Вече 10 години работя като специалист по осигуряване качеството на софтуера или, казано на чист български – QA. QA е професия, в чиято основа са валидацията и верификацията, т.е. дали софтуерът изпълнява изискванията за него, дали работи според очакванията на клиента, по правилния начин, дали е достатъчно бърз, надежден и удобен за ползване, ще издържи ли десетки потребители и т. н. Днес попаднах на чудесен пример за 40 грешни схващания при нещо толкова просто, като да си въведеш имената в ей-такова поле на някоя обществена система, да речем, илюстриращи за колко много неща трябва да мислят тестващите, докато си вършат работата:

Въведете Вашите имена:

 

Ето го и списъкът с 40 погрешни схващания на типичния програмист:

1. Хората имат точно три официални имена.
2. Трите имена винаги вървят последователно: име, презиме, фамилия
3. Хората имат само официални имена… Петър си е винаги Петър, какви са тия Петьо, Пепи, Пешо…
4. Хората никога не пропускат презимето си.
5. Да го кажем така: Хората имат точно N имена, където N е някъде между 2 и 4.
6. Имената на хората се побират в Х на брой символа.
7. Абе вие ме бъзикате! Как ще има човек, който реално се казва Adolph Blaine Charles David Earl Frederick Gerald Hubert Irvin John Kenneth Lloyd Martin Nero Oliver Paul Quincy Randolph Sherman Thomas Uncas Victor William Xerxes Yancy Wolfeschlegelsteinhausenbergerdorff?
8. Имената на хората не се променят.
9. Добре, де, променят се, но само при конкретен и краен брой поводи: сватба, осиновяване и обидно име.
10. Уф, добре, променят се по всяко време и всякакви поводи.
11. Имената на хората винаги са на кирилица.
12. Тези, които не са на кирилица, се пишат на латиница. Какво искате да кажете с 辉龙, да се напише Hui Long просто!
13. Сигурен съм, че модулът за филтриране на мръсни думи няма имена на хора в речника си… Е, не може ли да го напишем Хуи вместо Хуй този китаец?
14. Има супер голямо значение дали имената са с главни или малки букви…
15. Всъщност, май няма никакво значение.
16. Принципно имената започват с главни букви, ама колко идиоти ги мързи да си натиснат shift-а?
17. Само ЧЪК НОРИС пише името си изцяло с главни букви, идиоти такива!
18. Някои имена имат префикси и суфикси, ама кой нормален ще се напише като Lt Col John-Alexander van der Sar Maria de la Salete Jr.
19. Ще ги махна тия титли… Е, как ще има „д-р Драгомир Драгостинов“? И ще вземе да се напише Dr. Dr. Dragostinov?!
20. Имената на хората не съдържат номера, как ще се казваш в днешно време Александър Иванов XVI? И ще се напишеш като Александър Иванов 16?!
21. Името и фамилията са различни имена. Ако се казваш Yang Yang Yang, как да разбера дали си „Yang Yang  Yang“ или „Yang  Yang Yang“? Ох, обърках се…
22. Хората имат глобално уникални имена. Не може 10 души да се казват Иван Иванов Иванов… аз как ще ги различа сега?
23. Добре, добре… но да знаете, че не повече от милион души в целия свят имат съвпадащо име с някой друг.
24. Как така Ива Иванов? Или си Ива Иванова, или Иво Иванов!
25. Добре, имало и Вовеки Веков Иванов. Ясна е работата.
26. Добре, де, почти всички хора имат глобално уникални имена, трябва ли да пренаписвам цялата система за това, че на някой можели да му съвпаднат имената?
27. Е, много важно, че вместо Sørensen излизало S?rensen… Той си знае как се казва, разбира се.
28. Виж, тази система е за България, никога няма да се ползва с имена на латиница…
29. Или от японци. 猿も木から落ちる
30. Или от корейци. Как така ще са различни символи от японските? 원숭이도 나무에서 떨어진다.
31. Този О’Хара въобще не му пишете апострофа, чупи цялата база!
32. Да, сега ще кажеш, че и 1′ or ‘1’ = ‘1’ е валидно име… SQL инжекция ли? Това пък какво е?
33. Знам алгоритъм, който транслитерира без проблеми от кирилица на латиница и обратно. Пътка Пътева ли? Ами…
34. Естествено, че ако има две свързани информационни системи за даден човек, те използват абсолютно същото име за този човек.
35. Разбира се, че всеки оператор на системата въвежда имената по еднакъв начин…
36. Кк тка ще прпусне или рзамени няккви бкуви, докаот пише?! Къде гледа?!
37. Имената на хората винаги се дават при раждането, нали?
38. Е, не веднага при раждането, но много, много скоро след това…
39. Пет години? И как сте му викали докато стане на пет?!
40. Хората имат имена. Винаги! Как така няма име… ХОРАТА ВИНАГИ ИМАТ ИМЕНА! Напускам.

По този японски оригинал на Патрик МакКензи (има и още поне шест имена, които ще пропусна): http://emptypage.jp/translations/kalzumeus/falsehoods-programmers-believe-about-names.html

Процесът, който разкри ужасите на Аушвиц

Не е новина фактът, че Москва гледа на България като на дългосрочна своя корупционна инвестиция, която ползва като резервна банкова сметка в момент, когато други, далеч по-големи кредитни линии в международната политика, се оказват затворени за нея поради собствената й политика на конфронтация и самоизолация. Посланието на Путин с „топлите думи” в Крим ( в отговор на „случаен въпрос” на етнически българин) към България- отговор, изрецитиран в духа на типичната сълзлива реторика за близостта между двата народа, в този смисъл е рутинна практика.

 

Интересното и различното в случая обаче е в това, че за първи път в историята си България е …много по-силна от Русия във ВСЯКО ЕДНО ОТНОШЕНИЕ, но само при едно условие: че се придържа към съюзническите си ангажименти. Тъкмо тях атакува Путин като подхвърля кокал на своите пудели у нас и те веднага наскачаха да лаят верноподанически.

 

Забелязвате ли същевременно, че започващите днес от българска територия най-мащабни учения на НАТО в Европа от десетилетия насам с трениране на десанти операции ( а десантът е военна операция, прилагана единствено и само при нападение), този път преминават при пълна, дисциплиниращо режисирана от Кремъл тишина от страна на кресливите, приспани за целта клетки на Петата колона у нас? Путин сменя тактиката и местните колаборационисти, както при резкия завой на Сталин към дружба с Хитлер през 1939 г- – и обратно през 1941 г.).

Какъв контраст е това мълчание на послушните местни “евроазиатци” с пропагандната истерия на същите преди по-малко от два месеца, когато беше мобилизиран целият пропаганден ресурс на Путин да вие на умряло във връзка с шепата американски военни и няколкото им бойни машини в ученията им на българска земя!

 

Както съм споменавал вече в трилогията си „Течна дружба”, малката и вечно подигравана за своята незначителност ( най-вече от съветофилите тук) България от векове заема много по-голямо място в имперските планове на руския монархо-социализъм, отколкото е тежестта на територията или населението й като „бройка”.

 

В едно от разсекретените писма на Сталин до Хитлер, изплувало от германските архиви ( докато руските продължават гузно да мълчат за заключените в тях още 4 писма), съветският диктатор праща през декември 1940 г. на своя нацистки побратим списък с условията, при които СССР би се включил във войната на страна на райха: в точка номер две Сталин иска гаранции, че ще получи България ( на първо място в списъка му е Финландия).

 

Както знаем, Сталин си получава България през главата на съюзниците, налагайки окупационен режим тук без той да е бил договорен с тях, но Финландия не посмява да глътне: този таралеж му напомня за съдраните гащи от съпротива на финландците, където съветската Пета колона не успява да услужи на чуждия завоевател така добре, както същата в България.

 

В скоби казано, сред напълно пренебрегваните и неизследваните досега причини, освен стратегическото значение на България като плацдарм към проливите, Сталин точи лиги и за българския уран – общо над 40 мини на българската територия, както се оказва след съветската окупация. С този ресурс в голяма степен е захранено първоначалното натрупване на ядреното величие на империята, върху която тя и днес паразитира като Велика ( потенциално разрушителна) сила.

 

Редовният „аргумент” на русолюбивите нашенци при опит да бъде критикувана политиката на истинската им родина е: „ Кой си ти, че да придиряш на Русия, тя е огромна и не се интересува от  жалкото ти мнение” ( това възклицание по смисъл се повтаря на всички нива: от редовия трол в интернет, до професорските пледоарии по темата от страна на Андрей Пантев и компания).

 

Да, обаче Путин, оказва се, се почувства длъжен да покаже интерес към толкова презираната и оплюваната от собствените му слуги България, които след неговото указание от 1 декември 2014 г. от трибуната в Анкара да се ругае София организираха състезание по надхрачване. В него ( освен традиционният храчкомет Жириновски) все още продължава да води шефът на външната комисия на руската Дума Алексей Пушков с възклицанието по повод спирането на „Южен поток”, обръщайки се към българите: „да ви е яд”!

 

Яд ги ненаялите се местни реципиенти на руската корупция, че им ограничиха хранилката със спирането на „Южен поток” ( макар да не са ги отбили напълно, както твърдят източници, запознати с техния бизнес). Същите сега не могат да се нарадват, че Путин публично подрънква с кутията, както се къткат котки със суха храна: „мац, пис-пис”.

 

И настана едно мяукане на кебапчийските котета у нас, долучи познатия призив на стопанина!

 

За ден-два олигарси, енергийни експерти и политици огласиха публичното пространство тук със своето шумно облизване, което не би се случило, ако главата на тази „риба” безмълвно( засега) не одобряваше възбудата им.

 

Очаквайте да проговори главата, откъм която мирише на постоянна готовност за (съ)участие в плановете на Путин да бъде душена свободолюбивата Украйна чрез примката на„Южен поток” – дори и когато той беше обявен за мъртъв.

Share on Facebook

Share on Facebook

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

Една публикация на Иван Ралчев в Walking on the edge....

„Кошмар“ ли е да родиш в България?

Белият дом назначи първия транссексуален служител в екипа си

Днешният пътепис ще ни води на вила. За малко щях да напиша „на вилата“, „на местото“, „на кунфу-то“, но се сетих, че вилата е римска, на Адриан В Тиволи, край Рим
Приятно четене:

Извън Рим:

Вила Адриана

Тиволи, край Рим

първа част

Когато в ръцете ми попадна стария албум с репродукции на ,,Изгледи от Рим“ на Пиранези (Giovanni Battista Piranesi) от 1720г. душата ми се изпълни с копнеж да посетя тази романтична вила на император Адриан извън Рим, край Тиволи.

За тази графика на Маргьорит Юрсенар казва:

,,Кръгла структура, пропукана като череп, през чиито отвори висят валма от рядка растителност, подобни на кичури коса. Тук геният на Пиранези като медиум е предал момента на халюцинация, на нестихващата скръб по спомена, трагичната архитектура на един угаснал върешен свят.“

Днес ние видяхме тази невероятна гледка, от която все още се излъчва мощният и романтичен чар на римската античност.

Пиранези заедно с други италиански иманяри като фамилията Булгарини провеждат частни археологически разкопки. Те секат тръните, обхванали руините с брадви, подпалват храстите за да изгонят скорпионите и змиите и копаят, копаят неспирно докато открият някоя статуя или мозайка, която могат да продадат скъпо и прескъпо за колекцията на някой кардинал или музей.

Прекрасната мозайка ,,Битката на кентаврите с дивите котки“, днес може да се види в Стария музей на Берлин. Доста стряскащ под за гостите на императора в неговият триклиниум (трапезария).

Същият ефект е постигнал и ,,Страшният съд“ на цар Борис I в Плиска.

Големите гравюри на Пиранези станали „пощенски картички“ („Vedute“) на своето време, и спомогнали Villa Adriana да бъде едно от местата, които трябва обязателно да се разгледат по време на Grand Tour, което било образователното пътуване в Италия, без които образованието на европейските аристократи, архитекти и художници особено от GB – не можело да бъде завършено..

Да посетиш Рим и да не се подпишеш на Колизея? Така и ние като ,,BG аристократи“ решихме да релаксираме извън Рим първо във Вилата на Адриан, а след това да се забавляваме във Вилата на д,Есте в Тиволи!

Екскурзията до

Тиволи

е 60 евро, но ние мразим стадното посещение под контролa на гид. Затова решихме да направим като римляните:

1. Да вземем метрото до станция Ponte Mammolo (1,5 евро, синята линия B, посока Rebibbia) и
2. От там междуградския автобус ,,Cotral”до Тivoli (4 евро, посока Tiburtina на всеки половин час).

Пътуването ни беще емоционално, защото младия шофьор се хвалеше със своите сексуални подвизи на своя приятел през цялото време и рязко взимаше завоите сякаш беше на пистата в Монца. Нащрек бяхме да не пропуснем своята спирка и след час, бяхме изненадани когато той внезапно ни обърна внимание:

– Прего, Вила Адриана!

Грацие, благодарихме на Мадоната (Богородица) като се пъхнахме в пицерията на спирката. Поръчахме си еспресо и сладолед за успокоение на нервите. После надолу в уличката вляво – 1,5 км пеша сред вилните къщи и лозя, после след знака наляво, докато стигнахме долу до касата на

вила Адриана

Вилата на Адриан в Тиволи, Largo Marguerite Yourcenar, 1, 00010 Tivoli RM, Италия

Входът е 10 евро и от 9:00 до 17:00. Но затварят в 19:00.

Оказва се,че VILLA ADRIANA е огромна и заема 64 хектара, но ние не бръкваме за още 2 евро за аудиогайд и смело без карта пристъпваме по асфалтовия баир във владенията на императора. Като изискани хора се ограничаваме и насочваме към емоционалната поанта – Канопус.

Бюст на младият Адриан (Publius Aelius Traianus Hadrianus) римски император от 117 г. до 138 г. сл. н.е от колекцията на кардинал Фарнезе от Археологиския музей в Неапол.

Адриан сигурно е изпитвал удоволствието да накара охранените римски патриции да изминат 30 км от столицата бавно и мъчително, докато стигнат вилата в Tибур, разположена в пресечена местност на хълм източно от Рим.

Може би околностите му напомняли за родната провинция Hispania, когато започва да изкупува околните лозя около имението на тъща си. Може би той просто презирал Рим и снобските му жители, които се подигравали с него като младеж за неговия „испански“ акцент и провинциални обноски.

Изпотени и останали без дъх надникваме зад високата (9 м) стена ограждаща вилата.

Картината, която е видял Пиранези зад стената преди 250 години.

Пред нас блясва водното огледало на площада Пойкиле(Poecile), готов да разхлади морните тела на гостите

Намираме се в горната част на малък хълм и сме заобиколени от стари изкорубени маслинови дървета, величествени борове и кипариси. Сега вече разбираме, защо Адриан е обичал това място. Хладен бриз се носи из хълма, отнасяйки със себе си уханието на бор, кедър и диви рози и други цъфтящи растения.

Пред нас се разкриват следите на огромен затворен вилен комплекс с бани, храмове, библиотека, гръцки и латински театри, жилищна и стопанска части –VILLA ADRIANA. Преди това Адриан вече е построил най-финния храм в Рим- Пантеона и колосалния си мавзолей(днес замъка Сант Анжело), но тази вила си остава най-любимото място след всяко завръщане от пътешествия из далечните кътчета на империята.Тук той пренася колекциите си от статуи, музикални инструменти, книги и спомени.

,,Вилата беше гробница на странстванията ми, последен лагер на скитника, и макар от мрамор-равностойна на палатките и шатрите на азиатските принцове.“

Историята разказва, че през 123г. Адриан (и жена му) взели Антиной (Antinous, Ἀντίνοος), млад грък от Никея, заедно с тях навсякъде в пътешествията им цели 7 години из империята. Адриан бил официално женен и затова в древния Рим не се е гледало накриво за мъжете, които имали юноши любовници, тъй като те са били доминиращи партньори.

Антиной се удавил през 130г. в Нил при мистериозни обстоятелства. Мъката на императора била толкова голяма ,че той издал декрет Антиной да бъде обожествен и поръчал много статуи които разпратил по всички градове на Римската империя.

Бюст на Антиной и бюст на Антиной като бог Озирис(вдясно) от Адриановата вила днес са в музея на Ватикана.

,,Пламенна и страстна нежност, унила женственост“.Това е всичко, което може да се каже за темперамента на Антиной и това е отразено и в най- незначителното му изображение.

Под палещите лъчи на юнското слънце минаваме набързо през голото поле между баните към Канопуса.

Тук няма знак, че тук е най- свещената част от комплекса-

храмът на една трагична любов между зрял мъж и юноша..

Тук някога се е издигал ANTINOEION-храмът на Антиной.

От него е запазен обелискът на Антиной, който днес е преместен на хълма Пинчио в Рим.

„Залата на философите“ е била библиотека със седем ниши облицовани някога с мрамор и декорирани с големи скулптури.

Отляво на полукупола на залата на философите е високата стена с врата която е запазена и до днес.

Окото в купола на храма някога.

Как изглежда днес окото.

Спиращата дъха гледка на Cryptoporticus с извития свод в императорския триклиниум, театрално осветен от светлината, падаща през прозорците отгоре.

Все още клони провисват през прозорците на триклиниума

Обраслият храм в Адриановата вила.

Кентаврите на Фуриети ( Furietti Centaurs) са две мраморни статуи открити от кардинал Фуриети през 1736 в Адриановата вила, които днес се пазят в музея на Капитолия в Рим.

„Ние единствено съумяхме да покажем скритата сила и пъргавина в едно неподвижно тяло.. Моята любима гора се побира изцяло в образа на кентавъра…“ Тези копия на бронзовите гръцки оригинали са били поръчани от Адриан.

По-старият кентавър е отправил тъжен и загрижен поглед назад към миналото.

По-младият кентавър е весел и гледа уверено напред като всичко му изглежда готино.

Очаквайте продължението

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Рим – на картата:

Рим

I don’t know the author of this decoration, but we all say “Thank you” It is very close...