Руснак набил българин? Това е точно толкова новина, колкото “куче ухапа човек”.

Не искам да правя политически коментар от една пиянска свада с участието на руснак на Златни пясъци. Но не мога да се въздържа – не по конкретния кръчмарски казус, а в по-широк смисъл.

От полицейските сводки взеха да зачестяват криминалните случаи с участие на руснаци. Насред горещото лято имаше малка дискотечна руско – българска война в едно варненско заведение на плажа. Сега пък руснак пребил българин другаде наблизо- знам ли, може пък и нашенецът да е бил виновен. Не търсенето на вината е акцентът в този сюжет.

Четем за самоубила се по неясни причини рускиня. Детенцето й скочило след нея. Друго дете пък беше намерено умъртвено в куфар недалеч от София. Следите повдигнаха въпроса за вината на един руснак.

И така нататък…

Нататък докъде?

Не, не искам да доказвам на расова основа склонността на руснаците към престъпления, както някой може да заподозре. Обаче зачестилите случаи с руска следа в криминалните новини ни напомнят, че те са тук. В особено големи количества. Притежават близо половин милион имота и са най-голяма група чужденци, пребиваващи в България.

Нищо не искам да кажа по аналогия с разпространяваните страхове от чужденците, ако са бежанци. Само казвам, че българските медии, световно известни със своята толерантност, ще трябва да са готови да въведат термина „руска престъпност” . Взети заедно, притежателите на имоти, пребиваващите и прихождащите с цел туризъм руснаци май не са по-малко от циганите в България.

Където има струпване на един етнос, има и престъпност – понякога с някои характерни за него престъпни деяния.

Пример: цигани опоскват нивите, тормозят селата, задигат също доста желязо и други метали, поради което гражданите от руски патриотични организации, като „Атака”, пледират на висок глас срещу „циганската престъпност”. А за струпаните на едно място на юг от Дунав българи често е характерно майсторското крадене на коли, фалшифицирането на дебитни карти ( главно в чужбина), кражбата на 4 милиарда чрез една банка и други български работи.

Никой етнос не се състои само от ангели. Ако имахме стотици хиляди холандци, щяхме да имаме и доста холандски оцветени криминални случаи, каквито има в самата Холандия. Там да не би всичко да е постлано с рози!

Защо да има у нас „циганска престъпност”, а да няма „руска”?

Щом ги има руснаците, значи ще им се случват ( и ще причиняват) подобни неща. А ние само трябва да сме готови спокойно да понесем тази дреболия, както понасяме например големия факт, че над столицата ни стърчи Монумент на окупационната червена армия ( МОЧА), символ на дружбата между окупирания и окупатора, при което за престъпление се смята някой да си позволи да се усъмни в нея.

Share on Facebook

Информацията за това ще почерпим от Администрацията за енергийна информация (US Energy Information Administraion) към Министерството на енергетиката на САЩ. Натрупаната там статистика е до 2012-та г., включително вижте ТУК, но аз предпоч...

Източна Европа не строго дефинирано географско понятие. Къде точно са й границите? Например тъкмо в Украйна е географският център на континента, който се простира до Урал. Най-западната държава е Португалия, но тя не е представителна за най-високия стандарт на живот, под който се подразбира западният стандарт.

Когато обаче посочим общото кратно, което определя в обществено-политическия смисъл на понятието Източна Европа ( предопределящо и относителната бедност на региона спрямо Западната, т.н. стара Европа), нещата си идват на мястото. Подразбираме бившите колонии на Империята на злото, чието естествено развитие е било затормозено именно от десетилетната съветска окупация във всичките и незначителни разновидности- с или без пряко присъствие на съветски войски.

Днес Източна Европа в различна степен се е разделила с колониалното си минало и насилствената си съветизация. Но отново откриваме нещо общо и този път това не е споменатата относителна бедност спрямо районите, населени от европейци, освобождавани и подпомагани да се възмогнат от пепелищата на последната голяма война от американците ( епитетите към тях оставям на болните от антиамериканизъм).

Оказва се, че тъкмо в Източна Европа бежанците са най-малко желани, за да не кажа нещо друго- нищо, че самата тя, бившата колониална каруца на СССР, наводни с ( икономически) бежанци Запада в мига, в който шлюзовете на Желязната завеса бяха вдигнати (пак по „вина” на същите американци и онзи омразен Рейгън- давайте с епитетите..).

Оправданието (ни) с относителната бедност няма да коментирам. Няма да припомням и относителното богатство на източноевропейските народи спрямо далеч по-нещастните си съседи по планета от други континенти. Знам, че няма да трогна никого, а и не целя нищо подобно с тезата си тук. Обаче смятам да посоча нещо характерно, което допълва по уникален начин съществуващото иначе западно лицемерие по въпроса за бежанците.

Ако на Запад хората се плашат, с основание или хиперболизирано предимно по икономически причини, то в постсъветската Източна Европа на по-предно място изпъква раздутият до размерите на съветската шпиономания „аргумент”, че сред бежанците ще се промъкнат пълчища терористи. Колко удобно да откажеш на стотици жени и деца спасение!

Ти, читателю, колкото и да си ми гневен за тези редове, можеш ли да посочиш поне един явен случай на проникнал у нас подобен терорист?

Един мароканец? По сигнал на чужди служби? При наличието на най-многобройната полиция на глава от населението в ЕС, на образцова телена ограда за спиране на бежанци, с която нашите управниците се хвалят въпреки протестите на ООН? И въпреки тези отлични мерки и въпреки промъкналите се няколко хиляди потенциални терористи, само един е паднал в мрежите на доблестните ни охранители на държавата от тероризма?

Истината, колко и да е неприятно да се посочи, е, че опасността от проникване на терористи, с които би трябвало нашите многобройни тайни и униформени държавни служители да се справят човек по човек, служи за колективно оправдание по начин, които е доста близък до наследения от съветския комунизъм манталитет.

В „Архипелаг ГУЛАГ” Александър Солженицин бегло припомня за готовността на съветския режим да изтреби колкото трябва невинни (най-вече свои) граждани, но да не допусне поне един от тях да се окаже ненаказан шпионин. Готовност, която е стара руска традиция, доразвита от болшевиките.

Ето какво пише по този повод Солженицин:

„Всички многобройни чуждестранни комунисти, заклещени в Съветския съюз, всички едри и дребни коминтерновци наред, без индивидуални различия, бяха обвинявани преди всичко в шпионаж. И стрелците от Латвия – най-надеждните пушки от ранните години на революцията – пак бяха обвинявани в шпионаж при повсеместното им затваряне през 1937 ! Сякаш Сталин беше обърнал наопаки и после умножил прочутата формула на Екатерина: той предпочиташе да изтреби деветстотин деветдесет и девет невинни, но не и да пропусне един истински шпионин”. ( Александър Солженицин, „Архипелаг „ГУЛАГ”, communitas fondation, София, 2009 г., стр. 282 ).

Като нагледен пример след хилядите случаи Солженицин избира да даде изпратените в съветски концлагер съратници на Георги Димитров от Лайпцигския процес А.Попов и Танев, а за главния герой от процеса добавя: „За самия Димитров Сталин подготвя друга участ”. ( пак там)

Така и у нас: предпочитаме да не допуснем хиляда нещастници, заради подозрението, че сред тях ще се промъкне един злодей.

Истината е, че в земите на бившите съветски колонии преобладаващата част от хората не са подготвени за новата си участ на свободни ( и евентуално състрадателни човеци), предпочитайки да взаимстват от егоизма на „стара Европа” и да го комбинират с наученото под съветския ботуш.

Колкото до Русия, чийто вожд Путин злорадства за проблемите с бежанците и се опитва да насъсква европейците срещу американците по въпроса ( макар да е допуснал в империята си по-малко 1000 души със статут на бежанци чрез подигравателни за човешкото достойнство ограничителни мерки), ще се позова отново на Солженицин , независимо от това, че в края на живота си той се превърна в обикновен руски шовинист и любимец на Путин в това деградирало качество. Коментирайки ужасната съдба на съветските военнопленници, изоставени от своята родина като нечовешки същества, третирани от Москва с МИЛИОНИ като предатели ( щом не са пукнали, а са попаднали в плен), Солженицин възкликва:

„На руснаците им беше най-зле от всички не само в немския, но и в руския плен.

И въобще тази война ни показа, че няма нищо по-лошо на земята от това да си руснак”. ( пак там, стр.291 ).

Смекчаващо вината обстоятелство за днешната руска агресивност и масовата подкрепа, която тя получава в Русия в лицето на новия Сталин?

Те си знаят. Да се оправят. Нали основната гордост на руския шовинист идва от претенцията за „особения път”, за самодостатъчността на огромната държава! Да, доста е особено да си „най-лошото на земята”, третиран като такъв от собствения си Началник, на който отгоре на всичко отвръщаш с благодарност.

Ние обаче трябва да знаем накъде вървим и от какво искаме да се отървем, ако не искаме да си стоим затънали в съветското минало, да тъпчем на място , обвързани с това наследство.

Share on Facebook

Поскъпващи храни в Близкия изток може да подгонят още имигранти

Нечовешки условия в най-големия мигрантски лагер в Унгария

Шествие в защита на бежанците ще се проведе в София

Продукти за 4 порции:
500г домашна юфка
300г сирене
4 яйца
50г краве масло
1ч.л. червен пипер
2с.л. олио

Приготвяне:
Домашната юфка е кулинарно изкушение за мен и близките ми. Може да я поднеса варена или печена. Печената я приготвям на пластове с различни плънки. Представям една от моите, солени рецепти за закуска с домашна юфка. Разпределям тестеното изделие в тавичка. Запичам в загрята фурна, колкото да хване приятен, кафеникав загар. През това време разбивам яйцата. Смесвам с натрошено сирене.  Подмазвам тавичка с олио. Разпределям слой печена юфка. Следва половината от плънката. Покривам с юфка. Завършвам с плънка. Поливам с разтопено краве масло с червен пипер. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Изваждам баницата и задушавам с памучна кърпа. Режа на парчета и поднасям с топло мляко с какао.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/54578-de-profundis-saedinenieto-ruskite-pipalapi-i-balgarskite-lapungeri.html

Казват, че съединението прави силата. Даже го пишат по някои фасади, макар не като графити. Само че, да бъдем реалисти – това не е вярно. Поне не съвсем.
Е, да, вероятно усещането да се съединиш с две близначки е по-силно от усещането да се съединиш само с една. Не знам със сигурност, никога не ми е падал случай, така че само предполагам.
Обаче пък знам, че ако се съединят двама хилави, от тях не произлиза Шварценегер. Ако се съединят двама глупави, няма да се пръкне някой силен в акъла. А съединението на престъпници няма да подпомогне силата на закона.
Да, от /при/съединението на Източна към Западна Германия излезе по-силна държава, толкова силна, че в момента носи на гърба си поне половината ЕС. Но я си представете, ако беше обратно, ако Западна беше АРСКИТУ /при/съединена от храбрите съветски танкисти към Източна. Дали щяхме още да твърдим, че съединението прави силата или щяхме да обърнем палачинката и да кажем, че май по-скоро силата прави съединението.
А да помислим какво ще стане, ако утре ей така, братски и най-емоционално, без участието дори на танкове, се съединят Северна с Южна Корея? Колко години ще са необходими на северняците, с втъканите в тях робско мислене и психика, да станат свободни и щастливи индивиди, което е истинската сила на общата Корея.
Мисля, че в това отношение нашето Съединение от 1885, когато България се съединява с България, се намества някъде по средата между немския и корейския случай. То не е еднозначно – плод е на комбинация от различни сили и слабости и съответно води до развитието на различни сили и слабости.
Затова – да живеят лозунгите по фасадите, но нека не забравяме няколко елементарни неща.
Първо, да забравим фалшивата представа, че тогава всички българи като един изпитват неистово желание за съединение между Княжество България и Източна Румелия. Както във всеки друг политически период, и тогава си има партия на съединистите и партия на атни-съединистите, сини и червени. Те не се състоят само от лидери, имат си масова подкрепа. Просто в един момент съединистите са по-силни и с активно действие печелят, като поставят всички останали пред свършен факт.
Второ, част от самите висши политици и в Пловдив, и в София, начело с княза, също изобщо не са единодушни и се включват в цялата работа малко „след дъжд качулка”, колкото да оберат основните лаври.
Трето, всичко става така бързо, че тромавата, бюрократична Русия не успява сама да се противопостави навреме, пряко и силно на акта на българското Съединение, а после пък среща отпор от Европа, най-вече от Великобритания – защото и обществените симпатии, и имперските британски интереси в случая съвпадат напълно с българските.
Тук идва един от най-важните въпроси, които ме тормозят по повод Съединението и последвалите развития.
От една страна е добре, че тогава всичко минава без чак толкова много жертви, колкото биха били дадени при една пряка руска намеса. Мнозина от нас, сегашните българи, вероятно нямаше да се родим изобщо, а съдбата на страната ни като цяло със сигурност щеше да е съвсем различна.
Колко различна обаче и по какъв начин?
Защото от друга страна се питам – дали една пряка руска военна намеса тогава нямаше да отвори очите на цялото българско общество за истинската роля на Русия в нашата история и да ги държи отворени досега, като прекрати веднъж завинаги тарикатлъците и илюзиите в това отношение.
Всъщност не се питам много – направо съм сигурен, че нямаше да бъде възможно да се разпространяват от руската пропаганда онези глупости, които и досега виреят тук като свята истина – за могъщия дядо Иван, за Русия като освободителка, за любовта към нас на славянските ни и православни братя; съответно – за Европа и Запада като врагове, за разрушителната, а не градивна роля на западната цивилизация, за предимството на азиатската хитрост пред европейската почтеност и други подобни.
Гледам ги онзи ден русолевите троглодити, събрани на „Копринка” и се чудя как нормален човек побира толкова идиотщина в главата си, че точно в съвременния свят, точно в този исторически момент, да защитава Русия. Не, не да защитава Русия, а да твърди, че българският национален интерес е пряко свързан с руския, че руският дори е много по-важен от българския, защото без руския няма и български…..
Абе, главанако тъп, ако на времето не си чел истината за българо-руските отношения, защото няма откъде, то в момента има толкова истински материали и документи за тях, че свят ще ти се завие, дори само ако ги прегледаш отгоре-отгоре. Добре, де, разбирам, на този тип хора им се завива свят само като помислят за четене, затова не четат.
Ами да гледат документални филми тогава – както казала Мария-Антоанета…..
Да, бе, и защо им е да гледат документални филми? Само да си развалят рахатя, като преосмислят отново целия си жалък живот, като видят как нагло и тъпо са лъгани, как са им драли кожата руснаците – било с помощта, било дори без помощта – на своите платени подлоги тук.
Не е лесно да си живял като добитък и изведнъж да започнеш да проглеждаш, че си човек – това го разбирам. Но не разбирам защо предпочиташ да си останеш добитък, след като, поне дълбоко в себе си, знаеш, че не си.
Сборището на Копринка събра обичайните заподозрени – като почнеш от Николай Малинов, та стигнеш до Волен Сидеров. Или обратно, все едно. Тези и подобните на тях няма как да ги различиш.
Вероятно обаче те самите помежду си някак се различават – например по това кой получава повече рубли, за да служи по-предано. Както например, според изнесеното онзи ден от Георги Георгиев тук, във Faktor.bg, на времето дядо ви Цанков получава от Москва еднократно 12 хиляди франка на ръка, за да защитава руските интереси, а после, заедно с аверите си Бурмов и Балабанов, получават 40 хиляди франка годишно „от българския окупационен фонд”, за да издават вестник със същата цел.
От българския окупационен фонд – какво ще кажете, а? С нашите пари по нашите глави в полза на Русия.
Ега ти хитреците – от една страна. А от друга – ега ти продажниците!
Мислите, че сега е различно ли? Ами откъде взима Путин в момента пари, че да плаща на тукашните си подлоги, които с гнусните си писания и изявления вече буквално наводниха и вестници, и радиа, и телевизии, да не говорим за сайтовете?
Взима ги вземе Путин от самата България, ето откъде. Той си знае как става номерът. Аз ако го знаех, та да ви кажа, то тогава и ДАНС щеше да го знае, и прокуратурата – и щяха да вземат мерки срещу руската пета колона тук, както правят властите в редица други европейски държави.
Тогава нямаше да сме свидетели как по медиите, включително държавните, нагло се хвърля под миндера българският национален интерес за сметка на руския. Нямаше да има местни патриотични партии, които се състоят от руски патриоти, а не от български. Нямаше политиците от всички бои през последните 25 години да се гънат като червеи всеки път, щом трябва да кажат нещо важно и истинско по темата за отношенията на България с Русия.
Нямаше, но това е в минало пожелателно за бъдещето време – сега в момента фактът е, че всички тези неща ни се случват и поддържат лошата нашенска традиция да обичаме предразсъдъците си повече от истината.
Другият особено важен въпрос по темата, който ме мъчи, е кога всъщност този продажнически манталитет започва наистина да надделява в България. Защото около Съединението, въпреки подкокоросаните от Русия офицерски бунтове и други магарии, които стават, по-голяма част от обществото е наясно с истинската руска роля за съдбата на България. През 1908, при прогласяването на българската независимост, обществото пак е до голяма степен наясно. Дори след образуването тук на социалистическа партия, дядо ви Благоев пише една съвсем ясна и точна книжка за руските имперски интереси, насочени срещу България. През 1916 година, когато Русия ни напада, след което яде бой и подписва срамния за тях Брест-Литовски мирен договор, българите все още са наясно с руските козни. Очевидно някъде след Първата световна война нещата започват да се обръщат, за да се стигне пък след 9 септември 1944 до срамното положение България, макар неофициално, да стане наистина 16-та съветска република, а българите да наизустят комунистическата мантра за дружбата с Русия, която е като въздуха и слънцето за всяко живо същество. Нищо, че тя всъщност е казана за Съветския съюз – за БСП, Атака, тъй нареченото движение „Русофили” и останалите по-дребни руски лапунгери тук, разликата между Русия и СССР е само формална. За тях е важно московската империя вечно да ги обгръща любовно с дългите си пипалапи. Нищо, че покрай тях обгръща и нас, хората, които не искаме това. Така или иначе обаче, щом това продължава, явно, че съвременната партия на съединистите все още не е надделяла над партията на антисъединистите. Въпреки акта от 1886, нещата в това отношение все още са на кантар. Защото окончателното българско съединение може да се случи едва тогава, когато покажем ясно на Русия, че искаме да ни остави на мира и да поемем собствената си съдба в собствените си ръце.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com