Август го изкарах (почти*) без устройства.

От 1 до 31-ви нямах мобилен, т.е. никакъв телефон. За първи път. Не знаех как ще е. Знаех, че ще е приключение.

После, от 15-ти пък за три седмици бях без компютър. За първи път. Пак не знаех как ще е.

Е, оцелях. Беше любопитно. И затова споделям.

1. Хората не ти вярват и не те разбират. Това, разбира се, няма значение. Някои мислеха, че си правя евтин ПР. Други, че съм се чалнала. Трети просто вдигаха рамене неразбиращо, аджаба защо си причинявам това. Всички са опитвали да ме търсят, въпреки че категорично бях казала, че нямам устройство. Дори sms ми бяха писали.

2. Рязко спада стресът. Юхууу. Без техника (временно) се живее по-леко и една идея “по-розово”. Времето тече с друго темпо. Много, много приятно темпо.

3. Освобождава се много време. Ехааа! Лично аз го посветих на четене, рисуване, време с децата и приятелите. Зареждащо!

4. Комуникациите не липсват. Компенсират се с други – реални. Новините идват почти със същата скорост, защото хората наоколо все пак остават с устройство и свързаност.

5. Без досадните междинни чувания. Много ми хареса това, че отпаднаха досадни, безсмислени междинни чувания от сорта на “къде си”, “идваш ли”, “ще закъснея”.

6. Добър пример за децата. Ами няма как да не се радвам с това постижение – без устройства аз е доста по-убедително и окуражаващо да изисквам и тези около мен да са по-пестеливи с времето, отделяно на устройствата.

7. Извън зоната на комфорт. Най-ценното за мен бе именно това. Извадих се от собствената си зона на комфорт. Приятелите ми знаят, колко онлайн човек съм. Е, радвам се, че експериментирах и установих за себе си, че е възможно. Възможно е да съм без телефон не ден, не два, а цял месец! Без компютър също. Живее се. Провокирах се. Успях.

И все пак какво ми липсваше:

• най-вече снимането – по принцип снимам по много всеки ден, а през август нямах устройство, с което да снимам;
• блогването – блогът запустя, а изчетох доста книги, за които ми се пишеше, сега имам да наваксвам;
• евентуално беше възможно да се разминем с някой за среща, но при по-добра организация това е решимо.

* През месец се наложи все пак да проведа три телефонни разговора и го направих през чужди устройства. В това време използвах таблет, взет назаем, по час на ден. През тези три седмици два пъти по 15 минути ползвах чужд компютър, работата го изискваше.

Благодарна съм на екипа ми, приятелите и семейството ми, които проявиха голямо разбиране и подкрепа към това мое странно предизвикателство.

Ето така с моя експеримент без устройства.

Вече съм обратно в света на “нормалното” – с телефон и компютър.
Планирам догодина да повторя.

Светът не свърши през този месец. Добре ми се получи. Пожелавам го на всеки смелчага. Струва си.

Шест партии се разбраха за нов законопроект за промени в Конституцията

23 юли 2015 | 21:15

София. След многобройни срещи по инициатива на министър-председателят Бойко Борисов и партийните лидери беше постигнат консенсус за внасяне на нов проект за промени в Конституцията в частта за съдебната власт.
Премиерът Борисов проведе среща с ГЕРБ ( т.е. със себе си- бел. ivo.bg), ДПС, БДЦ, ПФ и АБВ като стана ясно, че за новия проект се събират 160 подписа. Съпредседателят на парламентарната група на Реформаторския блок Радан Кънев анонсира пред журналисти, че се надява да се подпишат 180 депутати. Новият проект ще съдържа консенсусните текстове, а именно — разделяне на ВСС, пряк избор на магистратската квота и усилване правомощията на инспектората.( Фокус)

Какво липсва в тази оптимистична прогноза от преди два месеца, оказала се повече от вярна въпреки всички театрални тръшкания?

Липсва ( уж) игнорираната, дърпащата се, бунтарската „Атака”, без която нямаше да се натрупат „сензационно” въпросните (повече от) 180 гласа онзи ден в Народното събрание.

Сега ни поднасят като „чудо” (уж) ненадейната подкрепа на „Атака”, макар да стана ясно, че с руската партия също са се водили разговори ( т.е. пазарлъци). С други думи „Атака” ни най-малко не е била изолирана и се е намерил начин да бъде „заинтригувана”.

Въпросът е каква е търговийката, в която по-скоро от „Атака” са били активната страна. Защо? Много просто: не зависеше от тях приемането на промените, но пък изпускаха влака при раздаването на порциите като награда за добро поведение. И са го изтъргували (доброто поведение).

На въпрос дали знае какво е станало в последния момент ( когато парламентарната група на „Атака” е била инструктирана да изостави позата си на борец срещу статуквото, с която се промъква в парламента редовно от 2005 насам) най-яростната атакистка в парламента Магдалена Ташева простичко отговаря днес, че…не знае. Не била участвала в това заседание и затова НЕ ЗНАЕ.

Сериозно? И като не е била там, не е чувала какво е станало?

Не, че очаквам тя да издава най-сополивите тайни на шефа си, но все пак лъжата й е прекалено издайническа за истината, че Сидеров е използвал златния шанс и без да е „златен пръст” този път.

Каква порция е получила руската партия ще стане ясно, когато научим, че Волен Сидеров не е удрял полицай във Варна, не се е държал хулигански в самолета преди това и изобщо- че е набеден. Удареният полицай ще бъде скрит. Всички свидетели ще бъдат обзети от мъдростта на правилото за мълчанието и златото по отношение на златопръстия „спасител на конституционните промени”, който всъщност спасява себе си.

Сидеров е инструктиран в духа на заветите на Любен Гоцев, който обяснява в едно свое откровение как и защо той и останалите кукловоди на прехода са приели България да стане член на НАТО. „… разумът и днешната политическа ситуация у нас и в Русия ме задължават да си спомня латинската мъдрост: „Като не можеш да ги победиш, стани техен партньор или съюзник” ( „Политика. Дипломация. Разузнаване. Задочни интервюта с Любен Гоцев”, стр. 53, издателска къща „Международни отношения”, 2005 г.

Волен Сидеров и Илия Павлов изненадаха със своята близост неосведомените още преди 20 години.

Спомнете си „прагматизма” на Сидеров, който се „разбунтува” срещу СДС и се оказа веднага след това пресаташе на главния мафиот на България, шефа на свързаната с Русия корпорация „Мултигруп” Илия Павлов.

За останалите му метаморфози няма да припомням- не си струва животоописанието му да отклонява вниманието от прозаично прозрачния факт, че пак е участвал в предаването „сделка или да”.

Share on Facebook

Пламен Асенов
22. 07.15, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100582752/velikite-evropeici-ignatius-loiola-parva-chast

Барбер, Агнус дей

Игнатиус Лойола е човек на страстта. Може да звучи малко странно, защото е изречено като основна характеристика на един силно религиозен човек, но – това е положението. Да, говорим за същия онзи Лойола, създал и управлявал „Обществото на Исус”, по-известно като Ордена на Йезуитите, през първите години от съществуването му. И – не, създаването на този орден не е силно свързано със Светата Инквизиция, както мнозина погрешно мислят. Инквизицията е създадена около 350 години по-рано и през повечето време е ръководена от Доминиканския орден. Самият Игнатиус Лойола е разследван два пъти от нея. Той също не е онзи краен опортюнист, за какъвто мнозина и до днес го смятат. Тази погрешна представа идва заради макиавелистката му реплика, че целта оправдава средствата. От самия Лойола репликата се използва във връзка с устава на ордена и под „цел” той има предвид защитата на папата и на католическата църква изобщо, а под „средства” разбира някои особености на Йезуитския орден – например специфичното облекло на монасите, фактът, че те живеят и развиват своята дейност не изолирани в манастири, а в светска среда, необходимостта да бъдат възможно най-високо образовани – такива неща. Разбира се, славата на Ордена на йезуитите е противоречива, та няма как и името на нейния основател, въпреки че е канонизиран за светец, да се приема еднозначно. Но това, към което апелирам, е да не се мисли за Лойола като за някакъв кротък, благ, потънал в религиозен размисъл и бдения човек, независимо дали смятаме това за искрено или да притворно негово поведение. Просто не е такъв, така че дори по отношение на религиозните му подвизи трябва да имаме предвид неистовия глад за живот и дейност, който душата му изпитва. Иначе не бихме го разбрали правилно и ще си останем с предразсъдъците за него.

Енигма, Принципи на похотта

Иниго Лопес де Лойола е роден, както показва името му, в замъка Лойола, в северната испанска провинция Баския. Годината е 1491, Америка все още не е открита и светът е доста по-малък, отколкото става през следващите няколко десетилетия, познати като времето на големите географски открития. Фамилията на Лойола е аристократична, но, въпреки че си има замък – обедняла. Той е седми син от седем сина и тринадесето дете от общо 13, така че няма никакви шансове да получи дори семейната бедност като наследство. Когато доста по-късно около името на Игнатиус Лойола се изгражда цяла митология, се появява и една интересна легенда. Майката на неродения още Иниго предусеща – или е предупредена от небесни сили – че точно нейният изтърсак ще стане велик духовен учител. Затова тя използва нещо като когнитивна магия – за да сближи съдбата на сина си със съдбата на самия Христос, ражда го в яслите на замъка. Така или иначе, родителите му умират скоро и Иниго е отгледан от жената на един ковач. Аристократичният му произход обаче си остава значим фактор и още като юноша той става паж на ковчежника на кралство Кастилия, а после, когато навършва пълнолетие, служи при Антонио Манрике де Лара, херцог на Нахера и вицекрал на Навара. В тези младежки години, както сам описва в своята „Автобиография”, Лойола „обича военните упражнения и изпитва тщеславно желание за слава”. Ако се чудите откъде идват тези му страсти, отговорът е – от рицарските романи, които той жадно поглъща, въпреки че на практика няма никакво сериозно образование. Не само ги чете, а им вярва и иска да следва подвизите на техните герои. Това да ви прилича на някой си обеднял идалго, който поема по пътя на рицарството, за да преживее чуден живот в подвизи и приключения? Така е, прилича ви на Дон Кихот. Съвпаденията между съдбата на Игнатиус Лойола и Дон Кихот изобщо не са само тези, има още много. И изобщо не са случайни. Смята се, че точно Лойола е един от прототипите на Сервантес, когато той пише своята знаменита книга.

Грегориан, Нищо не е от значение

„Внимателен към външния си вид, запален по успехите с жените, смел в своите ухажвания, придирчив по въпросите на честта, без да се боя от нищо и като оценявах евтино своя живот и този на другите, аз се отдавах на разкоша…..” – така самият Лойола описва себе си в онези години. Въпреки че си е религиозен човек, както е характерно за времето и мястото, той се гмурка изцяло в светския живот и е доволен от себе си. Смята произхода за далеч по-важен от богатството, така че ухажва и превръща в дами на сърцето си истински принцеси. Веднъж среща някакъв мавър, който отрича божествената същност на Христос, затова го призовава на дуел и го убива. Като човек от свитата на херцог де Лара, участва в много битки и излиза от тях без драскотина. Е, жестоко се лъжете, ако мислите, че това продължава година-две. Не, продължава поне 15 години. Божият пръст се намесва решително в живота на Игнатиус Лойола едва след като той навършва 30. През 1521 Лойола е в Памплона и се бие срещу французите, които искат да завладеят испанската част от кралство Навара. Въпреки очевидната загуба, неговата съпротива продължава до момента, когато едно гюлле се опитва да мине между краката му, но не успява – единият му крак е ранен, а другият е лошо счупен. Французите се оказват джентълмени и не само не убиват смелия си противник, но го изпращат в замъка Лойола, без дори да поискат откуп за него. В замъка се стичат доктори, които му правят поредица от операции, за да наместят счупения крак. Не ме питайте какво са му давали вместо упойка – и да знаех, пак нямаше да ви кажа, а щях сам да си го пия, щом е толкова ефикасно, че Игнатиус преживява операциите. Нещо повече, след като отначало кракът му зараства накриво, той настоява да му го счупят отново и пак да го наместят. Така или иначе, докато около година време други се занимават с нозете му, самият Лойола започва своя поход за възвисяване на духа си.

Грегориан

В деня на Свети Йоан Кръстител 1521-ва Игнатиус Лойола е на умиране. Втората операция е толкова тежка, че лекарите вдигат ръце и го съветват да вземе последно причастие. След четири дни, в деня на Свети Петър, когото семейство Лойола има за своя покровител, той го прави. На другата сутрин обаче, вместо мъртъв, Игнатиус се събужда като човек на оздравяване – няма температура, има апетит и изпитва неистово желание да чете любимите си рицарски романи. И около този чудотворен момент по-късно възникват легенди. Едната е, че през нощта му се явява Свети Петър и двамата имат дълъг разговор. Другата – че при него идва Светата Дева в образа на черната мадона от Монсерат, която също му дава наставления за обръщане към духовния живот. Без да коментират чудото на оздравяването, по-атеистично настроените днешни наблюдатели казват, че преломният момент може би е дошъл от друго – вероятно самият Игнатиус Лойола си дава сметка, че на куц крак не може да постигне мечтаното бъдеще като голям рицар и воин, затова със свойствената си страст обръща поглед към другото възможно поприще – религията. Така или иначе, обръщането на погледа не става веднага, а постепенно. Историята разказва, че когато се събужда свеж и бодър, вместо мъртъв, Лойола иска да му донесат рицарски романи за четене, тоест, дори през нощта наистина да е бил навестен от светци, все още не се поддава на влиянието им. Оказва се обаче, че в целия замък няма нито една книга за Крал Артур или Амадис Галски, но има две други – „Животът на Исус Христос” от картезианеца Рудолф и един том от „Жития на светците”. Още когато започва да ги чете, Игнатиус Лойола изпитва такова неземно блаженство, че после цял живот се опитва да го постига по различни начини, а когато не успява, е доста недоволен от себе си.

Моцарт, Ave Verum Corpus

За разлика от желанието за слава и любов, което изпитва дотогава и които оставят в душата му само опустошения, четенето на житията му носи непостижимо спокойствие. Първият дух е от дявола, вторият е от Бога – разпознава ги Лайола. И колкото повече чете, толкова повече разбира, че героизмът на духа е съвършено различен – но по-голям – от този на плътта, към който досега се е стремил. Не съм ли способен и аз на такъв героизъм – пита се той и отговорът бързо започва да се оформя. Веднага след като започва да ходи, макар че остава хром за цял живот, Игнатиус Лойола тръгва на поклонение към Светите земи. Първо обаче минава през планинския бенедиктински манастир Монсерат край Барселона, където се съхранява чудотворната статуя на Черната Мадона. Разказва се, че тя е донесена в Европа лично от Свети Петър и когато извършва поклонението си, Игнатиус Лойола на практика се посвещава на Богородица, като оставя пред нея оръжията си. Една друга интересна басня има съчинена по повод неговото поклонничество при светата Дева от Монсерат. Разказва се, че след оздравяването си той все още не е твърдо решен какъв път да поеме и оставя съдбата си в ръцете на Господ, като го прави чрез божествената искра на едно муле. Като пътува с мулето, той стига до разклон. Пътят наляво води до голям, шумен и разблуден град. Пътят надясно – до тихото абатство с Черната мадона. Игнатиус Лойола отпуска юздите и мулето тръгва надясно, към вечността и славата.

Алегри, Miserere mei, Deus

Понеже напоследък опорните точки на някои русофили у нас вземат връх над здравия разум, то се постарах да намеря някои факти, които се надявам, че ще накарат почитателите на опорните точки, с които ни засипва руската пропаганда, да замълчат. Искам предварително да уточня, че написаното не е насочено срещу руския народ. Това което не харесвам, […]

The post Истината за Русия, руската “душевност” и икономика на глинени крака appeared first on ExtremeCentrePoint.

Понеже напоследък опорните точки на някои русофили у нас вземат връх над здравия разум, то се постарах да намеря някои факти, които се надявам, че ще накарат почитателите на опорните точки, с които ни засипва руската пропаганда, да замълчат. Искам предварително да уточня, че написаното не е насочено срещу руския народ. Това което не харесвам, […]

The post Истината за Русия, руската “душевност” и икономика на глинени крака appeared first on ExtremeCentrePoint.

Какво е общото между 35-то училище „Добри Войников“ в София, Lafka и достъпът на малолетни и непълнолетни до цигари и алкохол? Ами… ако се водим по снимковия материал, заемат почти едно и също място в пространството.

За съжаление, наредбата, според която НЕ може да се продават цигари, алкохол и други подобни до училища, интересно се е променила и сега звучи така:

чл.17 ал. (1) На територията на СО се забранява:…. 3. продажба и сервиране на алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия на лица под 18 години;…. 5. продажба на алкохолни напитки в учебни, възпитателни и здравни заведения;
6. продажба на тютюн и тютюневи изделия на територията на детски, учебни и здравни заведения;…“ http://sofiacouncil.bg/?page=ordinance&id=53

Има нещо ПОТРЕСАВАЩО нагло, че Lafka са се паркирали на две крачки от училище и общо взето, май никой не вижда никакъв проблем с това.

За подаване на сигнал в общината: цък ТУК.

Продукти за 4 порции:
500г Талиятели
200г риба Тон консерва
2 червени чушки
½ глава червен лук
200г сирене Едам
1к.ч. олио
1ч.л. сол
1с.л. естрагон
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Различните видове макаронени изделия са ми любими. Поне един път в седмицата готвя паста за вечеря. Представям ви една рецепта за италианска паста със средиземноморска риба. Сварявам талиателите в подсолена вода. Отцеждам готовото вариво. Обърквам горещите талиатели със супена лъжица краве масло. Почиствам пиперките и лука. Режа на дребно. Запържвам зеленчуците в загрята мазнина. Достатъчни са десетина минути. Разпределям пастата в чинии. Отгоре редя парченца риба и запържени зеленчуци. Поръсвам порциите с естрагон. Добавям нарязано на малки кубченца сирене Едам. Поднасям вечерята с настроение.

1. Оторизация на едно място, че ти си си ти (еквивалент на издаване на личната карта) и получаване на съответният идентификатор за това (сега това е личната карта издадена от МВР, но може да бъде и електроне подпис или друго, от една организация)
2. Оторизация, че имаш право да получиш бюлетина, с която да гласуваш (сега това го прави изборната комисия, проверяваща те в изборният списък и гарантираща, че ти си ти, чрез сертификата издаден от организация 1, в електронният можеш да получиш генериран математически случаен електронен сертификат, проверяем математически (може да е hash функция) и подписан със сертификата на тази втора организация, така че да е непроменим)
3. Асоцииране на вот с бюлетина (сега го правиш пред изборната комисия, която подпечатва бюлетината ти, за да гарантира пред трети страни че е валидна, електронно може да е трета организация, например сайт, в който ти подписваш електронно избора си с полученият от 2 сертификат)
4. Преброяване на бюлетините (прави го ЦИК, с под изпълнител типично ИО, в електронният свят това е преброяване и двойно валидиране на валидноста на електронната бюлетина, от четвърта организация)

1. Отиваш и си издаваш електронен подпис, който валидира, че ти си си ти. Той съдържа уникален твой сертификат валидиран от издателят на сертификата (всъщност днес това го правят всички клонове на банки, за 15 лева), което има това право (еквивалент на МВР). Електронният подпис е само пример. Може да бъде електронната ти идентификационна карта (личната ти карта, която ще можеш да получиш от 2017-та година нататък), може да е One-Time-Password система от друга форма. Няма голямо значение. Технологията не е важна, на този етап.
2. Отиваш и получаваш електронна бюлетина срещу електронният си подпис, тя представлява да речем hash функционално число, подписано от твоят сертификат (но без идентификационна информация) или от алтернативен по-анонимен алгоритъм, като да речем модифициран DH (или уникален случаен частен ключ, и двете могат да дойдат пак през електронният ти подпис). Получената информация пък е подписана със сертификат от организацията издаваща електронните бюлетин (тук можем да правим вариации, може да имаш уникален публичен и частен ключ, генерирани случайно и дадени за теб например).
3. Отиваш на сайта за гласуване, там с полученият частен ключ подписваш бюлетината и я пращаш обратно на сайта за гласуване, който я подписва със своят си сертификат (сертификатите играят роля на печатите при ИК) и предава веднага или по късно на организацията за преброяване (или пък я предава веднага на междинна организация, но тя я предава на организацията за преброяване след приключване на изборният ден).
4. Организацията за преброяване получава всички сертификати. Тя има публичните ключове на (1), 2 и 3 (но не и частните). Като резултат тя може да чете информацията (но никой друг не може да чете освен своята си част) и да направи преброяване и пълна валидация. Отделно от 2 е получила списъка с генерираните хешове, има как да ги валидира математически (че са истински) и приема само тези сертификати, които съдържат коректен хеш.