Георги Боздуганов, специално за Faktor.bg

Навръх 22 септември – празникът на българската независимост, комунистическите слуги на Кремъл извършиха поредната кощунствена подигравка с националната памет и отечеството ни. В комплекс “Камчия” край Варна бе открит огромен паметник на окупатора на България маршал Фьодор Толбухин, за който в нашите медии се мълчи престъпно. Научаваме за събитието от руско издание (виж ТУК, б.р.), което представят манипулативно маршала като освободителя на България от фашизма.

През 1944 г. сталиновата върхушка умишлено проваля преговорите на българското правителство за присъединяване към антихитлеристката коалиция, с цел да нападне страната ни и да я превърне в част от съветската империя. На 5 септември 1944 г. СССР обявява война на България и на 8 септември нахлува Червената армия.

От тази дата нашата държава фактически губи своята национална независимост. Според сключеното на 28 октомври 1944 г. Московско примирие върховната власт официално се поема от Главното командване на Червената армия, а съставените в Кремъл кабинети на Кимон Гееоргиев и Георги Димитров са само негови помощни органи чак до края на 1947 г.

Наложеният окупационен диктат 

ни струва непосилните 133 милиарда лева, разграбване на националната собственост, 40 000 жертви във войната, без да ни се признае статут на съвоюваща страна срещу

Третия райх и последваща пълна съветизация. Близо 30 000 души са избити от новия болшевишки режим, а броят на преминалите през лагери и затвори по политически причини е в пъти по-голям.

Толбухин, който днес величаем с паметник, командва Трети украински фронт и е първият, който оглавява окупационното съветско управление. Той е провъзгласен от Сталин за маршал заради “военната победа” над страната ни, макар че срещу съветските войски не е произведен нито един изстрел.

Въпросът обаче не е в личността на маршала, той е далеч повече военен началник, отколкото политическо лице, изпълнявало сталиновите поръчки. Важни са символите, които настоящата политика на Путин се опитва да възражда и да набива в главите на българите, извращавайки историческата истина. Първата копка на унизителния паметник тази година е направена специално на 9 май – денят на съветската победа във Втората световна война. И никой да не се заблуждава с възникнали спонтанно случайни съвпадения. В имперската столица работи отлично подготвен апарат от политически служители и офицери на КГБ, които точно са определили и датата на официалното му откриване – 22 септември. На празника на нашата национална независимост трябва да се демонстрира, че тя е временно състояние, докато наложеното с оръжие съветско господство е продължило 45 години, оставило е трайни следи и трябва да се посреща с обречеността на слугинската любов, вместо с ненавист.

След паметника на маршал Жуков в град Стрелча и паметника на червеноармейците в село Копринка, торсът на Толбухин е третият монументален израз на презрителното отношение към отечеството ни само през последните 5 месеца. Иначе казано – това е част от

новата хибридна война,

която се води с дипломатически, пропагандни, икономически и корупционни средства. Вербуваните местни наемни работници са отдадени на подложен русизъм и изпълняват безпрекословно всяка поставена задача, без значение колко е антипатриотична. Упорито се премълчава, че през 1997 г. в Русия е приет федерален закон, според който България е определяна за вражеска държава, воювала срещу СССР. Това се прави напълно умишлено, защото иначе няма как да се обясни величаенето на тези, които са ни обявили и продължават да ни считат за врагове.

В България вече са приети два закона с предвидени наказания за извършените комунистически престъпления и никой не бива да забравя, че терорът и безчинствата станаха държавна политика под дулата на сталиновите танкове. В европейските страни комунизмът бе осъден и приравнен с нацизма. Полският сейм официално окачестви инвазията на “освободителната” Червена армия като “втора окупация” и изготви закон за премахване на паметниците от комунистическия период. Започват по списък. В градовете Нова сол и Пененжно събориха първите. Литва и Естония се готвят да направят същото. България обаче не е Полша, нито някоя от преживялите съветска тирания прибалтийски републики. Тук

ваксаджийството на руските чизми

е белязано с особен ентусиазъм и очевидно е добре заплатено. В центъра на последното събитие главна роля заема бившият първи секретар на ЦК на ДКМС Станка Шопова, някога издигната на този пост лично от Тодор Живков. Ръководеният от нея фонд “Устойчиво развитие за България” съвсем официално е в тесни връзки с редица руски организации. Паметникът е обявен за издигнат в съучастие.

Днес докато хиляди хора се борят за премахването на монументите на Червената армия в София, Пловдив и другите паметохранилници на съветската агресия, общинското ръководство на град Варна и Министерството на културата не искат да си дадат сметка, че “Камчия” е туристически комплекс на българска територия, а не анклав, ексклав или окупационна зона на Руската федерация. И никое късче българска земя не може да се превръща в център за водене на пропагандна война и поругаване на националната памет.