Все по-често ми се случва да си припомням аромати от миналото, аромати и вкусове с които съм израснала. Липсват ми. Сигурно остарявам Не обичам домати. Зелени, жълти, сини, червени, няма никакво значение от кой вид, просто ми се повдига от чистия и истински вкус на домат (или патладжан, все тая). Повярвайте ми, много добре знам […]

Все по-често ми се случва да си припомням аромати от миналото, аромати и вкусове с които съм израснала. Липсват ми. Сигурно остарявам :mrgreen: Не обичам домати. Зелени, жълти, сини, червени, няма никакво значение от кой вид, просто ми се повдига от чистия и истински вкус на домат (или патладжан, все тая). Повярвайте ми, много добре […]

БХК предлага стажантска позиция в програмата “Кампании и комуникации”

Община Варна погази международното право, разрушавайки жилища в квартал „Максуда“

След 70 години под ръководството на мъже, някои казват, че "крайно време е" жена да оглави ООН

Алфата на руската пропаганда Сидеров пуснал по канала „Алфа” слух, че американците са виновни за фекалиите в морето ни на юг. А на север? Хм, там е по-близо до Крим. Не се знае дали консуматорите на фекалната му логика няма да вземат да се усъмнят в американския произход на вносните фекалии като братски дар от североизток. Все пак, при близо половин милион руски имота и първо място по брой на пребиваващите у нас чужденци руснаците , при цялата безрезервна любов към всичко руско, може би могат да бъдат заподозрени като основни доставчици на чужда стомашно-чревна продукция.

Количествените параметри обикновено са нещото, на което руските пропагандатори наблягат в някаква своя специфична интерпретация. Например за такива цели им служи многотията на извозените на годишния събор на рускопоклониците край язовир Копринка в пристъп на русофилия ( звучи като стомашно-чревно разстройство, но е дума, която бившият собственик на „Дума” Николай Малинов и шеф на Движение „Русофили” употребява в едно свое интервю) . Дали и купчинките човешки извержения край изкуствения водоем, оставени от русофилите, също са естествено пъклено дело на американците?

Многотията служи на русофилията като доказателство за твърдението й, че България е русофилска. Избягалите от русофилската ( според русофилията) България на Запад поне милион и половина българи обаче не влизат в тази балканска бакалска сметка.

Така е и с антилогиката на имотно-туристическата им статистика. Хем се радват на стотиците хиляди руски притежатели на български имоти ( а каква врява вдигаха същите другари, че чужденците щели да изкупят България, помните ли?) , хем пък се опитват да изкарат, че постоянното руско присъствие тук, превишаващо като бройка стотици пъти американското, не произвежда реципрочното количество фекалии.

За русофилите тук не важи ли руското изразяване на омраза към чужденеца „иностранцы засранцы” (който пребивавалите в Русия българи задължително чуват и по свой адрес, да речем в масовия транспорт, където руснаците се дразнят от българската реч)?

Всъщност истинският дивидент от дългогодишното руско инвестиране в оглупяването на доста българи се вижда най-добре не от изхождането по количествените въпроси, а от количеството рядка ( за една уважаваща себе си нация) радост, което предизвиква и най-малкият напън на бащицата им в Кремъл да ароматизира двустранните отношения с добронамерено изпускане на парата. Една негова дума на благоволение към България беше достатъчна, за да изригне тук масово облекчение на русофилите. Друг е въпросът, че те и в това отношение изпадат в логическо противоречие спрямо досегашния си плач на гробищата на уж умъртвените ни връзки с Русия.

Май русофилската пропаганда е клекнала по голяма нужда тук, щом й се налага да се облекчава по този начин. На един от вождовете й синът беше уличен в многомилионна сделка за ср.., пардон, спа хотел, а другият сега е изпаднал в душевно разстройство от опровержението на Путин на всичките му твърдения за ужасно лошите отношения между двете страни ( по вина на американците, разбира се). И съответно се изходи по въпроса.

Апропо, колко ли трябва да си шмръкнал, за да заявиш най-сериозно, че американците нарочно заразявали с фекалии южното ни Черноморие, защото там „все пак” има и руски туристи? Авторът на това твърдение може и да е експерт по фекалиите, но все пак изявата му си заслужава лабораторния анализ за успокоение на невинните потенциални жертви, че глупостта ходи по хората и не се предава от зарази в морето.

Share on Facebook

Колко българи работят в Германия?

Защо унгарската ограда няма да уплаши бежанците

Саудитска Арабия е екзекутирала 175 души миналата година

Юнкер: Няма нужда от нова среща на върха на ЕС за миграцията

Държавата ще събори единствения дом на семейство от Синеморец

Днес с Живко ще продължим обиколката си из Абакан, с който вече се запознахме, и околностите му. Приятно четене:

Приятно четене:

Абакан

Република Хакасия, РФ

част втора

Околностите на столицата на Хакасия

Черногорск

се намира северно от Абакан. С маршрутките на градския транспорт до там се стига за 15-тина минути. Градът определено не създава впечатление за населено място от мащабите на Ямбол, каквото реално е.

Улиците са празни,

а от единия му край до другия можеш да стигнеш за 20 минути пеша. Тук също има от

типичните жилищни комплекси с блокове

и кал между тях. В центъра на града има няколко паметника в чест на жертвите по време на втората световна война. Пътят, който води на изток от Черногорск преминава през няколко ниви, пресича магистралата за Красноярск и след 4-5 километра стига до малкото

градче Уст Абакан

Тук жилищни блокове няма. Всички сгради наоколо са само в типичния руски стил – едноетажни, поне 100 години стари, кафяви дървени къщурки с чудни капаци на прозорците боядисани в луди ярки цветове. Небесно синьо, розово, зелено. Тези къщурки всъщност са навсякъде в региона. Около високите блокове на Абакан, на дълги редици в южните квартали на Абакан, както и целия западен Черногорск. И всички явно недокоснати от съвременен зидаро-мазач или бояджия поне от 99 години. Хиляди къщички на Баба Яга с малки дворчета и пушек от комините.

Уст Абакан е 15-хилядно руско селце пълно с къщи на кокоши крака.

Всичко е реално, не можеш да се събудиш с ощипване. Улиците са пълноводни поточета родени от топящите се лед и сняг. Нито едно човешко същество наоколо. Реката е някъде съвсем близо. Не се вижда дори след като подминеш последната къща, само защото си на едно ниво с нея. Равнина.

Могъщият Енисей

е окован от половин метър дебел лед по бреговете му. Реката тук тече бавно и се разделя на няколко ръкава. Можеш спокойно да преминеш през дигата и да влезеш в полето, което по някое време на годината, след стопяването на снеговете се превръща в огромен язовир. Сега водата се е отдръпнала и се вижда на стотина метра навътре зад широката ледена ивица.

Енисей

На отсрещния бряг стърчат високи възвишения. Планини има и вляво на отсамния бряг на реката. Съвсем съвсем наблизо и лесно достижими. Ако искаш да разбереш къде наистина се намираш трябва да се качиш на високо. Ако тръгнеш през селото по посока на течението на реката, първото възвишение започва веднага след последната къща. За 5 минути си горе.

Енисей

По баира се виждат следи от автомобилни гуми. Гледката към реката и язовира вероятно не е най-великата на света. Предполагам че има хора за които огромното пространство, което се разкрива пред погледа би било скучно. Скучните точици на къщурките със своите цветни капаци на прозорците се ширят десетки километри на юг и запад. Скучните комини на Абакан се виждат малко преди хоризонта. Ако завъртиш глава на ляво пред теб се разкрива цялата величествена скука на 15 километра вода и лед заобградени от стърчащи над тях високи възвишения и притиснати от най-синьото небе с най-белите пухкави парчета сняг от облаци. Седиш, самотна точка пред грандиозната досада на природата и знаеш, че зад хоризонта, отвъд планините вляво, всичката тази вода се изсипва през ръба в черната бездна на безкрая. Намираш се на края на света.

На край света

Да си чужденец в Абакан е вълнуващо

Явно в града рядко се появяват хора, които говорят чужд език и

пришълците тук бързо се превръщат в атракция

Всеки втори на улицата, в градския транспорт, в магазините и заведенията се обръща да разгледа внимателно странните същества говорещи на непознат език. Хлапетата с които се разминаваш си шушукат и се смеят високо явно шегувайки се със странните за тях звуци които, издават иностранците.

Ако говоренето на руския не ти е сред най-силните страни

нещата стават още по-забавни. Плахите и неумелите опити да говориш на руски предизвикват добродушните усмивки на всички наоколо. Усмивки, в които няма подигравка, злоба или раздразнение. Всички се радват и вълнуват от присъствието на хора, които не са от Русия.

В Абакан никой не знае и една дума на английски

Единственият ти вариант да се оправиш когато не се сещаш за руската дума са жестовете и асоциациите. Много странно изглежда това тотално отричане на английския, но то си има лесно обяснение. Макар че в училищата английски се учи, хората в реалния си живот почти нямат досег с този език. Русия е достатъчно голям пазар, така че всякакъв вид компютърен софтуер, всеки интернет сайт, всяка инструкция за експлоатация на нов телевизор, всичко и навсякъде да е само на руски. Филмите по телевизиите са дублирани на руски.

Тук Фейсбук е почти непознат

Имат си подобна руска социална мрежа – VKontakte. Повечето от радиостанциите пускат основно руска музика. Абакан обича чужденците, въпреки че трудно общува с тях. Всеки е готов да се усмихне приветливо, да помогне, да те насочи и да обясни. Ако решиш да използваш услугите на някой руски мобилен оператор и влезеш в първия срещнат магазин, в който това се предлага, трябва да знаеш, че предплатените SIM карти, както в България, се регистрират.

Ако не си руски гражданин нещата са сложни

Изобщо не би било чудно обаче ако без много много да се замислят консултантите в магазина или дори случайни клиенти дошли да си платят сметката ти предложат съвсем спонтанно да използваш техните лични документи за регистрация на SIM картата, която си решил да вземеш. Наистина малко шокираща доверчивост. В подобни ситуации попадаш през 5 минути. След почти всеки контакт с хората на Абакан,

широката ти усмивка и радостното вълнение са неизбежни

Ако попиташ на улицата как да стигнеш до определено място няма да е никаква изненада ако хората проявят невероятна отзивчивост, отклонят се от собствения си път за да повървят 10-ина минути с теб и да те заведат сами до мястото, което търсиш. Ако си някъде далеч от квартирата си и не знаеш как да стигнеш до нея, можеш спокойно да разчиташ, че всеки случаен минувач който попиташ ще ти обясни учтиво и търпеливо как най-бързо и лесно да пропътуваш разстоянието, ще се обади да ти поръча такси и ще ти каже колко точно трябва да платиш на шофьора.

Грозният, кален и мръсен Абакан крие толкова доброта,

красота и жизнерадост в сърцето си, че от момента в който усетиш същността му е неизбежно да го обикнеш. Абаканците са добри и весели хора, любознателни и с чувство за хумор. Или поне така ти се струва, ако имаш само една седмица, за да ги опознаеш.

В края на деня, когато последните лъчи на слънцето се процеждат между високите кули на Абакан и по стълбовете за осветление започват да святкат пламъчетата на милиони свещички,

централните улици на града се изпълват с необикновено оживление

Хиляди млади хора се разхождат по павираните алеи, смеят се, седят по облегалките на пейките и бордюрите, стоят подпрели рамо на дърветата, разговарят, клекнали отпиват от бутилката с кехлибарено на цвят питие в ръката им. За разлика от големите космополитни градове на изток и запад, с милиони жители от всякакви раси и изповядващи най-различни религии, в столицата на Хакасия хората по улиците не са прозрачни. Ако погледнеш човека, с който се разминаваш виждаш, че и той те забелязва, че не гледа през теб забързан единствено със собствените си мисли. Вървиш и срещаш погледи които ти се чудят, радват ти се или те провокират.

Във въздуха се усеща особен аромат. Аромат на кипящ живот, на ентусиазъм и веселие. Встрани от алеята, край няколко спрени коли се е събрала група от 10-15 човека. Те обсъждат нещо оживено. Такива странно-големи групи младежи можеш да видиш по цялата дължина на алеята през няколко метра. Всеки е с бутилка в ръката. Питието е бира.

В Абакан се продават сто вида бира със сто различни вкуса,

цветове и аромати. Разнообразието е достатъчно за да предложи на всеки възможност за пълна наслада от поне няколко различни вида от тази течност.

Бира тук се пие от всички и навсякъде.

Пие се в приветливите заведения на самообслужване по главната, където можеш да хапнеш чудни салати и ястия от месо и риба. Десетки видове наливна или бутилирана бира можеш да си поръчаш в приятните нощни барове, пълни с красиви момичета винаги готови да ти обърнат внимание. Бирата се пие и по улиците, градинките и парковете. А хора явно прекалили с алкохола в Абакан просто не можеш да видиш.

Може би в абаканската бира има някаква тайна магическа съставка

Вълшебство което прави възприятията ти по-чувствителни за да усещат положителната енергия наоколо. Може би не е бирата, а хакаския въздух наситен с изпарения от водите на Енисей. Може би са лъчите на сибирското слънце. Каквото и да е това вълшебство те кара да усещаш ясно туптящото сърце на града, да го разбираш и да се чувстваш добре. По някакъв странен начин

цялото излъчване на Абакан те прави щастлив, свободен и безгрижен

Кара те да се чувстваш на мястото си. На хиляди километри от всички нацепени батки и страшни погледи, от правежните мацки, от фалшивите улични музиканти, които свирят на запис, от автомобилите, които бързат да те сгазят на пешеходните пътеки докато опитваш да пресечеш с уплашен поглед на преследвано диво животно. Далеч от безпричинната злоба, от дребните тарикати, от геройството на уличната наглост. На хиляди километри от дома.

Сега когато седя тук с бутилка българска бира до компютъра, на 5000 километра и на няколко дни далеч от последната ни среща знам съвсем сигурно че усещането за Абакан ми липсва.

Липсва ми,

както ми липсва онова момиче, за което не мога да престана да мисля. Липсва ми необикновеното вълнение, неописуемата вълшебна енергия, чувството на трептяща радост от близостта. Липсва ми зашеметяващото излъчване на неземна красота. Липсва ми усещането че съм специален, че съм обичан и желан. Не знам дали отново някога ще бъда с този Абакан който познавам. Дали някога пак ще бъда заобиколен от спонтанните омагьосващи усмивки и чаровните малки жестове, от свежестта и добротата.

Знам,

че Абакан никога не е бил и никога няма да бъде мой град. Знам, че всички негови усмивки са били искрени но родени и способни да съществуват само за момента. Без бъдеще и минало. Знам, че нямам достатъчно сили и смелост за да се преборя да бъде различно, а мисълта че не всичко зависи само от мен е просто оправдание.

Галерия с летища и самолети
Галерия от улиците и кварталите на Абакан
Галерия градски транспорт на Абакан
Галерия със снимки от центъра на Абакан
Галерия от Черногорск и Уст Абакан
Бира в Абакан
Още от Абакан

Усть-Абакан(маршрутът)

Автор: Живко Баклев (разказът се появява за пръв път на сайта burgas1.org, тук го публикуваме с изричното разрешение на автора)

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Русия – на картата:

Русия

Още пътеписи от близки места:

1. Абакан (1)
2. Силистра, Сребърна и околностите
3. Лисабон и околностите
4. Из Пирин и околностите (2)
5. Сиера Леоне, Freetown или … в околностите на едно африканско летище
6. Словения през зимата (1): Блед и околностите
7. Из Армения с Опел (2): Крепостта Амберд, планината Арагац, езерото Кари лич и столицата Ереван
8. Столицата на света – Ню Йорк
9. Stadtluft macht frei (3): Хайделберг – околностите
10. Из Пирин и околностите (1)
11. Два дни в Стокхолм – столицата на Швеция
12. До Бостън и назад(2): Бостън, Харвард и околностите

Продукти за 4 порции:
600г свинско месо
2 яйца
3 моркова
1 картоф
1 глава лук
1ч.л. сол
1 домат
200г топено сирене
1ч.л. червен пипер
1с.л. чубрица

Приготвяне;
Рецептата е близка до идеята за кюфтета с плънка. Смилам месото в чопър. Рендосвам поотделно моркови, картофи и лук. Почиствам домата и режа на ладии. Омесвам мляното месо зaедно с рендосаните зеленчуци. Добавям сол, червен пипер и чубрица. Обърквам суровата, месна смес. Намазвам тавичка с олио. Нареждам отгоре домати. Поливам супена лъжица мазнина. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Изваждам и отгоре редя кръгове топено сирене. Връщам в топлата фурна. Изключвам и оставям да се позапече. Запеканката се приготвя сравнително бързо. Месото е сочно от съдържанието на зеленчуци. Топеното сиренце леко се разтопява и образува коричка.

Вкъщи си вече поне от 15 минути – и категорично не харесваш нито една от тях. А утре е работен ден и след приятното плуване във ваканционни води (реални или метафорични) ще трябва да се сблъскаш с куп задачи, серия отложени въпроси и стандартното ти ежедневие. Като че ли животът не винаги е честен?

Каквото и да си говорим, не познавам човек, който в малка или по-голяма степен да не страда от “post-vacation blues” (по-добър превод от експертния “следваканционен вкис” не намерих) – независимо дали това състояние се изразява единствено в лека унилост или в абсолютна депресия. Без да претендирам за каквато и да е изчерпателност или обща приложимост, ето моите малки трикове за връщане обратно в крачка след почивка.

Разопаковайте и почистете

Да, колкото и странно да звучи, това е първото нещо, което трябва да направите. Колкото и приятна да е била почивката, примирете се, че тя вече свърши. Дори и да държите няколко дни куфара в ъгъла, това няма да се промени – само ще ви остави по-дълго без чисти любими дрехи и важни принадлежности.

И след като уточнихме въпроса със свършването на почивката, защо не се погрижите да ви е комфортно вкъщи? Разчистете хола, заредете опразнения хладилник, сгънете малко разхвърляни дрехи, които са останали след скорострелното опаковане преди заминаването. Все пак, дори и в момента да не ви допада тази идея, ще прекарвате доста време тук. А и почистването ще ви даде нещо допълнително за вършене – ще се разсеете от вкиса и ще се доуморите окончателно, за да се наспите преди първия ден на работа.

Планирайте си интересна седмица

Това, че сте обратно вкъщи, не значи край на забавленията завинаги. Често следваканционният вкис включва наклон към мързел и обща отпадналост, но не се давайте! Внимателно си планирайте интересни неща за правене през следващите дни – разходка до някоя галерия, кино, бира с приятели. Дори и просто да добавите в календара си специална вечер за вино и разглеждане на снимки от почивката с половинката/котката, няма никакво значение – създайте си интересни занимания, ако такива на хоризонта в момента няма.

Уикендът след почивката също не е извинен от това правило – вместо да седите цял ден да гледате сериали и да четете книги (колкото и интересни да са и двете), излезте навън и направете нещо.

Хванетете работата отрано

Особено ако, като мен, така и не сте се научили да си оставяте един свободен ден след прибиране от ваканция, началото на работната седмица може да ви дойде нанагорно. Колкото и внимателно да сте планирали преди заминаването си, все е изскочило нещо важно, нещо пропуснато и т.н. Затова отидете малко по-рано в офиса или погледнете в служебната си поща вечерта преди понеделника. Отметнете спама, маркирайте нещата, които изискват внимание и си набележете най-важните задачи за първия ден – най-добре е да ги ограничите до 3 или 5. Така по-лесно ще преборите усещането, че върху главата ви се изсипва порой от спешни искания.

След като отметнете тези най-важни неща, преминете към останалите и ги разпределете реалистично през предстоящата седмица. Не бъркайте спешните и важните неща – фокусирайте се върху вторите.

Яжте добре и се движете

Отпуските често са времето, в което не внимавам какво ям и колко се движа. Даже необходимият дневен минимум от крачки остава далеч зад необходимостта да се излежаваш на плажа с книга в ръка. Затова след почивката е време отново да влезете в ритъм – а това се случва най-добре ударно.

Връщането към активен режим е още една крачка към връщане в нормален ритъм на работа, но и не само. Това е изпитан начин да преборите отпадналостта и негативните емоции – движението ражда енергия, а и помага за доброто настроение.

Наспивайте се

Независимо дали сте си изкарали лежерна почивка с много сън или всяка сутрин сте посрещали изгрева на излизане от плажен бар, сънят е най-добрият ви съюзник след ваканцията. Той ще помогне за позитивно настроение, високи нива на енергия и сили да преборите и най-тежките работни задачи.

Забележете, че използвам “наспивайте”, а не “наспете” – т.е. говорим за постоянно усилие. Искрено вярвам, че добрият сън е адски важен за продуктивността, затова полагайте усилия постоянно.

Не забравяйте снимките и мидичките

Тук не говоря само от позицията на запален фотограф, а от ролята на човек, който цени красивите спомени. Дори ако имате просто 1-2 кадъра на пясъка в телефона си, това е достатъчно. Не е важна художествената цялост на снимките, а тяхното значение за вас самите. Същата роля могат да играят мидички, камъчета или други предмети с ваканционно значение. Поставете ги на стратегически места – на масата в хола, на бюрото в офиса, някоя и друга снимка на десктопа на компютъра. Те ще ви напомнят за приятните моменти, а силата им да ви усмихнат е практически ненадмината.

И все пак, ако обичате да снимате като мен – не отлагайте дълго обработването на снимките. С времето може да ги забравите или те да станат неактуални към настроението ви. Най-голямо удоволствие ми доставя обработката няколко дни след прибиране, но през първата седмица-две от завръщането. Тогава спомените са още пресни и кадрите изглеждат по-истински. И най-важното – споделете снимките с хора, но оставете и няколко само за себе си!

Планирайте следващата почивка

Човекът е човек, когато е на път и така нататък. Затова опитайте да планирате следващото пътуване с (или преди) прекрачването на домашния праг. Дори ако това включва известна доза daydreaming с оскъдна конкретика и само примерно проверяване на цени за самолетни билети. И дори ако говорим за някоя лежерна разходка за ден до Рилските езера. Важно е само да е ясно, че приключенията тепърва започват.

Е, това са моите “малки тайни” – а вие какви ритуали за справяне със следваканционния вкис практикувате?

Постът След почивката: 7 начина за борба със следваканционния вкис е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.