиш нормално.

Все пак въпреки статистиките за населението

Абакан създава усещане за град чувствително по-малък от Бургас,

както по площ така и по брой жители. Улиците в центъра на града се изпълват с хора в слънчевите дни, но такива тълпи от народ, както по Александровска, при хубаво време тук не можеш да видиш. За да стигнеш до пешеходната зона са ти необходими не повече от 20 минути от която и да е крайна точка на Абакан.

Имената на улиците тук не са променяни

след края на комунизма. Един от големите булеварди се казва „Советская“ а главната пешеходна улица е „Ленина“. На площада пред сградата на Министерския съвет на Хакасия има

голяма статуя на Ленин

Ленин в Абакан

Странно, но лесно обяснимо, е как

магазините и заведенията имат съвсем малки витрини

и прозорци и в повечето случаи човек трудно може да разбере какво изобщо се крие зад стените на сградата. Все пак

тук зимата преминава с температури до -45 градуса

и нормално архитектурата е съобразена с опазването на топлината вътре в сградите. Външните стени на жилищните блокове са дебели по един метър. Всички сгради се отопляват от централно парно и радиатори има още като влезеш във входа. Навсякъде температурата вътре в сградите е над 25 градуса, независимо колко е голям студа навън.

Най-големият търговски център на Абакан

представлява три жилищни блока, един до друг, с магазини на партерния етаж. Тук молове и големи хипермаркети няма. За сметка на това магазини за хранителни стоки от малък и среден размер има буквално на всеки ъгъл.

Цените в тях са малко по-високи от тези в България.

Ако извървиш пешеходната зона и преминеш през целия град, в края на улицата стигаш до

най-големия парк

Той се намира в източния край, там където продължението на града е препречено от вливането на река Абакан в река Енисей. Паркът е с доста голяма площ, но има само една широка, главна, неподдържана алея, а по-голямата му част е в стил „не много гъста гора“. Има няколко мостчета над речните ръкави, като по тях минават освен разхождащите се в парка и колите на тези, които са решили да паркират между дърветата и да си направят пикник. На брега край широката ледена улица, която съвсем скоро би трябвало да се превърне в река, стърчат няколко ламаринени чадъра и съблекални. Явно през лятото тук има малък плаж.

Автор: Живко Баклев (разказът се появява за пръв път на сайта burgas1.org, тук го публикуваме с изричното разрешение на автора)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Още пътеписи от близки места:

1. Самара – най-ужасното пътуване
2. Пътуване до Москва – впечатления
3. Когато тръгнеш за Итака(2): Москва

Продукти за 4 порции:
400г телешко месо
1 тиквичка
1кг картофи
1 бира
2ч.л. сол
1ч.л. мед
1ч.л. соев сос
1ч.л. риган
1ч.л. салвия
1ч.л. розмарин
1с.л. краве масло
2с.л. олио

Приготвяне:
Идеята ми хрумна. след като гледах филма “Като главните готвачи”. В един от кадрите показваха приготвяне на телешко на тиган с гарнитура от сурови зеленчуци. Реших и аз да ви зарадвам с една вкусна, изпитана рецепта с  телешко. Моите зеленчуци няма да са сурови, a задушени с краве масло. Отделям тлъстините от телешкото. Нарязвам месото на хапки. Подреждам ги в гювеч. Намазвам кубчетата с мед. Поливам с бира и соев сос. Подправям със сол, риган и салвия. Добавям мазнина. Похлупвам и оставям съда в хладилник. Необходимо е месото да се маринова за няколко часа. Обелвам картофите и тиквичката. Режа на кубчета с къдраво ножче. Прехвърлям зеленчуковите парченца в тенджера. Наливам вода два пръста под нивото на тиквичката и картофите. Поръсвам сол. Похлупвам съда. Варя на кротък огън един час. Накрая отхлупвам, за да поръся сол, розмарин и да пусна парче краве масло. Похлупвам и оставям съда да къкри на изключен котлон. Маринованото телешко пека на умерена фурна.  Времето е около час и половина. Сервирам крехко месо със задушени, ароматни зеленчуци.

Пламен Асенов
29. 04.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100551203/velikite-evropeici-zigmund-froid-chast-vtora

Елгар, Енигма, Вариации ХІV

Както стана ясно миналата седмица, доктор Зигмунд Фройд е буквално закърмен със странни представи за сексуалните отношения, а по един или друг начин те се пренасят в личния му живот, стават и основа на създадената от него психоанализа. Дълги години Фройд живее с двете сестри – Марта, официалната му съпруга, и Мина, неофициалната. След като и двамата се насищат на силното си сексуално чувство един към друг и се раждат шестте им деца, Марта се отдава изцяло на майчинството, дома и Фройд. Тя е изключително грижовна, не дава прах да падне върху него – не го безпокои с домашни проблеми, не дава на прислугата и децата да му се мяркат пред очите и да му пречат, изобщо, пренася цялото си майчинско чувство и върху мъжа си. От друга страна сестра и, Мина, става негов сексуален и интелектуален партньор. Тя го придружава в пътуванията, държи се като секретарка и отчасти се грижи за писанията му, забавлява го с умни разговори. За себе си и Мина Фройд казва: „Ние сме хора екстравагантни, страстни и не чак толкова добри”, докато Марта според него е „напълно добра”. На всичкото отгоре, между двете сестри няма и капка ревност, така че това положение си остава валидно за цял живот. Нещата изглеждат така, сякаш от двете жени Фройд сглобява за себе си един цялостен образ, иначе буквално невъзможен. Ще ме извините, ако това звучи сексистки. Обаче то е просто описание на феномен, който е доста типичен за онази епоха, а и така поставя нещата самият Фройд, не аз. От друга страна, да бъдем честни – кой ли мъж подсъзнателно не иска да се докосне до подобно съвършено съжителство. Пък и коя ли жена би се отказала от обратния вариант – да има хармонична връзка с двама мъже, единият от които я задоволява финансово и бащински се грижи за нея, а другият я докарва до екстаз в секса и интелектуалното бърборене. Но всичко това явно не е достатъчно за доктор Фройд, на този фон той проявява и бисексуалната си природа.

Елгар, Енигма, Вариации ХІ

Когато Зигмунд Фройд се запознава с лекарят Вилхелм Флайс, двамата веднага установяват, че, освен силно интелектуално привличане, между тях има и сексуална тръпка. Флайс живее и работи в Берлин, Фройд във Виена, но те си пишат страстни писма и се виждат при всяка възможност. В едно такова писмо например Фройд казва: „Да бих могъл да излея във вас целия си ропот, да обвия моята трептяща лампа с вашия спокоен пламък и да се почувствам отново добре”. Няма да тълкувам по фройдистки смисъла на използваната образност, защото вероятно ще сгреша. Има индикации обаче, че страстта между двамата е повече интелектуална и по-малко сексуална. Неслучайно възможността поривите на либидото да се овладеят от човека и да се трансформират в пориви на разума и развитие на интелекта, е много важна част от теорията на самия Фройд, онази за отношенията между светата троица на фройдизма – То, Аз и Свръх Аз, тоест, между подсъзнанието, съзнанието и свръх-съзнанието. Към такава възможност насочва например едно друго писмо, в което 41-годишният Фройд пише: „Сексуалното вълнение не предизвиква повече интерес у мъж като мен”. Твърде млад е, за да не предизвиква…..Но, така или иначе, не знам, пък и не искам чак толкова издълбоко да знам подробности за това как точно са преминавали срещите на Флайс и Фройд, които те наричат „събрания”. Знае се обаче, че веднъж, по време на такова събрание Фройд припада и после дълбокомислено заключава: „В корена на инцидента има нещо, което е свързано с буйността на хомосексуалното чувство”. Бисексуалната природа на Фройд и Флайс обаче е не само онова, което ги събира, но и онова, което ги разделя. По-точно, разделя ги идеята за бисексуалния импулс, който съществува в човешката природа, идея, която Флайс развива през 1903 година. Фройд отначало я отхвърля изцяло, после я приема, но започва да твърди, че е негова собствена и така разривът е готов. Известна е неистовата ревност на Зигмунд Фройд към добрите идеи, както и способността му да се разделя с всички, чиито виждания по даден въпрос малко или много противоречат на неговото собствено мнение. В това отношение той сякаш цял живот остава дете, което пази играчките си и гони натрапниците от всяка територия, която смята за своя. Или който му хареса. Или в която просто се чувства добре.

Елгар, Енигма, Вариации ХІІІ

Голяма част от въпросите за сексуалния живот на доктор Зигмунд Фройд, засягат отношенията с негови пациенти. Тук нещата не минават без проблеми, но в един момент, поучен от опита, Фройд сякаш успява да ги постави на мястото им, като залага в основата на практическата психоанализа постулата, че, за да има успех лечението, лекарят не трябва да развива никакви други, освен строго професионални отношения със своя пациент. В това отношение обаче съществува една загадка, по която и досега изследователите се карат. Това е връзката на Фройд с една от тъй наречените „жени-вамп” на епохата, рускинята от немски произход Луиза фон Саломе, повече позната като Лу Саломе. Ако си спомняте, за нея стана дума, когато говорихме за Ницше. Той е само един от най-известните нейни обожатели, сред които блестят още Вагнер, Ибсен, Рилке и много други. Къде в тази редица е Фройд? Той се запознава със Саломе през 1911, когато вече е на 55. Лу, невероятно умната красавица и смела експериментаторка със собствения си живот, е 6 години по-млада и идва при известния психоаналитик, за да се освободи от тъмнината, натрупана в душата и през годините. При контакта им обаче тя бързо започва да се интересува не само от онова в себе си, от което трябва да се освободи, а и от самата психоанализа, става негов ученик, а по-късно и помощник. Както казах, по въпроса дали е имало секс между тях, изследователите още спорят. Но за мен например твърде наивно звучи „аргументът” на онези, които отричат такава възможност, като се позовават на възрастта на двамата. Всъщност възрастта им в онзи момент е прекрасна точно за подобни връзки, друг е въпросът дали който и да е от тях иска да провали един истински, дълбок човешки и професионален контакт за сметка на малко секс с неясни последици. Но не знам. Онова, което със сигурност е известно по въпроса е, че Фройд поне никога не и предлага брак, както през годините правят на практика всички велики мъже, щом се докоснат до Лу Саломе.

Елгар, Енигма, Вариации VІІІ

На фона на всички наистина смущаващи неща, казани за личния и сексуален живот на д-р Зигмунд Фройд, на фона на цялата сътворена от него психоанализа, в която огромна роля играе подсъзнателното влияние на сексуалния нагон, той самият се опитва поне да не се поддава докрай на изкушенията и всъщност се придържа към нещо като строги викториански морални принципи. Е, да, очевидно на места трансформирани – и вероятно добре аргументирано трансформирани – от могъщия му ум в негова собствена полза, но все пак. Известен е случаят от голямото турне на Фройд и Юнг в САЩ, където те отиват пред 1909 година за цикъл лекции и срещи. Една сутрин Фройд признава на приятеля си Карл Густав, че откак са стъпили на американска земя, не може да спре да мисли за жени, силно привлечен е от американките, включително от проститутките. Когато доста по-освободеният Юнг обаче предлага да си вземат проститутки, Фройд е едва ли не шокиран и рязко отхвърля идеята с думите: „Но аз съм женен мъж!” Разказвам наистина толкова надълго и нашироко нещата, свързани с личния живот на д-р Фройд, за да сме достатъчно добре въоръжени. Само така ще мога най-после да пристъпя и към онази не по-малко вълнуваща част от биографията му, свързана със създаването, развитието и същността на психоанализата. Именно тази дейност в края на краищата, го превръща в една от най-значимите фигури не само – и дори не толкова – на медицинската наука, колкото в един от най-значимите мислители на човечеството. Да, всъщност с идеите, които доста щедро ражда и разхвърля из книгите си, а често дори с грешките, които прави при развитието на тези идеи, Зигмунд Фройд създава база за истински възход на мисълта през неистово мрачния и неистово прекрасния ХХ век.

Елгар, Енигма, Вариации ІV

Смята се, че Фройд се насочва към идеята за психоанализата по обиколни пътища. През 1885 година той е на специализация в Париж при доктор Шарко, който често използва хипноза за лечение на пациенти с нервни и психически проблеми. Когато на другата година Фройд създава собствена практика във Виена, той също използва хипноза. Постепенно обаче стига до извода, че симптомите на хистерията и други неврологични заболявания се повлияват също така добре, ако пациентът, дори в пълно съзнание, успее да се върне, да докосне, а още по-добре – да възстанови и разкаже спомените си за онези житейски травми, които стоят в основата на проблема. Ето как започва всичко. Теорията на Фройд за психоанализата се ражда не като философска система – от визията към практическото приложение, а обратно, като повечето практически науки – от натрупване на конкретни наблюдения към тяхното теоретично обобщение. Има и съмнения обаче, че работата е съвсем различна и Фройд е просто един мистификатор, който прави не нещо друго, а чиста литература и създава собствен клон в нея, който може да се определи като психиатрична научна фантастика.

Елгар, Енигма, Вариации VІІ