Съединението на 6-ти и Разединението на 9-ти

В колко български селища празнуваха официално 6 септември Съединението и в колко неофициално празнуват 9 септември, деня на Разединението?

Ако имаше такава статистика, щеше да стане ясна степента на увреждане на съзнанието на българите за доброто и злото в собствената ни история. Защото на 9 септември , предимно в малки населени места ( най-податливи на „фашизъм” , според някои изследователи на формирания през десетилетията манталитет на българите), уж спящите клетки на комунизма празнуват искрено и от сърце деня на Разединението като свиден спомен от времето на свободата на не мислиш сам, а да живееш в държава, в която друг взима решенията за твоя живот ( и това е най-малкото, което може да се каже за несвободата, като начин на живот, по който въздишат празнуващите 9 септември).

На площадите на доста селища можете да прочетете обяви, според които „всеки желаещ може да се запише” за тържеството на 9 септември. Така е например в град Ябланица.

Не ми е известно където и да било да има подобна неофициална инициатива с кебапчета, бира и ракия ( и съответната музика) за Съединението на 6 септември. То беше отбелязано официално и по задължение само защото е обявено за официален празник през онази ( омразна за носталгиците по комунизма) 1998 г. след тоталния провал на червеното правителство на Жан Виденов, довел до още по-безспорен срив на държавата от онзи през 1989 г.

Именно фактът , че Разединението се празнува неофициално, но от сърце, доказва хъркането на уж спящите клетки на тоталитарното мислене. Живи са те, живи. И не само там, на Балкана ( в едно отделно взето градче, като Ябланица).

За да бъде лицемерието още по-ярко, в деня на Съединението се изговориха много официални приказки за това, че водата е мокра, че слънцето свети, че земята се върти и че обединението е по-добро от разединението. Обаче си стоим с „единия крак” на територията на Разединението.

“След като в годините назад народът ни е успявал да съхрани единството си и е преодолявал изкуствените разделения, вярвам, че и днес българите имаме мъдростта да ценим повече това, които ни обединява, отколкото ни разделя. Като помним и пазим завета на предците ни, можем уверено и с общи усилия да работим, за да бъде страната ни стабилна и просперираща”, заяви премиерът Бойко Борисов като честити официалния празник 6 септември.

Въпреки епизодичната риторика срещу комунистите (явно има зъб на отделни техни представители, но не и на комунизма), Борисов никога не пожела да направи крачка назад от преклонението си пред Тодор Живков, чието повторно възвеличаване в родния му Правец удостои с присъствието си в компанията на Георги Първанов. Не защото е чак пък толкова „влюбен” в диктатора, но защото „прагматично”, т.е. цинично си дава сметка за онези симпатии на носталгиците, свързани с деня на Разединението, които тихо, посред хъркането, безцеремонно придърпва към себе си като окъсяло одеяло на величавото му дело на всевластен управник и наследник на Живков, „цар на българите” и популизма.

В редиците на носталгиците също има разделение. Спор няма. Едни попържат Борисов като „американски човек”. Такъв ореол му създават цяла армия наемници в медиите ( колегата Ивен Бакалов публикува интересно проучване в e-vestnik за водещото място на групите във фейсбук, прославящи живота и делото на вожда Борисов).

Друга част от носталгиците по Разделението ( например на правоимащи и правонямащи) си го харесват. И едните и другите обаче празнуват деня на Разделението 9 септември, което е тяхното Съединение.

А какво разделя Съединението от Разделението?

Съединението е дело, безкръвно при това, на българския народ и е осъществено въпреки волята на Русия.

Разединението от 9 септември, изключително кърваво и извършено с ръцете на българи срещу българи, изцяло е дело на ( съветска) Русия.

Съединението така и не стана Национален празник -по волята на онези, които с трескава бързина написаха новата конституция и заковаха в календара 3 март като пореден Национален празник, отново 100 процента производна величина на руската роля в българската история. Те получиха властта от ( съветска) Русия ( отново) след партийния преврат от ноември 1989 г. с цел да трансформират и съхранят властта си. Този път безкръвно. Съединението стана години по-късно официален празник, но само за отбиване на номера, както се (д)оказа.

Разединението от 9 септември беше Национален празник в държавата без национален суверенитет ( справка: насилственото помакедончване на българите по решение на Москва) под диктовката на (съветска) Русия и остана неофициален такъв за носталгиците по времето, когато колониалната ни владетелка се разпореждаше тук.

Накратко казано: Съединението е българско дело, а Разделението е руско-съветски диктат. Този антагонизъм повече от всичко друго показва корените на българския проблем и демонстрира лицемерието на всички, които зоват да не се делим на „фили” и „фоби”, поставяйки знак на равенство между българите и просъветските им съотечественици.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител