През Трансфагарашан до Сибиу (Из Карпатите на мотор-1 част)

Тази седмица ще започнем с мотори – Тони ще ни води на обиколка из Карпатите Като за начало ще минем през прохода Трансфагарашан (ще се изпитваме за правилно и бързо произнасяне!), за да стигнем един от много красивите графове на Румъния – Сибиу. Приятно четене:

През Трансфагарашан до Сибиу

част първа на

Из Карпатите на мотор

Отдавна ми се въртеше в главата, че е време да минем през Трансалпина и да посетим мината в Турда и отново да се пошляем из прекрасните Карпати. Имахме отдавна уговорка с Ivobivo без фиксирани дати, и в последния момент уточнихме 30.07 – 02.08.2015 г. Направихме резервации за хотелчета за три нощувки и трима човека, аз, жена ми Петя (главен организатор) и Ivobivo.

Както обикновено, в Румъния е трудно да си намериш места за спане в последния момент за петък и събота, пък ние имахме изискване и да има място за моторите, тоест – дворче. В крайна сметка намерихме това което търсихме и резервирахме. Оказа се, че на нито едно от местата не разполагат с единични стаи, но пък може двойната да се ползва за единична срещу малко по-висока цена. Впоследствие – буквално деня преди тръгването Жорката, който ми е комшия по гараж реши, че и той ще се включи. Петя писа през букинга, че иска да направи единичната стая двойна, но разбира се отговор нямаше до тръгването ни на следващия ден. Предположихме, че няма да има проблем тъй като единичната стая на Иво е реално двойна. Ако не – му казах на Жорката, че ще спи на моторите, че да ги пази :). Избра си моя мотор като най-удобен.

Сега да ви представя малко участниците:

Аз и жена ми Петя с Honda Varadero 1000, Ivobivo Suzuki GSX 750 F Katana, Жорката Suzuki SV 650.
Иво и Жорката не бяха пътували никога на такива големи разстояния в чужбина, та за тях си беше кръщелно такова каране. Като цяло имат достатъчно натрупан опит на две колела, не са новобранци в управлението на мотоциклет, но бяха чисти новобранци в пътуване из чужбина с мотоциклет
Петя, като основен организатор на повечето ни големи пътувания, беше набелязала определени места, които да посетим и заедно нагласихме маршрута по най-подходящия начин, като основно изискване беше, да се минат

двата прекрасни Карпатски прохода – Трансфагарашан и Трансалпина.

Програмата така се оформи, че две нощувки се очертаха в Сибиу и една в Крайова. Започвам да разказвам по дни.

Ден 1 около 585 км

Тръгването го планувахме рано сутринта, тъй като гонехме ферибота на Оряхово в 10:00 ч. Ако го изпуснем следващия беше в 12:00 ч. което не ни устройваше. В 7:00 ч.

стартирахме от София –

Люлин с Жорката. Иво щеше да се подвключи на Шел-а на Ботевградско шосе. Някъде към 7:20 ч. бяхме на Шел-а и без да слизаме от моторите, само го забрахме и – газ. Кратко спиране на Лукойл-а на широкото на Ботевград за пиш-пауза и отново отпрашихме. Спряхме чак в Мизия, да заредим преди да излезем в Румъния. Класирахме се овреме на

ферибота,

някъде към 9:30 ч. Билетите нещо от рода на 6 лв. човек с мотор, пък двама с мотор 8 лв. За коли е значително по-дебело. Натоварихме се навреме, но явно чакаше още тирове и тръгна с близо половин час закъснение.

След като пристигнахме на другия бряг, без да губим време се екипирахме и потеглихме.

Румъния

Бях направил пътя да мине покрай Крайова, тъй като имахме лоши спомени от пътя през Каракал, но да ви кажа през Craiova не е по-добър. Пак друса, неравности – на едно място една с едно Пежо ни изненада всичките, като наби спирачки заради една каруца, и буса пред мен за малко да я яхне, пък аз спирах аварийно покрай буса

Бях нацъкал на GPS-а маршрута през селца преди

Крайова,

за да не се ръгаме в града. Оказаха се сполучлив избор – минава се през големи поля със слънчоглед и беше доста приятно. След това се включихме на главния път за Питещ. Страхотна жега ни мореше по пътя, термометъра показваше постоянно 34 градуса, като на места вдигаше до 38 и това в движение. Малко преди

Питещ

спряхме да хапнем малко miti-та (подобно на нашите кебапчета, но с друг състав и различен вкус). И друг път съм спирал в Румъния на крайпътни заведения да ям miti и винаги са били перфектни. Хапнахме, пийнахме починахме от страшната жега, платихме смешната сметка от 23 лв. за всички ядене и пиене на корем и се отправихме към следващата цел,

манастира в Куртя де Арджеш

Паркирахме точно пред входа до сергиите с джунджурии.

Църквата на манастира беше доста интересна с едни завити кули, едната на една страна другата на друга. Вътре в самата църква пак стенописите бяха завити на страни.

Тук се палеха свещите:

Църквата отзад:

След като разгледахме манастира, хапнахме по един сладолед и тръгнахме към

прохода Трансфагарашан

На мен ми беше трето минаване, на Петя – второ, на останалите – първо. Спряхме за малко в самото начало за по снимка

И потеглихме нагоре. Добре, че си возя оператор с мен на мотора

Стигнахме до стената на

язовира Видрару

Едно камионче беше спряно срещу стената и разположих статива с апарата на него за обща снимка на компанията

Потеглихме покрай язовира.

Приближавахме същинската част и започнахме да виждаме навесите над пътя.

Пътят е в прилично състояние, тук-таме с дупчици.

Внимание, 5 км от пътя – без мантинели!

Иво атакува завоите.

Огромно стадо с овце

Стигнахме до небезизвестния водопад.

Иво го подмина, та се наложи да се връща.

И пак компанията пред водопада

Долу в ниското се вижда как има паркиран спасителен хеликоптер.

Продължихме с изкачването, Иво се вижда няколко завоя по-назад.

Гоним тунела.

Невероятната природа.

Навесите над пътя.

Стигнахме до тунела на 2000 м надморска височина и преминахме от

другата страна, където времето беше коренно различно,

все едно влизаш в друг свят. Мъгла не много гъста, и мокър асфалт.

Transfăgărășan, Румъния

Тъй като не можахме този път да снимаме змиорката от горе, я снимахме на GPS-а. Намирахме се на 499 км от началото на пътуването.

И поехме от северната страна на прохода през мъглата леко надолу.

Иво и Жорката ни следваха неотлъчно.

Слизайки внимателно надолу по хлъзгавия мокър асфалт една унгарска спортна Тойота и едно словенско Ауди решиха, че са много бързи и изпреварваха наред в завои почти без видимост. Освен да се молиш да не те срещнат, няма какво друго да направиш в този случай.

От там до края на прохода миришеше на изгоряло феродо

през цялото време и си мислех, че тези двамата ще ги намерим в някоя пропаст с изпуснали спирачки. Колкото по-надолу слизахме, толкова пó се раздигаше мъглата.

Пътят продължаваше да е мокър.

Вече сме в по-ниското.

Зъберите забулени в мъгла.

Изведнъж на един завой

стадо от овце и прасета изскочи на пътя

Дръпнах леко вляво и спрях сравнително плавно, но Иво явно не можа да спре толкова плавно и усетих как страничните куфари ни се отъркаха и паркира до мене :). Обещах му да му дам да търка после ожуленото ;). В интерес на истината не си личеше хич даже.

Имаше паднали скали отстрани на пътя.

Вече бяхме почти в подножието.

Сибиу

Оставаха още малко километри до хотел Green House, Сибиу, в който си бяхме резервирали стаи. Намерихме го елементарно лесно с GPS-a. Беше на точното място. Човекът много отзивчив, нямаше никакъв проблем, да преправи едната единична стая на двойна.

Хотелът приличен чист и добре поддържан. Има голяма дървена порта от едно време и малък двор, в който спокойно си оставихме моторите. Входната врата се заключва и няма никакви проблеми.

Преоблякохме се, изкъпахме се и човека каза, че ще ни поръча такси да ни закара в стария град да вечеряме, цената била около 8 леи, което е нищо разделено на 4 човека. Нямаше смисъл да се ръгаме пак с моторите. Пред хотела имаше къщичка с покрив и прозорче направено като око, което е типично за Сибиу.

Ето го и портала на хотела, изглед откъм портата.

Таксито ни свали за нула време и за цена от 9 леи до малкия

площад Piata Mica (Пиаца Мика)

Карат като бесни в Румъния и хич не внимават, не знам как не се удрят.

Беше вече доста късно и нямаше време да се разглежда много много, но все пак успяхме с лъвски скок да заемем една маса в едно от препълнените заведения. Оказа се, че въпреки четвъртъка си беше доста пълно и трудно можеш да си намериш места. Заведението беше прилично, бързо носеха поръчките, но и цените вече не бяха като на крайпътното, все пак си в стария град на Сибиу. Донесоха първо пиенето,

бира Чук (Ciuc)

И малко по-късно останалите манджи и салати.

След като хапнахме беше станало след 23:00 ч. и на бързо нащракахме малко нощни снимки из

Стария град на Малкия площад в Сибиу

Отсреща се вижда

Моста на лъжите

Ако стоиш на него и говориш лъжи ще падне. Ако не се лъжа това е първия железен мост в Сибиу.

Почнахме да обикаляме по малките улички да си търсим такси. Да ама не – няма. Вървяхме по една малка вътрешна уличка, където нямаше живо пиле. В този момент се чува рев на двигател и излита едно такси Дачия от нищото. Махнахме му и наби спирачки. Един младеж беше вътре, показахме написан адреса на хотела и бързо отпраши натам. Прибрахме се, и легнахме да почиваме. На следващия ден ни чакаше доста обикаляне.

Кратък видео клип от Трансфагарашан можете да видите качено в Youtube:

или във Full HD (оригиналът):

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=61774

Свързани новини: