Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/53410-de-profundis-balgarskite-rubladzhii-naletyaha-na-porednata-manipulatziya-na-putin-kato-praseta-na-tryufel.html

През последните десетина дни имам чувството, граждани, че някъде из подземията на Кремъл сегашните руски вождове са намерили огро-о-о-омен сандък, пълен с ум. С акъл, пипе, интелект – както щете го наречете.
Така ще да е, няма как сандъкът да е бил пълен с водка, `щото нея щяха да си я пазят за лична консумация, нямаше да я раздават наляво-надясно, както правят с акъла. А него го шиткат направо безплатно, явно смятат, че имат прекалено много от тази стока и не им трябва още.
Последното съобщение, което ме убеди окончателно в истинността на тази хипотеза, е новината, че известният с абсолютно нецензурните си решения орган „Роскомнадзор” затваря „Уикипедия”. Е, не цялата „Уикипедия”, това е трудно дори за талантливата руска медийна полиция, но тя хитро подхожда по обратния път – затваря достъпа на всички руснаци до световната електронна енциклопедия.
Така е най-сигурно – нито планината може да отиде при Мохамед, нито Мохамед – при планината.
Този номер с връзването на Мохамед хитреците в Русия винаги са го знаели, затова винаги са държали хората си крепостни, затворени, изолирани от света и знанието – за да бъдат през цялото време достатъчно тъпи, та да може на техния фон дори най-тъпите им управници да изглеждат умни.
Но всъщност тръгнах да ви информирам как точно руснаците сега раздават намерения в онзи сандък акъл.
На нас, българите например, в момента ни го държат пред носа под формата на морков, след който ние да крачим. Така, де, Кремъл отдавна ни брои за руско троянско магаре в ЕС и НАТО, защо този път да не опитат с моркова, след като с тоягата в последно време не им върви особено добре.
Насред окупирания в нарушение на всички международни закони Крим, император Путин благо-благо заговори пак за духовната и историческа близост между руския и българския народ. Което според него означава, че Русия ще развива отношенията си с България, включително по проекта „Южен поток”.
Той не ни пита искаме ли ние да развиваме тези отношения, той заявява, че така ще стане. Той не помни, че преди броени месеци в Турция ехидно спря „Южен поток”, за да накаже България с някакъв турски, но сега твърди, че България е спряла южния. Той се прави, че чак десет години по-късно научава за членството на България в НАТО и великодушно признава, че то е свършен факт – макар със същата уста да внушава, че от НАТО ние, българите, не сме съвсем доволни. Той не споменава нищо за членството ни в ЕС. Тогава трябва да каже, че първо Русия ще върне Крим на Украйна, ще спре акцията в Донецк и Луганск и ще започне да се държи като нормална страна, а чак тогава европейска България може да помисли за някакви отношения с Русия. Всичко това Путин го прави или не го прави, защото така му е политически изгодно в момента.
Тази техника на управление се нарича „волунтаризъм”, дума, която означава да представяш желаното за действително и идиотите да ти вярват. Волунтаризмът, както е известно, се използва от всички тоталитарни режими по света. Хитлер изгради хилядолетен райх. Искреният му приятел Сталин направи световна революция. Кастро счупи гръбнака на империализма. Ким нахрани гладния си народ с кучетата, които преди това изядоха чичо му…..
Та и Путин се вписва изцяло в тази кохорта, като опитва да внуши, че щом той поиска нещо, то непременно ще стане. И даже вече е станало.
На това вярват само баламите и продажниците, естествено. Но императорът добре знае, че точно в България и едните, и другите, са в изобилие, така че основна цел на словото му в Крим бе да активира позадрямалата пета колона тук. И тя веднага се активира.
Нали знаете как прасета налитат на трюфелпета колона – ей така налетяха и българските рубладжии на поредната путинова манипулация.
Над блатото например веднага се показа носът на бившия президент Първанов, известен радетел на рубладжийството и талантлив енергетик, чиито Голям шлем на България срещу Русия се оказа Голям шлем на Русия срещу България. „Приемам с удовлетворение казаното от Путин – вика Гоце, тоест, изобщо не вижда и намек за споменатите елементарни манипулации, насочени срещу българския национален интерес, заложени в изказването.
Извинявайте, граждани, ама ако някой е толкова тъп, че да не може да ги види, как му поверяваш съдбата на държавата си за цели два мандата. На това отгоре всички знаем, че той, естествено, добре разбира за какво иде реч, но се прави на разсеян по една или друга причина.
„В дългосрочен план България трябва да е с Русия, не само заради традицията, но и заради актуалните задачи. А енергетиката е именно такава задача” – опитва Гоце допълнителна манипулация. Каква ти традиция, ако прочете човек истинската история на българо-руските отношения. И каква ти актуалност, ако поне малко помисли върху настоящето. Но Гоце е толкова е убедителен, че за малко да се ощипя, за да видя дали аз нещо не сънувам, че сме европейска и натовска страна, а не руска провинция.
Естествено, че, освен Първанов, в кампанията на Путин не закъсня да се включи и тъй наречената Българска социалистическа партия. Казвам „тъй наречена”, защото отдавна е ясно, че определението „българска”, което краси БСП, звучи толкова автоиронично, та ако комунистите съзнаваха колко, отдавна щяха да се гръмнат.
„Да чуем Путин” – призова БСП и настоя, че „българските власти нямат право да пропуснат тази възможност”. Те, естествено, не казват за каква точно възможност иде реч, но аз ще ви кажа. Всъщност възможностите са две. Първата – всякакви български типове, навъртяни във и около енергетиката, плюс във и около братската любов с Русия – било медийна, било неправителствена, било правителствена, било друга, да се облажат с парички. Втората възможност – всякакви руски типове от Кремъл да реализират стратегическата си политика и чрез влияние върху България да засилят влиянието си в ЕС и НАТО.
А ако някой наивник за поредния пореден път се подлъгва, че сега нещата няма да са както досега, да види как БСП подходи към темата след изказването на Путин. От него следва, твърдят нашенските комунисти, че „изгражданият образ на една агресивна и непримирима Русия не съответства на истината”. А също – че санкциите срещу Русия трябва незабавно да се свалят.
Сякаш някой друг, а не самите руснаци тикат под носа на света агресивната Русия. И сякаш някой изобщо иска да има санкции и да понася загуби, ако те не са необходими, за да се сдържа въпросната агресивност.
Няма да се впускам в описание на другите, още по-верноподанически реакции в България спрямо благоволението на императора отново да ни забележи, дошли от очаквани и неочаквани страни. Тези реакции са още по-срамни от вече споменатите, а на мен ми се ще да запазим малко достойнство, иначе няма как да изпълним най-добрият съвет по въпроса как трябва да реагира България. Даде го Илиян Василев, който написа: „Най-доброто, което можем да направим, е съзнателно да се изолираме от негативите на политиката на Путин в Русия и зад граница, като не допускаме възприятия или реалност на сближаване с Русия да създадат напрежение в отношенията ни с нашите съюзници. Защото Русия тепърва ще влиза в зони на висока турбулентност, а там никак не ни е мястото.”
Не само затова трябва да се изолираме, но в случая, като сме решили да гледаме уж прагматично на отношенията си с Русия, и това е добър аргумент.
Извинявайте, граждани, отплеснах се малко по българската част от темата как Кремъл в момента раздава акъл на всички, но сега се връщам към нея.
Също както Путин не пита България иска или не иска да развива отношения с Русия, на Украйна пък той натрапва версията, че руснаци и украинци са един народ. Порошенко от Киев му отвръща – не, бе, не сме. „“Няма братски народи по време на война. Има единен украински народ, който върви към Европа, и има руски народ, който се намира в дълбока криза“ – казва украинският президент, мнение, което вече споделя цяла Украйна. „Ние не правим разлика” – обаче продължава да настоява Путин.
Някои му повярваха прекалено и веднага изпитаха на гърба си резултата от тази вяра. Имам предвид храбрите революционери в Луганск, които онзи ден въведоха в измислената си държава рублата като официална валута точно в момент, когато тя се срина още и вече дори за тапети изглежда твърде евтина.
Да се готвят българските вярващи.
В цялата история с раздаването на акъл от кремълския сандък обаче най ми хареса идеята, която лансира не друг, а титана на международната политика, руският външен министър Сергей Лавров. Той лично обяви края на епохата, в която „историческият Запад” доминира останалия свят.
Най-после. Човекът е прочел Шпенглер и със закъснение от 100 години го пробутва на демократичния свят като своя собствена мисъл.
Само че светът го е чел навреме и е взел мерки прогнозата да не се реализира.
И освен това светът е сигурен, че не руснак ще каже дали Западът запада. Руснакът може само да се надява на това – но не прекалено много, защото след 100 години друг умен руснак пак ще открие, че всичко тепърва предстои.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

To make a frog you need one and a half cardboard plates. Use the entire plate for the head of...

Информационната агенция Блумбърг (Bloomberg) съобщава в понеделник, че цените на електроенергията на едро (т.е. на борсата) в Германия са се сринали рязко и са ударили над 10 годишно дъно, което прави под нивото от 30 евро/МВт.ч (евро за...

В статията на руския експерт Марсел Салихов се обяснява популярно не просто технологичното изоставане, а направо технологичната неспособност на Русия да развие основния източник на доходи за своята държава без западна помощ. Обяснява се популярно като за популисти като нашия премиер Борисов, който се опитва да оправдае угодничеството си пред Москва, играейки по свирката на т.н. “шистови революционери” в България ( на които после на практика приписа комплимента, че били свалили правителството му, което сам разтури, за да си запази шансовете за преизбиране).

За да не си признае вината за прекратеното сътрудничество със Запада в проучването на потенциалната възможност България да се измъкне от руската зависимост в снабдяването с газ Борисов продължава да настоява, че му трябвали доказателства за безопасността на фракинга ( прилаган широко в самата Русия, която чрез подставените си лица успя да препъне България по пътя към енергийната си независимост от нея).

Позоваването на евентуалните опасности при използването на бурно развиващите се нови технологии е като да спреш да стоиш магистрали, защото високата скорост по тях убива хора. Или почти като да не режеш лентички твърде често заради вероятността да се порежеш.

Въпросът , който читателят основателно може да си зададе, прочитайки статията за невъзможната “шистова революция” в Русия е: някой ще потърси ли сметка на виновните за привързването на България към изоставащата руска каруца и пропуснати ползи от този факт?

Руска “шистова революция”?

Без съвременни технологии Русия не може да направи своя “шистова революция”. Руските компании са зависими от западни партньори, и ако санкциите се усилят, много перспективни петролни проекти ще пропаднат.

“Варварски” метод за добив

Активния добив на шистов петрол продължава въпреки усилията на традиционните износители и спада в цените на петрола. Малките петролни компании в САЩ увеличиха добива с 50% за последните три години. Шистовите технологии в петролната индустрията се използват от дълго време, но едва през последните години успяха да направят качествен скок. Въпреки факта, че шистов опит имат най-вече САЩ, новите технологии за добив влияят на индустрията в цял свят.

Според неотдавнашно проучване на IHS Energy, по-голямото използване технология на хидравличното разбиване е способно да осигури допълнително увеличение на доставките на петрол за световния пазар на 19 милиарда тона – около пет пъти повече от сегашното световно производство. Разбира се, този ефект ще се проточи във времето, но става дума за допълнителен добив от съществуващи находища, а не за нови проекти. Потенциалният ръст на добива от по-голямото използване на фракинга е по-голям от общия обем на доказаните петролни запаси на Русия. Най-големи перспективи имат Иран, Русия, Мексико и Китай. Същото проучване показва, че допълнително увеличение на руския добив чрез разширяване на използването на хидравличното разбиване може да бъде до 1,7 милиарда тона.

В масовото съзнание на руснаците използването на технологията хидравлично разбиване (или фракинг , hydraulic fracturing) има противоречив смисъл. От една страна, Путин наскоро посочи фракинга като “варварски” начин за добив. От друга страна, използването на високотехнологични методи за повишаване извличането на петрол от стари находища е една от причините за увеличаване на добива в страната през последните години. Това е добре известно на всички професионалисти в индустрията, тъй като тези технологии отдавна се използват от руските петролни компании.

Накратко, използването на тези технологии могат да бъдат представени като комбинация от хоризонтално сондиране и фракинг. През 2014г., според ЦДУ ТЭК, в Русия са направени около 6000 фракинга. Допълнителният ръст на добива само през изминалата година в резултат на тези операции е около 13 милиона тона.

Без използването на хидравличното разбиване, производството на петрол в Русия, най-вероятно, щеше започне да намалява още през 2012г. В момента хоризонталните сондажи са около 30% от общата дълбочина, а относителният им дял се е утроил през последните пет години. Обикновено, хоризонталните сондажи са в съчетание с хидравличното разбиване. Всеки хоризонтален сондаж с прилагане на многостепенен фракинг може да осигури от 2 до 5 пъти по-голям добив в сравнение със стандартния сондаж през целия период на експлоатация. Това позволява да се извлече повече петрол от съществуващите полета, увеличава доходите на компаниите и бюджета. Най-голям дял в хоризонталното сондиране имат “Роснефт”, “Газпромнефт” и “Славнефт”.

Технологиията “хоризонтално сондиране + хидравлично разбиване” активно се използва в Русия като ключов метод за увеличаване на добива на петрол от съществуващите полета и при новите проекти за разработка на трудноизвлекаеми залежи. Можем да смятаме, че американската “шистова революция” вече е в Русия за brownfield – проектите. В бъдеще, тя ще обхване шистовите greenfield – проекти. Въпреки това, реализацията на този потенциал в голяма степен ще зависи от запазването на режима на технологичните санкции, наложени от западните страни.

Слабото място на руските “нефтохимици”

Отличителна черта на хидравличното разбиване е, че на практика услугите в тази област са осигурени от западни компании, най-вече от САЩ. В много от ключовите технологични направления – интегрирани системи, помпени станции с голяма мощност и други компоненти – на пазара практически няма алтернативи извън западните доставчици. Смята се, че около 20-25% от руският добив на петрол пряко се осигурява от технологии, които са западни, предимно американски и европейски, компании.

Наложените от западните страни санкции включват забрана за внос в Русия на оборудване, технологии, предоставяне на услуги за руските проекти в дълбоководния шелф, в Арктика и за находищата на шистов петрол, който в руската терминология се нарича трудноизвлекаем.

Фракинг – технологиите, ако се използват за добив на петрол от битуминозни шисти, са забранени за доставка, а ако са за действащи находища – не. В действителност, става дума за едни и същи технологии, различни са само обектите за тяхната употреба. В кои случаи може да се достави, и в кои не може, определят доставчиците. Въпреки това, доставчиците ги заплашват наказания от американските правителствени агенции за нарушение на санкционния режим. След последните многомилиардни глоби, които банките платиха за нарушение на санкционното законодателството, никой няма да рискува да нарушава правилата.

Американците имат сравнително лесен вариант за по-нататъшно затягане на санкциите – забрана за предоставянето на всякакви фракинг технологии на Русия. Това ще се отрази не само върху бъдещите инвестиционни проекти, но и за текущото производство в старите находища. Това имаше предвид шефът на Лукойл Вагит Алекперов, когато посочи, че “фракинга е слабото място на руския петрол след американските санкции”. По същите причини, “Роснефт” планира да създаде своя собствена компания за хидравлично разбиване с цел постепенно да се намали зависимостта от външни доставчици за ключовите технологични решения.

Външната зависимост не може да се намали изцяло

Много се говори за заместители на вноса в петролната индустрия. Въпреки това, конкурентното предимство, което изключително трудно или дори невъзможно да се замени е, че западните доставчици имат огромно количество натрупани данни след многогодишнен експлоатационен опит, осигуряващ адаптация и корекция на използването на технологията. Често това е от ключово значение за ефективното използване по принцип на известни технологични решения. И това предимство не може да бъде заменено с родно, най-малко през следващите години.

В някои сегменти руските доставчици могат и вече успешно заместват западните конкуренти, този процес неминуемо ще се засили. Рисковете, свързани с възможното затягане на санкциите, диктуват на петролните компании необходимостта от диверсификация на доставчиците и да се търсят местни и незападни алтернативи. Въпреки това, производството на петрол и газ е глобално. Не е възможно да се развиват модерни технологии, без да се прилагат най-добрите практики, затова не е възможна пълна независимост от вноса.

Например, изолиран от съвременните технологии, Иран в момента е с доста ограничен капацитет за увеличаване на производството на петрол, дори и след премахването на финансовите и търговски ограничения. Според Агенцията за енергийна информация на САЩ (EIA), залежите на Иран се изчерпват с 10% годишно, с изключително нисък коефициент на извличане на петрол (20-25%). В съседен Ирак коефициентът достига 33-40% при сходство на общите геоложки характеристики. От 2007г. насам Иран не е разработил нито един нов проект.

Иранският опит е, че изолирана от модерните технологии и знания Русия не може да направи своя шистова революция. Освен това, пълна забрана на доставки на оборудване за фракинг, в случай на по-строги санкции, ще доведе до спад в добива за поне няколко години. При сега наложените санкции “шистовата революция” в Русия ще бъде отложена за неопределено време.

Урокът, който може да се научи от американския шистов опит – за технологична революция при добива на петрол и газ, са необходими развит сервизен сектор и активна конкуренция при доставчиците на технологии и оборудване – както вътрешни, така и чуждестранни.

Марсел Салихов

4.08.2015г.

rbc.ru

Превод за ivo.bg Васил Костадинов

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
1кг червени домати
1 глава лук
1 скилидки чесън
1 зелена чушка
8 яйца
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. захар
½ връзка пресен магданоз
2с.л. олио

Приготвяне:
За родина на ястието се счита Тунис. Консумира се с хляб или пита. На мен ми допада, защото обичам пържени яйца и варено- пържен доматен сос.  Почиствам и измивам зеленчуците. Рендосвам доматите. Зелената чушка режа на дребно. Лука и чесъна скълцвам на ситно. В тиган с по- широко дъно наливам мазнина. Поръсвам сол. Поставям съда на включен котлон. Запържвам лука, пиперката и чесъна. Пробърквам със шпатула. Добавям доматен сок. Поръсвам захар и червен пипер. Наливам половин чаена чаша топла вода. Оставям да ври на горещия котлон. След тридесет минути чуквам яйцата. Щом стегне белтък и жълтък, Шакшуката е готова. Оттеглям съда. Разпределям манджата в чинии. Порциите поръсвам със ситно нарязан магданоз.