08/25/15 07:26
(http://patepis.com/)

Абакан (2): Околностите на столицата на Хакасия

Днес с Живко ще продължим обиколката си из Абакан, с който вече се запознахме, и околностите му. Приятно четене:

Приятно четене:

Абакан

Република Хакасия, РФ

част втора

Околностите на столицата на Хакасия

Черногорск

се намира северно от Абакан. С маршрутките на градския транспорт до там се стига за 15-тина минути. Градът определено не създава впечатление за населено място от мащабите на Ямбол, каквото реално е.

Улиците са празни,

а от единия му край до другия можеш да стигнеш за 20 минути пеша. Тук също има от

типичните жилищни комплекси с блокове

и кал между тях. В центъра на града има няколко паметника в чест на жертвите по време на втората световна война. Пътят, който води на изток от Черногорск преминава през няколко ниви, пресича магистралата за Красноярск и след 4-5 километра стига до малкото

градче Уст Абакан

Тук жилищни блокове няма. Всички сгради наоколо са само в типичния руски стил – едноетажни, поне 100 години стари, кафяви дървени къщурки с чудни капаци на прозорците боядисани в луди ярки цветове. Небесно синьо, розово, зелено. Тези къщурки всъщност са навсякъде в региона. Около високите блокове на Абакан, на дълги редици в южните квартали на Абакан, както и целия западен Черногорск. И всички явно недокоснати от съвременен зидаро-мазач или бояджия поне от 99 години. Хиляди къщички на Баба Яга с малки дворчета и пушек от комините.

Уст Абакан е 15-хилядно руско селце пълно с къщи на кокоши крака.

Всичко е реално, не можеш да се събудиш с ощипване. Улиците са пълноводни поточета родени от топящите се лед и сняг. Нито едно човешко същество наоколо. Реката е някъде съвсем близо. Не се вижда дори след като подминеш последната къща, само защото си на едно ниво с нея. Равнина.

Могъщият Енисей

е окован от половин метър дебел лед по бреговете му. Реката тук тече бавно и се разделя на няколко ръкава. Можеш спокойно да преминеш през дигата и да влезеш в полето, което по някое време на годината, след стопяването на снеговете се превръща в огромен язовир. Сега водата се е отдръпнала и се вижда на стотина метра навътре зад широката ледена ивица.

Енисей

На отсрещния бряг стърчат високи възвишения. Планини има и вляво на отсамния бряг на реката. Съвсем съвсем наблизо и лесно достижими. Ако искаш да разбереш къде наистина се намираш трябва да се качиш на високо. Ако тръгнеш през селото по посока на течението на реката, първото възвишение започва веднага след последната къща. За 5 минути си горе.

Енисей

По баира се виждат следи от автомобилни гуми. Гледката към реката и язовира вероятно не е най-великата на света. Предполагам че има хора за които огромното пространство, което се разкрива пред погледа би било скучно. Скучните точици на къщурките със своите цветни капаци на прозорците се ширят десетки километри на юг и запад. Скучните комини на Абакан се виждат малко преди хоризонта. Ако завъртиш глава на ляво пред теб се разкрива цялата величествена скука на 15 километра вода и лед заобградени от стърчащи над тях високи възвишения и притиснати от най-синьото небе с най-белите пухкави парчета сняг от облаци. Седиш, самотна точка пред грандиозната досада на природата и знаеш, че зад хоризонта, отвъд планините вляво, всичката тази вода се изсипва през ръба в черната бездна на безкрая. Намираш се на края на света.

На край света

Да си чужденец в Абакан е вълнуващо

Явно в града рядко се появяват хора, които говорят чужд език и

пришълците тук бързо се превръщат в атракция

Всеки втори на улицата, в градския транспорт, в магазините и заведенията се обръща да разгледа внимателно странните същества говорещи на непознат език. Хлапетата с които се разминаваш си шушукат и се смеят високо явно шегувайки се със странните за тях звуци които, издават иностранците.

Ако говоренето на руския не ти е сред най-силните страни

нещата стават още по-забавни. Плахите и неумелите опити да говориш на руски предизвикват добродушните усмивки на всички наоколо. Усмивки, в които няма подигравка, злоба или раздразнение. Всички се радват и вълнуват от присъствието на хора, които не са от Русия.

В Абакан никой не знае и една дума на английски

Единственият ти вариант да се оправиш когато не се сещаш за руската дума са жестовете и асоциациите. Много странно изглежда това тотално отричане на английския, но то си има лесно обяснение. Макар че в училищата английски се учи, хората в реалния си живот почти нямат досег с този език. Русия е достатъчно голям пазар, така че всякакъв вид компютърен софтуер, всеки интернет сайт, всяка инструкция за експлоатация на нов телевизор, всичко и навсякъде да е само на руски. Филмите по телевизиите са дублирани на руски.

Тук Фейсбук е почти непознат

Имат си подобна руска социална мрежа – VKontakte. Повечето от радиостанциите пускат основно руска музика. Абакан обича чужденците, въпреки че трудно общува с тях. Всеки е готов да се усмихне приветливо, да помогне, да те насочи и да обясни. Ако решиш да използваш услугите на някой руски мобилен оператор и влезеш в първия срещнат магазин, в който това се предлага, трябва да знаеш, че предплатените SIM карти, както в България, се регистрират.

Ако не си руски гражданин нещата са сложни

Изобщо не би било чудно обаче ако без много много да се замислят консултантите в магазина или дори случайни клиенти дошли да си платят сметката ти предложат съвсем спонтанно да използваш техните лични документи за регистрация на SIM картата, която си решил да вземеш. Наистина малко шокираща доверчивост. В подобни ситуации попадаш през 5 минути. След почти всеки контакт с хората на Абакан,

широката ти усмивка и радостното вълнение са неизбежни

Ако попиташ на улицата как да стигнеш до определено място няма да е никаква изненада ако хората проявят невероятна отзивчивост, отклонят се от собствения си път за да повървят 10-ина минути с теб и да те заведат сами до мястото, което търсиш. Ако си някъде далеч от квартирата си и не знаеш как да стигнеш до нея, можеш спокойно да разчиташ, че всеки случаен минувач който попиташ ще ти обясни учтиво и търпеливо как най-бързо и лесно да пропътуваш разстоянието, ще се обади да ти поръча такси и ще ти каже колко точно трябва да платиш на шофьора.

Абакан, Каказия, Русия

Грозният, кален и мръсен Абакан крие толкова доброта,

красота и жизнерадост в сърцето си, че от момента в който усетиш същността му е неизбежно да го обикнеш. Абаканците са добри и весели хора, любознателни и с чувство за хумор. Или поне така ти се струва, ако имаш само една седмица, за да ги опознаеш.

В края на деня, когато последните лъчи на слънцето се процеждат между високите кули на Абакан и по стълбовете за осветление започват да святкат пламъчетата на милиони свещички,

централните улици на града се изпълват с необикновено оживление

Хиляди млади хора се разхождат по павираните алеи, смеят се, седят по облегалките на пейките и бордюрите, стоят подпрели рамо на дърветата, разговарят, клекнали отпиват от бутилката с кехлибарено на цвят питие в ръката им. За разлика от големите космополитни градове на изток и запад, с милиони жители от всякакви раси и изповядващи най-различни религии, в столицата на Хакасия хората по улиците не са прозрачни. Ако погледнеш човека, с който се разминаваш виждаш, че и той те забелязва, че не гледа през теб забързан единствено със собствените си мисли. Вървиш и срещаш погледи които ти се чудят, радват ти се или те провокират.

Във въздуха се усеща особен аромат. Аромат на кипящ живот, на ентусиазъм и веселие. Встрани от алеята, край няколко спрени коли се е събрала група от 10-15 човека. Те обсъждат нещо оживено. Такива странно-големи групи младежи можеш да видиш по цялата дължина на алеята през няколко метра. Всеки е с бутилка в ръката. Питието е бира.

В Абакан се продават сто вида бира със сто различни вкуса,

цветове и аромати. Разнообразието е достатъчно за да предложи на всеки възможност за пълна наслада от поне няколко различни вида от тази течност.

Бира тук се пие от всички и навсякъде.

Пие се в приветливите заведения на самообслужване по главната, където можеш да хапнеш чудни салати и ястия от месо и риба. Десетки видове наливна или бутилирана бира можеш да си поръчаш в приятните нощни барове, пълни с красиви момичета винаги готови да ти обърнат внимание. Бирата се пие и по улиците, градинките и парковете. А хора явно прекалили с алкохола в Абакан просто не можеш да видиш.

Може би в абаканската бира има някаква тайна магическа съставка

Вълшебство което прави възприятията ти по-чувствителни за да усещат положителната енергия наоколо. Може би не е бирата, а хакаския въздух наситен с изпарения от водите на Енисей. Може би са лъчите на сибирското слънце. Каквото и да е това вълшебство те кара да усещаш ясно туптящото сърце на града, да го разбираш и да се чувстваш добре. По някакъв странен начин

цялото излъчване на Абакан те прави щастлив, свободен и безгрижен

Кара те да се чувстваш на мястото си. На хиляди километри от всички нацепени батки и страшни погледи, от правежните мацки, от фалшивите улични музиканти, които свирят на запис, от автомобилите, които бързат да те сгазят на пешеходните пътеки докато опитваш да пресечеш с уплашен поглед на преследвано диво животно. Далеч от безпричинната злоба, от дребните тарикати, от геройството на уличната наглост. На хиляди километри от дома.

Сега когато седя тук с бутилка българска бира до компютъра, на 5000 километра и на няколко дни далеч от последната ни среща знам съвсем сигурно че усещането за Абакан ми липсва.

Липсва ми,

както ми липсва онова момиче, за което не мога да престана да мисля. Липсва ми необикновеното вълнение, неописуемата вълшебна енергия, чувството на трептяща радост от близостта. Липсва ми зашеметяващото излъчване на неземна красота. Липсва ми усещането че съм специален, че съм обичан и желан. Не знам дали отново някога ще бъда с този Абакан който познавам. Дали някога пак ще бъда заобиколен от спонтанните омагьосващи усмивки и чаровните малки жестове, от свежестта и добротата.

Знам,

че Абакан никога не е бил и никога няма да бъде мой град. Знам, че всички негови усмивки са били искрени но родени и способни да съществуват само за момента. Без бъдеще и минало. Знам, че нямам достатъчно сили и смелост за да се преборя да бъде различно, а мисълта че не всичко зависи само от мен е просто оправдание.

Галерия с летища и самолети
Галерия от улиците и кварталите на Абакан
Галерия градски транспорт на Абакан
Галерия със снимки от центъра на Абакан
Галерия от Черногорск и Уст Абакан
Бира в Абакан
Още от Абакан