Трагедиите с бежанци убиват мечтите на хиляди сирийци за Европа

Хокаме Орбан. А България?

Монархиите от Залива запазват мълчание и сдържаност в бежанската криза

Уважаема, 100% държавна (т.е. наша) компанийо! До ушите ни достигна слухът, че се готвите да теглите банков заем, в размер на 1 300 000 000 (милиард и триста милиона) лева (без лихвите), за да спасявате от фалит дъщерното ви дружество (п...

В колко български селища празнуваха официално 6 септември Съединението и в колко неофициално празнуват 9 септември, деня на Разединението?

Ако имаше такава статистика, щеше да стане ясна степента на увреждане на съзнанието на българите за доброто и злото в собствената ни история. Защото на 9 септември , предимно в малки населени места ( най-податливи на „фашизъм” , според някои изследователи на формирания през десетилетията манталитет на българите), уж спящите клетки на комунизма празнуват искрено и от сърце деня на Разединението като свиден спомен от времето на свободата на не мислиш сам, а да живееш в държава, в която друг взима решенията за твоя живот ( и това е най-малкото, което може да се каже за несвободата, като начин на живот, по който въздишат празнуващите 9 септември).

На площадите на доста селища можете да прочетете обяви, според които „всеки желаещ може да се запише” за тържеството на 9 септември. Така е например в град Ябланица.

Не ми е известно където и да било да има подобна неофициална инициатива с кебапчета, бира и ракия ( и съответната музика) за Съединението на 6 септември. То беше отбелязано официално и по задължение само защото е обявено за официален празник през онази ( омразна за носталгиците по комунизма) 1998 г. след тоталния провал на червеното правителство на Жан Виденов, довел до още по-безспорен срив на държавата от онзи през 1989 г.

Именно фактът , че Разединението се празнува неофициално, но от сърце, доказва хъркането на уж спящите клетки на тоталитарното мислене. Живи са те, живи. И не само там, на Балкана ( в едно отделно взето градче, като Ябланица).

За да бъде лицемерието още по-ярко, в деня на Съединението се изговориха много официални приказки за това, че водата е мокра, че слънцето свети, че земята се върти и че обединението е по-добро от разединението. Обаче си стоим с „единия крак” на територията на Разединението.

“След като в годините назад народът ни е успявал да съхрани единството си и е преодолявал изкуствените разделения, вярвам, че и днес българите имаме мъдростта да ценим повече това, които ни обединява, отколкото ни разделя. Като помним и пазим завета на предците ни, можем уверено и с общи усилия да работим, за да бъде страната ни стабилна и просперираща”, заяви премиерът Бойко Борисов като честити официалния празник 6 септември.

Въпреки епизодичната риторика срещу комунистите (явно има зъб на отделни техни представители, но не и на комунизма), Борисов никога не пожела да направи крачка назад от преклонението си пред Тодор Живков, чието повторно възвеличаване в родния му Правец удостои с присъствието си в компанията на Георги Първанов. Не защото е чак пък толкова „влюбен” в диктатора, но защото „прагматично”, т.е. цинично си дава сметка за онези симпатии на носталгиците, свързани с деня на Разединението, които тихо, посред хъркането, безцеремонно придърпва към себе си като окъсяло одеяло на величавото му дело на всевластен управник и наследник на Живков, „цар на българите” и популизма.

В редиците на носталгиците също има разделение. Спор няма. Едни попържат Борисов като „американски човек”. Такъв ореол му създават цяла армия наемници в медиите ( колегата Ивен Бакалов публикува интересно проучване в e-vestnik за водещото място на групите във фейсбук, прославящи живота и делото на вожда Борисов).

Друга част от носталгиците по Разделението ( например на правоимащи и правонямащи) си го харесват. И едните и другите обаче празнуват деня на Разделението 9 септември, което е тяхното Съединение.

А какво разделя Съединението от Разделението?

Съединението е дело, безкръвно при това, на българския народ и е осъществено въпреки волята на Русия.

Разединението от 9 септември, изключително кърваво и извършено с ръцете на българи срещу българи, изцяло е дело на ( съветска) Русия.

Съединението така и не стана Национален празник -по волята на онези, които с трескава бързина написаха новата конституция и заковаха в календара 3 март като пореден Национален празник, отново 100 процента производна величина на руската роля в българската история. Те получиха властта от ( съветска) Русия ( отново) след партийния преврат от ноември 1989 г. с цел да трансформират и съхранят властта си. Този път безкръвно. Съединението стана години по-късно официален празник, но само за отбиване на номера, както се (д)оказа.

Разединението от 9 септември беше Национален празник в държавата без национален суверенитет ( справка: насилственото помакедончване на българите по решение на Москва) под диктовката на (съветска) Русия и остана неофициален такъв за носталгиците по времето, когато колониалната ни владетелка се разпореждаше тук.

Накратко казано: Съединението е българско дело, а Разделението е руско-съветски диктат. Този антагонизъм повече от всичко друго показва корените на българския проблем и демонстрира лицемерието на всички, които зоват да не се делим на „фили” и „фоби”, поставяйки знак на равенство между българите и просъветските им съотечественици.

Share on Facebook

1. Моралът и етиката трябва да бъдат спазвани дори когато противоречат на това какво искаме в момента. Това намалява шансът да се чувстваме зле за постъпките си.
2. Ако нарушим т. 1 или наистина много искаме нещо… приемаме последствията и поемаме отговорността. Ако ни е страх от последствията… наистина ли искаме нещо толкова много и заслужава ли си?
3. Всички лъжат. Това не е причина, повод или оправдание да не се стремим да не сме по-добри и повече от „всички“.
4. Ще разочаровате и предадете някого. Ще разочароват и предадат и вас. Това не е повод, причина или извинение да не се стремите да не се случва.
5. Ти си главният герой в твоя живот. Това важи за всички останали.
6. Няма как да знаете дали сте били добър или лош човек докато не видите в ретроспекция как са повлияли действията ви на света около вас.
7. Човек винаги може да се промени. От хубаво към лошо и обратно. Промяната може да се случи многократно.
8. Промяната идва отвътре и заради нас.
9. Его и егоизъм са много близки. Те не са морални определения, а инструменти. Зависи от нас как ще ги използваме.
10. Разликата между репутация и чест. Първото е какво знаят другите за теб. Второто е какво знаеш за себе си.
11. 3 сутринта е времето, когато си буден и преживяваш всяко нещо, което съжаляваш, че си направил? Стреми се да списъкът да е кратък. Или да не се удължава.
12. Линията я има.
13. Имаме право да поискаме прошка. Имат право да не ни я дадат. Имат право да ни поискат прошка. Имаме право да не я дадем. Имаме право да си променим мнението.
14. Никой не е обещавал, че ще е лесно да си възрастен. Ако е лесно… не правим нещо както трябва.
15. Ако използвате концепцията, че „технически“ не сте излъгали, а просто сте премълчали, се опитвате да си успокоите съвестта.
16. Доверието се гради бавно, губи се лесно и трудно се възстановява… това не е причина да залагате на точка 15 или да се успокоявате с точка 3.
17. Вие носите отговорност за собственото си поведение и никой друг.
18. Не манипулирайте хора, просто защото са ви го позволили, ако успявате, това е защото някой ви е дал доверието си и вие злоупотребявате с огромен дар. Ако някой ви манипулира, защото сте се доверили, вие носите вина за лошата преценка на доверието, но не носите вина за решението да злоупотребят с вас и е по-добре да се махнете от обкръжението на този човек.
19. „Това не може да се случи на мен!“ е мотото на клуб „това ми се случи и на мен“.

Продукти:
1кг боровинки
1кг захар
1ч.л. лимонена киселина
1с.л. алкохол
листа индрише

Приготвяне:
Обичам тези малки плодчета. Богати са на витамини и са вкусни. Напомнят ми за вискоте планини и красотата им. Опитвала съм плодчетата в пресен и консервиран вид. Най- любимо ми е сладкото от боровинки. Тази година си осигурих 1.5кг тъмносини боровинки, за да сваря искусителния конфитюр. Преди да започна да правя сладкото, отделям нагнилите плодове. Измивам останалите и отделям настрана. Изсипвам захарта в дълбока тенджера. Добавям чаена чаша вода. Сварявам захарен сироп. Преди да започне да сгъстява, оттеглям съда настрани. Добавям боровинките и една супена лъжица алкохол. Връщам  тенджерата  на загретия котлон. Сгъстявам сладкото. Накрая поръсвам лимонената киселина. Обърквам и оттеглям. Пълня в сухи, чисти буркани. Във всеки слагам по едно листо индрише. Затварям плътно с капаци на винт. Изчаквам да изстинат и редя в килер.

Защо оставихте да стене… уппс… ами защото отидохме на Гърция! Днес Адриана ще ни води на остров Скопелос, за да ни разкаже за мъките на беломорските почивки

Приятно четене:

Острови Скиатос, Скопелос и Алонисос

Пътуване до Северните споради

Най-вълнуващо в едно пътуване са очакването и подготовката. Като дете прекарвах безсънна нощ в очакване да видя морето. Хубаво си е Черното море, но човек търси промяна. И няма нужда да се коментират туристическите неудачи по нашето черноморие. След като през 2007 година прекарах едно спешно 24 – часово дежурство между леглото на съпруга ми и детето с инжекции, легенчета и сиропи за температура, решихме да видим как се почива и извън България, основно в Гърция. Ами колкото и клиширано да звучи, те гърците са го измислили. Започнахме с по-близки дестинации, после стигнахме до Закинтос, Кефалония и замисляните отдавна Споради. Ама и филмова реклама им помага на късметлиите, освен че си е хубаво. То филмът за капитан Корели на Кефалония, то „Мама мия”… Да ти се изостри любопитството. И не е преувеличена красотата .

Относно Спорадите всеки може да си направи справка в интернет. Те са двадесет и четири острова в Егейско море между Волос и остров Евия.

По-големи и известни са Скопелос, Скиатос, Алонисос, Скирос.

Има летище на Скиатос, но от България основното пътуване е с ферибот от Волос. За тези, които пътуват без кола има корабчета – „Flying cat”, които са по-бързи, но и по-скъпи от фериботите. Добре е да се направи предварителна резервация, за която се информирахме от други пътеписи – полезно, тъй като

има 3 – 4 ферибота за деня –

на ANES и Hellenic seaways. Прескачаме неудобното чакане на Маказа в съботен ден, магистралата до Солун, после към Атина и след Лариса има отклонение към Волос. Ако се направят повече усилия, може да се качиш на по-късния ферибот и да пристигнеш на острова, но освен че няма нужда от напрежение по време на отпуск, гръцките градове с морето и приятните тавернички са увертюра към предстоящото удоволствие.

Здравей почивка… или мостче във Волос

Освен във

Волос – пристанищният град,

може да се пренощува и в две планински селца над него – Портаря и Макриатица, но тъй като сме го правили веднъж, решихме да останем в големия град. Има възможности за хотели, ние избрахме „Волос палас”, близо до крайбрежната улица – стар хотел с буржоазни нотки в интериора, приятен и с безплатен паркинг. Кратко освежаване и тръгнахме да си вземем ангажираните с телефонен разговор фериботни билети. Може и по интернет, но ние се сетихме късно и чрез познат грък, който живее в България, направихме телефонна резервация. По крайбрежната улица и в пресечките към нея има няколко офиса на двете фериботни компании, които работят целодневно. Много весело ни стана, защото резервация на наше име нямаше… Но по номера на колата се оказа, че билетите са на името на „Mentelcho”, вместо на Неделчо. Хубаво се посмяхме и с получените билети тръгнахме да поразгледаме града.

Събота следобед работеха само някои хлебарнички и всички кафенета по крайбрежието. Температура – около 33 – 34 градуса. Гърците играят съсредоточено табла с дълги фрапета и цигари, сякаш за пръв и последен път. Само търкалянето на заровете се чува и тиха музика от заведенията. Волос е голям град. Вечер излизат на разходка толкова млади хора и семейства с деца, че са сигурно повече от тези в София и Пловдив събрани заедно. А за места по заведенията се чака. Близо до пристанището е възстановен корабът на Язон и аргонавтите. В източния край на крайбрежната алея има внушетелна църква.

Корабът на Язон

И на другата сутрин се качихме на втория ферибот – в 11 часа, първият е в седем. Натоварен трафик. Всичко е препълнено до последно. Самото пътуване е 2 часа и 45 мин. до

столицата на Скиатос

Минава се покрай еднообразни крайбрежни пейзажи. Но първото впечатление от пристанищния град е възхитително. Следва напрегнато напускане на кораба и придвижване до хотела – на около 1 км от главния град, но тъй като нямаше обозначения се наложи да поразпитаме на 2 – 3 пъти и да се полутаме.

Но когато намерихме семейното хотелче, разположено на плажа в спокойния залив и видяхме морето, всички решихме, че това е точното място, като дори не сме си представяли по-хубаво за почивката. Шезлонгите на пложа пред хотела са безплатни за гостите и за тези, които консумират в ресторантчето.

Вкусната гръцка храна… или октоподи в сушен вид

А морето в залива – чисто, спокойно, без вълни и много напрежение от туристи. Обзавеждането – семпло, но поддържано с добра хигиена и учудващо за гръцки хотел – закуска от 7:30ч. Приятни са вечерните разходки по малките стръмни улички и крайбрежието на града Скиатос. Трябва да се отбележи, че

цените по заведенията са малко по-високи

от другите острови – дори от Закинтос и Кефалония, както и от курортите в Северна Гърция, което може да има и друго обяснение, но вероятно и поради големия брой скандинавци, които идват да почиват на острова. Например порция октопод на Тасос е около 10 евро, а на Скиатос около 12 евро . Освен скандинавци чести туристи са италианците и сърбите. Руснаци и българи, както и румънци се срещат по-рядко.

Старият град на Скиатос

Столицата на Скиатос

Забележително е летището на острова,

като пистата започва направо от морето . Излитането и кацането на самолетите събира десетки туристи в очакване на силните въздушни стуи от самолетите. Особено през уикенда полетите са чести.

Самолет по време на вечеря..

Главният град на Скиатос

има ново пристанище, където акостират фериботите и старо – оттам тръгват круизни корабчета. Трябва добре да разгледаш предложенията им, защото един и същ дневен круиз може да ти бъде предложен с разлика до 10 евро. Има обиколки около острова с

най-известните плажове – Кукунарис и Лалария

и тези до Скопелос и Алонисос. До Кукунарис вървят непрекъснато и автобусчета – за 2 евро от столицата и корабчета срещу 5 евро. Красив, голям и чист плаж, който е най-хубавият на острова, а до него е по-младежкият” Банана бийч”.

Най-известният плаж на Скиатос – Кукунарис

До Лалария не отидохме. Но по снимки наподобява плажът „Навагио”на о. Закинтос. Но

круизът до Скопелос и Алонисос си заслужаваше,

и то на добра цена – 10 евро ноа човек. Това са острови, които за нашите представи са по-неподходящи за почивка. По-диво е там, с по-малко населени места, но и те имат своето очарование. Корабчето спря на плажче под

църквата „Агиос Йоанис”от сватбата на филма „Мама мия”

Нависоко… църквата от филма Мама Миа

Поплувахме двайсетина минути в чистите крайбрежни води и бързо нагоре към църквичката. Изкачването е по стръмни тесни стълби, но гледката оттам е фантастична.

Плажът Мама Миа от високо

Плажът Мама Миа

И обратно на корабчето до

града Скопелос

с ослепителните бели къщи и внушителна църква, извисена в единия край на градчето. Тук се разходихме по живописните стръмни улички, след което дъщерята поплува наволя, а ние заложихме на рехидратацията с „Митос”.

В Скопелос е характерна една закуска, подобна на нашата баница – тиропитакия –

не беше лоша, пък и ние поизгладняхме. Предлагат с различни пълнежи – сирене, спанак, плодове. Там имаше и хубаво сладко с цели мандарини.

Столицата на Скопелос

Типична бяла архитектура на Скопелос

И напред

към Алонисос –

около 40 минути по море. Живописно, но още по-диво островче. Каменист плаж с кристална вода, която този път и ние не пропуснахме. Тук главното градче предлага само няколко кафенеца и тавернички и още по-оскъдни магазинчета. И под ритъма на гръцка музика се понесохме обратно по вълните към Скиатос.

Остров Алонисос

Последната сутрин от почивката трябваше да се качим на ранния ферибот към Волос – в 7:15 часа, защото нямаше места за по-късните. Пристигнахме около 10:30 във Волос. Може и направо към България да се пътува, но ние поехме в посока Атина от града и намерихме хубав плаж в първото населено място – Агиос Стефанос. Последна вечер във Волос и обратно към дома.

Хотелът на плаж Мегали Амос

Със сигурност бих повторила след време една почивка на Скиатос. Това лято останахме напълно доволни от избора си…

Автор: Адриана Чешмеджиева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Скопелос – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Загубени из гръцките острови (трета серия) (2): Спорадите: Скопелос и Алонисос
2. Загубени из гръцките острови (трета серия) (1): Спорадите: остров Скопелос
3. Загубени из гръцките острови (трета серия) (3): Спорадите: Скиатос
4. Скиатос и Скопелос: Почивка с елементи на екскурзия на два прекрасни острова
5. Пътуване до рая – остров Скиатос, Гърция (Септември 2006 г)
6. Залези над гръцките острови (6-2): Скирос и Магазия (о.Скирос)
7. Залези над гръцките острови (6-1): От Кими до Линария (о.Скирос)
8. Магията на гръцките острови (9 – 2): Китира и Крит
9. Итака, Кефалония и Лефкада (2 част на Загубени из гръцките острови)
10. Пътуване до Дубай – бъдещето днес (1): От Фонтаните до плажа и Бурж Халифа
11. Магията на гръцките острови (9 –1): Елафонисос и Монемвасия
12. Лефкада – Меганиси – Каламос – Кастос (1 част на Загубени из гръцките острови)