Изт: profitguide.com

Стрaтегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Щото, другият вариант е да се раздаваш глупаво, нали.

Алтруистичният егоизъм

Има такова нещо като здравословен егоизъм. Според известната поговорка липсват отрови – всичко зависи от дозата. Какво значи егоизъм? Да поставяш себе си в центъра на нещата. Да си на преден план. Да си загрижен най-вече за собственото ти благо. Да мислиш за теб самия, преди да помислиш за всички останали. Но, значи ли това, че не трябва да ти пука изобщо за другите? Естествено, че не! Има голяма разлика. Това вече би било нездравословен егоизъм. Нека поясня:

Има само един начин да си полезен на другите и това е да помислиш първо за себе си. Примерно, как ще окажеш финансова помощ, ако си без пукната пара? Как ще лекуваш, ако си болен? Как ще преподаваш, ако си необразован? Как ще общуваш, ако си невъзпитан? Как ще даваш личен пример, ако нямаш никакъв опит? Как ще съветваш, ако не знаеш? И така нататък… Излиза, че за да има някаква полза от теб (за другите) трябва доста да поработиш (върху себе си) първо. И за себе си. Това е то алтруистичен егоизъм.

Стратегическият мързел

Мързелът също може да се превърне в добродетел. С едно малко условие: може да те мързи да станеш от леглото, може да те мързи да вдигаш тежко, може да те мързи за всичко друго на света, но не и да те мързи да мислиш! Нямаш право да те мързи да използваш собствената си глава. Всички блага на цивилизацията са дошли по линията на стратегическия мързел. И по пътя на най-малкото съпротивление. Това е естествен закон. Природата винаги се стреми да лимитира ресурсите, ако има начин нещо да се случи с по-малко ресурси. Мисленето със сигурност изисква по-малко ресурси от вдигането на тежко. Мислещите хора си плащат, за да вдигат тежко (във фитнеса), докато на не-мислещите им плащат, за да вдигат тежко. Нямаше да изобретим колелото и огъня, ако не ни мързеше да бягаме по цял ден и да дъвчем суровото месо с часове, преди да преглътнем. Нямаше да ги има автомобилите, интернет и дистанционното управление. Нямаше да се различаваме по нищо от животинското царство. А там е жестока работа… Накратко, можеш да си позволиш да бъдеш мързелив, но само ако си достатъчно умен.

Раздавай се умно

Стратегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Ако не се научиш да цениш собственото си време, на тази планета няма да се намери друг човек, който да го оцени. Ако си прекалено щедър (с парите, с времето, с труда си, с вниманието) ще бъдеш използван, ограбен, експлоатиран, с теб ще бъде злоупотребено. Със сигурност. Ето няколко съвета за това как да се раздаваме по-умно:

Остави нещата сами да дойдат при теб

Това не значи да стоиш и да чакаш всичко да се случва от само себе си, да ти падне шестицата от тотото и гледай тогава… Напротив:

Бъди добър „рибар”

Човекът е най-добрият рибар на планетата. По-добър е дори от хищниците, които живеят във водата, а за тях риболовът е задължително, всекидневно занимание, свързано с физическото оцеляване. В естествената им среда. Те се упражняват цял живот и пак не могат да достигнат ефективността на човека от сушата. Отделно, човекът изразходва много по-малко енергия и време, извършва много по-малко движения, за да улови далеч по-мащабен улов. Защо? Защото използва въдица. И други помощни инструменти: харпуни, големи рибарски кораби, сложно изплетени мрежи. Използва си главата. Това му е позволило да превърне риболова в хоби, от което вече не му зависи животът. Стратегически мързел. Раздава се умно. Поставя себе си на първото място. Така изхранва цели острови, градове и държави. Да бъдеш добър „рибар” в живота не значи да си угаждаш на мързела, а да не те мързи да мислиш и да се развиваш постоянно. Да учиш непрекъснато. За да знаеш къде да „спуснеш мрежите”, какава „стръв” да заложиш и прочие. Останалото е чакане. Рибарите се занимават предимно и основно с чакане. Но, започне ли да се огъва въдицата, потопи ли се плувката, те мигом излизат от своя ступор, зарязват си дори бирата и мигновено стават активни. „Рибата” няма да скочи сама в торбата, тя ще се бори до край за своето оцеляване. Ще дърпа като за последно. От добрия рибар зависи да знае как точно да я изтощи, кога да отпуска и кога да навива. За да получи своето… Възможностите сами ще дойдат при теб, ако си готов да ги използваш. Ако разполагаш с подходящите инструменти. Ако си хвърлил стръвта.

Диверсифицирай

Пусни много „кукички”, на много различни места, и си отвори едно „Шуменско” след това. Вече можеш спокойно да се облегнеш и да чакаш. Бдителното изчакване няма нищо общо с класическата представа за мързел, то е път към успеха.

Винаги имай план Б

Ако разчиташ само на една професия цял живот, ако си специалист само в една област, ако инвестираш само в един вид активи, какво става, когато настъпи криза в твоята област, когато се срути пазарът на доходоносните ти (до вчера) активи? Преминаваш към план Б, ето какво.

И план В, Г, Д, Е

Дори препоръчвам да действаш непрекъснато по план Б, В, Г, Д и Е. Да имаш много въдици, много опции. И да не спираш да се оглеждаш (докато си отпиваш блажено от биричката) за нови възможности.

Използвай най-добрата „екипировка”

Колкото повече умения притежаваш, колкото повече работиш върху себе си (вместо за другите), върху твоите собствени дарби, задачи, цели, приоритети, колкото повече се развиваш, толкова по-добра ще ти бъде „стръвта”, по-технологична „въдица” ще използваш и по-богат „улов” ще извадиш. После го раздай всичкия на гладните, ако искаш. За теб риболовът отдавна вече не е средство за прехрана, той е само хоби. Ти си един заслужил алтруистичен егоист…

Цени времето си повече от златото

Винаги можеш да обмениш времето си срещу злато, но никога не можеш да сключиш обратната сделка – със злато да купиш повече време, отколкото ти е писано. Времето е изчерпаем, невъзобновяем ресурс, който не бива да се пилее с лека ръка. То е предпоставка за ВСИЧКО в твоя живот. Имай предвид, че за останалите твоето време не струва и пукната пара. То е практически безплатно. Те биха го използвали постоянно, ако им се отдадеше такава възможност. За да съхранят своето. Ролята ти е да го пазиш като зеницата на окото… Това е стратегически мързел. И здравословен егоизъм. Едновременно. Кажи ми, кога ще се раздаваш, кога ще извършваш хуманни дела, кога ще се грижиш за останалите, кога ще помагаш на другите, кога ще ги вдъхновяваш, защитаваш или ще твориш красота, ако си нон-стоп зает с трупането на злато и не ти остава време дори да се наядеш и наспиш като хората?

Учи, за да не работиш

Разбира се, в преносния смисъл. „Учените” хора работят много, но работят предимно с главата си. И възнаграждението им винаги превишава многократно това на хората, които не ги мързи да вдигат тежко, но ги мързи да мислят. Най-тежкото, което „ученият” човек вдига „по работа” е писалката или четката, или диригентската палка. За да сътвори поредния си шедьовър. Или да подпише договор, с който ще изкара заплатата на девет бачкатора за десет години напред. Докато не ги заменят окончателно с роботи. С неговите роботи, например. Под „учене” нямам предвид безработен с шест висши образования по безполезни специалности от безполезен университет. Имам предвид избирателното учене. Разбирането на нещата. Вникването в това как работи светът. И не да го променяш след това в безплодни напъни, а да приемеш, че действа така и да се възползваш от даденостите, тоест, от наученото. В максимална степен. Включително и чрез четенето на такива статии, но най-вече чрез прилагането им…

Тихомир Димитров 

Промяната в климата е факт и който го оспорва, явно е прекарал последните няколко години в пещера. Оттук насетне най-важният въпрос, който човечеството има да решава, е този за собственото му оцеляване. Знаем, че имаме силите да се справим, защото разполагаме с всичко необходимо за това: светли умове и смели визионери. Ето малка част от стъпките, които вече правим, за да предотвратим катастрофата:

Умните прозорци

Не се чистят сами, нека да го уточним в самото начало. Това, което правят, е да спестяват доста енергия като контролират количеството топлина и светлина, преминаващи през тях. Всичко е благодарение на едни възприятни нанокристали, разработени в университета в Тексас от екипа на Дилиа Милирън. Само в Щатите енергията, която се губи заради не толкова умните прозорци, се равнява на близо 50 милиарда годишно. Умните обаче могат да се справят с тази загуба.

Слънчева енергия за всички

Само допреди няколко години соларните панели бяха лукс и за обикновения човек изглеждаха като някакви съоръжения от бъдещето. За по-малко от 10 години цената им е паднала с близо 70 % и днес по целия свят домакинства инсталират панели по покривите на къщите или в дворовете си. Такива има дори и в Белия дом. Какво ни спестява това? В личен план – между 20 % и 30 % от месечната сметка за електричество; в глобален – една планета.

Няма пари за „мръсни индустрии”

Тенденцията започна преди около 5 години и на мнозина не им се вярваше, докато само преди няколко месеца Bank of America не обяви, че редуцира финансирането си за въгледобивната индустрия с идеята да го преустанови окончателно в близко бъдеще. Най-големият пенсионен фонд на Норвегия, известен доскоро като „Нефтеният фонд”, преустанови подобни инвестиции след правителствено решение. „Деинвестиционното движение” тече с пълна сила в повече от 43 държави по света, сред които Италия, Холандия, Германия, Великобритания, където частни инвеститори и институции също ограничават инвестициите си във фосилни горива. Изглежда финансовият сектор си е дал сметка, че мините вече не са толкова добра идея, особено когато трябва да се мисли за най-ценния ни капитaл – Земята.

Електрически колички

Само че не са от онези блъскащите се в лунапарковете, а напълно редовни и съвсем, съвсем истински автомобили, които се движат и по софийските улици. Преди година Общината пусна първия електрически автобус. Сега една от големите таксиметрови компании пробва как ще се справи в градския трафик изцяло електрическа кола с 0% вредни емисии. Същата кампания в момента тече и в Ню Йорк и Лондон, а резултатите са повече от обнадеждаващи.

–––

За да разбереш дали държавите, бизнесът и хората правят достатъчно по най-важния въпрос – този с климатичните промени, ела на 8-и октомври на Дебати Горичка – Климат.

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg

Промяната в климата е факт и който го оспорва, явно е прекарал последните няколко години в пещера. Оттук насетне най-важният въпрос, който човечеството има да решава, е този за собственото му оцеляване. Знаем, че имаме силите да се справим, защото разполагаме с всичко необходимо за това: светли умове и смели визионери. Ето малка част от стъпките, които вече правим, за да предотвратим катастрофата:

Умните прозорци

Не се чистят сами, нека да го уточним в самото начало. Това, което правят, е да спестяват доста енергия като контролират количеството топлина и светлина, преминаващи през тях. Всичко е благодарение на едни възприятни нанокристали, разработени в университета в Тексас от екипа на Дилиа Милирън. Само в Щатите енергията, която се губи заради не толкова умните прозорци, се равнява на близо 50 милиарда годишно. Умните обаче могат да се справят с тази загуба.

Слънчева енергия за всички

Само допреди няколко години соларните панели бяха лукс и за обикновения човек изглеждаха като някакви съоръжения от бъдещето. За по-малко от 10 години цената им е паднала с близо 70 % и днес по целия свят домакинства инсталират панели по покривите на къщите или в дворовете си. Такива има дори и в Белия дом. Какво ни спестява това? В личен план – между 20 % и 30 % от месечната сметка за електричество; в глобален – една планета.

Няма пари за „мръсни индустрии”

Тенденцията започна преди около 5 години и на мнозина не им се вярваше, докато само преди няколко месеца Bank of America не обяви, че редуцира финансирането си за въгледобивната индустрия с идеята да го преустанови окончателно в близко бъдеще. Най-големият пенсионен фонд на Норвегия, известен доскоро като „Нефтеният фонд”, преустанови подобни инвестиции след правителствено решение. „Деинвестиционното движение” тече с пълна сила в повече от 43 държави по света, сред които Италия, Холандия, Германия, Великобритания, където частни инвеститори и институции също ограничават инвестициите си във фосилни горива. Изглежда финансовият сектор си е дал сметка, че мините вече не са толкова добра идея, особено когато трябва да се мисли за най-ценния ни капитaл – Земята.

Електрически колички

Само че не са от онези блъскащите се в лунапарковете, а напълно редовни и съвсем, съвсем истински автомобили, които се движат и по софийските улици. Преди година Общината пусна първия електрически автобус. Сега една от големите таксиметрови компании пробва как ще се справи в градския трафик изцяло електрическа кола с 0% вредни емисии. Същата кампания в момента тече и в Ню Йорк и Лондон, а резултатите са повече от обнадеждаващи.

–––

За да разбереш дали държавите, бизнесът и хората правят достатъчно по най-важния въпрос – този с климатичните промени, ела на 8-и октомври на Дебати Горичка – Климат.

Дебати Горичка са част от проекта „Агенти на промяна: платформа за информираност и реализация към по-устойчиво бъдеще“, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и се осъществяват с подкрепата на Френски институт София. www.ngogrants.bg

Путин е като алпинист, който се в самоувереното си изкачване по отвесната скала към върха на световното лидерство, подведен от хлъзгавите класации на западните медии, определящи го за „най-влиятелния политик на света”. Вади отдавна отгледани нокти, за да се задържи над пропастта.

 

Той така и не разбра, че съмнителните комплименти го поставят подвеждащо на въображаемия връх в качеството на автократ, с чиято еднолична власт в една ядрена държава никой демократично избран лидер в света не може да се мери и точно това го прави „най-влиятелен”.

 

Те го подиграват тънко, той се пъчи доволен под саркастичните им прожектори.

 

Днес Путин наистина се появи на върха на световната политика и се видя каква амбиция го храни. През отредените му минути застана на трибуната на ООН в позата на защитник на ООН от демократичния Запад и на добрите мюсюлмани от лошите им единоверци. И нито дума не отрони за т.н. руски свят и прочее мантри на руския шовинизъм, с които пропагандата му залива публиката в собствената му империя с цел да удължи неговото царуване напук на всичко и всички извън „руския мир”.

 

Путин не намери друга опора за своя призив към обединение пред лицето на горещите съвременни предизвикателства, освен да припомня антихитлеристката коалиция на СССР със Запада от средата на миналия век.

 

Каква друга ценност да изтъкне като самозван Баща на народите (бягащи отново към зоната на евроатлантизма от московския пастрок, но този път с много по-голям успех, отколкото след края на Втората световна война), освен опита на своя прототип Сталин, осребрил колониално съветския многомилионен данък в онази война, поробвайки срещу тази полица половин Европа!

 

„Малките” народи в съветската колониална зона бяха ритуално принесени в жертва на съветския Молох като почерпка заради участието му в антихитлеристката коалиция. Днес не им остава друго, освен да се надяват историята да не се повтаря.

 

Това е първата ми реакция след днешния фарс с речта на окупатора на Крим в Ню Йорк , който дефилира с претенцията да защитава демокрацията от тероризма, истинските мюсюлмани от неистинските и ООН от Запада.

А ето и още малко (пред)история от историка Момчил Дойчев.

Русия срещу независимостта на България или за старите и нови хибридни войни на Кремъл

Написано от Момчил Дойчев

Вторник, 22 Септември 2015

Една от целите на новите пропагандни войни срещу независима България е да се отрече постигнатото в посткомунистическия период за преодоляване на съветската окупация и комунистическо робство у нас | Днес България чества 107 години от провъзгласяването на Независимостта на 22 септември 1908 г. По този повод desebg.com препечатва коментара на доц. Момчил Дойчев от сайта Faktor.bg, посветен на събитията опреди повече от 100 години и днешната модерна хибридна война на Русия срещу България.Момчил Дойчев е доцент в департамент „Политически науки” на Нов български университет, преподавател по Политология. Заглавието на статията и вътрешните подзаглавия са на desebg.com. Откритите или прикрити войни на Руската империя/СССР/Руската федерация против българската независимост не са спирали от Българското възраждане насам. Що е хибридна война Тези войни може да определим със съвременния термин хибридни, защото включват много от елементите на хибридна война: Хибридната война е необявена война, която се води с привидно невоенни средства. Но това е война като всяка война. Хибридната война е комплексна война, която има различни съставни части – идеологическа, психологическа, политическа, икономическа, енергийна, финансова, търговска, екологична, диверсионна, корупционна, дипломатическа, свързана е и с подбуждане на расови, етнически, религиозни, междугрупови и др. кризи, конфликти, метежи, въстания. Джак Макюън определя хибридната война като „фокусирана активност на асиметрични военни действия, водени в три ясно определени посоки: (1) сред населението на конфликтната зона; (2) сред собственото население (т.нар. „домашен фронт”); (3) международната общност. Воденето на хибридни войни през медиите В най-голяма степен това е информационна и психологическа война, насочена към масовото съзнание и на трите „фронта“ – срещу нападната страна, собственото население и международната общност. Тя цели формиране на противоположни на логиката идеологически интерпретации или направо изопачаване на фактите, като използва всички военни похвати и средства, познати в историята. Целта не се изчерпва с контрола върху съдържанието на медиите и манипулирането на информацията, но и с комплексни усилия за внедряване на митове и легенди сред населението. Съвременната хибридна война активно използва най-модерни високотехнологични военни средства за скрита пропаганда, манипулация, създаване на масови психози, психоагресия и промиване на мозъци на огромни групи хора, включително и прилагане на интелигентни боеприпаси с голяма точност, наречени още „умни бомби”, с цел разстройване на комуникациите и мислите на нападнатата страна. Робуването на мита за „освободителната” мисия на Балканите Различни елементи на хибридна война може да открием в политиката на Русия за предотвратяване създаването на истински независима българска държава от Възраждането насам. Това се проявява още в предначертанията на Петър Велики и политиката на Екатерина Велика към Балканите и Проливите, които се разглеждат като неизменна цел на руската външна политика. Особено активна е тази война от края на 60-те години на ХІХ век, когато българският въпрос узрява и предстои да получи своето решение. Именно тогава се виждат най-ярко геополитическите корени на руската политика, която цели да „освободи“ България, Сърбия, Гърция и Румъния от „оковите“ и отговорностите на независимостта. Но единствено България продължава да робува на мита за „освободителната мисия на Русия на Балканите“ Можем да започнем от Тихата война на руската дипломация против българския етнофилетизъм (създаване на независима българската църква от Цариградската гръцка патриаршия). Това не е в интерес на Империята, защото е предпоставка за национално обособяване и изграждане българско национално, а не просто на „православно“ и „славянско“ съзнание. С още по-голямо настървение руската дипломация воюва с революционното крило в българското национално-освободително движение, особено с дейците, под влияние на идеите на Раковски и Левски, които проповядват „антируските“ идеи за самостоятелно освобождение на България, без чужда помощ, защото знаят, че „руският камшик боли по-силно от турския“ (Захарий Стоянов). Русия предизвиква провал на Цариградската конференция 1876-1877 г., която би създала автономна България в нейните естествени етнически граници, гарантирани от всички Велики сили и поради това неприемливи не само за Османската империя, но най-вече за Русия. Русия умно внедрява чрез своите представители Сан-Стефанския мит сред простия български народ, докато в същото време се договаря с Англия и Австро-Унгария трибутарното псевдо-автономно от нея българско княжество да е между Дунав и Стара планина. Русия – противник на Съединението Русия не само е противник на Съединението, но и подтиква Османската империя и Сърбия да ни нападнат като при това скъсва отношенията с България и изтегля руските офицери от Българската армия. След като Сърбия ни напада, но е военно разгромена, Русия спасява последната от военни репарации и връщането на Пирот и Враня към България. С помощта на русофилите е свален българския княз Александър Първи и предизвикана остра политическа криза. Русия подготвя русофилските бунтове и изпраща няколко чети в Източна България да вдигнат проруско въстание, които българските селяни избиват до крак преди още да дойде редовната българска армия. Русия организира убийството на българския дипломатически представител в Цариград Вълкович и спасява заловените от турските власти убийци. Русия стои зад убийството на Стефан Стамболов и отравянето на Захарий Стоянов. Русия е упорита в исканията си пред султана за назначаването на сръбски владика в Скопие и за откриване на сръбски училища в Македония. Русия се противопоставя на бератската политика на Стамболов, продължена от Стоилов в интерес на Гърция и предотвратява по този начин присъединяването на беломорските българи (в Кукуш, Воден, Лерин, Костур, Серес, Драма, Гюмюрджина, Дедеагач) към Българската екзархия. Русия откровено подкупва водещи български политици, интелектуалци, военни и църковни дейци да работят против интересите на България. Петко Каравелов, Стоян Данев, Иван Гешов, Драган Цанков, Васил Друмев (митрополит Климент), Марин Дринов и Радко Димитриев са само малка част от цяла верига национални предатели, служили предимно или изцяло на руските, а не на българските интереси. Русофилско правителство тласка България към войните Най-русофилското правителство тласка България към Балканската война, без да са осигурени дипломатически, политически военно българските интереси и наивно разчита на руска помощ за отстояване на „целокупна България“. В крайна сметка се стига естествено до дележ на Македония и Тракия, което няма как да не доведе до оставането на значителни български територии и население под властта на Сърбия и Гърция. След още по-голямата глупост на русофилския политически елит – разпалването на Междусъюзническата война, Русия открито заема враждебна спрямо България позиция и подтиква Румъния да нападне в гръб България, за да е сигурна в нашия разгром, както и става. Още преди Междусъюзническата война руският посланик в Белград Хартвиг: „Силна и единна България ще бъде непременно наш противник. Тя ще се стреми старателно и настойчиво да завладее Цариград и Дарданелите, и в това свое стремление ще се опре на един съюз с враждебната нам Австрия. Да се разберем с една силна България, ние не можем, защото нашите интереси са непримиримо противоположни с нейните. Съвсем друга е работата със Сърбия. Тя е нашият естествен съюзник.“ Така империята създава пропаст между бившите съюзници и подготвя почвата за тяхното бъдещо поглъщане (поне на Румъния и България). По време на Първата световна война България фактически няма избор – основните български териториални претенции са към окупираните от Сърбия и Гърция населени предимно с българи територии в Македония. Русия скъсва отношенията и обявява война на България още през есента на 1915 г. Русия срещу България на Добруджанския и Македонския фронт Руската армия воюва три години против България на Добруджанския и Македонския фронт. В Добруджа ген. Колев разгромява обединените руско-румънско-сръбски съединения и освобождава цяла Добруджа. На Македонския фронт руски полкове воюват с българските войски в Лерин, Битоля и на Черната скала. След болшевишкия преврат през 1917 г. и разпалената от него гражданска война, постепенно след 1922 г. Съветска Русия се съвзема и Коминтернът подготвя ново настъпление в Европа. България, Бавария, Унгария са страните, към които е насочена стратегията за разпалване на „пролетарска революция“. С тази цел е организиран Септемврийският метеж през 1923 г., атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 г. Сега вече мястото на традиционните русофили е заето от болшевиците. След първия опит за болшевизация на България, в навечерието на Втората световна война, СССР прави втори опит за съветизиране чрез т.нар. „Соболева акция“, което показва на българския политически елит, че има само два варианта за избор (за да се избегне войната на българска територия) съюз или с голямото (комунистическия СССР), или с далеч по-приемливото зло (националсоциалистическа Германия). Без да влиза официално във война с България, след 22 юни 1941 г. чрез своята въоръжена пета колона – БРП (к.) СССР на практика води хибридна война против българската държавност. Изпращани са терористи по въздуха и по вода, взривяване са български кораби, атакуван е българският бряг, бомбардирани са Добрич и Варна. По пътя между Созопол и къмпинга “Златна рибка” и днес стърчи една алуминиева пластика, която е паметник на загиналите руски диверсанти – от подводницата, взривила българския кораб „Струма“, пълен с еврейски бежанци! По цяла нощ там светят прожектори, а на няколко едри каменни блока за изписани имената и чиновете на всички руски диверсанти от подводници, които са били унищожени от нашата брегова охрана. Активизирането на петата колона В последните години предателската пета колона се активизира и навсякъде в България започна да издига паметници и кръщава улици на руски и съветски дейци, както и на национални предатели като Георги Димитров и Васил Коларов. По селата например в Кюстендилско могат да се видят чисто нови табели на главните улици с имена само на съветски и комунистически дейци напр. „бул. Ленин“, „ул. Георги Димитров“, която се пресича с „ул. Васил Коларов“, с „ул. Владимир Поптомов“ и пр. На шествия на БСП и други левичарски или националистически формации се развяват образите на масови убийци като Сталин и Че Гевара. Но това вече е част от хибридната война на Путинова Русия против страната ни. Но на 5 септември 1944 г. СССР официално обявява война на неутрална България (няколко часа преди да обяви война на Германия!). България е окупирана и окупаторите чрез своите маши – българските комунисти в съюз с професионални превратаджии и други национални предатели започват унищожението на българската държавност и заменянето и със съветска. За целта е ликвидиран целият български политически, стопански и културен елит (с изключение на малцината леви интелектуалци и русофили). Опитите на отделни комунисти като Трайчо Костов за запазване на някаква минимална стопанска независимост са жестоко смазани. Съветската окупация от 1944 до края на 1947 г. ни струва над 133 милиарда лева. Българският народ изхранва 600 000 чужда армия, която нанася непоправими щети на българското народно стопанство. Щетите от съветския стопански модел в България Но още по-непоправими щети нанася внедрения от СССР стопански модел. Благодарение на него, за 45 години социализъм България на три пъти изпада в състояние на фалит. Липсата на какъвто и да е държавен суверенитет по време на социализма се оправдава с простотия от рода на „Суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее… ” Наистина суверенитетът и животът за комуниста се свежда до това да има нещо в копанката. Националното достойнство е измислица и затова тоталната икономическа обвързаност на България със СССР след Втората световна война е трудно оспорим факт. България бе най-съветизираната и русифицирана страна. Близо 75-80% от българския външно-търговски обем в края на социализма се осъществява със СССР. Тези икономически отношения не са равноправни, а имат формата на колониален грабеж от съветска страна. Червената пропаганда и досега твърди, че сме получавали нефт и газ от СССР на преференциални цени. Но пропуска странно да ни съобщи на какви цени закупува съветската страна българските стоки и услуги. Ето какви, например през 1988 г.: За килограм прекрасни български домати – 5 копейки – при световна цена 0.30-0.40 долара. За килограм грозде „Болгар” – 10 копейки- при световна цена 0.80-1.00 долар. Кутия цигари „Стюардеса” – 1 копейка – а у нас кутията струваше 55 стотинки. Бутилка коняк „Слънчев бряг” – 32 копейки – У нас след 1986 г. струваше 3.60 лв. Почивка на съветски туристи в „Слънчев бряг”– т.нар. тогава „храноден” плюс нощувка – т.е. „All Inclusive” – им излиза по профсъюзни съветски цени за 1.45 лв., при реална минимална цена 20-25 лв. Нечуван грабеж, за който обаче не се говори. Не се говори и за това, че Русия още не ни е изплатила целия ни износ към нея (бившия СССР) през 1990 г. на стойност с лихвите към 2 милиарда долара. За това свидетелства Григорий Вазов – вицепремиер в правителството на Димитър Попов от 1991 г. След 1989 г., когато получихме почти даром свободата си, без да сме я изстрадали и осъзнали като отговорност (и за това си плащаме и до днес!), петата колона от национални предатели – комунисти и русофили работят упорито за спиране на процесите на демократизация, европеизация и модернизация на българското общество. Опорните точки на пропагандната война на Русия Когато говорим за хибридна война, това означава, че този, който ни противостои, все пак използва и армия. В случая с България – армия от „тролове“. Основни опорни точки, спуснати на троловете за водене на пропагандната война против България днес са съсредоточени върху няколко кардинални лъжи: 1) Разпадането на СССР и световната социалистическа система било най-голямата геополитическа катастрофа и тя донесла само икономическа катастрофа, бедност, нещастия и войни, за които комунистическата номенклатура не носи никаква вина. Те били продукт на „господстващата неолиберална теория и практика“. Само че какъв господстващ „неолиберализъм“ в България виждат неокомунистическите идеолози при положение, че още не сме нито истинска пазарна икономика, нито правова държава?; 2) При социализма сме „ процъфтявали“, а не сме били перманентно в ситуация на икономически дефицит и три пъти в състояние на фалит; 3) Посткомунистическото плячкосване на държавата е дело на „демократите“ и „реститутките“, а не на криминализираните комунистически тайни служби, превърнали се в нови олигархични шайки. 4) Демокрацията и пазарната икономика довели до „разрухата“ на днешна България. 5) Русия е единственият ни приятел и съюзник, а не най-злият враг на българската независимост. Финансиране на антибългарски партии и организации Хибридната война против България се изразява и във: финансиране на антибългарски партии и организации (Напр. партия „Атака“ и още десетки псевдонационални партии и организации), поддържането на десетки електронни и печатни медии, пропагандиращи неокомунистически, антидемократични, расистки, конспиративни и русофилски възгледи и позиции, косвено или пряко финансиране на пропагандните кампании, дори в националните медии на България (например предаването на г-н Волгин „Деконструкция“ по БНР, Предаването на Димитър Цонев по БНТ и много други), насочени към пропаганда на носталгия по социализма, сталинизма и комунистическото мракобесие с цел дестабилизация и отклоняване на страната от евроатлантическата и ориентация. Всички тези факти показват необходимостта от преосмисляне на нашата толерантност към пропагандаторите на човеконенавистните неокомунистически и патриотарско-русофилски противобългарски идеи, които днес свободно се пропагандират в уж „свободна и демократична България“. Патриотарските и русофилски пропагандни клишета от шестващи по всички медии левичари и русофили, създава погрешната представа, че в България има само псевдо- и мутро-интелектуалци. Целта е да се отрече и оплюе всичко което е постигнато в посткомунистическия период и всички, които са допринесли за преодоляване на наследството на съветската окупация и комунистическото робство, на всички, които работят за независима и процъфтяваща демократична България.

 

Share on Facebook

Share on Facebook

Много харесах този текст на Биляна Господарска от нейния блог, затова го пускам целия тук

Сламени кучета

В кръвосмразяващия филм “Straw dogs”, заснет отпреди повече от 40 години, едно цяло британско село се въоръжава не срещу бежанци, а срещу образован, кротък, възпитан, платежоспособен астрофизик, оттеглил се със семейството си в опит да битува идилично. Човек от тяхната раса и вероизповедание, носител на техните език и култура, макар и от по-висша проба. Същевременно в големите градове на Острова вече е започнало преселението на малограмотни иноверци, които някак си се оказват стълб в икономиката, срещу които поне тогава никой не възразява. На финала на филма кроткият герой на Дъстин Хофман сам освирепява зради кошмарния тормоз и сам хваща оръжието да се саморазправи с бандата нискочели зверове. Ако пък смятате, че сценаристът преувеличава, поговорете с български интелектуалци, преселили се в малки български селца, и ги питайте те как са били приети там и как са се интегрирали. Ще се изненадате неприятно от отговора. В това отношение малкото селце не дискриминира ни свои ни чужди – приема всички като заплаха. За мен е ясно, че филмът е символика. Излизам обаче от нея, за да направя смелото предположение, че ако героят на Дъстин Хофман се беше преселил някъде в Мароко, сигурно щеше да бъде посрещнат по-радушно. Не защото мароканците са по-малко ксенофоби от нас, а защото в общия случай – “своите” от по-висша каста, са по-мразени от “чуждите” от по-нисша. Никой не приема различията без съпротива, особено, когато в едно 60% от случаите днес, става въпрос за хора, които не желаят да се интегрират, но за сметка на това и желаят да наложат на останалия свят своя начин на живот. В никакъв случай не говоря за онези 10-на хиляди сирийци, посрещнати на нож у нас, което беше глупаво и срамно от страна на сънародниците. Спокойно можехме да ги приемем, имахме всички условия. Да не говорим, че адаптивността и интеграцията от хилядолетия са в културата на онези хора .Друг е въпросът, че изобщо не възнамеряваха да останат в България.(за мен е далеч по-изумителен фактът, че в момента ОАЕ не издават визи дори на богати, образовани сирийци)

Просто ситуацията с бежанците е много по-сложна, отколкото ни се ще да бъде, няма никаква полза да правим протести и контрапротести. Нито да се замеряме с плакати. Винаги на едните ще пише “Спасете бежанците”, а на другите “Бежанците вън”. Процесите са отключени отдавна, и оттогава не сме станали ни по-добри, ни по-лоши отколкото сме сега, да не се заблуждаваме и да не се изкарваме по-черни отколкото се налага. Вулканът е активен, само че земен трус под формата на ислямски екстремизъм предизвика лавата, която доскоро безопасно цъцреше и застиваше, да изригне. След “арабската пролет” и рухването на режимите в Северна Африка вече нямаме естествен щит. Лидерите от ЕС в момента не могат да се решат не само да се влезе с пехотинци в Сирия и Ирак, ами дори само да разположат превантивно свои военни части в Египет и Магреб. Мога да ги коря единствено за липсата на единна политика и за нищо повече. Този въпрос не се решава с щракване на пръсти, ако и да ни се виждат като едни, позволете свободната инвенция “сламени кучета” “. Само през тази година на Острова са пристигнали 300 000 имигранти, 400 000 хиляди са влези във Франция, в Испания влизат по 200 на ден.
Сложно е. Гадно е. И засега безизходно.

(б.а. “Straw dogs” е великолепният филм на Сам Пекинпа от 1971. Да не се бърка с блудкавия холивудски римейк от 2011)

На полигон за опити в Тексас са преминали успешни стендови изпитания на модернизираната ракета носител Falcon 9. По информация от сайта Space Flight Now.

Според учени от НАСА , на Марс има реки - сезонно появяващи се потоци от солена течна вода. Това бе съобщено на специално организирана прес - конференция на НАСА на 28 септември 2015.

На 28 семптември 2015, от космическият център Сатиша Дхавана , специалисти на Индйската организация за космически изследвания са реализирали успешен старт на РН PSLV-C30 с космическата обсерватория ASTROSAT.

На 27 септември 2015 в 12:06, МКС е напрвила успешна маневра за избяване на опасен комически боклук.

Вчера (27/09/2015г.) доскорошният червен депутат, сега кандидат-кмет на София и съпруг на водещия търговец на пазара на електроенергия Соня Николова-Кадиева Георги Кадиев заяви по Канал 3, че за миналата година фирмата на жена му ("...

Вчера (27/09/2015г.) доскорошният червен депутат, сега кандидат-кмет на София и съпруг на водещия търговец на пазара на електроенергия Сония Николова-Кадиева Георги Кадиев заяви по Канал 3, че за миналата година фирмата на жена му ("...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Сред множеството жалки и болезнени случки в живота на д-р Зигмунд Фройд, великият човешки мислител и прочут баща на психоанализата, е опитът му да излекува един свой приятел от морфинова зависимост чрез замяната на морфина с кокаин. Както се сещате, това е не само пълен медицински, а и пълен човешки провал – приятелят му се самоубива.
По същия начин стоят нещата и с опита да се лекуват световните проблеми, създадени от Русия, чрез участието на самата Русия.
Страхувам се – ама наистина много се страхувам – че легитимирането на засиленото руско военно присъствие в Сирия от страна на САЩ и международната общност, което се случва през последните дни, ще доведе свободния и демократичен свят точно до същия жалък резултат, до какъвто стигна приятелят на д-р Фройд.
Само за броени дни станахме свидетели на няколко ужасяващи стъпки в тази посока. Първо дойде изявлението на германския канцлер Ангела Меркел, че без Русия кризата в Сирия няма решение. Така тя най-папагалски повтори версията от руския сценарий за хибридна война срещу нормалния свят и за пореден път даде да са разбере, че Европа или е изключително глупава, за да не схваща какво наистина става в момента и какво и се гласи, или е още по-глупава, ако все пак схваща, но не реагира адекватно и навреме на това.
После се насладихме на наивната заявка на американския държавен секретар Джон Кери, че Русия и Иран могат да помогнат за привличането на сирийския диктатор Асад към преговори. Това е като да чакаш невъзпитано улично куче доброволно да ти донесе кренвирша, който си му подхвърлил вместо пръчка за игра.
След това чухме за телефонни и предположихме за кой знае още какви форми на разговори между руския и американския военни министри, съобщения, с които се подплатиха думите на същия този Кери, че Щатите биха приветствали помощ от Русия срещу Ислямска държава. Към думата „помощ” обаче държавният секретар не добави думи като „доброволна” или „безвъзмездна”, което означава, че тя няма да е такава, а руснаците ще искат нещо в замяна. Мога да се обзаложа и ще спечеля.
Какво вече е поискал Кремъл от американците и какво предстои да поиска в близките месеци, когато застане в още по-силна позиция насред Близкия изток, това са неща, за които Кери, пък и цялата американска дипломация, засега скромно мълчи. Дано не и се наложи по-късно да мълчи и гузно, но май няма как да се избегне подобно развитие на нещата.
Пък версията, че тези разговори между военните министри се водят най-вече, за да се избегне пряк военен конфликт между американски и руски сили в Сирия, прилича точно на онази част от истината, която обикновено се пробутва на публиката, за да се скрие по-добре останалата част от истината. Или за да се скрие някаква лъжа – както пише във всички учебници по манипулация.
След тези руско-американски потупвания по гърба, последва лично посещение на Путин в Израел. Той отиде там, за да успокои разбираемите тревоги на Тел Авив, че пряката руска военна намеса в сирийския конфликт ще донесе на Израел само беди. Та по този повод Путин трябваше да увери, че присъствието на руснаците в Сирия няма да даде нов тласък на антиизраелските настроения в района и няма да засили военните атаки срещу еврейската държава от страна на „Хизбула” и безчет други арабски милиции, армии или както там се водят.
Не знам дали от МОСАД повярваха на искрения поглед и каменната физиономия на Путин. Съмнявам се – но засега поне дадоха вид, че му вярват.
За капак на всичко, през последните дни руската пропагандна машина чрез своите платени и неплатени рупори по цял свят, продължава да ни пробутва и версията как в края на септември ще станем свидетели на триумфалното участие на император Путин в сесията на ООН.
Ама `айде спрете се малко всички, де! Проявете малко самоуважение, малко достойнство, различавайте истината от тъпите руски внушения!
Не преставам да се изумявам как само за нула време сегашната твърде безпомощна в международните дела американска администрация успя да оплеска онова, което американската политика гради и поддържа не с години, а с десетилетия – изолирането на Русия от каквото и да било сериозно участие в Близкоизточната криза.
Да, през годините на Студената война Кремъл опита какво ли не, за да влезе здраво и да стане сериозен играч на това световно политическо поле, но – ядец. Руснаците не се вписаха в държавата Израел още от самото нейно начало – колкото и социалистическа да беше тя, затова бързо се преориентираха към поддръжка на арабските режими и терористични организации, които нападат Израел.
Имаше подкрепяни от СССР „революции” на Насър в Египет и Кадафи в Либия, имаше войни на Ирак срещу Иран, имаше разни Ясерарафати, кюрдската марксистка ПКК и други терористични вождове – всички тях Кремъл поддържаше през годините, даваше им пари, оръжие, международна легитимност, гарантираше им политическа, а понякога и чисто физическа закрила.
И всички те, като едни истински черни неблагодарници, в даден момент предаваха кремълските интереси, за да опазят своите.
Всъщност своя най-голям успех в арабския свят руснаците наистина постигнаха с режима в Сирия, където династията Асад управлява вече сума години и приятелството между двете страни крепне постоянно. Там е и Тартус, единствената руска база в Средиземно море, която направи възможно наблюдаването в момента засилване на руското военно присъствие в страната.
Знаете ли обаче защо фамилията Асад се задържа толкова дълго в Сирия?
Да, отговорът не е еднозначен, има редица значими вътрешни и външни фактори за това. Но сред тях при всички случаи трябва да се отчита, че този режим не сътвори чак толкова големи идиотщини както в международен план, така и спрямо собствения си народ. Твореше – но не чак такива видими магарии, каквито правеше Кадафи например.
Просто през цялото време руснаците явно си даваха сметка, че ако натискат Асад за повече екшън, ще загубят поредния си арабски съюзник и относително кротуваха, държаха се по-умерено.
Тъй наречената „арабска пролет” обаче промени нещата и Асад се развилня, което доведе до ескалация на ситуацията в Сирия. Войната там продължава повече от четири години и мнозина се питат – защо чак сега Русия се намесва толкова решително и открито.
Отговорът на този въпрос изглежда лесен – за да запази марионетката си.
Той обаче не е съвсем верен, доколкото на руснаците им е абсолютно все едно дали начело на Сирия е Асад или някое друго нищожно величество, те просто държат да са там. Тоест, през цялото време досега не толкова Русия подкрепя режима на Асад, колкото Асад подкрепя руското присъствие в региона.
Това е истината и тя трябва да се има предвид от коментатори и политици, иначе, както забелязваме напоследък, те се забъркват в такива мисловни каши, че решават да лекуват морфина с кокаин.
С други думи, сегашната ситуация в Сирия може да се развие така, че в тактически план Джон Кери да се окаже прав и Русия не просто да се съгласи с оттеглянето на Башар Асад, но дори да подпомогне процеса. Само че в стратегически план това няма да доведе до отслабване, а до засилване на руското военно и политическо присъствие в региона.
Очаквам в най-скоро време свободният и демократичен свят, начело с Барак Обама и Ангела Меркел, тоест, още в следващата година, да види как Кремъл запъва здраво копита в пръстта и се превръща в незаобиколим политически и военен фактор на място, където доскоро беше само наблюдател.
Да не говорим за онова, което Путин може да изкрънка по отношение на Украйна и Крим, в замяна на доброволното американско самозалъгване за новата роля на Кремъл в Сирия.
Всъщност ако човек погледне реалистично на ситуацията, ще си даде сметка, че тя се развива почти като в историята за Давид и Голиат.
Виждаме как огромният и силен, но тромав и не особено решителен западен свят се поддава на пъргавите и добре координирани манипулации на кремълското градинско джудже в ролята на Давид. Демократичният свят може лесно да го постави на мястото му, но не го прави, защото изповядва принцип за политическа коректност към по-дребния и слабия. Обаче дребният и слабият не изповядва нищо подобно, затова той вече е приготвил камъка и го слага в прашката.
Съвсем скоро ще я завърти и Голиат може да рухне, ако продължава да е глупав.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Продукти за 4 порции:
5- 6 червени чушки
1 глава червен лук
½ червен домат
1 морков
1 пащърнак
4- 5 картофа
200г твърдо сирене
1ч.л. сол
1с.л. целина
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Есенният пазар предлага месести, червени чушки. От тях се прави чудесно пюре, лютеница или печен пипер. Пиперковото пюре е достатъчно гъсто и подходящо за крем супа.  Най- напред почиствам и измивам зеленчуците. Картофите запазвам цели. Останалите растителни продукти, без половината домат, срязвам на две или три. Събирам продуктите в тенджера. Наливам един литър топла вода. Похлупвам и поставям съда на включен котлон. Оставямсупата да ври на кротък огън половин час. След това отхлупвам, за да добавя сол и доматен сок. Похлупвам и оставям да ври още половин час. Накрая изключвам и пускам парче краве масло. Пасирам чорбата. Поднасям в купички. Поръсвам порциите със суха целина и рендосано сирене.

Нямам навика да брифирам публиката какво съм казал по телевизията – който е могъл или искал, е гледал и слушал. Нито пък смятам сега да изневерявам на този свой принцип.

 

Също така няма да влизам в задочна полемика с говорилия след мен отец Боян Саръев в днешното сутрешно студио на Нова телевизия независимо от това,че ме спомена поименно в негативен план. За изненада ( може би) на читателите ще се съглася с него, че не съм „еталон” по въпроса за БПЦ и нейното сравнение с посланията на римския папа Франциск по отношение на коренно различните им послания по темата за бежанците, поради което иронизирах, че тукашният синод май тласка българите с добри (християнски) сърца в обятията на католицизма.

 

Така е, не съм еталон за нищо. Но скромното си мнение все пак ще споделя.

 

Бих могъл с лекота да иронизирам и твърдението на Саръев за обичая на бежанците да имат по 15 деца ( дали пък и аз не съм едно малко страшилище с моите 5 деца, три от които имат 50 процента либерална германска кръв?), с което ни заплашват. Но ще се спра само на онази част от международния му политически му анализ (защото той направи точно това, вместо да засегне тъкмо човешката, духовната страна на въпроса с бежанците), според която главата на Римокатолическата църква ( бивш член на Папския съвет по делата на семейството в качеството си на Кардинал Берголио) е проявил популизъм като приютил едно семейство бежанци.

 

Всъщност…отказвам се. Нямам коментар. Немея като „немец” спрямо онези, които не го разбират какво говори и поради това го смятат за ням.

 

 

Share on Facebook

Share on Facebook

  An Fall forest, made from glued colour rings of paper – an idea that came from the...

Тази седмица ще започнем с мотори – Тони ще ни води на обиколка из Карпатите Като за начало ще минем през прохода Трансфагарашан (ще се изпитваме за правилно и бързо произнасяне!), за да стигнем един от много красивите графове на Румъния – Сибиу. Приятно четене:

През Трансфагарашан до Сибиу

част първа на

Из Карпатите на мотор

Отдавна ми се въртеше в главата, че е време да минем през Трансалпина и да посетим мината в Турда и отново да се пошляем из прекрасните Карпати. Имахме отдавна уговорка с Ivobivo без фиксирани дати, и в последния момент уточнихме 30.07 – 02.08.2015 г. Направихме резервации за хотелчета за три нощувки и трима човека, аз, жена ми Петя (главен организатор) и Ivobivo.

Както обикновено, в Румъния е трудно да си намериш места за спане в последния момент за петък и събота, пък ние имахме изискване и да има място за моторите, тоест – дворче. В крайна сметка намерихме това което търсихме и резервирахме. Оказа се, че на нито едно от местата не разполагат с единични стаи, но пък може двойната да се ползва за единична срещу малко по-висока цена. Впоследствие – буквално деня преди тръгването Жорката, който ми е комшия по гараж реши, че и той ще се включи. Петя писа през букинга, че иска да направи единичната стая двойна, но разбира се отговор нямаше до тръгването ни на следващия ден. Предположихме, че няма да има проблем тъй като единичната стая на Иво е реално двойна. Ако не – му казах на Жорката, че ще спи на моторите, че да ги пази :). Избра си моя мотор като най-удобен.

Сега да ви представя малко участниците:

Аз и жена ми Петя с Honda Varadero 1000, Ivobivo Suzuki GSX 750 F Katana, Жорката Suzuki SV 650.
Иво и Жорката не бяха пътували никога на такива големи разстояния в чужбина, та за тях си беше кръщелно такова каране. Като цяло имат достатъчно натрупан опит на две колела, не са новобранци в управлението на мотоциклет, но бяха чисти новобранци в пътуване из чужбина с мотоциклет
Петя, като основен организатор на повечето ни големи пътувания, беше набелязала определени места, които да посетим и заедно нагласихме маршрута по най-подходящия начин, като основно изискване беше, да се минат

двата прекрасни Карпатски прохода – Трансфагарашан и Трансалпина.

Програмата така се оформи, че две нощувки се очертаха в Сибиу и една в Крайова. Започвам да разказвам по дни.

Ден 1 около 585 км

Тръгването го планувахме рано сутринта, тъй като гонехме ферибота на Оряхово в 10:00 ч. Ако го изпуснем следващия беше в 12:00 ч. което не ни устройваше. В 7:00 ч.

стартирахме от София –

Люлин с Жорката. Иво щеше да се подвключи на Шел-а на Ботевградско шосе. Някъде към 7:20 ч. бяхме на Шел-а и без да слизаме от моторите, само го забрахме и – газ. Кратко спиране на Лукойл-а на широкото на Ботевград за пиш-пауза и отново отпрашихме. Спряхме чак в Мизия, да заредим преди да излезем в Румъния. Класирахме се овреме на

ферибота,

някъде към 9:30 ч. Билетите нещо от рода на 6 лв. човек с мотор, пък двама с мотор 8 лв. За коли е значително по-дебело. Натоварихме се навреме, но явно чакаше още тирове и тръгна с близо половин час закъснение.

След като пристигнахме на другия бряг, без да губим време се екипирахме и потеглихме.

Румъния

Бях направил пътя да мине покрай Крайова, тъй като имахме лоши спомени от пътя през Каракал, но да ви кажа през Craiova не е по-добър. Пак друса, неравности – на едно място една с едно Пежо ни изненада всичките, като наби спирачки заради една каруца, и буса пред мен за малко да я яхне, пък аз спирах аварийно покрай буса

Бях нацъкал на GPS-а маршрута през селца преди

Крайова,

за да не се ръгаме в града. Оказаха се сполучлив избор – минава се през големи поля със слънчоглед и беше доста приятно. След това се включихме на главния път за Питещ. Страхотна жега ни мореше по пътя, термометъра показваше постоянно 34 градуса, като на места вдигаше до 38 и това в движение. Малко преди

Питещ

спряхме да хапнем малко miti-та (подобно на нашите кебапчета, но с друг състав и различен вкус). И друг път съм спирал в Румъния на крайпътни заведения да ям miti и винаги са били перфектни. Хапнахме, пийнахме починахме от страшната жега, платихме смешната сметка от 23 лв. за всички ядене и пиене на корем и се отправихме към следващата цел,

манастира в Куртя де Арджеш

Паркирахме точно пред входа до сергиите с джунджурии.

Църквата на манастира беше доста интересна с едни завити кули, едната на една страна другата на друга. Вътре в самата църква пак стенописите бяха завити на страни.

Тук се палеха свещите:

Църквата отзад:

След като разгледахме манастира, хапнахме по един сладолед и тръгнахме към

прохода Трансфагарашан

На мен ми беше трето минаване, на Петя – второ, на останалите – първо. Спряхме за малко в самото начало за по снимка

И потеглихме нагоре. Добре, че си возя оператор с мен на мотора

Стигнахме до стената на

язовира Видрару

Едно камионче беше спряно срещу стената и разположих статива с апарата на него за обща снимка на компанията

Потеглихме покрай язовира.

Приближавахме същинската част и започнахме да виждаме навесите над пътя.

Пътят е в прилично състояние, тук-таме с дупчици.

Внимание, 5 км от пътя – без мантинели!

Иво атакува завоите.

Огромно стадо с овце

Стигнахме до небезизвестния водопад.

Иво го подмина, та се наложи да се връща.

И пак компанията пред водопада

Долу в ниското се вижда как има паркиран спасителен хеликоптер.

Продължихме с изкачването, Иво се вижда няколко завоя по-назад.

Гоним тунела.

Невероятната природа.

Навесите над пътя.

Стигнахме до тунела на 2000 м надморска височина и преминахме от

другата страна, където времето беше коренно различно,

все едно влизаш в друг свят. Мъгла не много гъста, и мокър асфалт.

Transfăgărășan, Румъния

Тъй като не можахме този път да снимаме змиорката от горе, я снимахме на GPS-а. Намирахме се на 499 км от началото на пътуването.

И поехме от северната страна на прохода през мъглата леко надолу.

Иво и Жорката ни следваха неотлъчно.

Слизайки внимателно надолу по хлъзгавия мокър асфалт една унгарска спортна Тойота и едно словенско Ауди решиха, че са много бързи и изпреварваха наред в завои почти без видимост. Освен да се молиш да не те срещнат, няма какво друго да направиш в този случай.

От там до края на прохода миришеше на изгоряло феродо

през цялото време и си мислех, че тези двамата ще ги намерим в някоя пропаст с изпуснали спирачки. Колкото по-надолу слизахме, толкова пó се раздигаше мъглата.

Пътят продължаваше да е мокър.

Вече сме в по-ниското.

Зъберите забулени в мъгла.

Изведнъж на един завой

стадо от овце и прасета изскочи на пътя

Дръпнах леко вляво и спрях сравнително плавно, но Иво явно не можа да спре толкова плавно и усетих как страничните куфари ни се отъркаха и паркира до мене :). Обещах му да му дам да търка после ожуленото ;). В интерес на истината не си личеше хич даже.

Имаше паднали скали отстрани на пътя.

Вече бяхме почти в подножието.

Сибиу

Оставаха още малко километри до хотел Green House, Сибиу, в който си бяхме резервирали стаи. Намерихме го елементарно лесно с GPS-a. Беше на точното място. Човекът много отзивчив, нямаше никакъв проблем, да преправи едната единична стая на двойна.

Хотелът приличен чист и добре поддържан. Има голяма дървена порта от едно време и малък двор, в който спокойно си оставихме моторите. Входната врата се заключва и няма никакви проблеми.

Преоблякохме се, изкъпахме се и човека каза, че ще ни поръча такси да ни закара в стария град да вечеряме, цената била около 8 леи, което е нищо разделено на 4 човека. Нямаше смисъл да се ръгаме пак с моторите. Пред хотела имаше къщичка с покрив и прозорче направено като око, което е типично за Сибиу.

Ето го и портала на хотела, изглед откъм портата.

Таксито ни свали за нула време и за цена от 9 леи до малкия

площад Piata Mica (Пиаца Мика)

Карат като бесни в Румъния и хич не внимават, не знам как не се удрят.

Беше вече доста късно и нямаше време да се разглежда много много, но все пак успяхме с лъвски скок да заемем една маса в едно от препълнените заведения. Оказа се, че въпреки четвъртъка си беше доста пълно и трудно можеш да си намериш места. Заведението беше прилично, бързо носеха поръчките, но и цените вече не бяха като на крайпътното, все пак си в стария град на Сибиу. Донесоха първо пиенето,

бира Чук (Ciuc)

И малко по-късно останалите манджи и салати.

След като хапнахме беше станало след 23:00 ч. и на бързо нащракахме малко нощни снимки из

Стария град на Малкия площад в Сибиу

Отсреща се вижда

Моста на лъжите

Ако стоиш на него и говориш лъжи ще падне. Ако не се лъжа това е първия железен мост в Сибиу.

Почнахме да обикаляме по малките улички да си търсим такси. Да ама не – няма. Вървяхме по една малка вътрешна уличка, където нямаше живо пиле. В този момент се чува рев на двигател и излита едно такси Дачия от нищото. Махнахме му и наби спирачки. Един младеж беше вътре, показахме написан адреса на хотела и бързо отпраши натам. Прибрахме се, и легнахме да почиваме. На следващия ден ни чакаше доста обикаляне.

Кратък видео клип от Трансфагарашан можете да видите качено в Youtube:

или във Full HD (оригиналът):

Автор: Антон Конакчиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния