Раздавай се умно

09/28/15 23:53
(http://asktisho.wordpress.com/)

Раздавай се умно

Изт: profitguide.com

Стрaтегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Щото, другият вариант е да се раздаваш глупаво, нали.

Алтруистичният егоизъм

Има такова нещо като здравословен егоизъм. Според известната поговорка липсват отрови – всичко зависи от дозата. Какво значи егоизъм? Да поставяш себе си в центъра на нещата. Да си на преден план. Да си загрижен най-вече за собственото ти благо. Да мислиш за теб самия, преди да помислиш за всички останали. Но, значи ли това, че не трябва да ти пука изобщо за другите? Естествено, че не! Има голяма разлика. Това вече би било нездравословен егоизъм. Нека поясня:

Има само един начин да си полезен на другите и това е да помислиш първо за себе си. Примерно, как ще окажеш финансова помощ, ако си без пукната пара? Как ще лекуваш, ако си болен? Как ще преподаваш, ако си необразован? Как ще общуваш, ако си невъзпитан? Как ще даваш личен пример, ако нямаш никакъв опит? Как ще съветваш, ако не знаеш? И така нататък… Излиза, че за да има някаква полза от теб (за другите) трябва доста да поработиш (върху себе си) първо. И за себе си. Това е то алтруистичен егоизъм.

Стратегическият мързел

Мързелът също може да се превърне в добродетел. С едно малко условие: може да те мързи да станеш от леглото, може да те мързи да вдигаш тежко, може да те мързи за всичко друго на света, но не и да те мързи да мислиш! Нямаш право да те мързи да използваш собствената си глава. Всички блага на цивилизацията са дошли по линията на стратегическия мързел. И по пътя на най-малкото съпротивление. Това е естествен закон. Природата винаги се стреми да лимитира ресурсите, ако има начин нещо да се случи с по-малко ресурси. Мисленето със сигурност изисква по-малко ресурси от вдигането на тежко. Мислещите хора си плащат, за да вдигат тежко (във фитнеса), докато на не-мислещите им плащат, за да вдигат тежко. Нямаше да изобретим колелото и огъня, ако не ни мързеше да бягаме по цял ден и да дъвчем суровото месо с часове, преди да преглътнем. Нямаше да ги има автомобилите, интернет и дистанционното управление. Нямаше да се различаваме по нищо от животинското царство. А там е жестока работа… Накратко, можеш да си позволиш да бъдеш мързелив, но само ако си достатъчно умен.

Раздавай се умно

Стратегическият мързел и алтруистичният егоизъм са двете страни на монетата „Раздавай се умно”. Ако не се научиш да цениш собственото си време, на тази планета няма да се намери друг човек, който да го оцени. Ако си прекалено щедър (с парите, с времето, с труда си, с вниманието) ще бъдеш използван, ограбен, експлоатиран, с теб ще бъде злоупотребено. Със сигурност. Ето няколко съвета за това как да се раздаваме по-умно:

Остави нещата сами да дойдат при теб

Това не значи да стоиш и да чакаш всичко да се случва от само себе си, да ти падне шестицата от тотото и гледай тогава… Напротив:

Бъди добър „рибар”

Човекът е най-добрият рибар на планетата. По-добър е дори от хищниците, които живеят във водата, а за тях риболовът е задължително, всекидневно занимание, свързано с физическото оцеляване. В естествената им среда. Те се упражняват цял живот и пак не могат да достигнат ефективността на човека от сушата. Отделно, човекът изразходва много по-малко енергия и време, извършва много по-малко движения, за да улови далеч по-мащабен улов. Защо? Защото използва въдица. И други помощни инструменти: харпуни, големи рибарски кораби, сложно изплетени мрежи. Използва си главата. Това му е позволило да превърне риболова в хоби, от което вече не му зависи животът. Стратегически мързел. Раздава се умно. Поставя себе си на първото място. Така изхранва цели острови, градове и държави. Да бъдеш добър „рибар” в живота не значи да си угаждаш на мързела, а да не те мързи да мислиш и да се развиваш постоянно. Да учиш непрекъснато. За да знаеш къде да „спуснеш мрежите”, какава „стръв” да заложиш и прочие. Останалото е чакане. Рибарите се занимават предимно и основно с чакане. Но, започне ли да се огъва въдицата, потопи ли се плувката, те мигом излизат от своя ступор, зарязват си дори бирата и мигновено стават активни. „Рибата” няма да скочи сама в торбата, тя ще се бори до край за своето оцеляване. Ще дърпа като за последно. От добрия рибар зависи да знае как точно да я изтощи, кога да отпуска и кога да навива. За да получи своето… Възможностите сами ще дойдат при теб, ако си готов да ги използваш. Ако разполагаш с подходящите инструменти. Ако си хвърлил стръвта.

Диверсифицирай

Пусни много „кукички”, на много различни места, и си отвори едно „Шуменско” след това. Вече можеш спокойно да се облегнеш и да чакаш. Бдителното изчакване няма нищо общо с класическата представа за мързел, то е път към успеха.

Винаги имай план Б

Ако разчиташ само на една професия цял живот, ако си специалист само в една област, ако инвестираш само в един вид активи, какво става, когато настъпи криза в твоята област, когато се срути пазарът на доходоносните ти (до вчера) активи? Преминаваш към план Б, ето какво.

И план В, Г, Д, Е

Дори препоръчвам да действаш непрекъснато по план Б, В, Г, Д и Е. Да имаш много въдици, много опции. И да не спираш да се оглеждаш (докато си отпиваш блажено от биричката) за нови възможности.

Използвай най-добрата „екипировка”

Колкото повече умения притежаваш, колкото повече работиш върху себе си (вместо за другите), върху твоите собствени дарби, задачи, цели, приоритети, колкото повече се развиваш, толкова по-добра ще ти бъде „стръвта”, по-технологична „въдица” ще използваш и по-богат „улов” ще извадиш. После го раздай всичкия на гладните, ако искаш. За теб риболовът отдавна вече не е средство за прехрана, той е само хоби. Ти си един заслужил алтруистичен егоист…

Цени времето си повече от златото

Винаги можеш да обмениш времето си срещу злато, но никога не можеш да сключиш обратната сделка – със злато да купиш повече време, отколкото ти е писано. Времето е изчерпаем, невъзобновяем ресурс, който не бива да се пилее с лека ръка. То е предпоставка за ВСИЧКО в твоя живот. Имай предвид, че за останалите твоето време не струва и пукната пара. То е практически безплатно. Те биха го използвали постоянно, ако им се отдадеше такава възможност. За да съхранят своето. Ролята ти е да го пазиш като зеницата на окото… Това е стратегически мързел. И здравословен егоизъм. Едновременно. Кажи ми, кога ще се раздаваш, кога ще извършваш хуманни дела, кога ще се грижиш за останалите, кога ще помагаш на другите, кога ще ги вдъхновяваш, защитаваш или ще твориш красота, ако си нон-стоп зает с трупането на злато и не ти остава време дори да се наядеш и наспиш като хората?

Учи, за да не работиш

Разбира се, в преносния смисъл. „Учените” хора работят много, но работят предимно с главата си. И възнаграждението им винаги превишава многократно това на хората, които не ги мързи да вдигат тежко, но ги мързи да мислят. Най-тежкото, което „ученият” човек вдига „по работа” е писалката или четката, или диригентската палка. За да сътвори поредния си шедьовър. Или да подпише договор, с който ще изкара заплатата на девет бачкатора за десет години напред. Докато не ги заменят окончателно с роботи. С неговите роботи, например. Под „учене” нямам предвид безработен с шест висши образования по безполезни специалности от безполезен университет. Имам предвид избирателното учене. Разбирането на нещата. Вникването в това как работи светът. И не да го променяш след това в безплодни напъни, а да приемеш, че действа така и да се възползваш от даденостите, тоест, от наученото. В максимална степен. Включително и чрез четенето на такива статии, но най-вече чрез прилагането им…

Тихомир Димитров