Все повече се скланям към мисълта, че препъни-камъкът за международното съгласие как да се приключи конфликтът в Сирия, е Асад. Един отделен, конкретен човек. 

 

България се оказа пълна с „познавачи” на международните отношения и близкоизточния казус, смятан за най-заплетената световна главоблъсканица от специалистите, които професионално следят конфликта от десетилетия.

Малограмотни по форма и съдържание коментари заливат форумите в интернет на (полу)български език с явен акцент- акцента на еуфорията, на възхитата от безпримерната храброст на Путин, който се намеси вече съвсем пряко в Срия ( с въздушни операция, каквито САЩ извършват повече от година насам, но без да предизвикват никакви български възторзи от същите „коментатори”).

Но да оставим анонимните, троловете и просто простаците, които псуват от землянките си на майка всичко западно, благодарение на „творението на ЦРУ” интернет ( както лично Путин окачестви световната мрежа).

Адептите на московската политика тук се държат като при заповед на Коминтерна за възприемане “курс към въоръжена борба” и излизане от нелегалност. Например така наречените творчески съюзи в България ( от уж журналисти до уж кинаджии), общото между които са прегръдките на маргиналните им шефове с руския посланик Юрий Исаков, вчера се почувстваха длъжни да декларират с отворено писмо до президента Плевнелиев до каква степен стоят зад кандидатурата на Ирина Бокова преди гласуването за нов Генерален секретар ( не точно на ЦК на БКП) на ООН, който руският външен министър Лавров настоя да бъде жена от Източна Европа (спестявайки само първите букви на името й).

Да видим изпълзелите на припека на руските бомбардировки видни български русофили.

Без изненади начело на хора, с претенция за диригент, застана изпъченият Сидеров. Няма и ден откакто Путин нареди бомбардировките ( с година закъснение след САЩ) и Сидеров се развилня с обобщения, че Русия спасява Европа…от САЩ. Самият Путин скромничи и твърди, че просто подкрепя режима на Асад, т.е. не обещава да победи Ислямска държава. Сидеров обаче бърза да предвещае нашето спасение ( от САЩ), за което трябва да сме благодарни на Русия.

Путин междувременно коригира лъжата на собственото си военно министерство за „поразените цели на Ислямска държава”, заявявайки ( в косвено потвърждение на американските възражения), че руските бомби не целят само позициите на тези главорези, а били насочени и срещу други ( противници на Асад, при това наистина такива, които досега воюват с него, за разлика от Ислямска държава). Това бързо признание дойде също като опровержение на наперената позиция на външния министър Сергей Лавров, който се опита да оспори американската разузнавателна информация и поиска САЩ да дадат доказателства за руските удари срещу другите, срещу противниците на Асад. от американците, те на практика дойдоха от Путин…

Малко преди това хорът на еуфоричните коментатори тук се беше вкопчил в твърдението, че американците лъжели. Путин бие само главорезите от Ислямска държава и толкоз, фанатично пееха те.

В сутрешното предаване на Нова телевизия журналистката Елена Йончева на два пъти се опита кротко да „обърне мача” в руска полза в този спор, вкопчвайки се в нюанса от американското изявление, в което се казва, че руснаците „може би” бомбардират други позиции. Тя призова да се информираме от двете страни, но беше принудена да се съгласи, че ( до онзи момент) Русия практически беше отказала информация за поразените въздушни цели. Излиза, че ако Русия си трае, не трябва да вярваме на други източници.

На пропагандния фронт беше мобилизиран днес и Симеон Сакскобургготски с едно от онези дълбокомислия за мокротата на водата, с които ни заливаше и като премиер. Не можел да се реши конфликтът в Сирия без Русия! Добро утро – че той направо се дължи на Русия, която налива бензин в сирийския огън (според официалната американска формулировка днес) и това е причината Русия да бъде призовавана от Запада да помогне за прекратяването, а не за продължаването на агонията на войната там, от която Путин изпомпва кървави геополитически дивиденти.

Не знам за Шести американски флот и маневрите в Средиземно море, но Петата колона на Путин развя тук байрака, ушит в Москва и започна да стреля с хибридните си информационни патрони във всички посоки.

Онзи ден Петата колона разигра баталия около ремонта на руските самолети с участието на внедрения лично от премиера Бойко Борисов в системата на националната сигурност шеф на комисията по отбрана в парламента Михо Михов, оказал се пряк говорител на Москва в спора около здравето на българската авиация. И когато опитът да бъде заобиколен военният министър Николай Ненчев чрез провокационно писмо до Михов не успя, самият министър привлече (не)приятелския огън на червените ескадрони. Днес оставката му искат едновременно от „Атака” и от БСП.

„Най-случайно” в тази обстановка изпълнителната власт, разбирай пак Бойко Борисов, реши да нанесе мълниеносен саблен удар в гръб по правомощията на ( прекалено прозападния явно) президент Росен Плевнелиев, като му отнемат ръководството на военното разузнаване. Процедурата е задействана дни след като от НАТО дадоха да се разбере, че България е консуматор, а не генератор на сигурност по линия на алианса.

Така ли? Някои от нас, които не консумираме доматите с колците, се досещахме и досега за това. Но някои от вас, гласувалите за клонингите на Петата колона, твърдяха, че не било вярно.

Предстои развръзка в тази битка. Нямам предвид само в Сирия.

Share on Facebook

Не е нужно да говориш дълго с Чавдар Арсов, за да се заредиш с оптимизъм и вяра в човека! Предприемач по дух и занимание, доскоро национален треньор – спортист от световен ранг, работяга, позитивен, деен, с лъчезарна и силно заразна усмивка, Чавдар се връща в България, за да помага за ДЕОС и първото ни участие на избори. Той е и едно от най-младите лица в листата ни за София.

Какво те Води в ДЕОС?
Аз съм очарован от политиките и дейностите на ДЕОС. Вярвам, че партията е много необходима глътка свежеж въздух от която народа ни се нуждае.
Мисията и визията на ДЕОС е за по-добра България.
Аз съм патриот, чувството ми за добро и зло, социалната справедливост и международен житейски опит са допирни точки именно с мисията на ДЕОС.
България се нуждае от спешна реформа, трябва да се насърчават инвестициите, само чрез по-силна икономика може да се надяваме да се подобри перспективите за нашите съграждани и да се спре “изтичането на мозъци”, най-добрите ни таланти напускат страната. Ние се нуждаем от силно движение за насърчаване на туризма и международни конгреси в страната ни. ДЕОС е единствената алтернатива, която показава ясно, че мисли за именно тази реформа наистина.

Защо един предприемач се обръща към политиката?
Само с активно участие може да се допринесе за търсената промяна в политиката на страната.
В момента българският народ е пред избор – дали искаме да продължим да живеем живота си както досега, да ни управляват по същия начин или ще направим избор да поемем курс към една истинска и реална промяна.

Ще работя за доверието на хората, да върнат надеждите и мечтите си за нормален и достоен живот. Трябва хората да не се отказват и да не се отчайват. Факт е, че депутатите от години са забравили да мислят за обикновените хора и гледат само собственото си благоденствие и именно това искам да променя.

За каква България мечтаеш?
България в мечтите ми е страна, в която има строги ограничения и няма егоистични хора, мислещи единствено за собствената си печалба
България е една от най-красивите страни. С невероятната си природа тя би могла да впечатли всеки. Високи планини, красиви долини и равнини, чист въздух, всичко това е събрано на едно място в което лицемерието, егоизмът и жаждата за власт са напълно непознати неща. Място, което не е унищожено и застроено. Място, което може да накара човек да се чувства горд.
За да можем пълноценно да използваме земята, която ни предоставя родината, селското стопанство трябва да се възроди. Занемарили сме производството, а можем вместо да внасяме чужди стоки да произвеждаме и изнасяме свои. Постепенно се изгубва всичко българско, забравяме традициите си в трудното и сурово ежедневие. По улиците скитат просяци и бездомници. Трябва да съумеем да обединим народа си и да направим така, че всеки да може да получи работата и заплащането, от което има нужда. Така и няма да има напуснали млади хора, търсещи високи заплати и по – добър живот някъде в чужбина.
В страната ни има различни етнически общности и винаги е съществувал конфликт между тях. В мечтите ми това е изчезнало напълно и всички живеят спокойно, без страх , без насилие. Хората се разхождат спокойно вечер, без да бъдат обладани от притеснението, че във всеки един момент могат да бъдат нападнати и ограбени.
Дали това е възможно?
Може би трябва все пак да опитаме.
Трябва да се стремим да подобряваме страната си, а не егоистично да трупаме печалби ден за ден, както в днешно време правят повечето. Егоизмът ни пречи да бъдем хора и това малко по малко ни разединява.
Мечтая за страна в която цари хармония и спокойствие. В живота, ни винаги доброто възтържествува, но понякога ние, хората можем да опитаме да се справим с трудната “задача” живот. И мисля, че трудността, която трябва да преодолее новото поколение е да запазим и да не унищожим родината си, да бъдем най – единния народ. Да съхраним това, което са ни дали предците ни. Стремежите ни да бъдат такива, че чрез собствените си успехи, да допринасяме за благото на България.
Има мечти, които изглеждат неосъществими, мечти, които ни натъжават при мисълта, че няма начин да сбъднем, мечти, които винаги са били в ума и сърцата ни.
Моята мечта за родината България е напълно осъществима, единственото което трябва да направим е да се обединим и постепенно, стъпка по стъпка, да направим страната ни една СБЪДНАТА МЕЧТА.

Какво ще кажеш на отчаяните и обезверени хора?
Партиите в настоящия парламент отдавна се доказаха като корумпирани, напълно некомпетентни и незаинтересовани от каквито и да е реформи, така че не повтаряйте същата грешка. Иначе защо бяха всички тези протести, след като статуквото се запази? Ако ще гласувате за тях, защото останалите няма да влязат в парламента – това е така, вероятно защото още хиляди като вас си мислят същото. Ако ще гласувате за тях, защото не виждате алтернатива – огледайте се, потърсете информация и може и да намерите алтернатива. Ако ще гласувате за тях поради идеологически, етнически, финансови или семейни причини се замислете хубаво дали си струва. Много хора са само на още едни подобни избори разстояние от това да се запътят към Терминал 1 или Терминал 2.
Промяната трябва да дойде и по-добре да е скоро.

Какво си пожелаваш за изборите на 25-ти октомври?
Всички знаем поговорката – Внимавай какво си пожелаваш, да не вземе да ти се сбъдне.
Все по-често се сещам за нея. Особено наблюдавайки политиката, и систематичното старание с което, водени от инстинкти и новите си подходи към правене на политика, водещите партии методично я превръща в актуално проклятие.
Затова ще си пожелая промяна, по-добър живот за българския народ, по малко пари за депутатите и повече за обикновения трудещ се народ забравен и от бог.

Чавдар е 12-ти в листата за общински съветници на ДЕОС за София. Можете да гласувате за него с номер 35/12.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/56198-de-profundis-kade-e-reygan-da-pripomni-che-rusiya-e-sastata-imperiya-na-zloto-kato-sssr.html

По време на 70-та годишна сесия на Общото събрание на ООН се случиха някои добри и някои лоши неща, свързани с международната политика в момента.
Основното сред добрите е, че руският император Владимир Путин не успя да разиграе пред света голямото пропагандно шоу, с идеята за което той и неговите ПР-и потеглиха за Ню Йорк.
Отбелязвам за който е забравил – наричам Путин „император”, тъй като малко по-рано сам той подчерта пред CBS, че не иска да го наричат „цар”. А все пак съм сигурен, че император повече му отива, отколкото „демократичен президент” или някоя подобна соросоидна лиготия.
Така или иначе, май някъде по пътя към Голямата ябълка хората на Путин са се напили и са забравили торбата с фойерверките, които уж щяха да стрелят в лицето на света. И са загубили списъка с новаторски идеи, които трябваше да привлекат погледа на всички към умната и цивилизована руска политика за решаване на световни кризи, а оттам – за възцаряване на вечен мир и любов към Русия.
Ето защо The Big Boss се възкачи на най-официалната световна трибуна, без да има под ръка подходящ инструмент, с който да чука по катедрата и фактически без нови идеи, които да лансира – всички представени се оказаха вече изтъркани.
Голямо разочарование за малките путинчета по света и у нас, нали? Или да ги нарека путинолюбчета? Не знам, но съм сигурен, че схващате кого имам предвид.
Добре, де, не съм прав, че не научихме нищо ново от американското приключение на государя императора. Всъщност научихме, че не са съвсем прави онези зложелатели, според които сегашният руски диктатор е досущ като Хитлер, поне що се отнася до неговата готовност да подпали света откъм четирите му краища.
По-скоро трябва да се каже, че той е досущ като бащицата Сталин. Призовавам наистина да преразгледаме отношението си и занапред да мислим за Путин като за много по-близък по политически манталитет до по-перфидния престъпник Сталин – доколкото самият той ясно подсказа, че така трябва.
Съдя по онази част от изказването му пред ООН, в която Владимир Путин призова да се създаде „широка антитерористична коалиция за борба с „Ислямска държава” и сравни това със „създаването на международните сили по време на Втората световна война”.
Хайде, холан! Ами „Ислямска държава” не са ли просто банда престъпници, които международната общност отдавна щеше да смачка, ако самият Путин в самото ООН не беше блокирал възможността това да се случи.
Но схванахте ли сега какъв е номерът на китайката?
Иска Путин в очите на нормалните хора да изглежда като Сталин, ама като „добрия чичко Сталин” от пропагандните плакати – онзи, усмихнатият и с дете на ръце, когото Западът признава за съюзник, когото въоръжава по време на ВСВ, на когото праща милиони тонове помощи, с когото се среща в Ялта и Потсдам, за да съгласуват заедно разпределението на влиянието си по света…..
Не иска товарищ Путин повече да бъде оприличаван на Хитлер, а още по-малко – на лошия Сталин, онзи, който подпомогна приятеля си Хитлер да завладее почти цяла Западна Европа, докато в същото време сам нахлу в Източна; онзи Сталин, пред чиито концлагери хитлеровите бледнеят по количество и качество на смъртта; онзи, който издигна Желязната завеса между човешкия и нечовешкия свят.
Отнюд!
Не иска, бе, хора – макар всъщност да е всичкото това и още много.
Другата добра новина от последната сесия на Общото събрание на ООН, е фактът, че американският президент Барак Обама май все пак намери сили поне частично да отреже претенциите на руския самодържец за пълно легитимиране на руското военно и политическо присъствие в Сирия и региона.
„САЩ са готови да работят с всяка страна, включително Русия и Иран, за решаване на конфликта – каза Обама, но добави: – Ние обаче трябва да признаем, че след толкова кръвопролития и кланета, не може да бъде върнато статуквото от времето преди войната”.
Тоест, Асад трябва да си ходи и сделки по този въпрос не може да има.
Това звучи обнадеждаващо на фона на появилите се по-рано информации, че Западът сякаш е донякъде склонен да приеме преходен период, в който сирийският диктатор, избил хиляди и прогонил милиони хора от страната си, да остане на власт.
За мен истински притеснителен обаче е фактът, че Западът сякаш продължава да сочи Асад за основната заплаха и да възприема като най-важен въпроса – дали за целите на борбата срещу „Ислямска държава” той трябва да остане на власт в Дамаск или не.
За Путин е изключително удобно нещата да се поставят по този грешен начин, вместо по правилния – дали, докато уж самоотвержено защитава сирийското си протеже, Русия не плете собствената си кошница не просто да остане със стабилни позиции в региона, а и да се превърне в много по-важен фактор в Близкия Изток, отколкото някога е била.
За съжаление, всички развития сочат именно към такова бъдеще..
Русия не просто строи в Сирия две нови свои военни бази, от които занапред ще бъде изключително трудно да бъде помръдната. И не само изпраща оръжие и инструктори на Асад. Тя със сигурност вече воюва там, защото надали някой военен специалист е така наивен, та да повярва на кремълските твърдения, че руснаците са пуснали сирийци да управляват самолета МИГ-31 или танка Т-90.
Татко Путин ще даде тези оръжия пряко в ръчичките на Асад, ама друг път!
В същото време обаче е по-важно другото, което става – след като Западът досега не клекна и не легитимира напълно руското присъствие в региона, путиноидите от Кремъл опитват да получат необходимата им международна легитимация чрез сепаративни договорки с околни държави, вече замесени в сирийския конфликт.
„Опитваме се да изградим някаква координационна структура” – каза самият Путин в интервю за телевизиите CBS и PBS. Но като не ще Западът да се включи в нея, намира се кой. Според съобщения от 27 септември например, армията на Ирак е „сключила споразумение за сътрудничество в областта на сигурността и разузнаването с Русия, Иран и Сирия за целите на борбата срещу ИД”.
А къде и защо спят американските съветници в Ирак, изобщо не е ясно.
Всичко дотук не само за пореден път доказва, че никой никога не се учи от грешките си, но и че ни предстоят още по-интересни и още по-гадни времена.
Усещането ми за това се допълва от факта, че покрай сесията на ООН в Ню Йорк все пак се случиха и някои недобри неща – например фактът, че изобщо се проведе среща между Обама и Путин. И няма никакво значение, че тя била „открита” и след нея „различията остават”.
Голям праз от дипломатически език.
Още по-ясно щеше да му стане на руския император, че различията не само остават, а той вече е преминал всякакви граници на поносимост, ако тази среща изобщо и най-демонстративно не беше проведена. Подобно развитие, първо, е най-логично от гледна точка на свободния и демократичен свят, второ – е напълно възможно и трето, дори самите руснаци в един момент очакваха да се случи. Ако вярваме на самия говорител на Кремъл Дмитрий Песков, де – макар това да е нещо, което рядко правим.
Не може на Путин да му се повтаря и потретя едно и също от месеци насам, а щом вече стане ясно, че не разбира от дума, да му се почетвъртя и попетя. И така до безкрай. Не може да бъде той коткан и глезен, сякаш е любимото дете на света, а не калпазанина, който трябва да бъде ошамарен. Не може да бъде оставен един низш и не много умен кагебист да обръща целия свят на маймуна, а хората да се хванат да учат маймунски, за да си общуват с него, вместо да го затворят в клетка.
Не може да се случва всичко това до безкрай.
Както виждаме, Путин отново спусна Желязна завеса между Русия и света, а ние продължаваме да се правим на пансион за благородни девици.
Ако беше жив Роналд Рейгън, отдавна щеше да припомни, че в момента Русия е същата Империя на злото, каквато беше като СССР, затова трябва да се вземат мерки тя да се озапти. И че има граници на търпението и отстъпките, след които е ясно, че добрият тон не помага, а пречи.
Жалко, но май днес в света няма политик, готов на това. Убеден съм, че напоследък не само Рейъгън, но и Тачър, Аденауер и други достойни политици се въртят в гробовете си като пилци на грил, омерзени от неспособността на своите наследници да се справят със ситуация много по-лесна от онези, с които те преди години имаха честта да се справят.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

На 1 октомври 2015 в 19:49 , от стартова площадка номер 1 на космодрума Байконур , успешно стартира РН 'Съюз-У' с транспортният товарен кораб 'Прогресс М-29М'

Китай , с помоща на РН Long March-3B , която стартира от космодрума Сичан , изведе на орбита 20тият спътник от своята национална навигациона система BeiDou .

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
300г зелен боб
1 морков
2 червени чушки
1 домат
200г кашкавал
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1ч.л. розмарин
1к.ч. олио

Приготвяне:
Запеканка, гратин със зеленчуци и кашкавал. Зелен боб и картофи готвя на яхния, но сега ви прдлагам рецепта за запеканка. Обелвам картофи и морков. Почисиствам пиперките и зеления боб. Измивам всички зеленчуци. Картофи и морков режа на кръгове с къдраво ножче. Чушките надребнявам на ленти, а домата- на ладии. Бобените шушулки запазвам цели или разполовявам напречно. Подреждам продуктите в тава. Поливам мазнина и топла вода. Поръсвам сол, червен пипер и розмарин. Пека на умерена фурна, четиридесет минути. Накрая покривам с тънки плочки кашкавал и връщам тавата в горещата фурна. Кашкавалът се разтича и хваща коричка. Изваждам гратина. Оставям да изстине. Режа на парчета и поднасям.

Бежанците в България: колко, какви и от къде са (графики)

Преди една седмица централната поща на Руската федерация обнародва нова, юбилейна, паметна марка, по случай 70 годишнината от старта на атомната индустрия в СССР (правоприемник - Русия) и ето какво съобщава по този повод онзиден държавни...

Станцията Dawn е зафиксирала странни излъчвания от Церера и е изучила геометрията на кратерите . Използвайки получените данни , екипа нам исията е съставил подробна тримерна топографкса карта на малката планета. За своите наблюдения , учените са разказали на Европейската планетологична конференция в Нант (Франция ) .

От НАСА са избрали в рамките на програмата Discovery пет космически проекта , от които в последствие един или два ще бъдат утвърдени за реализация и ще получат бюджетно финансиране в размер около 500млн долара .

На 30 септември 2015 , от площадка ELA3 на косодрума Куру , при съдействие на стартовите екипи на компанията Arianespace е реализиран старт на РН Ariane-5ECA с два телекомуникационни спътника на борда. Стартът е успешен , КА са изведени на планирани преходни орбити.

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Номинирайте човека на годината!

Ако вярвах в предишни животи, щях да реша, че в предишен живот съм била русалка или едноок пират. Няма друга логика, която да обясни очарованието, което изпитвам при среща с такелаж. Толкова много детайл, подреденост и разбърканост на едно място – невероятно е! Има какво да хване окото ти, да те приласкае, да те обвърже (pun intended).

Това лято имах възможност да си събера малко снимки – и то за по-малко от половин час на пристанището в Созопол.

Постът Такелаж е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Ако вярвах в предишни животи, щях да реша, че в предишен живот съм била русалка или едноок пират. Няма друга логика, която да обясни очарованието, което изпитвам при среща с такелаж. Толкова много детайл, подреденост и разбърканост на едно място – невероятно е! Има какво да хване окото ти, да те приласкае, да те обвърже (pun intended).

Това лято имах възможност да си събера малко снимки – и то за по-малко от половин час на пристанището в Созопол.

Постът Такелаж е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Продължаваме пътуване на Елена с кола из Европа – започнахме го със съветите и плановете, а по след минахме през Загреб и Любляна. Днес сме в Залцбург.

Приятно четене:

Залцбург – замък от сол и цветни градини

част трета от

Пътуване из Европа с кола, 2015

Според някои сведения Залцбург е най-древният град в пределите на днешна Австрия. Имало е древно селище още през каменната ера, а от 739 г. градът е епископски център. Името на града означава „замък от сол“, поради наличието на много солни мини в областта.

Река Залцах ( „солената река“)

разделя условно старата и новата част на града. По-голямата част от сградите в старата част са от началото на 17-ти век и са в стил барок.

Започнахме разходката си с изкачване на крепостта

Hohensalzburg (Горен Залцбург)

пеша от задната страна. Това беше най-близкия път откъм хостела, в който се настанихме. Фуникулара беше отпред, откъм площада.

В подножието на крепостта Хоензалцбург

Пътят се оказа стръмен и уморителен и „мрънкането“ започна от най-неочакваната страна – съпругът ни се възмути : „Кой глупак си е построил къщата толкова нависоко?“. Та се наложи да вляза в ролята на „Мама-турс“ и да обяснявам:

Изграждането на крепостта започва през Залцбург от тогавашния архиепископ като в началото укрепленията са били дървени. През следващите векове крепостта е била разширявана и достроявана, като най-голям принос за това има принц-архиепископ Leonhard von Keutschach, който в края на Залцбургти и началото на 16-ти век построява дори примитивна въжена линия, която осигурява качването на товари до двора на замъка. Крепостта почти не е използвана като отбранително съоръжение, защото през 1800 година последният принц-архиепископ я предава без бой на наполеоновите войници. След това е ползвана като казарми. Това естествено е спомогнало да бъде запазена като един от най-големите средновековни замъци в Европа.

Пътят ни премина покрай стария кабинков лифт и

манастира на Нонберското абатство

След около 30 – 40 минути вече бяхме пред

„Конската порта“,

откъдето си закупихме билети за вход. Пътят под портата е доста стръмен, почти отвесен и за улеснение на посетителите отстрани бяха изградени дървени стъпала и парапет. Минахме през двора със старата липа и се озовахме на площадката пред кулата.

Изглед в южна посока от крепостта Хоензалцбург

Малко по-на изток

И на север към Стария град и река Залцах

Кулата

Изглед от крепостната стена

Разгледахме вътрешността на замъка, където са запазени стаите на архиепоскоп Леонард, от които най-впечатлителна е така наречената „златна зала“. Минахме през стаите за мъчения, където имаше възстановки и макети и през още много други помещения. Но най-много се впечатлихме от гледките отвисоко:

Тъй като времето ни започна да ‚накъсява“, а все още не бяхме видели нищо от града, слязохме бързо от предната страна и се озовахме на Капител плац.

В момента се провеждаше

ежегодният Залцбургски музикален фестивал

и на площада беше инсталиран голям екран, на който вечер се прожектираха постановки на известни музикални произведения. Представленията започваха от 20 ч. и ние вечерта също гледахме част от комичната опера „Кавалерът на розата“.

Залцбургски музикален фестивал

Продължихме по тесните улички, търсейки

родната къща на Моцарт,

но първоначално не можахме да я намерим, защото си мислех, че пред нея има площад (поне така изглеждаше на снимките, които бях виждала) и е от дясно на улицата, а тя се оказа от ляво.

Къщата на Моцарт – Ето я, намерихме я, но малко по-късно същата вечер

Мина 18.30 часа и магазините затвориха

за наше най-голямо учудване. Всъщност не ни беше чак толкова чудно, защото преди 2 години във Виена бяхме видели, че австрийците затварят по това време, но чудното беше, че при тези пълни с туристи улици, нямаше предприемчиви търговци „жадни“ да изкарат някое друго евро. Е, както и да е задоволихме се с бретцел от сергийката на площада и няколко неща от Билла.

Резиденцплац

Преминахме река Залцах и се озовахме в по-новата част на Залцбург. Тук най-голямата забележителност е

дворецът Мирабел

и по-точно неговите градини. Дворецът има интересна история: Построен е през 1606г. от принц-архиепископ Волф Дитрих фон Райтенау за неговата любима Саломе Алт. Саломе Алт произхождала от уважавано залцбургско семейство на търговец и била е 22 години любовница или тайна съпруга на архиепископа. Родила му 15 деца. За съжаление те не успели за дълго да се радват на своята красива придобивка. През 1612 година в Залцбург нахлули баварски войски, архиепископът бил хвърлен в тъмница, а Саломе и децата били прогонени. Дворецът е реконстуиран на няколко пъти, а градините са обновявани и преаранжирани. През 1690 тогавашния управник на града е пръчал построяването на големия фонтан. Император Франц Йосиф през 1854 г. ги прави обществено достояние, като ги отваря за свободен достъп, както са и до днес.

Общ изглед към градините и двореца Мирабел

Фонтана с 4-те фигури, които символизират 4-те елемента: огън, въздух, земя и вода

Розовата градина, откъдето се правят най-хубавите снимки на Залцбург

Разходихме се покрай река Залцах

и се върнахме обратно в старата част. Вечерта се върнахме в хостела, преминавайки през тунела Sigmundstor. Той е построен през 18-ти век и свързва старата част с квартала Риденбург.

С това завършвам разказа си „Замъка от сол“ и за красивите цветни градини на Мирабел.

Очаквайте продължението

Автор: Елена

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Залцбург – на картата:

Залцбург

Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване из Европа с кола, 2015
2. Загреб и Любляна (Пътуване из Европа с кола, 2015 – 2 част)
3. Из Австрия и Хърватска с кола (София-Виена-Залцбург-Загреб-София)
4. Залцбург и Загреб (Из Австрия и Хърватска с кола — част 3)
5. Добре е, че мечтите ни не свършват (1): Залцбург
6. Бюджет на едно пътуване с кола в Европа
7. На газ (LPG) през Европа: Съвети за пътуване с кола
8. Пътуване из Гергьовденска Европа – или как след 3100 км знам какво искам от живота
9. Щутгарт и музея на Мерцедес (Из Европа с кола – 2 част)
10. От София до Брюксел с кола – съвети за пътуване
11. Из Европа с кола(1):Белград, Унгария, Австрия и Германия
12. Страсбург — Париж — Лоара — Залцбург