08/19/15 09:06
(http://patepis.com/)

Вила Адриана в Тиволи (1)

Днешният пътепис ще ни води на вила. За малко щях да напиша „на вилата“, „на местото“, „на кунфу-то“, но се сетих, че вилата е римска, на Адриан В Тиволи, край Рим
Приятно четене:

Извън Рим:

Вила Адриана

Тиволи, край Рим

първа част

Когато в ръцете ми попадна стария албум с репродукции на ,,Изгледи от Рим“ на Пиранези (Giovanni Battista Piranesi) от 1720г. душата ми се изпълни с копнеж да посетя тази романтична вила на император Адриан извън Рим, край Тиволи.

За тази графика на Маргьорит Юрсенар казва:

,,Кръгла структура, пропукана като череп, през чиито отвори висят валма от рядка растителност, подобни на кичури коса. Тук геният на Пиранези като медиум е предал момента на халюцинация, на нестихващата скръб по спомена, трагичната архитектура на един угаснал върешен свят.“

Днес ние видяхме тази невероятна гледка, от която все още се излъчва мощният и романтичен чар на римската античност.

Пиранези заедно с други италиански иманяри като фамилията Булгарини провеждат частни археологически разкопки. Те секат тръните, обхванали руините с брадви, подпалват храстите за да изгонят скорпионите и змиите и копаят, копаят неспирно докато открият някоя статуя или мозайка, която могат да продадат скъпо и прескъпо за колекцията на някой кардинал или музей.

Прекрасната мозайка ,,Битката на кентаврите с дивите котки“, днес може да се види в Стария музей на Берлин. Доста стряскащ под за гостите на императора в неговият триклиниум (трапезария).

Същият ефект е постигнал и ,,Страшният съд“ на цар Борис I в Плиска.

Големите гравюри на Пиранези станали „пощенски картички“ („Vedute“) на своето време, и спомогнали Villa Adriana да бъде едно от местата, които трябва обязателно да се разгледат по време на Grand Tour, което било образователното пътуване в Италия, без които образованието на европейските аристократи, архитекти и художници особено от GB – не можело да бъде завършено..

Да посетиш Рим и да не се подпишеш на Колизея? Така и ние като ,,BG аристократи“ решихме да релаксираме извън Рим първо във Вилата на Адриан, а след това да се забавляваме във Вилата на д,Есте в Тиволи!

Екскурзията до

Тиволи

е 60 евро, но ние мразим стадното посещение под контролa на гид. Затова решихме да направим като римляните:

Да вземем метрото до станция Ponte Mammolo (1,5 евро, синята линия B, посока Rebibbia) и
От там междуградския автобус ,,Cotral”до Тivoli (4 евро, посока Tiburtina на всеки половин час).

Пътуването ни беще емоционално, защото младия шофьор се хвалеше със своите сексуални подвизи на своя приятел през цялото време и рязко взимаше завоите сякаш беше на пистата в Монца. Нащрек бяхме да не пропуснем своята спирка и след час, бяхме изненадани когато той внезапно ни обърна внимание:

– Прего, Вила Адриана!

Грацие, благодарихме на Мадоната (Богородица) като се пъхнахме в пицерията на спирката. Поръчахме си еспресо и сладолед за успокоение на нервите. После надолу в уличката вляво – 1,5 км пеша сред вилните къщи и лозя, после след знака наляво, докато стигнахме долу до касата на

вила Адриана

Вилата на Адриан в Тиволи, Largo Marguerite Yourcenar, 1, 00010 Tivoli RM, Италия

Входът е 10 евро и от 9:00 до 17:00. Но затварят в 19:00.

Вила Адриана

Оказва се,че VILLA ADRIANA е огромна и заема 64 хектара, но ние не бръкваме за още 2 евро за аудиогайд и смело без карта пристъпваме по асфалтовия баир във владенията на императора. Като изискани хора се ограничаваме и насочваме към емоционалната поанта – Канопус.

Бюст на младият Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus) римски император от 117 г. до 138 г. сл. н.е от колекцията на кардинал Фарнезе от Археологиския музей в Неапол.

Адриан сигурно е изпитвал удоволствието да накара охранените римски патриции да изминат 30 км от столицата бавно и мъчително, докато стигнат вилата в Tибур, разположена в пресечена местност на хълм източно от Рим.

Може би околностите му напомняли за родната провинция Hispania, когато започва да изкупува околните лозя около имението на тъща си. Може би той просто презирал Рим и снобските му жители, които се подигравали с него като младеж за неговия „испански“ акцент и провинциални обноски.

Изпотени и останали без дъх надникваме зад високата (9 м) стена ограждаща вилата.

Картината, която е видял Пиранези зад стената преди 250 години.

Пред нас блясва водното огледало на площада Пойкиле(Poecile), готов да разхлади морните тела на гостите

Намираме се в горната част на малък хълм и сме заобиколени от стари изкорубени маслинови дървета, величествени борове и кипариси. Сега вече разбираме, защо Адриан е обичал това място. Хладен бриз се носи из хълма, отнасяйки със себе си уханието на бор, кедър и диви рози и други цъфтящи растения.

Пред нас се разкриват следите на огромен затворен вилен комплекс с бани, храмове, библиотека, гръцки и латински театри, жилищна и стопанска части –VILLA ADRIANA. Преди това Адриан вече е построил най-финния храм в Рим- Пантеона и колосалния си мавзолей(днес замъка Сант Анжело), но тази вила си остава най-любимото място след всяко завръщане от пътешествия из далечните кътчета на империята.Тук той пренася колекциите си от статуи, музикални инструменти, книги и спомени.

,,Вилата беше гробница на странстванията ми, последен лагер на скитника, и макар от мрамор-равностойна на палатките и шатрите на азиатските принцове.“

Историята разказва, че през 123г. Адриан (и жена му) взели Антиной (Antinous, Ἀντίνοος), млад грък от Никея, заедно с тях навсякъде в пътешествията им цели 7 години из империята. Адриан бил официално женен и затова в древния Рим не се е гледало накриво за мъжете, които имали юноши любовници, тъй като те са били доминиращи партньори.

Антиной се удавил през 130г. в Нил при мистериозни обстоятелства. Мъката на императора била толкова голяма ,че той издал декрет Антиной да бъде обожествен и поръчал много статуи които разпратил по всички градове на Римската империя.

Бюст на Антиной и бюст на Антиной като бог Озирис(вдясно) от Адриановата вила днес са в музея на Ватикана.

,,Пламенна и страстна нежност, унила женственост“.Това е всичко, което може да се каже за темперамента на Антиной и това е отразено и в най- незначителното му изображение.

Под палещите лъчи на юнското слънце минаваме набързо през голото поле между баните към Канопуса.

Тук няма знак, че тук е най- свещената част от комплекса-

храмът на една трагична любов между зрял мъж и юноша..

Тук някога се е издигал ANTINOEION-храмът на Антиной.

От него е запазен обелискът на Антиной, който днес е преместен на хълма Пинчио в Рим.

„Залата на философите“ е била библиотека със седем ниши облицовани някога с мрамор и декорирани с големи скулптури.

Отляво на полукупола на залата на философите е високата стена с врата която е запазена и до днес.

Окото в купола на храма някога.

Как изглежда днес окото.

Спиращата дъха гледка на Cryptoporticus с извития свод в императорския триклиниум, театрално осветен от светлината, падаща през прозорците отгоре.

Все още клони провисват през прозорците на триклиниума

Обраслият храм в Адриановата вила.

Кентаврите на Фуриети ( Furietti Centaurs) са две мраморни статуи открити от кардинал Фуриети през 1736 в Адриановата вила, които днес се пазят в музея на Капитолия в Рим.

„Ние единствено съумяхме да покажем скритата сила и пъргавина в едно неподвижно тяло.. Моята любима гора се побира изцяло в образа на кентавъра…“ Тези копия на бронзовите гръцки оригинали са били поръчани от Адриан.