09/09/15 07:09
(http://patepis.com/)

Пътуване из Европа с кола, 2015

Ели ще ни разкаже за тазгодишното ѝ пътуване с кола из Европа. Днес разбира се, е само кратката, обобщена версия, така че да се подразните и да чакате с нетърпение подробните части от пътеписа Приятно четене:

Пътуване из Европа с кола

обобщение и тийзър за пълната версия на пътеписа

Това беше

първото ни семейно пътуване с кола из Европа,

поради което бяхме много притеснени дали ще мине гладко и безпроблемно. Сега, когато вече се завърнахме живи и здрави без произшествия мога спокойно да седна и да опиша пътуването ни. Естествено най-напред адмирации за „Цецка“ ( нашият Ситроен Ц3 ) – много малка кола за подобно начинание, поради което много наши приятели предварително ни обявяваха за „луди“ и искрено ни съжаляваха за причиненото „неудобство“. Е, малко трудно се побрахме 4-ма души и багаж, но пътуването беше доста по-комфортно от това с автобус. Не по-малки адмирации и за „Гарми“, който не ни „изгуби“ и най-вече ме освободи от ролята на „навигатор“.

Подготовката за пътуването

започнах 2 месеца преди датата на отпътуването и включваше: уточняване на маршрута, резервация на хотели, проучване на забележителности, уточняване на подробности като необходими документи, пътни такси, организация на градския транспорт в градовете, които щяхме да посетим и т.н. Естествено част от подготовката включваше проучване на „чуждия опит“ т.е. на хора, които вече са пътували. Тогава открих patepis.com и изчетох доста от пътеписите публикувани тук (не само тези, свързани с нашия маршрут). Благодаря много на хората, които са писали тук преди мен, най-вече затова, че ми вдъхнаха увереност, че начинанието, което се каним да предприемем е съвсем реално и постижимо. Естествено благодаря и за споделената информация.

Затова реших и аз да дам своя принос като публикувам актуална информация за пътуването из Европа към настоящият момент.

Ето и конкретният ни маршрут:

Велико Търново – София – Загреб – Любляна – Залцбург – Мюнхен – Вюрцбург – Прага – Братислава – Будапеща – София – Велико Търново. (общо малко под 4000 км.)

В този пост ще дам само обща информация за пътуването, а за посетените градове мисля да напиша отделни публикации.

Реално нашият евро-трип стартира

в 7:30 ч. на 19-ти август от София. Бях чела, че не е препоръчително да се минава границата около 8:00, тъй като тогава митничарите се сменят и се получават опашки, но в нашия случай вече се бяха сменили и нямаше никакви опашки, така че минахме бързо (гастарбайтерите още не бяха тръгнали масово да се прибират, а от мигрантите видяхме само една малка група, които току-що бяха преминали пеша през границата ). След границата следва тесен път, покрай строежа на новата магистрала, като на места заради строежа има ограничения на скоростта. Следва планинската част от пътя с 13-те тунела и след около час, час и половина бяхме пред първата путарина на магистралата, близо до Ниш. Нататък почти целият път беше магистрали. След Ниш релефът в Сърбия става равнинен и пейзажът е леко скучен. С наближаването на Белград трафикът стана по-засилен и така след около 400км. от София достигнахме путарините пред Белград. Таксата беше около 6,5о евро.

Ето и останалите такси по маршрута:

Белград – до Хърватска граница – 3 евро
до Загреб – 16 евро
от Загреб до Словения – 0,7 евро
винетка за Словения – 15 евро
винетка за Австрия – 7,5 евро
такса за тунела Караванкен – 7 евро
такса за магистралата Тауерн в Австрия – 10 евро
винетка Чехия – 350 крони, които ни обмениха за 16 евро
винетка Словакия – 10 евро
винетка Унгария – 13 евро
такса Нови сад – 3 евро
такса Белград – 2 Евро
такса Ниш – 6,5 евро

Това е за таксите и винетките, който се интересува. Естествено актуалните цени може да следите тук. (Не правя реклама на чужди сайтове, просто споделям това, което ми е било полезно при пътуването!!!).

Магистралата в Сърбия

според мен е доста добра – пътят е равен, без дупки, крайпътното проствансто също е добре окосено и поддържано. Има обособени места за почивка – наричат се „Отморище“ – има пейки, маси, химически тоалетни. Другата възможност за почивка е на бензиностанциите или крайпътните заведения. Пътувахме леко и без проблеми.

За сръбско – хърватската граница

бях чела, че трудно се минава (много се чака и проверяват багажа на всеки), но ние минахме сравнително бързо без дори да отваряме багажника на колата.

В Хърватска магистралата

става още малко по-гладка. Местата за почивка пак са „Отморище“, а таксите се събират на „честарини“. („честа“ е улица или път на хърватски). Общо взето все още сме си по-нашия край и разбираме. Пейзажът продължава да е равнинен с тук-таме дървета по пътя и леки хълмчета в далечината.

Влязохме в Загреб

в 17:00 ч. местно време се настанихме за първата ни нощувка. Повече за Загреб ще напиша в отделен пътепис.

На следващата сутрин в 8:30ч. продължихме към Любляна.

Границата със Словения

минахме само с показване на личните карти, а на първата бензиностанция след нея купихме винетки за Словения и Австрия. Пътят до

Любляна

е около час и половина, а пейзажът постепенно започна да придобива „алпийски стил“. Все пак все още надписите по магистралата бяха на нашенски – мястото за почивка вече бе „Почивалище“. Любляна също ще я опиша отделно.

След Любляна пейзажът още повече придоби „австрийски“ характер – появиха се планински склонове с „тучни“ полянки и къщички с остри покриви по тях. Селата не приличаха на нашенските села, а по-скоро на курорти от рода на Пампорово. Така неусетно стигнахме края на Словения. Последва последна проверка на личните карти и заплащане на таксата за

тунела Караванкен

и – „бух“ в тунела. Тунелът е около 9 км. дълъг и е двупосочен. От другата страна започваше

Австрия

Тук пейзажа няма да го описвам, а просто ще приложа няколко снимки.

За Залцбург може да прочетете по-късно.

От предварителното ни проучване

цените на горивата в Австрия бяха най-ниски

и нашият млад „финансист“ много държеше да се възползва от тази „промоция“, затова не заредихме достатъчно дизел в Загреб, а само колкото да стигнем до Австрия. Да, ама другото правило, че

цените на горивата по магистралите са по-високи

от тези в градовете важеше с пълна сила точно в Австрия, всъщност тук разликата достигаше до 40% (докато после в другите държави завишението на цените в някои части на магистралите не беше чак толкова драстично). Е, все пак на следващата сутрин преди да напуснем Залцбург успяхме да заредим „Цецка“ с дизел по 1 евро.

До този момент трафикът по пътя беше сравнително спокоен, само при приближаването на някой голям град се засилваше.

В Германия

обаче постоянно беше много интензивен. Не знам дали, защото беше петък или просто така си пътуват.

След Мюнхен

поехме по магистралата за Щутгарт и кошмарът стана пълен.

По три ленти във всяка посока запълнени с коли. Магистралата приличаше на река.

На местата където имаше ремонт и лентите намаляваха се получаваха тапи. Добре че след около 100-тина километра слязохме от тази магистрала. Е, другата за Вюрцбург не беше много по-лека и по нея имаше ремонти и засилен трафик. Следващата отбивка за слизане от магистралата я пропуснахме без да искаме, но „Гарми“ (GPS Гармин има предвид – бел.Ст.) въобще не се притесни, преизчисли маршрута и ни „прекара“ през няколко немски села и тесни пътчета без нито едно превозно средство до местоназначението ни. Всъщност това беше добре за нас, защото хем избягахме от трафика на магистралите, хем успяхме да видим немската „провинция“ отблизо. Минахме покрай един

замък в Rotenburg ob der Taube,

който изглеждаше доста внушително. На места покрай ожънатите ниви забелязахме асфалтов път. Първоначално помислихме, че са го направили за селскостопанската техника, но в последствие разбрахме, че това е алея за колоездачи. Е, тези хора наистина се чудят какво да си правят парите. В Мюнхен пък и в другите градове също имаше много колоездачни алеи дори и специални светофари им бяха поставили.

На друго място когато пътувахме вече по тъмно към

Лауда,

на пътя ни изскочиха 3 малки сърнета. След това разбрах от брат ми, че според немските закони, ако претърпиш произшествие с диви животни, трябва да се извика ловеца, отговарящ за конкретния район и неговата застраховка покрива разходите по ремонт на колата. За щастие не ни се наложи.

Тук мога да направя едно кратко отклонение: Преди 5 години на главния път София – Варна близо до гр. Антоново върху нас изскочиха около 10 подплашени от ловци елени. Вследствие на което, колата ни беше „помляна“, а 3 от животните загинаха. Дошлият след 3-часово чакане полицейски патрул, заяви, че няма как да напише акт на елените, затова състави акт на съпруга ми.

Та така първата част от нашето пътешествие завърши, защото достигнахме целта:

Лауда- Кьонигсхофен,

Lauda, 97922 Lauda-Königshofen, Германия

където на другият ден беше събитието, заради което отивахме.

<<<<<<<>>>>>>>

Завръщането от Германия

започнахме от Вюрцбург. Още щом се качихме на

магистралата Франкфурт – Нюрнберг

и кошмарът с трафика отново започна. Добре, че по-голямото натоварване беше в насрещното платно. Германците явно се прибираха от почивка към големите градове. Около магистралите в Германия има гори и почти не се вижда нищо от градовете, покрай които преминавахме. Единствено забележително покрай магистралите са огромните ветрогенератори.

След Нюрнберг

сменихме магистралата и поехме към чешката граница. Трафикът се разреди, но пък видяхме, че магистралата за източна Германия е много натоварена. Явно гастарбайтерите вече се завръщаха.

На чешката граница

отбихме за винетка. Закупихме я от една будка от един нелюбезен „чичка“, който отказа да приеме плащане с карта и ни поиска 16 евро, макар че по официалния курс трябваше да е около 12 евро.

В Чехия

пейзажът около магистралата също е горист, трафикът не беше натоварен, само покрай голените градове се засилваше, но затова пък пътя беше ужасен. Меко казано „ужасен“! Пътят бе от бетонни плочи с около 5 – 6 метра дължина, поради което на всеки 5 – 6 метра имаше фуга и тресеше като в каруца по стар павиран път. Иначе и там имаше ремонти на доста места и прехвърляха движението в едното платно. Явно се опитват да модернизират магистралата, но кога ще я свършат не е ясно. Засега единственото подобрение са електроните табла над пътя ( като в Германия и Австрия), които информират за скоростта и за предстоящите ремонти.

Успяхме да пристигнем навреме в

Прага,

преди да се мръкне и се настанихме в хотела. На следващият ден имахме цял ден за разглеждане на Прага, а на по-следващия си тръгнахме рано сутринта. По-точно опитахме се да тръгнем рано, но явно закъсняхме, защото в седем и нещо сутринта попаднахме в сутрешния трафик на града. Явно пражаните започват работа по-рано от софиянците. Излязохме на магистралата и тръскането отново започна. Почти 300 км. Едва последните няколко километра преди границата със Словакия бяха с хубав асфалт.

Словашката граница

( т.е. мястото за закупуване на винетки, защото в Шенген няма граници и никой не те проверява. ) изглеждаше доста по-приветливо и цивилизовано от чешката – нова климатизирана сграда с любезни служители и дори безплатни тоалетни за пътуващите. Пътят в Словакия също бе добър и неусетно стигнахме

Братислава,

а оттам до границата бе съвсем малко.

Унгария

също бе с хубави пътища, както още през социализма се славеше, че унгарският асфалт е като „огледало“. Пейзажът в Унгария е почти изцяло равнинен и скучен.

До Будапеща,

където щяхме да нощуваме пътувахме нормално. Пристигнахме в 4 часа следобяд, тъкмо навреме за една следобедна и най-вече вечерна обиколка. На другата сутрин също направихме един „тигел“ до центъра и към обяд потеглихме за България. Този път времето беше „срещу“ нас и пътуването щеше да е с един час по-дълго, заради часовата разлика. Притеснявахме се, че на

сръбско-унгарската граница

може да има задръстване. Преди 2 години, когато в края на август се връщахме с автобус от Виена стояхме 4 часа на границата през нощта. Този път опашката беше само в насрещното. На единственото гише в нашата посока унгарският митничар скучаеше. Така че преминаването ни беше повече от бързо и лесно. Тук забелязахме за втори път група от 20 – 30 мигранти, които преминаваха пеша унгарската граница.

През Сърбия

пътуването отново беше сравнително спокойно с изключение на засиления трафик около

Белград

и ужасното пътуване по последния участък след Ниш до българската граница. За един ден на магистралата в Сърбия видяхме 3 или 4 катастрофи, но всички бяха в отсрещното платно. Първите две бяха с обърнати край платното камиони, а другите бяха на ударили се коли край Белград. През цялото пътуване това бяха и единствените места, където видяхме пътна полиция. На запад, особено в Германия и Австрия движението по пътищата се контролира само с камери.

На нашата граница освен опашката за тирове в нашата посока нямаше особено натоварване, за разлика от това в отсрещната, което пак беше във фокуса на новините.

И така

пристигнахме благополучно

към 22:30 часа в София.

Очаквайте пътеписите за Загреб, Любляна, Залцбург, Мюнхен, Вюрцбург, Прага, Братислава и Будапеща. Макар, че минахме два пъти през Белград, не спряхме да го разгледаме и затова за него няма да пиша, може би някой следващ път………

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Европа – общо – на картата:

Европа – общо