Пламен Асенов
20. 05.15, радио Пловдив

Целия текст може да се слуша тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100559060/velikite-evropeici-rober-shuman

Каква е разликата между германеца Роберт Шуман и французина Робер Шуман? Вероятно и двамата произхождат от племето на франките – германски племена, които някъде около ІІІ век се заселват в Римската империя, в земи, части от които днес са във Франция, Германия, Люксембург, Белгия и Холандия. Нищо чудно също тези двамата шумановци да имат общ прародител във войската или сред армията свещеници на Карл Велики, с които франкският крал преди 12 века християнизира и обединява Европа. Няма да се изненадам също, ако някои от предците им са строили заедно катедрали или са се били яростно един срещу друг в безкрайната поредица конфликти, които Европа преживява, докато клокочи през вековете в търсене на себе си. Така или иначе обаче, в нашия конкретен случай германецът Шуман е композитор романтик от първата половина на ХІХ век, а французинът Шуман е политик от първата половина на ХХ век. Той е човекът, с чиято реч започна обединението на Стария континент след Втората световна война, човекът, наричан и до днес „баща на Европа”. Какво по-логично и естествено от това с композициите на Шуман днес да озвучим подвизите на Шуман.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Тема, Анданте

Идеята за обединението на Европа не е нова. До голяма степен тя всъщност се реализира от Римската империя, когато по-голяма част от континента има една столица, обща система на управление и общи пари. След падането на Рим идват тъй наречените Тъмни векове, през които Европа, населена с различни езически племена, е по-скоро ничия – или неясно чия – отколкото обща. В края на VІІІ и началото на ІХ век обаче Карл Велики не само завладява земите от Атлантика до унгарската пуста, но и опитва да ги обедини с духа на християнството. Макар да предпочита това да става чрез словото на бога, все пак там, където не приемат словото, той го налага с меч. Но Карл си отива, а неговият Ренесанс потъва като искра в морето от църковен догматизъм и политически борби на континента. Трябва да минат още няколко века, за да се стигне до онова възраждане, което наистина обединява Европа по най-добрия възможен начин – чрез идеите, чрез изкуството, чрез плъзналата навред свобода на духа и мисълта. Идеята за единна Европа е жива. Някъде през втората половина на ХV век например владетелят на Бохемия Иржи от Подебради праща на крал Луи ХІ своя „Трактат за постигане на мир в целия християнски свят”. В него Иржи предлага създаването на европейска организация от държави, която не само да се противопостави на турците, но и да стане трайно образувание чрез въвеждане на общи пари, общи цени и нещо като наднационален парламент. Е, цялата работа завършва зле за Иржи от Подебради, защото папата вижда в идеята му заплаха за своята власт и го отлъчва от църквата, но проектът все пак е интересен, дори от днешна гледна точка.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд 1

В края на ХV век идват и Великите географски открития, свързани със съответните завоевания, при което Старият континент, без сам да е обединен, отстрани започва да изглежда едва ли не като господар на света. Докато изнася навън хубавите и лошите страни на цивилизацията си обаче, в самата Европа все повече се задълбочават противоречията, предизвикани включително от неравномерното разпределение на богатствата, които се стичат от целия останал свят към нея. Така или иначе, новите функции и новите богатства на европейците водят и до развитие на рационализма, поставят се основите на научното знание, а идеята за общото европейско пространство по различни причини и в различни модификации се споделя от все повече хора. През ХVІІ век например французинът херцог Дьо Сули, за да се ограничи огромната власт на Хабсбургите, предлага да се постигне равновесие на силите, като се преначертаят границите в Европа и за срок от три години да се създаде общ европейски Сенат от 66 членове. Британецът Уйлям Пен иска създаването на европейски парламент, който да взима решения с мнозинство от ¾, а относителната тежест на съответните страни да се определя според икономическата мощ на съответната държава. През ХVІІІ век абат Шарл Кастел развива идеите за свободна търговия, за отказ от употреба на оръжие и създаване на европейски Генерален съвет. Във времето визията се споделя и от още много важни фигури на европейската сцена – Жан-Жак Русо, Джеръми Бентам, който развива идеята за обща европейска армия, Имануел Кант, Сен-Симон, за да се стигне и до Виктор Юго, който в средата на ХІХ век за първи път използва израза „Съединени европейски щати”, а по-късно определя създаването им като „нашата заветна цел”.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд ІІ

През 1886 година в Люксембург се ражда момчето, наречено Робер Шуман. Майката на Шуман е от Люксембург, а баща му е французин от Лотарингия. Той обаче има немски паспорт, защото 15 години по-рано областта е присъединена към Германия, така че и Робер се ражда германец. Френското си гражданство взима едва след 25 години, след Първата световна война, когато Елзас и Лотарингия пак стават френски. Със сигурност цялата тази безумна национална каша има отношение към по-късните идеи на Робер Шуман, който поставя френско-германското сътрудничество като крайъгълен камък на европейското единство. Преди това обаче той учи право, икономика, политическа философия, теология и статистика в няколко университета – Берлин, Мюнхен, Бон, а накрая получава дипломата си от Страсбург. По време на Първата световна война служи в германската армия, а след войната влиза активно във френската политика. Депутат е в Парламента и разследва корупция в стоманената индустрия на Лотарингия през следвоенния период. През 1940 година, заради експертизата си, свързана с Германия, Робер Шуман е в правителството на Рейно, а после и в първия кабинет на маршал Петен. От една страна той подкрепя маршала, когато на 15 юни се създава колаборационисткото правителство във Виши, но не остава в него, арестуван е от Гестапо и едва не попада в лагера Дахау. Успява да избяга обаче и работи за Съпротивата в свободната зона на Франция. Генерал Де Гол го кани в Англия, но той отказва. След войната има известни проблеми заради сътрудничеството си с Петен, но после самият Де Гол го оневинява и Робер Шуман се връща в политиката.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд ІІІ

Междувременно идеята за Обединена Европа не стои на едно място. През 1923 година малко странният японско-австрийски граф Калерги публикува книгата си „Пан Европа”. Интересното е, че той поставя извън обединения континент Великобритания, която според него е надраснала европейското ниво, както и Русия, която пък е далеч от това да го достигне. Интерес към европейската идея тогава проявяват Уинстън Чърчил в Англия и Конрад Аденауер в Германия, но истинска широка дейност в посока на европейското единство между двете световни войни развива френският външен министър Аристид Бриан. Така или иначе, до нищо реално не се стига, дори през 1948, когато в Хага се свиква Конгрес на Европа. Той все пак призовава за възприемане на един важен принцип, който и досега е основен за Евросъюза – идеята, че „европейските нации трябва да прехвърлят на Общността част от своите суверенни права, за да бъдат те упражнявани съвместно”. Християнин по вяра и консерватор по политическа нагласа, през 1947 година Робер Шуман е премиер на Франция, после външен и финансов министър. Той е основен преговарящ от френска страна в различни следвоенни формати – за реализация на плана „Маршал”, за създаването на НАТО и Съвета на Европа, а в периода 58-60-та година е и президент на Парламентарната асамблея на Съвета. Още като френски външен министър обаче, на 9 май 1950 година, той чете една декларация, с която се обезсмъртява и заради която получава титлата „баща на Европа”. Декларацията е като „планът Шуман”, макар да е подготвена основно от Жак Моне, тогава просто сътрудник в министерството. В нея се предлага брилянтна идея – Германия и Франция, плюс други страни, които имат желание, да работят заедно за обединение на интересите си в производството на стомана и въглища – основните суровини, необходими за воденето на война. Презумпцията е, че при такова обвързване „войната в Европа ще стане не само немислима, но и невъзможна”. Така на 18 април 1951 година се подписва Парижкия договор за основаване на Европейската общност за въглища и стомана. В нея влизат шест държави – Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, които полагат основата на днешния Европейски съюз. „Европа няма да бъде изградена наведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде построена чрез конкретни постижения, които най-напред изграждат фактическа солидарност”. Не само тези, но и тези думи в прочутата декларация на Робер Шуман се оказват пророчески. Дали заради тези му пророчества или заради нещо друго, но, доколкото е известно, католическата църква обмисля дали да не канонизира европейския политик Робер Шуман за светец.

Роберт Шуман, Симфонични етюди, Етюд ІХ

Милен Радев

Краят на Русия разбира се наближава.

Разпад, разкъсване, дрейф на остатъците.

Китаизиране и ислямизиране на периферията.

Въпросът е с какви съпровождащи фойерверки ще бъде съпроводен крахът на тази днешна империя на обичайното и виртуозно зло.

Един ми вика: „като ги кльопаш толкова, бегай при бежанците”!

И е прав. Убедих се от „Икономист”. Това е списание, а не некой български министър, па макар и със златен ланец.

Гледам у „Икономист” некъв олигрофренд на бежанците написАл да ги пускаме бежанците. И това у нас? В страната дето ги хващаме, а те ги пускат, както вика бат’ Бойко?

Нема да ви пускам статията. Който иска, да бега у бетеато да я чете. Тези предатели на българщинАта, дето Инджев им беше директор ( и още не могат да се оправят от този шок) са я превели, а соросоидите от „Дневник” грантаджийски са я публикували. И оня Иван Бакалов в неговото вестниче – също. Ама к’кво да очакваш от предател, който се съди с Блъсков, кара се с Недялко, пуска русофобски статии и на всичко отгоре написАл (и той като мръсника Инджев) лоша книга за Бойко на неговия гръб ( така казА за него Бойко по нова:„ пише си книгите на мой гръб”!).

Обаче статията е полезна за изтрезняване и ще ви я разкажа.

НаписАл, значи, олигофренда му с олигофренд, че Европа застарявала и имала нужда от свежа работна сила. Емигрантите били предимно млади хора и било доказано, че имат хъс за работа, носели нови умения, много повече били склони да отварят нов бизнес от местните, и работата ги карала да общуват с тях и така да се интегрират повече.

Брей, да му се не види! Че що не си ги вземе у дома да си ги интегрира? Ние тук сме най-застаряващите , ама стареем с достойнство като оркестър на „Титаник”. Не даваме друг да ни дави. Сами ще се цамбурнем и пак нема да позволим нек’ви чернилки да ни се бъркат как точно да потънем. А те нека си пеят там „Я елате, пиленца, при батко”!

Имаме си ние черни и млади повече от достатъчно- да си ги вземат и тех, като им требват толкова. Ако си ги вземат ние тук може в боклуците си да се заринем. Нема да ги събираме, щото не сме чернилки, а горд народ, наследник на траките, дето се радвали и смеели на погребение. Но боклуците им не щем.

И за ценностите на Европа написАл, олигофренда му. Ама се издава кой го подкокоросва. Да сме си спомнели за бежанците и американския пример в интегрирането. И три града дава за пример, все англосексистки: Лондон,Ню Йорк и Ванкувър.

Не знам за Ванкувър, но Ванката ( дядо Иван) ще ги оправи, ако господ не ги убие преди това. Нали им каза братушката по телевизора, че могат да бъдат изпепелени от руските ракети.

Е как да не ги мразим толерастите? Братушките горят еврогейските храни и цветя, прашинка от еврогейски прах за пране в очите на православните ни братя не дават да проникне, а толерастите от запада искат цели орди бежанци да проникнат в нас.

Ама била нищожна бройката на бежанците в Европа- по един се падал на 1900 европейци. Докато в Танзания от десетки години търпели стотици хиляди бежанци без да се оплакват, а в Ливан всеки четвърти бил от Сирия.

Абе, олигофренд. Че това бежанци ли са? Те са си същите чернилки. Преплитат си езиците и религиите. На мен като ми дойде у София бежанец от Пловдив, като Никито Бареков, аз оплаквам ли се? – плюли сме си в устата с него! Той така се интегрирА, че даже по-софиянец станА от мен и заплашваше от екрана да пали тракторите на селяндурите, да им реже гумите лично, щото му пречат с протестите си да се бъхти честно за има-нема неколко милиона годишно. ПратихмЕ го да се интергрира и в Европа, та да им дойде акъла, и да не пишат повече олигофрендски статии.

А те едно конгречулейшънс не казват, че им пратИхме най-доброто от нас: ни език може да преплете с тях, ни дядо си Николай Пловдивски ще предаде набожно!

Гледам , олигофренда не се е подписАл с името си под статията в „Икономист”. Ще рече- статията е ре(д)акционна. И аз тогава нема да се подпиша под ре(д)акционната си статуя. Ше си стоя на пиедестал безименно от името на народа. Па да видим на кого ще верва тоя народ, дето е бежанец от еврогейското иго от милата си рОдина и избега нарочно при врага ( нема да бега на Изток да пречи на братушките, я) , за да го накаже за колониалното еврогейско поробване и да го интегрира едно убаво по родните му места. Та да видат там- лесно ли е да си българин у България.

Тук е пълно с българи и пак не се оплаквам, а те там с едни български бежанци, шепа хора в еврогейското море (един на 1900, нали така- с вашите камъни, по вашите кратуни, еврогейове такива), не могат да се оправят.

Ама съвети ще ми дава , олигорфренда! Че аз съветите ги обичам ама ако са съветски. Щото не със съвети са ме хранИли, а със съветски чугун от Кремиковци толкова петилетки. Бетон съм, стомана (де)легирана от братушките!

Да живее Сталин!

( Малко се превъзбудИх, ама не можах да се стърпа при спомена за чука и сърпА)!

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
8 яйца
2 моркова
2 чушки
1ч.л. сол
½ връзка магданоз
1к.ч. олио

Приготвяне:
Идея за късна, утринна закуска или ранен обяд по време на ваканция. Почиствам и измивам зеленчуците. Настъргвам морковите. Пиперките режа на колела. Използвам тиган с по- широко дъно. Наливам мазнина. Поръсвам сол. Добавям надребнените зеленчуци. Пробърквам да се запържат равномерно. Достатъчни са десетина минути.  Чуквам яйцата.  Стегнат  ли  белтъците и жълтъците, ястието е готово. Оттеглям настрани. Разделям в чинии. Поръсвам с наситнен магданоз.